Каквото и страдание да преживее един антихрист или каквато и цена да плати в църквата, той не смята, че това е част от неговото задължение, че това е дългът, който едно сътворено същество трябва да изпълнява, а го смята за свой принос, който Бог би трябвало да помни. Антихристите мислят, че ако Бог помни приноса им, то Той трябва да се отплати веднага, като им дава благословии, обещания и специални материални облаги и им позволява да получат предимства и определени специални облаги. Едва тогава антихристът ще бъде удовлетворен. Какво е разбирането на антихриста за дълга? Антихристите не смятат, че дългът е задължение, което сътворените същества трябва да поемат, нито че е отговорност, която последователите на Бог са длъжни да изпълняват. Вместо това те смятат, че изпълнението на дълга е разменна монета в сделка с Бог, нещо, което може да бъде заменено за Неговите награди, и начин да задоволят собствените си амбиции и желания и да получат благословии за вярата си в Бог. Те мислят, че Божията благодат и благословение трябва да бъдат предпоставка за изпълнение на дълга им и че това дава на хората истинска вяра в Бог, че хората могат да бъдат спокойни в изпълнението на дълга си, само ако Бог им гарантира, че са свободни от бъдещи грижи. Те също така мислят, че Бог трябва да осигури всяко удобство и преференциално отношение на онези, които изпълняват дълга си, и че хората трябва да се наслаждават на всички облаги, предоставени от Божия дом по време на изпълнението на дълга им. Това са нещата, които хората трябва да получат. Така мислят антихристите в сърцата си. Тези начини на мислене са именно гледната точка и максимата на антихристите и представляват тяхното отношение към дълга. Без значение как Божият дом общува относно истината за изпълнението на дълга, нещата, които антихристите таят в сърцата си, никога няма да се променят. Те завинаги ще се придържат към своята гледна точка относно изпълнението на дълга си. Има една фраза, която можем да използваме във връзка с това проявление — коя е тя? Това е поставянето на материалните неща над всичко останало; тоест само нещата, които могат да държат в ръцете си, са реални, а даването на обещания е безсмислено. Същността на проявленията, които тези хора имат, е материалистична, нали? (Да.) Материализмът е атеизъм; те се ръководят само от това, което могат да видят и докоснат, само това, което могат да видят, се брои, и отричат съществуването на всичко, което не могат да видят. Следователно може да се определи, че познанието и разбирането на антихриста за дълга определено е в противоречие с истините принципи и че е напълно същото като гледната точка на невярващите; наистина, те са неверници. Те не вярват в съществуването на Бог и не вярват, че всички Божии слова са истината, истинският път. Те вярват само, че славата, придобивките и статусът са реални и че всичко, което преследват и на което се наслаждават, може да бъде получено само чрез човешки усилия и борба и чрез цената, която плащат. Каква е разликата с гледната точка, която гласи: „Хората трябва да създават щастието със собствените си две ръце.“? Няма разлика. Те не вярват, че хората в крайна сметка придобиват истината и живота, като отдават всичко и плащат цената, за да изпълняват добре дълга си заради Бог. Те също така не вярват, че хората, които действат според Божиите изисквания и по този начин стигат до изпълнение на дълга си по начин, който отговаря на критериите, могат да получат одобрението и благословиите на Създателя. Това показва, че те не вярват в Божието обещание към човечеството или в Божиите благословии. Те не вярват във факта на Божието върховенство над всичко, така че не притежават истинска вяра. Те вярват само: „Аз изпълнявам дълга си, затова трябва да се наслаждавам на специално отношение от божия дом и на материални благословии. Божият дом трябва да ми предостави всяка материална привилегия и наслада. Това би било реалистично“. Това е мисленето и гледната точка на антихриста. Те не вярват, че Божиите обещания са верни, нито във факта, че като придобие истината, човек придобива живот и е благословен от Бог. Когато става въпрос за изпълнение на дълга им, те просто не търсят истината, не приемат истината и още по-малко признават тази истина: това, че човек е способен да изпълнява дълга на сътворено същество, е най-голямото Божие благословение и е нещо, което ще бъде запомнено от Бог, и по време на този процес човек може да придобие истината и в крайна сметка да бъде спасен от Бог — това е най-голямото обещание, което Бог е дал на човека. Ако ти вярваш в обещанията, дадени ти от Бог, и можеш да приемеш тези обещания, тогава имаш истинска вяра в Бог. Как се чувстват антихристите и неверниците, когато чуят тези думи? (Те не вярват на това, което казва Бог, и мислят, че е измама.) Те мислят, че с тези слова, които Бог изрича, Той просто захранва хората с илюзии, за да накара някои глупави и простовати идиоти да служат на Бог, а след това да ги изрита, когато службата им приключи. Те си мислят: „Да придобия истината? Ха! Кой може да види какво е истината? Кой може да се докосне до божиите обещания? Кой ги е получил? Божиите обещания не са реалистични; само получаването на слава и придобивки и наслаждаването на ползите от статуса са реалистични; само стремежът към слава и придобивки и наслаждаването на ползите от статуса са реални. От години слушам за обещанията, които бог дава на човека, и за истината, която той предоставя на човека, и изобщо не съм се променил, не съм получил никаква полза, а още по-малко тези неща са ми позволили да живея възвишен живот със статус. Въпреки че някои хора свидетелстват, като казват, че са придобили истината и са се променили, и са получили божиите благословии, те все още изглеждат толкова обикновени, всички те са нормални хора, така че как могат да получат божиите благословии и да влязат в небесното царство?“. Те мислят, че само нещата, които могат да хванат и получат с ръцете си, са най-реални. Това не е ли гледната точка на неверниците? Категорично е така. Така че, след като тези антихристи влязат в църквата, те гледат на всичко с подозрение, като винаги размишляват къде могат да получат някаква облага, каква възможност могат да използват, за да грабнат някакво предимство и да получат по-големи практически облаги от вярата си в Бог — те често пресмятат тези неща в ума си. Те имат чувството, че само като получат слава, придобивки и статус, могат да получат всяка облага, и затова избират да преследват статус и се посвещават единствено на домогването до тези неща. Те никога не размишляват върху истината, нито търсят Божиите намерения и ядат и пият Божиите слова само за да утешат сърцата си и да запълнят празнотата, а не за да се стремят към истината. По всяко време, ако поискаш от един антихрист да се избави от алчността и желанията си, напълно да загърби домогването си до слава, придобивки и статус и да се откаже от тези облаги, които иска от вярата си в Бог, той няма да може да го направи. Да го накараш да се избави от тези неща го кара да се чувства така, сякаш се опитваш да одереш кожата му или да изтръгнеш сухожилията му; без тези неща той се чувства така, сякаш сърцето му е отнето, сякаш е загубил душата си, а без тези амбиции и желания той чувства, че няма надежда за вярата му в Бог и животът губи смисъла си. В техните очи онези, които отдават всичко, посвещават се и плащат цена само заради дълга си, които не търсят лични облаги, всички те са идиоти. Принципът за светските отношения, който антихристите приемат, е „всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Те си мислят: „Как може хората да не мислят за себе си? Как може хората да не се стремят към собствената си облага?“. В сърцата си те презират онези, които се отказват от всичко и искрено отдават всичко на Бог, те презират онези, които предано изпълняват дълга си и които живеят много пестеливо и просто по отношение на материалния си живот, и презират онези, които са преследвани, защото вярват в Бог и изпълняват дълг и впоследствие не могат да се върнат у дома. Те често се смеят на тези хора в сърцата си, като казват: „Вие загубихте дома си поради вярата си в бог. Не можете да бъдете със семейството си и живеете на ръба на мизерията — вие сте толкова глупави! Каквото и да прави човек, включително във вярата си в бог, той трябва да приеме принцип за светските отношения: категорично не бива да търпи загуба. Той трябва да може да вижда и да докосва божиите обещания и благословии, и единственото подходящо отношение, което трябва да се възприеме, е да не пускаш сокола, преди да си видял заека. Вие сте толкова глупави! Погледнете ме. Както вярвам в бог, така и преследвам слава, придобивки и статус. Наслаждавам се на цялото добро отношение на божия дом и мога да получа благословии и в бъдеще. Не е нужно да търпя никакво страдание, а благословиите, които получавам, ще бъдат по-големи от вашите. Аз не плащам цена като вас, като се отказвате от семействата и работата си и не можете да се върнете у дома, без никаква сигурност дали ще можете да получите някакви благословии в бъдеще“. Що за неща са тези хора? Те не се стремят към истината, не изпълняват искрено дълга си, а въпреки това презират онези, които се стремят към истината и които се отказват от семействата и работата си, търпят страдание и плащат цена заради изпълнението на дълга си, осъществяването на Божието поръчение и следването на Божията воля. Има ли много такива хора? (Да.) Във всяка църква има по няколко. Истински вярващи в Бог ли са тези хора? Могат ли да бъдат спасени? (Не.) Те не са истински вярващи в Бог, а още по-малко е възможно да бъдат спасени.

С какъвто и проблем да се сблъскват антихристите и каквото и да правят, първото нещо, за което се сещат, не е дали могат да придобият истината и да постигнат спасение, а по-скоро мислят за всичките си плътски облаги. В сърцата им всички облаги, свързани с плътта им, заемат най-важното място, най-високото място, върховното място. В сърцата си те никога не проявяват внимание към Божиите намерения, никога не проявяват внимание към Божието дело, а още по-малко проявяват внимание към това какъв дълг трябва да изпълнява човекът. Независимо как Бог изисква от хората да изпълняват дълга си съгласно критериите, независимо как Бог изисква от хората да бъдат сътворени същества, които отговарят на критериите, антихристите са напълно безразлични. Каквито и методи да възприема Той и каквито и слова да изрича, Бог не може да трогне тези хора и по този начин да ги накара да променят замислите си и да се откажат от своята алчност и желания. Както на думи, така и фактически тези хора са материалисти и неверници сред антихристите. Могат ли тогава тези хора да се считат за утайката в редиците на антихристите? (Да, защото някои антихристи все още могат да служат донякъде в интерес на статуса, докато тези хора дори не желаят да служат.) Точно така. Тези хора искат облаги, по цял ден са се вторачили в облагите и само за тях мислят и всичко, което правят, се върти около облагите. Някои хора изпълняват дълга на домакини и когато им свършат яйцата, оризът или брашното, те веднага казват на църквата да изпрати някого да купи тези неща. Те самите не купуват нищо; сякаш никога не са яли тези неща в дома си, преди да започнат да изпълняват дълга на домакини. Преди са купували всички тези неща сами, но веднага щом започнаха да изпълняват този дълг, започнаха да си намират извинения, да се чувстват в правото си и самоуверени и да стават събирачи на дългове, кредитори на Божия дом, сякаш Божият дом им дължи нещо — такива хора не са добри.

Отсядал съм в някои домове на домакини в континентален Китай, а някои от братята и сестрите имаха прекрасна човешка природа. Дори и да са вярвали само две-три години и да не разбираха много от истината, те изпълняваха дълга си на домакини искрено. Ако от Божия дом се опитваха да им дадат пари, те ги отказваха; даваха пари в замяна на всичко, което братята и сестрите им дадяха, и внимателно пазеха всичко, което принадлежеше на Божия дом; ако нещо, купено от Божия дом, не се използваше докрай, те дори даваха паричната му равностойност на Божия дом. Някои, които бяха с по-добри финансови възможности, бяха доброволни домакини и не вземаха нито стотинка, дадена от Божия дом. Някои хора не бяха заможни, но дори и те не вземаха никакви пари, дадени от Божия дом. Каквото и да дадяха църквата или братята и сестрите на дома им, за да се ползва при домакинството, те не присвояваха нищо от него. Дали това беше, защото разбираха истината? Не, това беше въпрос на характер. Освен това, и по-важното, те бяха истински вярващи, а поради това, наред с добрия им характер, те бяха способни да правят това, в противен случай нямаше да могат. Бил съм в някои домове на домакини и домакините извадиха най-добрите си юргани и одеяла, за да ги използвам, а аз казах: „Те са чисто нови и неизползвани. Приберете ги обратно в опаковките им, няма да ги използвам“. Те настояваха да ги използвам. Имало е и домакини, които са купували всичко, за да го ползвам ново, а аз казвах: „Не купувайте нови неща, това е такова пилеене на пари. Ще използвам това, което имате тук. Не харчете пари. Не препоръчвам хората да купуват това-онова, където и да отида. Не е необходимо винаги да се използват нови неща“. Някои хора все пак настояваха да похарчат тези пари. Имаше и домакини, които приготвяха много ястия по време на хранене. Тъй като не знаеха какво обичам да ям, те приготвяха много ястия, за да имам избор, защото ако приготвеха само няколко ястия, се притесняваха, че няма да се нахраня добре. И такива хора има много. Някои домакини обаче са различни. Когато отсядах при такива домакини, те небрежно намираха някакви ежедневни потреби, колкото да се справя, продуктите, които използваха при готвене, бяха само неща, които братята и сестрите им бяха донесли, а когато трябваше да отидат да купят още, протягаха ръка към Мен за пари. Има и други домакини, в чиито домове оставих някои вещи за съхранение. Когато не се върнах известно време, домакините бяха разбили чекмеджето и някои неща липсваха. Всички те вярват в Бог и всички изпълняват дълг на домакини, но разликата между тях съществена ли е? Някои, които вярват в Бог, са способни на такива неща — човешките същества това ли правят? Това правят грабителите, бандитите, злодеите и мошениците. Способни ли са истинските вярващи да вършат такива неща? Ако един истински вярващ пази нещо за теб, тогава без значение колко дълго те няма, дори да са осем или десет години, той винаги ще го пази за теб; няма да го докосне, погледне или прерови. При някои домакини обаче, ако оставиш нещо в дома им, те ще го отворят и ще го погледнат веднага щом излезеш. Какво преравят? Ще преровят чантата ти, за да видят дали в нея има нещо ценно, като бижута, мобилен телефон или пари — преравят всички тези неща. Какво обичат да преравят някои жени? Искат да видят дали имаш хубави дрехи. След като претършуват, си мислят: „О, тези дрехи са толкова хубави. Ще ги пробвам“. Кажете Ми, не се ли случват тези неща? (Да.) Откъде знаеш? Виждали ли сте да се случва това? Имам солидни доказателства, за да кажа, че тези неща се случват. Една година, към края на есента, оставих някои дрехи в един дом на домакин. Един ден изведнъж се сетих за някои от тези дрехи, които трябваше да нося, и планирах да отида да ги взема, така че отидох в този дом. И знаете ли какво се случи? Когато влязох в къщата, възрастната домакиня беше там и пробваше вълненото Ми палто. Просто по съвпадение го видях. Казах: „Какво правиш?“. Тя се стресна. Никога не си е представяла такова съвпадение, при което да видя какво прави, и беше толкова смутена. Такива хора обаче са дебелокожи и тя веднага каза: „О, не мислиш ли, че вълненото ти палто ми стои перфектно?“. Аз казах: „Това е Моето палто. Не мога да го нося, ако го носиш ти“. Тя каза: „Ето, вземи го, не го искам“. Аз отговорих: „Защо го пробваш, щом не го искаш? Вратата на гардероба не беше ли заключена?“. Тя каза: „Просто днес нямах какво да правя, затова го извадих да го погледна“. Аз казах: „Не е твое, така че не трябваше да го докосваш“. Това е пример за нещо, което действително се е случило. Не знам с какво намерение е направила това. Кажете Ми, такъв човек вярващ в Бог ли е? Трябва ли да го смятам за вярващ в Бог и за член на Божието семейство? (Не.) Той не е достоен да бъде последовател на Бог, той е от шайката на Сатана, безсрамен, без съвест или рационалност, без никаква човешка природа — такъв човек е просто негодник. Ще спаси ли Бог такива хора? Такива хора нямат дори най-елементарната почтеност и достойнство или най-елементарното уважение към Бог — Бог не може да ги спаси. Истината, която Бог говори, и животът, който Той предоставя на човека, не се предоставят на такива хора; тези хора не са членове на Божието семейство, а по-скоро са неверници извън Божия дом и принадлежат на дяволите. Освен че природата същност на антихристите е такава, че не обича истината и изпитва неприязън към нея, характерът им също е изключително низък и достоен за презрение, и такива хора са отвратителни, презрени и отблъскващи. От проявленията на тези хора, които присвояват активите на Божия дом, за които току-що говорихме, е достатъчно да се види, че без значение какъв дълг изпълняват тези хора, те никога не отдават всичко истински и никога не го правят искрено. Вместо това те идват със своите собствени кроежи, алчност и желания; идват в преследване на облаги, а не за да придобият истината. Следователно, както и да го погледнеш, за Бог човешката природа на такива хора не отговаря на критериите. Кажете Ми тогава, смятате ли вие, че човешката природа на такива хора отговаря на критериите, и смятате ли ги за добри хора? (Не.) Вие също презирате такива хора, нали? (Да.) Когато някои хора чуят, че Божият дом е купил нещо, те искат своя дял от него, а когато видят братя и сестри да даряват дрехи, тогава независимо дали заслужават да ги имат или дали трябва да ги имат, те тръгват да се опитват да ги получат, като се задействат по-активно от всеки друг; когато чуят, че Божият дом има работа за вършене или че има някаква мръсна или уморителна работа, която трябва да се свърши, те веднага се скриват и не можете да ги намерите никъде. Такива хора са хитри и лукави, непочтени — те са презрени, отблъскващи и отвратителни!

Използването на различните проявления на антихристите в присвояването на активите на Божия дом, за да разнищим загрижеността им за собствените им облаги във всеки аспект, ни позволява да видим, че тези хора са неверници, материалисти, хора с презрян, низък и долен характер, те са отблъскващи и не са обекти, които Бог ще спаси. Определението за такива хора няма нужда да се издига до висотата на това, че изпитват неприязън към истината; вече можем да ги прозрем по отношение на тяхната човешка природа и характер, така че няма нужда да се стига до такова високо ниво, че да се свързва с истината. Следователно, било то в Божия дом, или в която и да е група от хора, такива хора винаги би трябвало да бъдат най-низшите и с най-голяма липса на почтеност. Разбира се, ако трябва да бъдат преценявани в Божия дом с помощта на истината, тогава те изглеждат още по-презрени и низки. Имате ли още примери за това проявление, което антихристите показват? (Един антихрист се занимаваше с отпечатването на книги за Божия дом и присвои стотици хиляди юана от Божиите приношения чрез фалшиво счетоводство. След като беше разследван, се установи, че преди да започне да изпълнява този дълг, семейството му е имало много малко пари, но след като е започнал да изпълнява този дълг, е купил къща и кола, но тези неща не можеха да бъдат открити в сметките. Цялото му семейство беше много жестоко и затова приношенията не можаха да бъдат възстановени.) Водачите и работниците не носеха ли пряка отговорност за това събитие? (Да. По-късно, след като излязоха наяве повече подробности, се установи, че водачите и работниците, които са носели отговорност по онова време, никога не са проверявали сметките, управлявани от този антихрист. Те са пренебрегнали отговорността си и ситуацията е причинена от тяхната безотговорност. Те определено са били пряко отговорни.) Трябва ли тогава техните прегрешения да бъдат вписани в Божията книга на записите? (Да.) Как постъпиха с тези хора впоследствие? (Някои бяха премахнати и отлъчени, а някои изплащат приношенията.) Това е подходящ начин за справяне с тях. Водачите и работниците са занемарили дълга си и не са изпълнили надзорните си отговорности по този въпрос. По-специално, те са използвали грешния човек и не са положили никакви усилия да го наблюдават или надзирават, не са успели да открият навреме проблемите с човека, когото са използвали, и така са възникнали сериозни последици, които са причинили значителна загуба на Божиите приношения и имуществото на Божия дом; това е било отговорност на всички тези хора, които са били пряко отговорни, и всички техни прегрешения трябва да бъдат записани. Това беше неблагоприятното последствие, което те си навлякоха, като не използваха правилния човек за работата, и това причини загуба на Божия дом, и в крайна сметка Божиите приношения бяха цената, която беше платена. Кажете Ми, антихристите винаги ли са алчни, или тези зли идеи им хрумват само когато видят нещо ценно? (Те винаги са алчни.) Ето защо, когато общувате и си взаимодействате с такива хора, вие безусловно можете да откриете тяхната алчност и желания. Това последствие е предизвикано от това, че водачите и работниците не са били отговорни, не са разпознавали хората, не са ги прозирали ясно и са ги използвали неправилно, така че отговорността падна тежко върху тях и те заслужаваха да бъдат отлъчени.

Преди това разговаряхме за основните аспекти на природата, същността и нрава на антихристите, както и пътя, който те следват. Това, за което разговаряме и което разнищваме днес, са проявленията в сферата на човешката природа на антихристите и то е свързано с реалния живот. Въпреки че това е дребен аспект, той все пак може да помогне на хората да разпознават определени проявления на антихристите; това са също и определени очевидни характерни черти, белези и символи на антихристите. Например един антихрист обича статуса, славата, придобивките и влиянието и е много егоистичен, долен и жесток, и не обича истината, тогава какви са човешката му природа и характерът му? Някои казват: „Въпреки че някои антихристи обичат добрата репутация и статуса, все пак те имат почтен и благороден характер и притежават съвест и разум“. Правилно ли е това? (Не, не е.) Защо не? Нека не говорим какъв е нравът същност на антихристите; първо погледнете тяхната човешка природа и характер. Те със сигурност не са добри хора, не са хора с достойнство, съвест или благородна почтеност, а още по-малко са хора, които обичат истината. Могат ли хора с такава човешка природа да следват правилния път? Със сигурност не, защото техният характер не притежава същността, която следва правилния път, и затова тези хора не могат да обичат истината, а още по-малко могат да я приемат. Съдейки по намерението и отношението, с които антихристите изпълняват дълга си, характерът и човешката природа на антихристите карат хората да ги отхвърлят и да изпитват неприязън към тях, а още повече те са отритнати от Бог. Без значение какъв дълг изпълняват, те винаги искат да присвояват активите на Божия дом и да искат от Него награди, пари, вещи и облаги. А за какви хора ги смята Бог? Тези хора определено не са добри хора. Тогава, в Божиите очи, как точно Той определя такива хора? Какво име им дава? В Библията е записана една история от Епохата на благодатта: Юда често крадял от кесията с пари и накрая бил използван от Бог, за да служи, а именно да продаде Господ Исус. Господ Исус бил прикован на кръста, а Юда, който изиграл ролята на продал своя Господ и приятелите си, умрял, като коремът му се пръснал. Следователно всички тези хора, които присвояват активите на Божия дом и крадат приношенията, направени на Бог, са юди в Божиите очи, което предполага, че тези хора са наречени юди от Бог. Въпреки че тези антихристи, които сега са заклеймени като юди, не правят неща като продаването на своя Господ и приятелите си, както е направил Юда, природата им същност е същата. Какво е общото между тях? Те се възползват от положението си и от възможността да изпълняват дълга си, за да крадат и присвояват активите на Божия дом. Ето защо тези хора са наречени юди от Бог и те са приравнени на онзи, който е продал своя Господ и приятелите си. Тоест тези антихристи, които присвояват и заграбват имуществото на Божия дом, са равностойни на Юда, който е продал своя Господ и приятелите си, и не е нужно много да се мисли, за да се разбере какъв изход очаква такива хора.