II. Интересите на антихристите

Днес ще продължим да разговаряме по темата от последната ни сбирка. Последния път разговаряхме по втори раздел от интересите на антихристите в рамките на девета точка от различните проявления на антихристите. В този раздел разговаряхме за тяхната собствена репутация и статус, нали? (Да.) Спомнете си и Ми направете приблизително обобщение. По колко точки основно разговаряхме относно собствената репутация и статус на антихристите? (Последния път Бог разговаря по две точки. Първата беше за отношението на антихристите към това да бъдат кастрени. Антихристите никога не могат да приемат или да се покорят на това да бъдат кастрени, нито могат да го приемат като истината. Втората беше за това как антихристите защитават своята репутация и статус в група от хора и какви проявления имат. Същността на антихристите е съревноваването и те трябва да се съревновават за своята репутация и статус.) И така, нека днес да продължим да разговаряме по тази тема. Какво домашно ви дадох последния път? Какво ви помолих да обмислите и да обсъдите в общение след нашата сбирка? Спомняте ли си? (Бог ни помоли да се съпоставим с общението и разнищването на проявленията на антихристите, за да видим кои от видовете нрав на антихристите притежаваме и на кои от типовете природа на антихристите разчитаме, за да вършим нещата.) Това беше основната тема. А каква беше подтемата? (Тя беше за това каква съревнователна природа проявяват антихристите, докато пазят репутацията и статуса си, и да се съпоставим с тях, за да видим как ги разкриваме в реалния си живот и как постъпваме, какво казваме и какво правим в интерес на репутацията и статуса, и кои проявления на съревноваване за слава и придобивки с братя и сестри проявяваме, за да запазим статуса си.) Може ли някой друг да добави нещо? (Бог ни каза да не говорим винаги за това какви са другите хора, докато разговаряме за тези проявления на антихристите, а вместо това да се съпоставяме с тях и да разговаряме за това какъв нрав и какви разкривания имаме, които са същите като на антихристите.) Горе-долу това е. Какво беше мотото за това как действат антихристите в група от хора, за което разговаряхме последния път? Това не ви ли направи впечатление? (Мотото им е: „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам!“.) Това го помните. Как така успяхте да го запомните? (Защото това мото на антихристите, за което Бог говори: „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам!“, е нещо, което аз самата обикновено проявявам и често разкривам. Също така тонът на Божието общение беше доста ярък и начинът, по който Бог изрази тези думи, съответстваше на състоянието на собственото ми сърце, така че ми направи доста дълбоко впечатление.) Понякога, когато разговарям за различните проявления на антихристите и различните видове на тяхната природа същност и ги разнищвам, използвам ежедневен език, както и определени тонове и методи, които са лесни за приемане от хората и които оставят дълбоко впечатление у тях, а също така използвам и някои примери, които са доста близки до реалния живот. Това наистина помага на хората да опознаят същността на антихристите и да опознаят себе си. Също така е полезно, за да опознаят себе си и да преживеят Божиите слова в реалния си живот, и е още по-благоприятно за това да променят този вид нрав на антихристите, нали? (Да.) Вие приблизително си припомнихте последното общение, но подробностите надхвърлят тези неща — има много повече подробности. Трябва да си направите обобщение, след като изслушате дадено общение. Най-малкото, след като изслушате дадено общение, трябва да се съберете и да го изслушате отново няколко пъти, а след това всички заедно да направите обобщение. След като изслушах вашите спомени и обобщения на последното ни общение, мога да кажа, че то е доста позабравено, сякаш сте го слушали преди година или две и не ви е направило впечатление. Може да ви е останало някакво понятие и впечатление от даден раздел, едно-две изречения, или един-два въпроса, но изглежда, че повечето хора нямат понятие или впечатление от по-същественото познание и разнищване на разобличаването на антихристите. Затова трябва повече да размишлявате и да разговаряте помежду си по въпросите, които обсъдихме. Недейте просто да ги слушате и след това да ги оставяте настрана, без изобщо да ги приемате на сериозно. Ако правите така, тогава навлизането ви в истината ще бъде твърде бавно — няма да стане, ако не размишлявате върху тези проповеди! И така, как съчетавате тези проповеди с църковния си живот? Разговаряте ли за тези проповеди на сбирките си всяка седмица? Или слушате ли последните проповеди и общения по няколко пъти, така че повечето от вас да добият впечатление и задълбочено познание за тях, а след това да разберат истината чрез тях? Правите ли това? (Боже, на нашите сбирки всяка седмица първо ядем и пием последните Божии общения.) Църковните водачи, проповедниците и тези, които отговарят за църковния живот в групите за вземане на решения, трябва да поемат отговорност за това; само по този начин църковното дело може да се върши добре.

В. Кроене на планове за собствени облаги

1. Присвояване на активите на Божия дом

Днес ще разговаряме по третия раздел от интересите на антихристите — облагите. Какво представляват облагите? (Получаване на благословии и интереси.) Това е много просто обяснение, това е буквалното значение. Добавете още малко — какво представляват облагите? (Това са материалните и нематериалните интереси, желани неща и удобства, които хората могат да получат от изпълнението на дълга си или от работата си в света.) Това обяснение е правилно. Облагите са вид добро отношение, което хората получават в допълнение към заплатата си, и включват неща като ежедневни потребности, храна или купони. Те се отнасят и до удобствата и материалното или нематериалното отношение, което човек получава, докато изпълнява дълга си; всички тези неща са облаги. Сега, след като обясних какво означава този термин, всички ли знаете областите, примерите и проявленията, за които ще разговаряме в този раздел? В момента в съзнанието ви изникват поведението и действията на определени хора, както и хората, които са способни да вършат тези неща, нали? Кои са първите хора, за които се сещате? (Хора, които се възползват от статуса си, за да живеят на гърба на църквата.) Това е един тип хора. Тези хора също изпълняват дълга си. Някои от тях имат статус, те са водачи и работници на различни нива или надзорници, докато други изпълняват обикновен дълг. Какво общо проявление имат всички те? Докато изпълняват дълга си, те непрекъснато вършат някаква работа и правят определени неща за собствената си плът, за семействата си и за собствено удоволствие. Всеки ден те работят трескаво и плащат цена, а това, което винаги имат предвид, е какви желани неща ще получат, като изпълняват тази задача или този дълг. Те винаги планират и пресмятат какви удобства и преференциално отношение могат да извлекат от това. Щом разберат, те ще направят всичко необходимо, за да получат тези неща, и още повече, със сигурност няма да пропуснат такава възможност да получат тези удобства и тези интереси за себе си. Що се отнася до този въпрос, може да се каже, че те са безмилостни и безчувствени и със сигурност не се съобразяват със собствената си почтеност и достойнство. Те не се страхуват, че братята и сестрите може да ги гледат негативно, и със сигурност не се тревожат за това как Бог може да ги оцени заради това. Всичко, което правят, е тайно да обмислят и да кроят планове как да се възползват от дълга, който изпълняват, за да могат да се насладят на цялото благоприятно отношение, на което могат. Така че хората като тях имат един вид мисъл и аргумент, който на пръв поглед не може да се счита за погрешен, а именно: „Божият дом е моето семейство, а моето семейство е божият дом; това, което е мое, е божие, а това, което е божие, е мое. Дългът на хората е тяхна отговорност и всички облаги, на които могат да се насладят от своя дълг, са благодат, дарена от бог; хората не могат да ги откажат и трябва да ги приемат от него. Ако не ги получа аз, тогава някой друг ще ги получи, така че по-добре направо да се насладя на тези облаги и да не се преструвам на скромен, и със сигурност не трябва скромно да отказвам нищо. Просто трябва да се стремя към тези облаги и да протегна ръка, за да ги приема с покорно сърце и откровено отношение“. Те гледат на такива облаги като на вид отношение, което естествено заслужават и трябва да притежават; това е като когато човек работи и влага време и труд, така че чувства, че заплатата и възнаграждението, които получава, са неговият справедлив дял. Затова, дори и да са присвоили тези неща и да са получили тези облаги, като са се стремили към тях, те не го смятат за погрешно или за нещо, което Бог би ненавиждал, да не говорим, че не ги е грижа дали братята и сестрите имат някакво мнение за тях. Сякаш е напълно правилно и естествено да го правят, антихристите се наслаждават на всички тези неща, те се стремят към тези неща и нещо повече, в сърцата си те кроят планове за всички тези неща всеки ден. Това е обичайното състояние на антихристите, които изпълняват дълга си, и това е също така обичайното състояние на антихристите, които кроят планове за личните си интереси, докато изпълняват дълга си. И така, каква е нагласата на антихристите? „Докато хората изпълняват дълга си, те трябва да се опитат да получат нещо в замяна. Тъй като съм се отрекъл от семейството си, за да изпълнявам този дълг, и тъй като съм отдал своя усърден труд, енергия и време за бог и неговия дом, следователно трябва да се наслаждавам на цялото добро отношение, което искам“. Антихристите виждат всичко това като неща, които естествено заслужават, като неща, които Бог трябва да даде на хората, без те да трябва да се стремят към тях. Това е гледната точка на антихристите. И така, докато изпълняват дълга си, те постоянно работят усилено за облаги и винаги се страхуват, че някой друг може да вземе една от тези облаги и да ги остави с по-малко. Това е състоянието на антихристите, които изпълняват дълга си. До какво в крайна сметка се свеждат всичките им намерения, мотиви и цели в изпълнението на дълга им? Всички те се свеждат до това, че те кроят планове, за да получат всички облаги за себе си, като си мислят, че в противен случай ще бъдат просто големи идиоти и животът няма да има смисъл. Това е нагласата на антихристите.

Независимо как Бог разобличава природата на антихристите или проявленията им, че не обичат истината, те няма да се откажат от тези свои намерения и стремежи; те продължават да се стремят към облаги. Например, след като някои хора започнат да изпълняват дълга на домакин, църквата или братята и сестрите купуват храна или уреди или дори предоставят пари за домовете на домакините. Ако човекът, който изпълнява този дълг, е антихрист, желаните неща, които се опитва да получи за себе си, не са нещо толкова просто като кибрит или малка лъжичка. Той казва: „Аз предоставям дома си, за да настаня тези братя и сестри, и предлагам услуга за тях, докато изпълняват дълга си, така че божият дом, разбира се, трябва да осигури всички материали и пари. Аз предоставям къщата си, готвя за всички вас и гарантирам вашата безопасност; това вече е доста добре. Що се отнася до останалото — какво ядете, пиете и използвате — то трябва да се предостави от църквата“. Наистина не е грешно, че църквата ще осигури тези неща, но това, за което искам да разговарям тук, е разликата между това как антихристите изпълняват дълга на домакин и как другите хора искрено изпълняват този дълг. Когато антихристите изпълняват дълга на домакин, това действие не може просто да се приеме за чиста монета; те имат скрити мотиви. Те си мислят: „Аз изпълнявам този дълг на домакин, така че трябва да кроя планове, за да извлека нещо от него. Църквата предоставя храна и други неща от първа необходимост, така че членовете на моето семейство трябва да ядат тази храна заедно с братята и сестрите и да използват всички тези неща, както си искат. Моето семейство е от божия дом, така че това, което принадлежи на божия дом, принадлежи и на моето семейство“. Това е отношението, с което антихристите изпълняват дълга си, нали? (Да.) Затова, щом някои хора започнат да изпълняват дълга на домакин, сърцата им започват да се променят, те постоянно мислят за материалните неща и парите, които се използват за настаняването на братя и сестри, и ако никой не се вгледа внимателно в тези неща, тогава идва възможността за тези антихристи да получат някои облаги. Каква възможност? Те тайно ще пресмятат: „Толкова харчи един човек на ден, така че каквито пари останат, няма да ги върна на църквата; просто ще ги запазя за себе си. Това най-малкото са пари, които съм спечелил, така че никой не може да ме обвини, че ги пазя; това е само каквото заслужавам, разбира се!“. След това те ще приберат останалите пари в джоба си. Някои антихристи ще търсят всякакви извинения, за да запазят за себе си някои от материалните неща, дарени от братя и сестри или предоставени от Божия дом. На някои места, когато братята и сестрите отидат да останат там отново, матракът на леглото го няма, възглавниците и завивките ги няма, месото и зеленчуците са изчезнали, и когато попитат домакините си за това, тези антихристи казват: „Ако съхранявате храната дълго време, тя няма да е толкова вкусна, затова я изядохме“. Не са ли това алчни хора? (Да.) Веднага щом материалните неща, предоставени от Божия дом, както и нещата, купени за домовете на домакините от братя и сестри, попаднат във владение на тези антихристи, те стават техни; те ги използват или ядат, както си искат, или дори директно ги третират като свои притежания и ги скриват. Щом братята и сестрите отидат там отново, тези неща ги няма никъде. Ако църквата трябва да използва отново домовете на тези антихристи, тя трябва да похарчи пари, за да закупи тези неща отново, и братята и сестрите трябва да донесат тези неща в къщите им отново. Като видят това, антихристите се радват, като си мислят: „Да вярваш в бог със сигурност е страхотно! Не мога да забогатея толкова бързо, като върша нещо друго; това е най-удобният начин да се сдобия с неща. Освен това никой не би посмял да подаде сигнал в полицията, че тези църковни вещи са изчезнали; ако наистина се опиташ да ме докладваш, тогава аз пръв ще те докладвам! Така че всичко, което можеш да направиш, е да мълчиш и да го приемеш, няма къде да се оплачеш от това. Аз съм взел тези неща и съм изял тази храна. Какво можеш да ми направиш? Бог не си избира любимци. Аз предоставям къщата си, за да настанявам братя и сестри, така че това е приносът, който съм направил, и бог ще ме помни за това. От какво да се страхувам, ако взема малко? То е само това, което заслужавам! Какво има да се страхувам, че ям от тази храна? Какво, на вас ви е позволено да я ядете, а на мен не? Вие сте членове на божия дом, но не съм ли и аз такъв? Аз не само ще се възползвам от ситуацията, но и ще ям сам и ще консумирам нещата сам!“. Това е отношението на антихристите към техния дълг. При изпълнението на техния дълг, целта им е да получат тези неща и те ги виждат като най-големите облаги, като казват: „Това е най-голямата благодат, дарена от бог; нищо не е по-осезаемо от тази благодат и нищо не е по-реално и осезаемо полезно от тази благословия. Това е просто толкова страхотно! Всички казват, че да вярваш в Бог означава „да получиш стократно повече в този живот и вечен живот в идния свят“; това изпълнява тази поговорка. Сега аз предвкусвам тази благословия. Това наистина е Божията благодат!“. Така антихристите нямат никакви угризения да присвояват неща, които принадлежат на Божия дом, и безскрупулно ги вземат за себе си. Как антихристите гледат на тези активи на Божия дом? Те се отнасят с тях като с обществена собственост в невярващия свят; всички те са алчни, всички искат да вземат нещата на Божия дом за себе си, и все пак все още вярват, че това е благодатта и благословиите, на които заслужават да се наслаждават, задето изпълняват дълга си. Освен това те никога не изпитват угризение или срам за това, нито признават собствената си нечестивост или липса на почтеност. Някои от тези антихристи дори стават все по-алчни и амбициозни. Докато изпълняват дълга си на домакин, те никога не чувстват, че действията им биха били ненавиждани от Бог или че действията им биха Го оскърбили. Вместо това те просто продължават да пресмятат и да сравняват в ума си, като си мислят: „Онова семейство служеше като домакин и получи онези неща. Ако аз приемах същите хора, тогава тези неща по право трябваше да бъдат мои. Онзи домакин живее по-удобно от мен и се храни по-добре. Защо и аз не съм се възползвал така?“. Те също пресмятат и се съревновават за тези неща. Веднага щом се появи възможност, те са безмилостни и категорично няма да я пропуснат. Така, когато антихристите изпълняват дълга на домакин, те ламтят за всичко и се опитват да присвоят всичко, което могат — от малки предмети, като чифт стелки, до нещо голямо като оборудване, закупено от Божия дом. Те се възползват от възможността да изпълняват дълга си, за да намерят всякакви извинения и начини да вземат неща за себе си, като злоупотребяват с имуществото на Божия дом, докато безсрамно казват, че го правят само за да защитят имуществото на Божия дом и че тези неща са само това, което заслужават за изпълнението на дълга си. Тези неща се случват сред хората, които вярват в Бог и Го следват.

Докато антихристите изпълняват дълга си на домакин, те може външно да се представят така, сякаш не ламтят за неща и не се опитват да ги вземат, като отказват да приемат каквото и да е плащане за настаняването на братя и сестри, и когато видят някои неща без стойност, те ще побързат да ги пазят на сигурно. Когато обаче става въпрос за ценности, принадлежащи на Божия дом, те категорично няма да ги изпуснат просто ей така. Те може би ще предадат нещо на стойност един юан, но ако е нещо на стойност сто юана, хиляда юана, десет хиляди юана или нещо още по-ценно, те твърдо ще го напъхат в портфейлите си и ще го запазят за себе си. За някои хора на местно ниво възниква опасна ситуация, докато се грижат за активите на Божия дом, и хората, които знаят, че правят това, може да избягат другаде или да бъдат арестувани, и така никой освен тях не знае за активите, които пазят — именно в такива ситуации хората са подложени на изпитание. Онези, които наистина вярват в Бог, които обичат истината и притежават богобоязливо сърце, могат винаги да се придържат към дълга си и няма да им хрумне никаква идея или мисъл да злоупотребят с тези активи. Антихристите обаче не са такива; те ще си блъскат главите и ще измислят всякакъв възможен начин да вземат тези активи за себе си. Веднага щом се случи нещо с хората, които знаят, че антихристите пазят активите антихристите тайно се радват в сърцата си и дори подскачат от радост. Те незабавно вземат активите за себе си, без изобщо да се страхуват, да не говорим, че не изпитват никакво самообвинение или вина. Някои антихристи използват тези активи за собствените си домакински разходи и се разпореждат с тях по свое усмотрение, някои незабавно използват парите, за да купят неща, които искат за дома си, а някои дори влагат парите директно в банковата си сметка и ги запазват за себе си. И когато братята и сестрите отидат да приберат активите, способни ли са тогава антихристите да признаят какво са направили? Антихристите абсолютно никога няма да го признаят. Тяхната цел да вярват в Бог и да изпълняват дълга си е да получат желани неща, а тези желани неща включват Божиите приношения, имуществото на Божия дом и дори личните вещи на братята и сестрите. Следователно антихристите изпълняват дълга си с алчност, желание и лична амбиция; те не са тук, за да се стремят към истината, да приемат Божието правосъдие и наказание или да приемат Божието спасение, а по-скоро са дошли тук, за да получат всяка облага, всички удобства и всички активи. Може да се каже, че тези хора са изпълнени с алчност и желание. Към какво са устремили сърцата си? Те са устремили сърцата си към активите на Божия дом. Ето защо, когато изпълняват дълга на домакин, те се съсредоточават върху това за кого какво купува Божият дом, на кого колко пари дава Божият дом и какви големи предимства и какви желани неща получават определени хора от Божия дом и братята и сестрите за изпълнението на дълга на домакин — това са нещата, които те държат под око. Ако бъдат помолени да настанят обикновени братя и сестри и не могат да получат нищо желано от това, те ще измислят всякакви извинения, за да не го правят. В момента, в който бъдат помолени да настанят водач от по-високо ниво, отношението им се обръща на 180 градуса, променя се, те са много усмихнати и очакват водача с нетърпение; нямат търпение да поканят тази „голяма клечка“, която трябва да настанят в дома си, и да се покланят на този водач като на бог. Те мислят, че им е дошъл златният шанс, че това е тяхната златна кокошка и ако пропуснат тази възможност, тогава шансът им да забогатеят ще изчезне, така че как биха могли да го пропуснат? С алчност, желание и мотивация и намерение да злоупотребят с активите на Божия дом, те приемат този дълг, който може да им донесе желани неща — каква е крайната им цел? Да изпълнят добре дълга си? Да настанят добре братята и сестрите? Да принесат своята преданост? Да придобият истината? Не, нито едно от тези; те искат да използват тази възможност, за да получат желани неща. Те няма да настанят обикновени хора, но когато чуят, че трябва да настанят водач или работник със статус, те ще се надпреварват да го направят, а след това ще измислят различни извинения Божият дом да им закупи всякакви неща за ежедневни потребности и домакинско оборудване, като казват: „Водачите не могат да останат в лоши условия, когато дойдат тук. Не трябва ли всичко да е подготвено, за да е удобно да ги настаня? Ние не се наслаждаваме на нещата, предоставени от божия дом; и така да е, то е просто да се облагодетелстваме покрай водачите. Освен това, ако дойде водач, се страхувам, че няма да е свикнал с храната, която ядем тук всеки ден. Водачите трябва да управляват много неща всеки ден и ако се разболеят, няма ли да бъдем небрежни в дълга си като домакини? Така че църквата трябва да приготвя три хранения на ден за водачите. Трябва да имаме готови мляко, хляб, яйца и всякакви зеленчуци, плодове, месо и хранителни добавки за тях“. Не е ли това прекрасна и грижовна мисъл? Антихристите говорят на глас език, който звучи човешки, но в сърцата си наистина ли мислят за водачите? Каква точно е скритата им цел? Тяхната цел не е толкова проста. Те може да са бедни и никога да не са яли или виждали хубави неща преди, и искат да използват тази възможност, за да натрупат опит, да живеят като богатите, да живеят живот, в който всичките им основни нужди са задоволени, да използват тази възможност, за да се погрижат за здравето си, да ядат неща, които обикновените хора не могат да ядат, и да се наслаждават на отношение, на което обикновените хора не могат да се наслаждават. Ето защо мислите им изглеждат толкова грижовни. Но какво се крие зад тяхната загриженост? Те искат да кроят планове в своя полза, искат да получат тези неща, да завземат тези неща и със сигурност обмислят всеки аспект от собствените си планове — те не биха направили това за никого другиго. И когато настанят водач, тези антихристи наистина живеят добър живот. След това се чудят: „Да живееш така е страхотно, но тези неща всъщност не ми принадлежат. Кога тези неща ще бъдат мои? Ако се отърва от този водач, вече няма да мога да се наслаждавам на тези неща, но ако не се отърва от него, наистина нямам доброто желание да продължавам да го настанявам. Няма начин да изпълнявам този дълг, ако не беше заради тези желани неща. Всеки ден трябва да ставам рано и да си лягам късно, постоянно съм в състояние на страх и трябва да го обслужвам. Сега винаги си мисля, че повече се губи от изпълнението на този дълг, отколкото се печели, и че предимствата и удоволствията, които получавам от него, не са достатъчни. Какво ще правя, ако водачът продължи да живее тук дългосрочно? Ще трябва да измисля начин да го накарам да си тръгне, а след това отново ще имам мир и тишина в дома си“. Така ли мислят хората? Биха ли мислили по този начин хора, които притежават нормална човешка природа и които искрено изпълняват дълга си? (Не.) Така мислят антихристите. Без значение колко големи са желаните неща или предимствата, които получават, тяхната алчност и желание никога не могат да бъдат задоволени; те са ненаситни, мислят, че не са спечелили нищо и не мислят, че изпълнението на този дълг е работата, която трябва да вършат. Напротив, те мислят, че това е допълнителна жертва и цена. Без значение колко неща получат или колко големи предимства придобият, те чувстват, че са загубили и мислят, че Божият дом се възползва за тяхна сметка, че братята и сестрите се възползват за тяхна сметка и че те самите не получават нищо желано от това. С течение на времето те чувстват, че тези желани неща не могат да ги задоволят и алчността им не може да бъде задоволена. Кажете Ми, каква човешка природа притежават антихристите? Притежават ли някаква човешка природа? (Не.) А хората без човешка природа имат ли съвест? Могат ли да изпълняват дълга си, докато таят желание да го изпълняват искрено, както и желание да бъдат смирени, да бъдат искрени и искрено да полагат усилия? Могат ли да изпълняват дълга си, без да изискват заплащане, без да търсят никакво възнаграждение и без да търсят никаква награда? (Не.) Защо не могат? Те нямат будна съвест и без значение колко големи са предимствата, които получават, те ги смятат за напълно заслужени. Не е ли това „напълно заслужено“ нещо, за което нормалните хора не могат да се сетят и нещо, за което никога не биха си помислили? Има ли някакво чувство за срам в този вид мисъл и отношение? (Не.) Хората без чувство за срам притежават ли някаква човешка природа? Този въпрос разобличава природата, която антихристите притежават, а именно тази да са безсрамни и безсъвестни.

Какви хора са безсрамните? Какви хора в човечеството нямат срам? (Хора с шизофрения.) Психично болните хора нямат срам, те тичат голи по улиците, без да осъзнават, че всички хора ги гледат, може би дори се смеят на хората, които носят дрехи, и казват: „Вижте колко е проблемно за вас да носите дрехи. Аз тичам гол по улицата без дрехи и се чувствам толкова свободен и необуздан!“. Не е ли това да си безсрамен? (Да, така е.) Това е да си безсрамен. Хората без срам нямат будна съвест и са психично болни; те се възползват за сметка на всички останали, искат да вземат всичко, което принадлежи на някого другиго, тяхната алчност и желание са надхвърлили обхвата на нормалната човешка рационалност — те са достигнали до точката, в която не могат да се контролират и нямат будна съвест. Могат ли такива хора да придобият истината? Със сигурност не. Те преследват само слава, придобивки, статус и материални интереси и никога не придобиват истината. И така, ще имат ли място в небесното царство? Бог не спасява и не усъвършенства такива хора. Трябва ли да бъдат съжалявани тези хора? (Не.) Тези хора трябва да бъдат мразени; те са отвратителни, омразни и достойни за презрение. Характерът на тези хора е достоен за презрение и низък; те са без достойнство и срам. Сърцата им са изпълнени с алчност, амбиция и желание. Те просто искат да се възползват от възможността да изпълняват дълга си, за да се опитат да получат облаги за себе си, и изобщо не приемат истината, нито постъпват според истините принципи. Когато се молят на Бог, те също искат желани неща, облаги и Божиите благословии. Те описват на Бог как са страдали и са се жертвали и идват пред Бог да се молят за тези неща само за да използват страданието, което са понесли, и цената, която са платили, за да сключват сделки с Него, да искат благословии и награди от Бог и дори открито да протягат ръце към Бог и да искат материалното отношение, което желаят. Това, което искат да изразят, когато идват пред Бог, са техните оплаквания, тяхното непокорство, тяхното недоволство, техните огорчения и тяхното негодувание, както и разочарованието им от това, че алчността и желанията им не са задоволени. Когато Бог види тези проявления, обича ли ги или ги ненавижда? (Той ги ненавижда.) Когато положат малко усилие заради църквата, те незабавно идват пред Бог, за да го заявят и да си припишат заслугата, да разкажат на Бог за своите жертви и за това, което са посветили, докато са изпълнявали различни видове дълг или са вършили различни работи; те се ужасяват, че Бог няма да знае за тези неща, че Бог не може да види тези неща и че Бог ще забрави цената, която са платили. Следователно тези хора се смятат за зли и напълно безсрамни пред Бог. Когато идват пред Бог, за да опишат и заявят цената, която са платили, да Му опишат какви неща искат да получат и да протегнат ръце към Бог и да поискат наградите, които искат, Бог казва: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. Какво е отношението на Бог? „Хора като теб не заслужават да идват пред Мен. Аз съм отвратен от теб и изпитвам неприязън към теб. Дадох ти всичко, което искаш; ти вече си получил стократно повече от това, което желаеш да получиш в този живот. Какво още искаш?“. Това, което Бог иска да даде на човечеството, не е предимно материално, вместо това Той иска да дари истината на човечеството, така че чрез истината то да може да постигне спасение. Антихристите обаче нагло се противопоставят на Божието дело, те не търсят истината и не практикуват истината. По-скоро те искат да използват възможността да изпълняват дълга си по време на Божието дело, за да получат неправомерно желани неща за себе си; те използват вратички и печелят за сметка на другите във всичко, но често се чувстват така, сякаш губят и не са спечелили много. Те също така често чувстват, че са се жертвали и посветили твърде много, че загубите им надвишават печалбите и нещо повече, те често съжаляват за своите жертви и мислят, че не са обмислили нещата достатъчно добре или не са измислили път за отстъпление за себе си. Затова те често се чувстват ядосани в сърцата си, че не получават навременни награди за своите жертви, и също така са пълни с оплаквания към Бог. В сърцата си те често пресмятат, като си мислят: „Бог не е ли праведен? Бог не си играе на любимци, нали? Бог не е ли богът, който благославя хората? Бог не помни ли всички добри дела на човека и всичко, което човек е посветил и отдал от себе си? Аз се отрекох от семейството си заради божието дело и платих цената, но какво получавам от бог?“. Ако алчността и желанието им не бъдат задоволени в краткосрочен план, те стават негативни и започват да се оплакват. Ако алчността и желанието им не бъдат задоволени в дългосрочен план, тогава най-съкровените кътчета на сърцата им се изпълват с натрупано озлобление. И какви са последствията от това натрупано озлобление? В сърцата си те ще започнат да се съмняват в Бог и да Го поставят под въпрос, ще започнат да съдят Божия праведен нрав и дори ще започнат да се съмняват в Божията любов и същност. Ако това озлобление се натрупва дълго време, тези неща се превръщат в злокачествени тумори и започват да се разпространяват, и те ще станат способни да предадат Бог по всяко време. Особено когато са пред някои хора, които са негативни и слаби и които са с относително незрял духовен ръст, или пред някои хора, които са нови във вярата, от време на време те ще разкриват и разпространяват тези негативни емоции, като разпространяват своето недоволство от Бог и богохулството си, и дори ще подведат някои хора, на които им липсва проницателност, да се усъмнят в Божия праведен нрав и Неговата същност. Не се ли прави това от антихристите? Понеже техните амбиции, желания, стремежи и намерения не са задоволени, те са способни да правят тези неща и могат да проявят такова отношение към Бог — какъв нрав е това? Това очевидно е нрав на антихрист и сатанински нрав.