2. Как антихристите се отнасят към по-силните от тях

Когато става въпрос за желанието на антихристите да защитават собствената си репутация и статус, те не само проявяват и разкриват своята природа същност, когато са кастрени — антихристите се сблъскват с много други видове ситуации и неща. Следователно втората тема, по която ще разговаряме, е как антихристите поддържат своя статус и репутация в групи от хора. Докато са в група от хора, какво поведение проявяват антихристите, което може да илюстрира, че във всичко, което правят, те се опитват да защитят собствената си репутация и статус? Ясна ли е, или не е ясна тази тема? Голям или малък е нейният обхват? Представителна ли е, или не? (Представителна е.) Тази тема е пряко свързана с природата същност на антихристите. Какви проявления показват антихристите, докато живеят сред групи от хора? Какво отношение и какви действия използват, за да защитят своята репутация и статус? Първо, ако антихристите нямат статус, те все така ли са антихристи? (Да.) Трябва ясно да разбирате това понятие. Не мислете, че само хората със статус могат да притежават същността на антихристите и да бъдат антихристи, или че обикновените хора без статус не са антихристи. Обхватът всъщност е доста голям. Всеки човек, който притежава същността на антихристите, все така е антихрист, независимо дали има статус, или не, и дали е водач или обикновен вярващ; това се определя от неговата същност. И така, какви проявления показват хората със същността на антихристите, докато са обикновени последователи? Кои разкривания на природата същност служат като достатъчно доказателство, че те всъщност са антихристи? Нека първо разгледаме как живеят в групи от хора, как се отнасят към другите и се справят с нещата, както и отношението, което таят към истината. Това, за което най-много трябва да разговаряме, не е какво ядат антихристите, какво носят, къде живеят или как се придвижват, а как защитават своята репутация и статус, докато са в групи. Дори и да са обикновени вярващи, те все пак постоянно се опитват да защитят своята репутация и статус, като постоянно разкриват този вид нрав и същност и вършат такива неща. Следователно това ни позволява да направим още една крачка напред в разбирането си за нрава и същността на антихристите. Независимо дали антихристите имат статус, или не, и без значение кога и къде се намират, нравът и същността на антихристите винаги са разкривани и проявявани в тях. Това не се ограничава до което и да било пространство, география или хора, събития и неща.

Когато антихристите изпълняват дълг, без значение какъв е той и независимо от групата, в която се намират, те проявяват ясно изразена форма на постъпки, а именно, че във всичко винаги искат да изпъкват и да се показват, винаги имат склонност да възпират и контролират хората, винаги искат да водят хората и те да командват, винаги искат да бъдат в центъра на вниманието, винаги искат да привличат погледите и вниманието на хората към себе си и искат да спечелят възхищението на всички. Когато антихристите се присъединят към дадена група, независимо от броя на хората в нея, кои са членовете ѝ или каква е тяхната професия или идентичност, антихристите първо преценяват обстановката, за да видят кой е внушителен и изключителен, кой е красноречив, кой е впечатляващ и кой е пригоден или има престиж. Те преценяват кого могат и кого не могат да победят, както и кой ги превъзхожда и кой им отстъпва. Това са първите неща, които гледат. След като бързо са преценили ситуацията, те започват да действат, като за момента оставят настрана и пренебрегват онези, които са под нивото им. Първо отиват при онези, за които смятат, че ги превъзхождат, които имат известен престиж и статус или които имат дарби и талант. Това са хората, с които първо се съизмерват. Ако някой от тези хора е високо ценен от братята и сестрите или е вярващ в Бог от дълго време и е с висок престиж, тогава той става обект на завистта на антихристите и, разбира се, се разглежда като конкуренция. След това антихристите тихо се сравняват с тези хора, които имат престиж и статус и предизвикват възхищението на братята и сестрите. Те започват да размишляват за такива хора, като изследват какво могат да правят и какво са усвоили, и защо някои хора ги ценят. Докато наблюдават и проучват, антихристите осъзнават, че тези хора са експерти в определена професия, както и факта, че всички ги ценят високо, защото вярват в Бог от по-дълго време и могат да споделят някакво свидетелство за преживяване. Антихристите смятат такива хора за „плячка“ и ги разпознават като опоненти, след което съставят план за действие. Какъв план за действие? Те разглеждат аспектите, в които отстъпват на опонентите си, и след това започват да работят върху тези аспекти. Например, ако не са толкова добри в определена професия като тях, те ще изучават тази професия, повече ще четат книги, повече ще търсят всякаква информация и повече ще молят смирено другите за наставления. Те ще участват във всякакъв вид работа, свързана с тази професия, като постепенно натрупват опит и развиват собствената си сила. И когато повярват, че имат капитала да се съревновават с опонентите си, те често излизат напред, за да изразят собствените си „блестящи възгледи“, и често умишлено опровергават и омаловажават опонентите си, за да ги злепоставят и да опетнят имената им, и така да подчертаят колко са умни и изключителни, и да потиснат опонентите си. Прозорливите хора могат да видят всички тези неща, само глупавите и невежите, на които им липсва проницателност, не могат. Повечето хора просто виждат ентусиазма на антихристите, техния стремеж, страданието, плащането на цена и външното добро поведение, но истинската ситуация е скрита в дълбините на сърцата на антихристите. Каква е основната им цел? Тя е да придобият статус. Целта, върху която е съсредоточена цялата им работа, целият им тежък труд и цялата цена, която плащат, е това, което най-много боготворят в сърцата си: статус и власт.

За да придобият власт и статус, първото нещо, което антихристите правят в църквата, е да се опитат да спечелят доверието и почитта на другите хора, за да могат да убедят повече хора и да накарат повече от тях да им се възхищават и да ги боготворят, като по този начин постигат целта си да имат последната дума и да държат властта в църквата. Когато става въпрос за придобиване на власт, те са най-умели в това да се съревновават и да се борят с другите хора. Онези, които се стремят към истината, онези, които имат престиж в църквата, и онези, които са обичани от братята и сестрите, са основните им противници. Всеки човек, който представлява заплаха за техния статус, е техен противник. Те непоколебимо се съревновават с по-силните от тях и напълно безмилостно се съревновават с по-слабите от тях. Сърцата им са изпълнени с философии за съревнование и борба. Те вярват, че ако хората не се съревновават и не се борят, няма да могат да получат никакви облаги и че могат да получат нещата, които искат, само като се съревновават и се борят. За да получат статус и да заемат водеща позиция в дадена група от хора, те са готови на всичко, за да се съревновават с всекиго, и не пощадяват нито един човек, който представлява заплаха за техния статус. С когото и да общуват, тези отношения са изпълнени със съревнование и борба и те продължават да се съревновават и борят до старини. Те често казват: „Бих ли могъл да победя този човек, ако се боря с него?“. Всеки, който е красноречив и може да говори логично, структурирано и методично, става обект на тяхната завист и подражание. И дори става техен противник. Всеки, който се стреми към истината и притежава вяра, и е способен често да помага на братята и сестрите и да ги подкрепя, и им дава възможност да излязат от негативността и слабостта, също става техен противник, както и всеки, който е вещ в определена професия и е донякъде почитан от братята и сестрите. Всеки, който постига резултати в работата си и получава признанието на Горното, естествено се превръща в още по-голям противник за тях. Какви са девизите на антихристите, независимо в коя група се намират? Споделете какво мислите. (Битката срещу другите хора и срещу Небето е източник на безкрайно забавление.) Това не е ли лудост? Лудост е. Има ли други? (Боже, не си ли мислят следното: „В цялата вселена само аз властвам като пълен господар.“? Тоест те искат да са на върха и с когото и да са, винаги искат да го надминат.) Това е една от техните идеи. Има ли други? (Боже, сетих се за три думи: „Победителят става цар“. Мисля, че където и да са, те винаги искат да превъзхождат останалите и да се открояват и се стремят да са на върха.) Повечето от това, за което говорихте, са видове идеи. Опитайте се да ги опишете, като използвате някакво поведение. Където и да се намират, антихристите не искат непременно да заемат най-високата позиция. Всеки път, когато отидат някъде, те имат нрав и манталитет, които ги принуждават да действат. Какъв е този манталитет? Той е: „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам!“. Защо казвам „съревновавам“ три пъти, а не веднъж? (Съревнованието се е превърнало в техен живот, с него живеят.) Това е техният нрав. Родени са с нрав, който е изключително надменен и трудно се овладява, т.е. смятат се за ненадминати и са изключително самонадеяни. Никой не може да обуздае изключително надменния им нрав. Самите те не могат да го контролират. Затова животът им представлява само борба и съревноваване. За какво се борят и съревновават? Естествено, те се съревновават за слава, придобивки, статус, репутация и за собствените си интереси. Каквито и методи да се налага да използват, стига всички да им се подчиняват и стига самите те да получават ползи и статус, те са постигнали целта си. Волята им да се съревновават не е временно забавление, а е вид нрав, който произлиза от сатанинската природа. Той е като нрава на големия червен змей, който се бори и с Небето, и със земята, и с хората. Какво искат тогава антихристите, като се борят и се съревновават с другите в църквата? Несъмнено се съревновават за репутация и статус. Каква полза обаче имат от статуса, ако го спечелят? Каква им е изгодата от това, че другите ги слушат, възхищават им се и ги боготворят? Дори самите антихристи не могат да го обяснят. В действителност те обичат да се наслаждават на репутацията и статуса си, на това всички да им се усмихват, да ги ласкаят и да им се подмазват, когато ги видят. Така че всеки път, когато антихрист отиде в църква, той прави едно: бори се и се съревновава с другите. Дори и да спечели власт и статус, той не спира до тук. За да защити статуса си и да подсигури властта си, той продължава да се бори и да се съревновава с другите. Ще прави това до смъртта си. И така, философията на антихристите е следната: „Докато си жив, не спирай да се бориш“. Ако в църквата има такъв зъл човек, дали това ще смущава братята и сестрите? Да кажем например, че всички тихо ядат и пият Божиите слова и разговарят за истината, атмосферата е мирна и настроението е приятно. През това време един антихрист ще кипи от недоволство. Ще започне да завижда на хората, които разговарят за истината, и ще ги намрази. Ще започне да ги напада и да ги съди. Няма ли това да смути мирната атмосфера? Антихристът е зъл човек, който е дошъл, за да смущава и отвращава другите. Ето какви са антихристите. Понякога те не се стремят да унищожат или да победят хората, с които се съревновават и които потискат. Щом постигнат репутация, статус, суета и гордост и щом изтръгнат от хората възхищение, те са постигнали целта си. Докато се съревновават, те разкриват един ясен сатанински нрав. Какъв е този нрав? Именно, че в която и църква да се появят, те винаги искат да се съревновават и да се борят с другите хора, винаги искат да се съревновават за слава, придобивки и статус и чувстват, че са постигнали целта си, едва когато в църквата настане безпорядък и смут, когато са придобили статус и всички отстъпят пред тях. Това е природата на антихристите, тоест те използват съревнованието и борбата, за да постигнат целите си.

Какъв е девизът на антихристите, независимо в коя група се намират? „Трябва да се съревновавам! Да се съревновавам! Да се съревновавам! Трябва да се съревновавам, за да бъда най-висшият и най-великият!“. Това е нравът на антихристите. Където и да отидат, те се съревновават и се опитват да постигнат целите си. Те са слугите на Сатана и смущават делото на църквата. Нравът на антихристите е такъв: те започват, като се оглеждат в църквата, за да видят кой вярва в Бог от много години и има капитал, кой има някакви дарби или таланти, кой е бил от полза за братята и сестрите при тяхното навлизане в живота, кой има повече престиж, кой е по-старши, за кого се говори добре сред братята и сестрите, кой има повече положителни неща. Тези хора ще са тяхната конкуренция. В обобщение, всеки път, когато антихристите са сред група хора, те винаги правят следното: съревновават се за статус, за добра репутация, за това да имат последната дума по въпросите и правото да вземат решения в групата, което, след като го спечелят, ги прави щастливи. Способни ли са да вършат действителна работа, след като придобият тези неща? Абсолютно не, те не се съревновават и не се борят, за да вършат действителна работа. Целта им е да надделеят над всички останали. „Не ме интересува дали си готов да ми се подчиниш, или не. По отношение на капитала аз съм най-великият, по отношение на уменията да говоря съм най-добрият, а по отношение на дарбите и талантите имам най-много“. В която и област да е, те винаги искат да се съревновават за първото място. Ако братята и сестрите ги изберат за надзорници, те ще се съревновават с партньорите си, за да имат последната дума и правото да вземат решения. Ако църквата ги натовари с определена работа, те ще настояват да командват парада за това как да се извърши тя. Ще искат да се стремят всичко, което казват, и всички неща, които решават, да успяват и да се превръщат в реалност. Ако братята и сестрите приемат идеята на някой друг, ще бъде ли одобрено това от тях? (Не.) Това означава неприятности. Ако не ги слушаш, те ще ти дадат урок, ще те накарат да почувстваш, че не можеш без тях, и ще ти покажат какви ще са последствията, ако не им се подчиниш. Ето колко самонадеян, отвратителен и неразумен е нравът на антихристите. Те нямат нито съвест, нито разум, нито дори частица истина. В действията и делата на антихриста може да се види, че в това, което прави, няма нищо от разума на нормален човек и макар че някой може да разговаря с него за истината, той не я приема. Колкото и правилно да е това, което казваш, при него то не минава. Единственото нещо, към което обича да се стреми, е репутацията и статусът, които почита. Стига да може да се наслаждава на предимствата на статуса, той е доволен. Това, според него, е стойността на неговото съществуване. Независимо в коя група хора се намира, той трябва да покаже на хората „светлината“ и „топлината“, които предоставя, своите таланти, своята уникалност. И именно защото вярва, че е специален, той естествено смята, че трябва да бъде третиран по-добре от обикновените хора, че трябва да получава подкрепата и възхищението на хората, че хората трябва да го уважават, да го боготворят — той смята, че всичко това му се полага. Не са ли такива хора нагли и безсрамни? Не е ли неприятност да има такива хора в църквата? Когато нещо се случи, здравият разум повелява хората да слушат този, който говори правилно, да се покоряват на този, който прави предложение, което е от полза за делото на Божия дом, и да приемат това предложение, което е в съответствие с истините принципи. Ако антихристите кажат нещо, което не е в съответствие с принципите, всички останали може да не ги послушат или да не приемат предложението им. В такъв случай какво ще направят антихристите? Те ще продължат да се опитват да се защитават и оправдават, ще измислят начини да убедят другите и ще накарат братята и сестрите да ги слушат и да приемат предложението им. Те няма да се замислят какъв ефект може да има върху работата на църквата, ако предложението им бъде прието. Това не е в обхвата на техните съображения. Кое е единственото нещо, което ще вземат предвид? „Ако предложението ми не бъде прието, къде ще мога да си покажа лицето? Затова трябва да се съревновавам и да се стремя предложението ми да бъде прието“. Винаги, когато нещо се случи, те мислят и действат по този начин. Никога не размишляват върху това дали то е в съответствие с принципите, или не, и никога не приемат истината. Това е нравът на антихристите.

Какво е основното проявление на пълната липса на разум у антихристите? Те вярват, че имат дарби, че са способни и притежават добри заложби и че трябва да бъдат боготворени и подкрепяни от другите хора, и поставени на важна позиция от Божия дом. Освен това те вярват, че Божият дом трябва да приема и да лансира всички предложения и идеи, които те представят, и ако Божият дом не ги приеме, те силно се ядосват, противопоставят се на Божия дом и установяват свои собствени независими царства. Нима това разкриване на нрава и същността на антихристите не причинява прекъсвания и смущения в църквата? Може да се каже, че всички действия на антихристите причиняват огромни прекъсвания и смущения на делото на църквата и на навлизането в живота на Божиите избраници. Когато антихристите се съревновават за ръководни позиции в църквата и за престиж сред Божиите избраници, те използват всички възможни средства, за да нападат останалите и да се издигат. Не се замислят колко много може да навредят на делото на Божия дом и на навлизането в живота на Божиите избраници. Съобразяват се единствено с това дали амбициите и желанията им могат да се удовлетворят и дали могат да подсигурят собствения си статус и репутация. В църквите и сред Божиите избраници антихристите изпълняват ролята на демони, зли хора и слуги на Сатана. Изобщо не са хора, които искрено вярват в Бог, нито са негови последователи, камо ли да са хора, които обичат и приемат истината. Преди да постигнат намеренията и целите си, никога не се самоанализират и не опознават себе си, не размишляват дали намеренията и целите им съответстват на истината, никога не търсят как да поемат по пътя на стремежа към истината, за да постигнат спасение. Вместо покорно да вярват в Бог и да изберат пътя, по който трябва да поемат, те си блъскат главите, като си мислят: „Как мога да заема позицията на водач или работник? Как мога да се съревновавам с водачите и работниците в църквата? Как мога да подведа и да контролирам божиите избраници, а христос да превърна в обикновен фигурант? Как мога да си подсигуря място в църквата? Как мога да си осигуря стабилна опора в църквата и да придобия статус, как да съм сигурен, че ще успея и няма да се проваля и как в крайна сметка да постигна целта си да контролирам божиите избраници и да установя свое собствено царство?“. Това са нещата, за които антихристите мислят денем и нощем. Що за нрав и природа е това? Например, когато обикновените братя и сестри пишат статии със свидетелства, те мислят как вярно да изразят в писмен вид своите преживявания и разбиране. Затова те се молят пред Бог с надеждата, че Той ще им даде повече просветление относно истината и ще им даде възможност да придобият по-голямо и по-задълбочено разбиране за нея. Докато, когато антихристите пишат статии, те си блъскат главите, като размишляват как да пишат по начин, който ще накара повече хора да ги разберат, да научат за тях и да им се възхищават, и по този начин да придобият статус в съзнанието на повече хора. Те искат да използват това най-обикновено, незначително нещо, за да увеличат славата си. Те не могат дори да пропуснат такава възможност. Що за хора са те? Някои антихристи, като видят, че други могат да пишат статии със свидетелства за преживявания, искат да напишат нещо, което е по-удивително от свидетелството за преживяване на когото и да било друг, в опит да се съревновават с тях за статус и престиж. И така, те си измислят и плагиатстват истории. Те дори се осмеляват да дават лъжливо свидетелство. За да си изградят име, за да накарат повече хора да научат за тях и да разпространят името си, антихристите не се колебаят да правят всякакви срамни неща. Те няма да пропуснат дори и най-малката възможност да станат известни, да придобият статус, да бъдат почитани сред група от хора и да бъдат гледани с особено уважение. Каква е целта да бъдат гледани с особено уважение? Какви последствия и цели искат да постигнат антихристите? Антихристите искат другите да ги виждат като изключителни хора, хора, които са по-благородни от всеки друг и които се отличават в определени области. Те искат да оставят добро впечатление в съзнанието на другите, дълбоко впечатление, и дори постепенно да накарат другите хора да им завиждат, да им се възхищават и да благоговеят пред тях. Докато се стремят с всички сили да постигнат тази цел, те също така продължават да вървят по същия път, както преди.

Независимо в коя група хора се намират, независимо дали се преструват, или се трудят, онова, което е скрито в дълбините на сърцата на антихристите, не е нищо повече от желание за статус. Същността, която те разкриват и проявяват, не е нищо повече от борба и съревнование. Каквото и да правят антихристите, те се съревновават с другите за статус, добро име и интереси. Най-честото проявление на това е съревноваването за добро име, добра оценка и статус в съзнанието на хората, така че те да ги уважават и да им се покланят, да се въртят около тях и да ги направят център на вниманието. Това е пътят, по който вървят антихристите. Именно за това се съревновават антихристите. Независимо как Божиите слова заклеймяват и разнищват тези неща, антихристите няма да приемат истината, нито ще приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова, нито ще се откажат от нещата, които са съдени и заклеймявани от Бог. Напротив, колкото повече Бог разобличава тези неща, толкова по-хитри стават антихристите. Те възприемат по-прикрити и лукави средства, за да преследват тези неща, така че хората да не могат да видят какво правят и погрешно да повярват, че са се отказали от тези неща. Колкото повече Бог разобличава тези неща, толкова повече антихристите намират начини да използват по-коварни и по-изкусни методи, за да ги преследват и да ги придобият. Освен това те използват приятни думи, за да прикрият скритите си мотиви. В обобщение, антихристите категорично не приемат истината, не размишляват над поведението си, нито идват пред Бог, за да се молят и да търсят истината. Напротив, в сърцата си те са още по-недоволни от Божието разобличаване и правосъдие дотам, че възприемат враждебно отношение към тези неща. Те не само не се отказват от стремежа си към репутация и статус, но и милеят за тези неща още повече и измислят начини да скрият и маскират този стремеж и да попречат на хората да го прозрат и забележат. Каквато и да е ситуацията, антихристите не само не практикуват истината, но когато се разкрие истинското им лице, тоест когато случайно разкрият тези свои амбиции и желания, те се тревожат повече, че другите ще прозрат тяхната същност и истинско лице въз основа на Божиите слова и истината, затова се опитват да го прикрият и правят всичко възможно, за да се защитят. Каква е целта на това прикриване? Да защитят статуса и репутацията си от загуби и да запазят силата си за следващата битка. Това е същността на антихристите. Независимо от времето или ситуацията, целите и посоката на техните постъпки няма да се променят, нито целите им в живота, нито принципите зад действията им, нито желанието, амбицията и целта в дълбините на сърцата им да преследват статус. Те не само ще направят всичко възможно, за да се стремят към постигането на статус, но и ще увеличат усилията си, за да го получат. Колкото повече Божият дом разговаря за истината, толкова повече те умело ще избягват да използват някои очевидни модели на поведение и проявления, които другите хора могат да прозрат и разпознаят. Те ще преминат към друг метод и ще плачат горчиво, докато признават грешките си и заклеймяват себе си, като печелят съчувствието на хората, карат ги погрешно да повярват, че са се покаяли и променили, и затрудняват хората да ги разпознаят. Каква е тази същност на антихристите? Не е ли малко подмолна? (Да.) Когато хората са толкова подмолни, те са дяволи. Могат ли дяволите наистина да се покаят? Могат ли наистина да загърбят амбицията и желанието си да преследват статус? Дяволите по-скоро биха умрели, отколкото да загърбят тази амбиция. Както и да разговаряш за истината с тях, ще бъде безполезно, те няма да загърбят тази амбиция. Ако в тази ситуация загубят битката и бъдат разобличени от братята и сестрите, те пак ще продължат да се борят и да се съревновават за статус, добро име, правото на последна дума и правото да вземат решения, когато се преместят в следващата група. Те ще се съревновават за тези неща. Без значение каква е ситуацията или в коя група хора се намират, принципът, който винаги спазват, е да се съревновават: „Само аз мога да водя, никой друг не може да ме води!“. Те категорично не са склонни да бъдат обикновени последователи или да приемат ръководството или помощта на други хора. Това е същността на антихристите.