Антихристите често подвеждат хората, привличат ги на своя страна и ги контролират, като твърдят, че са популярни личности в Божия дом, които са поставени на важни позиции от Бог и които Бог цени и на които има доверие, в опит да постигнат целта си винаги да се наслаждават на статус и вечно да имат последната дума. От какво се страхуват най-много антихристите? Най-много се страхуват да не изгубят статуса си и да не се сдобият с лоша репутация. Те се страхуват, че братята и сестрите ще си помислят, че не се стремят към истината, че са с много слаби заложби, че нямат духовно разбиране, че не вършат никаква действителна работа и че са неспособни да вършат каквато и да било действителна работа. Това са нещата, които антихристите най-много се ужасяват да чуят. Когато антихристите чуят подобни изявления и твърдения, те изпадат в паника и дори се дразнят, като понякога стигат дотам, че избухват с думите: „Аз съм със слаби заложби, така че давай, използвай когото можеш; аз и без това не мога да върша тази работа! Бог не е ли праведен? Вярвал съм в него през всичките тези години, отказах се от семейството и кариерата си заради него и положих толкова много усилия за всички вас, мои братя и сестри. Защо не можете дори една справедлива дума да кажете за мен?“. Вече не им е до репутация и статус, нито се опитват повече да се прикриват или да се преструват; грозотата им е напълно разкрита. След като си излеят гнева, те избърсват сълзите си и си мислят: „О, не, опозорих се. Ще трябва да си върна поста!“. След това продължават да се преструват, продължават да учат хубави лозунги и доктрини, да слушат, да четат, да проповядват и да подвеждат хората. Те чувстват, че трябва да спасят репутацията и статуса си, и се надяват, че един ден, когато дойде време за избори, братята и сестрите все пак ще се сетят за тях, ще си спомнят добрите неща, които са направили, ще помнят цената, която са платили, и нещата, които са казали. Това е абсолютно безсрамно, нали? Старата им природа изобщо не се е променила, нали? Защо антихристите никога не се променят? Това се определя от тяхната природа същност, те не могат да се променят; те просто са такива. Когато амбициите и желанията им напълно се превърнат в пух и прах, те избухват, а след това започват да се държат много по-добре. Наскоро попитах как е един човек и някои братя и сестри казаха, че има много добро държание. Какво означаваше „добро държание“? Означаваше, че напоследък се е държал много по-добре и е действал много по-добре от преди; вече не създаваше проблеми, не нападаше хората, нито се съревноваваше за статус, а се учеше как да говори с хората по-нежно, скромно и тихо. И използваше правилни думи, за да помага на другите, а в ежедневието си проявяваше специална загриженост и внимание към другите хора. Сякаш се беше превърнал в напълно нов човек. Но така ли беше наистина? Не. И така, какви бяха тези практики? (Външно добро поведение.)

След като някои антихристи бъдат разкрити и всичките им злодеяния излязат наяве, когато видят братята и сестрите, те казват: „Чувствам, че напоследък съм просветлен и озарен от бог и съм в наистина добро състояние. Изпитвам дълбока омраза към предишните си действия и никога няма да мога да забравя или да се избавя от загубите, които причиних на братята и сестрите си. Чувствам се много тъжен“. Като казват това, те избухват в сълзи и дори поемат инициативата да помолят братята и сестрите да ги кастрят и им казват: „Не се притеснявайте, че съм слаб. Ако ме видите да правя нещо нередно, тогава ме кастрете, мога да го приема — мога да го приема от бог; няма да тая злоба към вас“. От това упорито да отказват, да се съпротивляват и да се противопоставят на кастренето от братята и сестрите, да се оправдават и да спорят в своя защита и да са изпълнени с негодувание, те са стигнали дотам, че активно търсят да бъдат кастрени. Това е доста бърза промяна в отношението, нали? Означава ли това, че изпитват угризения? Въз основа на това отношение изглежда, че са постигнали обрат, така че трябва да ги кастриш. Това може да им даде възможност да осъзнаят грешките, които са извършили в миналото, и да им помогне да опознаят себе си. В този момент трябва да им помогнеш, като проявиш известна искреност, и да кажеш: „Виждам, че напоследък действаш доста добре. Ще ти говоря от сърце. Ако нещо, което кажа, е неправилно и не можеш да го приемеш, тогава не му обръщай внимание; ако вярваш, че това, което казвам, е правилно, тогава го приеми от Бог. Намерението ми е да ти помогна, а не да те ритам, докато си паднал, или да те нападам. Нека си отворим сърцата един към друг и да общуваме. Когато служеше като водач, ти се перчеше и отказваше да си признаеш грешките; дори и външно да признаваше някои, всъщност не приемаше вината си дълбоко в себе си — и след това, когато се сблъскваше със същия вид проблем, пак действаше точно както преди. Нека поговорим например за последния инцидент. Понеже беше безотговорен, нещо се обърка и беше нанесена голяма загуба на имуществото на Божия дом. Твоята безотговорност доведе и до арестуването и хвърлянето в затвора на много братя и сестри, които платиха цена за това. Не мислиш ли, че трябва да поемеш отговорност за това? Ти беше пряко отговорният за този инцидент, така че трябва да дойдеш пред Бог, да изповядаш греховете си и да се покаеш. Всъщност, ако признаеш грешката си, в най-лошия случай Бог ще я сметне за прегрешение и това няма да се отрази на стремежа ти към истината в бъдеще. Братята и сестрите също ще могат да се отнасят правилно с теб и да те възприемат като член на Божия дом; те няма да те изолират или да те нападат. Вярно е, че всичко, свързано с човека, е в Божиите ръце, но ако никога не се стремиш към истината, тогава със сигурност ще бъдеш ненавиждан и изоставен от Бог, а в този момент ще бъдеш обект на унищожение. Ако приемеш Божието дело и му се покориш и можеш искрено да се покаеш, Бог няма да си спомня миналите ти прегрешения и ти все пак ще бъдеш човек, който се стреми към истината пред Бог. Ние не искаме Неговата прошка или опрощение, но най-малкото трябва да правим това, което хората би трябвало да правят; това е отговорността и дългът на всяко сътворено същество и това е пътят, по който всички трябва да вървим“. Това са истински думи, нали? Има ли в тях подигравка или измама? Има ли в тях сарказъм или присмех? (Не.) Това са просто сърдечни думи, изречени спокойно и съгласно принципа за подпомагане и назидаване на хората. Тези думи са правилни; в тях има път на практикуване, както и истина, която да се търси. Могат ли обаче антихристите да приемат тези думи? Могат ли да ги възприемат и практикуват като истината? (Не могат.) Как ще отговорят на тези думи? „Дори и сега всички вие просто продължавате да се хващате за грешката ми, като отказвате да забравите за нея, а? Дори бог не помни прегрешенията на хората, защо тогава вие винаги се ровите в моите? Казвате, че искате да си поговорим от сърце и че ми помагате. Каква помощ е това? Това очевидно е опит да се ровите в миналото и да ме държите отговорен. Просто се опитвате да ме накарате да поема отговорност, нали? Само аз ли съм отговорен за този инцидент? Всичко е в божиите ръце, което означава, че той е отговорният. Когато се случи този инцидент, защо бог не ни намекна за него? Не е ли това нагласено от бог? Е, тогава как може да вините мен?“. Ето какво е тяхното признание, нали? Къде се крие проблемът им? На пръв поглед изглеждаше, че са постигнали обрат и са станали по-смирени; сякаш се държаха много по-добре от преди, сякаш вече не се стремяха към статус и репутация и сякаш можеха спокойно да седнат, да говорят с някого и да проведат сърдечен разговор. Тогава как са способни все още да кажат подобно нещо? Какъв проблем може да се види в това? (Начинът им на действие беше просто илюзия, която създадоха, за да могат да си върнат поста.) Какво още? (Те изобщо не познават себе си истински и това не са прояви на истинско покаяние. Те са просто вид лицемерна практика. Когато другите хора разговарят с тях за проблемите им, те все още са неспособни да приемат истината. Ясно е, че тяхната природа същност е враждебна към истината.) Две неща са много ясни тук. На първо място, когато един антихрист изгуби статуса си, едно от състоянията му е: „Докато дишам, се надявам“ — те винаги са готови да си върнат поста. Втората точка е, че по отношение на погрешния път, по който са вървели преди, и прегрешенията, които са извършили, антихристите абсолютно никога няма да се самоанализират искрено. Те няма да си признаят грешките, нито ще приемат истината, а още по-малко ще стигнат до разбиране на своята същност от фактите на злодеянията си или ще обобщят как да практикуват според истината. Когато бъдат освободени от длъжност и изгубят статуса си, те не си мислят: „Какво точно направих погрешно? Как трябва да се покая? Ако подобно нещо се случи отново, как трябва да действам, за да бъда в съответствие с Божието намерение?“. Те нямат такова отношение на постигане на обрат. Дори и да бъдат кастрени и дори и да бъдат освободени от длъжност, те пак няма да се обърнат назад и да се стремят към истината, да търсят път на практикуване или да променят посоката на стремежа си. Независимо колко големи загуби нанасят на Божия дом и колко голямо е падението им, те никога няма да изповядат греховете си. Техните провали няма да ги накарат да се стремят към истината и да я търсят в последващото време; вместо това те ще пресмятат какво точно могат да направят, за да спасят всичко и да си върнат статуса, който са изгубили. Това са двете точки. Първата е вид състояние, в което се намират, след като изгубят статуса си, а именно да са в постоянна готовност да си върнат поста. Втората точка е отказът им да признаят или да разберат погрешния път, по който са вървели. В рамките на тази втора точка неразбирането на погрешния път, по който са вървели, е една част от нея; освен това те в никакъв случай няма да се покаят искрено, нито ще приемат истината и със сигурност няма да компенсират щетите, които са нанесли на Божия дом, със сърца, изпълнени с угризения. Те категорично няма да мислят как да се преобразят, как да се променят от хора, които не се стремят към истината, в хора, които се стремят към истината и я практикуват. Тези две точки показват, че антихристите изпитват неприязън към истината и са нечестиви по природа; те са особено добри в прикриването и адаптирането към средата си, като хамелеони. Те имат изменчива същност и в дълбините на сърцата им стремежът им към статус и амбициите и желанията им никога не отслабват, нито някога ще се променят. Никой не може да промени тези хора. Като гледаме тези проявления, каква е природата същност на този вид човек? Антихристът брат или сестра ли е? Антихристът истински човек ли е? (Не.) Ако вие виждате тези хора като братя и сестри, не означава ли това, че сте наистина глупави? Тези проявления са разкриване на същността на антихриста. Когато антихристите нямат статус, такова е състоянието, в което се намират; сметките в сърцата им, това, което разкриват, и как действат външно, и видът отношение, което имат в дълбините на сърцата си към истината и към своите прегрешения, са такива и възгледът им няма да се промени. Без значение колко много разговаряш за истината или говориш за правилни, положителни пътища на практикуване, те никога няма да го приемат истински дълбоко в себе си; вместо това ще му се съпротивляват. Те дори ще вярват: „Е, вече нямам статус, така че това, което казвам, не се брои. Вече никой не ме подкрепя; вие просто искате да ми се подигравате и да ми дадете урок. Пригоден ли си да ми даваш урок? Ти за какъв се мислиш? Когато станах водач, ти още не се беше научил да ходиш! Не научи ли от мен малкото неща, за които говориш? А се опитваш да ми даваш урок. Наистина не си знаеш мястото във вселената!“. Те мислят, че хората се нуждаят от определено старшинство, за да ги кастрят, да говорят с тях, да разговарят с тях или да водят сърдечен разговор. Що за нещо са тези хора? Само антихристите са способни да казват такива неща; нормалните хора и хората, които имат някакво чувство за срам и малко рационалност, никога не биха казали тези неща. Ако някой ви изнася проповед, спокойно води сърдечен разговор с вас, посочва проблемите, които имате, и ви дава някои предложения, ще можете ли да приемете това? Или ще имате същия начин на мислене като антихриста? Да кажем например, че си вярващ от 10 години, но никога не си служил като водач. Друг човек вярва само от две години, но има по-висок статус от теб и ти се чувстваш разстроен от това. Да кажем, че си вярвал в Бог 20 години, преди най-накрая да станеш водач на района. Някой друг става областен водач, след като е вярвал само пет години, и започва да те ръководи, а на теб ти е трудно да приемеш това. Ако те кастри, ти се чувстваш неудобно и дори и да е прав да те кастри, ти все така не искаш да го приемеш. Имали ли сте някога такова отношение или проявления? (Да.) Това е нравът на антихриста. Мислиш ли, че само антихристите имат нрав на антихрист? Всеки, който има нрава на антихрист, е в опасност, може да поеме по пътя на антихриста и този нрав може да го унищожи. Така стоят нещата. Когато разговаряме за същността на антихриста и я разнищваме, това включва и хората, които имат нрав на антихрист. Бихте ли казали, че хората, включени в това, са малцинството или мнозинството? Или това включва всички? (Включва всички.) Точно така, защото нравът на антихриста е нравът на Сатана и всички покварени хора притежават нрава на Сатана. Сега разговаряхме малко по темата как антихристите се отнасят към кастренето. За да навлезем в повече подробности, могат да се дадат някои конкретни примери. Ще оставя на вас да разговаряте за това по време на вашите събирания. Докато разговаряте, не говорете винаги за това какви са другите хора. Разбира се, общението за проявленията на другите е неизбежно, но основно трябва да разговаряте за собствените си проявления. Ако можете да намерите в себе си някои проявления или разкривания, които са свързани с нрава на антихриста, това ще бъде полезно и благотворно за вашето себепознание и ще ви помогне да се отървете от този нрав.

Преди сме разговаряли по темата за различните проявления на нрава на антихриста — можете ли сега да се съпоставите с тях? Успяхте ли да постигнете някакво разбиране? Можете ли да разрешите някои реални проблеми? Независимо кой аспект от покварения си нрав променяте, всичко се постига на основата на разбиране на истината, съпоставяне с истината и след това опознаване на себе си. Следователно способността да разпознавате и разнищвате различните проявления на покварения нрав е път, по който трябва да минете, що се отнася до опознаването на себе си и постигането на промяна в нрава. Разбрахте ли вече тази точка? Някои от вас може и да не са и да си мислят: „Винаги разговаряте по тези незначителни теми и неща; никога не говорите за някакви дълбоки истини или не разкривате някакви дълбоки мистерии. Толкова е скучно и досадно! Какво общо имат тези неща, за които разговаряте, с нашето навлизане в небесното царство, получаването на големи благословии и усъвършенстването ни в бъдеще?“. Тези хора никога не разбират; доспива им се, докато слушат тези неща. Хората, които нямат духовно разбиране, не го схващат; те не разбират различните човешки състояния, до които се докосва всяка истина, нито връзките между различните истини. Те не разбират тези неща. Колкото по-подробно обяснение им даваш, толкова по-объркани стават и толкова по-малко възприемат, затова винаги им се доспива. Когато събирането започне, те пеят и танцуват и не им се доспива, без значение колко скучни или повтарящи се са правилата и церемониите. Щом обаче започнеш да разговаряш за истината и различните състояния на хората, те започват да клюмат. Какво се случва с хората, на които винаги им се доспива така? Не са ли разкрити? Това е проявление на липса на любов към истината, нали? Що се отнася до подробностите за различните истини, свързани с навлизането в живота, хората, които искрено се стремят към истината и притежават определени заложби, колкото повече слушат за тях, толкова по-добре ги разбират, докато онези, които не обичат истината и нямат духовно разбиране, просто колкото повече слушат за тях, толкова повече се объркват. Колкото повече слушат, толкова по-скучни ги намират и без значение колко слушат, те все още се чувстват по същия начин; не могат да чуят път в тях. Те смятат, че въпросите, свързани с навлизането в живота, всъщност не са толкова сложни, така че няма нужда да се разговаря толкова много за тях. Такива са хората, които нямат духовно разбиране. Промяната в нрава включва много истини. Ако по пътя на стремежа към промяна на нрава си хората не отделят време и усилия за всяка истина, не постигнат разбиране, възприемане и познание за всяка истина и не намерят път на практикуване, тогава те категорично няма да могат да навлязат в никоя истина. Какъв е пътят, по който хората могат да опознаят Бог? Той е чрез разбиране на всички различни истини и навлизане в тях; това е единственият път. Освен това всяка истина не е някаква теория или вид знание или философия; тя е свързана с живота на хората и състоянието на тяхното съществуване, със състоянията, в които се намират, и нещата, за които мислят всеки ден, както и с различните мисли, идеи, намерения и нагласи, които им хрумват под господството на покварената им същност. И така, това са темите, за които говорим. Когато си изясниш тези теми, свържеш ги със себе си, намериш принципите на практикуване и опознаеш различните състояния и гледни точки, породени от различните ти видове нрав, ти наистина ще си разбрал истините, които са свързани с тях, и едва тогава ще можеш да практикуваш точно според истините принципи. Ако само буквално разбираш думите и когато видиш Божието разобличаване на егоизма на антихристите и това, че са достойни за презрение, си мислиш: „Антихристите са егоистични и достойни за презрение, но аз самият съм доста безкористен; имам много любов, която да дам, толерантен съм, роден съм в семейство на учени, получил съм висше образование и съм повлиян от известни личности и шедьоври, не съм егоист“ — изричането на тези неща приемане на истината ли е? Опознаване на себе си ли е? Съвсем очевидно е, че не разбираш тази конкретна истина, нито различните състояния, които се обхващат от нея. Когато разбереш различните състояния, за които Бог говори и които разобличава, обхванати от дадена истина, и можеш да се съпоставиш с тях и да намериш точните принципи на практикуване, ти ще си поел по пътя на практикуването на истината и ще си навлязъл в истината реалност. Ако не си направил това, тогава просто си разбрал една доктрина; не си разбрал истината. Също като темата, за която току-що говорихме, за това как антихристите се отнасят към кастренето. Различните състояния, проявления и разкривания, за които разговаряхме, са свързани с природата същност и нрава на антихриста. Колко от тях разбираш? С колко от тях си се съпоставил? Твърденията, подробностите и състоянията, съдържащи се в тази тема, които си схванал, с други хора ли са свързани, или с теб? Ти самият имаш ли някаква връзка с тези състояния? Наистина ли си ги свързал със себе си, или просто неохотно си ги признал и си се съгласил с тях? Това зависи от твоето възприемане и от отношението ти към истината. Свързването на тези състояния със себе си е просто предпоставка, за да можеш да практикуваш истината; това не означава, че вече си започнал да я практикуваш. Ако обаче не можеш да свържеш тези състояния със себе си, тогава няма да имаш абсолютно нищо общо с практикуването на истината. В такъв случай, когато слушаш проповеди, какво ще чуеш? Просто ще се преструваш; ще изглежда сякаш вярваш в Бог, но всъщност няма да практикуваш според Неговите слова и няма да можеш да навлезеш в реалността на словата Му. Просто ще бъдеш лаик, средство за обслужване, контрастиращ предмет. Що се отнася до това как трябва да се съпоставяте с тези състояния и как трябва да разнищвате различните състояния, свързани с нещата, които казах, това зависи от вашето собствено познание. Всичко, което мога да направя, е да ви кажа тези слова и да ви ги предоставя, а за останалото ще трябва вие самите да положите усилия. Дали можете да приемете тези слова, или не, зависи от вашето отношение. Някои хора са непримирими в сърцата си; те винаги се преструват и се опитват да защитят статуса и репутацията си. Те очевидно имат проблеми, но не могат да видят тези проблеми и не ги признават, и дори се наемат да разобличават и разнищват другите. В резултат на това тези други хора в крайна сметка се възползват от това, докато те самите не печелят нищо. Тези хора са глупаци, нали? Това е глупаво поведение. Смисълът на слушането на проповеди не е да се научиш как да разпознаваш другите хора, нито да слушаш от името на други хора; той е, за да можеш ти самият да чуеш казаното и да го придобиеш. Ти слушаш Божиите слова, истината и проповедите и от всичко това стигаш до разбиране на истината, придобиваш живот и постигаш преобразяване на нрава. Това има ли нещо общо с другите хора? Тези слова са свързани с теб. Ако възприемеш такова отношение, тогава тези слова може би ще могат да те променят, да станат твоя реалност и да ти дадат възможност да постигнеш промяна в нрава.

По тази първа тема разговаряхме за различните проявления на това как антихристите се отнасят към кастренето. От една страна, общението по тази тема ви помага да разберете отношението на антихристите и разкриванията на тяхната природа същност по този въпрос, а от друга ви дава някои положителни напътствия и предупреждения. Вие можете сами да разговаряте за оставащите проблеми и да ги разрешите; това са си ваши дела.