1. Как антихристите се отнасят към кастренето

Антихристите таят огромни амбиции и желания, що се отнася до статуса и репутацията, и другите намират това за невероятно отвратително и противно. Това е достатъчно, за да покаже, че природата същност на антихриста е много грозна и нечестива. И така, кои конкретни проявления илюстрират природата същност на антихриста? Първо, нека помислим как антихристите се отнасят към кастренето. (Те го ненавиждат и не го приемат.) По какъв начин го ненавиждат? Кажете по-подробно. (Имаше един антихрист, който извърши доста зло и когато братята и сестрите тръгнаха да разобличават някои от проявленията му, той изобщо не се покая, беше много непримирим и не изпитваше ни най-малко угризение. Дори чувстваше, че е онеправдан. Ето такова проявление съм виждал.) Това е класическо проявление на антихриста. Характерното отношение на антихристите към кастренето е категоричният им отказ да го приемат или признаят. Не изпитват ни най-малко разкаяние и не смятат, че дължат каквото и да е, колкото и зло да вършат и колкото и вреди да нанасят на делото на Божия дом и на навлизането в живота на Божиите избраници. Като го погледнем така, антихристите притежават ли човешка природа? Категорично не. Те нанасят всевъзможни щети на Божиите избраници и вредят на делото на църквата. Божиите избраници могат да го видят ясно като бял ден. Те могат да видят и поредицата от злодеяния на антихристите. Антихристите обаче не приемат този факт и не го признават. Упорито отказват да признаят, че са сгрешили или че носят отговорност. Това не е ли признак, че изпитват неприязън към истината? Ето до такава степен антихристите изпитват неприязън към истината — колкото и лоши неща да вършат, те упорито отказват да го признаят и настояват на своето докрай. Това достатъчно доказва, че антихристите никога не се отнасят сериозно към делото на Божия дом и не приемат истината. Те не са дошли, за да вярват в Бог. Те са слуги на Сатана и са дошли да смущават и прекъсват делото на Божия дом. В сърцата на антихристите има само репутация и статус. Смятат, че ако признаят грешката си, ще трябва да поемат отговорност, а това ще компрометира сериозно статуса и репутацията им. Затова се съпротивляват и приемат нагласата „отричай докрай“. Както и да ги разобличават и разнищват хората, антихристите дават всичко от себе си да го отрекат. Накратко, независимо дали отричат умишлено, или неволно, от една страна, това поведение разкрива природата същност на антихристите да изпитват неприязън към истината и да ненавиждат истината. От друга страна, то показва колко много милеят за статуса, репутацията и интересите си. В същото време какво е отношението им към делото и интересите на църквата? То е презрително и безотговорно. Антихристите изобщо нямат съвест и разум. Прехвърлянето им на отговорността не доказва ли тези проблеми? От една страна, прехвърлянето на отговорността доказва тяхната природа същност да изпитват неприязън към истината и да я ненавиждат, а от друга — показва липсата им на съвест, разум и човешка природа. Колкото и да е навредил на навлизането в живота на братята и сестрите със смущенията и злодеянията си, антихристът изобщо не се упреква и никога не би могъл да съжалява за това. Що за създание е това? Само частица от грешката си да би признал, ще се счита, че има поне малко съвест и разум, но антихристите не притежават дори и тази дребна частица човешка природа. И така, какви са антихристите според вас? В същността си антихристите са дяволи. Колкото и вреда да нанасят на интересите на Божия дом, те не го забелязват. В сърцата си изобщо не са натъжени от това, нито се укоряват, камо ли да се чувстват длъжни. Със сигурност не това трябва да виждаме у нормалните хора. Те са дяволи, а дяволите нямат нито съвест, нито разум. Независимо колко лоши неща вършат и независимо колко големи загуби носят на делото на църквата, те ожесточено отказват да признаят това. Те вярват, че признаването му би означавало, че са направили нещо нередно. Те си мислят: „Нима мога да сгреша? Аз никога не бих сгрешил! Ако ме накарат да призная грешката си, това не би ли било оскърбление за почтеността ми? Макар че бях замесен в този инцидент, не съм го причинил аз и не бях основният отговорник. Търси когото си искаш, но не бива да идваш при мен. Във всеки случай не мога да призная тази грешка. Не мога да поема тази отговорност!“. Те мислят, че ако признаят грешката си, ще бъдат заклеймени, осъдени на смърт и изпратени в ада и в езерото от огън и жупел. Кажете Ми, могат ли такива хора да приемат истината? Може ли да се очаква тяхното истинско покаяние? Независимо как другите разговарят за истината, антихристите все така ѝ се съпротивляват, противопоставят ѝ се и я предизвикват в дълбините на сърцата си. Дори след като са освободени от длъжност, те пак не признават грешките си и изобщо не показват никакви проявления на покаяние. Когато въпросът се спомене 10 години по-късно, те все още не познават себе си и не признават, че са сгрешили. Когато въпросът се повдигне 20 години по-късно, те все така не познават себе си и все така се опитват да се оправдават и защитават. И още по-противното е, че когато въпросът се спомене 30 години по-късно, те все така не познават себе си и все така се опитват да спорят и да се оправдават, като казват: „Не съм сгрешил, така че не мога да призная. Това не беше моя отговорност; не трябва да я поемам“. И за изненада на всички, 30 години след като са били освободени от длъжност, тези антихристи все още таят отношение на съпротива към начина, по който църквата се е отнесла с тях. Дори след 30 години те изобщо не са се променили. И така, как са прекарали тези 30 години? Нима не са чели Божието слово или не са се самоанализирали? Нима не са се молили или доверявали на Бог? Нима не са слушали проповеди и общения? Нима са безмозъчни и не притежават мисленето на нормалната човешка природа? Как са прекарали тези 30 години наистина е загадка. Тридесет години след като инцидентът се е случил, те все още са пълни с негодувание, като си мислят, че братята и сестрите са ги онеправдали, че Бог не ги разбира, че Божият дом се е отнесъл зле с тях, създал им е проблеми, затруднил ги е и несправедливо ги е обвинил. Кажете Ми, могат ли такива хора да се променят? Те категорично не могат да се променят. Сърцата им са изпълнени с враждебност към положителните неща, със съпротива и противопоставяне. Те вярват, че като са разобличили злодеянията им и са ги кастрили, другите хора са накърнили почтеността им, опетнили са репутацията им и са причинили огромна вреда на репутацията и статуса им. Те никога няма да дойдат пред Бог, за да се молят, да търсят и да признаят собствените си грешки по този въпрос, и никога няма да имат отношение на покаяние или признаване на грешките си. Още по-малко ще приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова. Днес те все така таят непокорство, недоволство и огорчение, докато се оправдават пред Бог, и искат от Бог да поправи тези неправди, да разкрие този въпрос и да отсъди точно кой е бил прав и кой е сгрешил, до такава степен, че дори се съмняват в Божията праведност и я отричат заради този въпрос, и се съмняват във факта, че Божият дом се управлява от истината и от Бог, и го отричат. Това е крайният резултат от кастренето на антихристите — приемат ли те истината? Те изобщо не приемат истината; категорично отказват да я приемат. От това можем да видим, че природата същност на антихриста изпитва неприязън към истината и я ненавижда.

След като антихристите не приемат кастренето, имат ли те някакво познание за него? Какво казват, когато разговарят за този аспект от истината? На какво учат другите? Те казват: „Кастренето на хората е един от методите, които бог използва, за да ги усъвършенства. То дава възможност на хората да опознаят себе си по-добре. Когато хората са кастрени, те трябва да го приемат и да му се покорят безусловно. Тези, които не приемат кастренето, са хора, които се бунтуват срещу бог и не обичат истината. Ако искаш да практикуваш истината, първо трябва да приемеш кастренето; ето как бог усъвършенства хората и всеки индивид трябва да преживее това. Може да се каже, че приемането на кастренето е един от най-добрите пътища на практикуване, за да могат хората да разберат истината и по този начин да постигнат себепознание и да удовлетворят бог. Без значение кой си ти — водач или обикновен вярващ — и независимо какъв дълг изпълняваш, трябва да се подготвиш да бъдеш кастрен. Ако не можеш да приемеш кастренето, това доказва, че си човек без духовен ръст, дете. Всеки, който може да приеме кастренето, е зрял възрастен, който притежава живот и е способен да бъде усъвършенстван“. Тези високопарни думи излизат от устата на антихристите като удари на чук и колко хубаво звучат! Но какви са тези думи? Има ли и един ред истина в това, което изричат? Можете ли да разпознаете това? Вие също често казвате такива неща, нали? (Да.) Кажете Ми, какви са тези думи? (Доктрини.) Използвайте често срещана фраза, за да обобщите и определите какво са доктрините. (Лозунги.) Можете ли да се сетите за други фрази? (Безполезни, теоретични думи.) Има ли други? (Всичко това са глупости и дрънканици.) Точно така, това определение е точно по същество и е реалистично. Това се нарича ежедневен език: доктрините са само дрънканици. Какво се подразбира под думата „дрънканици“? Празни думи. В действителност как го окачествяваме? Като думи и доктрини. Тези думи, които антихристите говорят, са просто думи и доктрини. Що се отнася до темата за кастренето, те могат често да изричат такива доктрини, но доказва ли това, че имат истинско разбиране и възприемане? Щом ги чуете да изричат тези думи, знаете, че те нямат никакво реално разбиране за кастренето. Способността им да изричат такъв куп глупости показва, че те не се стремят към истината. Ако действително трябваше да бъдат кастрени, няма как да го приемат. Отношението на антихриста към кастренето е на враждебност и съпротива; той изобщо не го приема, нито му се покорява като на истината. Да направи това според него би било оскърбление за почтеността и достойнството му.

Имате ли други примери за това как антихристите се отнасят към кастренето? (Някои антихристи, когато са изправени пред кастрене, може на пръв поглед да изглежда, че опознават себе си, но между редовете в това ще има софистика и опит за подвеждане на хората. Понякога, ако са допуснали грешка, те ще кажат: „Бог е допуснал това да се случи, всеки трябва да се покори на божието върховенство“. Понякога антихристите дори ще отправят фалшиви контраобвинения, като казват: „Не бива да се опитвате да хващате в крачка водачите и работниците или да имате прекалено високи изисквания към тях“. Антихристите казват такива неща в опит да подведат хората и да им попречат да ги разпознаят.) Това е едно проявление — тоест антихристите превръщат грешното в правилно, обръщат бялото в черно. Ужасени, че хората ще прозрат проблемите им, антихристите бързат да се впуснат в софистика и да използват всякакви словесни уловки, за да подведат хората, да смутят умовете им и да замъглят погледа им, за да им попречат да имат каквото и да е познание или проницателност за нещата, които са направили, и по този начин да запазят високия си статус и добрата си репутация в съзнанието на хората. Това е същото отношение, за което говорихме преди малко във връзка с това как антихристите в никакъв случай няма да постигнат обрат, когато са кастрени, или когато са допуснали грешка, или са поели по грешен път. Какви други примери има? (Антихристите таят злоба към всеки, който ги кастри, а по-късно може дори да търсят удобен случай да си отмъстят и да го нападнат.) Нападките и отмъщението са друго проявление. Каква е връзката между това и защитата на собствения им статус и репутация от страна на антихристите? Защо искат да нападат и да си отмъщават? (Който ги е кастрил, е разобличил цялото зло, което са извършили, и истинските факти по въпроса; той е накърнил статуса и репутацията им и е унищожил техния образ, който е съществувал в сърцата на хората, затова те таят злоба към него.) Точно така, в това се крие връзката. Те смятат, че хората, които са ги кастрили, са накърнили гордостта им, поставили са ги в неудобно положение, съсипали са репутацията им и сериозно са компрометирали статуса им в съзнанието на другите, като са ги разобличили пред толкова много хора. Това е причината за тяхното отмъщение. В този случай репутацията и статусът им са били накърнени и за да излеят негодуванието и омразата в сърцата си, те търсят възможност да нападнат и да си отмъстят на хората, които са ги разобличили и кастрили. Какви други проявления показват антихристите? (Някои антихристи са и особено хитри. Когато някой ги кастри, на пръв поглед те може да не му противоречат или да не правят никакви изявления и всъщност може да изглежда, че разбират нещо за себе си, но по-късно ще продължат да извършват същите зли дела, както преди, и никога няма да се покаят истински. Те използват подобни фасади, за да подвеждат хората.) Това е друго проявление. Един определен тип антихрист прави точно това. Той си мисли: „Докато дишам, се надявам. Засега ще проявя търпение и няма да ти позволя да ме прозреш. Ако открито ти противореча и откажа да приема кастренето, ти ще кажеш, че съм човек, който не практикува или не обича истината, и ако това се разчуе, ще се отрази на репутацията ми. Ако нашите братя и сестри разберат, те със сигурност ще откажат да приемат ръководството на човек, който никак не обича истината. Първо трябва да си изградя добър имидж. Когато съм изправен пред кастрене и някой разобличава грешки или прегрешения, които съм допуснал, ще стисна зъби и ще го понеса, като се преструвам, че го приемам, и ще кимам с глава в знак на съгласие, без да позволя на никого да ме прозре или да узнае какво всъщност си мисля. След това мога да си сложа фасада, да пролея няколко сълзи и да кажа някои неща за това, че съм задължен на бог, и да приключа с въпроса. По този начин братята и сестрите ще си помислят, че съм човек, който приема истината, и аз мога с право да продължа да бъда водач — и тогава репутацията и статусът ми ще бъдат запазени, нали?“. Всичко, което правят, е фасада. Бихте ли казали, че такива хора лесно се прозират? (Не се прозират лесно.) Необходим е период на наблюдение и взаимодействие с тях, за да се види дали защитават интересите на Божия дом, когато се сблъскват с проблеми, и дали наистина практикуват в съответствие с истините принципи. Колкото и добре или правилно да говорят на пръв поглед, това е само временно; рано или късно истинският им начин на мислене ще излезе наяве. Дори ако Бог не ги разкрие, могат ли антихристите да прикриват толкова добре истинските си мисли и своята природа същност? Могат ли да ги прикриват през целия си живот? Това би било невъзможно; рано или късно тези неща ще излязат наяве. Следователно, колкото и нечестиви или хитри да са антихристите, щом в действията си таят намерения и мотиви и вървят срещу истината, те в крайна сметка ще бъдат разпознати и прозрени от хората, които разбират истината. Такива антихристи са най-хитрите от всички; на пръв поглед изглежда, че приемат истината и положителните неща, но всъщност, в дълбините на сърцата си и в своята същност, те не обичат истината и дори изпитват неприязън към положителните неща и истината. Тъй като са сладкодумни, повечето хора не могат да ги разпознаят, и само тези, които разбират истината, са способни да разпознаят и прозрат този тип човек. Има ли други примери? (Имаше един антихрист, който видя, че съработниците му имат по-добри заложби от него и са по-добри в работата от него. За да си осигури статуса, той тайно изопачаваше фактите и осъждаше своите съработници и партньори, като подвеждаше хората, привличаше ги и ги караше да го слушат. Това доведе до взаимно недоверие сред съработниците му. Те вече не си сътрудничеха хармонично и не бяха постигнати резултати в нито един аспект на работата. Когато злодеянията на антихриста бяха разобличени, той не само отказа да го приеме, но дори се оправдаваше и се опитваше да избегне отговорност. Беше очевидно, че би направил всичко заради репутацията и статуса си; независимо на колко братя и сестри е навредил и колко сериозно е смущавал и прекъсвал делото на Божия дом, просто не го беше грижа, камо ли да се чувства разстроен или виновен. Той не притежаваше нито капка човешка природа или разум.) Казано накратко, антихристите нямат скрупули да пожертват интересите на когото и да било, за да защитят собствената си репутация и статус. Дори да се наложи да стъпчат всички, за да запазят собствения си статус, те няма да се поколебаят да го направят. Когато става въпрос за защита на репутацията и статуса им, тях не ги е грижа дали другите хора живеят или умират, а делото на Божия дом и интересите на църквата просто дори не съществуват в съзнанието им и изобщо не влизат в обхвата на съображенията им. От тези действия можем да видим, че антихристите не са хора от Божия дом; те са невярващи, които са се промъкнали вътре. Божият дом не е техен дом, така че никой от неговите интереси няма нищо общо с тях. Те просто искат да постигнат целта си да упражняват власт и да контролират хората, и да задоволят личните си амбиции и желания в Божия дом. Тъй като притежават такъв вид природа същност, антихристите в никакъв случай няма да приемат кастренето, нито ще приемат който и да е аспект на истината.

От примерите, които дадохме току-що, можете да видите, че амбицията и желанието на антихристите да преследват репутация и статус са вродени. Антихристите се раждат с такава природа същност. Те категорично не научават това, след като се родят, и то не е следствие от тяхната среда. Това е като някои болни хора, които не се разболяват, след като се родят, а ги наследяват. Тези видове болести е невъзможно да бъдат излекувани. Антихристите се раждат с амбиция да преследват репутация и статус и не се различават от превъплъщенията на дяволски царе. Антихристите изпитват неприязън към истината и я мразят и изобщо не приемат правосъдието и наказанието от Бог. Затова, с каквото и кастрене да се сблъскат, те няма да го приемат. Ако обикновен брат или сестра ги кастри, те ще бъдат още по-малко склонни да го приемат. Те смятат: „Ти не си пригоден да ме кастриш, не си достоен за това! От колко дни си вярващ? Когато аз станах вярващ, ти още не беше роден! Когато аз станах водач, ти дори не беше започнал да вярваш в бог!“. Това е отношението, което те таят към кастренето от страна на братята и сестрите. Те се съсредоточават върху квалификациите и старшинството и на тези основания отхвърлят кастренето. И така, могат ли да го приемат, когато Горното ги кастри? Въз основа на тяхната природа същност, и това няма да приемат. Макар да не кажат нищо на повърхността, сърцата им определено ще се съпротивляват и ще го отхвърлят. В това няма съмнение. Когато наистина са изправени пред кастрене от Горното, най-обичайното проявление на антихристите е отчаяно да увъртат и да спорят в своя защита, за да избегнат отговорност, дори да лъжат Горното и да крият неща от тези под тях, за да се измъкнат безнаказано. Антихристите често използват подхода да лъжат Горното и да крият неща от тези под тях, за да избегнат кастренето от Горното. Например, ако в дадена църква има много проблеми, те никога не ги докладват. Ако техните братя и сестри искат да докладват тези проблеми, антихристите не им позволяват, а който го направи, се сблъсква с тяхното потискане и изключване. В резултат на това повечето хора са принудени да стоят настрана, да оставят проблемите нерешени и да действат като човекоугодници. Антихристите потулват всички проблеми на църквата, като ги пазят в пълна тайна, и не позволяват на Горното да се намеси или да се осведомява. Антихристите също така укриват работните разпоредби на Горното, доколкото могат, и не ги предават надолу, нито ги привеждат в изпълнение. Ако работните разпоредби на Горното изобщо не засягат личната им репутация или статус, те може да направят няколко повърхностни съобщения и да отбият номера, но със сигурност няма реално да ги приведат в изпълнение. Ако работните разпоредби на Горното представляват заплаха или имат определено въздействие върху репутацията и статуса им, тогава антихристите трябва да помислят. Те трябва да обмислят как да действат, спрямо кого да действат и кога да действат. Трябва внимателно да балансират по отношение на тези неща, като ги пресмятат отново и отново в ума си. Ако в работата на църквата се появят някакви проблеми, антихристите знаят, че определено ще бъдат кастрени или дори освободени от длъжност, когато Горното разбере за проблемите, затова те укриват проблемите и не ги докладват на Горното. Изобщо не ги е грижа какво въздействие или вреда ще донесат тези проблеми на делото на Божия дом, ако не бъдат разрешени; те са безразлични към каквито и да било загуби, които ще претърпи делото на Божия дом. Те не мислят какъв начин на действие ще бъде от полза за делото на Божия дом или ще удовлетвори Бог, а обмислят само собствената си репутация и статус, как Горното ще ги гледа и ще се отнася с тях и как да защитят репутацията и статуса си, така че да не бъдат засегнати. Това е начинът, по който антихристите гледат на нещата и мислят за проблемите, и той напълно представя техния нрав. Следователно антихристите в никакъв случай няма да докладват правдиво за проблемите, които съществуват в църквата или които възникват в тяхната работа. Независимо каква работа вършат, независимо с какви трудности се сблъскват, или дали се сблъскват със ситуации, с които не знаят как да се справят, или в които не знаят какъв избор да направят, докато извършват тази работа, те ще го потулват и крият от страх, че Горното ще каже, че заложбите им са твърде слаби, или ще разбере за реалното им положение, или ще ги кастри, защото не са се справили с тези трудности или ситуации и не са ги разрешили своевременно. Антихристите пренебрегват интересите на Божия дом и делото на църквата, за да избегнат кастренето от Горното. Те не се колебаят да пожертват делото и интересите на църквата, за да запазят своя статус и препитание и да създадат добро впечатление у Горното. Не ги е грижа за забавянето на църковното дело или за въздействието върху напредъка му, а още по-малко ги е грижа за навлизането в живота на Божиите избраници. Независимо с какви трудности се сблъскват братята и сестрите или какви проблеми съществуват по отношение на навлизането им в живота, антихристите не могат да ги разрешат и няма да се допитат до Горното. Те ясно знаят, че укриването на проблемите и оставянето им нерешени ще забави напредъка на църковното дело и ще му се отрази и ще причини загуби на живота на братята и сестрите, но те пренебрегват тези неща и не ги е грижа за тях. Независимо какви големи проблеми възникват в църквата, те никога не ги докладват, а вместо това правят всичко възможно да ги прикрият и потулят. Ако братята и сестрите открият злодеянията им и напишат писма, с които ги докладват, антихристите се опитват още по-усилено да задържат и потулят тези писма. С каква цел задържат и потулват тези писма? За да запазят статуса си, да защитят репутацията и престижа си и да запазят всичко, което притежават в този момент. За тях да бъдат освободени от длъжност или Горното да ги оцени като негодни за работата им е все едно да загубят живота си и да бъдат осъдени на смърт, все едно да стигнат до края на пътя във вярата си в Бог. Затова, каквото и да става, те никога не се допитват до Горното. Вместо това те измислят начини да прикрият всички проблеми, които съществуват в работата им, и да попречат на Горното да ги открие. Не е ли тази тяхна практика много достойна за презрение? Те вярват, че добрият водач в очите на Бог и на Горното трябва да е някой, който никога няма проблеми или трудности, който може да се справи добре с всички въпроси и е годен за всякаква работа. Те смятат, че добрият водач никога не се оплаква от трудности, нито се допитва по проблеми, и че в съзнанието на Бог и Горното добрият водач категорично трябва да е съвършен, безупречен човек, който може да свърши работата добре, без Горното да се налага да го кастри. Следователно те яростно защитават статуса си с надеждата да направят добро впечатление на Горното и да накарат Горното погрешно да повярва, че са годни за работата си, че могат да поемат работата си и че няма да възникнат големи проблеми, и следователно да си помисли, че няма нужда пряко да се интересува от работата им или да им дава насоки, и със сигурност няма нужда да ги кастри. Антихристите искат да създадат такъв образ за себе си, да накарат другите погрешно да повярват, че Бог вярва в тях и им поверява всичко, че Той им възлага важни задачи и им има голямо доверие, до такава степен, че не Му се иска да ги кастри, от страх, че ако станат негативни и се отпуснат, това ще се отрази на делото. Антихристите карат братята и сестрите да мислят, че са харесвани хора в Божия дом и църквата и важни личности в Божия дом. Защо искат да внушат този вид илюзия и фасада на братята и сестрите? За да накарат хората да ги уважават и да им се покланят, за да могат да се наслаждават на предимствата на статуса в църквата, както и на висок статус и благосклонно отношение, до такава степен, че да могат да заемат мястото на Бог. Те често казват на братята и сестрите: „Бог не може да говори лично с вас, той не може да слезе на вашето ниво и лично да извършва дело, и не би могъл да живее заедно с вас и да ви напътства във всички различни неща, с които се сблъсквате в ежедневието си. И така, кой ще изпълнява тези конкретни задачи? Няма ли да са водачи и работници като нас?“. Докато правят всичко възможно, за да защитят статуса си, те често казват такива неща и изразяват такива идеи, така че братята и сестрите напълно и без съмнение да им вярват и да им се доверяват. Какво е естеството на тази тяхна практика? Не е ли това да лъжат Горното и да крият неща от хората под тях? (Така е.) В това се крие умната част от техния подход. Повечето хора имат слаби заложби, не разбират истината, не могат да разпознаят антихристите и могат само да бъдат подвеждани и използвани от антихристите. Ако антихристите директно се опитат да подведат хората, като кажат: „Горното наистина ми вярва, слушат ме по всички въпроси“, хората може да са малко предпазливи и да имат малко проницателност за тях, но антихристите не говорят по такъв директен начин. Те използват определен начин на говорене, за да подведат хората, и да ги накарат погрешно да повярват, че Горното трябва да им вярва и да им се доверява, за да им повери ръководните дела. Глупаците, на които им липсва проницателност и не се стремят към истината, се хващат на това и ги следват. И когато нещо се случи, тези глупаци не се молят на Бог, нито търсят истината в Божиите слова, а вместо това отиват при антихристите, като искат от тях да ги насочат и да изберат път за тях. Това е целта, която антихристите искат да постигнат с действията си. Ако в църквата няма няколко души, които разбират истината, за да разпознаят и да разобличат антихристите, повечето хора сляпо ще им вярват, ще им се покланят и ще ги следват, и ще живеят под техен контрол. Това е толкова опасно! Ако някой бъде подведен и контролиран от антихрист в продължение на три или пет години, животът му ще претърпи голяма загуба. Ако бъдат подведени и контролирани от антихрист в продължение на осем или десет години, тогава те ще бъдат напълно съсипани; дори и да искат да се поправят, няма да имат възможност за това.