II. Интересите на антихристите

Б. Тяхната собствена репутация и статус

Миналия път общувахме по точка девета от различните проявления на антихристите. Нека накратко да си припомним. На колко подточки разделихме интересите на антихристите, за да ги разнищим? (На три подточки. Първата беше собствената безопасност на антихристите, втората — собствената им репутация и статус, а третата — ползите.) Интересите, които се отнасят до антихристите, включват тези три подточки: собствената им безопасност, статус и лични ползи — така ли е? (Така е.) Първата подточка, собствената им безопасност, е сравнително лесна за разбиране. Тя се отнася до опасните среди, с които се сблъскват, и засяга преките интереси на антихристите: личната им безопасност. По същество приключихме с общуването по тази подточка. Втората подточка е собствената им репутация и статус. Миналия път общувахме за някои от проявленията на това, но беше в доста общи линии. Смятам, че всички вие имате само концептуално разбиране и познание за тази подточка. Ако не ви дам някои примери и не предоставя подробен, конкретен анализ, може би ще имате само малко доктринално и буквално разбиране за този аспект от същността и проявленията на антихристите и може да не сте в състояние да разпознаете никое от тези реални, конкретни разкривания и проявления. От ваша гледна точка, когато става въпрос за общение по тези теми, колкото по-конкретно, толкова по-добре, нали? (Да.) Вие обичате да ви се поднася наготово; не обичате да се налага да разгадавате нещата. След като слушате тези проповеди, полагате ли усилия да ги учите след това? Ако общувам твърде подробно, ще сметнете ли, че съм твърде педантичен и многословен? Може да кажете: „Наистина подценяваш нашето IQ. Нима сме с толкова слаби заложби? Достатъчно е да дадеш само един-два примера. Освен това, когато става въпрос за разнищване на същността на антихристите, вече сме общували доста за неща, свързани с любовта им към статуса и властта. Защо нашето общение за интересите на антихристите също засяга тази тема? Не е ли това прекалено повтарящо се и дребнаво? Наистина ли е необходимо да се общува по този въпрос?“. Всъщност малко повторение не е лошо нещо. Ако общуваме от всички ъгли, вие ще имате по-задълбочено разбиране за този аспект от същността на антихристите. Освен това, когато общувате за истината, не бива да се страхувате от повторение. Има някои истини, за които се е общувало години наред, без хората да навлязат в тях. Правилно ли е винаги да се стремите да избягвате повторението и винаги да търсите нови стилове и изрази? (Не е правилно.) Самата истина е тясно свързана с живота на хората. Всички различни неща и покварен нрав, които хората разкриват в живота си, техните проявления и възгледите и нагласите, които имат към всякакви неща, постоянно се разиграват отново и отново всеки ден. Общението за истината и разнищването на различно съдържание и същности от различни ъгли категорично е полезно за навлизането на хората в истината. Миналия път разговаряхме по прост и общ начин за втората подточка от интересите на антихристите: собствената им репутация и статус. Днес ще дам няколко примера, за да можем да разговаряме подробно по този въпрос. Разбира се, ако сте придобили ново разбиране или сте получили някакво откровение или светлина въз основа на Моето общение, или ако сте видели някои подходящи примери в хода на собствените си преживявания или живот, вие също можете да участвате в общението. Сега нека да разнищим конкретно през призмата на интересите на антихристите какво проявяват те, когато става въпрос за собствената им репутация и статус, какъв покварен нрав разкриват и по какви начини разкриват такава природа същност.

Милеенето на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на обикновените хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта, към която се стремят през целия си живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи — и това е единствената причина, поради която обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. Статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора дълбоко в планината, пак няма да се избавят от преследването си на статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите да вярват в Бог, те приравняват преследването на статус и репутация към вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината във вярването в Бог е преследване на репутация и статус, а преследването на репутация и статус е и стремеж към истината — да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не са спечелили слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги уважава и не ги следва, те се обезсърчават и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и вътрешно се чудят: „Провалих ли се, като вярвах в Бог по този начин? Няма ли надежда за мен?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги възхваляват, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Към това се стремят такива хора. Защо винаги отдават значение на такива неща? След като са чели Божиите слова, след като са слушали проповеди, наистина ли не разбират всичко това, наистина ли не са способни да го разпознаят? Наистина ли Божиите слова и истината не са способни да променят представите, идеите и мненията им? Съвсем не е така. Проблемът се крие в тях, той е свързан изцяло с това, че те не обичат истината, защото в сърцата си изпитват неприязън към нея, в резултат на което са напълно невъзприемчиви към нея — което се предопределя от тяхната природа същност.

След като антихристите слушат Божиите слова и истината, изглежда, че намират посока в сърцата си. Но каква всъщност е тази така наречена посока? Това е те да придобият един вид инструмент — или, може да се каже, един вид полезно оръжие — което им дава възможност да бъдат още по-уверени в придобиването на статус. И така, те използват тази възможност да слушат повече, да четат повече, да учат повече, да общуват повече и да практикуват повече, и постепенно стигат дотам, че могат да изричат много думи и доктрини и да проповядват множество така наречени проповеди, които са запомнящи се и карат хората да ги уважават. След като са схванали тези доктрини, които хората смятат за добри от гледна точка на буквалното им значение, сякаш са се хванали за спасително въже и са намерили посока и светлината на зората. И така, антихристите не слушат проповеди и не четат Божиите слова заради практикуването им или за да следват Божието слово, и със сигурност не правят тези неща, за да разберат Божиите намерения. Те правят тези неща, за да могат да спечелят хората и да примамят повече хора да им се покланят и да ги следват, като използват Божиите слова или тези теории, които смятат за духовни, или като проповядват възвишени проповеди. Неосезаемо Божиите слова, истината и Неговият път се превръщат в един вид канал, един вид стълба и един вид инструмент, които тези хора използват, за да придобият статус и престиж сред другите. Следователно, както и да го погледнете, няма да можете да намерите никаква истинска вяра или истинско покорство у антихристите. Напротив, колкото и усилия да полагат за слушане на проповеди и четене на Божиите слова и колкото и „благочестива“ да изглежда вярата им в Неговите слова, има едно нещо, което не може да се отрече, а именно, че докато антихристите правят тези неща, тяхното намерение и план не са да следват Божията воля и със сигурност не са да изпълняват добре дълга си; те не желаят да бъдат най-малките от последователите или да бъдат сътворени същества, които послушно и подобаващо приемат Божието поръчение и Неговото върховенство и подредби. По-скоро те просто искат да използват тези неща, за да постигнат личните си цели, да получат място в сърцата на другите и положителна оценка пред Бог — това е всичко, което искат. И така, без значение как антихристите проповядват Божиите слова и колко правилни, възвишени, духовни и съобразени с вкусовете на хората са проповедите, които изнасят, те няма да имат никаква практика и навлизане. В същото време стремежът им към статус и репутация ще дава все повече и повече „плодове“. Защо казвам това? Казвам го, защото без значение какво правят такива хора, какво успяват да постигнат с големи усилия, посоката и целите, които преследват, и мотивът и източникът, които таят в дълбините на сърцата си, когато действат, не могат да бъдат отделени от статуса и репутацията, които са толкова тясно преплетени със собствените им интереси.

Има една поговорка: каквото посееш, такова ще пожънеш. Без значение какви добри заложби и дарби притежават антихристите или какви благочестиви и духовни проявления показват, тъй като те таят амбицията и желанието да упражняват власт и да контролират Божиите избраници и тъй като не се стремят към истината, а преследват само репутация и статус, могат ли те да практикуват според Божиите изисквания? Могат ли да отговорят на нивото, което Бог изисква в техните действия? (Не.) И така, до какви последствия всъщност ще доведат техните действия и поведение? (Със сигурност до това да установят собствено независимо царство и те да дърпат конците.) Точно така. Без значение какво правят антихристите, това е крайният резултат. И така, на какво се дължи това последствие? То се дължи предимно на тяхната неспособност да приемат истината. Независимо дали са кастрени, съдени или наказвани, антихристите няма да го приемат в сърцата си. Каквото и да правят антихристите, те винаги имат свои собствени цели и намерения, винаги действат според собствения си план, а отношението им към разпоредбите и работата в Божия дом е следното: „Ти можеш да имаш хиляди планове, но аз имам едно правило“. Всичко това се определя от природата на антихристите. Може ли антихристите да променят начина си на мислене и да действат в съответствие с истините принципи? Това би било напълно невъзможно, освен ако Горното директно не изиска да го направят. В такъв случай те ще са способни да го направят донякъде, неохотно и по необходимост. Ако не направят абсолютно нищо, ще бъдат разкрити и освободени. Само при тези обстоятелства те са способни да свършат някаква реална работа. Това е отношението на антихристите към изпълнението на дълга. Такова е то и към практикуването на истината: когато практикуването на истината им е от полза, когато всички ще ги одобряват и ще им се възхищават за това, те със сигурност ще се съгласят и ще положат някакви привидни усилия, които изглеждат почти приемливи за другите. Ако практикуването на истината не е от полза за тях, ако никой не го забелязва и висшестоящите водачи не го виждат, тогава в такива моменти и дума не може да става да практикуват истината. Тяхното практикуване на истината зависи от обстановката и ситуацията и те обмислят как могат да го направят по начин, който да е видим за другите, и колко големи ще бъдат ползите. Те имат хитро разбиране за тези неща и могат да се адаптират към различни ситуации. Винаги се съобразяват със собствената си слава, придобивки и статус, без да проявяват никакво внимание към Божиите намерения, и поради това не успяват да практикуват истината или да отстояват принципите. Антихристите обръщат внимание само на собствената си слава, придобивките, статуса, личните си интереси, а това, че не получават никаква полза или не се излагат на показ, е неприемливо и практикуването на истината е проблем за тях. Ако усилията им не получат признание, а дори и да работят пред другите, ако работата им не се забелязва, тогава те изобщо няма да практикуват никаква истина. Ако работата е уредена директно от Божия дом и те нямат друг избор, освен да я свършат, те пак се съобразяват с това дали това ще е от полза за статуса и репутацията им. Ако е добре за техния статус и може да подобри репутацията им, те влагат всичко от себе си в тази работа и я вършат добре; смятат, че с един куршум убиват два заека. Ако не е от полза за славата, придобивките или статуса им и ако лошото изпълнение може да ги злепостави, те намират начин или извинение да се измъкнат от тази работа. Какъвто и дълг да изпълняват антихристите, те винаги се придържат към един и същ принцип: трябва да получат някаква изгода по отношение на репутацията, статуса или интересите си и не трябва да понасят никакви загуби. Антихристите най-много харесват работата, при която не им се налага да страдат или да плащат някаква цена, а репутацията и статусът им са облагодетелствани. В обобщение, каквото и да правят, антихристите първо се съобразяват със собствените си интереси и действат едва след като са обмислили всичко; те не се покоряват истински, искрено, напълно и безусловно на истината, а го правят избирателно и под условие. Какво е това условие? Статусът и репутацията им трябва да бъдат предпазени и да не претърпят загуби. Едва след като това условие е изпълнено, те решават и избират какво да правят. Тоест антихристите сериозно обмислят как да се отнасят към истините принципи, Божиите поръчения и делото на Божия дом или как да се справят с нещата, пред които са изправени. Те не се замислят как да удовлетворят Божиите намерения, как да не навредят на интересите на Божия дом, как да удовлетворят Бог или как да облагодетелстват братята и сестрите — това не са нещата, които обмислят. Какво обмислят антихристите? Дали ще бъдат засегнати собствените им статус и репутация и дали авторитетът им ще бъде понижен. Ако нещо, което вършат в съответствие с истините принципи, е от полза за работата на църквата и за братята и сестрите, но би довело до това, че собствената им репутация ще пострада и много хора ще разберат истинския им духовен ръст и ще разберат каква е тяхната природа същност, тогава те определено няма да действат в съответствие с истините принципи. Ако извършването на някаква реална работа ще накара повече хора да имат високо мнение за тях, да ги уважават и да им се възхищават, ще им позволи да придобият още по-голям авторитет или ще даде възможност на думите им да имат тежест и да накарат повече хора да им се подчиняват, тогава те ще изберат да я вършат; в противен случай никога няма да изберат да пренебрегнат собствените си интереси заради интересите на Божия дом или на братята и сестрите. Това е природата същност на антихристите. Това не е ли егоистично и долно? Независимо от обстоятелствата антихристите смятат, че статусът и репутацията им са най-важни. Никой не може да се съревновава с тях. Какъвто и метод да е необходим, стига да спечели хората и да ги накара да им се поклонят, антихристите ще го приложат. Ако Божиите избраници уважават и одобряват друг човек за това, че свидетелства за Бог, антихристите също ще използват този метод, за да спечелят хората. Антихристите обаче не притежават нито истината, нито практическо преживяване, затова си блъскат главите, за да съчинят набор от теории, които свидетелстват за Бог въз основа на човешки фантазии, като говорят за това колко велик е Той, колко много обича човека, как плаща цена, за да спаси човечеството, и колко смирен и скрит е Той. Резултатът, който постигат, като свидетелстват за Бог по този начин е, че хората ги ценят още повече и имат повече място за тях в сърцата си, а нямат място за Бог. Ако видят, че говоренето за себепознание може да изтръгне доверие, възхищение и уважение от повече хора, те често ще говорят за него и ще се самоанализират. Ще разнищват това, че са дяволи, че не са човешки същества, че нямат разум, че не се стремят към истината и че не я притежават. Ще разговарят по няколко благовидни и незначителни теми, за да подведат другите, да спечелят доверието им и да накарат повече хора да ги хвалят и да им се възхищават. Ето как действат антихристите. Ако определен метод за споделяне на свидетелство за преживяване ще им позволи да спечелят одобрението и възхищението на другите, те няма да се поколебаят да го приложат. Наистина ще се съсредоточат, ще положат усилия и ще си блъскат главите над този метод. Накратко, целта, както и мотивът им да вършат всичко това, се върти единствено около статуса и репутацията. Независимо дали става въпрос за външния им език, методите им, поведението им или за даден вид мисъл, възглед или начин на стремеж, всичко се върти около репутацията и статуса. Ето как работят антихристите.

Ако репутацията или статусът на антихристите бъдат накърнени и отнети, за тях това е по-лошо дори от опита да им отнемат живота. Колкото и проповеди да изслуша и колкото и Божии слова да прочете, той няма да изпита тъга или съжаление за това, че никога не е практикувал истината и че е поел по пътя на антихристите, нито за това, че притежава природата същност на антихристите. Вместо това все си блъска главата, за да намери начин да спечели статус и да подобри репутацията си. Може да се каже, че всичко, което правят антихристите, го правят, за да се изтъкнат пред другите хора, а не пред Бог. Защо го казвам? Защото тези хора толкова обичат статуса, че го възприемат като свой живот, като своя цел за цял живот. Нещо повече, тъй като обичат статуса толкова много, те никога не вярват в съществуването на истината и дори може да се каже, че изобщо не вярват в съществуването на Бог. Така че, каквито и сметки да си правят, за да придобият репутация и статус, и както и да се опитват да се преструват, за да заблудят хората и Бог, дълбоко в сърцата си те не осъзнават нищо, нито се упрекват, камо ли да се безпокоят. В постоянния си стремеж към репутация и статус те необуздано отричат и това, което Бог е свършил. Защо го казвам? Дълбоко в сърцата си антихристите са убедени, че: „Всяка репутация и всеки статус се печелят чрез личните усилия на човека. Те могат да се радват на божиите благословии само ако се утвърдят сред хората и придобият репутация и статус. Животът има стойност само когато придобият безусловна власт и статус. Само така можеш да живееш като човек. И обратното, би било безполезно и никой не би уважавал такъв човек, ако живее по начина, за който се говори в божието слово — да се покорява пред божието върховенство и божиите подредби във всяко отношение, доброволно заема положението на сътворено същество и живее като нормален човек. Статусът, репутацията и щастието на човека трябва да се извоюват лично. Те трябва да се извоюват и завладеят с положителна и активна нагласа. Никой няма да ти ги даде. Да чакаш пасивно може да доведе само до провал“. Ето какво пресмятат антихристите. Такъв е техният нрав. Ако се надявате антихристите да приемат истината, да признаят грешките си и да се покаят истински, това е невъзможно — изобщо не могат да го направят. Антихристите имат природата същност на Сатана и мразят истината, затова където и да отидат, дори да стигнат до края на света, амбицията им за стремеж към репутация и статус никога няма да се промени, нито ще се променят възгледите им за нещата, нито пътят, по който вървят. Някои хора ще кажат: „Има няколко антихристи, които могат да променят възгледите си за това“. Вярно ли е това твърдение? Ако наистина могат да се променят, пак ли са антихристи? Хората, които притежават природата на антихриста, никога няма да се променят. Онези, които притежават нрава на антихриста, ще се променят само ако се стремят към истината. Някои хора, които следват пътя на антихриста, вършат някакво зло, което смущава делото на църквата, и макар да са окачествени като антихристи, след като ги освободят, изпитват истинско разкаяние и са решени да обърнат нова страница. След период на размисъл, себепознание и покаяние те претърпяват известна истинска промяна. В този случай тези хора не могат да бъдат окачествени като антихристи, а просто притежават нрава на антихриста. Ако се стремят към истината, те могат да се променят. Определено може да се каже обаче, че повечето от тези, които са окачествени като антихристи, са премахнати или са отлъчени от църквата, няма да се покаят истински или да се променят. Ако някой от тях го направи, той е изключение. Някои хора ще попитат: „Тогава тези изключения погрешно ли са били окачествени?“. Това е невъзможно. В крайна сметка те са извършили някакво зло и това не може да се отпише. Въпреки това, ако са способни истински да се покаят, ако са готови да изпълнят дълга си и ако притежават истинско свидетелство за покаянието си, църквата все пак може да ги приеме. Ако тези хора категорично отказват да признаят вината си или да се покаят, след като са били окачествени като антихристи, и продължават да се опитват да се оправдаят с всевъзможни средства, тогава е точно и напълно правилно да бъдат окачествени като антихристи. Ако тогава са признали грешките си и са изпитвали истинско разкаяние, как може църквата да ги окачестви като антихристи? Това би било невъзможно. За когото и да става въпрос, колкото и зло да е сторил или колкото и сериозни да са били грешките му, това дали даден човек е определен като антихрист или като притежаващ нрава на антихрист, зависи от способността му да приеме истината и да бъде кастрен, както и от това дали изпитва истинско разкаяние. Ако може да приеме истината и кастренето, ако изпитва истинско разкаяние и ако иска да полага труд за Бог до края на живота си, то това наистина показва известно покаяние. Такъв човек не може да се окачестви като антихрист. Могат ли тези същински антихристи действително да приемат истината? Категорично не. Точно защото не обичат истината и изпитват неприязън към нея, те никога няма да са способни да се откажат от репутацията и статуса, които са толкова тясно свързани с целия им живот. В сърцата си антихристите твърдо вярват, че имат достойнство и са истински сътворени същества само ако имат репутация и статус, и че само ако имат статус ще получат награда и венец, ще са достойни за Божието одобрение, ще спечелят всичко и ще бъдат истински хора. Какво представлява статусът за антихристите? Те го смятат за истината, считат го за най-висшата цел, към която хората трябва да се стремят. Това не е ли проблем? Хората, които могат да са така обсебени от статуса, са истински антихристи. Те са същият тип хора като Павел. Вярват, че стремежът към истината, стремежът да са покорни на Бог и стремежът да са честни са все процеси, които водят човека до най-високия възможен статус. Това са само процеси, а не целта и нивото на постъпките, и се вършат само, за да ги види Бог. Това разбиране е нелепо и смешно! Само нелепите хора, които мразят истината, могат да съчинят такава нелепа идея.

Що се отнася до антихристите, без значение по кой аспект на истината общувате, техният метод на възприемане и разбиране ще бъде различен от този на хората, които се стремят към истината. След като чуят истината, хората, които се стремят към нея, си мислят: „Аз не притежавам този аспект на истината и мога да свържа това състояние, което Бог е разкрил, със себе си. Защо, след като го чух, се чувствам толкова изпълнен с угризения и толкова задължен на Бог? Все още съм много далеч от това да се стремя към истината и изобщо не съм близо до това да мога истински да се покоря. Чувствам се много уплашен; това ми послужи като предупреждение. Мислех, че напоследък се справям доста добре, а нямах представа, че всъщност не съм човек, който практикува истината, или човек, който е угоден на Бог. Отсега нататък трябва да бъда внимателен и благоразумен и да се съсредоточа върху това да се моля пред Бог и да Го умолявам за напътствие и озарение. Не бива да вървя по свой собствен път. Ще навляза дълбоко в този аспект на истината и все още имам възможност за напредък. Надявам се Бог да нагласи среда, която да ми позволи да се справям по-добре и да принеса своята искреност и преданост“. Така мислят хората, които се стремят към истината. И така, как антихристите възприемат различните видове истини? След като чуят Божиите слова, които укоряват човека, какво си мислят те? „Не се справих много добре с това, издадох се с действията си и излязоха грешки. Колко хора знаят за това? Божиите слова бяха изречени съвсем ясно. Означава ли това, че той ме е прозрял? Е, това не е добър резултат; не е това, което искам. Ако бог ме е прозрял, знае ли някой друг за това? Ако някой е разбрал, това би било още по-лошо. Ако само бог знае, а никой друг не знае, тогава е добре. Ако някои хора чуят тези божии слова, които разобличават човека, и ги свържат с мен и ги приложат към мен, това би било лошо за репутацията ми. Ще трябва да измисля начин да поправя това. Как мога да поправя това?“. Антихристите размишляват по този начин. Например, след като чуе Бог да общува за това как хората трябва да бъдат честни, антихристът веднага ще си помисли: „Само глупаците се опитват да бъдат честни хора. Как може някой толкова умен като мен да бъде честен човек? Честните хора са тъпаци и идиоти; те казват всичко, което им дойде наум, казват на другите всичко и им позволяват да разберат всичко. Аз никога не бих направил това! Това, че бог казва, че трябва да сме честни хора, е относително, така че аз просто ще бъда мъдър човек и толкова. Що се отнася до това да бъда честен човек, просто ще подбирам кога да бъда такъв. Ще говоря открито за някои неща, но няма да говоря за всички онези тайни и скрити неща, които тая дълбоко в сърцето си, неща, които биха могли да накарат хората да ме гледат отвисоко, ако говоря за тях. Каква е ползата да си честен човек? Не мисля, че има някакви ползи от това. Някои хора постоянно се самоанализират, опитват се да бъдат честни и да говорят честно и изваждат наяве покварения си нрав, но не са придобили божията благодат и когато трябва да бъдат кастрени, пак ги кастрят; бог не им дава никакво допълнително издигане“. Те размишляват ли, размишляват: „Ще трябва да избера друг път. Това не е пътят, по който трябва да вървя; просто ще го оставя на другите. Как може умен човек като мен да живее така?“. Без значение кой аспект на истината чува антихристът, какви сметки прави в сърцето си? Може ли да възприеме тази истина чисто? Способен ли е да я приеме като истината в дълбините на сърцето си? Категорично не. Той постоянно пресмята и крои планове и непрекъснато наблюдава. Как реагира в крайна сметка? Променя се според ситуацията, приспособява се към условията, в отношенията си с другите хора е изкусен и хитър и действа в пълна тайнственост. Каквото и да прави, каквото и да мисли или да пресмята дълбоко в себе си, той не може да позволи на другите да знаят, нито може да позволи на Бог да знае; той не може да разкрие тези неща пред Бог, камо ли да общува ясно за тях с хората — той вярва, че тези неща са негова лична работа. И така, антихристите са от хората, които са абсолютно неспособни да практикуват истината. Освен че самите те не практикуват истината, те презират и хората, които я практикуват, и дори се подиграват на онези, които биват кастрени, защото са допуснали някои отклонения, докато са практикували истината, или защото са поели по грешен път, или са направили някои грешки, и им се смеят отстрани. Те не вярват в Божията праведност, камо ли че различните начини, по които Той се отнася с хората, съдържат истината и Неговата любов; антихристите не вярват в тези неща. От тяхна гледна точка те вярват, че всичко това са лъжи, предназначени да заблуждават хората; те мислят, че всичко това е просто един вид оправдания, куп добрезвучащи твърдения. А на какво често тайно се радват? „За щастие, не съм толкова глупав, че да принеса всичко; за щастие, не съм говорил за онези мръсни, грозни неща, които тая дълбоко в себе си; за щастие, все още се държа за статуса и репутацията си и правя всичко възможно да ги преследвам и да тичам напред-назад заради тях. Ако не тичах напред-назад заради себе си, тогава кой би помислил за мен?“. Антихристите са не само измамни, но и нечестиви, те изпитват неприязън към истината и са с жесток нрав; тоест всички аспекти на покварения нрав, които се проявяват в покварените хора, при антихристите са потвърдени и „издигнати“ една стъпка по-нагоре. Ако искате да видите покварения нрав на човечеството, намерете антихрист, когото да разнищите и с когото да общувате; това е най-добрият начин да се илюстрира проблемът и най-добрият начин да се прозре покварената същност на поквареното човечество и лицето на Сатана. Ако вземеш един антихрист за образцов пример, разнищиш го и го опознаеш, ще можеш да разбереш тези неща по-ясно.

Стремежът на антихристите към статус и репутация далеч надхвърля този на обикновените хора, както и желанието им за статус и репутация. Обикновените хора нямат такова огромно желание за статус и репутация, докато това желание у антихристите е изключително силно и очевидно. Щом общуваш с антихрист, разговаряш с него и прекарваш време с него, неговата природа същност ще бъде разобличена пред очите ти и веднага ще го прозреш. Толкова голямо е желанието му. Когато общуването ти с него се задълбочи, ще се почувстваш отвратен от него и ще го отхвърлиш. В крайна сметка не само ще го отхвърлиш, но дори ще го заклеймиш и прокълнеш. Антихристите не са добри неща; те са врагове на Бог, както и врагове на всеки, който се стреми към истината. Антихристите изпитват неприязън към истината и са способни да извършат всякакви лоши неща заради статуса и репутацията. Във всичко, което правят, те ще се маскират, ще имитират и ще действат според ситуацията, като правят компромиси заради статуса и репутацията. Самите души и същности на такива хора са нечисти; те са омразни. Те нямат нито капка любов към истината или към положителните неща. В същото време те използват положителни неща и проповядването на правилни думи и доктрини, за да подвеждат хората, така че да могат да придобият репутация и статус и да задоволят своите желания и амбиции. Това е проявлението и същността на антихристите. Ти не можеш да видиш как изглежда Сатана, как постъпва Сатана в света и как се отнася с хората, и каква природа същност има Сатана; ти не знаеш какво точно представлява Сатана в Божиите очи. Това не е проблем; всичко, което трябва да направиш, е да наблюдаваш и да разнищиш един антихрист и ще видиш всички тези неща — природата същност на Сатана, грозния му лик и неговата нечестивост и жестокост — всички те ще бъдат видими за теб. Антихристите са живи сатани; те са живи демони.