Б. Тяхната собствена репутация и статус

Нека продължим с втората подточка от общението: собствената репутация и статус на антихристите. Това също засяга и интересите на антихристите. Сега, тези три подточки, които обсъждаме — собствената безопасност на антихристите, собствената им репутация и статус и собствените им облаги — всички те са свързани със собствените интереси на антихристите. Имат ли те някаква връзка с делото на Божия дом? (Да, имат.) Каква е връзката? (За да се предпазят и да защитят репутацията и статуса си, антихристите могат да смущават и подкопават делото на църквата.) За да запазят собствените си интереси, антихристите действат в ущърб на интересите на Божия дом и делото на църквата. Ако погледнем егоистичната и достойна за презрение природа на антихристите, какво цени този тип човек, освен че особено много пази собствената си безопасност? (Те много харесват репутацията и статуса.) Точно така. Антихристите много харесват репутацията и статуса. Репутацията и статусът са тяхната жизнена сила; те смятат, че без репутация и статус животът е безсмислен и нямат енергия да правят каквото и да било без репутация и статус. За антихристите както репутацията, така и статусът са тясно свързани с личните им интереси; те са тяхната ахилесова пета. Ето защо всичко, което правят антихристите, се върти около статуса и репутацията. Ако не бяха тези неща, те може би изобщо нямаше да вършат никаква работа. Без значение дали антихристите имат статус, или не, целта, за която се борят, посоката, в която се стремят, е към тези две неща — репутация и статус. Когато вярват в Бог в автократична среда като тази в континентален Китай, в интерес на подсигуряването на собствената си безопасност, антихристите не зачитат изобщо интересите на Божия дом. От една страна, те с всички сили се стремят към статус, като здраво се държат за властта и контролират църквата. От друга страна, те винаги говорят, работят, тичат насам-натам и се трудят заради собствената си репутация и статус. Това е ядрото, около което се върти всичко, което антихристите казват и правят. Антихристите никога не вършат никаква действителна работа за навлизането в живота на Божиите избраници и никога не вършат никаква действителна работа за разпространяване на евангелието на царството. Когато плащат цена, вижте защо плащат цена. Когато пламенно спорят по даден въпрос, вижте защо го правят. Когато коментират или заклеймяват даден човек, вижте какво намерение и цел имат. Когато са разстроени или ядосани за нещо, вижте какъв нрав разкриват. Хората не могат да виждат вътре в човешките сърца, но Бог може. Когато Бог погледне в сърцата на хората, какво използва Той, за да прецени същността на това, което хората казват и правят? Той използва истината, за да я прецени. В очите на човека защитата на собствената репутация и статус е нещо редно. Тогава защо в Божиите очи това се окачествява като разкриване и израз на антихристите и като същност на антихристите? Това се основава на подбудите и мотивацията за всичко, което правят антихристите. Бог проучва внимателно подбудите и мотивацията за това, което правят, и накрая определя, че всичко, което правят, е за собствената им репутация и статус, а не за да изпълняват дълга си, още по-малко, за да практикуват истината и да се покоряват на Бог.

Антихристите се домогват до репутация и статус, така че със сигурност говорят и работят, за да поддържат репутацията и статуса си. Те ценят репутацията и статуса си повече от всичко останало. Ако някой около тях има добри заложби и се стреми към истината, и този човек придобие известен престиж сред братята и сестрите, и бъде избран за водач на екип, а братята и сестрите наистина се възхищават на този човек и го одобряват, как ще реагират антихристите? Със сигурност няма да са щастливи от това и в тях ще се породи завист. Кажете Ми, ако антихристите таят завист, могат ли да се държат прилично? Няма ли да им се наложи да направят нещо по въпроса? (Да, така е.) Какво ще направят, ако наистина завиждат на този човек? В ума си със сигурност ще направят такова изчисление: „Този човек има доста добри заложби, притежава известно разбиране за тази професия и е по-силен от мен. Това е от полза за делото на божия дом, но не и за мен! Дали той ще заеме моята позиция? Ако наистина ме замести един ден, това няма ли да доведе до неприятности? Трябва да действам изпреварващо. Ако един ден е способен да се изправи на собствените си крака, няма да ми е толкова лесно да се оправя с него. За мен е по-добре да ударя пръв. Ако се забавя и му позволя да ме разобличи, кой знае какви ще са последствията. И така, как мога да му нанеса удар? Трябва да намеря извинение, да намеря възможност“. Кажете Ми, ако хората искат да измъчват някого, не е ли лесно за тях да намерят извинение и възможност да го направят? Коя е една от тактиките на дявола? („Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си“.) Точно така: „Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си“. В света на Сатана съществува подобна логика и се случват такива неща. При Бог това изобщо не съществува. Антихристите принадлежат на Сатана и те са най-умели във вършенето на такива неща. Те ще разсъждават върху това: „Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си. Ще ти припиша обвинение, ще намеря удобен случай да те измъчвам, ще смажа твоето високомерие и горделивост и ще попреча на братята и сестрите да те уважават и да те изберат за водач на екип следващия път. Тогава вече няма да си заплаха за мен, нали? Ако отстраня този потенциален проблем и премахна този конкурент, няма ли да се чувствам спокоен?“. Ако съзнанието им е заето с подобни мисли, могат ли външно да се въздържат да действат? Като се знае каква е природата на антихристите, могат ли те да държат тази идея заровена в себе си и да не предприемат нищо? Категорично не. Те със сигурност ще намерят начин да действат. В това се състои жестокостта на антихристите. Те не само че наистина мислят по този начин, но и искат да постигнат тази цел. Затова отчаяно ще разсъждават по този въпрос и ще си блъскат главата. Не се съобразяват с интересите на Божия дом, нито с делото на църквата. Още по-малко ги интересува дали действията им са в съответствие с Божието намерение. Всичко, за което се замислят, е как да запазят репутацията и статуса си, как да защитят властта си. Смятат, че съперникът им вече представлява заплаха за статуса им, затова се опитват да намерят възможност да го свалят. Когато научат, че без да се посъветва с тях, съперникът им е освободил някого, който е изпълнявал дълга си по системно нехаен начин, в това ще видят идеалната възможност да припишат нещо на съперника си. Пред братята и сестрите казват: „Понеже днес всички са тук, нека подложим този въпрос на разнищване. Не е ли акт на диктатура да освободиш някого без разрешение, без да го обсъдиш с колегите или партньорите си? Защо някой би допуснал такава грешка? Дали няма проблем с неговия нрав? Не трябва ли да бъде кастрен? Не трябва ли братята и сестрите да го изоставят?“. Те се хващат за този въпрос и го раздуват до крайност, за да очернят съперника си и да издигнат себе си. В действителност ситуацията не е толкова тежка. Напълно приемливо е да се направи доклад след освобождаването на даден член на екипа или след като възложеният му дълг е адаптиран, стига това освобождаване или адаптиране да съответства на принципите. Антихристите обаче раздуват този въпрос до крайност. Те целенасочено атакуват съперника си и се превъзнасят. Не е ли това проявление на измъчване на другите? Те жестоко кастрят съперника си и отправят преувеличени обвинения по негов адрес. След като чуят за това, братята и сестрите си мислят: „Какво става тук? Нещо не изглежда наред. Това, което казват, не е съобразено с действителността! Човекът, чийто възложен дълг беше адаптиран, не изпълняваше отговорно дълга си — това е всепризнат факт. Той беше освободен, за да се защити делото на църквата. Изпълняването на дълга по този начин е сериозен и отговорен подход, както и проявление на преданост. Тогава защо да определяме това като акт на диктатура? Това очевидно е случай от типа на „Който е намислил да бие кучето си, лесно ще намери тоягата си!“. Всеки, който има някакво разбиране за истината и малко проницателност, може да разпознае от пръв поглед, че тези антихристи просто незаслужено се възползват от влиянието си и изливат раздразнението си върху своя съперник. Как може това да е поемане на отговорност за работата? Как може това да е кастрене на човека? Тези антихристи правят от мухата слон: това просто е чисто отмъщение и лично възмездие. Това идва от човешката воля и Сатана, не идва от Бог. Със сигурност не идва от нагласа за поемане на отговорност за работата и дълга им — не такова е намерението им. Антихристите разкриват намеренията си твърде ясно и някои хора могат да видят това. Могат ли антихристите да го усетят? (Да.) В това се състои хитростта на антихристите. Те са най-умели в това да защитават статуса си, в софистиката, в спечелването на хората на своя страна и особено в това да проявяват „проницателност“ за сърцата на хората. Те си мислят: „Мога да прозра всяка мисъл, която имате в сърцата си. Може да разбирате истината, но не можете да ме прозрете. Аз мога да ви прозра. Разбирам кой не е убеден от думите ми“. Но казват ли нещо от това? Не. Те използват няколко приятни думи и изрази, за да убедят всички, за да ги накарат да мислят, че са били разумни, като са кастрили този човек. Какви думи използват? Те казват: „Не те кастрих поради егоистичен, личен мотив. В действителност между нас няма лична вражда. Просто когато ти своеволно отстрани този човек от дълга му, това причини загуби на интересите на Божия дом. Мога ли да си затворя очите за това? Ако ти позволя да го направиш, това би било безотговорно от моя страна. Не го правя, за да нападам теб или когото и да било конкретно. Ако греша, братята и сестрите могат да ме критикуват и укоряват. Няма да се кандидатирам на следващите избори“. Когато някои хора чуят това, те напълно се объркват. Те си мислят: „Изглежда съм го разбрал погрешно. Той дори е готов да не се кандидатира по време на избори. Той не е кастрил този човек, за да се съревновава за статус, действието му се основава на нагласа за поемане на отговорност за делото на църквата. В това няма нищо нередно“. Тези антихристи успяват отново да подведат някои хора. Не са ли лукави антихристите? (Да, лукави са.) Те са изключително лукави! Може да се каже, че антихристите си блъскат главата, гмуркат се в дълбините на ума си и използват всякакви необходими средства заради репутацията и статуса си. Има една поговорка: „Удря ти шамар, а после ти подава захаросана фурма“. Нима антихристите не биха използвали тази тактика? След като те удари, може да каже няколко приятни думи, за да те придума, да те утеши и да те накара да почувстваш, че е невероятно толерантен, търпелив и любящ. В крайна сметка трябва да го одобриш и да кажеш: „Вижте, този човек има толкова ясни цели в работата си и е толкова вещ в нея — какво голямо умение! Ясно е, че има качества на водач и всички ние се чувстваме непригодни в сравнение с него“. Нима тогава тези антихристи не са постигнали целта си? Това са номерата на антихристите.

Антихристите са особено коварни и лукави. Всичко, което казват, е сериозно обмислено. Никой не е по-умел в това да се преструва. Но щом истината излезе наяве, щом хората ги видят такива, каквито са в действителност, те правят всичко възможно, за да изтъкнат аргументи в своя защита, измислят начини да поправят ситуацията и блъфират, за да спасят имиджа и репутацията си. Антихристите живеят всеки ден само заради репутацията и статуса, живеят само за да се отдават на ползите от статуса, това е всичко, за което мислят. Дори когато от време на време понасят някакви дребни несгоди или плащат някаква незначителна цена, това е в името на придобиването на статус и репутация. Стремежът към статус, притежаване на власт и водене на лесен живот са основните неща, за които антихристите винаги правят кроежи, след като повярват в Бог, и не се отказват, докато не постигнат целите си. Ако някога злодеянията им бъдат разобличени, те изпадат в паника, сякаш небето е на път да се срине върху тях. Не могат да се хранят или да спят и изглеждат като в транс, сякаш страдат от потиснатост. Когато хората ги попитат какво се е случило, те си измислят лъжи и казват: „Вчера бях толкова зает, че не спах цяла нощ, затова съм много уморен“. Но всъщност няма нищо вярно в това, всичко това е измама. Те се чувстват по този начин, защото постоянно разсъждават: „Лошите неща, които направих, бяха разобличени, така че как мога да възстановя репутацията и статуса си? Какви средства мога да използвам, за да се изкупя? Какъв тон мога да използвам с всички, за да обясня това? Какво мога да кажа, за да не ме прозрат хората?“. Дълго време не могат да разберат какво да правят и затова са потиснати. Понякога очите им се взират с празен поглед в една точка и никой не знае какво гледат. Въпросът ги кара да си блъскат главата, да изчерпват всеки ред на мисли и да не искат да ядат или да пият. Въпреки това те пак си придават вид, че се интересуват от църковната работа, и питат хората: „Как върви работата по евангелието? Колко ефективно се проповядва евангелието? Братята и сестрите придобиха ли напоследък някакво навлизане в живота? Някой причинявал ли е прекъсвания или смущения?“. Тези техни запитвания относно работата на църквата са с цел да се покажат пред другите. Ако наистина научат за проблеми, те няма да имат начин да ги разрешат, така че въпросите им са просто формалност, задават ги с цел да изглеждат загрижени за делото на църквата. Ако някой им докладва за проблемите на църквата, за да ги разрешат, те просто ще поклатят глава. Никаква схема не би им помогнала и макар че биха искали да се прикрият, не биха могли и биха рискували да бъдат разобличени и разкрити. Това е най-големият проблем, с който антихристите се сблъскват през целия си живот. В този момент антихристите, които от време на време поклащат глави, сякаш искат да кажат: „Това не може да продължава“, са като мравка върху гореща плоча. После потупват главите си с ръце, сякаш си мислят: „Как може да съм толкова глупав? Как можах да се препъна по този въпрос?“. Антихристите не могат да приемат този факт и могат само да въздъхнат. Те полагат труд, страдат и плащат цената само заради собствената си репутация и собствения си статус, като се отдават на всякакви злодеяния, за да удовлетворят амбициите и желанията си. Разобличаването им от Божиите избраници е неизбежен резултат. Хората са обречени рано или късно да паднат от това, че не се стремят към истината. Тази поговорка важи с пълна сила по отношение на антихристите. Макар че умеят да се маскират и са способни да говорят убедително и да подвеждат другите, ако Божиите избраници разбират истината и могат да разпознаят същността на дадения човек, тогава независимо колко дълбоко се прикриват антихристите или колко зло вършат, те могат напълно да ги разпознаят. Има две поговорки: „Ако упорито се вкопчваш в злото, ще се самоунищожиш“ и „Който си играе с огъня, ще се изгори“. Това са обективни закони, които управляват развитието на нещата, установени от Бог за развитието на всички неща и събития. Никой не може да ги избегне. Въпреки че работата на църквата продължава и при управлението на антихристите, нейната ефективност е значително намаляла. Някои важни дейности все още се контролират от зли хора, а работните подредби на Божия дом не са изпълнени. Въпреки че всеки от Божиите избраници изпълнява своя дълг, няма реален резултат и различните задачи отдавна се намират в състояние на парализа. Каква е първопричината за тези проблеми? Причината е, че антихристите са поели контрол над църквата. Навсякъде, където антихристите държат властта, независимо от обхвата на тяхното влияние, дори да става въпрос само за един екип, те ще повлияят на работата на Божия дом и на навлизането в живота на част от Божиите избраници. Ако те държат властта в една църква, там църковната работа и Божията воля са възпрепятствани. Защо в някои църкви не е възможно да се приложат работните подредби на Божия дом? Защото антихристите държат властта в тези църкви. Всеки, който е антихрист, няма искрено да отдаде всичко на Бог, изпълнението на дълга му ще бъде само въпрос на формалност и отбиване на номера. Те няма да вършат действителна работа, дори да са водачи или работници, и ще говорят и действат само заради слава, придобивки и статус, без изобщо да защитят работата на църквата. И така, какво правят антихристите по цял ден? Те се занимават с това да изнасят представления и да се перчат. Правят само неща, свързани със собствената им слава, придобивки и статус. Заети са с това да подвеждат другите, да привличат хора и когато натрупат сили, ще продължат, за да контролират още църкви. Те желаят единствено да царуват като царе и да превърнат църквата в свое независимо царство. Те желаят единствено да бъдат великият водач, да имат пълна, еднолична власт, да контролират повече църкви. Нищо друго не ги интересува ни най-малко. Те не се интересуват от работата на църквата или от навлизането в живота на Божиите избраници, а още по-малко се интересуват от това дали се извършва Божията воля. Те се интересуват единствено от това кога ще могат самостоятелно да поемат властта, да контролират Божиите избраници и да застанат на равна нога с Бог. Желанията и амбициите на антихристите наистина са огромни! Колкото и трудолюбиви да изглеждат антихристите, те са заети само със собствените си начинания, с това, което им харесва да правят, и с неща, свързани със собствената им слава, придобивки и статус. Те дори не се замислят за отговорностите си или за дълга, който трябва да изпълняват, и никога не вършат нищо съществено. Точно такива са антихристите — те са дяволи и сатани, които прекъсват и смущават Божието дело.

В миналото имаше един водач, на когото поверих пет задачи по време на неговия мандат. След два месеца обаче нито една от тях не беше изпълнена. На пръв поглед изглеждаше, че водачът не седи без работа, беше доста зает и изтощен и почти никога не се виждаше. И така, с какво беше зает и защо не успя да изпълни задачите, които му възложих? Тук имаше проблем. Водачът не изпълни някои от задачите, защото не му харесваше да ги върши, като смяташе, че те не влизат в дълга му. Това беше един проблем. Освен това той имаше различни мнения по някои задачи, като умишлено ги оставяше настрана. Имаше и задачи, които представляваха известно предизвикателство, като изискваха помощ от други и бяха донякъде сложни, с които водачът не се занимаваше. Това бяха сценариите, които възникнаха. Така минаха два месеца и нито една задача не беше изпълнена. Някои хора казаха: „Възможно ли е всички тези задачи да се завършат в рамките на два месеца?“. Възможно е, тези задачи можеха да бъдат завършени за два месеца, а повечето от тях — в рамките на ден или два, но водачът не ги изпълни. Когато някой друг пое и изпълни тези задачи, всичките пет бяха завършени в рамките на една седмица. Мислите ли, че такъв водач трябва да бъде освободен? (Да.) Ако се натъкнете на някой такъв, който не изпълнява нито една от задачите, възложени от Горното, но на пръв поглед изглежда доста зает, тогава той е лъжеводач. Такива хора трябва незабавно да бъдат освободени или отстранени. Какво мислите за този принцип? (Добър е.) Не гледайте външния им ентусиазъм и факта, че изглеждат доста заети по цял ден. В действителност те не вършат никаква действителна работа; те се занимават с незначителни въпроси. Какво правят те? Действията им се разделят на няколко различни категории. Първо, те поемат задачи, с които смятат, че могат да се справят, тези, които са безопасни и не са свързани с голям риск. Какво имам предвид под „не са свързани с голям риск“? Имам предвид, че при изпълнението на тези задачи е лесно да се избегнат грешки, не се налага да взаимодействат с Горното и могат да избегнат неправилното изпълнение и кастренето. Освен това те се занимават със задачи, в които са вещи, където е по-малко вероятно да направят грешки. По този начин те могат да избегнат носенето на отговорност и в голяма степен да се предпазят от кастрене, премахване или отлъчване. Тези задачи са безрискови и не включват отговорност, така че те могат да откликнат на тях и да се справят с тях. В действителност тук има скрит елемент. Биха ли изпълнили тези задачи, ако можеха да ги изпълнят, без никой да ги види? Ако няма лична полза за тях, биха ли ги изпълнили? Определено не биха. Какви задачи предпочитат? Те предпочитат задачи, които са относително лесни, прости и могат да бъдат изпълнени без твърде много страдания. Освен това те са готови да слушат и да запаметяват повече проповеди, които ги интересуват и които са съобразени с техните представи. След като ги разберат, те могат да обсъждат тези проповеди с други, като правят това, за да се покажат и да си спечелят възхищение от другите. Освен това, ако изпълнението на тези задачи им позволява да взаимодействат с повече хора и да покажат на другите, че са заети с работа, че са на ръководна позиция и имат този статус и идентичност, те ще ги изпълняват. Те избират задачи от такова естество. Но ако работата, която трябва да изпълнят, е сложна и надхвърля техните способности, и ако някой друг е по-квалифициран от тях, и има риск да се изложат, ако се провалят, да бъдат презирани от другите, тогава те не желаят да изпълняват тези задачи. Те се страхуват от тежка работа, умора и неудобство от лошото изпълнение. Освен това те са особено мързеливи и са склонни да избягват напрегнати и трудоемки задачи, като се крият далеч от тях. Вместо това те предпочитат да вършат задачи, които подобряват имиджа им и са леки, където могат да работят през пръсти и да спечелят сърцата на хората, без да бъдат прозрени от Горното. Всички тези са присъщи черти на антихристите. Когато става въпрос за изпълнение на техния дълг, те подбират. Те имат лични избори, планове и дори кроежи. Те категорично не се подчиняват чисто на разпоредбите на Божия дом; вместо това те правят свои собствени избори. По отношение на определени подредби от Горното, ако не са съгласни с тях, те изобщо няма да ги изпълнят. Те напълно блокират тези въпроси и братята и сестрите в църквата не знаят за тях. Ако прилагането на тези подредби от Горното би довело до конфликт с определени хора или би оскърбило хора, биха ли ги приложили? Не биха. В сърцата си те си мислят: „Ако горното иска да се направи това, аз няма да го направя. Дори и да го направя, трябва да го направя от името на горното с твърдението, че е било наредено от него. Не мога да си позволя да оскърбя тези хора“. Антихристите са лукав тип хора, нали? За всичко, което правят, те кроят планове и го пресмятат осем или десет пъти, или дори повече. Главите им са пълни с мисли за това как да си осигурят стабилни позиции в тълпата, как да имат добра репутация и висок престиж, как да се подмажат на Горното, как да накарат братята и сестрите да ги подкрепят, обичат и уважават, и те правят всичко необходимо, за да постигнат тези резултати. По какъв път вървят те? За тях интересите на Божия дом, интересите на църквата и делото на Божия дом не са от първостепенно значение, а още по-малко са тяхна грижа. Какво мислят те? „Тези неща нямат нищо общо с мен. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните; хората трябва да живеят за себе си и за собствената си репутация и статус. Това е най-висшата цел. Ако някой не знае, че трябва да живее за себе си и да се защитава, тогава той е тъпак. Ако се поиска от мен да практикувам според истините принципи и да се покорявам на бог и на подредбите на неговия дом, тогава ще зависи от това дали има полза за мен и дали има някакви предимства в това. Ако непокорството към подредбите на божия дом носи риск да бъда премахнат и да загубя възможността да получа благословии, тогава ще се покоря“. И така, за да защитят собствената си репутация и статус, антихристите често избират да направят някои компромиси. Може да се каже, че заради статуса антихристите са способни да издържат всякакви страдания, а заради добрата репутация са способни да платят всякаква цена. Поговорката „Великият човек знае кога да отстъпи и кога да не отстъпва“ е вярна за тях. Това е логиката на Сатана, нали? Това е философията на Сатана за светските отношения, а също така е и принципът на Сатана за оцеляване. Това е крайно отвратително!

Антихристите ценят собствения си статус и репутация повече от всичко останало. Освен че са хитри, измамни и злонамерени, тези хора са и изключително жестоки. Какво правят, когато открият, че статусът им е застрашен, или когато загубят мястото си в сърцата на хората, когато загубят подкрепата и обичта им, когато хората вече не ги почитат и не им се възхищават, и когато изпаднат в немилост? Изведнъж стават враждебни. Щом загубят статуса си, те не искат да изпълняват никакъв дълг и нямат интерес да вършат каквото и да е, а всичко, което правят, е нехайно. Но не това е най-лошото проявление. Какво е най-лошото проявление? Щом тези хора загубят статуса си и повече никой не им се възхищава, нито успяват да подведат когото и да било, наяве излизат омразата, ревността и отмъщението. Не само че нямат богобоязливо сърце, а и у тях няма никакво покорство. Освен това в сърцата си те мразят Божия дом, църквата, водачите и работниците. Копнеят делото на църквата да се сблъска с проблеми или да замре. Искат да се присмиват на църквата и на братята и сестрите. Мразят и всеки, който се стреми към истината и се бои от Бог. Нападат и се подиграват на всеки, който е предан на дълга си и е готов да плати цена. Това е нравът на антихристите. Не е ли жесток? Това очевидно са зли хора. Антихристите по своята същност са зли хора. Дори когато събиранията се провеждат онлайн, ако видят, че сигналът е добър, тихо ругаят и си казват: „Надявам се сигналът да пропадне! Дано сигналът пропадне! По-добре никой да не може да чуе проповедите!“. Що за хора са те? (Дяволи.) Те са дяволи! Определено това не са хора от Божия дом. Такива дяволи и зли хора всяват смут по този начин, без значение в коя църква се намират. Дори ако проницателните хора ги разобличат и ограничат, те няма да се самоанализират, нито ще признаят грешките си. Ще си помислят, че това е било само моментен пропуск от тяхна страна и че трябва да се поучат от него. Такъв човек, който категорично отказва да се покае, няма да се покори, независимо кой ще го разпознае и разобличи. Той ще търси отмъщение срещу този човек. Когато им е неудобно, такива хора не искат и на братята и сестрите да им е лесно. В сърцата си те дори тайно проклинат братята и сестрите, като им желаят да им се случат лоши неща, и проклинат делото на Божия дом, като желаят в него да възникнат проблеми. Когато нещо в Божия дом се обърка, те тайно се радват и празнуват с мисълта: „Хм! Най-накрая нещо се обърка. Всичко това се случва, защото ме освободи. Добре е, че всичко се разпада!“. Те се чувстват щастливи и изпитват удоволствие, когато виждат другите да отслабват и да стават негативни, говорят с подигравки и присмех, за да очернят хората, и дори разпространяват думи на негативност и смърт, като казват: „Ние, вярващите, се отказваме от семействата и кариерите си, за да изпълняваме дълга си и да търпим страдания. Мислиш ли, че божият дом наистина може да поеме отговорност за бъдещето ни? Мислил ли си някога за това? Струва ли си цената, която плащаме? Здравето ми не е добро в момента и ако се изтощя, кой ще се грижи за мен на старини?“. Те казват такива неща, за да може всеки да се почувства негативно — само тогава ще се почувстват щастливи. Не са ли злонамерени, не са ли коварни и злобни? Не трябва ли такива хора да получат възмездие? (Да, трябва.) Мислите ли, че такива хора наистина носят Бог в сърцата си? Те не изглеждат като истински вярващи в Бог, те поначало не вярват, че Бог проучва внимателно дълбините на човешките сърца. Не са ли неверници? Ако наистина вярваха в Бог, как биха могли да казват такива неща? Някои може да кажат, че е защото им липсва богобоязливо сърце — правилно ли е това? (Не, не е правилно.) Защо е неправилно? (Бог просто отсъства от сърцата им; те се противопоставят на Бог.) В действителност те смеят да казват такива неща, защото не вярват в съществуването на Бог. Още по-малко вярват, че Бог проучва внимателно всекиго, и не вярват, че Бог наблюдава всяка тяхна дума и дело, всяка мисъл и идея. Те не вярват в тези неща, затова не се страхуват и могат свободно и безскрупулно да говорят такива дяволски думи. Дори невярващите често казват: „Небето има очи“ и „Когато човек действа, Небето гледа“. Всеки, който има дори малко истинска вяра, не би изрекъл небрежно тези дяволски думи на неверниците. Няма ли да има сериозни последствия за вярващите, които мислят и говорят по този начин? Не е ли сериозно естеството на това? Много е сериозно! Това, че могат да отричат Бог по такъв начин, означава, че те са истински дяволи и зли хора, които са се промъкнали в Божия дом. Само дяволи и антихристи смеят открито да роптаят шумно срещу Бог. Интересите на Божия дом представляват Божиите интереси и всичко, което Божият дом прави, е под Божието ръководство, с Неговото позволение и Неговото напътствие; то е тясно свързано с Божието дело на управлението и не може да бъде отделено от него. Хората, които открито проклинат делото на Божия дом по този начин, които го клеветят в сърцата си и искат да се присмиват на Божия дом, които желаят да видят всички Божии избраници арестувани, делото на църквата напълно парализирано и вярващите да се отвърнат от вярата си, които ще бъдат щастливи, когато това се случи — какви хора са това? (Дяволи.) Те са дяволи, те са преродени зли демони! Обикновените хора имат покварен нрав, те понякога са непокорни и таят някои дребни мисли, когато се чувстват негативни и слаби, това е всичко, но не биха били толкова лоши, нито биха породили такива нечестиви и злобни мисли. Този вид същност присъства само у антихристите и дяволите. Когато антихристите имат тези мисли, подозират ли, че може би грешат? (Не, не подозират.) Защо не? (Защото смятат, че това, което мислят и казват, е истината. Те не вярват в Бог, липсва им богобоязливо сърце и природата им е да се съпротивляват на Бог.) Точно така, това е тяхната природа. Кога Сатана някога се е отнасял към Бог като към Бог? Кога е вярвал, че Бог е истината? Никога не е вярвал и никога няма да повярва. Антихристите, тези дяволи, са същите; те не се отнасят към Бог като към Бог, нито вярват, че Той е истината. Те не вярват, че Бог е Този, Който е създал всички неща и господства над тях. Ето защо те мислят, че каквото и да кажат, е правилно. Те безскрупулно мислят и действат по този начин; това е тяхната природа. Когато покварените хора правят същото, те изпитват вътрешен конфликт. Те имат съвест и човешко съзнание. Тяхната съвест, съзнание и истините, които разбират, им въздействат вътрешно и това поражда конфликт. Когато този конфликт възникне, се води битка между правилно и неправилно, вярно и грешно, справедливост и нечестивост и се стига до резултат: тези, които се стремят към истината, застават на страната на Бог, докато тези, които не се стремят към истината, застават на страната на нечестивите сили на Сатана. Всичко, което правят антихристите, е да си сътрудничат със Сатана. Те дават воля на негативността, разпространяват безпочвени слухове и се присмиват на Божия дом. Те проклинат и клеветят делото на Божия дом и проклинат братята и сестрите. Те дори се чувстват спокойни, докато правят всичко това, без никакво обвинение от съвестта си, без най-малкото угризение, и вярват, че действията им са напълно правилни. Това напълно разкрива сатанинската природа на антихристите и разкрива грозните им лица, които се съпротивляват на Бог. Следователно не е преувеличено да се каже, че антихристите са истински дяволи и сатани. Антихристите са родени дяволи и в никакъв случай не са получатели на Божието спасение. Те категорично не са част от обикновеното покварено човечество. Антихристите са преродени дяволи, те са родени зли демони. Така стоят нещата.

Основният фокус на антихристите е поставен върху репутацията и статуса. Когато става въпрос за репутация и статус, какви действия се предприемат от антихристите? Те действат безскрупулно, напрягат мозъците си, изчерпват всички мисли и не пестят средства, за да управляват собствената си репутация и статус. Тези две неща са жизненоважни за тях, те са всичко за тях. Те вярват, че получаването на тези две неща означава, че са получили всичко. В техния свят има само статус, репутация и собствените им интереси; нищо друго няма значение за тях. Следователно полезно ли е да се разговаря за истината, човешката природа, справедливостта или положителните неща с хора като антихристите? (Не е полезно.) Точно така, не е полезно. Все едно да се опитваш да разкажеш на една проститутка как да бъде жена в почтен дом или да я учиш да бъде добродетелна съпруга и майка; тя не иска да слуша, това не ѝ харесва и го намира за противно. До каква степен го намира за противно? Тя те ругае в сърцето си и се възползва от възможностите да те осмива, подиграва, напада и изключва. В днешно време в църквата няма ли хора, които, щом чуят някой да разговаря за истината или за такива истини като покоряване на устроеното и подреденото от Бог или подчиняване на подредбите на Божия дом, проявяват особено бунтовно отношение? (Да, има.) Би трябвало да има. Наблюдавайте и идентифицирайте тези, които проявяват такова поведение. Когато разговаряте за необходимостта да се покоряваме на Божието върховенство и подредби, те реагират със силно отвращение, като си мислят: „По цял ден говорят за покоряване на божиите подредби, сякаш всичко е подредено от бог и хората изобщо нямат избор!“. Щом разговаряте за истината или за необходимостта да си сътрудничат хармонично, да търсят Божиите намерения и да действат според истините принципи в дълга си, те стават особено отвратени и не желаят да слушат. Дори ако неохотно слушат, те не могат да седят мирно, а ако по някакъв начин успеят да седят мирно, е почти сигурно, че са заспали. Когато разговаряте за истината и за спазването на принципи при решаването на въпроси, те стават сънливи и задремват. След известно време без общение за истината, без кастрене, те се изпълват с енергия. Те действат безразсъдно и необмислено, вземат еднолични решения и с едната ръка грабят репутация, а с другата завземат статус. Те скачат по-високо от всеки друг и се отдават на създаването на всевъзможни проблеми. Тези хора са все антихристи; те всички се съпротивляват на Бог и могат да създадат големи проблеми във всеки един момент.

Всеки, който притежава природата на антихристите, трябва да бъде окачествен като антихрист. Когато искат да действат еднолично, те трябва да бъдат въздържани и спирани; това е извън всякакво съмнение. Някои може да кажат: „Ами ако не можем да ги спрем? Какво да правим?“. Ще ви кажа един безпогрешен начин да ги спрете само с едно изречение. Когато се сблъскаш с такава ситуация, просто кажи: „Ако спреш да своеволничиш, да вземаш еднолични решения и да имаш последната дума, ще умреш ли?“. Как ви се струва това? (Добре.) Мислите ли, че един антихрист наистина ще умре, ако му се попречи да действа еднолично? (Да.) Как стигнахте до това „да“? (Антихристите са такива в самата си сърцевина; ако не могат да действат еднолично, те се чувстват нещастни и не могат да продължат да живеят.) Точно така, такива са те в сърцевината си и ако не могат да действат по този начин, се чувстват нещастни. И така, нормални ли са тези хора? (Не.) Те не са нормални. Как би мислил един нормален човек? „Ако не мога да действам еднолично, тогава просто ще се откажа; какво толкова трудно има в това? Дори ми опростява живота!“. Така би мислил един нормален човек. Но един антихрист ще се чувства нещастен, ако ти не го оставиш да действа по този начин. Не живее ли дявол вътре в него? (Да.) Така че, ако не им се позволи да действат еднолично, това може да ги накара да се чувстват сякаш умират. Какво означава това „умират“? Означава, че дяволът ги измъчва и смущава в сърцето им, като ги кара да се чувстват неспособни да го понесат или да продължат да живеят, сякаш са на ръба на смъртта; ето какво означава. За антихристите, злите хора и онези дяволи, които се стремят да смущават делото на Божия дом, да им се каже това едно изречение е по-резултатно, отколкото да се обсъжда с тях каквато и да е истина. Това твърдение е полезно за хора като антихристи, зли хора и дяволи, които смущават делото на Божия дом. Полезно ли е да се говори истината на тези хора? (Не, не е.) „Трябва да си сътрудничиш хармонично и да изпълняваш дълга си и да решаваш въпросите според истините принципи“ — подобни думи се говорят от много години; има ли някой, който не ги разбира или не ги помни? Не би трябвало да има. Тогава защо някои хора все още действат еднолично? Това може да означава само едно: те не са господари на себе си; те не са нормални хора. Техните умове и сърца не могат да ги управляват; вътре има нещо друго, което ги управлява, което насилствено и принудително ги насочва да действат по този начин, а именно да прекъсват и смущават делото на Божия дом, да вредят на делото на Божия дом и да причиняват загуби на интересите на Божия дом. Кой би могъл да върши такива неща? Само сатани и дяволи. Тези, които следват Бог, нормалните хора, истинските сътворени същества, не биха имали мотивацията да вършат такива неща; само сатани и дяволи имат мотивацията и умишлено вършат тези неща. Запомнихте ли това твърдение? (Да.) Тогава ще приключим с нашето общение тук за днес. Довиждане.

29 февруари 2020 г.