Антихристите вярват в Бог, за да получат благословии. Те никога не се интересуват от нищо, свързано с Божия дом или с Божиите интереси. Каквото и да правят, то трябва да се върти около личните им интереси. Ако делото на Божия дом не засяга личните им интереси, те просто не се интересуват и не питат за него. Колко са егоистични! Когато някои антихристи действаха като водачи, големият червен змей ограби големи количества приношения, които бяха в обхвата на техния надзор, и беше загубено удивително количество. Но тези антихристи изобщо не обвиниха себе си. Дори след това казаха: „Това не е само моя отговорност. Как може вината за всичко да се хвърля върху мен? Освен това такава ситуация е неизбежна“. Те изобщо не изпитваха угризения, прехвърлиха вината на други хора и изпълнени с оправдания, се опитаха да се защитят. Що за отрепки са? Не трябва ли хора като тези да бъдат отлъчени? Не трябва ли да бъдат проклети и наказани? (Да.) След като допуснаха такава значителна грешка, тези антихристи нямаха абсолютно никакви угризения! Какви проявления би проявил един нормален човек, човек с човешка природа, човек, който е предан на Бог, или човек с богобоязливо сърце, ако неговата небрежност доведе до заграбването на активите на Божия дом от големия червен змей? (Би изпитал угризения, би се обвинил и в сърцето си би почувствал, че не е изпълнил дълга си правилно.) Какво би направил след това? Би помислил как да поправи нещата. От дъното на сърцето си би изпитал чувство на задълженост и угризения; независимо какво казват другите, той не би изрекъл нито дума на оплакване, не би се защитавал. Би признал, че това е небрежност от негова страна, негово прегрешение. Би приел всичко, което Бог му каже, както и всеки начин, по който Божият дом реши да се справи с него. Тогава защо антихристите не приемат това? Защо се чувстват изпълнени с огорчение, след като са отлъчени? Това разкрива природата на антихристите. Тези антихристи нанесоха такива значителни загуби на делото на Божия дом, толкова много усилия на други хора отидоха на вятъра поради тяхното пренебрегване на дълга им и толкова много приношения бяха заграбени от големия червен змей, но те не изпитаха никакво самообвинение, никакво чувство на задълженост и дори се защитаваха. Когато Божият дом се справи с тях, те отказаха да се покорят и разпространяваха непокорството си навсякъде. Що за отрепки са? Не си ли просят смъртта? (Да.) Това е да си просиш смъртта. Като се погледне сърцевината на антихристите, тяхната природа същност е враждебност към истината и Бог. Липсва им човешка природа; те са живи демони, сатани, зверове в човешки дрехи. Когато хора с човешка природа направят малка грешка или кажат нещо нередно, те изпитват самообвинение. Но живите демони, антихристите, не изпитват това. Дори след като допуснаха такава груба грешка, тези антихристи не изпитаха никакво самообвинение и дори се опитаха да се защитят. И така, какво е истината за тях? В сърцата си признават ли истината? Божиите слова са истината и Бог е истината — признават ли този факт? (Не го признават.) Те очевидно не го признават. В сърцата си те смятат себе си за истината, за Бог; те мислят, че освен тях няма друг Бог. Не са ли това дяволи? (Да.) Това са дяволи, типични дяволи. Антихристите изобщо не се осведомяват за ресурсите на църквата, нито правят някакви конкретни подредби за тях. Но ако самите те притежават нещо ценно, можеш да бъдеш сигурен, че ще се погрижат отлично за него. Те няма да разкрият и дума за него, дори когато говорят насън, и никой не би могъл да го изтръгне от тях с бой. Те го пазят изключително добре. Когато обаче става въпрос за ресурсите на Божия дом, отношението им е напълно различно. Те всъщност имат следното отношение: „Какво общо има това с мен? Аз не мога да се наслаждавам на този ресурс и той не ми принадлежи. Дори и да се грижа добре за него, той може да бъде даден на някого другиго! Каква е ползата да го пазя толкова добре?“. Те не смятат този въпрос за свой дълг. Не е ли това липса на човешка природа? (Да.) Това е проявление на липса на човешка природа. Как се нарича това? Нарича се неблагонадеждност. Бог е поверил това дело на теб и ти е дал дълга, който трябва да изпълняваш — това е част от работата ти. Трябва да се справиш с тези въпроси правилно, като ги изпълняваш един по един и следваш изискваните от Бог принципи и работните разпоредби на Божия дом, и като ги уреждаш правилно, тогава отговорността ти ще бъде изпълнена. Но имат ли антихристите този начин на мислене или идея? (Не, нямат.) Ни най-малко. Това е пълна липса на човешка природа. Какво е конкретното проявление на липсата на човешка природа? То е, че не ги е грижа за съвест или разум и са егоистични и достойни за презрение, липсва им благонадеждност, не може да се разчита на тях и те не са достойни да им се повери каквото и да било.

Когато става дума за въпроси, свързани с персонала в рамките на църквата, като например кой къде каква работа върши, дали я върши правилно, дали изпълнява дълга си ефективно, дали са възникнали някакви случаи на прекъсвания или смущения, или каква е обратната връзка от братята и сестрите, антихристите никога не се интересуват в подробности и не вземат мерки по отношение на тези неща. Например, когато Божият дом иска от тях да осигурят различни типове талантливи личности, антихристите само хвърлят поглед на писмените представяния на тези лица, без конкретно да разберат или да се поинтересуват за тяхното положение — например, дали те имат основа във вярата си, каква е тяхната човешка природа, дали могат да приемат истината, дали техните конкретни таланти и технически умения съответстват на критериите, които се изискват от Божия дом, и дали те са подходящи за развиване и за поемане на важен дълг. Антихристите просто отбиват номера по отношение на тези неща, прикриват се зад маска, преглеждат накратко писмените представяния и това е всичко. В действителност те никога не взаимодействат с представените лица, нито търсят подробно или задълбочено разбиране за тях. В резултат на това повечето от хората, които избират, биват отстранявани, защото не успяват да изпълнят дълга си или да се справят със същинската си работа. Как антихристите възприемат тази ситуация? „Не е като да ме повишават, за да изпълнявам този дълг. Нямам никакво участие в него. Какво значение има кой ще отиде? Стига да одобрявам препоръките и да осигурявам тези хора, брои се, че си върша работата. Освен това повишените лица ще ми дължат услуга. Дали са подходящи за развиване, или не, не е моя работа“. Ако антихристите осигуряват неподходящи лица, като създават пречки пред работата на Божия дом, носят ли те някаква отговорност? (Да.) Те носят голяма отговорност, но тези дяволски неща изобщо не извършват никакви щателни проверки. Някои казват: „На определени места със сурова среда не можем да взаимодействаме с хората лице в лице. Как можем да ги проверяваме щателно?“. Колкото и сурова да е средата, все пак има методи и подходи за справяне с тези въпроси. Зависи от това дали сте отговорни и истински ангажирани. Не е ли така? (Да, така е.) Ако предложиш своята преданост и отговорност, тогава дори крайният резултат да не е идеален, Бог го проучва внимателно, знае за това и отговорността няма да падне върху теб. Но ако не предложиш своята преданост и отговорност, тогава дори нищо да не се обърка и накрая да не се стигне до никакви последствия, Бог ще го проучи внимателно. Естеството на тези два подхода е различно и Бог ще се отнесе към тях по различен начин. Освен това антихристите кроят интриги, що се отнася до осигуряването на хора, те имат и егоистични мотиви, достойни за презрение, и им липсва преданост. Каквото и да правят, антихристите си правят своите сметки и не се придържат към принципи. Освен това, за да се свърши добре конкретната работа, те трябва да си покажат лицата, да пътуват насам-натам, като се срещат с повече хора, да понасят трудности и да поемат рискове. Щом нещо засегне въпроса за собствената им безопасност, антихристите пак започват да пресмятат и природата им се разкрива. Какво се разкрива? Те смятат, че общуването с твърде много хора е риск за собствената им безопасност и че не могат произволно да влизат в контакт с хора. Антихристите не общуват с онези, с които трябва, и не се срещат с никого, вместо това намират сигурно убежище, в което да останат, като се крият и вършат само прости задачи. Що се отнася до това колко добре се вършат другите аспекти на делото, дали има хора, които причиняват смущения, или дали се разпространяват работните разпоредби, различните книги с Божии слова или записаните проповеди, антихристите никога не правят конкретни подредби, нито се осведомяват за тези неща. Това не означава, че трябва да поемат рискове, да си показват лицата и да се сблъскват с неприятности, за да бъдат смятани за предани. Какъв е проблемът тук? Кой може да обясни? (Когато първоначално са започнали тази работа, те никога не са обмисляли как да я свършат добре или дали препоръчаните кадри са подходящи, и никога не са действали с цялото си сърце, нито са изпълнявали отговорността си. Те никога не са мислили за тези неща.) Те просто не проявяват преданост. Има разлика в естеството на начина, по който работят хората с преданост към Бог, в сравнение с тези без нея. Когато и едните, и другите се сблъскат с въпроси, свързани с опасност, тези с преданост са способни да се изправят пред опасността и да си вършат работата, като използват мъдрост и методи, за да изпълнят работните разпоредби. Антихристите обаче не се занимават с конкретна работа, независимо дали е свързана с опасност, или не, и работните разпоредби никога не се изпълняват от тях. В това е разликата. Антихристите може устно да питат за положението в църквата, за различни задачи и т.н., но дори техните запитвания са просто формалности, те просто полагат повърхностни усилия и изобщо не са старателни в това. Отвън може да изглежда, че вършат конкретна работа, но в действителност те не разбират работата, не си водят бележки, не размишляват над нея и не се молят, нито търсят. Те не влагат енергия да обмислят как напредват различните сегменти на работата, кой е отговорен за областите, в които нещата не се вършат добре, кои църковни водачи може да са неподходящи или къде работата не е изпълнена. Те не обмислят тези неща, просто отбиват номера и когато установят проблеми, не ги решават. Някои така наречени водачи само събират хората на сбирки, питат за положението и анализират и проучват работата. Щом се касае за някаква конкретна работа, която изисква от тях да страдат и да плащат цена и включва излагане на личната им безопасност на риск и определено ниво на трудност, те не я вършат. В този момент те спират да работят, като дават приоритет на самосъхранението. Дори когато разпознават проблеми, те не правят конкретни подредби. Ако са добре познати заради вярата си и са в опасност да бъдат заловени, възлагат ли тези задачи на други? Не, не го правят. Те не уреждат други да вършат тези задачи и това е проблемът. И така, каква същност се разкрива от такива хора? Липсва им преданост, егоистични са и са достойни за презрение и във всичко са загрижени за собствената си безопасност. Те никога не се осведомяват дали работните разпоредби на Божия дом се изпълняват, или за напредъка на делото на Божия дом и не се интересуват от тези неща. Те не са предложили своята преданост и не проявяват преданост. За тях е достатъчно да отбият номера по отношение на тези въпроси; те смятат това за вършене на работа. Ако рискът е малък, те може неохотно да свършат някаква работа. Но ако рискът е голям и има вероятност да бъдат заловени, те няма да го направят, колкото и важна да е задачата. Това е същността на антихристите. Дълбоко в сърцата си, стига техните интереси да са в безопасност, те са способни да предадат всекиго. Техните интереси се постигат за сметка на интересите на Божия дом; за тях техните интереси са над всичко. Могат ли антихристите да бъдат предани, след като поемат дълг? (Не, не могат.) Предаността за тях е невъзможна. Могат ли да вземат предвид живота и безопасността на своите братя и сестри? (Не могат.) Когато става въпрос за собствената им безопасност, антихристите ще се погрижат единствено за себе си, като тласкат братята и сестрите си към огнената пропаст и ги използват като жертвени пионки. Това е природата същност на антихристите.

Освен че се грижат за собствената си безопасност, за какво още мислят някои антихристи? Те казват: „Точно сега средата ни е неблагоприятна, затова нека се показваме по-малко и да проповядваме евангелието по-малко. По този начин вероятността да бъдем заловени е по-малка, а работата на църквата няма да бъде унищожена. Ако избегнем залавянето си, няма да се превърнем в Юда и тогава ще можем да останем и в бъдеще. Нали така?“. Нима няма антихристи, които използват подобни оправдания, за да подвеждат своите братя и сестри? Някои антихристи много се страхуват от смъртта и протакат нищожното съществуване. Те също така обичат репутацията и статуса и са готови да поемат ролята на водачи. Макар да знаят, че: „Не е лесно да поема на плещите си работата на водача — ако големият червен змей разбере, че съм станал водач, ще стана известен, може да се окажа обявен за издирване и веднага щом ме хванат, животът ми ще бъде в опасност“, в името на това да се отдават на ползите от този статус, те пренебрегват тези опасности. Когато служат като водачи, те се отдават само на плътското си удоволствие и не се занимават с действителна работа. Освен че се занимават с малко кореспонденция с различни църкви, те не правят нищо друго. Те се крият на някое място и не се срещат с никого, като се държат плътно изолирани, а братята и сестрите не знаят кой е техният водач — ето до такава степен се страхуват. Не е ли правилно тогава да кажем, че те са водачи само на думи? (Да, така е.) Те не се занимават с никаква действителна работа като водачи. Интересуват се единствено от това да се скрият. Когато другите ги попитат: „Как е да си водач?“, те ще кажат: „Невероятно съм зает и в името на безопасността трябва да продължавам да се местя от къща в къща. Тази среда е толкова обезпокоителна, че не мога да се съсредоточа върху работата си“. Винаги имат чувството, че ги наблюдават много очи, и не знаят къде е безопасно да се скрият. Освен че се дегизират, крият се на различни места и не се задържат на едно място, те не вършат никаква реална ежедневна работа. Съществуват ли такива водачи? (Да.) Какви принципи следват те? Тези хора казват: „Хитрият заек има три заешки дупки. За да може един заек да се предпази от нападение на хищник, той трябва да подготви три дупки, в които да се крие. Ако човек се сблъска с опасност и трябва да избяга, но няма къде да се скрие, това приемливо ли е? Трябва да се учим от зайците! Сътворените от Бог животни имат тази способност за оцеляване и хората трябва да се учат от тях“. Откакто са поели ролите на водачи, те са осъзнали тази доктрина и дори смятат, че са разбрали истината. В действителност те са ужасно уплашени. Щом чуят за водач, за когото е подаден сигнал в полицията, защото мястото, на което е живеел, не е било безопасно, или за водач, който е бил набелязан от шпионите на големия червен змей, защото твърде често е излизал да изпълнява дълга си и е общувал с твърде много хора, и за това как тези хора в крайна сметка са били арестувани и осъдени, те веднага се плашат. Мислят си: „О, не, аз ли ще съм следващият арестуван? Трябва да се поуча от това. Не бива да бъда прекалено активен. Ако мога да избегна вършенето на някаква църковна работа, няма да я върша. Ако мога да избегна показването на лицето си, няма да го показвам. Доколкото е възможно, ще сведа работата си до минимум, ще избягвам да излизам, ще избягвам да общувам с когото и да било и ще се погрижа никой да не знае, че съм водач. В днешно време кой може да си позволи да се интересува от другиго? Самото оцеляване си е предизвикателство!“. Щом поемат ролята на водач, освен да носят чанта и да се крият, те не вършат никаква работа. Живеят в напрегнато очакване, в постоянен страх, че ще бъдат заловени и осъдени. Да предположим, че чуят някого да казва: „Ако те хванат, ще те убият! Ако не беше водач, ако беше просто обикновен вярващ, можеше и да те пуснат, след като просто платиш малка глоба, но щом си водач, е трудно да се каже. Това е твърде опасно! Някои водачи или работници, които бяха хванати, предпочетоха да умрат, вместо да предадат каквато и да било информация и бяха пребити до смърт от полицията“. Щом чуят за това, че някой е бил пребит до смърт, страхът им се усилва и още повече ги дострашава да работят. Всеки ден мислят единствено за това как да не ги хванат, как да не показват лицата си, как да не бъдат наблюдавани и как да избегнат контакт с братята и сестрите си. Блъскат си главите да мислят за тези неща и напълно забравят за дълга си. Предани ли са тези хора? Могат ли такива хора да се справят с каквато и да било работа? (Не, не могат.) Такива хора са просто плахи и само въз основа на това проявление не можем категорично да ги окачествим като антихристи. Какво обаче е естеството на това проявление? Същността на това проявление е тази на неверника. Те не вярват, че Бог може да опази безопасността на хората, и със сигурност не вярват, че да се посветят на това да отдадат всичко на Бог е да се посветят на истината и че това е нещо, което Бог одобрява. В сърцата си те не се боят от Бог. Страхуват се само от Сатана и от нечестивите политически партии. Те не вярват в съществуването на Бог, не вярват, че всичко е в Божиите ръце, и със сигурност не вярват, че Бог ще одобри човек, който отдава всичко заради Него и в името на това да следва Неговия път и да довърши Неговото поръчение. Те не могат да видят нищо от това. В какво вярват те? Вярват, че ако попаднат в ръцете на големия червен змей, ще ги сполети лош край, че може да бъдат осъдени или че дори рискуват да изгубят живота си. В сърцата си те мислят само за собствената си безопасност, а не за работата на църквата. Не са ли неверници? (Да, такива са.) Какво казва Библията? „Който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39). Вярват ли те на тези думи? (Не, не вярват.) Ако от тях се иска да поемат риск, докато изпълняват дълга си, те ще искат да се скрият и да не позволят на никого да ги види — ще искат да бъдат невидими. До такава степен се страхуват. Те не вярват, че Бог е опора за човека, че всичко е в Божиите ръце, че ако нещо наистина се обърка или действително ги хванат, това е позволено от Бог и че хората трябва да имат покорни сърца. Тези хора не притежават такива сърца, това разбиране или тази подготовка. Наистина ли вярват в Бог? (Не, не вярват.) Същността на това проявление не е ли тази на неверник? (Да, така е.) Така стоят нещата. Такива хора са изключително плахи, ужасно уплашени и се страхуват от физическо страдание и от това да не им се случи нещо лошо. Те стават уплашени като плахи птици и повече не могат да изпълняват работата си. Този тип хора, за които говорихме по-рано, просто не вършат никаква работа, дори и да са способни да я свършат. Дори и да знаят, че има проблем, те няма да се справят с него. Те просто защитават себе си и са особено егоистични и достойни за презрение. И двата типа хора са неверници. Първият тип е хлъзгав и коварен, страхува се от трудностите и умората, загрижен е за плътта си и не се занимава с действителна работа. Вторият тип е плах и уплашен, не се осмелява да върши действителна работа и се страхува да не бъде хванат и преследван от големия червен змей. Няма ли някаква разлика между тези два типа хора? (Има.)

Знаете ли някакви примери за това как антихристите защитават собствената си безопасност? (Боже, знам за един такъв случай. Имаше една църква, която беше разбита от големия червен змей, защото беше контролирана от антихрист, който безчинстваше, като вършеше зли неща, и водачите, дяконите и няколко братя и сестри бяха арестувани. По това време антихристът се страхуваше да не бъде заловен. Без да направи подредби за работата по справяне с последствията, той се скри на отдалечено място. Той дори отказа да остане при семейство домакин и вместо това настоя да използва приношения, за да наеме жилище. Тъй като не направи подходящи подредби за последващата работа и не отстрани своевременно скритите опасности, тогава няколко братя и сестри бяха арестувани, а делото на църквата беше принудено да спре. Ясно е, че антихристите са изключително егоистични и достойни за презрение. В критични моменти те защитават само собствените си интереси и изобщо не защитават интересите на Божия дом.) Антихристите са крайно егоистични и долни. Не изпитват истинска вяра в Бог, камо ли преданост към Него. Когато са изправени пред проблем, само себе си защитават и пазят. Нищо не е по-важно за тях от собствената им безопасност. Не ги интересува колко вреди са нанесени на делото на църквата. Значение има единствено това да оцелеят и да не ги арестуват. Тези хора са крайни егоисти и изобщо не мислят за братята и сестрите, нито за делото на църквата, а само за собствената си безопасност. Те са антихристи. И така, когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, които имат истинска вяра в Него, как се справят те с тях? По какво се различават действията им от действията на антихристите? (Когато подобни неща сполетят преданите на Бог хора, те ще обмислят всякакви начини да защитят интересите на Божия дом, да предпазят Божиите приношения от загуби и ще направят необходимото за водачите и работниците, както и за братята и сестрите, за да сведат загубите до минимум. В същото време антихристите първо обезпечават собствената си защита. Те не са загрижени за работата на църквата или за безопасността на Божиите избраници и когато църквата се сблъска с арести, това води до загуби за църковното дело.) Антихристите изоставят делото на църквата и Божиите приношения и не уреждат нещата така, че хората да се справят с последствията. Все едно да позволят на големия червен змей да заграби Божиите приношения и Божиите избраници. Дали това не е тайно предателство спрямо Божиите приношения и Божиите избраници? Когато хората, които са предани на Бог, ясно осъзнават, че дадена среда е опасна, те пак поемат риска да свършат работата по справяне с последствията и свеждат до минимум загубите за Божия дом, преди самите те да се оттеглят. Те не отдават първостепенно значение на собствената си безопасност. Какво ще кажете, кой може да гарантира, че е безопасно да вярваш в Бог и да изпълняваш даден дълг в тази нечестива страна на големия червен змей? Какъвто и дълг да поеме човек, той е свързан с известен риск — но изпълнението на дълга е Божие поръчение и докато следва Бог, човек трябва да поема риска да изпълнява дълга си. Човек трябва да проявява мъдрост и е необходимо да вземе мерки, за да осигури безопасността си, но не бива да поставя личната си безопасност на първо място. Трябва да проявява внимание към Божиите намерения, като поставя на първо място работата в Божия дом и разпространяването на евангелието. Най-важно за него е да изпълни Божието поръчение и то е на първо място. Антихристите отдават първостепенно значение на личната си безопасност. Те смятат, че нищо друго не ги засяга. Не ги интересува, когато нещо се случи на когото и да било друг. Стига да не се случи нищо лошо на самите антихристи, те се чувстват спокойни. Те нямат никаква преданост, а това се определя от природата същност на антихристите. Възможно ли е в условията на континентален Китай да се избягва поемането на рискове и да се осигури, че нищо лошо няма да се случи, докато човек изпълнява дълга си? Дори и най-предпазливият човек не може да гарантира това. Но предпазливостта е необходима. Добрата предварителна подготовка ще подобри малко нещата и може да помогне да се сведат до минимум загубите, когато нещо все пак се обърка. Ако няма никаква подготовка, загубите ще бъдат съществени. Можете ли да видите ясно разликата между тези две ситуации? Следователно, независимо дали става въпрос за събирания или за изпълнение на някакъв вид дълг, най-добре е да бъдете предпазливи и е необходимо да вземете някои превантивни мерки. Когато един предан човек изпълнява своя дълг, той може да мисли малко по-всеобхватно и задълбочено. Той иска да подреди тези неща възможно най-добре, така че ако нещо се обърка, загубите да бъдат сведени до минимум. Той счита, че трябва да постигне този резултат. Някой, на когото липсва преданост, не се замисля за тези неща. Той счита, че тези неща нямат значение, и не се отнася към тях като към своя отговорност или свой дълг. Когато нещо се обърка, той не изпитва никакво чувство на вина. Това е проявление на липса на преданост. Антихристите не проявяват никаква преданост към Бог. Когато им се възложи работа, те я приемат с голяма готовност и правят някои хубави изявления, но когато настъпи опасност, побягват най-бързо. Те са първите, които побягват, първите, които се измъкват. Това показва, че техният егоизъм и достойната им за презрение природа са особено тежки. Нямат никакво чувство за отговорност или преданост. Когато се сблъскат с проблем, знаят само как да избягат и как да се скрият, и мислят само как да защитят себе си, без никога да се замислят за отговорностите и дълга си. В името на личната си безопасност антихристите неизменно проявяват своята егоистична и достойна за презрение природа. Те не дават приоритет на делото на Божия дом или на собствения си дълг. Още по-малко дават приоритет на интересите на Божия дом. Вместо това те дават приоритет на собствената си безопасност.

Не е ли свързана подточката, за която току-що разговаряхме, с деветата точка от различните проявления на антихристите — те никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава? (Да.) За да се предпазят, за да избегнат опасност и физическо страдание, антихристите възприемат нехайно отношение към делото на Божия дом и към собствения си дълг. Те заемат постове, без да вършат действителна работа. Не е ли това предателство към интересите на Божия дом? Не е ли това пренебрегване на интересите на Божия дом, на Божието дело и на собствените им отговорности в замяна на лична безопасност? (Да.) Проявленията, които разнищихме в тази подточка, напълно разобличават егоистичната същност на антихристите, достойна за презрение. За какво основно разговаряхме тук? Антихристите, от страх да не си навлекат неприятности и за да се съхранят, не изпълняват дълга си и не проявяват абсолютно никаква преданост към Бог. Има ли някаква истина реалност в това проявление? Не е ли това загуба на съвест и разум? Това е пълна липса на човешка природа!