II. Интересите на антихристите

Днес ще продължим да разговаряме за девета точка от проявленията на антихристите. Деветата точка за техните проявления е следната: те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава. Миналия път разговаряхме за малка част от това, като просто започнахме нашата тема и разговаряхме за това какво представляват интересите, което е първата точка. По втора точка разговаряхме за това какви са интересите на хората и каква е същността на интересите на хората. Третата точка, за която разговаряхме, беше какви са Божиите интереси и каква е същността на Божиите интереси — в общи линии това беше съдържанието на трите точки, за които разговаряхме. Това, за което разговаряхме миналия път, по същество бяха концептуални истини, като стигнахме до определение за различните аспекти на интересите и предоставихме на хората разбиране за основните понятия. Този път няма да навлизаме по-подробно в гореспоменатото съдържание, защото темата, по която ще разговаряме за нашата девета точка, има за цел да подчертае различните проявления на антихристите. Следователно ще продължим да се съсредоточаваме върху проявленията на антихристите в нашето общение по тази точка. Ще разнищим предимно отношението и поведението на антихристите към различните интереси, свързани със самите тях, в опит да определим природата същност и нрава на антихристите и ще ги разнищим от тази гледна точка. Ще започнем, като разговаряме за това кои, в очите на антихристите, са нещата, свързани с техните интереси.

В очите на антихристите Бог, Божият дом и църквата са просто етикети, може би нищо повече от имена, без никаква действителна стойност. Следователно те гледат на интересите на Бог, на Божия дом и на църквата с презрение и е под достойнството им да им обърнат внимание или не заслужават внимание. За разлика от това, личните интереси на антихристите имат за тях най-голямо значение. Вследствие на това антихристите често предават интересите на църквата и Божия дом в замяна на личните си интереси. Сега, нека категоризираме и разнищим подробно кои неща са свързани с интересите на антихристите, за да предоставим на хората ясна представа за възгледите им по въпроси от техен интерес. На първо място, независимо как са обозначени антихристите, било то като антихристи, зли хора или личности, които не практикуват истината или таят враждебност към нея, този тип хора не живеят във вакуум. Те живеят в плът и имат същите нужди на нормалния човешки живот. Следователно хора като антихристите, които живеят сред братята и сестрите или в Божия дом и църквата, също имат интереси, свързани със собствената им безопасност. Това е първата подточка за интересите на антихристите — тяхната собствена безопасност. Втората подточка за интересите на антихристите е тяхната собствена репутация и статус, което е свързано с тяхната власт. Третата подточка за интересите на антихристите включва тяхната облага. По-ясно ли е да се разнищят интересите на антихристите чрез тези три подточки в сравнение с това да се разговаря за тях по неструктуриран, прям начин? (Да.) Ако ви помоля да разговаряте въз основа на тези три подточки, имате ли някакви прозрения? Можете ли да разговаряте за някакво разбиране? (Може би мога да обсъдя някои прозрения относно втората подточка, но не съм много наясно относно личната безопасност и облагата.) Добре, докато аз разговарям, вие можете да допълвате там, където можете да говорите ясно, а аз ще разговарям за това, което ви се струва неясно. Става ли така? (Да.)

А. Тяхната собствена безопасност

Ще започнем общуването си с първия подраздел от интересите на антихристите — тяхната собствена безопасност. Смисълът на този подраздел трябва да е ясен за всички. Той се отнася до физическата безопасност на човека. В континентален Китай да вярваш в Бог означава да живееш в опасна среда. Всеки човек, който следва Бог, е изправен пред ежедневния риск да бъде арестуван, осъден и подложен на жестоко преследване от страна на големия червен змей. Антихристите не правят изключение. Макар че в рамките на Божия дом те могат да бъдат окачествени като антихристи, големият червен змей, в съюз с религиозния свят, постоянно прави всичко възможно, за да потиска и преследва Божията църква и Божиите избраници, и, разбира се, антихристите също се намират в такава среда и не са извън заплахата от арест. Следователно на тях често им се налага да се сблъскват с въпроса за собствената си безопасност. Това повдига въпроса за това как те се справят със собствената си безопасност. В този подраздел общуваме главно за отношението на антихристите към собствената им безопасност. А какво е тяхното отношение? (Те правят всичко възможно, за да осигурят собствената си безопасност.) Антихристите правят всичко възможно, за да осигурят собствената си безопасност. Това, което си мислят, е: „Трябва непременно да подсигуря безопасността си. Независимо кой ще хванат, това не трябва да съм аз“. По този въпрос те често се обръщат към Бог с молитва, като Го молят да ги защити от неприятности. Смятат, че независимо от всичко, наистина изпълняват работата на ръководството на църквата и че Бог трябва да ги закриля. Антихристите често умоляват и се молят за собствената си безопасност, за да я съхранят, за да не бъдат арестувани, за да избегнат всякакво преследване и за да се установят в безопасна среда. Истински се осланят на Бог и Му се отдават само когато е засегната собствената им безопасност. Имат истинска вяра в това отношение и действително се уповават на Бог. Правят си труда да се молят на Бог само за да поискат да защити собствената им безопасност, и изобщо не се замислят за делото на църквата или за дълга си. В работата си се водят от принципа на личната си безопасност. Ако едно място е безопасно, антихристите ще изберат да работят именно там и наистина ще изглеждат много инициативни и положително настроени, като демонстрират своето огромно „чувство за отговорност“ и „преданост“. Ако вършенето на някоя работа означава, че трябва да поемат риск и има вероятност да се натъкнат на опасност и да бъдат разкрити от големия червен змей, такива хора си измислят извинение, отказват я и търсят възможност да я избегнат. Щом възникне опасност или дори само при признаци за такава, те измислят всякакъв възможен начин да се измъкнат и да зарежат дълга си, без да ги е грижа за братята и сестрите и като се интересуват единствено как да се измъкнат от опасността. Може би вече са се подготвили психически: щом възникне опасност, веднага ще изоставят цялата работа, която вършат, без да ги интересува развитието на църковното дело, вредата, която може да причини на интересите на Божия дом, или безопасността на братята и сестрите — за тях е важно да избягат. Дори държат „коз в ръкава си“, план за самозащита. Щом ги застигне опасност или бъдат арестувани, те казват всичко, което знаят, като се оправдават и се освобождават от всякаква отговорност, за да опазят собствената си безопасност. Това е планът, който са подготвили. Тези хора не желаят да бъдат подлагани на преследване заради вярата си в Бог. Страхуват се да не ги арестуват, измъчват и осъдят. В действителност отдавна са се поддали на Сатана в сърцата си. Те се ужасяват от властта на сатанинския режим, а още повече се страхуват да не ги сполетят неща като мъчения и жестоки разпити. Следователно, ако всичко върви гладко при антихристите и няма никакви заплахи или проблеми, свързани с безопасността им, и възможността за опасност е напълно изключена, те могат да принесат своя устрем, „предаността си“ и дори свое имущество. Ще бъдат обаче изключително внимателни, няма да проповядват евангелието и няма да свидетелстват за Бог, нито ще изпълняват дълга си, ако обстоятелствата са неблагоприятни и има опасност да ги арестуват по всяко време за това, че вярват в Бог и изпълняват дълга си, и ако заради вярата си в Бог може да загубят служебното си положение или да бъдат изоставени от близките си. Свиват се като костенурки в черупките си дори при малък признак на неприятности и при малък признак на неприятности искат незабавно да върнат в църквата книгите с Божиите слова и всичко, свързано с вярата в Бог, за да се предпазят и да останат невредими. Не са ли опасни? Няма ли да се превърнат в Юда, ако ги арестуват? Антихристите са толкова опасни, че по всяко време може да се превърнат в Юда, а вероятността да предадат Бог присъства постоянно. Освен това са крайно егоистични и подли. Това се определя от природата същност на антихристите.

Някои може да кажат: „Може би хората с тези проявления се срещат само в страната на големия червен змей, в социалния контекст на Китай. Когато отидеш в чужбина, няма преследване или арест, така че личната безопасност става без значение. Все още има ли нужда от тази тема?“. Според вас има ли нужда? (Да.) Дори в чужбина много хора, които изпълняват дълг в Божия дом, често проявяват тези модели на поведение. Щом стане въпрос за нападки, клевети и действия, насочени срещу Божия дом от политическия режим на дадена страна, от невярващи или от религиозния свят, определени хора изпитват дълбок страх и малодушие дълбоко в себе си. Те дори може да смятат, че в този момент биха се чувствали по-добре и по-свободни, ако не вярваха в Бог, някои от тях съжаляват, че са повярвали в Бог, а в сърцата си някои дори обмислят да отстъпят и подхранват идеи да се откажат. По всяко време хора като тези таят притеснения за собствената си безопасност, като смятат, че нищо не е по-важно от това. Техният живот и собствената им безопасност са най-големите им грижи дълбоко в сърцата им. И така, когато се изправят пред това как светът и цялото човечество злепоставят, клеветят и заклеймяват църквата и делото на Бог, в сърцата си тези хора не застават на страната на Бог. Вместо това, когато тези неща се случат, когато чуят гласове, които злепоставят и заклеймяват Бог, дълбоко в себе си те застават в опозиция на Бог. Те силно желаят да начертаят разделителна линия между себе си и Бог, Неговия дом и църквата. Освен това в моменти като тези да признаят, че вярват в Бог, е трудна и болезнена задача за тях. Те отчаяно искат да нямат нищо общо с Бог, Неговия дом или църквата. В такива моменти те се чувстват неспокойни и дори се срамуват, и не могат да си покажат лицето заради това, че са членове на Божия дом. Такива хора наистина ли са последователи на Бог? Наистина ли са се отрекли от всичко, за да следват Бог? (Не.) Когато хората в континентален Китай вярват в Бог, те често се сблъскват с преследване и арест и често се натъкват на въпроси за личната си безопасност; въпреки че средата в чужбина не е толкова сурова, хората все пак се сблъскват с подобни обстоятелства. Те се сблъскват с клевети и заклеймяване от религиозния свят и трябва да се борят с безразличието или с определени изявления на неразбиране от страна на различни държави към църквата. Някои се чувстват объркани и дори не са сигурни и се съмняват дали делото на Бог е истинско, като още повече поставят под въпрос правотата на Бог. Следователно, тъй като често мислят за собствената си безопасност, те не могат да изпълняват дълга си в Божия дом с непоколебимо и спокойно сърце. Тези личности наистина ли са предали живота си на Бог? (Не, не са.) Някои дори си мислят: „Идването в чужбина означава да избягаме от ноктите на големия червен змей, нали? Няма ли религиозна свобода в чужбина? Не е ли всичко волно и свободно? Щом Бог ни е довел в чужбина, за да изпълняваме дълга си, защо все още трябва да се сблъскваме със същите сурови условия? Защо все още трябва да учим тези уроци и да преминаваме през това страдание в чужбина?“. Някои хора изпитват съмнения в сърцата си, а други не само се съмняват, но и се съпротивляват, като таят въпроси като: „Щом това е истинският път, щом това е делото на Бог, защо ние, които сме предани в изпълнението на дълга си, които сме се отрекли от всичко, за да отдадем всичко на Бог, все още трябва да понасяме такова неравностойно отношение в този свят?“. Те не разбират. Тъй като не разбират и поставят собствената си безопасност над всичко останало, те превръщат това неразбиране в оплаквания и съмнения, насочени към Бог. Не е ли така? (Да.) Някои хора в чужбина дори се страхуват да поемат рискове в изпълнението на дълга си. Ако им бъде възложен дълг, който включва известен риск, те намират извинения като: „Не съм подходящ за този дълг. Семейството ми все още е в континентален Китай и ако големият червен змей ме открие, няма ли да е проблем за мен?“. Те отказват да изпълняват такъв дълг. Те избират да се съхранят, да защитят собствената си безопасност и да спасят собствения си живот. Те си оставят вратичка, вместо напълно да се отдадат, да се избавят от всичко и да се отрекат от всичко, за да приемат дълга си. Те не могат да постигнат това. Това са някои от техните модели на поведение, когато става въпрос за собствената им безопасност. Някои хора се чувстват неспокойни в сърцата си и често се молят за това. Някои хора често изпитват страх и малодушие, като си мислят, че силите на Сатана са твърде мощни и как един обикновен човек като тях може да се съпротиви? Затова те често се страхуват и се тревожат за това. Някои дори смятат, че щом бъдат арестувани, църквата или Божият дом няма да могат да направят нищо, че никой няма да е от полза, ако нещо се случи. Затова те смятат, че е най-важно да се защитават сами. Следователно, когато трябва да се изложат на опасност и да поемат рискован дълг, те се крият и никой не може да ги убеди. Те твърдят, че не са компетентни, като намират всякакви извинения и причини, за да откажат важния дълг, поверен им от Божия дом. Ако средата е добра, тези хора може дори да застанат на обществено място пред голяма тълпа с микрофон и да крещят: „Аз вярвам във Всемогъщия Бог, аз съм член на Църквата на Всемогъщия Бог. Надявам се, че всички могат да дойдат и да изследват истинския път“. Те могат да правят това без никакъв страх, когато личната им безопасност не е изложена на риск. Щом има и най-малък намек за заплаха или някаква ситуация, която включва собствената им безопасност, или когато възникнат внезапни обстоятелства, ентусиазмът им изчезва, „предаността“ им се изпарява и „вярата“ им избледнява. Те знаят само да бягат насам-натам, като винаги се опитват да намерят някаква незабележима, задкулисна работа, която да вършат, като прехвърлят на други хора задачите и дълга, които изискват излагане на опасност и поемане на рискове. Щом средата се подобри, те се появяват отново като шутове на сцената. Защо се появяват отново? За да започнат да се изтъкват, да уведомят хората за съществуването си, да покажат на Бог своя ентусиазъм, да уведомят Бог за своята преданост в този момент и в същото време да се поправят за стореното преди, в отчаян опит да спасят положението. Въпреки това, при най-малкия знак за неприятности или промяна в средата, тези хора отново изчезват и се скриват.

Когато евангелската работа тъкмо започваше да се разпространява, беше особено трудно да се проповядва евангелието. По онова време нямаше много хора, които можеха да проповядват евангелието, а тези, които го правеха, имаха доста повърхностно разбиране за истината. Те не можеха да разпознават добре религиозните представи на хората и беше предизвикателство да се придобият хора. Освен това проповядването на евангелието също носеше рискове. Когато попаднеш на хора с относително добра човешка природа, най-много да откажат да го приемат и с това се приключваше, но те нямаше да ти навредят или да те обидят. Ако поддържаше контакт с тях, все още можеше да има надежда да ги придобиеш, което щеше да доведе до някакви резултати. Когато обаче попаднеш на зли хора или пастори и старейшини от различни вероизповедания, тези хора не само отказваха да приемат, но дори щяха да те нападнат вкупом, да те принудят да си признаеш греховете и ако не го направеше, можеха да извършат физическо насилие над теб. В по-тежки случаи можеха дори да те докладват в полицията и да те предадат в участъка, като те изложат на опасност от задържане по всяко време. Някои църковни водачи не се възпираха от тези неща. Те продължаваха да изпълняват дълга си, когато трябваше, и дори водеха в проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог. Някои така наречени водачи или лъжеводачи обаче не действаха по този начин. Когато се изправеха пред такива опасности, те не отиваха лично, а изпращаха други. Чух за една водачка, която разбрала, че един потенциален приемник на евангелието е водач в дадено вероизповедание. Тя възнамерявала да уреди някой да му проповядва евангелието. След като обмислила, не могла да намери подходящ човек и си помислила, че е по-подходящо да отиде сама. Тя обаче се страхувала от опасността и не искала да отиде, затова вместо това уредила една млада сестра на осемнадесет или деветнадесет години да отиде. Какво мислите? Трябвало ли е да урежда тази млада сестра да отиде? (Не е трябвало.) Защо не е трябвало? (Защото потенциалният приемник на евангелието е бил водач в дадено вероизповедание с много религиозни представи. Младата сестра е била с малък духовен ръст, имала е повърхностно разбиране на истината, не е можела да разговаря за истината, за да разреши проблемите на потенциалния приемник на евангелието, и не само че е можело да не бъде способна да го обърне във вярата, но и самата тя е можело да бъде подведена.) Като се има предвид възрастта ѝ, колко от истината е можела наистина да разбере тази млада сестра? Колко познания за Библията е притежавала? Каква е вероятността тя да обърне във вярата водача от това вероизповедание? Предвид възрастта ѝ, тя със сигурност не е имала много опит в проповядването на евангелието. Освен това тя току-що е била навършила пълнолетие и ѝ е липсвал опит. Би ли могла тя да прозре представите, идеите и трудностите на възрастните? (Не, не би могла.) Със сигурност не. На нейната възраст тя просто не е била на нивото да се справи с мислите на възрастните. Кажете Ми, като се има предвид възрастта ѝ, тази млада сестра ли е била най-добрият избор? (Не.) Тя не е била най-добрият избор. И така, като е изпратила младата сестра, имала ли е тази водачка правилното намерение? (Не е имала правилното намерение.) Тя не е имала правилното намерение. Не е трябвало да изпраща младата сестра. По-късно, когато младата сестра влязла в контакт с водача на това вероизповедание и установила, че той не е добър човек, тя докладвала на водачката, като изразила, че се чувства особено уплашена и не смее да отиде отново. Тази водачка ѝ оказала натиск, като настоявала: „Не, това е твой дълг и ти трябва да отидеш!“. Младата сестра била докарана до сълзи и казала: „Това е мой дълг и трябва да отида, но не мога да се справя, не мога да го направя“. Въпреки това тази водачка не отстъпила и продължила да казва: „Дори и да не можеш да го направиш, трябва да отидеш; няма никой друг, така че трябва да си ти!“. Що за водач мислите, че е това? Не само че се е предпазила, когато е наближила опасност, но и е поставила друг на пътя на опасността, докато тя се е отдръпнала. Дори в ситуации, в които тази млада сестра е изразила своята неспособност и дори е плакала от страх, тя все пак не се съгласила. Що за отрепка е това? Това човешко същество ли е? (Не.) Не е човешко същество. Тя не е взела предвид безопасността на своите братя и сестри, а само себе си. Тя дори е разменила безопасността на другите за собствения си интерес, точно като онези пристрастени към хазарта родители, които, когато са загубили всичките си пари и нямат нищо останало, предлагат собствените си дъщери като обезпечение, за да изплатят дълговете си, да преживеят трудни времена и да избягат от бедствие, като жертват тези, които обичат най-много, в замяна на собственото си щастие. Що за отрепка е тази водачка? Останала ли ѝ е някаква човешка природа? (Не.) В нея няма и следа от човешка природа. Въз основа на това поведение могат ли хора като тези да бъдат окачествени като антихристи? (Могат.) Категорично могат! Някои може да кажат: „Това, което правят, е в името на делото на църквата, за проповядването на евангелието. Нямат ли добри намерения? Не го ли правят, за да защитят интересите на Божия дом? Как могат да бъдат окачествени като антихристи?“. Някога някой мислил ли е по този начин? Може ли да се изтъкне този довод? (Не, не може.) И така, кажете Ми, какво е естеството на този проблем? (Тази водачка, в името на собствените си интереси и безопасност, е разменила живота и сигурността на младата сестра, тоест умишлено я е бутнала в пропаст — тя има особено злобна човешка природа.) Казано по-ясно, с пълното съзнание, че младата сестра е напълно неспособна за тази задача, тази водачка е уредила това с цел да се съхрани. В същото време тя го е направила, за да може да се отчете за изпълнението на собствения си дълг, пожертвала е интересите и безопасността на друг, за да постигне личните си цели. Това е било нейното намерение. Тя просто не е обмислила кой е способен да свърши тази работа, кой може да обърне този човек във вярата или кой може да свърши тази работа ефективно, като намери най-добрия човек за задачата. Същността на нейните действия не е била в изпълнението на дълга ѝ или в изпълнението на нейната преданост или отговорност, а в това да може да даде отчет на своите началници и да се съхрани, като пожертва интересите на другите и дори причини вреда на другите. Тя е действала по начин, който е навредил на другите, за да се съхрани и да постигне собствените си цели — не е ли това същността? (Да.) Това е същността. Следователно действията на тази водачка могат да бъдат окачествени като действия на антихрист. Не е ли това коренът на въпроса? (Да, така е.) Точно такъв е случаят. Ако нямаше подходящи кандидати и тази млада сестра не беше там, ако ѝ беше казано сама да отиде да обърне във вярата водача на това вероизповедание, щеше ли да отиде? Щеше ли да може да каже: „Ако няма подходящи кандидати, тогава аз ще отида. Не се страхувам. Дори и да означава да пожертвам живота си, за да придобия този човек, аз съм готова да го отдам, защото това е мой дълг и моя отговорност.“? Можеше ли да направи това? (Не.) Защо казваме, че не можеше да го направи? Тук не спекулираме. На какво се основаваме, като казваме, че не можеше? (Защото, когато е изпълнявала дълга си, не е било наистина, за да постигне резултати и да обърне този потенциален приемник на евангелието. Следователно тя просто е отбивала номера, като е изпратила младата сестра. Ако младата сестра не беше там, тя нямаше лично да отиде, за да придобие този човек.) Точно така, така щеше да бъде. Ако е видяла, че няма налични подходящи кандидати, не трябваше ли сама да отиде? (Да.) Ако беше наистина предана на дълга си и не мислеше за личната си безопасност, нямаше да позволи на младата сестра да отиде, а щеше да отиде сама. И така, какъв е проблемът, подчертан от това, че не е отишла сама? (Тя е съхранявала собствената си безопасност и интереси.) Точно така, така се е развило. Ако беше наистина предана на дълга си, щеше сама да поеме тази тежка отговорност. Тя обаче не го е направила; вместо това е избрала най-неподходящия кандидат да отиде на нейно място. Дали нейното намерение е било да изпрати най-неподходящия човек на най-опасното място, за да постигне собствената си цел да се предпази от опасност и да се съхрани? (Да.) Това е поведението на антихристите. Това е свързано с уреждането на хора.

В континентален Китай големият червен змей постоянно и брутално потиска, арестува и преследва вярващите в Бог, като често ги поставя в опасна среда. Например правителството използва различни предлози, за да арестува вярващи. Винаги, когато открият района, в който пребивава антихрист, кое е първото нещо, за което антихристът се сеща? Не е как да уреди правилно делото на църквата, а как да избяга от тази опасна ситуация. Когато църквата е изправена пред потисничество и арести, антихристите никога не се занимават с последващата работа. Те не уреждат основните църковни ресурси или персонал. Вместо това намират извинения и причини, за да си осигурят безопасно място и с това да приключат. Щом личната им безопасност е гарантирана, те рядко се включват лично в уреждането на църковното дело, персонал или ресурси, нито се осведомяват по въпроса, нито правят някакви конкретни подредби. Това води до това, че ресурсите и финансите на църквата не се прехвърлят своевременно на сигурни места и в крайна сметка много от тях се ограбват и отнемат от големия червен змей, което причинява значителни загуби на църквата и води до залавянето на още братя и сестри. Това е резултат от избягването на отговорност от страна на антихристите по отношение на делото. Дълбоко в сърцата на антихристите личната им безопасност винаги е на първо място. Това е въпрос в сърцата им, който е постоянна грижа за тях. Те си мислят: „Не трябва да си навличам неприятности. Който и да бъде заловен, аз не мога да си го позволя — трябва да остана жив. Все пак чакам да споделя божията слава, когато божието дело приключи. Ако ме хванат, ще постъпя като Юда и с мен ще е свършено. За мен няма да има добър изход. Ще бъда наказан“. Затова винаги, когато отидат да работят на ново място, те първо проучват кое домакинство е най-безопасно и най-влиятелно, къде могат да се скрият от правителствените претърсвания и да се чувстват сигурни. Второ, те търсят домакинства с по-добри условия на живот, където има месо на всяко хранене, климатик през лятото и отопление през зимата. Освен това те питат кой от вярващите е по-ентусиазиран и има по-силна основа, някой, който може да осигури защита, когато възникнат проблеми. Те първо проучват всички тези въпроси. След проучването си те намират място, където да се установят, и вършат някаква повърхностна работа, изпращат писмо или предават устно някаква информация или работни разпоредби. Сега, мислиш ли, че антихристите са способни да вършат работа? Когато погледнете колко щателно и подредено обмислят и уреждат личната си безопасност, може да изглежда, че знаят как да вършат конкретна работа, в сърцата си знаят как да я вършат. Намеренията им обаче не са правилни, те мислят само за лични придобивки и изпитват неприязън към истината; дори и да знаят, че това, което правят, е в разрез с истината и е егоистично и достойно за презрение, те настояват да вършат нещата по свой начин и да действат своеволно и безразсъдно. Всичко, което правят, е за да запазят собствената си безопасност. След като се установят и почувстват, че са вън от опасност, че опасността е преминала, тогава антихристите пристъпват към извършването на някаква повърхностна работа. Антихристите са доста щателни в своите подредби, но зависи с кого си имат работа. Те мислят много внимателно за въпроси, които засягат собствените им интереси, но когато става въпрос за делото на църквата или за собствения им дълг, те изваждат наяве своя егоизъм и низост и не проявяват отговорност, като им липсва дори и следа от съвест или разум. Точно поради тези модели на поведение те са окачествени като антихристи. Ако трябваше да съдим само въз основа на заложбите, като се има предвид колко добре обмислят и правят щателни и конкретни планове за собствената си безопасност, не им липсват заложби и имат глава на раменете си. Те би трябвало да са способни да се справят с делото на Божия дом. Сега, ако погледнете на това въз основа на тяхната способност, те не би трябвало да се наричат антихристи, така че защо все пак са наричани така? Това се определя въз основа на тяхната същност, на това дали могат да приемат истината и да я практикуват, на това дали са хора, които се стремят към истината. Те обмислят и уреждат внимателно и конкретно своята жизнена среда, храната и напитките си, както и безопасността си. Когато обаче става въпрос за делото на Божия дом, те стават напълно различни хора, особено егоистични и достойни за презрение, без да проявяват никакво внимание към Божиите намерения. Това със сигурност не са хора, които се стремят към истината. Антихристите се справят с делото на Божия дом и работните разпоредби на Горното, като ги отсяват. Те избирателно отсяват какво са и какво не са склонни да правят и какво е и какво не е свързано със собствената им безопасност. След това вършат някаква лесна работа, която не носи опасност, само за да не открие Горното, че са готови за ядене, но не и за работа, и че не се занимават със същинския си дълг. След като уредят работата, те никога не се осведомяват за конкретните задачи и не надзирават как се изпълняват те. Например Божият дом има конкретни принципи и правила относно приношенията и различните ресурси: как да се уреждат, къде да се поставят, как да се пазят и кой трябва да ги пази. Антихристите, от друга страна, само говорят за тези неща и след като са направили подредбите, смятат, че е приключено. Без значение дали средата е подходяща, или не, те никога не посещават мястото, за да огледат; просто си движат устните и в сърцата си не разбират и не се осведомяват, не проучват и не се интересуват дали конкретните подредби за тези ресурси на Божия дом са подходящи или безопасни. И така, по време на ръководството на антихристите, в рамките на тяхната работа, някои книги с Божии слова се изземат от зли хора. Някои книги мухлясват поради неправилно съхранение, а в някои случаи определени книги или ресурси се поставят на места, където никой не се грижи за тях. Антихристите не само не успяват да направят конкретни подредби по тези въпроси, те със сигурност не се осведомяват, не проучват и не се интересуват от тях. Вместо това те смятат задачата си за изпълнена, след като направят подредбите. Те само говорят и с това се приключва; само отбиват номера, без да търсят действителни резултати. Проявяват ли антихристите преданост чрез тези модели на поведение? (Не.) Те нямат преданост. Когато става въпрос за уреждането на различни ресурси на църквата, антихристите никога не се осведомяват. Какво означава „никога не се осведомяват“? Означава ли, че изобщо не правят подредби? Те отбиват номера и правят подредби, за да заблудят хората, за да не би някой да ги докладва на началниците. Но никога не вършат конкретна работа. Какво означава конкретна работа? Тя включва определяне къде трябва да се поставят тези неща, дали е безопасно, или не, дали може да им се случи нещо, дали гризачи могат да дойдат и да ги нагризат, дали могат да бъдат наводнени или откраднати, дали лицата, отговорни за пазенето, са подходящи и т.н. Антихристите обаче никога не се осведомяват, никога не проучват и никога не се интересуват. В сърцата си те вярват, че не могат да се наслаждават на тези неща; те не ги ценят и нямат полза от тях. Те принадлежат на други хора, на Божия дом и не са свързани с тях. Изобщо не ги е грижа; нека който иска да се тревожи за това — те не се тревожат. Те уреждат нещата и с това се приключва. Някои антихристи дори не си правят труда да уреждат. Те смятат, че няма да получат никакви награди, дори и да свършат добре тази работа, и че никой няма да ги държи отговорни за това, че е свършена лошо. Кой ще ги докладва за нещо толкова незначително? Ще ги накаже ли Бог за това? Отношението и възгледите на антихристите към техния дълг са точно такива: те отбиват номера и се отнасят към нещата нехайно. Докато тези неща не засягат собствения им статус или безопасност, те не се интересуват дали се управляват, или не. Дали тези неща са изгубени, намалени или повредени, всичко това не е свързано с тях. В съзнанието на антихристите тези ресурси на Божия дом се считат за обществена собственост. Не е нужно да се притесняват за тях, не е нужно да им обръщат внимание и не е нужно да изразходват никаква енергия, за да ги управляват. И така, по време на ръководството на антихристите, поради тяхната небрежност към дълга им, фокуса им върху личното удоволствие и неизпълнението им на конкретни задачи, различни ресурси в Божия дом се ограбват или отнемат от големия червен змей или се изземат от някои зли хора. Имаше много такива случаи. Някои може да кажат: „В такава враждебна среда кой би могъл да се погрижи за всичко толкова щателно? Кой би могъл да избегне малко небрежност или да не направи няколко грешки?“. Само за няколко грешки ли става въпрос? Смея да кажа, че ако хората можеха да изпълняват своите отговорности и да проявяват преданост, загубата на тези ресурси нямаше да е толкова голяма; тя определено щеше да намалее и ефективността на делото щеше да се подобри много.