Има хора, които изпълняват дълга си в църквата, които очевидно не са способни да поемат работа, изискваща технически умения, но въпреки това настояват да бъдат в екипа. Те вярват, че преди са учили свързано професионално умение, разбират тази специалност, наясно са с нещата и затова настояват да поемат тази работа. Те не разбират истината и освен това, на основата на това, че не разбират истината, те не разговарят и не работят с други, още по-малко търсят истините принципи, като настояват, че я разбират и знаят за нея. И така, има ли разлика между това да си усвоил професионално умение и да си наясно с нещата, от една страна, и да разбираш истините принципи, от друга? Като си усвоил професионално умение и си наясно с нещата, означава ли това, че разбираш истините принципи? (Не.) Тези хора без духовно разбиране вярват, че усвояването на професионално умение означава, че разбират истините принципи и затова могат смело да се заемат да вършат работата по свое усмотрение, без да слушат когото и да било и без да трябва да вършат работата според правилата на Божия дом. Те смятат, че това си е тяхна работа и никой друг не може да се намесва или да ги пита за нея — работата ще бъде такава, каквато я свършат, и това, което правят, се приема за стандарт. Не се ли държат така антихристите? Не е ли това сериозен проблем? Ако човек е усвоил само дадено професионално умение и не разбира истината, какви последици ще има от изпълнението на дълга му? (Ще предизвикат смущение в църковното дело.) Само смущение? Няма ли да станат надменни и самонадеяни? Няма ли да вършат неща, които посрамват Бог? (Да.) Чрез изпълнението на твоя дълг, ефектът, който трябва да постигнеш, е да свидетелстваш за Бог; ти не се занимаваш просто с професия, а по-скоро постигаш ефекта на свидетелстване за Бог чрез изпълнението на твоя дълг, и следователно това професионално умение просто служи на дълга, който изпълняваш. Професионалното умение не представлява истината и това, че си вещ в професионално умение, не означава, че разбираш истината или че можеш да вършиш работата в съответствие с истините принципи. Някои хора възразяват на това с думите: „Дойдох в божия дом, усвоил съм това професионално умение, наясно съм с нещата, така че божият дом трябва да ми дава важни задачи и да има високо мнение за мен. Не бива да ме злепоставя или да си пъха носа в нищо, което попада в обхвата на моето професионално умение. Аз трябва да бъда този, който учи другите. Божият дом не бива да урежда тези, които не са наясно с нещата, да си сътрудничат с мен. Тези хора не заслужават да си сътрудничат с мен“. Правилен ли е този начин на мислене? (Не.) Други хора не заслужават да си сътрудничат с тях — не е ли това начинът, по който мисли антихристът? Ако в Божия дом няма никой, който да заслужава да си сътрудничи с теб, тогава ти заслужаваш ли да изпълняваш този дълг? За кого се мислиш? Доведен ли си до съвършенство? Ти не заслужаваш да изпълняваш този дълг! Само защото Бог те издига, ти имаш шанса да изпълняваш този дълг. Трябва да разбираш принципите на изпълнението на твоя дълг. Сега свидетелстваш за Бог, а не се занимаваш с професия. Това малко професионално умение, което имаш, се използва просто за да служиш и се използва, за да служи на този дълг. Следователно, колкото и технически умения да изисква дългът, който изпълняваш, винаги трябва да се съсредоточаваш върху истините принципи във всяка негова част, за да можеш да постигнеш ефекта на свидетелстване за Бог. Ако не можеш да постигнеш този ефект и дългът, който изпълняваш, посрами Бог, каква полза ще има тогава от твоите технически способности? Ще имат ли някаква стойност? Не, няма да имат. Следователно, не приемай това малко професионално умение и техническа способност за истината — те не са истината и не си струва да бъдат ценени. Ако Божият дом не те използваше, ако Бог не те издигаше, твоето малко професионално умение и техническа способност нямаше да значат нищо. В сравнение с истината, тези неща не струват и пукната пара.

Може да се каже, че самозванството на антихристите е средство, което те използват, за да имат място в сърцата на хората — те използват средството на самозванството, за да подвеждат и заблуждават хората. Това, че тези хора могат да прибягват до самозванство, показва не само, че те по начало не приемат или не признават истината, но и че има още по-реалистично тълкуване, което може да се приложи към тези хора: те нямат духовно разбиране. Какво означава „те нямат духовно разбиране“? Означава, че не разбират Божиите слова и истината. И понеже не разбират истината, следователно нямат представа какъв тип хора обича Бог, и затова си представят този вид духовен човек и след това прибягват до самозванство и преструвка. Те се държат като такъв тип човек, уверени, че като правят така, могат да накарат Бог и другите хора да ги харесат. Всъщност се случва обратното, тъй като такива хора са точно тези, които Бог ненавижда и заклеймява. Така че не бъди такъв човек. Ако и ти искаш да бъдеш такъв човек, ако често прибягваш до самозванство и преструвка по този начин и подвеждаш хората по този начин, тогава вървиш по пътя на антихриста. Трябва да се научиш да казваш: „Имам слабост, имам негативност, имам покварен нрав. Аз съм обикновен човек, не съм нищо особено. Има много неща, които не разбирам и не знам как да направя. Често съм слаб и подведен от Сатана, затова се поддавам на изкушението на Сатана. По отношение на усвояването на технически умения, мога да овладея най-много едно или две и мога да се науча как се прави горе-долу. Знам как да използвам това малко професионално умение и имам това малко специално умение. Аз съм обикновен човек, не съм с големи заложби и възприемчивостта ми е посредствена. По отношение на истината, разбирам само толкова, колкото Бог дава в общение. Не мога да разбера нищо, което Бог не разкрива или не обяснява ясно, и заложбите ми са посредствени. Братята и сестрите ме избират за църковен водач или ръководител на екип, защото Бог ме издига, а не защото съм по-добър от другите. Нямам с какво да се хваля“. Можете ли да кажете такова нещо? Казвали ли сте някога такова нещо? Така ли мислите в сърцето си? Ако в сърцето си винаги чувстваш, че си велик, прекрасен, нещо повече от останалите, един на милион, че си специален във всяка група, в която се намираш, че си първокласен, че ако прекараш месец или два в група хора, твоите специални умения, таланти, заложби и възприемчивост могат да бъдат видени от всички и да се считат за по-добри от тези на обикновените хора — ако винаги се измерваш и позиционираш в сърцето си по този начин, тогава си в голяма опасност и в голяма неприятност.

Сред цялото човечество има много малко хора, които са истински способни да разберат истината, още по-малко са съвършените хора или хората, които могат да правят всичко — всеки е обикновен. Някои хора мислят, че не са обикновени. И така, как възниква тази идея? Тя възниква от това, че има нещо, в което са добри; някои са добри в пеенето, други в актьорството, други в техническите умения, други във физическия труд, други в социалното общуване, други в политиката, други в бизнеса и т.н. Нито едно от тези неща няма нищо общо с истината, но те често ти дават погрешна представа и те карат погрешно да мислиш, че превъзхождаш останалите. Защо е неправилно тези неща да те карат погрешно да мислиш, че превъзхождаш останалите? Нещата, в които си добър, и това така наречено „превъзхождане на останалите“ не означават, че можеш да разбереш истината, че можеш да надминеш обикновените хора по отношение на разбирането на истината, или че притежаваш благоприятни условия по отношение на това да се стремиш към Божието спасение и да бъдеш доведен до съвършенство — те не означават тези неща. Трябва ясно да разберете този въпрос! От времето, когато Бог започна да изрича Своите слова и да върши Своето дело досега, Той е изрекъл безброй слова и е извършил безброй дела, а видял ли е дори един човек сред цялото покварено човечество в Божиите слова, че Той е Създателят и че словата, които Той изрича, са истината? Може ли дори един човек да види в Божиите слова Неговата идентичност и статус и след това да се изправи, за да свидетелства за Божията идентичност и статус? Нито един! Този факт доказва, че по отношение на заложбите, умовете и възприемчивостта на цялото човечество, хората не притежават необходимите условия за възприемане на истината, да не говорим за факта, че всички човешки същества притежават покварения нрав на Сатана. Някои хора казват: „Ако не притежаваме необходимото условие за възприемане на истината, как така сега разбираме малко истина?“. Нима това не е, защото Аз съм говорил толкова много за нея? Говорил съм толкова много, че дори вече не ми се говори и ми е писнало да говоря. Всеки път, когато говоря и провеждам общение с вас, трябва да разделям темите на основни теми, средни теми и подтеми, като постоянно обяснявам нещата подробно, а вие все още не разбирате. Какви тогава трябва да са вашите заложби? Някои хора все още са изключително надменни и самоправедни, но за какво има да си надменен? Виждам, че у повечето от вас няма нищо възхитително. След като изпълнявате техническа работа от толкова много години, колко от вас наистина разбират истините принципи, могат да следват истините принципи и могат да изпълняват работата си в съответствие с истините принципи? Не вършите добре никоя работа, без значение каква е, и винаги Горното трябва лично да ви наставлява как да правите нещата. В противен случай нищо не се получава, и ако някоя работа продължи, без Горното да я следи и да ви наставлява как да я вършите, тогава възникват проблеми. Кажете Ми, имат ли такива хора с какво да се хвалят? Не, нямат, но въпреки това във всяко отношение се преструват, че са съвършени, духовни, велики и върховни хора — не са ли безсрамни? Наистина сте проблемни! Без значение по каква тема разговарям, трябва да го правя подробно, колкото по-подробно, толкова по-добре. Няма да стане, ако обяснявам нещата малко по-просто. Такива са заложбите на хората и малката им възприемчивост; те са жалки до крайност и въпреки това все така вярват, че са велики. Тук ще приключа общението Си по този аспект.

в. Като се извисяват над всичко

Сега ще разговаряме по третия аспект: като се извисяват над всичко. Каквото и да правят, антихристите винаги искат да се извисяват над всичко — това е най-изявеното проявление на тяхната природа. Когато някой иска да се извисява над всичко, този проблем е много сериозен и такива хора са истински антихристи. Какво означава „да се извисяваш над всичко“? Антихристите притежават същността на Сатана, архангела; те по рождение не желаят да бъдат нормални или обикновени хора. Ако бъдат накарани да бъдат обикновени хора, да живеят обикновен живот, те няма да желаят да го правят, ще се чувстват недоволни от това и ще бъдат в състояние на постоянна борба. Защо ще бъдат в постоянна борба? Защото искат да предизвикат вълнение и да правят номера, за да ги видят другите, така че другите хора да знаят, че между небето и земята има важна клечка като тях. Те искат да се прочуят, така че другите да знаят, че са твърде голяма риба за своето езерце, както казват невярващите. Що за неща са тези риби, които са твърде големи за своите езерца? Те са зли духове, нечисти духове, архангели, сатани и дяволи. Антихристите по начало не желаят да прекарват дните си доволни от участта си, като живеят живота на обикновен човек; те не се придържат тихо към собствения си дълг, нито се държат като възпитани обикновени хора — те не са доволни да бъдат такива. Следователно, без значение как се държат на повърхността, в най-съкровените кътчета на сърцата си те винаги се чувстват недоволни от участта си и ще вършат определени неща. Какви неща? Ще вършат определени неща, които нормалните хора никога не биха измислили. Те обичат да са в центъра на вниманието и няма да се поколебаят да понесат малко страдание и да платят малка цена. Има една поговорка, която гласи: „Новите чиновници са нетърпеливи да впечатлят“. Щом антихристът стане водач, той чувства, че трябва да извърши някои чудеса и да има някои „постижения в кариерата си“, за да докаже, че не е обикновен. Кой е най-сериозният проблем тук? Въпреки че вършат неща в църквата и въпреки че приемат прикритието, че изпълняват дълга си, антихристите никога не търсят от Бог как да изпълняват дълга си или как да вършат добре църковната работа, нито се опитват сериозно да установят какви са правилата на Божия дом, какви са истините принципи или как да действат по начин, който е от полза за делото на Божия дом и на братята и сестрите, не посрамва Бог, свидетелства за Бог, позволява на делото на църквата да напредва гладко и обезпечава това в работата им да не се появяват небрежни грешки. Те никога не питат за тези неща и никога не се осведомяват за тези неща — те нямат тези неща в сърцето си, сърцето им не е изпълнено с тези неща. И така, за какво се осведомяват? С какво е изпълнено сърцето им? Изпълнено е с мисли за това как могат да покажат талантите си и да покажат, че са различни от останалите, и да се перчат със своя лидерски стил в църквата, така че другите хора да видят, че те са стълб на църквата и че църквата не може без тях, и че само с тях цялата църковна работа може да напредва гладко. Като се съди по проявленията на антихристите и по подбудата и първоначалния импулс на техните действия, на каква позиция се поставят те? Те се поставят в позиция, от която се извисяват над всичко. А как се проявява това? (Те са предизвикателни към всички и винаги искат да имат последната дума и да карат другите хора да правят това, което казват.) Има проблем с това, че са непокорни към всички; в това има скрит смисъл. Тоест, когато вършат църковната работа, те не изпълняват дълга си, нито проявяват внимание към Божиите намерения, и затова не чувстват, че има нужда да търсят истините принципи, да се занимават да разбират какви са правилата на църквата или какви принципи се изискват от Божия дом — те дори не обръщат внимание на нищо, което Аз казвам. Към какви принципи се придържат? Те се придържат към такива принципи и подбуди като служене на църквата и служене на братята и сестрите, за да вършат лични дела. Стига да могат да се утвърдят в църквата и сред братята и сестрите и да придобият престиж и властта да командват парада, тогава това е достатъчно и те ще са постигнали своя така наречен „резултат“ в изпълнението на дълга си. Каква е целта им? Не е да изпълнят дълга на сътворено същество или да проявят внимание към Божието бреме, а по-скоро да служат на църквата и да служат на братята и сестрите и, докато правят това, да контролират всички тези неща. Защо казвам, че искат да контролират всички тези неща? Защото, когато вършат нещо, те първо се утвърждават, придобиват известна слава, репутацията им расте, придобиват властта да командват парада и да вземат решения, и тогава могат да превърнат Бог в обикновен фигурант и да заемат мястото на Бог. В обхвата на своето влияние те превръщат въплътения Бог в обикновен фигурант, марионетка, и това означава „да се извисяваш над всичко“. Нима антихристите не правят именно това? Така се държат антихристите. Антихристите използват възможността да изпълняват дълга си, за да покажат напълно своите дарби и таланти и да покажат своите уникални мисли и дела, за да спечелят благоразположението на хората и да бъдат забелязани от повече хора. След това те получават властта да командват парада, да вземат решения и да контролират нещата в църквата, което води до това, че много хора им се подчиняват и им се покоряват, а Бог остава настрана. Нима това не е превръщане на Бог в обикновен фигурант? Това е целта, която антихристите искат да постигнат с действията си, и това се случва в крайна сметка на всяко място, където властват антихристи.

Ако в една църква управлява антихрист, в какво състояние ще бъдат братята и сестрите там? Те ще правят само това, което казва антихристът, просто ще се придържат към правила във всичко, което правят, няма да разбират истината и няма да я търсят. Без значение колко страдат или каква голяма цена плащат, те изобщо няма да напреднат в навлизането в живота. Дори Аз ще бъда отхвърлен в такава църква, когато отида там. Сред тях този антихрист е водач само на думи, но всъщност антихристът е станал техен господар и техен бог. Във всяка църква, контролирана от антихрист, истината и Бог са превърнати в обикновени фигуранти. Ето какво означава антихристът да се извисява над всичко. Нима това не е сериозно? Когато хората в една църква са контролирани от антихрист и външни хора отидат там да вършат работа, няма ли тези хора да трябва да гледат в очите господаря си, когато говорят и действат? Те са под единно командване, действат в унисон и никой не смее да каже и дума накриво. Само след един поглед от господаря си, тези хора знаят какво се има предвид и тогава действат по съответния начин. Ако ги попитам нещо, те разговарят помежду си на собствения си диалект. Това означава, че не искат Аз да знам какво казват, искат да Ме избегнат и Ме смятат за външен човек. Не е ли това проблем? Какво е естеството на желанието им да Ме избегнат? Това е нравът и същността на антихриста — те искат да контролират църквата и да контролират хората. Без значение какво правят, антихристите в никакъв случай няма да вършат нещата в съответствие с истините принципи, още по-малко ще се съобразяват с интересите на Божия дом; те се опитват да установят собствени царства и да вършат личните си дела. Какво изпълнение на дълг е това? Това е установяване на собствени царства под прикритието на изпълнение на дълга им. Тъй като антихристите имат такава природа, дори и субективно да не казват, че обичат статуса и го искат, в момента, в който направят нещо и протегнат ръка, те се втурват по пътя на антихристите, тяхната демонична природа се разкрива и те се опитват да установят собствени царства. В момента, в който направят нещо, те се опитват да вършат личните си дела; в момента, в който направят нещо, те се опитват да действат според собствените си средства и методи. Когато Горното уреди нещо и то стигне до тях, антихристите не го прилагат, а вместо това го изучават, обмислят и провеждат общение за него. С каква цел провеждат общение за него? Да накарат всички да го обсъдят, за да видят дали ще бъде възприето, или не, както и дали е осъществимо, или не — а не да го приложат. Всичко, което Бог казва и прави, е истината, но това се променя, когато стигне до антихриста, превръща се в нещо, което те да изучават. Те го изучават, анализират и обсъждат и в крайна сметка карат всички да отхвърлят Божиите изисквания към човека и подреденото от Бог. В сърцата си те си мислят: „Ти не си истината, ти си просто обикновен човек. Това, което казваш, не струва нищо и ако искаш да имаш последната дума в моята юрисдикция, тогава забрави! Аз съм начело тук сега, така че всички трябва да правят това, което казвам. Аз имам абсолютната власт да командвам парада и да вземам решения, а ти можеш да бъдеш само фигурант тук. Аз трябва да имам последната дума за всичко в обхвата на моята работа и влияние. Дори и да разбираш истината и всичко, което казваш, да е истината, това няма да мине при мен!“. Това е антихрист и дявол, нали? И така, когато стигнат до територията на антихриста, работните разпоредби на църквата, изискванията на Горното и истините принципи изобщо не се прилагат. Какво може да се направи, след като тези неща не се прилагат? Когато една църква не ги прилага, това означава, че има нещо нередно с водачите и работниците там и за тези препятствия и пречки трябва да се вземат мерки. Мислиш ли, че Божият дом нищо не може да ти направи? Ако Божият дом може да те използва, тогава може и да се справи с теб. Да не мислиш, че това е светът? Да не мислиш, че ако имаш влияние, държиш се като тиранин и ако си достатъчно безпощаден, деспотичен и жесток, никой не може нищо да ти направи? Ако е така, тогава грешиш! Това е Божият дом, Божият дом се управлява от истината и се отнася с хората по принципен начин. Божият дом може да те използва, а може и да не те използва и да те отстрани — дали ще бъдеш използван или не, се решава с една дума от Бог. Ако предизвикваш смущения и пречиш по неразумен начин тук, тогава в крайна сметка ще бъдеш отстранен; ако полагаш усилия да служиш, ако останеш тук и си знаеш мястото и се държиш подобаващо, тогава Божият дом ще те задържи да служиш и ще види какъв е резултатът от твоето служене.

Същността на това антихристите да установяват собствени царства е да се извисяват над всичко, да пренебрегват Бог, да пренебрегват истината и да пренебрегват църковните правила. Те просто служат на названието „църква“, те просто служат на названието „Божи дом“, те просто служат на групата хора, наречени „братя и сестри“, и никога не изпълняват дълга на сътворено същество, още по-малко следват Бог или се покоряват на Неговите слова — това е тяхното установяване на собствени царства. Това е същността на антихристите и тази същност е да се извисяват над всичко. Сега, тази същност заклеймена ли е, или одобрена? (Заклеймена е.) И тъй като е заклеймена, тези хора сред вас трябва да бъдат отхвърлени. Някои объркани, невежи и слепи хора следват такива хора, хвалят ги, възхищават им се и се прекланят пред тях, когато ги видят, и дори искат да им се поклонят до земята — толкова са глупави! Къде могат да те заведат антихристите? Когато те водят, е все едно големият червен змей те води и те няма да спрат, докато не те опропастят или не те отведат в бездънната пропаст. Щом те погубят напълно, ще те изритат; ти няма да придобиеш нищо и напразно ще си вярвал в Бог. Ако вие сте слепи и не можете да прозрете тези хора, и се подчинявате на тези хора, покорявате им се и ги следвате, тогава вие сте ужасно невежи и заслужавате да умрете. И така, какво трябва да направите, ако срещнете такъв човек? Когато срещнете някой в църквата, който прибягва до преструвки и самозванство, който се извисява над всичко, когато прави каквото и да било, който презира истината, презира Бог и презира църковните правила, всички трябва да заемете позиция, за да го кастрите и да го отхвърлите. Ако може подобаващо да полага труд в Божия дом, тогава го задръжте да полага труд; ако не се държи добре и винаги пречи неразумно, тогава трябва да приложите управленските закони на Божия дом и да го изчистите.

23 май 2020 г.