б. Чрез самозванство

Сега ще разговаряме за втория аспект. Антихристите често прибягват до лицемерие, за да получат статус; те казват определени неща, които хората обичат да чуват и които са в съгласие с техните представи, и вършат определени неща на повърхността, които карат хората да ги одобряват и да им се възхищават, като по този начин увеличават популярността си — това е друг начин, по който антихристите подвеждат хората. Има ли разлика между самозванство и преструвка? По отношение на външното поведение, преструвката и самозванството обикновено са едно и също състояние; те са взаимосвързани. Ще разговаряме за тях поотделно, за да звучат по-ясно за хората и за да могат хората да ги опознаят по-ясно. Основното значение на думата „самозванство“ не е фалшивост, а по-скоро представящ се за такъв, какъвто не си. Защо антихристите прибягват до самозванство? Естествено, те имат определени цели: прибягват до самозванство, за да придобият статус и престиж. Ако не беше така, те никога не биха прибягвали до самозванство, никога не биха направили такава глупост. Това може ясно да се забележи от онези, които имат проницателен поглед. Ако хората често прибягват до самозванство, те естествено ще си спечелят отвращението, омерзението и жестоките критики на другите. Защо тогава антихристите продължават да правят това, което правят? Това е просто тяхната природа: те не се интересуват какво е необходимо, за да придобият репутация и статус, вече им липсва чувство за срам. За да придобият статус в съзнанието на хората, първото нещо, което антихристите правят, е да накарат хората да им се доверят, да имат високо мнение за тях, да им се поклонят. И така, как постигат тази цел? Освен че симулират някакво добро поведение и проявления, които отговарят на представите на хората, те също така подражават на маниерите на велики и известни личности, копират начина им на говорене, за да накарат хората да гледат на тях с добро око и да им се възхищават. По този начин неусетно започват да бъдат почитани, ласкани и подкрепяни от определени хора в църквата, те гледат на антихристите като на някакви духовни личности или известни хора, което означава, че в църквата и в сърцата на определена част от хората антихристите се ползват с възхищение и се почитат като духовни личности. Това е така, защото повечето хора не притежават никаква проницателност и се прекланят и благоговеят пред всеки, който им харесва и на когото се възхищават. За какъв тип хора най-вече се представят антихристите в църквата? Те се представят за духовни личности, защото повечето хора се покланят на духовни личности. В юдаизма фарисеите бяха духовни личности, на които хората се покланяха, хората им се покланяха заради техните знания, фалшиво благочестие и добро поведение; и така фарисеите бяха много популярни в юдаизма, много им се възхищаваха. Днес в църквата има такива, които също обичат да се покланят на духовни личности. Първо, те се покланят на онези в църквата, които вярват в Бог от много години, които имат определени така наречени духовни преживявания и свидетелства, които са получили Божията благодат и благословии, които са видели велики видения, които са имали някои необикновени преживявания. Освен това има и такива, които са самохвални и сладкодумни, когато са около хора, като предизвикват почит и възхищение у другите. Има и други, чиито средства, начини и принципи на действие са съгласно църковните правила, чието външно поведение изглежда благочестиво. Има и такива, които изглежда имат голяма вяра в Бог. На всички тях се дава званието духовни хора. И така, как антихристите се представят за духовни хора? Това, което правят, съвсем просто казано, е да казват това, което казват духовните хора, и да правят това, което правят духовните хора, за да накарат хората да ги възприемат като духовни хора. Но дали казват и правят тези неща от сърце? Не: това е подражание, следване на правило, те просто го правят, за да ги видят другите. Когато например им се случи нещо, те веднага се молят, но не търсят истински, нито се молят истински, те просто отбиват номера, разиграват театър, за да кажат хората, че толкова много обичат Бог и имат толкова голяма боязън от Бог. Нещо повече, когато ги споходи болест и се нуждаят от лечение, те не отиват да се лекуват, нито вземат лекарствата, които трябва. Хората казват: „Ако не вземаш лекарства, болестта ти може да се влоши. Има време за лекарства и има време за молитва. Просто трябва да следваш вярата си и да не изоставяш дълга си“. Те отговарят: „Няма проблем — бог е с мен, не се страхувам“. Външно те се преструват на спокойни, безстрашни и изпълнени с вяра, но вътрешно са ужасени и тайно тичат при лекаря веднага щом почувстват някакво неразположение. И ако някой открие, че са отишли на лекар и са взели лекарства, те се опитват да намерят причини или извинения, за да го прикрият. Те също често казват: „Болестта е изпитание от бог. Когато живееш в болест, се разболяваш; когато живееш в божиите слова, нямаш болест. Не бива да живеем в болест — ако живеем в божиите слова, тази болест ще изчезне“. Открито именно на това често учат хората, те използват Божиите слова, за да помагат на хората; но тайно те преодоляват болестта си, като използват човешки средства. Пред другите хора те казват, че се уповават на Бог и че всичко е в Божиите ръце, казват, че не се страхуват от болест или смърт; но в сърцата си се страхуват повече от всеки друг, страхуват се да не се разболеят и да отидат в болница, и още повече са ужасени от смъртта. Те изобщо нямат истинска вяра. Пред другите хора те се молят и казват: „С радост се покорявам на върховенството и подредбите на бог. Всичко идва от бог и хората не бива да се оплакват“. Междувременно в сърцата си те си мислят: „Изпълнявал съм дълга си толкова предано, как може да ме сполети тази болест? И как така никой друг не я е получил? Дали бог използва това, за да ме разкрие, да ме спре да изпълнявам този дълг? Дали бог ме ненавижда? И ако ме ненавижда, дали съм обслужващ? Дали бог ме използва, за да служа? Ще имам ли изход в бъдеще?“. Те не смеят да се оплакват на глас, но в сърцата им са се появили съмнения относно Бог, мислят си, че не всичко, което Бог прави, е непременно правилно. Външно обаче те се преструват, сякаш нищо не се е случило, дават си вид, че дори когато се разболеят, това не може да ги спре, и те все така могат да изпълняват дълга си, да бъдат покорни и предани, че все така могат да отдават всичко на Бог. Нима това не е преструвка и самозванство? Тяхната вяра и покорство са фалшиви; тяхната преданост е фалшива. Тук няма истинско покорство, няма истинска вяра, още по-малко има истинско уповаване и предаване. Те не търсят намеренията на Бог, не изследват собствения си покварен нрав, нито търсят истината, за да решат собствените си проблеми. Всичко, за което мислят в сърцата си, са техните плътски интереси, изход и крайна цел; сърцата им са изпълнени с оплаквания, погрешно разбиране и подозрения по отношение на Бог — и въпреки това външно те си дават вид на някаква духовна личност и каквото и да им се случи, казват: „Има добро намерение от страна на бог, не бива да се оплаквам“. Устите им не се оплакват, но сърцата им са обзети от смут: техните оплаквания, погрешно разбиране и съмнения по отношение на Бог продължават да кипят в сърцата им. На пръв поглед те често четат Божиите слова и не се бавят в изпълнението на дълга си, но в сърцата си вече са се отказали от своя дълг. Не означава ли това самозванство? Това е самозванство.

Каквато и да е ситуацията, антихристите винаги ще се впускат в самозванство; те не правят разлика по отношение на повода. Например, когато присъстват на събирания, някои братя и сестри си разменят поздрави. Как подхождат към това антихристите? Те казват: „Спрете с празните приказки, на събиране сме! Къде си мислите, че се намирате, че да си бъбрите за такива неща? Нямате богобоязливо сърце. Бъдете сериозни!“. Някои хора си почиват, докато изпълняват дълга си, и когато антихристът види това, казва: „Пак си нехаен, а? Тогава трябва веднага да четеш божиите слова и да дойдеш пред него да се молиш“. Когато братята и сестрите обменят мнения, за да се научат на професионални умения един от друг, той ще каже: „Трябва първо да разговаряте за божиите слова и да се молите, а след това да обменяте мнения и идеи“. Ако някой не се е молил преди началото на събирането, антихристът ще го укори, ще го определи като определен тип човек и ще намери какво да каже за него. Във всяко отношение антихристите карат другите да видят, че са много духовни, много сериозни, че са много съвестни по отношение на истината и усърдно се стараят да се стремят към нея, че са много отговорни към дълга си, че могат да четат Божиите слова редовно всеки ден, че имат нормален духовен живот, че редовно посещават събирания, че когато посещават събирания, се молят, четат Божиите слова и разговарят по предписания начин и че никога не говорят празни приказки и не обсъждат домашни въпроси. Ако някой им каже: „Пораснала ти е косата. Трябва да отидеш да се подстрижеш. Времето е горещо сега, така че ще ти е по-хладно, ако се подстрижеш“, те отговарят: „Няма значение, че малко ми е пораснала косата. Работата е важна. Жегата няма да ми създаде проблеми, ако оставя косата си да расте още няколко дни“. Някой казва: „Дрехите ти са дрипави. Ако продължаваш да ги носиш, хората ще ти се смеят“. Антихристът казва: „Няма значение. Ние, вярващите в бог, притесняваме ли се, че ще ни се смеят? Всички сме страдали толкова много и сме понасяли преследването на големия червен змей през цялото това време. Вървели сме по пътя на отхвърлянето от светските хора. И какво от това, че хората ми се смеят заради дрипавите ми дрехи? Стига бог да ме приема, само това има значение“. Хубаво ли е да се каже това? (Преструват се на духовни.) Някои хора виждат, че Аз задавам въпроси и карам всички да разговарят за тях след проповед, но хората не могат да им отговорят в общение, затова стигат до заключение: „Тук открих нова светлина. Бог никога не яде нищо наготово, а ние дори зеле ядем наготово“. Чували ли сте това да се казва преди? (Не.) Те казват, че Бог никога не яде нищо наготово, което означава, че Бог изнася проповеди на хората и така си е заработил храната. Ние не сме способни да разговаряме за нищо, така че дори зеле ядем наготово. Някои хора без проницателност приемат това за истината и го разказват навсякъде. Те не смятат, че общението за себепознанието, за стремежа към покорство и любов към Бог и други подобни общи теми, често обсъждани от хората, могат да се считат за духовни, възвишени или за нова светлина. За тях само казаното от този човек е новата светлина и е възвишено! Казаното от този човек звучи правилно, но при внимателно обмисляне изглежда отвратително и е безсмислено нещо. Това е нещо, измислено от онези, които нямат духовно разбиране, но все пак искат да се преструват на духовни, да се преструват, че имат познание за истината, и да се преструват, че разбират истината — не е ли това безсмислица? (Да.) Те се специализират в това да се научат да казват самохвални и празни думи и доктрини и не отдават никакво значение на практикуването на истината и навлизането в реалността. Ето защо те се специализират в това да се научат да говорят духовна доктрина и никога не анализират себе си, за да видят дали имат истината реалност, или не — тези хора не са ли лицемери? Бог най-много ненавижда такива хора.

Когато тези така наречени духовни хора се съберат, те философстват, обсъждат мистерии, говорят за себепознанието и за познаването на Бог. Нещата, за които говорят, са толкова възвишени и изобщо не звучат като земни разговори. Те говорят ли, говорят, отнасят се и говорят за напълно несвързани неща. Какво означава „говорят за напълно несвързани неща“? Те говорят ли, говорят, докато не започнат да говорят пълни безсмислици, съревновават се помежду си кой е прочел повече от Божиите слова и колко от дадена глава от Божиите слова може да запомни и проповядва, кой може да проповядва по-възвишено и по-дълбоко от другите и кой може да проповядва по начин, който носи повече светлина от другите. Те се съревновават в тези неща и това се нарича „съревнование по духовност“. Понякога хората си говорят заедно, говорят за това как са напоследък или за някои външни въпроси. Тогава при тях идва „духовна личност“ и когато чуе всички да говорят за тези неща, взема книгата си с Божиите слова и отива да намери ъгъл, в който да чете. Не изглежда ли такъв човек саможив и странен? Когато разговарям с някои хора по основна тема, правим почивка по средата и си говорим за външни въпроси — нима това не е нормално? По време на този разговор някои хора не издават и звук. Това, което искат да кажат с това, е: „Ще слушам, когато разговаряш за истината, но ако започнеш да си говориш празни приказки, ще спра да слушам. Ако продължиш да си говориш празни приказки дълго време, тогава ще си тръгна“. Къде отиват? Отиват да намерят място, където да се молят, и казват уверено: „О, боже, моля те, вземи обратно сърцето ми. Нека бъда тих пред теб, нека не бъда привлечен и зает от въпросите на невярващия свят и нека не бъда отнесен от светските тенденции“. Това много духовно ли е? Те вярват, че е така. Когато си говорите за домашни въпроси и за това какво е било състоянието ви напоследък, те смятат, че това не е общение за истината, че Божиите слова изобщо не се споменават, и затова си тръгват и отиват пред Бог да се молят. Нима това не е малко странно? Това е самозванството на онези, които се стремят да бъдат духовни — те са толкова добри в самозванството! Целта на тяхното самозванство е да накарат другите да видят, че са духовни, че са сериозни в стремежа си, че винаги живеят пред Бог, че в думите им има светлина, че се стремят към истината, че не са възпирани от външния мирски свят или от семейна обич, че нямат такива плътски потребности, че са различни от нормалните хора, че вече са се отървали от мирския свят и от такива долни интереси. Когато някои хора кажат няколко думи на невярващи, те казват: „Това не е правилно. Тези невярващи са лоши. В момента, в който им говориш и се замесиш в техните дела, вътрешно се чувстваш смутен и трябва да побързаш да се изповядаш и да се молиш пред бог. Трябва да побързаш да четеш божиите слова, да оставиш неговите слова да те обземат и да те изпълнят“. И така, когато видят невярващи, хора, които не вярват в Бог, те ги избягват и няма да говорят с тях. Те дори няма да влязат в нормално взаимодействие и хората ги смятат за странни. Основанието им да действат по този начин е: „Всички невярващи са дяволи и не бива да говорим с тях. Бог ненавижда дяволите, така че ако общуваме с дяволи и се сближаваме с тях, тогава бог ще ненавижда и това. Трябва да ненавиждаме това, което бог ненавижда, и трябва да отхвърляме това, което бог отхвърля“. Ако видят някой брат или сестра да говори, да води сърдечен разговор или да говори за домашни въпроси с невярващ член на семейството или приятел, те го съдят, като си мислят: „Той е опитен вярващ, който вярва в бог от много години. Не се опитва да избягва невярващите, а вместо това се сближава толкова много с тях. Това е предателство към бог и когато срещне проблем, със сигурност ще стане Юда“. Те лепват етикет на такива хора. Някои хора имат родители, които не вярват в Бог, но и не възразяват детето им да вярва в Бог. От време на време децата се обаждат на родителите си, за да ги попитат как са, или когато са болни, се връщат у дома, за да се грижат за тях — това е напълно нормално и Бог не го заклеймява. А какво правят тези духовни хора — тези антихристи? Така ли виждат нещата? Те правят проблем от това, като казват: „Обикновено говориш толкова добре и караш другите да се откажат от обичта си и да не бъдат възпирани от нея. Но виждам, че твоята обич е още по-силна. Твоите родители не вярват в бог, така че трябва да ги отхвърлиш“. Другият човек отговаря: „Родителите ми не вярват в Бог, но и не ми пречат. Те много ме подкрепят“. Антихристът отговаря: „Дори и да те подкрепят, това не е приемливо и те все пак са дяволи. Как можеш все така да им готвиш?“. Другият казва: „Не е ли това нормална човешка обич? Не е ли нормално да сготвиш няколко ястия на родителите си и да проявиш малко синовна любов към тях? Бог не го заклеймява. Защо тогава ти го заклеймяваш?“. Антихристът отговаря: „Бог не би се занимавал с толкова дребен въпрос! Щом бог няма да се занимава с това, ние трябва да заемем позиция и да останем непоколебими в свидетелството си. Вярвал си в бог през всичките тези години и въпреки това нямаш проницателност или духовен ръст и можеш да се отнасяш толкова добре с дяволи — твоята обич е твърде силна!“. Те заклеймяват дори и това! Каквото и да правят другите, те ги заклеймяват и им лепят етикети, за да покажат, че имат духовен ръст, че са сериозни в стремежа си, че имат вяра, но в крайна сметка, когато член на собственото им семейство умре, те плачат толкова много дни, че не могат да станат от леглото и дори искат да се откажат от вярата си. Някой им казва: „Не си ли духовна личност?“. Те отговарят: „Не могат ли и духовните хора да бъдат слаби? Не мога ли да бъда слаб за малко?“. Това не е ли софизъм? Фалшивите духовни хора са способни да се преструват и това се нарича самозванство. Те се преструват, че нямат слабост, че са покорни, че имат вяра в Бог и са предани на Бог, че са способни да спазват клетвите си, че са способни да понасят страдания и да отдават всичко, без да се държат по начин, който хората биха сметнали за неуместен или неидеален. Като се съди по външното им поведение, хората ги одобряват и не могат да открият никаква грешка, изглежда, че в общи линии са в съответствие с християнското благоприличие и дори не изглежда да стават негативни или слаби. Когато видят някого да се чувства слаб и негативен, те често строго го укоряват с думите: „Ставаш слаб заради толкова незначителен въпрос. Това не наранява ли бог толкова много? Имаш ли представа кое време е сега? Бог ни е изрекъл толкова много слова. Тогава как можеш все така да ставаш слаб? Как можеш толкова малко да разбираш божието сърце? Без значение какъв проблем срещнеш, винаги трябва да отиваш пред бог да се молиш, да се учиш да обичаш бог и да му бъдеш предан, и трябва да се покоряваш и да не ставаш слаб. Ако винаги се съобразяваш с плътта си, не се ли бунтуваш срещу бог?“. Не звучи сякаш има някакъв проблем с което и да е конкретно нещо, което казват тук, но всичко това е празно и не може да реши проблемите на хората. Те казват: „Имаш ли представа кое време е сега?“ — това има ли нещо общо с човешката слабост? Има ли нещо общо с бунтуването? Хората имат покварен нрав и живеят в плътта си, и хората винаги могат да станат слаби и да се бунтуват.

Антихристите искат да играят ролята на духовни хора, на най-добрите сред братята и сестрите и на хора, които разбират истината и могат да помогнат на слабите и незрелите. С каква цел играят тази роля? Първо, те вярват, че вече са отишли отвъд плътта и мирския свят, че са се отървали от слабостта на нормалната човешка природа и са се освободили от плътските потребности на нормалната човешка природа. Вярват, че именно те са хората в Божия дом, които могат да поемат важни задачи, да проявяват внимание към Божиите намерения и чиито сърца са изпълнени с Божиите слова. Те се хвалят с това, че вече са изпълнили Божиите изисквания и са удовлетворили Бог, че са способни да проявяват внимание към Божиите намерения и да получат прекрасната крайна цел, която Бог е обещал. Затова често се чувстват много самодоволни и смятат, че са нещо повече от останалите. Те използват думите, които могат да запомнят и да разберат с ума си, за да четат конско на другите и да ги заклеймяват и да отсъждат за тях. Освен това те често използват определени подходи и твърдения, които си измислят в представите си, за да ограничават и инструктират другите хора, като ги карат да спазват правилата и да им се подчиняват, така че да могат да защитят статуса си в църквата. Те вярват, че щом могат да проповядват набор от духовни доктрини, да крещят модерни лозунги, да водят по пътя, да имат желание да застанат отпред и да поемат работата, да поддържат нормалния ред в църквата, тогава те ще са духовни хора и статусът им ще бъде стабилен. Затова се представят за духовни хора и се хвалят, че са такива, като едновременно с това се представят за всемогъщи, напълно способни и съвършени хора. Например, ако ги попиташ дали могат да пишат на компютър, те казват: „Да, писането на компютър не е трудно за мен“. Питаш ги: „Можеш ли да поправяш машини?“. Те казват: „Принципите на всички машини са едни и същи. Да, мога да ги поправям“. Питаш: „Можеш ли да поправяш трактори?“. Те казват: „Да поправяш тази груба машина брои ли се за умение да поправяш машини?“. Питаш ги: „Можеш ли да готвиш?“. Те казват: „Аз ям храна, така че разбира се, че мога да готвя!“. Питаш: „Можеш ли да управляваш самолет?“. Те казват: „Никога не съм се учил, но ако се науча, бих могъл да го правя. Бих могъл да бъда капитан на самолет, няма проблем“. Те си мислят, че могат да правят всичко, че са добри във всичко. Нечий компютър се разваля и той ги моли да го поправят. Те казват, че лесно могат да го поправят, но всъщност нямат представа и не знаят как да го поправят, и накрая, след като се опитват да го поправят отново и отново, в крайна сметка изтриват цялата информация на компютъра. Човекът, чийто е компютърът, ги пита: „Можеш ли да го поправиш или не?“. А те отговарят: „Преди съм поправял компютри, но сега някак си съм забравил как се прави. Най-добре помоли някой друг да го поправи“. Толкова са добри в преструването, нали? Такива хора имат нрава на архангела; те никога не могат да кажат: „Не знам как да го направя“ или „Не мога да го направя“, или „Не съм добър в това“, или „Никога не съм виждал това преди“, или „Не знам“ — те никога не могат да кажат такива неща. Без значение какъв е въпросът, ако ги попиташ за него, тогава дори и да не знаят как да го направят и никога да не са го виждали преди, те все пак трябва да измислят причини и извинения, така че погрешно да повярваш, че са добри във всичко, знаят как да правят всичко, могат да правят всичко и че всичко може да бъде направено. Какъв тип човек искат да бъдат? (Супермен, способен на всичко човек.) Искат да бъдат напълно способни хора, да се представят за ангели на светлината — не са ли такъв тип? Тъй като антихристите винаги искат да се преструват, че са добри във всичко, когато ги помолиш да си сътрудничат с други, да обменят мнения, да обсъждат, да разговарят и да общуват с други по въпроси, те не могат да го направят. Те казват: „Нямам нужда някой да си сътрудничи с мен. Нямам нужда от асистент. Нямам нужда от ничия помощ, за да направя каквото и да било. Мога да го направя сам, знам как да правя всичко, напълно способен съм и няма нищо, което да не мога да направя, нищо, което да не мога да постигна, и нищо, което да не мога да завърша. Кой съм аз? Не знаете как да правите нищо, а дори и да знаете как да правите нещо, не сте вещи в него. Въпреки че съм се научил да правя само едно нещо, аз знам как да правя всичко. Ако съм вещ в едно нещо, тогава съм вещ във всички неща. Знам как да пиша статии и мога да говоря чужди езици. Въпреки че в момента не мога да говоря никакви чужди езици, ако учех, тогава нямаше да е проблем за мен да науча пет чужди езика“. Някой ги пита дали могат да играят във филми, да пеят и танцуват, а те казват, че могат да правят всички тези неща. Големи са в самохвалството, нали? Те се преструват, че могат да правят всичко и знаят как да правят всичко — те наистина имат природата на архангела! Някой ги пита дали някога са ставали слаби през годините, в които са вярвали в Бог, а те отговарят: „За какво да ставам слаб? Божиите слова са изречени толкова ясно. Не бива да ставаме слаби. Ако го направим, тогава разочароваме бог. Трябва да положим 120 процента усилия, за да се отплатим за любовта на бог!“. Другият човек пита: „Липсвал ли ти е някога домът, след като си го напуснал преди всичките тези години? Плачеш ли, когато ти липсва домът?“. Те отговарят: „За какво да плача? Бог е в сърцето ми. Когато мисля за бог, вече не ми липсва домът. Всички невярващи членове на семейството ми са дяволи и сатани. Моля се те да бъдат прокълнати“. Другият човек ги пита: „Отклонявал ли си се някога от правия път през годините на вярата си?“. Те отговарят: „Божиите слова са изречени толкова ясно, как може човек да се отклони от правия път? Онези, които се отклоняват, са абсурдни хора, които нямат духовно разбиране. Може ли някой със заложби като моите да се отклони? Мога ли да поема по грешен път? Няма начин“. Те вярват, че са добри във всичко, че са по-добри от всички останали. Какво мислят за хората, които стават негативни и слаби? Те казват: „Хората, които стават негативни и слаби, просто си нямат друга работа“. Наистина ли е така? Някои слабости и негативизъм са нормални, докато зад други слабости и негативизъм има причина, така че как могат да опишат този проблем, като казват, че тези хора „си нямат друга работа“? Антихристите се преструват на духовни по този начин, те се преструват, че могат да правят всичко, преструват се, че нямат недостатъци или слабости, и още повече се преструват, че не са непокорни и че никога не са извършвали никакви прегрешения.

Каквато и да е обстановката, какъвто и дълг да изпълнява, антихристът ще се опита да създаде впечатлението, че не е слаб, че винаги е силен и пълен с вяра, и никога не е негативен, за да не видят хората никога истинския му духовен ръст или истинското му отношение към Бог. Всъщност, наистина ли дълбоко в себе си вярва, че няма нещо, което да не може да направи? Наистина ли вярва, че няма слабост, негативност или разкривания на поквара? Категорично не. Умее да се преструва и да се прикрива. Обича да показва своята силна и бляскава страна на хората, а не иска да виждат слабата и истинската му страна. Целта му е очевидна. Иска просто да поддържа суетата и гордостта си и да защити мястото, което заема в сърцата на хората. Смята, че ако разкрие пред останалите собствената си негативност и слабост и непокорната си и покварена страна, това ще навреди сериозно на статуса и на репутацията му и ще бъде повече неприятности, отколкото си струва. Затова предпочита да умре, отколкото да признае, че има моменти, в които е слаб, бунтовен и негативен. Дори и да дойде ден, в който всички видят слабата му и непокорна страна, когато видят, че е покварен и изобщо не се е променил, пак ще продължи да се преструва. Смята, че ако признае, че има покварен нрав, че е обикновен и незначителен човек, ще изгуби мястото си в сърцата на хората и преклонението и обожанието на всички, и че така напълно ще се провали. Затова каквото и да се случи, няма да се открие пред хората по откровен начин; каквото и да се случи, няма да отстъпи властта и статуса си на никого другиго, а с всички сили ще се опитва да се съревновава и никога няма да се предаде. Когато се сблъскат с проблем, те поемат инициативата да излязат в светлината на прожекторите и да се покажат. В момента, в който възникне проблем, както и последствия от него, те бързат да се скрият или се опитват да прехвърлят отговорността върху някого другиго. Ако се сблъскат с проблем, който разбират, веднага се перчат какво могат и се възползват от възможността да станат известни на другите, така че хората да видят, че имат дарби и специални умения, за да имат високо мнение за тях и да се прекланят пред тях. Ако се случи нещо важно и някой ги попита как разбират събитието, те са сдържани в разкриването на мнението си, а оставят другите да говорят първи. За сдържаността им има причини: не че нямат мнение, но се страхуват, че то е погрешно и че ако го изкажат на глас, другите ще го опровергаят, а това ще ги накара да се почувстват засрамени, и затова не го изразяват, или нямат мнение и тъй като не са способни да възприемат ясно въпроса, не смеят да говорят произволно, защото се страхуват хората да не се присмеят на грешката им — затова единственият им избор е мълчанието. Накратко, те не говорят с готовност, за да изразят мнението си, защото се страхуват да не разкрият какви са, да не би хората да видят, че са бедни и жалки, и така да повлияят на представата на другите за тях. И така, след като всички останали са приключили с общението за своите възгледи, мисли и знания, те се хващат за някои по-възвишени, по-устойчиви твърдения, които изтъкват като свои собствени възгледи и разбирания. Обобщават ги и разговарят за тях с всички, като по този начин придобиват висок статус в сърцата на другите. Антихристите са изключително хитри: когато дойде време да изразят своята гледна точка, те никога не проявяват откровеност и не показват на другите истинското си състояние, нито позволяват на хората да разберат какво мислят наистина, какви са техните заложби, каква е тяхната човешка природа и какви са способностите им за разбиране, както и дали имат истинско познание за истината. И така, едновременно с това, че се хвалят и се преструват на духовни и съвършени хора, те правят всичко възможно да прикрият истинското си лице и реалния си духовен ръст. Никога не разкриват слабостите си пред братята и сестрите, нито се опитват да опознаят собствените си несъвършенства и недостатъци. Напротив, те правят всичко възможно да ги прикрият. Хората ги питат: „Вярвал си в Бог толкова много години, имал ли си някога каквито и да било съмнения относно Бог?“. Те отговарят: „Не“. Питат ги: „Съжалявал ли си някога, че си се отрекъл от всичко, за да отдадеш всичко на Бог?“. Те отговарят: „Не“. „Когато беше болен, чувстваше ли се разстроен и липсваше ли ти домът?“. А те отговарят: „Никога“. Така виждаш, че антихристите се представят като непоколебими, със силна воля и способни да се отричат и да страдат, като някой, който е просто безупречен и без никакви недостатъци или проблеми. Ако някой посочи покварата и недостатъците им, отнася се с тях равностойно, като с нормален брат или сестра, и се разкрие пред тях и разговаря с тях, как подхождат към това? Те правят всичко възможно, за да се защитават и оправдават, за да докажат, че са прави, и в крайна сметка да накарат хората да видят, че нямат проблеми и че са съвършена, духовна личност. Нима всичко това не е самозванство? Всички, които се считат за безупречни и святи, са самозванци. Защо казвам, че всички те са самозванци? Кажете Ми, има ли някой безупречен сред поквареното човечество? Има ли някой, който да е истински свят? (Не.) Определено не. Как може човек да постигне безупречност, когато е толкова дълбоко покварен от Сатана и освен това не притежава истината по рождение? Само Бог е свят. Цялото покварено човечество е осквернено. Ако човек се представя за свят, като казва, че е безупречен, какъв би бил той? Той би бил дявол, Сатана, архангел — той би бил истински антихрист. Само антихрист би твърдял, че е безупречен и свят човек. Познават ли антихристите себе си? (Не.) И след като не познават себе си, дали ще разговарят за себепознанието си? (Не.) Има ли антихристи, които ще разговарят за себепознанието си? (Да.) Какъв тип хора правят това? (Лицемерите.) Точно така. Тези хора се преструват, че познават себе си, и правят от мухата слон, поставят си няколко големи етикета, като казват, че са сатани и демони, и се преструват, че имат дълбоко познание за себе си. Те са фалшиво духовни хора, нали? Не са ли те лицемери? Когато разговарят за себепознанието си, наистина ли познават себе си? (Не.) И така, какво казват те за себепознанието си? (Когато антихристите говорят за себепознанието си, те не говорят за истинското си положение, а говорят само празни думи и думи от доктрини, които изобщо не са практически. Изглежда така, сякаш имат много дълбоки познания, но няма следа от разкаяние.) Това истинско себепознание ли е? Няма истинско разкаяние, така че дали са постигнали ефекта да намразят себе си? Когато нямат разкаяние и омраза към себе си, те не познават истински себе си. Себепознанието, за което говорят антихристите, включва само нещата, които всички знаят за тях, които всички виждат. Освен това те прибягват до софистика и самооправдания, за да накарат всички да смятат, че не са направили нищо лошо, и въпреки това пак могат да говорят за себепознанието си, така че хората да имат още по-високо мнение за тях. Като виждат, че те не са направили нищо лошо, но въпреки това се самоанализират и се опитват да се опознаят, хората си мислят следното: „Ако той наистина направи нещо лошо, още по-вероятно е да опознае себе си. Колко е благочестив!“. Какъв е резултатът от това, което прави антихристът? Той подвежда хората. Той не разнищва истински и не разбира собствения си покварен нрав, така че другите хора да могат да си вземат поука от него. Вместо това той използва общението за себепознанието си, за да накара другите да имат по-високо мнение за него. Какво е естеството на това действие? (Свидетелстване за себе си, за да се подведат хората.) Точно така. Той подвежда хората. Как това може да се счита за себепознание? Това е чисто и просто измама. Той използва говоренето за себепознанието си, за да подвежда хората, за да ги накара да мислят, че е духовен и че познава себе си, за да накара хората да имат високо мнение за него и да се прекланят пред него. Това е достойна за презрение и безсрамна практика — и това е нечестивостта на антихристите.