На пръв поглед думите на антихристите изглеждат особено мили, изтънчени и изискани. Независимо кой нарушава принципа или прекъсва и смущава църковното дело, антихристите никога не го разобличават и критикуват; те си затварят очите, като карат хората да мислят, че са великодушни по всички въпроси. Независимо каква поквара разкриват хората и какви злодеяния вършат, антихристите проявяват разбиране и толерантност и не се гневят, нито изпадат в ярост. Те не се ядосват и не упрекват хората, когато направят нещо нередно и навредят на интересите на Божия дом. Независимо кой върши зло и смущава делото на църквата, те не му обръщат внимание, сякаш това няма нищо общо с тях, и никога не оскърбяват хората заради това. За какво са най-загрижени антихристите? Колко хора ги уважават и колко хора ги виждат, когато страдат, и го одобряват в сърцето си. Антихристите вярват, че страданието никога не бива да е напразно; без значение какви трудности понасят, каква цена плащат, какви добри неща правят, колко грижовни, внимателни и любящи са към другите, всичко това трябва да се извършва пред другите, така че повече хора да могат да го видят. А с каква цел действат по този начин? За да купят благоволението на хората, да накарат повече хора да одобрят в сърцата си техните действия, техните постъпки и техния характер, да ги хвалят. Има дори антихристи, които се опитват да си изградят образ на „добър човек“ чрез своето външно добро поведение, така че повече хора да идват при тях в търсене на помощ. Някой например става слаб и вярва, че повечето хора нямат любов, че са много егоистични и че не обичат да помагат на другите и не са сърдечни, и тогава се сеща за онзи „добър човек“, който всъщност е антихрист. Или някой среща трудност в работата си и не знае как да я разреши. Не може да се сети за никого, който би могъл да помогне, и първият човек, за когото се сеща, е този „добър човек“, който всъщност е антихрист. Някой не иска повече да изпълнява дълга си, иска да преследва света, да преследва власт и богатство и да живее собствен живот, и въпреки че става толкова негативен и слаб, не се моли на Бог и не разговаря с никого, а в тази ситуация се сеща за онзи „добър човек“, който всъщност е антихрист. Като продължават така, тези хора вече не се молят на Бог и не четат Божиите слова, когато срещнат проблеми, а вместо това искат да разчитат на този „добър човек“, който всъщност е антихрист, да им помогне. Те отварят сърцата си и казват какво има в тях само на този човекоугодник, като молят този човекоугодник да реши трудностите им; те утвърждават и следват този антихрист. А така не е ли постигната целта на антихриста? Когато антихристът постигне целта си, не става ли статусът му в църквата по-висок от този на обикновените хора? И когато може да бъде първенец и да стане големец в църквата, наистина ли е доволен? Не, не е. Каква цел иска да постигне? Иска да накара още повече хора да го одобряват, да му се възхищават и да му се покланят, да заеме позиция в сърцата на хората и по-специално да накара хората да се уповават на него, да разчитат на него и да го следват, когато срещнат трудности във вярата си в Бог и нямат към кого да се обърнат. Това е много по-сериозно от това антихристът да иска да бъде първенец и да бъде големец в църквата. Какво е толкова сериозното в това? (Антихристите се съревновават с Бог, за да заемат позиция в сърцата на хората. Искат директно да заменят Бог.) (Такива хора са трудни за разпознаване. Те използват повърхностно добро поведение, за да подвеждат другите, което води до това, че другите вече не търсят истината в Божиите слова и не разговарят за истината, когато имат проблем, а вместо това зависят от тези антихристи и се уповават на тях, разчитат на тях да решават проблемите им и смятат думите им за истината, в резултат на което тези хора все повече се отдалечават от Бог. Това е по-коварен и злобен метод.) Точно така, всички вие сте разбрали и споменахте важната точка, а именно, че антихристите заемат позиция и пускат корени в сърцата на хората и искат да заемат мястото на Бог. Някой казва: „Ако тръгна да търся Бог, не мога да Го намеря; не мога да Го видя. Ако търся в Божиите слова, книгата е толкова дебела, има твърде много слова и е трудно да се намерят отговори. Но ако отида при този човек, веднага получавам отговори; това е едновременно удобно и полезно“. Виждаш, че техните действия вече са накарали хората не само да им се покланят в сърцата си, но и да оставят място за тях там. Те искат да заемат мястото на Бог — това е целта на антихриста, когато върши тези неща. Очевидно е, че като върши тези неща, антихристът вече е постигнал първоначален успех; в сърцата на тези непроницателни хора вече има място за този антихрист, а някои хора вече му се покланят и го гледат с благоговение. Това е целта, която антихристът иска да постигне. Ако някой има проблем и се моли на Бог, вместо да търси антихриста, той е недоволен и си мисли: „Защо винаги отиваш при бог? Защо винаги мислиш за бог? Защо не виждаш мен или не мислиш за мен? Аз съм толкова смирен и търпелив, способен съм да се отричам от нещата и да отдавам толкова много, и давам милостиня. Защо тогава не идваш при мен? Толкова много ти помагам. Защо нямаш никаква съвест?“. Той се чувства нещастен и разстроен и изпитва гняв — гняв към този човек и към Бог. За да постигне крайната си цел, той продължава да се преструва, продължава да дава милостиня и остава търпелив и толерантен, изглежда смирен, говори доброжелателно, никога не наранява другите и често утешава хората, когато се опитват да опознаят себе си. Някой казва: „Аз съм непокорен; аз съм дявол и Сатана“. Той отговаря: „Ти не си дявол или Сатана. Това е просто малък проблем. Не се подценявай толкова много и не се омаловажавай. Бог ни е издигнал; ние не сме обикновени хора и ти не бива да се омаловажаваш. Ти си много по-добър от мен; аз съм по-покварен от теб. Ако ти си дявол, то аз съм зъл дявол. Ако ти си зъл дявол, то аз трябва да сляза в ада и да падна в погибел“. Ето как помага на хората. Ако някой признае, че е причинил загуба на интересите на Божия дом или на делото на църквата, антихристът му казва: „Да причиниш загуба на делото на църквата, докато изпълняваш дълга си, и да се отклониш малко, не е кой знае какво. Преди съм причинявал много по-големи загуби от теб и съм вървял по много по-криви пътеки. Просто промени начина, по който вършиш нещата в бъдеще, не е проблем. Ако смяташ, че съвестта ти не може да го понесе, аз имам малко пари и ще компенсирам загубата вместо теб, така че не се разстройвай. Ако имаш някакъв проблем в бъдеще, просто ела при мен и аз ще направя всичко възможно, за да ти помогна, и каквото мога да направя, ще го направя веднага“. Те имат това чувство за „лична вярност“, но всъщност за какво го правят? Наистина ли ти помагат? Те ти вредят, опропастяват те — поддал си се на изкушението на Сатана. Те ти копаят яма, а ти скачаш право в нея; падаш в капана и все още мислиш, че там е страхотно, и си погубен от този антихрист, без дори да го знаеш — такава глупост! Ето как Сатана и антихристите се отнасят към хората, подвеждат ги и им вредят. Антихристът казва: „Добре е, ако ти просто се съобразяваш малко с интересите на божия дом и си малко по-внимателен в бъдеще. Този въпрос може да бъде поправен, никой не би го направил нарочно. Кой от нас може да бъде съвършен човек? Никой от нас не е съвършен; всички сме покварени. Аз бях много по-зле от теб. Нека се увещаваме взаимно в бъдеще. Освен това, дори божият дом да претърпи някакви загуби, бог няма да ги запомни. Бог е толкова прощаващ и толерантен към човека. Щом ние можем да проявяваме толерантност един към друг, не трябва ли бог да е още по-способен на толерантност? Ако бог каже, че няма да запомни нашите прегрешения, тогава ние вече нямаме никакви прегрешения“. Без значение колко голяма грешка може да направи човек, антихристът просто я омаловажава с шега и я подминава, като показва колко голямо е сърцето му и колко е доброжелателен, велик и толерантен. И обратното, това кара хората погрешно да вярват, че Бог винаги разобличава хората в Своите слова, винаги се заяжда за покварения нрав на хората и винаги е дребнав с тях. Ако човек е прегрешил или се е бунтувал, Бог го кастри, съди и наказва, и изглежда, сякаш Той е невнимателен към хората. Антихристът обаче може да толерира хората и да им прощава във всички ситуации; той е толкова велик и уважаван. Не е ли така? Има и някои антихристи, които казват: „Невярващите имат тази поговорка: „В голямо домакинство с много имоти, малко разхищение не е нищо“. Божият дом е толкова голям, а бог дава изобилни благословии. Не е кой знае какво да си малко разхитителен; бог ни дарява с толкова много. Нима не сме разхищавали много? И какво ни е направил бог? Не е ли толерирал всичко това? Човекът е слаб и покварен и бог отдавна е видял това, така че щом го е видял, защо не ни наказва? Това доказва, че бог е търпелив и милосърден!“. Що за думи са това? Те използват думи, които изглеждат правилни и в съгласие с представите на хората, за да ги подвеждат и да ги карат да се поддават на изкушение, да смущават преценката им и да ги заблуждават, и да ги карат да разбират погрешно Бог, така че да нямат дори и частица желание или воля да Му се покорят. Подстрекавани, подвеждани и заблуждавани от антихристите, хората губят и малкото съвест, която имат, и всички започват да се подчиняват и да се покоряват на антихристите.

Антихристите са особено умели в това да се преструват, когато са сред други хора. Подобно на фарисеите, външно те изглеждат много толерантни към хората, търпеливи, смирени и добродушни — изглеждат много снизходителни и толерантни към всички. Когато се справят с проблеми, винаги показват колко невероятно толерантни са към хората от позицията на своя статус и във всяко отношение изглеждат великодушни и широкоскроени, не са придирчиви към другите хора и им показват колко са велики и добри. Антихристите наистина ли притежават тази същност в действителност? Те се отнасят към другите с доброта, толерантни са към хората и могат да им помогнат във всякакви ситуации, но какъв е скритият им мотив да правят тези неща? Щяха ли да продължат да ги правят, ако не се опитваха да спечелят хората и да си купят тяхното благоволение? Така ли наистина изглеждат антихристите зад кулисите? Наистина ли са такива, каквито изглеждат, когато са сред други хора — смирени и търпеливи, толерантни към другите и помагащи на другите с любов? Притежават ли те такава същност и такъв нрав? Такъв ли е техният характер? Съвсем не. Всичко, което правят, е преструвка и всичко се прави, за да подведат хората и да си купят благоразположението им, така че още повече хора да придобият благоприятно впечатление за тях в сърцата си, да се сетят първо за тях и да потърсят помощта им, когато имат проблем. За да постигнат тази цел, антихристите умишлено кроят да се перчат пред другите, да говорят и да правят правилни неща. Преди да заговорят, кой знае колко пъти ще филтрират или премислят думите в съзнанието си. Умишлено ще кроят планове и ще си блъскат главата, като разсъждават за формулировките, изразите, интонацията, гласа, дори погледа, с който гледат хората, и тона, с който говорят. Ще разсъждават върху това с кого говорят, дали този човек е стар, или млад, дали статусът му е по-висок, или по-нисък от техния, дали той ги цени високо, дали насаме се възмущава от тях, дали индивидуалността му е съответстваща на тяхната, какъв дълг изпълнява този човек и каква е неговата позиция в църквата и в сърцата на братята и сестрите. Те старателно ще наблюдават и внимателно ще разсъждават върху тези неща и след като ги обмислят, ще измислят как да се отнасят към различните типове хора. Независимо от начините, по които антихристите се отнасят към различните типове хора, те нямат друга цел, освен да накарат хората да им се възхищават, да ги накарат да не гледат на тях като на равни, а да ги уважават, да накарат още повече хора да им се възхищават и да ги уважават, когато говорят, да ги подкрепят и следват, когато правят нещо, да ги оправдават и защитават, когато грешат, и да привличат още повече хора да се борят на тяхна страна, да се оплакват горчиво от тяхно име и да заемат позиция, за да спорят с Бог и да му се противопоставят, когато бъдат разкрити и отхвърлени. Когато паднат от власт, те са способни да накарат толкова много хора да им помогнат, да изразят подкрепа и да се застъпят за тях, което показва, че статусът и властта, които антихристите умишлено са кроили да култивират в църквата, са пуснали дълбоки корени в сърцата на хората и че техните „ревностни усилия“ не са били напразни.

Антихристите се стремят да управляват и да подхождат към своя статус, престиж, репутация и власт сред хората, като правят всичко по силите си — те няма да се отпуснат, да бъдат мекосърдечни и още по-малко ще бъдат небрежни. Те наблюдават изражението в очите на всички останали, техните индивидуалности, ежедневните им навици, стремежите им, отношението им към положителни и негативни неща, и още повече наблюдават вярата и предаността на всички останали в тяхната вяра в Бог, както и отношението им към отдаването на всичко на Бог и изпълнението на дълга им, и т.н. — те полагат големи усилия за тези неща. И така, въз основа на това тяхно отношение, те избягват онези, които се стремят към истината и които могат да ги разпознаят, и се пазят от тях, и говорят и действат предпазливо, когато са около такива хора. Когато са около хора с относително слаби индивидуалности, които често са негативни и не разбират истината, и някои хора, които са глупави и имат лошо възприемане на истината, те често правят всичко възможно, за да се покажат, като постоянно изнасят представление като цирков номер и се възползват от всяка възможност, за да се изявят. Например, когато на събирания повечето хора ги одобряват, малцина изпитват отвращение към тях, а още повече хора нямат проницателност за тях, и така те започват да се изявяват и да търсят удобен случай да проведат общение. Те провеждат общение за собствените си преживявания, за миналата си „славна история“, за заслугите, които са постигнали в Божия дом, и дори за това как Горното ги е оценило и лично ги е кастрило — те не могат да пропуснат дори една такава възможност. Без значение с кого са или какъв е поводът, антихристите правят само едно нещо: изявяват се; тоест занимават се с търсене на показност. Това е същността на антихристите: те изпитват неприязън към истината, нечестиви и безсрамни са. Докъде стигат в своите представления? Може би вие самите сте били свидетели на някои. Някои от тях ясно се вижда, че разиграват театър, перчат се, печелят сърцата на хората на своя страна и се възползват от възможности, за да се издигнат в очите на другите. Някои хора ги презират, други ги игнорират и дори им се подиграват, но те не се интересуват от това. От какво се интересуват? Това, от което се интересуват, е тяхното представление да остави дълбоко впечатление у хората, да накара хората да видят как се осмеляват да казват неща, че имат смелост, лидерски стил, лидерски талант, смелостта да нямат сценична треска пред всички, и още повече способността да се справят с нещата без паника. Те се чувстват удовлетворени, когато са накарали хората да разберат и да видят тези неща, и затова правят всичко възможно, за да се изявят при първия удобен случай за това, и се изявяват без задръжки, без никакви скрупули и без никакъв срам. Това правят антихристите. Ако Аз винаги разговарям по основната тема на събиранията, някои хора стават сънливи, докато Ме слушат да говоря. Или, когато разговарям по основната тема, умовете на хората все още са на други неща и не им е лесно да се съсредоточат върху това, което казвам. В такива ситуации Аз водя някакъв непринуден разговор, разказвам история или виц. Тези неща и истории обикновено са свързани с определен покварен нрав и състояния, които хората разкриват в живота си. Използвам истории или разказвам виц, за да събудя хората малко, така че да могат да разберат малко по-добре. Когато антихристите видят това, те си мислят: „Разказваш вицове в проповедите си на събиранията. Аз също мога, аз съм точно толкова добър, колкото и теб. Просто ще пусна небрежно един плосък виц и ще накарам всички да избухнат в смях, и на всички ще им хареса — колко страхотно! Просто непринудено ще разкажа една история и тогава никой повече няма да иска да посещава събиранията, а ще искат да слушат само моите истории“. Те се съревновават с Мен в това. Има ли смисъл да се съревновават с Мен в това? Защо разказвам истории? Защо участвам в раздумки? Хората могат да разберат някои неща от раздумките и историите Ми и това им помага да разберат истината по един спокоен начин — това е Моята цел. Антихристите обаче се хващат за това и се опитват да се възползват от него, като казват: „На събиранията, през това време, което е толкова решаващо и важно, ти просто говориш празни приказки, така че и аз ще го правя“. Дали раздумките винаги са едни и същи? Антихристите, тези боклуци, дори не разбират истината, така че какво може да излезе от техните празни приказки? Какво може да излезе от техните истории или вицове? Тези животни, които нямат духовно разбиране, приемат сериозните въпроси на общението за истината и разказването на истории твърде повърхностно и небрежно. Що за хора правят това? Антихристите, хората, които нямат духовно разбиране, и хората, които не се стремят към истината, обичат да правят такива неща.

Очите на братята и сестрите, очите на повечето хора, не могат да открият почти никаква грешка в притворните действия, в които се впускат антихристите. Защо е така? Защото антихристите потулват и прикриват грешките си и няма да позволят да ги видиш; те държат нечестивата си страна, развратната си страна и лошата си страна скрити зад кулисите. Къде е това „зад кулисите“? Това са местата, които не можеш да видиш, тоест в дома им, в обществото, на работното им място, пред роднините и приятелите им; това са места извън твоя поглед и обсег. Техните думи и поведение, които можеш да видиш и с които можеш да влезеш в контакт, са изцяло онази тяхна страна, която е преструвка, онази тяхна страна, която е преминала през обработка. Онази тяхна страна, която не можеш да видиш, е тяхната истинска същност, тяхното истинско лице. А какво е тяхното истинско лице? Когато са около невярващото си семейство, те говорят всякакви лоши думи — оплаквания, негодуване и враждебни думи срещу другите, думи, осъждащи и заклеймяващи братята и сестрите, оплаквания, че Божият дом е неправеден — те казват всички тези неща, без да пропускат нищо, без да се сдържат ни най-малко. Когато са сред роднините и приятелите си, те обсъждат мирския свят и клюкарстват за семействата на други хора, участват във всички светски дейности на невярващите и дори активно участват в сватби и погребения. Те клюкарстват с невярващите, съдят и проклинат другите, разпространяват безпочвени слухове за хората и ги клеветят зад гърба им — те казват всички тези неща. Когато са сред невярващите, докато общуват с други хора, те мамят хората, сформират клики, нападат хората, а на работното място могат да набеждават другите, да ги клеветят и да ги потъпкват, за да получат по-висока позиция — те могат да правят и всички тези неща. Когато са със семействата си или с невярващи, те не са търпеливи, толерантни или смирени, а вместо това напълно разкриват истинското си лице. В Божия дом те са вълци в овчи кожи, а когато са сред невярващите, хора, които не вярват в Бог, те разкриват вълчия си облик, за да го видят всички; те се борят с невярващите за своите интереси, за дума, за изказване и ще спорят безкрайно с невярващите за най-малкия интерес, докато лицето им не почервенее. Ако не получат никаква полза или бъдат кастрени в Божия дом, те се прибират вкъщи и вдигат врява, причиняват неприятности и действат по начин, който кара семейството им да се страхува от тях. Сред невярващите те не проявяват никакво християнско благоприличие, нито свидетелстват, както би трябвало да правят християните — те са вълци до мозъка на костите си, дори не са хора. В Божия дом и пред братята и сестрите те дават обещания, полагат клетви, изразяват решителността си и изглеждат готови да отдадат всичко на Бог и изглежда, че имат вяра в Бог. Когато обаче дойдат сред невярващите, техните стремежи и вярвания са същите като на невярващите. Някои дори следват знаменитости, както правят невярващите, и копират това, което знаменитостите носят всеки ден, като разголват горната част на тялото си, носят косата си разрошена и слагат тежък грим — те не приличат нито на човек, нито на призрак. Носят модерни дрехи и всеки ден са в крак с времето с чувството, че животът е толкова пъстър, и дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцето си изобщо не изпитват чувство на ненавист към начина, по който живеят невярващите. Антихристите вършат много неща и полагат големи усилия, за да си осигурят място в църквата и да имат престиж и статус в сърцата на хората. Тези усилия се полагат изцяло, за да постигнат целите си, да предизвикат уважение и преклонение у другите. Това поведение, тези подходи и външни разкривания формират ясен контраст с начина, по който живеят зад кулисите, а техните действия и поведението им зад гърба на хората изобщо не са неща, които един християнин трябва да прави. С такъв ясен контраст можем да определим, че всичко, което правят и разкриват сред братята и сестрите, е преструвка, че не е истинско и не е естествено разкриване. Антихристите се преструват само за да постигнат целите си, в противен случай никога не биха направили компромис със себе си да вършат тези неща. Като съдим по това, което правят, и по разкриването на нрава им зад кулисите, както и по собствените им стремежи, те не обичат истината, не обичат положителните неща, не обичат благоприличието и порядъчността, още по-малко обичат да понасят страдания и да плащат цена или да следват християнския път. Следователно доброто поведение, което показват, не извира от сърцата им, не е доброволно, не е искрено, а по-скоро е против собствените им желания и цели да го видят другите, да спечелят благоволение и да купят сърцата на хората. Някои хора казват: „Каква полза имат от купуването на сърцата на хората?“. В това се различават антихристите от обикновените хора; тази полза е толкова важна за тях. И така, каква е тази полза? Тя е, че когато застанат сред хората, няма никой, който да не ги познава, никой, който да не ги одобрява, никой, който да не ги хвали, никой, който да не им се покланя. Когато имат проблем, хората търсят антихриста, вместо да търсят Бог и да Му се молят. И как се чувства антихристът, когато всички му се покланят и се въртят около него? Той се чувства като богоподобен или изключителен човек и се чувства сякаш се носи в облаците, на седмото небе е, а това е различно от начина, по който живее обикновеният човек. Когато е сред хората, всички го обсипват с похвали и възхищение и го превъзнасят като звезди, скупчени около луната — какво страхотно чувство е това и колко много наслада, комфорт и щастие има в сърцето му! Точно това искат антихристите. Обаче, ако в група хора никой не обръща внимание на антихриста, ако много малко хора знаят името му, ако никой не знае силните му страни, ако в съзнанието на повечето хора той е смятан за обикновен човек, някой без никакви специални характерни черти, без никакви силни страни, без нищо изключително в него, нищо, което другите хора да ценят или да уважават, или нищо, за което някой да говори с възхищение, то това кара антихриста да се чувства неудобно и зле в сърцето си; той не се чувства като божество или сякаш се носи в облаците. За него да живее така е твърде скучно, твърде неудобно, твърде задушаващо, твърде неудовлетворително и не си струва. Той смята, че ако през целия си живот трябва да бъде просто обикновен човек, който изпълнява някакъв дълг и става сътворено същество, което отговаря на критериите, то какво е удоволствието от такъв живот? Как може да има толкова малко удоволствие във вярата в Бог? За него това е твърде ниско ниво и трябва да бъде повишено. Но как да бъде повишено? Той трябва да увеличи популярността си, така че хората да го гледат с благоговение и да го ценят високо, и да може да живее великолепен живот. Ето защо, когато се молят, антихристите не се молят сами вкъщи, а трябва да отидат да се молят в църквата, да се молят, когато са събрани заедно с братя и сестри, да се молят на глас, да се молят граматически, логично, подредено и обмислено, да се молят така, че всички присъстващи да могат да чуят, така че всички присъстващи да могат да чуят тяхното красноречие и ясна мисъл и да знаят, че имат собствен стремеж. Когато четат Божиите слова, и тях не четат сами вкъщи. Първо се подготвят вкъщи, а след това четат, за да ги чуят другите, така че другите хора да видят, че словата на Бог, които четат, са все важни, все от решаващо значение. Каквото и да правят, те винаги предварително се подготвят насаме и едва когато са подготвени, когато другите биха ги сметнали за почтени и биха ги одобрили, те излизат пред другите. Има дори някои, които репетират и се подготвят вкъщи пред огледалото, преди да го представят пред другите. Когато го представят пред другите хора, то не е в най-оригиналния си вид, а вече е преминало през обработка много пъти, обработено чрез мислите, възгледите, покварения нрав, хитрите схеми и подмолните средства на антихриста. За да постигнат целта си да имат статус и популярност в църквата и сред хората, антихристите няма да се поколебаят да платят всякаква цена, за да направят тези неща. Следователно, как се наричат всички тези неща? Дали са истински разкривания? Дали са практики, с които трябва да се занимава човек, стремящ се към промяна в нрава? (Не.) Всички те произтичат от преструвка; антихристите се преструват толкова много, че да му се догади на човек.

Някои хора не разговарят на събирания, ако първо не са си подготвили чернова. Те трябва първо да си подготвят чернова насаме, да я поправят много пъти, да я обработят, да я шлифоват и едва когато е готова, ще проведат общение пред братята и сестрите. Някой им казва: „Всички тук сме братя и сестри. Просто говори честно и правдиво на събиранията. Просто казвай каквото ти дойде наум. Това е най-добрият начин“. Те отговарят: „Не, не мога. Ако направя така, тогава братята и сестрите ще ме гледат отвисоко“. Виждаш, те несъзнателно казват нещо вярно. Във всяко отношение те правят неща, за да защитят репутацията и статуса си. Някои хора, които са изключителни таланти, професори, студенти в университета, докторанти или научни изследователи в обществото, използват определено притворно поведение и обработено поведение, за да взаимодействат с хората, за да се докажат и да защитят статуса и репутацията си. Тоест, те носят маска, за да взаимодействат с хората, и хората никога не знаят какво всъщност преследват, дали имат някаква слабост, какво точно правят насаме, и винаги има нотка на съмнение, винаги има въпросителен знак, когато става въпрос за личния им живот и за това как постъпват и се отнасят със света. Нима тези хора не се преструват толкова дълбоко? И така, вие как трябва да се отнасяте към тези хора? Трябва ли, понеже те са неискрени с теб, и ти да си неискрен с тях? Например, те говорят само учтиви любезности, когато те срещнат, така че и ти просто си постоянно учтив с тях — приемливо ли е това? (Не.) Тогава какъв е подходящият начин да общувате с тях? (Когато човек открие, че те показват тези проявления, първо трябва да ги разобличи, да разговаря с тях за това каква е природата същност на този вид нрав и от какво намерение се ръководи. Ако те не приемат това, което им казва човек, тогава той не бива повече да разговаря с тях.) Трябва да ги разобличите и ако не приемат това, което казвате, тогава ги отбягвайте. Има ли сред вас такива, които все още биха могли да бъдат подведени от тях и да им се покланят? С духовния ръст, който имате сега, вие по принцип сте способни да прозрете донякъде тези очевидни фарисеи, но ако срещнете някой, който е по-способен, който може да се преструва, който се крие дълбоко, ще можете ли да го прозрете? Ако винаги казват и правят само правилните неща, ако изглежда, че нямат недостатъци и никога не правят грешки, ако понякога ставаш негативен и слаб по някои въпроси, но те никога не стават, а ако станат, могат сами да го разрешат и бързо да излязат от това, но ти не можеш, тогава, когато срещнеш такива хора, ще ги одобряваш и ще им се покланяш, и ще се учиш от тях и ще ги следваш; ако не си способен да разпознаеш такива хора, тогава е трудно да се каже дали ще бъдеш подведен от тях, или не.

За колко аспекта разговаряхме по тази тема за преструвката? Единият аспект е, че те използват понасянето на страдания като преструвка. В сърцата си те наистина не искат да понасят страдания и изпитват голяма съпротива към това, но въпреки това много неохотно понасят страдания, отказват се от неща и плащат цена, за да постигнат целите си. След като са страдали, те все така не се примиряват с това и смятат, че това страдание не си е струвало, защото много хора не знаят за него. Затова те го разгласяват навсякъде, като разказват на много хора, които не са знаели за него. В крайна сметка някои хора научават какво се е случило и остават с дълбоко впечатление от тях, имат високо мнение за тях и им се покланят, и по този начин те постигат целите си. Има и такива, които се представят за добри хора, за хора с добро поведение и чувство за дълг, които искат да общуват с хората, като използват този вид образ, идентичност и индивидуалност, така че хората да повярват, че са добри хора и да се сближат с тях. Те приемат това да бъдат добри хора за своя цел, за да получат възхищение от още повече хора, така че да се издигнат в очите на хората и да могат да увеличат популярността си. Не е ли така? (Да, така е.) Като използвахме някои подходи, които антихристите прилагат, току-що разобличихме и разнищихме скритите цели зад тяхното престорено поведение и същността на тяхната преструвка, какви неща правят и казват и какви проявления показват, които доказват, че се преструват. Тук ще приключим общението по този аспект.