В съзнанието ви сега кои задачи в църквата са най-важни и са свързани с разрастването на Божия план за управление? (Проповядването на евангелието.) Евангелската работа е основна задача. За Бог Божието дело е дело, но за хората то е техен дълг. Освен евангелска работа има и филмопроизводство, преводаческа работа, работа по химните и разнообразна работа с текст. В днешно време повечето хора, които изпълняват дълга си на пълно работно време, са ангажирани с дейности, свързани с тези задачи. Кажете Ми, коя от тези задачи може да бъде пропусната? Някои хора казват: „При музиката е въпрос само на няколко ноти, които не смятам за важни. Божиите слова пак могат да бъдат разгласявани и разпространявани по същия начин и без всички тези мелодии, и пак могат да доведат хората пред Бог“. Правилно ли е да се каже това? (Не, не е правилно.) Защо е неправилно? Различните видове видео продукции щяха ли да са добри без музика? (Не.) Освен че е необходима за пеенето на химни в църквата, музика е необходима и за всички филми, музикални клипове, хорови изпълнения и сценични пиеси, както и за видео рециталите на Божиите слова и така нататък. Макар на пръв поглед музиката наистина да е просто въпрос на ноти, щом хората я чуят, тя е по-ефективна в разгласяването на Божиите слова и може да изиграе роля в насърчаването на разпространението на евангелието, затова е незаменима. Дори ако просто говориш непринудено, а на заден план звучи музика, ефектът ще бъде различен, нали? Така че този дълг е много важен. Някои хора казват: „Тогава важна ли е нашата видеообработка?“. Вие Ми кажете, важна ли е видеообработката? (Да.) Например голяма част от образите, създадени чрез технология за специални ефекти, не биха могли да бъдат заменени с никакви сурови видео кадри, нито биха могли да бъдат заснети — това е модерно изкуство. Има и такива, които казват: „Божият дом дори говори за модерно изкуство. Това не означава ли да се върви в крак с времето?“. Как така да се върви в крак с времето? Това се нарича да се възползваш от Сатана, за да служи. Разбира се, не става въпрос да се възползваш от братя и сестри, за да служат. Имам предвид, че ако можеш да усвоиш някои технически и артистични професии и да използваш тези професионални знания в делото за разпространяване на евангелието и разгласяване на Божиите слова, тогава това, което си усвоил, е полезно. Ако можеш да го усвоиш, това е Божия благодат и тогава можеш да изпълняваш съответния дълг и ще бъдеш благословен. Това не е ли благословия за теб? (Да.) Така че не е важно какво усвояваш, а дали го използваш за своя дълг. Има и други, които казват: „Ние се занимаваме с работа с текст, но никой никога не научава за нас, никой не ни споменава и много хора дори не ни виждат. Станали сме ненужни“. Това означава да не гледаш на въпроса ясно. Хората не могат да те видят, но Бог може да те види, Бог те проучва внимателно, Бог те напътства, Бог те благославя, защо не можеш да го почувстваш? Има ли значение дали хората те виждат или ви споменават? Коя истина не ви е била предоставена? От кои проповеди и общения бяхте изключени? В действителност техническото съдържание на работата с текст не е много високо и професионалните аспекти не се нуждаят от толкова голямо подсилване. Едно нещо обаче е незаменимо. Трябва да разбираш истината. Ако не разбираш истината, няма да можеш да напишеш нищо. Ти имаш познания по писане, можеш да стандартизираш езика, да организираш езика и можеш да изложиш структура и идеи в писмен вид. Самата структура обаче не е статията. Тя трябва да бъде изпълнена със съдържание. Какво точно трябва да се напише като съдържание и как точно трябва да се напише, за да се постигне резултатът от свидетелстването за Бог — ето в какво трябва да навлезете. Ако се задържате само на тази основа, тази на свидетелстването за Божиите слова и разгласяването на този етап от Божието дело, тогава вашият духовен ръст никога няма да нарасне. Ако в допълнение към свидетелстването за новото Божие дело, противопоставянето на представите на хората и общуването за някои истини на виденията, можете също така да общувате и за някои истини за навлизането в живота и да използвате някои факти, истории и някои доста фино описани детайли, за да изразите всички различни състояния дълбоко в сърцата на хората, така че хората да разпознаят своята поквара и да разберат какви са Божиите изисквания към човечеството и какви са Божиите намерения, и освен това да разпознаят най-съществените въпроси — какво точно е истината, какъв е пътят, по който хората трябва да поемат, къде е грешката в грешните пътища, по които хората вървят сега, какви хора Бог изисква да бъдат човешките същества и какъв е пътят, по който Бог изисква хората да поемат — ако можете да напредвате стъпка по стъпка към това, тогава дългът, който изпълнявате, ще бъде изключително ценен. Но това е трудната част, това е най-трудното нещо. Навлизането на хората в живота не се случва в рамките на ден или два. За много въпроси отнема една или две години от първото им споменаване, докато хората осъзнаят за тях. Нужни са от две до три години или дори от три до пет години от неясното осъзнаване до ясното осъзнаване, нужни са от две до три години от проясняването на осъзнаването до разбирането на естеството на този въпрос, а след това са нужни още две или три години, за да се разбере сериозността на този проблем. Хората, които са вцепенени и имат слаби заложби, могат да достигнат само дотук. Хората с по-добри заложби и буден дух знаят как активно да търсят какво е истината, което отнема още две или три години… Преди да се усетят, целият им живот е минал. Ето колко бавно е навлизането в живота! Разбирането и запомнянето на истината от хората далеч надхвърлят скоростта, с която хората преживяват и възприемат истината. Какво имам предвид с това? Имам предвид, че преживяването и възприемането винаги са бавни, защото това е живот, докато разбирането и запомнянето изискват само ума. Хората с добра памет, силна способност за разбиране, някои заложби и известна образователна основа могат да постигнат тези неща бързо. Но след като разбере, човек има ли познание? Не. След като разбере, човек просто спира до знанието за какво се отнася този въпрос и нищо повече, но това все още няма да е достатъчно при предприемане на действия. Защо няма да е достатъчно? Често доктрината, която разбираш, не може да бъде приложена или свързана с нещата, пред които се изправяш. В резултат на това, едва след като се провалите многократно, претърпите доста загуби, направите доста отклонения и получите много съд, наказания и кастрене, вие най-накрая разбирате истината и сте способни да практикувате и да преживявате Божиите слова във всички различни неща, които ви се случват. Дотогава ще са изминали толкова много години, че лицето ти може да е покрито с бръчки — не е ли това много бавно? Животът на хората напредва много бавно, защото истината, която разбират, включва тяхната природа същност, съществуването им и нещата, според които живеят, а това включва трансформация на нрава и промени в живота им. Как така може твоят живот много лесно да се промени в друг живот? От една страна, за това е необходимо Божието дело, но в същото време е необходимо и активното съдействие на хората. Наред с това има изпитания на външната среда, както и твоят личен стремеж. Освен това трябва да имаш достатъчно заложби и прозрение, а след това Бог ще ти даде допълнително просветление и напътствие. Нещо повече, Бог ще ти наложи някои наказания, известно правосъдие и кастрене, а братята и сестрите ще те критикуват, но въпреки това ти трябва да се стремиш нагоре, за да може да се отстранят нещата, които принадлежат на Сатана — само тогава положителните неща, които принадлежат на истината, могат да навлязат малко по малко. Някои хора казват: „Когато хората разберат истината, животът им се променя“. Правилно или погрешно е да се каже това? (Това е погрешно.) В какво се състои грешката? Разбирането на истината не е равносилно на притежаването на истината, и щом я разбереш, тя не е и твоят живот. Щом чуеш истината, възприемеш я и разбереш това, което чуваш, колко дълго може да съществува в сърцето ти? Възможно е месец по-късно тези слова, които по онова време си смятал за най-важни, да са изчезнали напълно, и когато ги чуеш отново, да се чувстваш така, сякаш никога преди не си ги чувал. Ако обаче наистина притежаваш реален духовен ръст и имаш този аспект на свидетелство за преживяване, тогава не е нужно да ги слушаш отново и отново. Ако не притежаваш този аспект на истината реалност, тогава трябва да слушаш повече, докато навлезеш в истината реалност; ако не слушаш, тогава това, което разбираш, постепенно ще намалее и ще изчезне, докато станеш точно като невярващите. Следователно Божиите слова и истината трябва да се слушат и четат постоянно. Четенето и слушането им твърде малко няма да е достатъчно. Всички вие имате дълбоко осъзнаване за това, нали? (Да.) Понякога, след като не сте пели химни или не сте се молили на Бог в продължение на два-три дни, чувствате празнина в сърцето си и не можете да разберете Бог, затова се чудите къде да отидете на разходка, за да се отпуснете. В резултат на това, колкото повече се отпускате, толкова по-недисциплинирани ставате, и когато отидете в църквата за общение с братята и сестрите си за истината, се чувствате непривикнали и щом се спомене църковното дело, се чувствате донякъде неловко. В рамките на два-три дни си се променил и си станал като друг човек, така че чувстваш, че дори вече не се разпознаваш. Как е възможно това? Не си мисли, че след като си слушал много проповеди, истината е станала твоят живот и че си придобил истината. Все още си далеч от това! Не си мисли, че само защото си написал статия за свидетелство или си имал такъв вид преживяване, вече си спасен. Все още не си достигнал дотам! Това е само малък фрагмент от дългото ти житейско преживяване. Този фрагмент може да е само моментно настроение, моментно чувство, моментно желание или амбиция и нищо повече. Когато един ден си слаб и се обърнеш назад и се заслушаш в свидетелствата, които някога си дал, в клетвите, които някога си изрекъл, и в разбиранията, до които някога си стигнал, те ще ти се сторят непознати и ще си кажеш: „Това аз ли бях? Нима съм имал такъв голям духовен ръст? Как така не ми е известно? Това не бях аз, нали?“. В този момент ще осъзнаеш, че животът ти все още не се е променил. Какво показва това, че животът ти не се е променил? Означава, че нравът ти все още не се е променил. Как ще се почувстваш, когато откриеш, че — въпреки че си свидетелствал и по онова време си смятал, че вече си с голям духовен ръст — все още можеш да станеш толкова негативен, колкото си сега? Дали няма да си помислиш, че преобразяването на нрава е твърде трудно? Истината не е нещо, което може да се вгради в хората за една нощ. Ако хората наистина придобият истината като свой живот, те ще бъдат благословени и животът им ще бъде различен. Вече няма да бъдат такива, каквито са сега — често разкриващи покварен нрав, а ще могат да се покорят безпрекословно на Бог, да изпълняват предано дълга си и ще бъдат напълно преобразени.

Понеже човечеството е толкова покварено, приемането на истината не е лесна работа, а понеже истината е толкова ценна, за Бог е още по-трудно да вгради истината в хората. Ценността и значението на истината и всички нейни многообразни аспекти са толкова ценни и значими за хората. Но тъй като хората са били толкова дълбоко покварени от Сатана и имат толкова много сатанински неща в себе си, не е толкова лесно да се вгради истината в хората, така че тя да стане техен живот. Означава ли това тогава, че истината не може да бъде вградена в хората? Не, не означава. Тя може да бъде вградена в тях, но хората трябва да имат правилно отношение и възглед и трябва да следват правилния път. Това, че е трудно да се направи, не означава, че не може да се направи, точно както в първите два етапа от Божието дело, когато Бог не извърши делото на усъвършенстване, нито изрази тези истини или изрече тези слова, но някои хора бяха усъвършенствани, а някои все пак познаха Бог. Предвид този факт е постижимо и не е невъзможно истината да бъде вградена в хората, зависи само от това дали хората се стремят към истината. И така, как трябва човек да се стреми? Най-простият начин е да се четат Божиите слова всеки ден, да се запаметяват съществени Божии слова, да се размишлява върху един пасаж от Божиите слова всеки ден и да се четат с молитва и да се общува за тези слова отново и отново. Щом си прочел с молитва тези възгледи и изказвания — както и нагласите към различни хора, събития и неща — на които Божиите слова целят да те научат, така че да ги разбираш и те да са навлезли в сърцето ти, тогава, преди да се усетиш, положителни мисли и възгледи, както и принципи на практикуване, ще бъдат изживявани всеки път, когато ти се случват различни неща. Вие още не сте достигнали това ниво. Ти чете ли какво направи Йов? Какво правеше Йов, докато децата му се веселяха? Той дойде пред Бог да се моли и да принася жертви за децата си. Той никога не се отклони от Бог. Тоест, стой настрана от всичко, което може да накара сърцето ти да се отклони от Бог; не казвай нищо, което може да накара сърцето ти да се отклони от Бог; избягвай да гледаш неща, които могат да те накарат да се отклониш от Бог или да развиеш представи или съмнения за Него; не влизай в контакт с хора, които могат да те направят негативен, западнал и склонен към себеугаждане, или които могат да те накарат да се съмняваш, да се съпротивляваш или да се отклониш от Бог, а вместо това стой далеч от такива хора; бъди близо до всеки, от когото можеш да придобиеш духовно извисяване, помощ и приток; и не прави неща, които могат да те накарат да отритнеш истината, да не я харесваш или да си отблъснат от нея. Трябва да имаш някаква представа за тези неща в собствения си ум. Не се носи по течението на живота с мисълта: „Не ме интересува колко дълго ще живея или как ще се развие животът ми, ще оставя всичко на естествения му ход и на устроеното от Бог“. Бог е подредил среди за теб и ти е дал свободна воля да избираш, но ако не сътрудничиш и постоянно поемаш инициативата да имаш досег с онези хора, които обичат светските неща, които винаги се отдават на плътта, които не са отдадени на дълга си и са безотговорни, и ако постоянно си в компанията на тези хора, какъв е крайният резултат и изход? Когато тези хора нямат какво да правят, те говорят за ядене, пиене и забавления, и често разпространяват слухове и клюкарстват. Ако се сблъскаш с такива изкушения и не стоиш настрана от тях, и дори станеш обсебен от тези неща и умишлено се мотаеш с такива хора, тогава си в опасност, защото изкушението е навсякъде около теб! Когато мъдрите хора видят такова изкушение, те стоят настрана. Те са наясно в сърцата си: „Аз нямам този духовен ръст, няма да слушам, нито искам да им обръщам внимание. Тези хора не се стремят към истината, нито обичат истината. Ще стоя настрана и ще намеря тихо място, за да чета сам Божиите слова, да успокоя сърцето си и да размишлявам известно време, и да дойда пред Бог“. Всички тези принципи и цели са: първо, не се отклонявай от Божиите слова; и второ, не се отклонявай от Бог в сърцето си. По този начин можеш постоянно да живееш пред Бог върху основата на разбирането какво е истината. От една страна, Бог ще те защити от попадане в изкушение. От друга страна, Бог ще се отнесе към теб изключително благосклонно, като ти даде възможност да разбереш какво трябва да направиш, за да практикуваш истината, и ти даде възможност да бъдеш озарен и просветлен за всички различни истини. Що се отнася до твоя дълг, Бог ще те напътства да се опитваш да не правиш грешки, винаги да правиш нещата правилно и да знаеш принципите. По този начин няма ли да бъдеш защитен? Разбира се, това не е най-голямата и крайна цел. И така, каква е крайната цел? Тя е да можеш да си вземаш поука от различни хора, събития и неща, да разбираш Божиите намерения, да познаваш Божието дело и да практикуваш според принципите, изисквани от Бог. По този начин твоят живот и духовен ръст могат да продължат да напредват, вместо да са в застой. Ако си винаги зает с дела и не се съсредоточаваш върху практикуването на истината при изпълнението на дълга си и разрешаването на трудностите на навлизането в живота, тогава няма да напреднеш в живота си. Навлизането в живота се постига чрез изпълнение на дълга. Ако човек се отклони от изпълнението на дълга си и се отклони от Божиите слова, няма да има напредък в живота. Някои хора виждат други да си бъбрят празни приказки и затова се включват и си навират носа, постоянно се месят и постоянно обичат клюките — Бог не харесва такива хора. Какви хора харесва Бог? Хора, които могат да успокоят сърцата си. За какво да се успокоят? За да бъдат кукла, която не мисли за нищо? Не, за да се молиш тихо пред Бог, да търсиш Божиите намерения, да молиш Бог да те закриля и да те просветлява. Също така да търсиш просветление и озарение по отношение на някой аспект на истината, който не разбираш, за да постигнеш разбиране и яснота по този аспект на истината или да търсиш разрешение за проблемите, които те възпрепятстват в някой аспект на работата ти, и да получиш Божието напътствие. Има толкова много задачи, които трябва да се предприемат, и неща, които трябва да се направят, когато човек е притихнал пред Бог. Не става въпрос в моменти на бездействие да идваш при Бог, за да се отбележиш, и да казваш: „Боже, тук съм, нося Те в сърцето си, бъди с мен, не ме оставяй да падна в изкушение!“. Ако отбиваш номера по този начин и си небрежен към Бог, тогава не си истински вярващ и Бог няма да дари с истината такива хора. Какво трябва първо да притежават хората, за да може Бог да им дари истината? Трябва да имат сърце, което гладува и жадува за праведност, искрено сърце. Какво означава, ако сърцето ти е искрено? Означава, че наистина обичаш истината. Ако винаги си безцеремонен към Бог и изобщо не си искрен, винаги искаш сам да вземаш решенията си за всичко и винаги искаш да идваш пред Бог, за да се отбележиш, да Го поздравиш, а след това сам да решаваш и да вършиш нещата, тогава, въпреки че Бог ти е възложил Своето дело, ти в крайна сметка нямаш нищо общо с Бог или с истината. Как се нарича това? Това се нарича да се съпротивляваш на Бог и да се занимаваш с лични дела. Може ли Бог да те просветли по този начин? Не. Разбрахте ли всички вие пътя за стремеж към истината и за разбиране на истината? Трябва често да идвате пред Бог, да успокоявате сърцето си, за да търсите истината и да се молите на Бог, и трябва да се научите да се успокоявате. Да се успокоите не означава да имате празен ум, а да имате молби, мисли и бреме в сърцата си, да идвате пред Бог с искрено и копнеещо сърце, да имате копнеж за истината и Божиите намерения и да носите бреме за дълга, който изпълнявате, и за работата, която вършите — ето какво трябва да имаш, когато идваш пред Бог и се успокояваш.

Току-що разговарях за това, че цялото дело на църквата е пряко свързано с разпространяването на евангелието на Божието царство. По-конкретно, делото за проповядване на евангелието и всички задачи, които са свързани с професии, имат важна и неразривна връзка с делото за разпространяване на евангелието. Следователно всичко, което е свързано с делото за разпространяване на евангелието, касае интересите на Бог и на Божия дом. Ако хората могат правилно да разберат делото за разпространяване на евангелието, те трябва да се отнасят правилно към дълга, който изпълняват, както и към дълга, изпълняван от другите. Кой е правилният начин да се отнасяме към дълга? Полагайте максимални усилия и го изпълнявайте в съответствие с Божиите изисквания. Като минимум не се ангажирайте с поведение и практики, които преднамерено причиняват вреда или смущение, и не правете умишлено нещо, за което знаете, че е грешно. Ако някой упорства да върши нещо, макар да знае, че то прекъсва и смущава делото на църквата, и никой не може да го разубеди, тогава той върши зло, играе си със смъртта и показва истинското си лице на дявол. Бързо убедете братята и сестрите да разпознаят що за човек е той и след това премахнете злия човек от църквата. Ако злодеят е временно объркан и не върши зло умишлено, как трябва да се реши този въпрос? Трябва ли този човек да бъде възпитаван и да му се помага? А ако въпреки възпитанието не слуша? Братята и сестрите се събират, за да го критикуват. Ами ако човекът е компетентен в работата си, но не влага всичките си сили, за да я върши, а за момента няма кой да го замести и всички все още искат той да я върши? Всички се събират, за да кастрят човека и да го предупредят: „Бог те е издигнал и е поискал от теб да изпълняваш този дълг. Ако не влагаш всичките си сили, за да го вършиш, продължаваш да създаваш смущение и отново изоставиш работата си, тогава ти очевидно нямаш съвест и не си подходящ да изпълняваш дълга си“. Добър ли е този начин? Ако някой може да го замести, тогава го освободете. Вие бихте ли посмели да го направите? Повечето хора не биха посмели. Когато става въпрос за защита на делото на църквата, много хора не смеят да се изправят и да отстояват справедливостта. Това не означава ли, че не смеят да се придържат към истината? Някои хора си заравят главата в пясъка и са безразлични, когато виждат как делото на църквата бива прекъсвано или смущавано, сякаш това няма нищо общо с тях, и отношението им е да си затварят очите за това. Но ако някой ги критикува, като казва, че не бива да са такива, или ги презира, или ги гледа отвисоко, те се дразнят и си мислят: „За кого се мислиш? Кой си ти, че да ме критикуваш? Кой си ти, че да ме гледаш отвисоко? Трябва да изясним този въпрос“. Те приемат този въпрос присърце и се отнасят сериозно към него и не могат да се стърпят да не кажат нещо и да не заявят позицията си. Те не са почувствали нищо, когато делото на църквата е било възпрепятствано и смущавано и му е нанасяна вреда, а вместо това са си затворили очите за това. Що за хора са това? (Егоистични и достойни за презрение хора.) Дали е просто егоизъм и низост? Този проблем е толкова сериозен, че не може да се обобщи само с едно изречение. Може само да се каже, че такива хора нямат човешка природа и категорично не са добри хора. Всъщност това правят антихристите и, разбира се, лъжеводачите не са изключение. Антихристите нямат никаква представа какви са интересите на Божия дом. Когато делото на църквата бива възпрепятствано, те не го виждат. Някои хора създават пълен безпорядък, като смущават делото на църквата, но когато антихристите видят това, не го приемат на сериозно. Те го омаловажават и безсилно смъмрят извършителя с няколко прости забележки, увещават го накратко и нищо повече, без и най-малък намек за възмущение. Имат ли такива хора чувство за справедливост? Що за хора са това? Такива хора хапят ръката, която ги храни, те са предатели! Те са измет!

Току-що направих обобщен преглед на това какво представляват интересите на хората, каква е същността на интересите на хората, защо хората преследват лични интереси, какво е естеството на човешкия стремеж към лични интереси, а също и какво е естеството на Божиите интереси и как се определят те. Божиите интереси са най-справедливата кауза и трябва да се разглеждат като такива. Изобщо не е егоистично Бог да защитава Своите интереси, нито е само заради защитата на Божието достойнство и слава. По-скоро Той иска да защити напредъка и резултатите от Своето дело и да защити една справедлива кауза. Това е най-справедливото и основателно поведение и начин на действие и това е Божие деяние. Сътворените човешки същества не бива да таят никакви представи за това Божие деяние, камо ли да таят някакви упреци или осъждане. Можем ли да кажем, че Божиите интереси са над всичко останало? (Да.) Егоистично ли е да се каже това? (Не.) Хората разбират този аспект на истината и на тази основа това твърдение е валидно. То не е преднамерено пристрастно, то е безпристрастно и основателно. „Те никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава“ — това е същността на антихристите. Тяхното отношение и подходът им към интересите са от такова естество и те изобщо не се съобразяват с интересите на Божия дом. Какво означава „никога“? Именно, че изобщо не мислят за Божиите интереси, нито имат такова понятие; те се съобразяват само със собствените си интереси — ето какво означава това. Колко сериозно е това? Предават интересите на Божия дом, като ги разменят за лична слава и лични интереси. Техните интереси са първостепенни и могат да заменят Божиите интереси. Те ще се борят за своите интереси, без значение колко нечестиви, недопустими или негативни са техните интереси, и за да грабнат интересите си и да се борят за тях, те биха стигнали дотам, че да пожертват всекиго, на всяка цена. Що за поведение е това? (На антихристите.) Поведението на антихристите — ето какво прави Сатана. Сатана контролира този човешки род, контролира една страна, контролира една раса и би стигнал дотам, че да пожертва всякакъв брой животи в замяна на стабилността на своя контрол. Какви са неговите интереси? Власт и положение на контрол. И така, как придобива положение на контрол и как стабилизира този контрол? (На всяка цена.) На всяка цена. Тоест, не го е грижа дали практиките и методите му изглеждат допустими или недопустими в очите на обществото, и използва всичко — от клане и потисничество до меки и твърди тактики, принуда и примамка, и би стигнал дотам, че да пожертва живота на всекиго или всякакъв брой животи в замяна на стабилността на своето положение и властта в ръцете си — това е поведението на Сатана. Антихристите също постъпват по този начин.

Тези думи от днешното общение по ваш вкус ли са? (След като слушах днес, придобих много и по-конкретно разнищването на знанието и на интелектуалците много ме трогна. В миналото не бях съвсем съгласна с идеята, че на интелектуалците им липсва духовно разбиране, но през това време, чрез Божието разнищване на знанието, постепенно успях да се съпоставя и да видя, че в много случаи аз самата не мога да възприемам Божието слово, не го разбирам, когато го чуя, и когато разглеждам хора и събития, аз гледам на тях и ги анализирам от интелектуална гледна точка, което води до изопачено възприемане — това е липса на духовно разбиране. Сега мога да видя по-ясно същността на интелектуалците.) Като говоря за интелектуалци днес, Аз в никакъв случай не визирам някой конкретен човек, но ако можете да се съпоставяте с Моите слова, това е добро нещо и има надежда, че можете да обърнете нещата и да навлезете. Трябва да се стремите усърдно — от момента, в който не разбирате или не възприемате истината, бавно да достигнете до момента, в който можете да разбирате някои прости, самостоятелни, не толкова дълбоки истини една след друга, така че това, което разбирате, да е истината, а не думи и доктрини. По този начин, малко по малко, ти ще имаш духовно разбиране. Ако проумяваш нещата, като се съсредоточаваш върху истината и реалността, постепенно ще разбереш истината; ако постоянно анализираш нещата, като се съсредоточаваш върху доктрината, като използваш логика и ума си, тогава това, което разбираш, ще бъде просто доктрина или теория, която никога няма да се превърне в истина, и ти никога няма да стигнеш по-далеч от основата на доктрината. Не е ли така? (Да.) Някои хора казват: „Защо не мога да разбера някои от Божиите слова, които чета? Защо не са толкова лесни за разбиране и приемане от хората, когато се измерват с граматика и въз основа на структурата на есе?“. Как обяснявате този проблем? Можете ли да го разберете сега? Аз ще ви го обясня. Бог говори на хората, откакто човечеството съществува, и всяка дума и всеки абзац от това, което Той казва, е просто език, а не есета. Докато говоря тук днес, Аз есе ли представям, доклад ли изнасям, или просто разговарям? (Разговаряш.) Аз си говоря с вас, казвам истината и говоря по темите, от които се нуждаете. Аз говоря, не представям есе. Следователно трябва да разберете какво е есе и какво е говорене — има разлики между двете. Няколкото елемента, които есетата изискват, са аспекти на знанието, които идват от човечеството, и не е нужно Бог да се придържа към това знание, когато говори. Той трябва само ясно и отчетливо да изрече истините, които възнамерява да изрече, и стига хората да могат да разбират истините, които чуват, това е достатъчно и дори няма нужда да се използват препинателни знаци. Човечеството е изобретило препинателните знаци и есетата, а също така е изобретило граматиката и елементите, които есетата изискват. Всички тези неща попадат в областта на знанието и не е нужно Бог да се придържа към тях. Освен това езикът идва от Бог и това е положително нещо. Следователно, без значение какво казва Бог, то е правилно. Няма нужда ти да го проверяваш за граматически проблеми или да сравняваш или разнищваш граматическите проблеми. Трябва само да разбереш в дадено слово, в даден абзац и в дадено изречение какво е Божието намерение, каква е истината, какви са истините принципи, които Бог изисква от хората, и какъв е пътят на практикуване, който Бог казва на хората, и това е достатъчно. Това е разумът, който сътворените същества — хората — трябва да притежават. Не е нужно Божиите слова и действия да се придържат към всички тези установени практики и рамки, формулирани от хората, а също и към тези правила и чисто интелектуални неща, присъщи на знанието, които не е нужно да се спазват. Бог е казал много неща и без значение какво казва Той, то е истината. Колкото повече хората с духовно разбиране и хората с преживяване четат Божиите слова, толкова повече те чувстват, че Божиите слова са истината. Каква е истината, която тези слова съдържат, е нещо, което хората трябва да проумеят, да търсят и да преживяват. Бог говори на човечеството — запомнете, това, което Бог прави, е да говори, а „говоренето“ на просторечие е известно като раздумка или говорене за разни неща. Каква е същността, съдържаща се в това, което Бог иска да каже тук? Това са Божиите намерения, истината и Божиите изисквания към хората — това е съдържанието. Естеството на говоренето е да се говори просто и ясно по разговорен начин, от сърце и лице в лице, понякога с използване на разговорен език и диалект, а понякога с използване на някои думи от книжовния език. За да напишеш есе, трябва да имаш въведение в първия абзац, да развиеш и да изложиш въпроса в средата, а след това да стигнеш до кулминация и заключение. То трябва да бъде написано точно според този формат, за да се счита за есе, и едва тогава учителят ще го прочете и ще го оцени като средно, добро или отлично. Можеш ли да оценяваш Божието слово по този начин? Да приемем, че казваш: „Това произведение е добро, има добра граматика, изречено е на божествен език и напълно съответства на структурата на есе; онова произведение не е толкова добро, малко е разпокъсано и структурата не е толкова добра. Някои от думите не са толкова граматически правилни и дори има някои думи, които не изглежда да са съвсем на мястото си“. Редно ли е да се чете Божието слово по този начин? (Не.) Би било изопачено да се четат по този начин и ти никога няма да придобиеш истината. Трябва да се научиш да четеш между редовете на Божиите слова, за да видиш какво Бог изисква от теб и каква е истината, която тези слова съдържат — това е умното нещо, което трябва да направиш. Ти дори не знаеш как да гледаш на тези неща и по цял ден повтаряш: „Как така Божието слово дори не е есе? Божието слово трябва да е като реч, а Бог трябва да говори изискано“. Аз не правя така. Би било толкова уморително и ще се уморите да слушате, а и говорещият също ще се умори. Помислете как Бог говори на небето, говори на Йов, говори на Петър, говори на Моисей и Йона — Божиите слова не бяха ли прости и ясни? Изобщо не можете да видите колко необикновени, абстрактни или велики са те, или колко строга е формулировката. Вижте, когато Сатана изкушаваше Йов, Бог каза на Сатана: „Забелязал ли си, че няма друг като слугата Ми Йов, който е непорочен и праведен, бои се от Бог и отбягва злото?“ (Йов 1:8) и „Давам ти го в ръката ти; но спаси живота му“ (Йов 2:6). Божиите слова бяха едновременно прости и сбити и обясниха въпроса много ясно. Това е Божият нрав и Божията същност. Бог не прибягва умишлено до загадъчни двусмислици и Неговото величие, необикновеност, достойнство, власт и могъщество не са престорени. Защо казвам, че не са престорени? Когато говори с някого, Той не се преструва, не се прикрива с възвишен образ и не казва неща, които хората не могат да разберат — Сатана прави така, Бог не прави така — и тъй като Бог го казва, Той ще те накара да го разбереш. Ако си дете, Той ще ти говори с думи, които децата могат да разберат. Ако си възрастен човек, Той ще ти говори на езика на възрастните хора. Ако си мъж, Той ще ти говори на език, който мъжете са свикнали да използват. Ако си покварено човешко същество, Той ще ти говори по начин и със структура на езика Си, които покварените хора могат да разберат. Бог говори по много начини. Понякога се шегува, понякога прави иронични забележки, понякога е саркастичен, понякога разнищва, понякога е по-строг, понякога е по-нежен, понякога те кара да се чувстваш трогнат, а понякога те утешава, след като те е кастрил… Цялото това дело, което Бог върши, и тези истини, които Той изразява, не са закостенели, те са живи. Бог е изворът на жива вода и източникът на истината е Бог. Каквото и да каже Бог, е редно, в него има истина и няма значение по какъв начин го казва. Ако някой винаги има представи за начините, по които говори Бог, структурата на Неговия език и т.н., и постоянно ги проучва внимателно и се съмнява в тях, и винаги се чувства разстроен от тези неща и си мисли: „Богът, в когото вярвам, всъщност не прилича на бог, защо е такъв? Затова не искам да го приема, би било твърде срамно, ако го приема, по-добре да вярвам в еди-кого-си“, какъв човек е това? (Неверник.) Това е неверник. Какви хора са повечето неверници? Хора, на които им липсва духовно разбиране. Когато хора, на които им липсва духовно разбиране, четат Божиите слова, те съсредоточено ги проучват внимателно, в резултат на което все още не могат напълно да ги проумеят, затова се чудят: „Щом това е истинският път, възможно ли е наистина да придобия благословии, като вярвам по този начин? Толкова много хора вярват. Ако не вярвам, няма ли да отида в ада?“. Те дори таят дребнави замисли. Те не се чудят: „Казват, че в Божиите слова има истина, тогава какво е истината? Как така не съм я видял? Трябва да чета и да слушам!“. Един ден те най-накрая „разбират това, което чуват“ и си мислят: „Това, което тези слова разкриват, е истинската ситуация, това е истината. Но езикът е твърде обикновен и обичаен, много е банален и може да бъде презрян и дискриминиран от интелигенцията и да се счита за най-обикновен разговор, и дори прозаичен в случая на някои думи, а някои думи, които интелектуалци от високо ниво в сферите на знанието не биха се унижили да използват, всъщност се изговарят от устата на бог — това е толкова невъобразимо и не би трябвало да е така, нали?“. Какви са последствията от това постоянно внимателно проучване? Ти ще почувстваш, че си по-добър от Бог и че Бог трябва да вярва в теб и да те възхвалява. Не е ли това проблематично? Това са хора, на които им липсва духовно разбиране. Тяхното отношение към Бог е винаги да стоят срещу Бог и да Го проучват внимателно. Едновременно с внимателното проучване на Бог, те Му се съпротивляват, а едновременно със съпротивата си мислят: „По-добре да не си бог, защото си толкова незначителен, не си като бог. Ако беше бог, нямаше да се чувствам спокоен. Ако те презирам и те проучвам внимателно, като те анализирам до такава степен, че вече не си бог и никой не вярва в теб, тогава ще бъда щастлив, а ако потърся велик бог, в когото да вярвам, ще се чувствам спокоен“. Такива хора са неверници. На повечето неверници им липсва духовно разбиране. Те никога няма да разберат или да придобият истината от тези най-обикновени слова на Бог. Те просто ги проучват внимателно отново и отново, като не само не успяват да придобият истината, но и забавят важния въпрос за собственото си спасение, а също така сами се разкриват и отстраняват. Нека да приключим днешното общение тук. (Благодаря на Бог!) Довиждане!

17 януари 2020 г.