А сега ще разговаряме за интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата. Нека засега не говорим за това дали може да има нещо общо между тези три интереса, тоест, когато говорим за един интерес, дали той може да се приравни на останалите. Нека първо да поговорим за Божиите интереси. Току-що споменах, че Божиите интереси включват Божията слава, Божието свидетелство, Божието име и най-важното — Божия план за управление и разпространението на Божието дело, които са най-големите и най-важните неща, що се отнася до Бог. Засега нека не споменаваме Божията слава, Божието име и Божието свидетелство, които са доста далечни за хората. Нека първо да поговорим за Божието дело. Какво дело всъщност върши Бог? Какво е съдържанието на Божието дело? Какво е естеството на Божието дело? Какво носи на човечеството Божието дело? Какво точно е неговото въздействие върху човечеството? Нека първо да поговорим за тези неща. И така, какво точно е Божието дело? (Спасяване на човечеството.) Тази тема не може да се промени, целта на делото не може да се промени, а именно да спаси човечеството, което е под властта на Сатана и е дълбоко покварено от Сатана. Това дело е да се спаси една група хора, които са били покварени от Сатана до такава степен, че им липсва всякакво човешко подобие, една група хора, които са изпълнени със сатанинския покварен нрав и с нрав, който се съпротивлява на Бог, за да се променят, така че да имат човешко подобие, и да ги накара да разберат истината, и да разберат и да проумеят кое е справедливо и кое — несправедливо, и кои неща са положителни и кои са негативни, както и как трябва да живеят хората, за да изживеят подобието на истински хора, и на каква позиция трябва да стоят, така че да са на позицията, която Бог е предопределил за хората. Това е основното съдържание на Божието дело и всички вие го знаете на теория. Ако наистина разбирате Божието намерение, трябва да знаете дали Бог съди хората, за да ги заклейми и унищожи, или за да ги пречисти и усъвършенства, и дали Бог съди и наказва хората, за да ги тласне в огнена пропаст, или за да ги спаси и да ги доведе в светлината. Всички можем да видим, че Бог изразява толкова много истини, разобличава различните покварени състояния на хората, поправя отклоненията на хората в тяхната вяра и техните представи за вярата и води хората да разберат истината и да живеят според Божиите слова, и да изживеят подобието на истински човешки същества, и че някои резултати вече са постигнати сред Божиите избраници. Бог разобличава надменния нрав на хората и им пречи да станат свръхчовеци или велики хора, като им позволява да станат истински сътворени същества и хора със съвест и разум. Бог разобличава лицемерната същност на фарисеите, като позволява на хората да видят лицемерните лица на фарисеите и ги въвежда в истината реалност на Божиите слова. Бог разобличава абсурдността на традиционната култура и оковите, които тя поставя на хората, и вредата, която им нанася, така че хората да могат да се освободят от оковите на традиционната култура и да могат да приемат истината и да живеят според Божиите слова… Всичко това може да се обобщи по следния начин: Божието дело на спасяване на хората е да върне хората от тенденциите на злия свят обратно в Божия дом, а след това усърдно да ги учи и да им предостави истина и живот, така че да могат да разберат и да знаят кои са истинските принципи на постъпките им и как трябва да постъпват хората, за да се измъкнат от вредата, която злите тенденции на Сатана и различните сатанински философии и сатанински отрови нанасят на хората. От началото до сега Бог е извършил всевъзможни дела, от Своето дело в Епохата на закона, до Своето дело в Епохата на благодатта, до делото на правосъдието, което Той сега върши в последните дни. Сега, след като сте наясно с тези три етапа от Божието дело, какво точно е естеството на Божието дело в Неговия 6000-годишен план за управление? Как трябва да се окачестви? (Това е най-справедливата кауза сред човечеството.) Точно така. Божието дело на управление и спасяване на човечеството продължава вече 6000 години и през тези 6000 години Бог неуморно е търпял, чакал и говорил, като е водил човечеството досега. Бог не се е отказал и това дело, което Бог върши, е най-справедливата кауза сред човечеството. Погледнато от естеството на Божието дело, не са ли Божиите интереси най-справедливите и най-основателните? (Да.) Ако Божиите интереси са защитени, какво ще се случи с човечеството? Човечеството може да продължи да оцелява добре, да изживява човешко подобие, да живее в законите на всички неща, които Бог е формулирал, и да се наслаждава на всичко, което Бог е дарил на човечеството, и човешките същества по този начин ще станат истински господари на всички неща. Вие трябва да видите, че Божието дело на управление в крайна сметка е в най-голям интерес на хората. Тогава, не е ли Божието дело на спасяване на човечеството най-справедливата кауза сред човечеството? Това е неоспоримо и извън съмнение — това е най-справедливата кауза. Следователно, ако някой заради собствените си интереси стигне дотам, че да навреди на интересите на Божия дом и да попречи на разпространението на Божието дело, какъв е този човек? Това очевидно е нечестив индивид и дявол. Бог само предоставя ресурс на човечеството, без да иска нищо в замяна. Докато Бог върши делото, което е от най-голяма полза за човечеството, и предприема най-справедливата кауза, хората не само не ценят или не благодарят на Бог и не мислят да Му се отплатят, а напротив, те прекъсват, смущават и подкопават Божието дело и преследват собствените си лични интереси. Такива хора изобщо нямат съвест или разум. Заслужават ли все пак да се наричат хора? Това са същински дяволи и сатани! Дори ако, въпреки че прави всичко това, Бог не може да трогне хората, имат ли те все пак сърца? Не, нямат. Да нямаш сърце означава да нямаш съвест. Такива хора нямат чувство за съвест. Когато в човешката природа липсва съвест, човек вече не е човек, а животно, дявол и Сатана. Това е много очевидно. За да бъдат спасени хората, Бог е решен да плати всяка цена и работи неуморно. Колкото и погрешно да разбират или колкото и да се съмняват хората, Бог винаги е бил търпелив и продължава да предоставя ресурс на хората, като отново и отново им казва различни аспекти на истината и ги кара да разбират малко по малко, кара ги да размишляват и да изследват и им дава възможност да разберат Божието сърце и да проумеят Божието сърце. И когато хората чуят тези Божии слова, те се трогват и проливат няколко сълзи. Но когато се обърнат, не само че не проявяват внимание към Божиите намерения, но все още преследват собствените си интереси и все още преследват благословии. Кажете Ми, такива хора нямат ли съвест и разум? Какво най-много им липсва на такива хора? Най-много им липсва съвест и разум, най-много им липсва човешка природа. Бог понася всякакви болки с най-голямо търпение, за да върши делото и да спасява хората, но хората все още разбират погрешно Бог, постоянно се изправят срещу Него, постоянно защитават собствените си интереси, без да се интересуват от интересите на Божия дом, и винаги искат да живеят нашироко, но не искат да допринасят за славата на Бог — може ли изобщо да се говори за някаква човешка природа във всичко това? Въпреки че хората шумно провъзгласяват свидетелство за Бог, в сърцата си те казват: „Това е делото, което аз извърших, което постигна резултати. Аз също съм полагал усилия, аз също съм платил цена. Защо да не се свидетелства за мен?“. Те винаги искат да имат дял в Божията слава и свидетелство. Достойни ли са хората за тези неща? Думата „слава“ не принадлежи на хората. Славата може да отиде само при Бог, при Създателя, и няма нищо общо със сътворените човешки същества. Дори ако хората полагат усилия и сътрудничат, те все пак са под ръководството на делото на Светия Дух. Ако няма дело на Светия Дух, какво могат да направят хората? Думата „свидетелство“ също не принадлежи на хората. Независимо дали става дума за съществителното „свидетелство“ или глагола „свидетелствам“, и двете думи сами по себе си нямат нищо общо със сътворените човешки същества. Само Създателят е достоен да се свидетелства за Него и е достоен за свидетелството на хората. Това се определя от Божията идентичност, статус и същност, както и от факта, че всичко, което Бог прави, идва от Божиите усилия и Бог го заслужава. Това, което хората могат да направят, е строго ограничено и всичко е резултат от просветлението, ръководството и напътствието на Светия Дух. Що се отнася до човешката природа, хората стават надменни, след като разберат някои истини и могат да свършат малко работа. Ако нямат съпътстващи ги правосъдие и наказание от Бог, никой не може да постигне покорство пред Бог и да свидетелства за Него. В резултат на Божието предопределение хората може да имат някои дарби или специални таланти, да са усвоили някаква професия или умения или да имат малко ум и така стават непоносимо надменни и постоянно искат Бог да сподели Своята слава и Своето свидетелство с тях. Това не е ли неразумно? Това е крайно неразумно. Това показва, че те стоят на грешна позиция. Те се смятат не за човешки същества, а за отделна порода, за свръхчовеци. Хората, които не знаят собствената си идентичност и същност, както и на каква позиция трябва да стоят, нямат самосъзнание. Смирението на хората не е нещо, което се постига чрез принизяване — хората поначало са скромни и незначителни. Божието смирение обаче идва от принизяването. Да се каже, че хората са скромни, означава да ги превъзнасяш — всъщност те са незначителни. Хората винаги искат да се съревновават за слава, придобивки и статус и да се съревновават с Бог за Неговите избраници. По този начин те играят ролята на Сатана и това е природата на Сатана. Те наистина са потомци на Сатана, без ни най-малка разлика. Да предположим, че Бог даде на хората малко власт и сила и да предположим, че те могат да показват знамения и чудеса и да правят някои необикновени неща, и да приемем, че правят всичко според Божиите изисквания и го правят прецизно. Но могат ли да надминат Бог? Не, никога. Не са ли способностите на Сатана, архангела, по-големи от тези на хората? Той винаги иска да надмине Бог, но какъв е крайният резултат? В крайна сметка той трябва да слезе в бездънната пропаст. Бог завинаги ще бъде олицетворение на справедливостта, докато Сатана, дяволът, архангелът, завинаги ще бъде олицетворение на нечестивостта и представител на силите на нечестивостта. Бог вечно ще бъде справедлив и този факт не може да бъде променен. Това е изключителната и необикновена страна на Бог. Дори ако човешките същества придобият всички Божии истини от Него, те са само малки сътворени същества и не могат да надминат Бог. Това е разликата между човечеството и Бог. Хората могат да съществуват подредено само в рамките на всички правила и закони, формулирани от Бог, и могат да управляват всичко, създадено от Бог, само в рамките на тези правила и закони. Хората не могат да създават никакви живи същества, нито могат да променят съдбата на човечеството — това е факт. Какво показва този факт? Това е, че без значение колко власт и способности Бог дава на човечеството, в крайна сметка никой не може да надхвърли Божията власт. Колкото и години, или колкото и поколения, или колкото и хора да има, хората могат да съществуват само под Божията власт и върховенство. Това е вечно неизменен факт, който никога, никога няма да се промени!

Какво чувствате, след като чухте тези неща? Някои хора казват: „Преди мислех за тези неща в съзнанието си, но несъзнателно започнах да смятам, че способностите ми растат. С напредването на възрастта мислите ми също съзряха и можех да мисля за много въпроси по-изчерпателно, а като слушах повече от Божиите слова, можех да разбера някои от Неговите намерения, така че почувствах, че съм силен и нямам нужда Бог да господства над мен. Несъзнателно започнах да чувствам, че съм способен и че съм придобил Бог“. Добро ли е това чувство? (Не.) Защо не е добро? Това не е добър знак. И така, какъв е добрият знак? Колкото по-дълго живеят хората, толкова повече смятат, че „човешките същества са като прах и са по-низши от мравките. Без значение колко силни или достойни са хората, или колко доктрина разбират, или колко зрели са мислите им, те не могат да надхвърлят Божието върховенство“. Колкото по-дълго живеят хората, толкова повече чувстват величието на Божията власт и всемогъществото на Божията власт. Колкото по-дълго живеят хората, толкова повече чувстват незначителността на хората. Колкото по-дълго живеят, толкова повече чувстват неразгадаемостта на Бог. Такова състояние на ума е нормално. Имате ли такова състояние сега? Още не, нали? Все още често сте в разгара на борба, като балансирате на ръба на интересите, а понякога дори изпращате някои малки сигнали с думите: „Защо Бог не сподели малко от Своите интереси с мен? Защо Бог не ми прави комплименти? Защо Бог не накара хората около мен да ме ценят високо? Защо Бог не накара хората да свидетелстват за мен? Платил съм цена и съм допринесъл. Как ще ме възнагради Бог?“. Все още често се потапяте в надуто, самодоволно мислене. Често не знаете кои сте и често чувствате, че сте способни. Тази ситуация е ненормална. Това не е напредък в живота. Как се нарича това? Поквареният нрав отново се надува. Някои хора са малко по-скромни и незабележими, когато нямат никакъв принос. Щом свършат нещо важно и допринесат с нещо, и почувстват, че имат капитал, когато видят хората около себе си, те се чудят: „Защо не докладвате за моя принос? Всички вие свидетелствате за Божието име и за Божията същност, защо тогава да не направите презентация за мен? Дори и да не свидетелствате за мен, можете просто да направите презентация за мен. Аз, сестра еди-коя-си, вярвам в Бог от 25 години. Сега съм на 45 години, все още неомъжена и необвързана, и до днес съм се стремила благочестиво и ентусиазирано. Тъй като съм опора на църквата, много пъти съм била в списъка на издирваните от китайското комунистическо правителство, преследвана съм и съм се крила на всякакви места, скитайки се из повече от десет провинции, преди да се преместя в чужбина. След всичко това продължих да служа като надзорник на важна работа в Божия дом, като през това време съм представила много конструктивни предложения, идеи и концепции за определени задачи на Божия дом, като съм допринесла неизличимо за напредъка на църковното дело и разпространението на Божието евангелие на царството. Защо не ме представите така? Защо Бог не ми даде някаква среда и повод да покажа талантите си, така че всеки да може да научи за мен и да знае за мен? Защо Бог винаги ни задушава? В Божия дом не сме толкова волни, нито сме толкова спокойни, освободени или щастливи!“. Тя дори иска да бъде спокойна, освободена и щастлива. Как можем да те направим спокойна, освободена и щастлива? Като те поставим начело на класацията? После, след като те поставим на върха, като направим презентация за теб: в света този човек е бил известен лекар, който е спечелил първа награда за известни лекари на нацията, а името ѝ впоследствие е включено в „Енциклопедия на световноизвестните лекари“. Тя е завършила много научни статии и след като е дошла в Божия дом, е продължила да бъде опора и талантлив човек, а сега е станала старши водач. Няма ли тогава да бъде щастлива? Тя ще си мисли: „Аз съм талантлив човек. Преди бях знаменитост и след като дойдох в Божия дом, все още съм знаменитост. Аз съм като злато, което блести, където и да го сложиш, и никой не може да сдържи блясъка му. Тези мои способности са видими за всички! Въпреки че Бог не свидетелства, тези факти свидетелстват гръмко за мен“. Какво мислите за това мнение? Ако не можеш да се избавиш от стремежа си към слава и придобивки за един ден, тогава все още си обвързан от славата, придобивките и статуса и не можеш да бъдеш истински спокоен и щастлив. Докато си обвързан, ограничен и заробен от оковите на славата и придобивките, няма да напредваш в стремежа си към истината, а можеш само да останеш в застой. Някои хора може да попитат: „Ще се върна ли назад?“. Факт е, че щом не напредваш, си заседнал на място или се връщаш назад. Това показва, че твоята природа същност е това нещо и без значение колко години вярваш в Бог, никога няма да постигнеш какъвто и да било напредък и дори до края може все така да вършиш много зло. Може да се каже с пълна сигурност, че ще бъдеш разкрит. След като такъв човек има правилната среда, след като придобие статус, амбицията му ще бъде разобличена. Всъщност, без тази среда и статус, няма ли да има амбиция? Пак ще я има. Той просто е това нещо и тази същност и амбицията му не може да бъде сдържана. Щом има правилната среда, той изведнъж ще „експлодира“ и никакви ограничения няма да могат да го въздържат, и той ще започне да върши зло, и грозното му лице на дявол ще бъде напълно разобличено. Това е случай на разкриване. Трябва да разбираш думата „разкривам“ по следния начин: Бог не е възнамерявал да те разкрие, Бог е искал да ти даде възможност да практикуваш. Но ти не позна доброто, когато го видя, и дори наистина се изложи. Не ти ли се пада да бъдеш разкрит? Това е твой собствен избор. Не че Бог умишлено е възнамерявал да те разкрие и отстрани. Твоите мотиви и амбиции са те разкрили. Кого другиго можеш да виниш?

Що се отнася до интересите на хората и Божиите интереси, разговаряли ли сме горе-долу достатъчно за истината в това отношение? Какви са личните интереси на хората? Те са нещата, които хората преследват, включително слава, придобивки и статус, амбицията и желанието да получат благословии, както и суетата и гордостта на хората, семейството, роднините, материалните интереси и така нататък. Същността на интересите на хората е егоистична и достойна за презрение, тя е нечестива и сатанинска, противоречи на истината и прекъсва, смущава и унищожава делото на Божия дом, докато Божиите интереси са най-справедливата кауза за спасяването на човечеството и представляват Божията любов, Божието дело и Божията святост и праведност. Следователно Бог е в пълното Си право да защитава Своите интереси. Той защитава справедлива кауза. Това не е защото Бог е егоист и иска да защити собственото Си достойнство. Това е справедливо и основателно и е от неизмерима полза за човешкия род, когото Бог спасява. Само когато Бог защитава Своите интереси, човечеството може да бъде спасено и да получи по-големи ползи в резултат на това, да придобие истината, пътя и живота, и само тогава хората могат най-накрая да станат истински сътворени същества, да живеят в рамките на всички закони и правила, установени от Бог, и да живеят сред всички неща, които Бог е създал за тях, и само тогава човечеството може да получи радост и истински красив живот. Всичко, което Бог прави, справедлива кауза ли е? То е изключително справедливо! Това дело и това управление от Бог, както и всички задачи в църквата, които включват Божието спасение на човечеството — като проповядване на евангелието, снимане на филми, писане на статии със свидетелства, правене на видеоклипове, превеждане на Божиите слова и поддържане на нормалния ред на църковния живот — тези задачи са важни и трябва да бъдат гарантирани. Има и аспект на гарантиране на живота на всички Божии избраници, които изпълняват своя дълг. Въпреки че това е най-основната задача, подобна на спомагателни услуги, и изглежда няма много общо с основното дело на Божия дом, тя също е много важна и е необходимо да се спомене тук. Нормални неща като храна, облекло, подслон и транспорт — това е, което Бог осигурява за хората, и те са също така напълно допустими физически потребности, които хората с нормална човешка природа трябва да притежават. Бог няма да лиши хората от тези потребности, а по-скоро Той трябва да ги защитава. Ако винаги смущаваш, прекъсваш и подкопаваш нещата, които Бог иска да защити, ако винаги показваш презрение към тях и винаги имаш представи и мнения за тях, тогава се противопоставяш на Бог и заставаш срещу Него. Ако не считаш делото и интересите на Божия дом за важни, а винаги искаш да ги подкопаваш и винаги искаш да причиняваш унищожение или винаги искаш да извличаш печалба от тях, да мамиш или да присвояваш, тогава Бог ще ти се разгневи ли? (Да.) Какви са последствията от Божия гняв? (Ще бъдем наказани.) Това е сигурно. Бог няма да ти прости, категорично няма! Защото това, което правиш, е разрушаване и унищожаване на църковното дело и то е в противоречие с делото и интересите на Божия дом. Това е голямо зло, това е влизане в съперничество с Бог и то е нещо, което пряко накърнява Божия нрав. Как може Бог да не ти се разгневи? Ако някои хора, поради това, че са с лоши заложби, не са компетентни в работата си и неволно правят неща, които предизвикват прекъсвания и смущения, това е извинимо. Ако обаче поради личните си интереси се впускаш в ревност и разправии и умишлено вършиш неща, които прекъсват, смущават и унищожават делото на Божия дом, това е умишлено нарушаване и представлява накърняване на Божия нрав. Бог ще ти прости ли? Бог върши делото Си по Своя шестхилядолетен план за управление и в него е вложена цялата кръв на Божието сърце. Ако някой се противопоставя на Бог, ако умишлено вреди на интересите на Божия дом и умишлено преследва личните си интереси, личния си престиж и статус за сметка на увреждането на интересите на Божия дом и не се колебае да разруши делото на църквата, като предизвика възпрепятстване и унищожаване на делото на Божия дом и дори нанесе огромни материални и финансови щети на Божия дом, смятате ли, че на такива хора трябва да се прости? (Не, не трябва.) Всички вие казвате, че не може да им се прости, така че Бог гневен ли е на такива хора? Със сигурност е гневен. Бог е извършил толкова велико дело по изразяването на истината и спасяването на хората и е вложил цялата кръв на сърцето Си в това. Бог се отнася толкова сериозно към тази най-справедлива кауза. Цялата кръв на сърцето Му е пролята за тези хора, които Той иска да спаси, всичките Негови очаквания също са възложени на тези хора, а крайните резултати и славата, които Той иска да получи от Своя шестхилядолетен план за управление, ще бъдат осъществени върху тези хора. Ако някой застане срещу Бог, ако се противопостави на резултата от тази кауза, ако смути или унищожи този резултат, ще му прости ли Бог? (Не.) Това накърнява ли Божия нрав? Ако продължаваш да казваш, че следваш Бог, че се стремиш към спасение, че приемаш Божията внимателна проверка и Божието напътствие, че приемаш Божия съд и наказание и му се покоряваш, но през цялото време, докато изричаш тези думи, въпреки това прекъсваш, смущаваш и унищожаваш различните дейности на църквата и поради твоето смущаване, прекъсване и унищожаване, поради твоята небрежност или поради неизпълнението на дълга ти, или поради твоите егоистични желания и целта ти да преследваш собствените си интереси, ти накърняваш интересите на Божия дом, интересите на църквата и множество други аспекти, дори до степен сериозно да смущаваш и унищожаваш делото на Божия дом, как тогава Бог трябва да претегли твоя изход в книгата на твоя живот? Как трябва да бъдеш окачествен? В интерес на истината трябва да бъдеш наказан. Това се нарича да си получиш заслуженото. Какво разбирате сега? Какви са интересите на хората? (Те са нечестиви.) Интересите на хората са всъщност всичките им прекомерни желания. Казано направо, всички те са изкушения, всички са илюзии и всички са примамка, използвана от Сатана, за да изкушава хората. Домогването до слава, придобивки и статус и преследването на собствените интереси — това е сътрудничество със Сатана в извършването на зло и е противопоставяне на Бог. За да попречи на Божието дело, Сатана издига различни среди, за да изкушава, смущава и подвежда хората, да им пречи да следват Бог, така че да са неспособни да се покоряват на Бог, а вместо това да си сътрудничат със Сатана и да го следват, и умишлено да се надигат, за да смущават и унищожават Божието дело. Както и да разговаря за истината Бог, такива хора пак не се осъзнават. Колкото и Божият дом да ги кастри, те все така не приемат истината. Те изобщо не се покоряват на Бог, а вместо това настояват нещата да се случват по техния начин и да правят, каквото си искат. В резултат на това те смущават и унищожават работата на църквата, сериозно засягат напредъка на различните църковни дела и нанасят огромна вреда на навлизането в живота на Божиите избраници. Този грях е твърде голям и такива хора със сигурност ще бъдат наказани от Бог.