Анализ на антихристите, които изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции, като никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава

I. Какви са Божиите интереси и какви са интересите на хората

Този път ще разговаряме за девета точка от различните проявления на антихристите — те изпълняват дълга си само за да се отличат и да задоволят собствените си интереси и амбиции; никога не се съобразяват с интересите на Божия дом и дори предават тези интереси, като ги разменят за лична слава. В нашето ежедневие често наблягаме на Божиите интереси и на интересите на Божия дом. Някои хора обаче често са склонни да не проявяват внимание към интересите на Божия дом, а вместо това поставят собствените си интереси на преден план и в центъра на всичко. Тези хора са особено егоистични. Освен това, при справянето с делата си, те често защитават собствените си интереси в ущърб на интересите на Божия дом, до такава степен, че дори отправят завоалирани искания към Божия дом, за да удовлетворят собствените си желания. Коя е ключовата дума тук? За какво се говори основно? (Интересите.) Какво се има предвид под „интереси“? Какво се включва в този термин? Какво се счита за интереси на хората? Какво се обхваща от интересите на хората? Статус, репутация и неща, които се отнасят до материални интереси. Например, когато някой подвежда другите да го уважават и да му се покланят, той преследва своите психологически интереси; има и материални интереси, които хората преследват, като например да се възползват от другите, да извличат ползи за себе си или да крадат собствеността на Божия дом и др. Антихристите винаги търсят единствено изгода. Без значение дали преследват психологически, или материални интереси, антихристите са алчни и ненаситни и ще се опитат да заграбят всичко това за себе си. Въпросите, засягащи интересите на даден човек, го разкриват в най-голяма степен. Интересите са тясно свързани с живота на всеки човек и всичко, до което той се докосва всеки ден, включва неговите интереси. Например, когато казвате нещо или говорите по даден въпрос, какви интереси са включени? Когато двама души обсъждат някакъв въпрос, става дума за това кой е красноречив и кой не е, кой е високо ценен от другите и кой е подценяван от тях, а също така и за различните последици от различните им начини на говорене. Не е ли това въпрос на интереси? И така, какво правят хората, когато се изправят пред неща от този тип? Хората се опитват всячески да се изтъкнат, като напрягат мозъците си да подредят думите си, за да обяснят въпроса ясно, така че думите да бъдат изразени по-елегантно, да звучат по-приятно, а също и да са структурирани и да оставят трайно впечатление у хората. Използването на този подход, използването на собственото красноречие, ум и знания, за да се спечели благоволението на хората и да се остави дълбоко впечатление у тях — това е вид интерес. Какви други аспекти включват интересите, които хората преследват? Когато се занимават с делата си, хората постоянно претеглят нещата, пресмятат и размишляват в ума си, като си напрягат мозъците да мислят кои действия са в техен интерес, кои действия не са в техен интерес, кои действия могат да подпомогнат техните интереси, кои действия най-малкото не вредят на интересите им и кои действия могат да им спечелят най-много слава и най-големи материални придобивки и да ги превърнат в най-облагодетелствани. Това са двата интереса, за които хората се борят, когато се изправят пред нещо. Интересите, които хората преследват, са съсредоточени върху тези два аспекта и нищо повече: от една страна, да получават материални облаги, или най-малкото да не губят и да се възползват от другите; освен това, на психологическо ниво, да накарат хората да ги уважават и да им се възхищават, и да спечелят сърцата им. Понякога, за да придобият власт и статус, хората дори могат да се откажат от материални интереси — тоест да претърпят малка загуба, за да получат впоследствие по-голямо предимство пред другите. Накратко, всички тези неща, свързани с репутацията, статуса, славата и материалните неща, попадат в категорията на интересите на хората и са все интереси, които хората преследват.

Какво е естеството на стремежа на хората към тези интереси? Защо хората преследват тези неща? Допустимо ли е да се преследват? Разумно ли е? В съгласие ли е с Божиите изисквания към хората? Това ли е нивото, което Бог изисква от сътворените същества? В Божиите слова Той споменава ли: „Трябва да преследвате собствените си интереси и да ги увеличите максимално. Не жертвайте собствените си интереси само защото вярвате в Бог и изпълнявате дълг. Трябва да цените статуса, репутацията и властта си и да ги защитавате на всяка цена. Ако Бог ти даде статус, трябва да го цениш и да го превърнеш в своя слава, а не в свой срам. Това е Божието поръчение към теб“ — казвал ли е някога Бог това? (Не.) Тъй като в Божиите слова няма такова нещо, тогава какво изисква Бог от сътворените същества в сърцето Си? Как Бог изисква от хората да гледат на интересите? От една страна, Бог иска хората да се откажат от своите интереси — това е казано в общи линии. Освен това Бог дава на хората подходящи пътища за практикуване в още повече аспекти, като им казва как да действат, така че да следват пътя, по който трябва да вървят, как да практикуват така, както трябва да практикува едно сътворено същество, какви възгледи и нагласи трябва да имат хората към материалните неща, славата и придобивките и как трябва да избират. От само себе си се разбира, че макар Божиите слова да не казват директно на хората как да гледат на интересите, между редовете словата Му изразяват и какви точно са Божиите възгледи за интересите на поквареното човечество и много ясно показват, че хората трябва да загърбят собствените си възгледи, да вършат нещата в съответствие с истините принципи, да действат според положението си на сътворени същества и да се придържат към собственото си място. В Божието сърце, дали Той умишлено лишава хората от техните интереси, като изисква от тях да действат по този начин? Категорично не. Някои хора казват: „В църквата винаги се говори за интересите на божия дом и за интересите на църквата, но как така никой не говори за интересите на нас, хората? Кой се грижи за нашите интереси? Не трябва ли и ние да имаме някакви човешки права? Трябва да ни се дадат и някои малки придобивки. Защо не ни се дава по малко? Как така всички интереси принадлежат на бог? Нима и бог не е егоист?“. Да се каже това е изключително непокорно и вероломно. Това очевидно е погрешно. Човек с човешка природа със сигурност не може да каже това, само дяволите се осмеляват да казват всякакви непокорни неща. Други казват: „Бог винаги казва на хората да не се съобразяват с личните си интереси. Той винаги казва да не се кроят планове за собствена изгода. Хората искат да се откроят, като направят нещо или постигнат нещо, което да накара всички да им се покланят. Бог казва, че това е амбиция. Хората искат да се борят за собствените си интереси, да ядат хубава храна, да се наслаждават на живота, да се отдават на плътските удобства и да живеят достойно сред човечеството. Бог казва, че по този начин хората само задоволяват собствените си интереси и трябва да ги загърбят. Ако загърбим всички тези интереси, как можем да живеем по-добре?“. Ако хората не разбират Божиите намерения, те винаги ще се съпротивляват на Божиите изисквания и винаги ще спорят с Бог по тези въпроси. Също като някои родители, които са работили усърдно половината си живот, за да отгледат децата си, и са толкова уморени, че имат всякакви болежки. Родителите се тревожат, че здравето им ще се влоши и децата им няма да имат на кого да разчитат, затова си купуват някои продукти за здраве. Децата не разбират и като видят тези продукти, казват: „Не съм си купувал нови дрехи от няколко години, как така ти все пак можеш да си купуваш продукти за здраве? Трябва да спестиш тези пари, за да отида в колеж“. Наранява ли тази забележка чувствата на родителите? Родителите правят всичко това не за собствените си интереси, не защото искат да се отдадат на удобствата на плътта, или защото искат да живеят малко по-дълго и малко по-удобно и да се наслаждават на щастието на децата си в бъдеще. Не е заради тези причини. За какво го правят? Правят го заради децата си. Децата не разбират това и дори обвиняват родителите си — не е ли това вероломство? (Да.) Ако децата не разбират намеренията на родителите си, те могат да влязат в конфликт с тях, дори до степен да предизвикат спорове и да наранят чувствата на родителите си. И така, разбирате ли вие Божието сърце? Това е въпрос на разбиране на истината. Защо практиките на хората да задоволяват собствените си интереси и амбиции са заклеймени от Бог? Дали Бог е егоист? Дали Бог казва на хората да не преследват лични интереси, за да ги направи бедни и жалки? (Не.) Със сигурност не е това. Бог иска най-доброто за хората и Бог идва да извърши Своето дело и да спаси хората, за да дари благословии на човечеството и да доведе хората до красива крайна цел. Всичко, което Бог прави, е за да могат хората да придобият истината и да придобият живот, така че да могат да бъдат пригодни да получат Божието обещание и благословии. Хората обаче са били дълбоко покварени от Сатана, имат покварен нрав и трябва да страдат много, за да придобият истината и живота. Ако всички преследват лични интереси и искат да живеят добър живот, за да задоволят прекомерните желания на плътта, но не полагат усилия да се стремят към истината, какви ще бъдат последствията? Те няма да могат да придобият истината и няма да могат да бъдат пречистени и спасени. Какво е последствието от това, че не са спасени? Всички те трябва да умрат в бедствие. Сега ли е времето да се отдават на удоволствията на плътта? Не. Който не придобие истината, трябва да умре. Ето защо Божието изискване хората да се откажат от плътските си интереси, за да се стремят към истината, е заради хората, заради техния живот и заради тяхното спасение. Щом хората придобият истината и бъдат спасени, Божието обещание и благословии ще дойдат по всяко време. Благословиите, които Бог дарява на хората, са кой знае колко стотици или хиляди пъти по-големи от удоволствията на плътта, които хората си представят. Как така хората не ги виждат? Всички хора ли са слепи за тях? Защо тогава Бог винаги изисква от хората да загърбят собствените си интереси и да защитават Божиите интереси и интересите на Божия дом? Кой може да обясни този въпрос? (Бог изисква от хората да се откажат от личните си интереси, защото хората са били покварени от Сатана и техните интереси не са съгласно истината. Като изисква от хората да защитават интересите на Божия дом, Бог учи хората как да постъпват. Също така, защото цялото дело, което Бог върши, е за да спаси хората, и ако някой не знае как да защитава интересите на Божия дом, той не е достоен да бъде наречен човек.) В това, което казваш, има някои практически моменти. (Бих искал да добавя нещо. Бях обсебен от слава, придобивки и статус. Чувствах, че имам някои дарби и трябва да бъда повишен в надзорник. Въпреки това, всеки път, когато имаше избори, ги губех и в сърцето си се оплаквах от Бог — защо Бог не ми изпълни поне това малко желание? По-късно, след като преживях някои неуспехи и след това прочетох Божиите слова и се самоанализирах, и осъзнах, че често се занимавах със завист и раздори поради стремежа си към слава, придобивки и статус, и не си сътрудничех хармонично с братята и сестрите си. Не само че не бях постигнал никакъв напредък в живота си, но и бях причинил някои загуби на делото на Божия дом. Осъзнах, че преследването на слава, придобивки и лични интереси не е правилен възглед за живота, нито правилна цел за преследване; това е погрешен възглед, който Сатана внушава на хората, за да ги подведе, и такъв стремеж е много опасен. Бог казва на хората да не преследват слава, придобивки и статус не защото иска да им създава проблеми, нито защото иска да бъде суров с тях, а защото това е много опасен път и такива стремежи могат да доведат човек единствено до това накрая да остане с празни ръце.) С „празни ръце“ и „много опасен“, каква според вас е опасността, за която той говори? Наистина ли е само въпрос на това да останеш с празни ръце и нищо повече? Що за път е това? (Пътят към унищожението.) Този стремеж е път на съпротива срещу Бог. Това не е стремеж към истината, а по-скоро преследване на статус и престиж. Това е вървене по пътя на антихристите. Без значение колко основателни смяташ, че са твоите желания и домогвания, това, което Бог иска, не е това; не е този вид стремеж. Бог не иска да се стремиш по този начин. Ако настояваш да се придържаш към собствения си курс, тогава крайният ти резултат ще бъде не само че ще останеш с празни ръце, но и че ще поемеш по пътя на съпротива срещу Бог. Каква е опасността в това? Ще се съпротивляваш на Бог, ще надаваш вой срещу Него и ще Му се противопоставяш, и ще застанеш в опозиция на Бог, а резултатът ще бъде унищожение. Имате ли да добавите нещо? (Боже, бих искал да добавя нещо. Току-що Бог попита защо Бог не иска хората да защитават собствените си интереси, а по-скоро да защитават интересите на Божия дом. Както аз го разбирам, Бог е създал всичко и всичко идва от Бог. Всяко едно нещо, което Бог е създал, е за хората. Каквото и да прави Бог — включително това, че се е въплътил два пъти, за да извърши цялото това дело, и включително цялото това дело сега за установяване на църквата — всъщност всичко е заради спасението на хората. Щом хората повярват в Бог, започнат да живеят църковен живот и могат да изпълняват дълга си, те имат път на спасение. Следователно, като иска от нас да загърбим личните си интереси, Бог не ни лишава от нищо, защото в крайна сметка ние самите се облагодетелстваме от защитата на Божиите интереси и интересите на Божия дом.) Много добре. Общият смисъл на това, за което разговаряхте, по същество е правилен. Някои хора говорят за своите лични преживявания, а други говорят за това от теоретична гледна точка. По същество това, което разбирате, е в смисъл, че Божиите интереси са основателни, а интересите на хората не са основателни. Само Божиите интереси могат да се нарекат интереси, докато интересите на хората не бива да съществуват. В частност, „интересите на хората“ — тази фраза, този израз, този факт — не са нещо, на което хората трябва да се наслаждават. Божиите интереси са над всичко останало и трябва да бъдат защитавани. В общи линии това разбирате. Тоест хората трябва да имат отговорността да защитават Божиите интереси и трябва да гледат на Божиите интереси правилно, докато интересите на хората трябва да се гледат с презрение и да бъдат отстранявани, защото интересите на хората не са толкова славни. От човешка гледна точка — защото в основата си хората имат покварен нрав и вътрешно са примесени с покварен нрав — всички интереси на хората, по какъвто и начин да ги погледнете и независимо дали са осезаеми, или неосезаеми, попадат в категорията на неоснователните. Следователно, независимо дали хората могат да ги загърбят, или не, те вече субективно са осъзнали, че интересите на хората трябва да бъдат загърбени и че хората трябва да се борят за Божиите интереси и да ги защитават. По този въпрос има консенсус. Сега, след като постигнахме консенсус, нека разговаряме за това какви точно са Божиите интереси.

Какви точно са Божиите интереси? Могат ли интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата да бъдат приравнени? Може да се каже, че „Бог“ е титла, а също и синоним на Божията същност. А „Божият дом“ и „църквата“? Божият дом е с доста широк обхват, докато църквата е по-конкретна. Могат ли да бъдат приравнени интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата? (Не, не могат.) Някои хора казват, че не могат, но могат ли всъщност? Едно и също нещо ли са управленските закони на Божия дом, управленските закони на църквата и управленските закони, провъзгласени от Бог? (Да.) Те са едно и също нещо. От тази гледна точка и трите вида интереси могат да бъдат приравнени. Божият дом възниква едва с Бог и Неговите избраници, а църквата възниква едва с тези избраници от Божия дом. Църквата е по-конкретно „подчинено звено“ на Божия дом. Божият дом е по-широк термин, докато църквата е по-конкретна. Могат ли да бъдат приравнени интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата? Мислите ли, че трябва да се приравняват? Не знаете ли? Тогава нека първо се опитаме да ги приравним, за да ги анализираме. Например Божията слава е Божият интерес. Добре ли би било да се каже, че това е славата на Божия дом? (Не.) Това не би било добре. Божият дом е име, то не представлява същността на Бог. Добре ли би било да се каже, че славата на Бог е славата на църквата? (Не.) Очевидно и това не би било добре. Славата на църквата е славата на всички братя и сестри. Да се приравни с Божията слава би било възмутително. Хората не могат да понесат тази слава, нито Божият дом, нито църквата. От тази гледна точка могат ли да се приравнят интересите на Бог, интересите на Божия дом и интересите на църквата? (Не, не могат.) Не, не могат. От друга гледна точка, могат ли да се приравнят част от делото, което Бог върши, част от делото на Божия дом и част от делото на църквата? Например Бог казва на хората да проповядват евангелието и да разгласяват Божиите слова. Това е Божието намерение, а също и това, което Бог възлага на хората. Когато това поръчение се даде на Божия дом, може ли това дело да се приравни с делото, което Бог планира да извърши? Това, което Бог възлага, също е част от Неговото дело и тази конкретна част може да се приравни с делото, което Бог планира да извърши. Когато това поръчение се даде на църквата, може ли то да се приравни с Божието дело? (Да.) Да, може. Единият от тези два примера включва нещо от Божията същност, в който случай Бог, Божият дом и църквата не могат да бъдат приравнени. Другият пример се отнася до делото, което Бог върши, Божието поръчение и по-конкретно Божиите изисквания към всеки човек — тези неща могат да бъдат приравнени. Когато става въпрос за неща, които включват Божията слава, Божията идентичност, Божията същност и Божието свидетелство, могат ли Бог, Божият дом и църквата да бъдат приравнени? (Не.) Божият дом и църквата не могат да притежават това свидетелство и слава и не могат да бъдат приравнени с Бог, но когато става въпрос за конкретна задача или определено поръчение, те могат да бъдат приравнени. По-рано разговаряхме за интересите на Божия дом и на църквата, за които говорихме много. Днес ще се съсредоточим върху общението за това какви точно са Божиите интереси и кои точно са нещата, които са неизвестни на хората, за които хората никога не са се замисляли и които са тясно свързани с Бог и се считат за Божии интереси. Независимо дали става въпрос за съществително име, израз или нещо, свързано с Божията същност и идентичност, кои неща са Божии интереси? (Божията слава.) Божията слава, свидетелството, което Бог получава от хората, определено е Божи интерес. Какво още? Божието дело, Божият план за управление, Божието име, Божието свидетелство, Божията идентичност и Божият статус — всичко това са Негови интереси. Що се отнася до Бог, кое е най-ценното нещо, което Той иска да защити? Дали това е Божието име, Божията слава, Божието свидетелство или Божията идентичност и статус? Какво е то всъщност? Божият план за управление за спасение на човечеството е най-ценното нещо, което Бог иска да защити. Божият 6000-годишен план за управление е цялото дело, което Бог планира да извърши в рамките на този 6000-годишен период. За Бог това е най-важното нещо. Може да се каже, че това трябва да е интересът на Бог, който може да се види в очите на сътворените човешки същества. Това, което хората могат повече или по-малко да разберат за Божиите интереси и което хората трябва да разберат, по същество може да спре дотук. Сега нека поговорим за интересите на Божия дом. Когато става въпрос за интересите на Божия дом, освен защитата на Божието име, Божията слава и Божието свидетелство, какво друго е възложил Бог на човечеството, което хората трябва да защитават? (Божия план за управление.) Точно така, най-голямото Божие поръчение към човечеството е най-големият интерес на Божия дом. И така, какъв е този интерес? Божият 6000-годишен план за управление да бъде осъществен сред човечеството, а това, разбира се, включва всякакви аспекти. И така, какво включва? Включва установяването и формирането на църквата и произвеждането на водачи и работници на всички нива в църквата, така че различните аспекти на църковното дело и делото за разпространяване на Божието евангелие да могат да протичат безпрепятствено — всичко това включва интересите на църквата. Това са най-важните неща в интерес на Бог, Божия дом и църквата, за които често говорим. Божието дело да се разпространява, Божият план за управление да протича безпрепятствено, Божието намерение и Божията воля да се изпълняват безпрепятствено сред човечеството и Божиите слова да се разпространяват, разнасят и разгласяват по-широко сред хората, така че повече хора да дойдат пред Бог — това са целите и същината на цялото Божие дело. При това положение, всичко, което включва интересите на Божия дом и интересите на църквата, със сигурност трябва да включва Божията воля и Божия план за управление. По-конкретно, въпросът е дали във всяка епоха и на всеки етап Божието дело е в състояние да протича безпрепятствено и да се разпространява и дали се осъществява гладко и напредва гладко сред човечеството. Ако всичко това протича нормално, тогава интересите на Божия дом и на църквата ще бъдат защитени, както и Божията слава и Божието свидетелство ще бъдат защитени. Ако Божието дело в Божия дом и в църквата е възпрепятствано и не може да протича безпрепятствено, а Божието намерение и делото, което Бог планира да извърши, са възпрепятствани, тогава интересите на Божия дом и на църквата със сигурност ще бъдат силно накърнени — тези неща са свързани. Тоест, когато интересите на Божия дом и на църквата са силно накърнени или възпрепятствани, тогава Божият план за управление със сигурност е сериозно осуетен и Божиите интереси също ще бъдат силно накърнени.

След като приключихме общението за това какви са Божиите интереси, сега нека поговорим за това какви са интересите на хората. Току-що поговорихме малко за интересите на хората, сега нека поговорим за естеството на човешките интереси по отношение на тяхното определение и да ги окачествим. Защо Бог изисква от хората да загърбят своите интереси? Нима хората нямат това право? Нима Бог не дава на хората това право? Нима хората не заслужават такива права? Не е ли така? Ако погледнем от тези няколко аспекта на човешките интереси, за които току-що говорихме, за какво хората преследват интереси? (За себе си.) „За себе си“ е обобщение. Кой е „себе си“? (Сатани.) Ако хората разбират истината и могат да живеят според истината, постигнат промяна в нрава и бъдат спасени, и преследват това, което искат, няма ли този стремеж да съответства на Бог? Но преди да се променят и да бъдат спасени, единствените неща, които хората преследват, са слава и придобивки, безбройните аспекти, свързани с плътта; те са напълно враждебни и противоречащи на истината. Те са самото нарушение на истината; пълната ѝ противоположност. Ако човек твърди, че обича истината и че се стреми към нея, но в същността си цели да се отличи, да се изтъкне, да накара хората да имат високо мнение за него, да удовлетвори собствените си интереси, и ако изпълнява дълга си не за да се покори на Бог или да го удовлетвори, а за да постигне слава, придобивки и статус, тогава стремежът му е неуместен. При това положение действията му пречат ли на делото на църквата, или помагат за развитието му? Очевидно пречат, а не помагат да се развива. Под претекст, че вършат работата на църквата, някои хора се стремят към лична слава, придобивки и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, съществено прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на Божиите избраници и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Това е смущаване, вреда и рушене. Това е следствието от стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Когато изпълняват дълга си така, дали не може да се определи като следване на пътя на антихриста? Когато Бог иска хората да загърбят славата, придобивките и статуса си, Той не го прави, за да ги лиши от правото на избор, а по-скоро защото, докато се стремят към слава, придобивки и статус, те прекъсват и смущават делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници и дори могат да повлияят на това как още хора ядат и пият Божиите слова и как разбират истината, и следователно на постигането им на Божието спасение. Това е неоспорим факт. Когато хората се стремят към собствена слава, придобивки и статус, те определено няма да се стремят към истината и няма да изпълняват дълга си предано. Те ще говорят и действат само в името на славата, придобивките и статуса си. Цялата работа, която вършат, без никакво изключение, е заради тези неща. Подобно поведение и такива постъпки несъмнено означават, че тези хора следват пътя на антихристи. Това прекъсва и смущава Божието дело, а всевъзможните последствия от него възпрепятстват разпространяването на евангелието на царството и извършването на Божията воля в църквата. Затова определено може да се каже, че пътят, който следват хората, които се стремят към слава, придобивки и статус, е пътят на съпротива срещу Бог. Те умишлено Му се противопоставят и Го отричат, а така съдействат на Сатана да се съпротивлява и противопоставя на Бог. Това е естеството на стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Грешката при хората, които се стремят към собствените си интереси, е, че целите, които преследват, са целите на Сатана, а те са нечестиви и несправедливи цели. Когато хората се стремят към лични интереси като например слава, придобивки и статус, те несъзнателно се превръщат в инструмент, проводник и дори във въплъщение на Сатана. Те играят негативна роля в църквата. Смущават и рушат делото на църквата, нормалния църковен живот и нормалния стремеж на Божиите избраници и им оказват неблагоприятно и негативно влияние. Когато човек се стреми към истината, той е способен да проявява внимание към Божиите намерения и Неговото бреме. Когато изпълнява дълга си, той защитава делото на църквата във всяко отношение. Той е способен да възхвалява Бог и да свидетелства за Него, носи полза за братята и сестрите, подкрепя ги и им предоставя ресурс, а Бог получава слава и свидетелство, което унижава Сатана. Благодарение на стремежа му Бог придобива сътворено същество, което наистина е способно да се бои от Бог и да отбягва злото, и което е способно да почита Бог. В резултат на неговия стремеж също така се извършва Божията воля, а Божието дело напредва. В Божиите очи този стремеж е положителен и открит. Подобен стремеж носи огромна полза на Божиите избраници. Освен това е много полезен за делото на църквата, помага му да напредва и е одобрен от Бог.