Макар че някои хора отиват в чужбина и се сблъскват с някои от културите, традициите, правилата и материалните неща, като например основните жизнени потребности в Европа и други азиатски държави, и се запознават с някои от законите и нещата от общо достояние в други държави, те трудно се отърсват от традициите на собствената си държава. Макар че си напуснал родината си и си приел всекидневните аспекти на живота в друга държава, и дори нейните закони и системи, ти не знаеш за какво мислиш всеки ден, как се изправяш пред проблемите, когато те сполети нещо, какъв е твоят възглед и каква е гледната точка, която възприемаш. Някои хора си мислят: „Аз съм на Запад, дали съм западняк?“ или „Аз съм в Япония, дали съм японец?“. Така ли е? (Не.) Японците казват: „Най-много обичаме да ядем суши и нудли удон. Това не ни ли прави благородни?“. Южнокорейците казват: „Ние обичаме да ядем ориз и кимчи. Нима нашата велика южнокорейска нация не е благородна? Вие, китайците, казвате, че вашата култура е древна и е с хилядолетия по-стара от нашата, но проявявате ли синовна почит към по-възрастните като нас? Традиционни ли сте като нас? Имате ли толкова много правила, колкото нас? В днешно време не говорите за тези неща, изостанали сте. Ние сме истински традиционалисти и нашата култура е истинска култура!“. Те смятат, че тяхната традиционна култура е възвишена, и след това се надпреварват да обявяват много неща за световно наследство. Защо е тази конкуренция? Всяка държава, всяка раса и дори всяка малка етническа група вярва, че нещата, правилата, традициите, обичаите и установените практики, оставени от техните предци, са добри и положителни и могат да бъдат разпространени от човешкия род. Тази тяхна идея и възглед не предполагат ли, че това са истини, че това са добри и положителни неща и че те трябва да бъдат предавани на поколенията от този човешки род? И така, тези неща, които се предават, противоречат ли на свободата? Току-що дадох примера с младежа, който се е освободил от оковите на семейството си, покрит е с пиърсинги и халки и има татуировки по цялото си тяло, и дори има приятелка чужденка. По отношение на външния си вид и плътта той наглед не спазва семейните правила и се е отървал от традициите. По отношение на формалностите и в поведението си, и дори по отношение на субективната си воля, той се е отървал от неща като семейство, традиции и обичаи. Но един подарък за рождения ден го разобличава, развенчава и заклеймява убеждението му, че е „много нетрадиционен“. И така, всъщност този човек традиционен ли е, или не е? (Той е традиционен.) Да бъдеш традиционен нещо добро ли е, или е нещо лошо? (Лошо е.) Ето защо, независимо дали се считаш за традиционен или нетрадиционен и независимо от расата ти — дали си от така наречената благородна раса или от обикновена раса — твоите вътрешни мисли са ограничени. Колкото и да се стремиш към свобода и да я почиташ, колкото и голяма да е решимостта, желанието и амбицията ти да се освободиш от силите на традицията и от традиционните установени семейни практики, колкото и вдъхновяващи и силни да са реалните ти действия, ако не разбираш истината, можеш само да се въртиш сред ученията и заблудите, които Сатана ти внушава, без да можеш да изплуваш. Някои хора са повлияни от традиционната култура, други — от идеологическото образование, трети — от положението и статуса, а четвърти — от някаква идеологическа система. Вземете например хората, които се занимават с политика, като шайката хора, които пропагандираха комунизма. Те започнаха като група пролетарии, приеха комунистическия манифест и комунистическите теории, скъсаха с традициите, скъсаха с феодалната монархия, скъсаха с някои стари обичаи, а след това приеха марксизма-ленинизма и комунизма. След като приеха тези неща, свободни ли бяха, или през цялото време бяха ограничени? (През цялото време бяха ограничени.) Те считаха, че като преминат от старото към новото, ще получат свобода. Тази идея не е ли погрешна? (Да, погрешна е.) Тя е погрешна. Хората могат да преминат от нещо старо към нещо ново, но щом то не е истината, те завинаги ще бъдат оплетени в мрежата на Сатана — това не е истинска свобода. Някои хора се посвещават на комунизма или на определена кауза, други — на клетва, трети — на теория, а четвърти се придържат към поговорки като „бих поел куршум за приятел“ или „един верен поданик не може да служи на двама царе“, или „когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“. Принадлежат ли те към традиционната култура? (Да.) На пръв поглед сред човечеството тези неща може да изглеждат като много положителни, много правилни и особено възвишени и благородни, но всъщност, погледнато от друга гледна точка и с помощта на различни средства, те обвързват душите на хората, ограничават хората и им пречат да постигнат истинска свобода. Преди хората да разберат истината обаче, те могат единствено да се чувстват изгубени и затова да приемат за свой начин на съществуване тези неща, които сред човечеството се считат за относително положителни. Следователно тези така наречени традиционни култури — тези неща, които човешките същества считат за доста добри в света — са естествено приети от хората. След като ги приемат, хората считат, че живеят с капитал, с увереност и с мотивация. Например някои хора са приели позицията на това общество и на този човешки род по отношение на знанията и дипломите. Каква е тази позиция? (Знанието може да промени съдбата ти.) (Другите стремежи са незначителни, книгите са по-ценни от всичко останало.) Дълбоко в сърцата си хората са съгласни с тези неща, приемат ги и ги одобряват. Едновременно с приемането и одобряването им, колкото по-дълго се борят със злочестините в това общество, толкова повече ценят тези неща. Защо е така? В живота си всички хора разчитат на знанието. Без знание и без тези дипломи не се чувстваш способен да се утвърдиш в обществото. Другите ще те тормозят и ще те подлагат на дискриминация и затова ти отчаяно преследваш тези неща. Колкото по-големи са твоите дипломи, толкова по-висок е социалният ти статус в обществото или сред твоята раса или общност, а възхищението на хората от теб, отношението им към теб и различни други неща ще бъдат по-големи и по-добри. В известен смисъл дипломите на човека са започнали да определят неговия социален статус.

В миналото група от седем или осем университетски преподаватели замина за Пекин, за да продължат проучванията си. В онези дни може би все още нямаше услуги за превоз или шофьорски услуги, така че след пристигането си в Пекин те трябваше да вземат автобус. В действителност професори като тях имаше навсякъде в Пекин. Те не бяха считани за нещо особено, а просто за обикновени хора. Но самите професори не знаеха това и тук се крие сериозността на проблема — този въпрос възникна въз основа на този проблем. Какво се случи? Тази група професори чакаше автобуса на спирката. Докато чакаха, се събираха все повече хора, а с нарастването на тълпата всички ставаха неспокойни. Когато автобусът пристигна, всички се струпаха пред него, без да изчакат пътниците вътре да слязат, бутаха се помежду си, блъскаха се с лакти и предизвикаха голяма суматоха. Това беше сцена на голям хаос. Тези професори се замислиха и си казаха: „Явно на нашите съграждани в Пекин не им е лесно, тъй като всеки ден пътуват с автобус до работа и обратно. Като университетски преподаватели трябва да се съобразяваме с положението на хората. Като високопоставени интелектуалци не можем да се съревноваваме с обикновените хора. Трябва да покажем безкористния дух на Лей Фън, като ги оставим да се качат първи в този автобус, затова по-добре да не се натъпкваме в него“. Всички те се съгласиха с това и решиха да изчакат следващия автобус. Но се оказа, че когато следващият автобус дойде, в него имаше също толкова много хора и те отново се натъпкаха в него като разюздана тълпа. Професорите останаха смаяни. Гледаха как автобусът се пълни и потегля, а те отново не успяха да се натъпчат в него. Обсъдиха го отново и казаха: „Не бързаме за никъде. Все пак ние сме високопоставени интелектуалци, не можем да се бием с обикновените хора, за да се качим на автобусите. Нека не бързаме, може би няма да има толкова много чакащи хора за следващия автобус“. Докато чакаха третия автобус, тези професори станаха малко неспокойни. Някои от тях стиснаха юмруци и казаха: „Ако и за този автобус има толкова много хора, ще се натъпчем ли? Ако не се натъпчем, считам, че може да не успеем да се качим в петия или дори в шестия автобус, така че е по-добре и да се натъпчем!“. Други казаха: „Може ли високопоставени интелектуалци да се натъпкват по автобусите? Това би навредило на имиджа ни! Колко срамно ще бъде, ако един ден хората разберат, че ние, високопоставените интелектуалци, дори сме се натъпкали в автобусите!“. Мненията им се разделиха. Докато обсъждаха, се събра още една тълпа от чакащи хора. В този момент професорите се бяха изнервили много и престанаха да обсъждат. Когато автобусът пристигна, веднага щом вратите се отвориха и още преди всички да са слезли, професорите повториха действията на последната тълпа от хора, като си запробиваха път с всички сили. Някои от тях успяха да се вмъкнат, докато няколко изтънчени интелектуалци — изтънчени учени — не успяха да си проправят път и да се вмъкнат, защото им липсваше този устрем и борбен дух. Да оставим този въпрос настрана. Кажете Ми, това не е ли факт? (Да.) Това струпване на хора в автобусите е твърде често срещано явление и тези интелектуалци бяха твърде добри в това да се преструват! Кажете Ми, какъв е проблемът тук? Нека първо да поговорим за тези интелектуалци, които получиха по-високо ниво на образование и станаха професори, които преподаваха и образоваха хората, и които станаха високопоставени интелектуалци. Това означава, че образованието, което получиха, и знанията, които притежаваха, бяха по-високи от нивото, достигнато от средните хора, и знанията им бяха достатъчни, за да бъдат учители и наставници на хората, да ги образоват и да им предават знания — затова се наричат високопоставени интелектуалци. Имаше ли някакви проблеми с идеите и възгледите на тези високопоставени интелектуалци? Със сигурност имаше проблеми. И в какво се състояха техните проблеми? Нека да анализираме този въпрос. След като бяха получили толкова много знания и толкова високо ниво на образование, дали мисленето им беше закостеняло, или беше свободно? (Закостеняло е било.) Откъде знаете, че е било закостеняло? Къде се криеха проблемите им? На първо място, те се обявиха за високопоставени интелектуалци. Имаше ли нещо нередно в това твърдение? (Да.) Имаше проблем с това твърдение. След това те казаха: „Когато ние, високопоставените интелектуалци, се качваме в автобуса, не трябва да се бием и да се блъскаме с други хора, за да се качим в него“. Имаше ли проблем с това изречение? (Да.) Това беше вторият проблем. Третият проблем беше, когато казаха: „Ние, високопоставените интелектуалци, можем да изчакаме следващия автобус“ — имаше ли някакъв проблем с тази точка? (Да.) Имаше проблем с всичките тези точки. Давайте, разнищете въпроса въз основа на тези три точки, за да видите какви бяха проблемите. Ако придобиете задълбочено разбиране за проблемите, тогава, първо, вече няма да боготворите високопоставените интелектуалци и, второ, вече няма да искате да бъдете някакъв високопоставен интелектуалец.

Каква беше първата точка? Това, че те се провъзгласиха за високопоставени интелектуалци. Имаше ли някакъв проблем с това твърдение? (Да.) Няма нищо лошо в термина „самопровъзгласяване“, който в този случай означава да се самоопределиш като високопоставен интелектуалец. И така, има ли проблем с израза „като високопоставен интелектуалец“? Факт е, че в обществото университетските преподаватели са високопоставени интелектуалци. Тъй като това е факт, защо имаше проблем с тази фраза? (Те смятаха, че след като са придобили знания, са по-високопоставени от другите.) По-високопоставени от другите — зад това определено се криеше нрав. (Те смятаха, че тъй като са придобили повече знания, са по-високопоставени от другите. В действителност тези неща не могат да променят нрава на човека.) Това е отчасти правилно, но не го обяснява ясно. Кой може да добави нещо? (Боже, не бяха ли те самодоволни и самоправедни?) Това е правилно, но не сте обяснили ясно същността, обяснете малко по-подробно. (След като бяха придобили някакви знания, те смятаха, че са по-възвишени и по-благородни от другите, затова не можеха да се считат за обикновени хора. За нормалните хора, живеещи в това общество, необходимостта да се натъпкват в автобусите е продиктувана от реалната им житейска среда и е нещо нормално. След като тези интелектуалци започнаха да се смятат за много възвишени и благородни обаче, те вече не можеха да действат като нормални хора и смятаха, че действията на нормалните хора вредят на тяхната идентичност, затова считам, че те не са нормални.) Те не бяха нормални. Смисълът, който се влага в това, че се провъзгласяват за високопоставени интелектуалци, не е нормален. Тоест имаше нещо изкривено в тяхната човешка природа. Те смятаха, че са по-възвишени и по-стойностни от другите. Какво беше основанието им за това? Че бяха получили толкова високо образование и бяха пълни със знания, и когото и да срещнеха, никога не изчерпваха това, което имаха да кажат, и можеха да го научат на нещо. За какво считаха те знанието? Считаха го за критерий за постъпките и за действията на човека, както и за негов морал. Вярваха, че след като имат знания, тяхната почтеност, характер и идентичност са благородни, ценни и стойностни, като подтекстът беше, че високопоставените интелектуалци са светци. Не стоят ли така нещата? (Да, така е.) За тях именно това означаваше да си високопоставен, така че когато трябваше да се натъпчат в автобуса, те не искаха да го правят. Защо не искаха да се тъпчат? От какво се ръководеха? На какви възпирания и ограничения бяха подложени? Смятаха, че натъпкването в автобуса би навредило на тяхната идентичност и на техния имидж. Вярваха, че идентичността и имиджът им са им дадени от знанието, затова се провъзгласиха за високопоставени интелектуалци. Въз основа на този анализ не е ли възмутително това, което казаха? Доста възмутително е. Въпреки това те се хвалеха навред, като казваха „ние, високопоставените интелектуалци“. Всъщност другите си мислеха, че те са просто едни интелектуалци, с техния обеднял и педантичен маниер, на който хората гледаха дори с пренебрежение, но самите те все още смятаха, че са особено благородни. Това не беше ли проблемно? Те вярваха, че са много благородни и с възвишена идентичност, до такава степен дори, че искаха да минават за светци. Този възглед по някакъв начин възпираше ли ги? Каква беше позицията им по отношение на знанието? Тя беше, че щом хората имат знания, тяхната почтеност е по-голяма, че те стават изтъкнати и благородни и че трябва да бъдат уважавани. Затова някои относително нормални действия, които обикновените хора извършват, са били презирани и заклеймявани от тях. Например, когато интелектуалците кихнат, те поглеждат хората около тях и бързат да се извинят, а когато обикновените хора кихнат, те не мислят за това. Всъщност оригването и кихането са нормални неща в живота, но в очите на тези интелектуалци това е вулгарно и невъзпитано поведение, затова те го презират и гледат на него с пренебрежение, като казват: „Вижте тези невъзпитани простаци, начинът, по който кихат, сядат и стоят, е толкова неприличен, а когато идват автобуси, те се тълпят в тях и изобщо не се сещат да ти направят път!“. Що се отнася до знанието, тяхната позиция е следната: знанието е символ на идентичността и то може да промени съдбата на хората, както и тяхната идентичност и стойност.

Каква беше втората точка? (Че високопоставените интелектуалци не могат да се блъскат с други хора, за да се качат в автобусите.) Те не могат да се блъскат с други хора, за да се качат в автобусите. Натъпкването в автобуса беше просто едно малко нещо, с което се сблъскаха в живота си. Какво представлява това нещо? Това, че те вярваха, че речта и държанието на хората, които имат определено количество знания, трябва да бъдат изискани и да съответстват на тяхната идентичност. Например, такива хора трябва да ходят спокойно и когато влизат в контакт с хора, трябва да накарат другите да считат, че са дружелюбни, отзивчиви и че заслужават уважение, а речта и държанието им трябва да бъдат изискани. Те не можеха да бъдат същите като обикновените хора, трябваше да накарат хората да забележат разликата между тях и обикновените хора — само по този начин можеха да изтъкнат, че идентичността им се отличава и е различна от тази на останалите. Дълбоко в сърцето си тези професори вярваха, че неща като натъпкването в автобуси са характерни за хора от по-ниските слоеве на обществото и за тези, които не са получили високо ниво на образование, а също и за тези, които нямат напредничави познания или идентичност като тази на високопоставения интелектуалец. Тогава какви неща вършеха тези високопоставени интелектуалци? Стояха на катедрата и проповядваха доктрини, предаваха знания и разсейваха съмненията на хората — това беше техният дълг, който е представителен за тяхната идентичност, имидж и професия. Те можеха да правят само тези неща. Всекидневните домакински задължения и рутинните дейности на обикновените хора не биваше да имат нищо общо с тях, тъй като те бяха такава класа хора, които бяха откъснати от тези „вулгарни, низки вкусове“. Как окачествяваха ежедневните домакински задължения и рутинните дейности на обикновените хора и дори такива действия като струпването на хора в автобусите? (Вулгарни.) Точно така, вулгарни и груби. Това беше определение от дълбините на сърцето им за простите, обикновени хора, които бяха на по-ниско ниво от тях.

Нека да поговорим за третата точка — „Ние, високопоставените интелектуалци, можем да изчакаме следващия автобус“ — що за дух е това? Не е ли това духът на Кун Жун, който се отказва от по-големите круши, както се разказва в традиционната култура? Влиянието на традиционната култура върху интелектуалците е особено силно. Те не само приемат традиционната култура, но и приемат в сърцата си много идеи и възгледи от нея и се отнасят към тях като към положителни неща, дори до степен да считат някои известни поговорки за девизи, и по този начин поемат по грешния път в живота. Традиционната култура е представена от конфуцианската доктрина. Конфуцианската доктрина включва цял набор от идеологически теории, насърчава главно традиционната нравствена култура и открай време е почитана от управляващите класи на династиите, които са почитали Конфуций и Менций като светци. Конфуцианската доктрина препоръчва човек да отстоява ценности като добронамереност, праведност, благоприличие, мъдрост и благонадеждност, да се научи първо да бъде спокоен, сдържан и снизходителен, когато се случват неща, да запази хладнокръвие и да разговаря за нещата, а не да се кара и да се боричка за тях, да се научи да бъде учтив и сговорчив и да печели уважението на всички — това означава да постъпваш прилично. Тези интелектуалци се поставят на по-високо място от народа и в техните очи всички хора са обект на тяхната търпимост и толерантност. „Резултатите“ от знанието са доста големи! Тези хора много приличат на фалшиви джентълмени, нали? Хората, които придобиват твърде много знания, стават фалшиви джентълмени. Ако тази група от изтънчени учени трябва да се опише с една фраза, това е изтънчена учена елегантност. Какви са принципите, по които тези изтънчени учени взаимодействат помежду си? Какъв е техният подход към светските отношения? Например обикновените хора наричат мъжете с фамилия Ли „Лао Ли“ или „Сяо Ли“^[а]. Дали интелектуалците биха се обръщали към тях по този начин? (Не.) Как биха се обръщали към тях? (Господин Ли.) Ако видят жена, биха се обърнали към нея с „госпожа Еди-коя-си“ и биха се държали особено почтително и елегантно, точно като джентълмени. Те са се специализирали в изучаването и подражаването на изисканата елегантност, проявявана от джентълмените. С какъв тон и по какъв начин говорят и обсъждат нещата заедно? Изражението на лицето им е много нежно, и те говорят учтиво и сдържано. Изразяват само собствените си възгледи и дори да знаят, че възгледите на другите са погрешни, не казват нищо. Никой не наранява чувствата на никого, а думите им са изключително меки, сякаш са увити в памучна вата, за да не наранят или да подразнят някого, в резултат на което на човек започва да му се повдига, да изпитва тревога или яд, само като ги слуша. Факт е, че възгледите на никого не са категорични и никой не отстъпва на никого. Този тип хора са толкова добри в това да се прикриват. Когато се сблъскат дори с най-баналния въпрос, те се прикриват и покриват и никой от тях не дава ясно обяснение. Каква поза искат да заемат пред обикновените хора и какъв образ искат да си създадат? Това е — да позволят на обикновените хора да видят, че са скромни джентълмени. Джентълмените превъзхождат другите и са обект на почит от страна на хората. Хората си мислят, че джентълмените имат по-големи прозрения от обикновените хора и че разбират по-добре нещата в сравнение с обикновените хора, така че всички се консултират с тях, когато имат проблем. Точно такъв резултат искат тези интелектуалци и всички те се надяват да бъдат почитани като светци.

Ако погледнем от трите гледни точки, които току-що разнищихме, след като тези професори получиха титлата „високопоставен интелектуалец“, дали мисленето им беше по-свободно или по-ограничено? (Ограничено.) То трябва да е било ограничено. Ограничено от какво? (От знанието.) Знанието е нещо в рамките на тяхната професия. Всъщност знанието не ги ограничаваше истински. Какво ги ограничаваше? Това беше отношението им към знанието и влиянието, което знанието оказваше върху мисленето им, както и възгледите, които то им внушаваше — това е проблемът. Следователно колкото по-високо ниво на знания придобиваха, толкова повече чувстваха, че тяхната идентичност и статус са различни от тези на останалите, и толкова повече се чувстваха благородни и велики, и същевременно толкова повече мисленето им ставаше ограничено. Ако погледнем на това от тази гледна точка, дали хората, които са придобили повече знания, са придобили свобода, или са изгубили свобода? (Изгубили са свобода.) Всъщност те са изгубили свобода. Знанието оказва влияние върху мисленето на хората и върху статуса им в обществото, и влиянието, което то оказва върху хората, не е положително. Никога не се случва така, че колкото повече знания придобиваш, толкова по-добре ще разбираш принципите, посоката и целите, които трябва да имаш по отношение на постъпките си. Напротив, колкото повече знания преследваш и колкото по-задълбочени знания придобиваш, толкова повече ще се отдалечаваш от мислите и възгледите, които хората с нормална човешка природа трябва да имат. Точно като онази група интелектуалци, които бяха получили много знания и образование, но не разбираха дори елементарни неща, свързани със здравия разум. Какъв е този здрав разум? Когато има много хора, трябва да се натъпчеш, за да се качиш в автобуса. Ако не се натъпчеш, никога няма да се качиш в автобуса — те не знаеха дори това най-просто правило. Кажи Ми, умни ли са станали или глупави? (Станали са глупави.) Всъщност те бяха банда глупаци. Обикновените хора не са получили такива напреднали знания или образование на високо ниво и нямат този статус, но разбират този момент и казват: „Когато се качваш в автобус и има много хора, трябва да се натискаш и да се напънеш здраво, защото ако се отпуснеш и най-малко и мозъкът ти реагира с една идея по-бавно, може да се окажеш в края на тълпата и да се наложи да вземеш следващия автобус“. Това е основен въпрос на здравия разум в живота, който е познат на обикновените хора, но който тези интелектуалци не бяха разбрали, затова чакаха автобус след автобус. От какво бяха ограничени? Те бяха силно обвързани от твърдението, че „ние сме високопоставени интелектуалци“. Ето какво се случи. Те дори не знаеха как да се изправят пред такъв прост проблем от реалния живот или как да се справят с него. Бяха банда глупаци! Какво им донесе знанието? Това, което им донесе, беше, че ги откъсна от останалата част от населението, че не знаеха как да живеят и как да се справят с нещата, които се случват в реалния живот. Използваха някаква възвишена теория, за да се справят с един от най-често срещаните проблеми, с които обикновените хора се сблъскват в реалния живот, и не знаеха какви ще са последствията, след като се справят с него по този начин — може би не го разбират и до ден днешен. Вероятно ще могат да прозрат този въпрос едва когато достигнат преклонна възраст. Тогава вече няма да имат никакви лаври, и ще им е напълно достатъчно, че са се наслаждавали на почетната репутация на високопоставен интелектуалец през целия си живот. Един ден може би ще си спомнят колко жалки са били онзи път в автобуса и изведнъж ще осъзнаят, че не са нито толкова благородни, нито толкова възвишени, и изведнъж ще осъзнаят: „Може ли моята учена изтънченост да ми осигури храната на масата? Нима все още не се нуждая от три хранения на ден като обикновените хора? Не съм по-различен от другите хора. На стари години не ходя ли и аз прегърбен? И не треперя ли и аз от страх и не изпитвам ли страх, когато се сблъскам с опасност? И когато се сблъскам със смъртта на любим човек или с радостно събитие, не съм ли и аз тъжен или щастлив, както се очаква от всеки човек? Не живея ли и аз просто като обикновените хора? Не се различавам от останалите!“. Към онзи момент това знание ще дойде твърде късно за тях. Това са различните видове уродливост, проявявани от хора, които приемат няколко така наречени положителни поговорки и възгледи, когато не разбират истината. Когато хората не знаят дали тези възгледи са правилни, или не, те често смятат тези възгледи и поговорки за истини, към които трябва да се придържат и които да прилагат, а когато ги прилагат, обикновено страдат от всевъзможни последствия и за тях настъпват всевъзможни неудобства. Какви са последствията от това за хората? Докато хората постоянно се стремят към свобода, те също така постоянно се мятат от един вихър в друг и от един вид робство в друг вид робство. Не е ли така? Следователно, когато не разбираш истината — независимо дали това, към което твърдо се придържаш, е възглед, традиционна култура или някакво правило, система или теория, и дали тези неща са относително остарели в обществото, или са доста авангардни и модерни — тези неща никога не могат да заменят истината, защото те не са истината. Независимо колко добре се придържаш към тях или колко добре ги прилагаш, накрая те само ще те накарат да се отдалечиш от истината, вместо да я придобиеш. Колкото повече се придържаш към тези неща, толкова повече ще се отдалечаваш от истината и толкова повече ще се отклоняваш от Божия път и от пътя на истината. От друга страна, ако можеш активно да поемеш инициативата да се избавиш от тези така наречени положителни неща, теории и фалшиви истини, тогава ти можеш относително бързо да навлезеш в истината. По този начин хората няма да използват вместо истината и Божиите слова тези така наречени традиционни култури и тези фалшиви истини като принципи на практикуване в ежедневието си и тези неудобства постепенно ще бъдат облекчени и постепенно ще бъдат преодолени.

Някои хора считат, че са получили истината, като са се отървали от традиционната култура на семейството и държавата и са приели чуждестранна традиционна култура от чужбина. Някои хора считат, че са получили истината, като са се отървали от старата традиционна култура и от старите идеи и възгледи и са приели малко по-напредничави и малко по-модерни идеи. Ако погледнем сега на този въпрос, тези хора прави ли са, или грешат? (Грешат.) Всички те грешат. Хората мислят, че просто като се отърват от старото, ще придобият свобода. Какво означава да придобиеш свобода? Това означава, че човек е получил истината и истинския начин на живот, който трябва да има. Хората мислят, че истинският начин се получава точно така. В действителност така ли е? Правилно ли е това? Не. Независимо колко модерна и напредничава култура приема човечеството, в крайна сметка тя си остава традиционна култура и нейната същност не се променя. Традиционната култура завинаги ще си остане традиционна култура. Независимо дали може да издържи проверката на времето или проверката на фактите, или дали е почитана от човечеството, накрая тя си остава традиционна култура. Защо тези традиционни култури не са истината? Всичко се свежда до това, че тези неща са идеи, възникнали след като човечеството беше покварено от Сатана. Те не идват от Бог. Те са примесени с някои от човешките фантазии и представи и освен това са последствията, постигнати от покваряването на човечеството от Сатана. Сатана използва идеите, възгледите и всякакви поговорки и аргументи на поквареното човечество, за да обвърже мисленето на хората и да го поквари. Ако Сатана използваше някои неща, които са очевидно абсурдни, нелепи и погрешни, за да подвежда хората, тогава те щяха да имат проницателност. Щяха да са способни да различават правилното от грешното и щяха да използват тази проницателност, за да отрекат и заклеймят тези неща. Така тези учения нямаше да издържат на внимателна проверка. Когато Сатана обаче, за да обуславя, влияе и внушава на хората, използва някои идеи и теории, които отговарят на представите и фантазиите на хората, и за които счита, че ще издържат на внимателна проверка, когато бъдат изречени на глас, човечеството лесно се подвежда, а тези поговорки лесно се приемат и разпространяват от хората и така те продължават да се разпространяват от поколение на поколение, та чак до наши дни. Вземете например някои истории за китайски герои като патриотичните истории за Юе Фей, генералите от семейство Ян и Уен Тянсян. Как се случва така, че тези идеи са достигнали до наши дни? Ако погледнем въпроса от гледна точка на хората, във всяка епоха има тип човек или тип управник, който постоянно използва тези примери и идеите и духа на тези личности, за да учи поколение след поколение, така че поколение след поколение покорно и кротко да приема неговото управление и да може лесно да управлява поколение след поколение и да направи управлението си по-стабилно. Като разказва за сляпата преданост на Юе Фей и генералите от семейство Ян, както и за патриотичния дух на Уън Тянсян и Ку Юан, той възпитава своите поданици и им дава да разберат едно правило, а именно, че човек трябва да постъпва предано — че човек с благороден морален характер трябва да притежава точно това. Преданост до каква степен? До такава, че „когато императорът заповяда на своите подчинени да умрат, те нямат друг избор, освен да умрат“ и „един верен поданик не може да служи на двама царе“ — това е друга поговорка, която той почита. Той почита и тези, които обичат държавата си. Да обичаш държавата си означава да обичаш какво или кого? Да обичаш земята? Да обичаш хората в нея? А какво е държавата? (Управниците.) Управниците са представителите на държавата. Ако кажеш: „Любовта ми към моята държава всъщност е любов към родния ми град и към родителите ми. Не обичам вас, управниците!“, тогава те ще се ядосат. Ако кажеш: „Любовта ми към моята държава е любов към управниците от най-съкровените дълбини на сърцето ми“, те ще го приемат и ще одобрят тази любов. Ако ги накараш да разберат и им разясниш, че те не са тези, които обичаш, тогава няма да одобрят. Кого представляват управниците през вековете? (Сатана.) Те представляват Сатана, те са членове на бандата на Сатана и са дяволи. Те няма как да възпитават хората да се покланят на Бог, да се покланят на Създателя. Няма как да направят това. Вместо това казват на хората, че управникът е син на небето. Какво означава „син на небето“? Означава, че Небето дава власт на някого и този човек се нарича „син на небето“ и има властта да управлява всички хора под небето. Това идея, внушена на хората от управниците ли е? (Да.) Когато даден човек стане син на небето, това е определено от Небето и волята на Небето е с него, така че хората трябва да приемат безусловно управлението на този човек, каквото и да е то. Това, което те внушават на хората, е тази идея, която те кара да приемеш този човек като син на небето въз основа на твоето признание за съществуването на Небето. Каква е целта на това да те накарат да приемеш този човек като син на небето? Целта не е да те накарат да признаеш, че има Небе, или че има Бог, или че има Създател, а да те накарат да приемеш самия факт, че този човек е син на небето, и че тъй като е син на небето, което се дължи на съществуването на волята на Небето, хората трябва да приемат неговото управление — това са идеите, които те внушават. Зад всички тези идеи, които са се развили от началото на човечеството до наши дни — независимо дали това, което разнищваме, са фрази и идиоми, които съдържат алюзии, или са народни пословици и често срещани поговорки, които са напълно лишени от алюзии — се крият оковите на Сатана и подвеждането на човечеството, както и погрешното определение на поквареното човечество за самите тези идеи. Какво влияние оказва това погрешно определение върху човечеството в по-късни периоди? Дали е добро, положително или негативно? (Негативно.) В основата си то е негативно. Да вземем например поговорките „Да спиш върху съчки и да вкусваш жлъчка“, „Да криеш светлината си и да събираш сили в мрака“, „Да понасяш унижения и да поемаш тежко бреме“, „Никога не се предавай“, както и „Преструвай се, че правиш едно, докато правиш друго“ — какво влияние оказват тези поговорки върху човечеството в по-късни периоди? То е, че след като хората приемат тези идеи от традиционната култура, всяко следващо поколение все повече се отдалечава от Бог и все повече се отдалечава от Божието сътворение и от спасяването на хората, както и от Неговото дело по плана за управление. След като хората приемат тези погрешни възгледи от традиционната култура, те все повече чувстват, че човешката съдба трябва да бъде в собствените им ръце, че щастието трябва да бъде създадено със собствените им ръце и че възможностите са запазени за онези, които са подготвени, което води човечеството до все по-голямо отричане на Бог, до отричане на Божието върховенство и до това да живее под властта на Сатана. Ако сравните това, за което хората в съвременната епоха обичат да говорят, и това, за което са обичали да говорят преди две хиляди години, значението на мисленето, което стои зад тези неща, всъщност е едно и също. Просто хората в днешно време говорят за тези неща по-конкретно и са по-открити по отношение на тях. Не само че отричат съществуването и върховенството на Бог, но и се съпротивляват на Бог и Го заклеймяват във все по-сериозна степен.

Например в древността хората са казвали: „Когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“ — поговорка, която е достигнала до наши дни. Хората ценят тази поговорка, особено патриотите, които я считат за свой девиз. Сега, когато сте дошли в чужбина, ако някой каже, че в Китай се е случил някакъв инцидент, има ли това нещо общо с вас? (Не.) Защо казвате, че това няма нищо общо с вас? Има хора, които казват: „Мразя тази държава. В момента комунистите са на власт, тази зла политическа партия. Комунистическата партия е дяволът Сатана, тя е тоталитарен режим и няма нищо общо с мен. Тя ни преследва и ни пречи да вярваме в Бог. Мразя я“. Да предположим, че един ден тази държава е на път да загине — може би няма да почувстваш нищо в сърцето си, но когато чуеш, че провинцията, от която първоначално си дошъл, е била завладяна и окупирана от чуждестранни групировки, ще се почувстваш така, сякаш си станал бежанец, скитник, който няма дом, където да отиде, и ще се разстроиш и ще почувстваш, че не можеш да се върнеш към корените си, подобно на падащите листа. Връщането към корените, подобно на падащите листа — това е друга традиционна идея. И да предположим, че един ден след това изведнъж чуеш, че родният ти град — земята, в която си роден и израснал — е завладян и окупиран от чуждестранни групировки, пътят, по който всеки ден си ходил на училище, е окупиран от чуждестранни групировки, а къщата и земята на семейството ти са присвоени от чуждестранни групировки. Това, което някога е било твое, е изчезнало — този малък парцел земя, който се е врязал дълбоко в съзнанието ти, парцелът земя, с който имаш най-тясна връзка, е изчезнал, и всички твои роднини там са изчезнали. В този момент ще си помислиш: „Как мога да имам дом, ако нямам държава? Сега наистина съм станал бежанец, наистина съм бездомник, станал съм скитник. Изглежда, че поговорката „Когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“ е вярна!“. Когато дойде това време, ще се промениш. Така че защо сега не мислиш, че тази поговорка е вярна? Има предистория и предпоставка за това, защото тази държава те преследва и ти причинява твърде много мъки, не те приема и ти я мразиш. Факт е, че това, което наистина мразиш, не е тази земя. Това, което мразиш, е сатанинският режим, който те преследва. Ти не я признаваш за своя държава, така че в момента, когато другите казват: „Когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“, ти казваш: „Това няма нищо общо с мен“. Но когато един ден земята, в която си се родил и израснал, вече не ти принадлежи и вече нямаш роден град, ще почувстваш, че си скитник и че си човек без националност, и че наистина си загубил държавата си. В този момент ще почувстваш остра болка в сърцето. Защо ще почувстваш остра болка в сърцето? Възможно е сега все още да не я усещаш силно, но един ден тя ще те докосне дълбоко. При какви обстоятелства ще те докосне дълбоко? Не е страшно, ако държавата ти загине и ти станеш част от завоювана нация. Кое е страшното? Когато станеш част от завоювана нация и бъдеш тормозен, порицаван, дискриминиран, потъпкван и нямаш място, където да живееш спокойно, тогава ще си помислиш: „Да имаш държава е толкова ценно. Без държава хората нямат истински дом. Хората имат дом въз основа на това, че имат държава, затова в поговорката е казано добре: „Когато нацията е в беда, всеки има отговорността да даде своя принос“. В изречението „всеки има отговорността да даде своя принос“ за какво се отнася това „има отговорността“? За спокойствието на собствения ти дом, за да можеш да защитиш собствения си дом. Когато си мислиш за това, когато си дискриминиран от чуждестранни групировки или в чужда държава, когато имаш нужда от място, към което да принадлежиш, и когато имаш нужда от държава зад гърба си, която да се застъпва за твоето достойнство, имидж, идентичност и статус, как ще се почувстваш? Ще си помислиш: „Ако в чужда държава човек има мощна подкрепа зад гърба си, тя трябва да е от велика родина!“. Ще бъде ли различно душевното ти състояние тогава, в сравнение със сега? (Да.) Сега ти просто си в пристъп на възмущение, затова казваш, че каквото и да се случва в твоята държава, не е твоя работа. Ако все още можеш да говориш такива неща, когато дойде това време, какъв вид духовен ръст трябва да имаш? Има един факт на този свят, който може би е известен на всеки, а именно, че без подкрепата на силна родина, ти определено ще бъдеш дискриминиран и тормозен в чужди държави. Когато дойде време действително да преживееш това, какво ще поискаш преди всичко? Някои ще кажат: „Щеше да е чудесно, ако бях евреин или японец. Никой нямаше да посмее да ме тормози. Щях да бъда високо уважаван от хората във всяка държава, в която отида. Защо съм се родил в Китай? Държавата е некомпетентна и китайците биват тормозени, където и да отидат“. За какво ще си помислите първо, когато се случи нещо подобно? (Имаме вяра в Бог и се покоряваме на устроеното и подреденото от Бог.) Това е правилно. Но колко истини трябва да разбира човек, какво преживяване трябва да е имал и колко разбиране за преживяване трябва да притежава, за да е способен да каже такова нещо и да го превърне в свой собствен духовен ръст? Когато се случи нещо подобно, какви идеи, разбиране и практическо преживяване трябва да имаш, за да не си слаб? И за да не се чувстваш разстроен дори ако някой те оплюе и те нарече част от завоюван народ? Какъв духовен ръст трябва да имаш, за да не се чувстваш разстроен и да не страдаш от тези възпирания? Имате ли такъв духовен ръст сега? (Не.) Сега го нямате, но може би ще го имате някой ден? С какви истини трябва да се въоръжите? Какви истини трябва да разберете? В днешно време някои хора щом чуят, че членове на семействата им в континентален Китай са били арестувани за това, че са вярвали в Бог, това, което разбират в сърцата си — а именно, че всичко е в ръцете на Бог — става доктрина за тях и те са възпирани от факта, че членовете на семействата им са арестувани, и не са склонни да изпълняват дълга си. Ако чуят, че техен роднина е мъртъв, може да припаднат на място. Как бихте се почувствали, ако тази земя бъде унищожена и всички хора в нея умрат? Каква тежест имат дълбоко в сърцата ви традиционните неща като държава, дом, роден град и родина, както и някои традиционни идеи и култура, свързани с тези думи? В твоя живот те все още ли ръководят всички твои действия, както и всички твои мисли и модели на поведение? Ако сърцето ти все още е заето от всички тези традиционни неща, с които си свързан, като държава, раса, нация, семейство, роден град, земя и т.н., т.е. ако тези неща все още имат определен оттенък на традиционна култура в твоето сърце, тогава проповедите, които слушаш, и истините, които разбираш, са все доктрини за теб. Ако си слушал толкова много проповеди, но не можеш да се избавиш дори от най-елементарните неща, от които хората трябва да се избавят и от които трябва да се отделят, и ако не можеш да се отнасяш правилно към тях, какви точно проблеми разрешават тези истини, които разбираш?

Забележка:

а. „Лао“ и „Сяо“ са префикси, които се добавят пред фамилните имена в китайския език като обръщение, с което се изразява чувство на фамилиарност или непринуденост, което се споделя между говорещия и слушащия.