2. Продават книги с Божиите слова за лична изгода

Сега ще разговаряме за втория аспект, който е действителното поведение и подходът на антихристите, които се отнасят към Божиите слова като към стоки. Този подход включва това, че този тип антихрист се отнася към различните видове книги с Божиите слова като към стоки. Когато се сдобие с тези книги с Божиите слова, той смята, че е придобил капитал, за да печели пари, понеже притежава необходимите за това активи. Тези книги, отпечатани с Божиите слова, се превръщат в негови активи, в стоките, които възнамерява да продава, и в обектите, които използва, за да извлича прекомерни печалби. Антихристите задържат тези книги, не ги разпространяват според принципа, изискван от Божия дом, а по-скоро се стремят да извлекат неправомерна печалба въз основа на собствените си намерения. Какъв е принципът за разпространение на книги в Божия дом? Принципът е те да се разпространяват сред всички, които обичат да четат Божиите слова и които жадуват за истината, и това да става безплатно. Независимо колко хора ги получават или колко книги се разпространяват, това винаги е безплатно. Когато вярваш в Бог в християнството, Библията не е безплатна, тя трябва да се купи. Но сега тези Божии слова и тези книги се разпространяват безплатно от Божия дом, което е от ключово значение. Проблемът обаче възниква, когато антихристите се сдобият с тези книги и не ги разпространяват безплатно според принципа. При нормални обстоятелства онези, които имат макар и малко богобоязливо сърце, ще разпространяват тези книги безплатно според принципа, без да искат пари или да се стремят неправомерно да извличат прекомерни печалби. Само антихристите обаче, след като се сдобият с тези книги, си мислят, че им се е открила възможност за търговия. Така се проявяват тяхната амбиция и алчност: „Да раздаваш такива дебели, хубави книги безплатно — това не е ли загуба? Не е ли глупаво да не изкараш малко пари от тях? Нещо повече, тези книги не могат да се купят от другаде и повечето хора, които вярват в бог, биха искали да ги прочетат независимо от цената“. Щом схванат, че хората имат такава нагласа, в антихристите започват да се зараждат определени мисли: „Не мога да пропусна тази възможност да изкарам пари. Такива възможности се откриват рядко. Когато разпространявам книгите, трябва да разделям хората на категории, като вземам повече от богатите, умерено от средно заможните, по-малко от бедните или изобщо не им ги давам, като правя отстъпка на тези, които ми се подмазват, и вземам повече от тези, които не се разбират с мен“. В съответствие ли е това с правилата на Божия дом за разпространение на книги? (Не.) Това е въртене на търговия. В антихристите се зараждат такива видове идеи. Като оставим настрана дали разпространяват книгите според правилата и принципите на Божия дом, нека първо поговорим за това как се отнасят те към Божиите слова. Щом книгите с Божиите слова попаднат в ръцете им, те ценят ли ги? (Не.) Не се интересуват от жизнения път или от истината, за която се говори в Божиите слова. Не ги ценят и не проявяват дори ни най-малко любопитство към тях. Просто ги преглеждат повърхностно, като небрежно ги прелистват и хвърлят поглед на страниците: „Тук просто се говори за това как бог върши делото на правосъдието над хората, как е завоювал група хора и как им дава добра крайна цел. Що се отнася до бъдещето на човечеството, тези подробности липсват, така че тази книга не е толкова интересна. Въпреки че книгата не е много интересна, много хора са готови да я четат. Това е добре. Мога да спечеля от нея“. Когато книгите с Божиите слова попаднат в ръцете им, те се превръщат в стоки, което означава, че много хора, или поне част от тях, ще трябва да похарчат пари, за да си купят тези книги. Под прикритието, че вярват в Бог, че вършат делото на Божия дом и че отговарят за разпространението на книгите с Божиите слова, антихристите се намесват и превръщат безплатното разпространение на тези книги от Божия дом в сделка, в купуване и продаване. При Бог изречените от Него слова се предоставят безвъзмездно на всеки, който се вслушва внимателно в тях. Те са безплатни и не изискват нищо в замяна. Това, което се изисква от хората, е само да приемат, да практикуват и да преживяват, да постигнат покорство пред Божиите слова и да се превърнат в хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Тогава Бог е удовлетворен, Неговата цел е постигната и словата Му не са били изречени напразно. В това Той намира утеха. Това е желанието на Бог, а също и целта на Неговото шестхилядолетно дело на управлението, извършвано върху човека — най-прекрасното желание на Създателя по отношение на сътворените същества. Бог предоставя Своите слова, това, което Той притежава и представлява, както и Своите намерения безвъзмездно и непрекъснато на онези, които Го следват. Това е такъв чист, свят акт, такова великолепно дело. В него няма никаква сделка. За всеки човек, който слуша внимателно Божиите слова и жадува за тях, всяко изречение, което Бог изрича, е безценно. Хората получават от Бог истината и Неговите слова безплатно и дълбоко в сърцата си това, което искат да направят за Бог, е да Му се отплатят, да удовлетворят намеренията Му и да Му донесат утеха, така че Неговото велико дело да може скоро да бъде завършено. Това е негласното разбирателство, което трябва да съществува между Създателя и сътвореното човечество. Антихристите обаче превръщат този въпрос в сделка. Те се възползват от възможността, че Бог говори и работи, както и от нуждата на хората от приток на Божиите слова, за да търсят лична облага, като получават пари и ползи, които не бива да получават. Нима такова поведение не заслужава проклятие? В кое от Божиите изявления си видял или чул Бог да говори на човечеството в замяна на възнаграждение? Колко струва едно изречение, един откъс, една проповед, една книга или един случай на кастрене, или на съд и наказание, или на облагородяване, или на приток на живот? Казвал ли е Бог някога такива думи? (Не.) Бог никога не е казвал такива неща. Всяко изречение, всеки откъс и всеки текст, изречени от Бог, всеки случай на кастрене, наказване и съд, на изпитване и облагородяване, които хората получават от Бог, както и притокът и подхранването на Божиите слова и така нататък — кое от всички тези неща може да бъде измерено с пари? Кое от тях може да бъде получено от хората срещу пари или материални неща, или срещу заплащане на плътска цена? Нито едно от тях. Всичко, което Бог върши, всички истини, които Бог изразява, са безценни. Именно защото са безценни, защото никой човек не може да използва пари или какъвто и да е материален предмет, за да ги размени за това, което Бог притежава и представлява, Бог казва, че предоставя Своите слова на хората безплатно. И все пак антихристите не могат да видят безценното и скъпоценното естество на истините и на това, което Бог притежава и представлява, което Той изразява. Вместо това те се стремят неправомерно да извличат прекомерни печалби от тях, което е изключително срамно!

Някои антихристи, за да измъчват хората, за да утвърдят собствената си репутация и престиж и за да накарат другите да почувстват ужас от тях и от властта им, задържат Божиите слова и не ги разпространяват сред братята и сестрите под тях. Така в някои църкви, където такива зли хора и антихристи държат властта, братята и сестрите се оказват без Божии слова за четене или без Божии проповеди за слушане. Нима такива хора не са достойни за проклятие? Как са се отнесли те към Божиите слова? Като към своя частна собственост. Божиите слова са дадени от Бог на онези, които искрено вярват в Бог и Го следват. Те не се предоставят на никой отделен човек и със сигурност не са частна собственост на нито един отделен човек. Божиите слова са изречени към цялото човечество и никой не може да задържа Божието говорене по каквато и да е причина или с каквото и да е извинение. И все пак антихристите играят точно такава роля, като нарушават нормата, за да правят това. Някои антихристи, след като получат най-новите записи на проповеди, ги изслушват първи и ако открият, че има някаква нова светлина и съдържание, за което не са знаели, решават да не разпространяват тази серия проповеди на хората под тяхното ръководство. Без никой друг да знае, те задържат записите на проповедите. Каква е целта на задържането? Целта е да се перчат по време на събиранията, което се равнява на занимаване със сделки. Чрез този акт на перчене, когато по-нисшестоящите чуят съдържание, което никога преди това не са чували, и когато всичко е ново, те започват да гледат на антихристите с голямо уважение и по този начин целта на антихристите е постигната. Не може да се отрече, че в църквите навсякъде определено има хора, които не разпространяват своевременно или изцяло проповедите и общението или записите. Такива личности със сигурност съществуват. Освен това някои антихристи разпространяват книги с Божиите слова въз основа на отношението на хората към тях, като ги дават на тези, които се сближават с тях или им се подмазват. Макар че книгите са безплатни, не всеки може да ги получи лесно. Принципът за безплатно и своевременно разпространение се компрометира в ръцете на антихристите и зависи от различни условия. Те може неохотно да дават книгите на тези, които са с тях или които ги слушат, но не е задължително това да става своевременно. Що се отнася до онези, които не са съгласни с възгледите им или които дори им се противопоставят, антихристите може да им дадат книгите избирателно или дори изобщо да не им ги дадат. Антихристите не само се стремят неправомерно да извличат прекомерни печалби от разпространението на книгите с Божиите слова, но и да използват това като средство да привличат хора и да ги печелят на своя страна, както и да потискат и да измъчват другите — способни са на всякакви злосторничества. Те могат дори да заплашват хората, като казват, че ако някой говори лошо за тях, ако не ги избере или гласува против тях, те може да откажат да му дадат Божиите слова като средство за измъчване на този човек. Затова някои хора, от страх, че няма да могат своевременно да получат книгите с Божиите слова или записите на проповедите, изпитват ужас от тези антихристи. Дори ако антихристите вършат зло и самите тези хора страдат от несправедливо отношение, те не смеят да ги докладват, като се страхуват да не бъдат потискани и измъчвани от антихристите, да не загубят връзка с Горното и да не пропуснат поенето и притока от Горното. Има ли такива хора? Категорично да, на сто процента. Антихристите се занимават с всякакви лоши дела. Те не само се борят за власт и печалба, сформират клики и създават свои собствени независими царства, но и не правят изключение, когато става въпрос за разпространението на Божиите слова. Те използват всичко, което може да им даде възможност неправомерно да получат облаги и да придобият статус и власт. Те не щадят нищо, включително Божиите слова. Тези неща случвали ли са се във вашата църква, около вас? Някои антихристи заплашват подчинените си, като казват: „Ако не ме избереш, ако ме докладваш на горното, ако не ме харесваш, ако доносничиш и аз разбера, тогава няма повече да получиш записи на проповеди. Ще ти спра притока, ще те оставя без храна, ще те уморя от жажда, ще те уморя от глад!“. Нима нравът на антихристите не е жесток? Изключително жесток е! Те са способни да вършат всякакви лоши неща.

Ако срещнете такива антихристи, как бихте се справили с тях? Смеете ли да ги докладвате на Горното? Смеете ли да се обедините и да ги отхвърлите? (Да.) Сега казваш „да“, но когато действително се изправиш пред тях, може да не посмееш. Ще се свиеш и ще си помислиш: „Аз съм с малък духовен ръст, млад съм, слаб съм и съм сам. Ако антихристите наистина се обединят, за да ме тормозят, няма ли да съм свършен? Къде е Бог? Кой ще изслуша оплакванията ми? Кой ще поправи неправдата спрямо мен и ще отмъсти за мен? Кой ще се застъпи за мен?“. Защо вярата ти е толкова малка? Ставаш плах, когато се изправиш пред антихрист, но какво ще стане, ако те заплаши самият Сатана — тогава ще спреш ли да вярваш в Бог? Какво би направил, ако някой антихрист не ти разпространява Божиите слова? Ами ако те накара да плащаш пари за книгите с Божиите слова? Ами ако всеки път, когато антихристът ти разпространява книгите с Божиите слова, те затруднява и ти говори грубо? Лесно ли е да се справиш с тази ситуация? Нека ти кажа една хитра стратегия: винаги, когато наближи времето за разпространение на книгите, трябва да застанеш на страната на антихриста, енергично да му говориш мили думи, енергично да го хвалиш и да му правиш комплименти, за да спечелиш доверието му. След като той ти разпространи книгите с Божиите слова и записите на проповеди, тогава намери възможност да го докладваш на Горното. Ако няма начин да го докладваш на Горното, потърси шанс да се обединиш с проницателни братя и сестри, за да ограничиш и обезвредиш антихриста. Това е истинско отстраняване на вредата за църквата и е съобразено в най-голяма степен с Божиите намерения. Някои може да попитат: Ами ако антихристът разкрие този план? Ако не си уверен този път, тогава изчакай следващата възможност. Когато имаш смелостта и условията са подходящи, тогава предприемай действия. Накратко казано, ако се страхуваш, че антихристът ще ти спре храната, тогава не вдигай много шум в началото. Не се разобличавай и не позволявай на антихриста да те прозре. Когато придобиеш достатъчно духовен ръст, когато имаш подходящите хора, правилните хора и повече хора, които могат да застанат с теб в опозиция на антихриста, които могат да разпознаят и да отхвърлят антихриста, тогава можеш да скъсаш с него. Как ви звучи тази стратегия? (Добре.) Някои може да кажат: „Това не означава ли, че мамиш другите? Бог не иска ли от нас да бъдем честни хора? Това не изглежда честно“. Това мамене на другите ли е? (Не.) Това е все едно си играеш с дявол. Всеки метод е приемлив, когато се справяш с антихрист, който е дявол.

Страхувате ли се от антихристи? Да предположим, че около теб наистина има антихрист, в твоята собствена църква. Забелязал си го. Той има власт и статус и много хора го подкрепят. Той има клика, няколко непоколебими последователи. Би ли се страхувал от него? Някои казват, че биха се страхували. Правилно ли е да се страхуваш? В този страх има поне един добър и правилен аспект. Защо казвам това? Ако се страхуваш от него, това най-малкото показва, че в сърцето си вярваш, че той е зъл, че може да те измъчва и да ти навреди, че не е добър човек или някой, който се стреми към истината — най-малкото имаш това разбиране и тази проницателност за него в сърцето си. Макар че може да не си способен да го окачествиш като антихрист или да разпознаеш, че е антихрист, поне знаеш, че не е добър човек, че не е някой, който се стреми към истината, че не е порядъчен или добър човек, нито е честен човек, затова се страхуваш от него. От какви хора обикновено се страхуват нормалните, обикновените или простодушните хора освен от демони? (От зли хора.) Всеки се страхува от зли хора. Поне в сърцето си знаеш, че този човек е зъл. На тази основа наблюдавай отношението му към Божиите слова и истините принципи. Виж дали практикува истината, разпознай различните му видове поведение и разбери и разпознай същността му чрез поведението му. В крайна сметка, ако можеш да определиш, че той е антихрист, тогава твоят страх ще включва още един компонент — проницателност спрямо него. Въпреки че може да се страхуваш от него в сърцето си, ти няма да си на негова страна и ще го отхвърлиш в сърцето си — това добро или лошо нещо е? (Добро.) Ако поиска да се присъединиш към него във вършенето на зло, ще се съгласиш ли? Ще имаш ли проницателност за това в сърцето си? Ако поиска да се присъединиш към него, за да отправяш обиди към Бог или да Го съдиш, ще се съгласиш ли? Ако поиска да си сътрудничиш с него в измъчването на другите и в неразпространяването на книги с Божиите слова на определени хора, ще се съгласиш ли? Макар че може да не си 100% сигурен, че няма да се съгласиш да направиш тези неща, поне ще имаш проницателност за действията му в сърцето си. Може да направиш някои неща с него неохотно и по принуда, но това ще бъде само защото си бил принуден да го направиш и няма да е доброволно. Поне няма да си главният извършител, най-много да си съучастник в престъпленията му. Макар че може да не го разобличиш или провокираш лично, няма да действаш и като негов последовател или съучастник. Това до известна степен е отхвърляне на антихриста. Повечето хора, поради страха си от зли хора и антихристи, са способни единствено да правят компромиси, за да се защитят, така че това, че успяваш да направиш нещо подобно като временна, палиативна мярка, вече съвсем не е малко. Но смята ли се, че с достигането на това ниво ти оставаш непоколебим в свидетелството си? Смята ли се то за отстояване на истините принципи? Смята ли се за побеждаване на Сатана? В Божиите очи не се смята. И така, как можете да стигнете дотам, че да останете непоколебими в свидетелството си? На всички вас ви липсва път и просто правите компромиси, за да се защитите: „Те вършат зло, но аз не смея да се присъединя към тях във вършенето на зло. Страхувам се да не бъда наказан. Те са зли хора, вършат лоши неща, за да измъчват хората. Но все пак всичко е наред, щом аз самият не съм измъчвал никого. Това зло няма да бъде приписано на мен“. Ако това е най-многото, което можете да направите, и то не е малко. Вие просто сте човекоугодници, търсите златната среда и не сте способни да свидетелствате. Какво трябва да се прави тогава, за да се свидетелства? Доктринално погледнато, трябва да отхвърляте злите хора, да отхвърляте и да разобличавате антихристите и да не им позволявате да безчинстват, като вършат лоши неща в Божия дом и причиняват загуби на Божия дом. Но знаете ли конкретно как да направите това? (Трябва да докладваме и да кажем на Горното за него.) Това ли е обхватът на отговорностите и задълженията, които можете да изпълните? Това ли е цялото свидетелство, в което можете да останете непоколебими, целият духовен ръст, който имате? Освен да докладвате за антихрист, какво друго можете да направите? (Можем първо да съберем фактите за системното поведение и злодеянията на антихриста, а след това да разговаряме с братята и сестрите за разпознаването на антихриста въз основа на тези факти. След като братята и сестрите развият проницателност спрямо антихриста, всички те може да предприемат действия, за да го разобличат, а след това можем да го отлъчим от църквата.) Стъпките и процедурите са правилни, но какво да кажем за някои специални случаи? Ти говориш от позицията на водач, но какво ще стане, ако обикновен вярващ срещне антихрист? Не е ли това като яйце, което се удря в камък? Какво бихте направили в такива ситуации? Нека ви разкажа една история, свързана с регистрирането и отчитането на приходи и разходи. Имаше един човек, който отговаряше за воденето на сметките — една за външни цели и една за вътрешни цели. Един ден във вътрешната сметка имало несъответствие от двеста долара. По-късно надзорникът дошъл да провери сметките и видял несъответствието. Той казал: „Унищожи вътрешната сметка. Запази само външната, така че да няма доказателства“. Един от присъстващите не се съгласил и казал: „Това е приношение. Без значение колко пари са, това са Божии пари. Не можеш да направиш това“. Надзорникът не казал нищо, а друг човек изкоментирал: „Какво са двеста долара? Когато антихристите присвояват, става въпрос за десетки хиляди наведнъж“. И така тези хора разрешили въпроса по този начин. Впоследствие обаче един човек счел, че този подход е грешен, и го докладвал нагоре на групата за вземане на решения. Групата казала, че двеста долара не са значителна сума и че са твърде заети, за да се занимават с това. Когато за това било докладвано на църковните водачи, те също не се заели с него и всички го пренебрегнали. Човекът, който докладвал за проблема, се почувствал разстроен и казал: „Как може всички тези хора да са такива? Как може да бъдат толкова безотговорни към Божиите приношения? Те дори се осмеляват да се занимават с измама толкова нагло!“. Той бил разстроен от това. Един ден, когато посетих тези хора, този човек Ми докладва за проблема, като каза, че човекът, който водел счетоводството, бил небрежен, объркал е воденето на сметката и в крайна сметка е възникнало несъответствие. Въпреки че този проблем не беше твърде голям, отношението на всеки замесен човек беше различно. Тези така наречени надзорници и водачи не са се заели с проблема. Не само че не са отстранили човека, който водел счетоводството, но и намерили извинение, за да го защитят. Човекът, който докладвал за проблема, продължил да го докладва, но бил изключен от много хора. Кажете Ми, какъв манталитет е имал този човек, когато е докладвал за проблема? Ако имаше същото отношение като другия човек — този, който казал: „Това са само двеста долара, защо вдигаш толкова шум за това? Когато антихристите присвояват, става въпрос за десетки хиляди наведнъж“ — щеше ли все пак да го докладва? Нямаше. Ако беше казал: „Това не са мои пари. Който иска да ги присвои, да го направи — той ще носи отговорност за това. Както и да е, аз не съм присвоил нищо, така че не е нужно да нося тази отговорност“, или „Вече го докладвах на групата за вземане на решения и на църковните водачи и всички те ме пренебрегнаха, така че съм изпълнил своята част и повече няма да се занимавам с това“ — ако той имаше такова отношение, щеше ли все пак да може да продължи да го докладва толкова неотклонно? Определено не. Повечето хора най-много биха спрели, след като го докладват на групата за вземане на решения. Но точно когато този човек докладвал на групата за вземане на решения, той чул Моето общение за историите на Ной и Авраам. След като ги изслушал, той бил трогнат и си помислил: „След като чул Божиите слова, Ной ги е спазвал толкова много години, без да се отметне. А пък аз се сблъсквам с тази малка трудност и не мога да упорствам — човек не бива да прави така!“. Така той продължил да докладва, докато накрая стигнал до Горното и Горното се заело с въпроса. Мислите ли, че сред вас има много такива хора? Ако се сблъскате с такава ситуация, колко от вас биха упорствали като този човек? И вие ли бихте смятали, че двеста долара не са много, че не е кой знае какво, и поради това бихте ли си помислили, че няма нужда да се придържате толкова твърдо към принципите или да бъдете толкова сериозни, че можете да изчакате, докато има голямо несъответствие, за да докладвате? Бихте ли си помислили: „Във всеки случай аз съм изпълнил отговорността си. Дали ще се заеме някой с това, или не, зависи от водачите. Аз съм просто един обикновен вярващ, имам само толкова сила, мога да направя само толкова. Докладвал съм, изпълнил съм задължението си, останалото не е моя грижа.“? Нима не бихте си помислили това? И ако някой те потисне, няма да посмееш да го докладваш, нали? Този човек се сблъска с потисничество по време на процеса на докладване на проблема, като някои хора го сочеха с пръст и го заклеймяваха, и винаги гледаха да го измъчват. Колко злобни трябва да са тези хора! Помня тези няколко души — защо ги помня? Те ядяха храната на Божия дом и се наслаждаваха на всички истини, предоставени от Бог, и все пак имаха такова отношение към Божиите приношения. Може ли те да се считат за хора от Божия дом? Те не са достойни! От тях не се изискваше да останат непоколебими в свидетелството си, тъй като нямаха такъв характер. Но след като не можаха да направят дори това, което трябваше да направят, заслужаваха ли все пак да останат в Божия дом? Трябва ли да се помнят такива хора? Харесвате ли такива хора? (Не.) Тогава какви хора харесвате? (Тези, които се придържат към принципите, тези, които упорстват в защитата на интересите на Божия дом докрай.) Отвращавам се от онези некадърници, които се разтреперват при вида на страховитите, но демонстрират сила пред простодушните хора. Отвращавам се и от онези, които хапят ръката, която ги храни, от онези, които нямат интерес към истината, и особено от онези, които са слушали проповеди в продължение на много години, но изобщо не са разбрали истината или не са се променили ни най-малко, и все още се съпротивляват на Бог и се пазят от Него дълбоко в сърцата си. Ако няма случаи, в които такива хора да вършат явно зло, те може да не бъдат окачествени като антихристи, но аз се отвращавам от тях. Колко се отвращавам? Точно толкова, колкото и от антихристите. Защо? Антихристите се отнасят към Божието слово като към стока, която да продават, търгуват и разменят, като печелят от нея. Макар че този тип хора може да не печелят от Божиите слова, от отношението, с което се отнасят към Божиите слова, можем да заключим, че те са точно като антихристите, че не следват Божия път, нито дори притежават простото и най-основно отношение, което трябва да имат към Божиите приношения, и че хапят ръката, която ги храни. Що за същества са те? Те са юди, които продават Господ и приятелите си. След като чухте тази история, какви са мислите ви? Можете ли да се придържате към принципите и да отстоявате позицията си в такива ситуации? Ако си некадърник, ако винаги се свиваш, ако винаги се страхуваш от силата на антихристите, ако се страхуваш да не бъдеш измъчван от тях, ако се страхуваш силата им да не ти навреди, ако винаги се страхуваш в сърцето си и ако ти липсва мъдрост да отговориш на това, ако винаги правиш компромиси с антихристите, ако не смееш да ги докладваш или разобличиш, или да намериш други, които да се обединят с теб, за да ги отхвърлите, тогава ти не си някой, който може да остане непоколебим в свидетелството си за Бог — ти си некадърник, същество, което хапе ръката, която го храни. Когато антихристите се отнасят към Божиите слова като към стоки, като ги използват неправомерно, за да извличат прекомерни печалби за себе си, за да те заплашват и да ти спрат храната, ако все още не можеш да ги отхвърлиш в такива ситуации, ти победител ли си? Заслужаваш ли да бъдеш последовател на Христос? Ако ти липсва дори способността да получиш словата и духовната храна, които Бог ти дава безплатно, и дори не можеш да ядеш, да пиеш или да се наслаждаваш на тези неща, колко жалък те прави това?

Фактите, за които току-що разговарях, са някои от проявленията на това как антихристите се отнасят към Божиите слова като към стоки. Антихристите не ядат и не пият Божиите слова и не приемат истината, те просто ги преглеждат повърхностно, за да се украсяват с тях. Те се отнасят към Божиите слова като към свои притежания и частна собственост, за да могат да извършват сделки, за да получат парите и ползите, които желаят, и за да могат да контролират свободата на Божиите избраници да четат, ядат и пият Божиите слова. Такива антихристи са зли хора, дяволи, неверници. Те са от рода на невярващите! Всеки такъв, който се появи в Божия дом, трябва да бъде отлъчен, отлъчен завинаги! Смеете ли да отхвърлите такива хора, когато ги срещнете? Смеете ли да се обедините и да ги разобличите? Те трябва да бъдат разобличени, те трябва да бъдат отхвърлени. В Божия дом властва истината. Ако не притежаваш такъв духовен ръст, това доказва, че Божиите слова и истината не са станали живот вътре в теб. Ако си плах, ако се страхуваш от сатани, ако се страхуваш от зли хора, като предпочиташ да правиш компромиси, за да се запазиш, вместо да се бориш с антихристите, дори ако това означава да не ядеш и да не пиеш Божиите слова или да не ги придобиеш, тогава заслужаваш да умреш от глад и никой няма да те съжали, ако го направиш. Ако се сблъскате с такива ситуации, как трябва да избирате и да практикувате? Трябва да ги разобличите незабавно. Божиите слова не са стоки. Те се предоставят на всички Божии избраници. Те не са частна собственост на нито един отделен човек. Никой няма право да задържа или да притежава Божиите слова за себе си. Божиите слова трябва да се разпространяват безплатно и безвъзмездно на всички избраници, които следват Бог. Всеки, който ги задържа, който се стреми неправомерно да извлича прекомерни печалби от тях или има лични планове по отношение на Божиите слова, е достоен за проклятие. Това са хора, срещу които Божиите избраници трябва да се надигнат да разобличат и отхвърлят, и те трябва да бъдат премахнати и изкоренени.

Двете точки, за които разговарях днес, достатъчно добре ли показват, че антихристите презират Божиите слова? (Да.) Антихристите никога не се отнасят към Божиите слова като към истината, нито ги ценят, нито милеят за тях, нито се отнасят към тях като към словата на Създателя. Вместо това те на всяка крачка показват своите скрити, достойни за презрение и отвратителни намерения. Те искат да използват Божиите слова само за да постигнат своите скрити цели, и независимо дали става въпрос за материални или нематериални неща, те искат да използват Божиите слова, за да извлекат неправомерно печалба за себе си, да спечелят пари и материални неща или да постигнат целта си да накарат хората да им угодничат, да ги гледат с възхищение, да ги боготворят и да ги следват. Тези неща са отвратителни за Бог и трябва да бъдат отхвърлени от хората. Всеки, който забележи такива личности или такива неща да се случват, трябва да се надигне, за да ги разобличи и отхвърли, като попречи на такива личности да се утвърдят сред Божиите избраници. Някои казват, че ако се сблъскат с тези неща, биха ги докладвали на Горното, но това е твърде пасивно и бавно. Ако само докладваш тези неща на Горното, тогава ти си толкова жалък! Ял си и си пил толкова много от Божиите слова и си чул толкова много проповеди, а знаеш само да докладваш — това означава, че твоят духовен ръст е твърде малък! Със сигурност имаш и други методи да се справиш с антихристите? Докладването на Горното е последното средство, стъпка, която се предприема само когато е абсолютно необходимо. Ако си в малцинство, по-слаб и ти липсва проницателност, ако не си сигурен дали някой е антихрист, може да не посмееш да разобличиш различните му проявления и действия. Но ако си сигурен, че той е антихрист, и въпреки това не смееш да се изправиш, за да се бориш с него, да го отхвърлиш и победиш, не си ли съвсем жалък? Не използваш и малкото истина, която разбираш. Сигурен ли си, че това, което разбираш и чуваш, е истината? Ако е така, защо не смееш да се изправиш категорично и праведно и да се бориш срещу антихристите? Не е като антихристите да са управляващите власти — защо се страхуваш от тях? Освен ако има ситуация, в която те биха могли да те предадат на властите, ако ги разобличиш прибързано — при тези обстоятелства трябва да бъдеш внимателен, да не ги провокираш и да използваш мъдри методи, за да критикуваш и да дискредитираш тайно антихристите, като постепенно ги отстраняваш. Не е ли по-впечатляващо да ги отстраняваш тихомълком? (Да.) Добре, това е всичко за днешното общение. Довиждане!

12 септември 2020 г.