III. Презиране на Божиите слова

Днес ще продължим да разговаряме по десетата точка за различните проявления на антихристите — те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. Миналия път стигнахме до третия раздел на тази основна тема, а именно, че антихристите презират Божиите слова. Нашето общение и разнищване на този раздел беше разделено на три подтеми. Кои са тези три подтеми? (Първата е, че антихристите произволно фалшифицират и тълкуват Божиите слова; втората е, че антихристите отричат Божиите слова, когато те не са в съгласие с техните представи; а третата е, че антихристите надзъртат дали Божиите слова се сбъдват.) Дали тези три подтеми представляват всичко, което означава, че антихристите презират Божиите слова? (Би трябвало да има още.) Какви други твърдения и проявления има? (Антихристите се отнасят непочтително към Божиите слова.) Дали непочтителното отношение към Божиите слова е едно от проявленията на презрението към Божиите слова? Не е ли непочтителното отношение към Божиите слова тълкуване на израза „презрение към Божиите слова“? Тук не са ни нужни тълкувания, а различните проявления и практики на антихристите на презрение към Божиите слова, които можеш да видиш и да докоснеш и за които си чувал. Изглежда, че вие нямате голямо разбиране за различните проявления, чрез които антихристите презират Божиите слова. Може да имате известно буквално разбиране за трите точки, по които говорих в предишното общение, но не можете да се досетите какви други проявления на презрението към Божиите слова от страна на антихристите може да има, нали? Би трябвало да сте запомнили и трите проявления, за които говорихме в предишното ни общение. Дали поведението и проявленията на антихристите в презрението към Божиите слова са открити и почтени? Дали това трябва да правят порядъчните хора? (Не.) Това не са проявления, които трябва да съществуват в нормалната човешка природа. Те не са положителни, а негативни. Същността, която стои зад тези няколко вида поведения, сочи към Сатана, към демоните, към Божиите врагове. В отношението на антихристите към Божиите слова няма покорство, няма приемане, няма преживяване, няма загърбване на собствените им представи и приемане на Божиите слова с простота и откритост — вместо това те развиват различни сатанински нагласи към Божиите слова. Нравът, разкрит чрез тези проявления и това поведение на антихристите, е именно това, което се разкрива от Сатана в духовния свят. Във всяка ситуация, във всяка епоха, сред всяка група хора такива поведения не са положителни. Те са нечестиви и негативни и не са проявленията или поведенията, които едно сътворено същество или нормален човек трябва да има. Затова ние ги окачествяваме като проявления на антихристите. След като разговаряхме за тези три точки, повечето хора може би си мислят, че тези три проявления вероятно обхващат всички основни нагласи на антихристите към Божиите слова. Има обаче нещо, което вие сте пропуснали: отношението на антихристите към Божиите слова далеч не се ограничава до тези три подхода. Има друго проявление и поведение, което също показва, че антихристите презират Божиите слова. Какво е това проявление? То е, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока. Ако погледнем буквалното значение на това, някои хора може да имат в съзнанието си някакви образи, сочещи към определени личности, но конкретните и истинските проявления на това все още не са много ясни. Те все още са много неясни и общи. Тогава днес ще разговаряме за това как антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока.

Г. Антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока

Антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока. Може да се каже също, че антихристите се отнасят дори към самата истина като към стока. Какво означава да се отнасят към тях като към стока? Означава просто да изказват някакви твърдения на думи, да се перчат и след това по измамен начин да печелят доверието, подкрепата и одобрението на хората, за да получат слава, придобивки и статус. Така Божиите слова и истината се превръщат в трамплин за антихристите. Това е отношението им към истината. Те експлоатират истината, играят си с нея и я погазват, което се определя от природата същност на антихристите. И така, какво точно представляват Божиите слова и истината? Как точно трябва да определим истината? Кажете Ми, какво е истината? (Истината е критерият за постъпките, действията и поклонението на хората пред Бог.) Това е точно и конкретно определение на истината. Как всички вие разбирате това твърдение? Как трябва да прилагаш това твърдение в твоето ежедневие и през целия си живот? Как трябва да преживяваш това твърдение? Кажете това, за което се сещате и което разбирате веднага, без да го филтрирате или обработвате. Какво е истината на езика на вашето преживяване? Какво са Божиите слова? (Истината може да промени възгледа на човека за живота и ценностите му, като му дава възможност да изживее подобието на нормален човек.) Макар и не изчерпателно, всичко, което казахте, предава разбиране за преживяване на истината. Това са прозренията и разбирането, които сте преживели и извлекли от ежедневието. Кой друг би искал да сподели? (Истината може да пречисти покварения ни нрав, като ни даде възможност да действаме според принципите и да вършим нещата съгласно Божиите намерения.) Това твърдение е доста добро и проницателно. Продължавайте, моля. (Истината е живот, пътят към вечния живот. Само като се стреми към истината и живее според нея, човек може да постигне живот.) (Истината дава възможност на хората да се боят от Бог и да отбягват злото, да станат истински хора.) Тези две точки засягат принципите на практикуване в ежедневието на хората. Макар че обясненията са относително дълбоки и възвишени, те са много практически. (Истината може да разобличи покварения ни нрав, да промени неправилните ни гледни точки по въпросите и да ни даде възможност да изживеем подобието на истински човек.) Тези твърдения са практически и засягат стойността и значението на истината за хората, както и въздействието, което тя може да има върху тях. Това, което всички вие споменахте, често сме го обсъждали и преди. Въпреки че всеки човек поставя различен акцент, всичко това опира до обясненото и дефинирано по-рано твърдение за истината — истината е критерият за измерване на всичко. Може ли истината да се приравни на Божиите слова? (Да.) Божиите слова са истината. Въз основа на разбирането за преживяване, което споделихте в общението си, можем ли да кажем, че истината е реалността на всички положителни неща? (Да.) Истината е реалността на всички положителни неща. Тя може да бъде животът на човека и посоката, в която той върви; тя може да му позволи да се отърве от покварения си нрав, да стигне до богобоязливост и отбягване на злото, да стане човек, който се покорява на Бог, който е съгласно критериите за сътворено същество и когото Бог обича и намира за приемлив. Като се има предвид колко е ценна истината, какво отношение и какви възгледи трябва да има човек към Божиите слова и към истината? Съвсем очевидно е: за онези, които наистина вярват в Бог, и за онези, които имат богобоязливо сърце, словата Му са техен основен източник. Хората трябва да ценят Божиите слова, да ги ядат и пият, да им се наслаждават и да ги приемат като свой живот, като посока, в която вървят, като незабавна помощ и ресурс; хората трябва да практикуват и преживяват в съответствие с твърденията и изискванията на истината и да се покоряват на различните изисквания и принципи, които истината им дава. Само така човек може да получи живот. Стремежът към истината най-вече е практикуване и преживяване на Божиите слова, а не в подлагането им на внимателна проверка, анализ, спекулации и съмнения. Тъй като истината е помощ и ресурс, постоянно на разположение на хората, и може да бъде техният живот, те трябва да се отнасят към нея като към най-ценното нещо. Това е така, защото трябва да разчитат на истината, за да живеят, да постигнат удовлетворяване на Божиите изисквания, да постигнат боязън от Бог и отбягване на злото, да намерят в ежедневието си пътя на практикуване и да схванат принципите на практикуване, като постигнат покорство пред Бог; хората трябва да разчитат и на истината, за да се отърват от покварения си нрав и да станат такива, които са спасени, и сътворени същества, които са съгласно критериите. Независимо от коя гледна точка или по какъв начин се изразява, най-неподобаващото отношение, което хората могат да имат към истината, е да се отнасят към Божиите слова и към истината като към продукт или дори като към стока, с която се търгува небрежно. Това е, което Бог най-малко иска да види, а също и поведението и проявлението, което едно истинско сътворено същество в никакъв случай не бива да има.

Каква е целта и какво е намерението на антихристите, когато се отнасят към Божиите слова като към стока? Какво всъщност се стремят да направят те и какъв е мотивът им? Когато един търговец придобие стока, неговата надежда за стоката е, че тя ще му донесе ползи и значителната сума пари, която желае да получи. Следователно, когато антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, те несъмнено се отнасят към Божието слово като към нещо материално, което може да бъде разменено за ползи и пари. Те не ценят, не приемат, не практикуват и не преживяват Божиите слова като истината, нито ги считат за пътя на живота, към който трябва да се придържат, нито за истината, която трябва да практикуват, за да се отърсят от покварения си нрав. Вместо това те се отнасят към Божиите слова като към стока. За един търговец най-голямата стойност на една стока е да я размени за пари, за желаната печалба. По този начин, когато антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, тяхното намерение и техният мотив по същество са същите. Антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, което означава, че не ги използват, за да ги ядат, да ги пият и да им се наслаждават, нито за да ги преживяват или практикуват, а по-скоро като стока в ръцете си, която да бъде търгувана и продавана по всяко време и на всяко място, предлагана на онези, от които могат да извлекат печалба. Когато антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, буквално погледнато, това означава да се отнасят към Божиите слова като към търговски продукт, използван в сделки в замяна на пари. Те превръщат купуването и продаването на Божиите слова в своя професия. От буквална гледна точка това веднага става ясно. Такива действия и поведения на антихристите са позорни и предизвикват отвращението и погнусата на хората. И така, какви са конкретните проявления на това, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока? Това е ключовата точка, по която ще разговаряме. Антихристите имат някои много очевидни проявления на това, че се отнасят към Божиите слова като към стока. За да ви стане по-ясно и по-разбираемо, все пак ще ги обсъдим едно по едно. Защо подхождам по този начин? Въз основа на дългогодишния Си опит в работата и говоренето, повечето хора имат объркани мисли и им липсва способността да мислят самостоятелно. Въз основа на това се сетих за най-простия и най-ефективния метод, а именно да обяснявам и изяснявам всеки въпрос или тема — независимо какви — точка по точка, за да ви помогна да разсъждавате върху тях и да ги премислите. Подходящо ли е това? (Да.) Някои хора казват: „Това е просто перфектно, спестява ни труда да си блъскаме главите и да мислим усилено. Твърде сме заети и нямаме време за това! Нашата енергия и мисли са заети с големи въпроси, а не с тези банални, малки въпроси. Като ни караш да разсъждаваме върху тези малки въпроси, изглежда сякаш малко ни подценяваш и не използваш достатъчно огромния ни талант“. Така ли е? (Не.) Тогава какво е? (Нашите заложби са толкова слаби, че понякога не можем да възприемем истината и се нуждаем Бог да разговаря с нас подробно, дума по дума, изречение по изречение, за да разберем част от нея.) Виждаш ли, Аз неволно описах действителното състояние на нещата, като разкрих какво е истинското ви състояние, но фактите са просто такива. Щеше да е същото, дори да не го бях разобличил. Това е единственият начин да се направи. Ако говоря за големите теми само просто и общо, тогава ще говоря напразно и ще Си хабя усилията. Това е просто загуба на време, нали? Да се върнем на основната тема. Относно това, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, ще разделим тази точка на няколко подтеми, за да обясним и изясним стъпка по стъпка как антихристите правят това и какви са конкретните примери и проявления, които могат да докажат в достатъчна степен, че антихристите презират Божиите слова, а също и да потвърдят, че антихристите наистина притежават такава същност. Ще разговаряме по тази точка в две основни части.

1. Отнасят се към Божиите слова като към инструмент за придобиване на статус, репутация и престиж

Първият основен аспект е, че най-честото проявление на това, че антихристите се отнасят към Божиите слова като към стока, е, че ги използват като инструмент за придобиване на собствен статус, репутация, престиж и нещо повече — за материална наслада, и дори нещо повече — за пари. Когато антихристите влизат в досег с Божиите слова, те чувстват: „Божиите слова са велики. Всяко изречение е рационално и правилно. Тези слова не могат да бъдат изричани от хора и не могат да бъдат намерени в Библията“. В изминалите две епохи Бог не е изричал тези слова. Нито в Стария завет, нито в Новия завет има толкова ясно и директно изречени слова. В Библията е записана само една много ограничена част от Божиите слова. Като гледаме какво казва Бог сега, съдържанието е много богато. Затова антихристите изпитват ревност и завист в сърцата си и започват вътрешно да кроят планове: „Този обикновен човек може да каже толкова много. Кога и аз ще мога да изричам тези слова? Кога ще мога, подобно на този човек, да говоря неспирно божиите слова?“. Те имат такъв импулс и такова желание в сърцата си. Ако се съди по този импулс и по това желание, в сърцата си антихристите изпитват възхищение към тези слова, изречени от Бог, и благоговеят пред тях. Използвам думите „възхищение“ и „благоговение“. Предвид формулировката на тези две понятия това, което искам да кажа, е, че антихристите не считат Божиите слова за истината и не възнамеряват да ги приемат, а по-скоро се възхищават на богатото съдържание на тези слова, на множеството пасажи, а също и на дълбочината на тези слова, която отразява недостижима за хората дълбочина — и още повече, те се възхищават, че това са слова, които те самите не могат да изрекат. От тези аспекти на „възхищението“ е видно, че антихристите не считат тези Божии слова за израз на божественост, за истината или за живота и истината, с които Бог възнамерява да спаси човечеството и да го снабди. След като антихристите могат да завиждат на тези слова, тогава очевидно в сърцата си те също желаят да станат тези, които изразяват такива слова. Въз основа на това много антихристи са положили огромни усилия задкулисно, молили са се ежедневно, чели са тези слова ежедневно, водили са си записки, запаметявали са, обобщавали са и са организирали. Те са вложили много труд в тези слова, изречени от Бог, като са си водили безброй бележки и са записали многобройни прозрения по време на духовните си практики, и са се молили безброй пъти, за да запомнят тези слова. С каква цел правят всичко това? Целта е един ден те да получат внезапен прилив на вдъхновение и да са способни неспирно да изричат словата, които Бог би казал, като отприщен воден шлюз. Те се надяват, че подобно на Божиите слова, техните биха могли да предоставят това, от което хората се нуждаят, да предоставят живот на хората, да предоставят това, което хората трябва да постигнат, и да поставят изисквания към хората. Целта е, подобно на въплътената Божия плът, те да могат да заемат гледната точка и статуса на Бог и да казват същите неща като Бог, с Неговия тон и начин на говорене, точно както желаят. Антихристите са положили много усилия за това и не е преувеличено да се каже, че някои от тях дори често тайно вадят тетрадки, за да си записват словата, които искат да кажат, словата, които чакат Бог да им даде. Каквото и да правят обаче, желанията на антихристите винаги остават неосъществени, копнежите им никога не се сбъдват. Колкото и усилия да полагат, колкото и да се молят, колкото и да записват Божиите слова или както и да ги запаметяват и организират, всичко е напразно. Бог не изрича нито едно изречение чрез тях, нито им е позволил да чуят гласа Му дори веднъж. Колкото и да копнеят или колкото и неспокойни да стават, те просто не могат да изрекат нито едно изречение от Божиите слова. Колкото по-неспокойни и завистливи стават и колкото повече не успяват да постигнат целта си, толкова по-раздразнени стават вътрешно. За какво са раздразнени и защо са толкова неспокойни? Те виждат, че Божиите слова довеждат все повече хора пред Бог, които да приемат Божия съд и наказание и да приемат Неговото слово като живот, но няма нито един човек, който да се поклони на тях или да им се възхищава в краката им, в тяхно присъствие. Именно това ги прави неспокойни и раздразнени. В раздразнението и безпокойството си това, за което антихристите могат да мислят и разсъждават, все още е: „Защо тези хора изпълняват дълга си в божия дом? Защо е различно, когато идват в божия дом, в сравнение с невярващия свят? Защо повечето хора, след като дойдат в божия дом, започват да се държат правилно и стават все по-добри? Защо повечето хора отдават всичко от себе си и плащат цената в божия дом безвъзмездно, и дори когато са кастрени, не си тръгват, а някои не си тръгват дори след като са премахнати или отлъчени? По същина единствената причина са божиите слова, това е въздействието на „Словото се явява в плът“ и ролята, която играе“. Когато антихристите видят това, те започват да завиждат още повече на Божиите слова. Ето защо, след като са положили големи усилия и все още са неспособни да изрекат Божиите слова или да станат говорители на Бог, антихристите пренасочват вниманието си върху Божиите слова: „Въпреки че не мога да изрека други слова освен тези, които бог е казал, ако мога да изричам слова, които са в съответствие с божиите слова — дори да са само доктрини или да са празни — стига да звучат правилно на хората, стига да изглежда, че са съобразени с тези божии слова, тогава не мога ли да си осигуря място сред хората? Не мога ли да остана непоколебим сред тях? Или ако често проповядвам и обяснявам словата в „Словото се явява в плът“, като често използвам тези слова, за да помагам на хората, и всичко, което казвам и проповядвам, звучи сякаш идва от божиите слова и е правилно, тогава няма ли статусът ми сред хората да става все по-стабилен? Няма ли да придобия повече престиж сред тях?“. Като си мислят за това, антихристите чувстват, че са намерили начин да осъществят желанията си за придобиване на статус, по-голяма репутация и признание, и виждат надежда да постигнат това. След като виждат надежда, антихристите тайно се чувстват доволни в сърцата си: „Не съм ли умен? Никой друг не е осъзнал това. Защо другите не знаят за този начин? Толкова съм умен! Но колкото и да съм умен, не мога да кажа на никого за това. Достатъчно е, че го знам в сърцето си“. С такава цел и с такъв план в главата си антихристите започват да влагат сериозни усилия в Божиите слова. Те си мислят: „Преди просто хвърлях поглед на божиите слова, слушах небрежно и казвах каквото ми дойде наум. Сега трябва да променя стратегията си. Не мога повече да правя така, това е загуба на време. Предишният ми начин на действие не доведе до никакви резултати. Да продължавам така, би било наистина глупаво!“. Затова те се стягат, решени да положат усилия в Божиите слова и да покажат на какво са способни. Какви действия предприемат антихристите, за да покажат на какво са способни? Те проучват внимателно начина на говорене на Бог и тона на речта Му, а също така проучват внимателно конкретното съдържание на Божиите слова във всяка фаза и във всеки период. В същото време те се подготвят как да обяснят тези Божии слова и, когато проповядват Божиите слова, как да ги изричат и да ги обясняват по начин, който кара хората да им се възхищават и да ги боготворят. Така, малко по малко, антихристите наистина са вложили много усилия в Божиите слова. Едно нещо обаче е сигурно: тъй като мотивите им зад тези усилия са погрешни и намеренията им са зли, словата, които изричат, без значение как ги слушат другите, са просто доктрини, те са просто копирани думи и фрази от Божията реч. Така че, колкото и усилия да влагат антихристите в Божиите слова, те не постигат никакви лични придобивки за себе си. Какво означава, че нямат придобивки? Означава, че не се отнасят към Божиите слова като към истината. Те не практикуват, а само проповядват, така че никой не вижда никаква промяна в тях. Техните погрешни мисли и гледни точки не се променят, неправилният им възглед за живота не се променя, те нямат никакво разбиране за собствения си покварен нрав и съвсем не успяват да се съпоставят с различните състояния на човека, описани от Бог. Следователно, без значение колко много антихристите проучват внимателно Божиите слова, в тях се виждат само два резултата: първо, въпреки че Божиите слова, за които говорят, са правилни и дори обясненията им за тези слова не са погрешни, не можеш да видиш никаква промяна в тях. Второ, без значение колко енергично пропагандират и проповядват Божиите слова, те нямат никакво себепознание. Това се вижда ясно. Причината антихристите да проявяват такова поведение е, че макар често да пропагандират и проповядват Божиите слова на другите, те самите не приемат, че Божиите слова са истината. Самите те не са приели тези слова, а искат само да ги използват, за да постигнат своите скрити мотиви. Те се надяват да придобият статуса и ползите, които желаят, като проповядват Божиите слова, и ако хората се отнасят към тях и им се покланят, сякаш са бог, това би било идеално. Въпреки че все още не могат да постигнат тази цел или този резултат, това е крайната цел на всеки антихрист.

Антихристите са вложили много усилия в Божиите слова. Като чуят това, някои хора може да го разберат погрешно и да попитат: „Това означава ли, че всеки, който влага усилия в Божиите слова, е антихрист?“. Ако го тълкуваш по този начин, значи ти липсва духовно разбиране. Каква е разликата между усилията, които антихристите влагат в Божиите слова, и усилията на онези, които се стремят към истината? (Намерението и целта са различни. Антихристите влагат усилия в Божиите слова заради собствената си полза и статус, за да задоволят личните си амбиции.) Какви усилия влагат антихристите в Божиите слова? Те запомнят части от Божиите слова, които са в съгласие с техните представи, научават се да обясняват Божиите слова с помощта на човешки език и пишат някои духовни бележки и прозрения. Те също така извличат, сортират и организират различни Божии изказвания, като например тези, които според хората са относително съобразени с човешките представи, тези, които лесно се възприемат като имащи тона на Божието говорене, някои думи за тайни и някои от Божиите слова, които са популярни и често се проповядват в църквата за известно време. Освен запаметяването, организирането и сортирането на тези неща и писането на прозрения за тях, те, разбира се, правят и повече, включително някои особени дейности. Антихристът би платил всяка цена, за да придобие статус, за да задоволи амбициите си и за да постигне целта си да контролира църквата и да бъде бог. Само за да се въоръжи с доктрината, от която се нуждае, за да изнася високопарни проповеди, той често работи до късно през нощта и се събужда в ранни зори, будува заради работата до зори и репетира проповедите си в малките часове и си записва, когато някой друг каже нещо умно. Всеки ден обмисля как да изнесе тези високопарни проповеди, като размишлява кои Божии слова да избере като най-полезни, кои слова ще предизвикат възхищение и похвали сред Божиите избраници, а след това ги научава наизуст. После обмисля как да изтълкува тези слова така, че да покаже своята проницателност и дълбоко прозрение. За да запечата Божието слово в сърцето си наистина, той се старае да го слуша още няколко пъти. Прави всичко това с усилия, подобни на тези на ученик, който се съревновава за място в колежа. Когато някой изнесе добра проповед или такава, която предоставя известно озарение, или такава, която предлага някаква теория, антихристът ще събере такива материали и ще ги оформи в своя собствена. За антихриста не съществува понятието „прекалено много усилия“. В такъв случай какви мотиви и намерения стоят зад тези негови усилия? Да е способен да проповядва Божиите слова, да ги произнася ясно и с лекота, да ги владее свободно, за да видят другите, че антихристът е по-духовен от тях, че цени Божиите слова повече и обича Бог по-силно от тях. Така може да спечели възхищението и преклонението на някои от хората около себе си. Антихристът смята, че това си заслужава да се направи и си струва всяко усилие и всяка цена или страдание. След като полагат тези усилия в продължение на две, три, пет години, антихристите постепенно се запознават все повече с начина на говорене на Бог и със съдържанието и тона на Неговите слова. Някои антихристи дори могат да имитират Божиите слова или да рецитират няколко изречения от тях, щом отворят уста. Разбира се, това не е най-важното за тях. Кое е най-важното? Тъй като са способни да имитират и да рецитират Божиите слова на воля, техният начин на говорене, тон и дори интонация стават все по-подобни на божиите, все повече заприличват на христовите. Антихристите се радват на това в сърцата си. На какво се радват? Те все повече усещат колко прекрасно би било да си бог и толкова много хора да те боготворят и да те заобикалят — колко славно би било това! Те приписват всички тези постижения на Божиите слова. Те вярват, че именно Божиите слова са им дали възможността, вдъхновили са ги и още повече, че благодарение на Божиите слова са се научили да имитират начина на говорене на Бог и тона на Бог. Това в крайна сметка ги кара да се чувстват все повече като бог, все по-близо до идентичността и статуса на бог. Нещо повече — това ги кара да чувстват, че да могат да имитират начина на говорене и тона на Бог, да говорят и да живеят с начина на говорене и интонацията на Бог, е изключително приятно и представлява най-радостните им моменти. Антихристите са стигнали дотук — бихте ли казали, че това е опасно? (Да.) В какво се крие опасността? (Те искат да бъдат бог.) Да искаш да бъдеш бог, е опасно, точно като Павел, който е казал, че за него да живее е христос. Щом изрече такива слова, човек не подлежи на изкупление. Антихристите се отнасят към Божиите слова като към път към това да станат бог. Какво са направили антихристите в този процес? Те са положили огромни усилия, изразходвали са много енергия и време за Божиите слова. През този период те са проучвали внимателно и са анализирали Божиите слова, като многократно са ги чели, запаметявали и организирали. Те дори са имитирали начина на говорене и тона на Бог, докато са чели Неговите слова, особено често използваните фрази в Божията реч. Каква е същността на всички тези действия? Тук Аз я описвам като същността на търговец, който купува стоки на едро. С други думи, антихристите използват най-евтиния начин, за да превърнат Божиите слова в нещо материално, което притежават. Когато четат Божиите слова, те не ги приемат като истината, нито като пътя, в който хората трябва да навлязат и да ги считат за него. Вместо това те се опитват с всички средства да запомнят тези слова, начина и тона на говорене в опит да превърнат себе си в тези, които изразяват такива слова. Когато антихристите са способни да имитират тона и начина на говорене на Бог и са способни напълно да използват този начин и тон на говорене в речта и в действията си, живеейки сред хората, това, което се стремят да постигнат, не е да изпълняват предано дълга си, да вършат нещата въз основа на принципи или да бъдат предани на Бог. Вместо това, като имитират тона и начина на говорене на Бог и като проповядват тези Божии слова, те искат да навлязат дълбоко в сърцата на хората и да станат обект на тяхното поклонение. Те се стремят да се възкачат на трона в сърцата на хората и да царуват там като царе, и да манипулират мислите и поведението на хората, като по този начин постигнат целта си да ги контролират.

Ако опишем антихристите, които влагат усилия в Божиите слова, като търговци, които купуват евтино Божиите слова като стоки, тогава тяхното имитиране на Божията реч, използването на Божия начин на говорене и тон, за да проповядват Неговите слова, не е ли същото като продаването на Божието слово като стока? (Да, така е.) Няма търговец, който да купува стока, без след това да я продаде. Целта им при придобиването и притежаването на тези стоки е да получат по-големи печалби от тези артикули, да ги разменят за повече пари. И така, огромните усилия, които антихристите влагат в Божиите слова, и отношението им към тях не са нищо повече от тези на антихристи, които действат като търговци, за да се сдобият с тях, като използват най-евтините, с най-ниска себестойност и най-експедитивните средства, за да ги превърнат в свои притежания, а след това да ги продават на висока цена, за да получат желаните от тях ползи. И какви са тези ползи? Те са голямото уважение, боготворенето, възхищението на хората и особено следването им. Затова в църквата е обичайно да се види явление, при което човек, който изначално не практикува Божиите слова и не познава себе си, има много последователи, мнозина, които разчитат на него и го боготворят. Каква е причината за това? Това е така, защото този човек е сладкодумен, красноречив и лесно подвежда хората. Той не практикува Божиите слова, нито се справя с нещата според принципите, а също така не изпълнява работата на църквата и подредбите от Горното. Но защо въпреки това може да направи добро впечатление на някои хора? Когато наистина му се случи нещо, защо има много хора, които го прикриват и защитават? Защо някои хора го защитават, когато е водач? Защо някои хора всячески възпрепятстват освобождаването му от длъжност? Причината, поради която човек, пълен с недостатъци, изпълнен със сатанински покварен нрав, който никога не практикува истината, все пак може да получи такова отношение в църквата, е единствено, че този човек е твърде умел в говоренето, твърде добър в преструвките и твърде вещ в подвеждането на хората — антихристите са точно такива хора. Можем ли тогава да кажем, че такива хора са антихристи? Да, такива хора категорично са антихристи. Те често четат Божиите слова, често ги запаметяват и ги проповядват, често използват Божиите слова, за да поучават и кастрят другите, и заемат Божията гледна точка и позиции, за да поучават хората, като ги карат изцяло да им се покоряват и да ги слушат и ги оставят безмълвни, след като чуят високопарните доктрини, които говорят. И все пак точно такива хора никога не познават себе си и никога не се справят с нещата според принципите. Ако такъв човек е водач, висшестоящите му водачи биват обезсилени. Става невъзможно да се разбере положението в църквата под негово ръководство. В негово присъствие работните разпоредби на Божия дом, принципите и изискванията, поставени от Божия дом, не могат да бъдат прилагани. Такива хора не са ли антихристи? Отнасят ли се те към Божиите слова като към истината? (Не.) Те са вложили усилия в четенето на Божиите слова и могат да рецитират някои от тях. По време на общение на събиранията те често споменават Божиите слова, а в свободното си време слушат записи на рецитации на Божии слова. Когато говорят с другите, те само имитират Божиите слова и не казват нищо друго. Всичко, което проповядват и казват, е безупречно. Такъв човек, привидно толкова съвършен отвън, така нареченият „правилен човек“, става причина работните разпоредби, изискванията и принципите на Божия дом да стигнат до задънена улица, когато опрат до него. Хората под негово ръководство не признават никого освен него. Тези под негово ръководство, освен че почитат него и нереалистичния бог на небето, не слушат никого другиго и пренебрегват всички останали. Не е ли това антихрист? Какви средства е използвал той, за да постигне всичко това? Той е злоупотребявал с Божиите слова. Онези, които са объркани във вярата си, на които им липсва духовно разбиране, които са невежи, които са с объркани мисли, както и онези, които не се стремят към истината, неверниците и онези, които са като тръстики, люлени от вятъра, смятат антихриста за духовен човек. Те приемат думите и доктрините, проповядвани от антихриста, за истината реалност и смятат антихриста за този, когото трябва да следват. Като следват антихриста, те вярват, че следват Бог. Те използват следването на антихриста, за да заменят следването на Бог. Някои хора дори казват: „Нашият водач все още не е говорил, нито е разговарял. Дори да четем Божиите слова, не можем да ги разберем сами“. „Нашият водач не е тук — молим се на Бог за нещо, но не можем да получим светлина. Четем Божиите слова, но не можем да разберем пътя. Трябва да изчакаме нашия водач да се върне.“ „Нашият водач е зает тези дни и няма време да разреши проблемите ни“. Без своя господар тези хора не знаят как да се молят или как да ядат и да пият Божиите слова, не се учат да търсят Бог и да се уповават на Него или сами да намират пътя на практикуване в Божиите слова. Без своя господар те са като слепци, сякаш сърцата им са изтръгнати. Без господаря си не могат да виждат, да дишат или да живеят. Те вярват, че техният господар е най-добрият в яденето и пиенето на Божиите слова. Ако господарят им не присъства, нямат интерес сами да ядат и да пият Божиите слова и трябва да изчакат господарят им да се върне, за да им чете в молитва и да им тълкува Божиите слова, така че да могат да ги разберат. Дълбоко в себе си тези хора вярват, че техният господар е техен пратеник, който може да им помогне да дойдат пред Бог. Постигането на такъв „ефект“ е нещо, което най-много радва антихристите в дълбините на сърцата им: „Всичките ми години на усилия най-накрая се отплатиха. Най-накрая времето, което прекарах, не е било напразно. Усилията наистина възнаграждават упоритите — с упоритост и желязото става на игла. Това усилие си заслужаваше!“. Като чуят, че последователите им не могат да живеят без тях, антихристите не изпитват никаква вина дълбоко в себе си. Вместо това тайно ликуват, като си мислят: „Божиите слова наистина са велико нещо. Решението ми тогава беше правилно. Усилията, които съм полагал през тези години, бяха правилни, а подходът ми през тези години беше потвърден и даде резултат“. Те тайно се чувстват доволни. Не само че не изпитват вина, съжаление или омраза към злите си действия, но стават още по-убедени и по-сигурни, че подходът им е правилен. Затова занапред, в бъдещия си живот, те планират да изучават Божия начин на говорене и тон, както са правили преди, да го правят по-усърдно, отколкото в миналото, и да имитират Божия начин на говорене и избор на думи още по-всеобхватно и по-задълбочено.