4. Надзъртат в Божиите слова за това кога Той ще напусне земята и великото Му дело ще бъде завършено

Четвъртата точка е, че антихристите надзъртат в Божиите слова за това кога Той ще напусне земята и великото Му дело ще бъде завършено. В Божиите слова няма казано много по този въпрос. Ако съдържанието представлява особен интерес за хората, те ще ги намерят измежду този ограничен брой слова, независимо колко незабележими или завоалирани са те. След като ги намерят, те ги отбелязват с химикал и се отнасят с тях като с важни слова за четене. Те при всяка възможност споделят и четат тези слова, за да се предупреждават и утешават. Разбира се, за антихристите по-голямата грижа е не толкова кога Бог ще напусне земята или кога ще бъде завършено великото Му дело, а фактите, които Бог възнамерява да осъществи зад тези слова. Това, на което антихристите най-много се надяват в сърцата си, е лично да станат свидетели на грандиозното зрелище в живота си, когато Бог напуска земята. Това би означавало, че Богът, когото са следвали, е правилният, че не са избрали погрешен бог, нито са избрали погрешния обект за следване. След като тези неща се потвърдят, те вярват, че шансовете им да бъдат благословени значително се увеличават. Освен това, ако могат да станат свидетели на зрелището на напускащия земята Бог и на зрелището на завършването на великото Божие дело през живота си, това означава, че вярата им ще стане още по-твърда и те ще следват Бог без никакви съмнения. Да видят тази сцена, би означавало, че предишните им съмнения и неразбиране на Бог, както и клеветите, осъжданията и отхвърлянията, с които са се сблъсквали от страна на другите, ще останат зад гърба им и вече няма да ги възпират. От една страна, антихристите очакват с нетърпение настъпването на този ден, а от друга, те наблюдават какво върши Бог в момента на земята, дали делото Му е почти завършено, дали словата, които трябва да изрече, са почти приключили, дали хората, които Го следват, имат истинска преданост и дали са направени пълноценни. Когато наблюдават хората, които сега следват Христос, антихристите забелязват, че повечето хора имат слаба вяра, често допускат грешки в изпълнението на дълга си и мнозина често биват кастрени, защото са разкрили покварен нрав, докато са изпълнявали дълга си. Някои дори са изпратени в група „Б“, изолирани или отлъчени. По тези признаци те усещат: „Денят на завършването на великото божие дело все още изглежда далеч, което е много изнервящо! Но какво може да направи един изнервен човек? Какъв проблем може да се разреши?“. Тъй като антихристите не вярват в Божиите слова, не приемат истината, липсва им духовно разбиране и не разбират истината, те не могат да преценят дали въздействието, което Божието дело има върху хората, е нормално, или не. Те не могат да проумеят дали това, което Бог е направил върху хората, наистина е постигнало някакво въздействие, дали Божиите слова наистина могат да спасяват и да преобразяват хората, дали хората, докато приемат тези слова, са претърпели промяна, наистина са придобили нещо или са получили Божието одобрение, нито дали тези хора могат да влязат в небесното царство и да получат благословии — те не могат да разберат или да обяснят фактите, които наблюдават със собствените си очи. Всяко събитие, което виждат, всяко събитие, за което се замислят, е обвито в мъгла, която е невъзможно да се разсее. „Всички тези въпроси са неуловими и трудни за проумяване, трудни за възприемане. Наистина ли съществува събитието, в което бог напуска земята, и събитието на завършването на великото божие дело? Могат ли те наистина да се сбъднат?“. От една страна, антихристите се принуждават да вярват, че Богът, Когото следват, е Бог, но в същото време не могат да не се съмняват: „Той бог ли е? Той е човек, нали? Не е добре да се мисли така. Повечето хора вярват, че той е бог, така че и аз трябва да го вярвам. Но не, не мога да се накарам да повярвам! Откъде мога да видя, че той е бог? Може ли той да завърши великото божие дело? Може ли той да върши божието дело? Може ли той да представлява бог? Може ли той да завърши божия план? Може ли той да спаси човечеството? Може ли той да доведе хората до красива крайна цел?“. Всички тези мисли и други подобни се превръщат в неразрешими, неразбиваеми ключалки в дълбините на сърцата на антихристите. Те си мислят: „Какво трябва да правя? Все пак съществува най-висшият принцип: чакай и търпи. Който устои докрай, ще бъде спасен. Въпреки че не се стремя към истината, аз си имам свои правила. Ако другите не си тръгнат, и аз няма да си тръгна. Ако другите следват, и аз ще следвам. Ще се оставя на течението. Ако всички казват, че той е бог, тогава и аз ще го наричам бог. Ако всички спрат да вярват и отхвърлят бог, тогава и аз ще последвам примера им. Законът не може да бъде приложен, когато всеки е нарушител, нали?“. Когато виждат, че разпространението на Божието дело достига своя връх, те тайно се радват в сърцата си: „За щастие не си тръгнах, когато се съмнявах най-много и когато бях най-слаб. Виж до какво доведе вярата ми сега. Денят почти е дошъл и все повече хора следват бог. Особено в чужбина хора от различни държави изследват истинския път и броят на вярващите се увеличава. Божият дом създава все повече видеоклипове, филми, химни и свидетелства, като привлича все повече внимание. Такива резултати не могат да бъдат постигнати от нито един човек. Само божието дело може да го постигне. Този обикновен човек най-вероятно е христос, бог. Щом е христос, бог, тогава словата му със сигурност ще се сбъднат. Ако словата му не се сбъднат, тогава той не е бог. Според логическото разсъждение този извод има смисъл, той е правилен. Ако той е бог, ще дойде ден, в който ще напусне земята. Ако е бог, той може да завърши великото си дело. Ако се съди по всички тези признаци, хората в църквата, които следват бог, се движат в положителна посока, към добра цел. Всичко е почти идеално, всичко е много положително. Това е по-добре от следването на светските тенденции. Няма надежда в преследването им. Това води само до понасяне на лошо отношение и в крайна сметка до унищожение. Ако човек вярва в бог и може да стане свидетел на деня, в който той напуска земята и великото му дело е завършено, и ако може да сподели божията слава — каква чест би било това!“. Като мислят за това, те чувстват: „Защо съм толкова умен? Избрах този път, изглежда, че съм човек с висок коефициент на интелигентност и голям интелект“. Не приписват това на Божията благодат, а на собствения си интелект, на собствения си ум. Каква нелепа идея е това!

Антихристите си мислят: „Въпросът с божието напускане на земята и завършването на великото божие дело е различен от въпроси като божиите обещания и благословии, неговите проклятия и наказание и неговите пророчества за катаклизмите — с този въпрос не може да се бърза. Хората трябва да имат свръхчовешка издръжливост и безгранично търпение, за да дочакат настъпването на този ден. Защото когато този ден настъпи, всичко ще бъде осъществено. Ако не мога да издържа сега, ако не мога да понеса самотата и ако не мога да изтърпя това страдание, когато дойде този ден, ще бъда изоставен. Сега съм на финалната права. След като съм страдал толкова много, ще съм глупак да не издържа още малко!“. Така че за антихристите има само един начин да видят настъпването на този ден: да чакат покорно и търпеливо, да не бързат и да се научат да търпят. Те си мислят: „Щом съм избрал да рискувам, трябва да се науча да търпя, защото това търпение не е нещо маловажно. Ако издържа докрай, щом този въпрос бъде осъществен, това, което ще придобия, ще бъде голяма благословия! Ако не издържа през този период, тогава ще се сблъскам с голяма беда. Развитието на този въпрос може да тръгне в две посоки: или ще донесе голяма благословия, или голяма беда“. Виждаш ли, антихристите не са глупави, нали? Липсва им духовно разбиране и не вярват в истината, те са неверници — но тогава как могат да анализират този въпрос толкова точно и толкова подробно? Уместен ли е този вид анализ? (Не.) Кажи Ми, трябва ли хората да имат такова „сериозно“ отношение към Божиите слова? Някои хора казват: „Това е голям въпрос, засягащ перспективите и съдбата на човека, и се отнася до завършването на великото божие дело. Не може да се приема лековато. Хората трябва да изчислят точната година и месец, когато бог ще напусне земята. Освен това методът и сцената на напускането на бог, разкрити между редовете на божиите слова, трябва да бъдат анализирани. Ако човек не приеме това сериозно и не го анализира обстойно, пропускането на такова хубаво нещо би довело до безкрайно съжаление. Такова събитие никога повече няма да се повтори. Особено когато великото божие дело е завършено и настъпи денят и моментът на божията прослава, хората трябва да знаят дори още повече“. За което някой пита: „Как можем да знаем, ако Бог не ни каже?“. „Тогава трябва да се молиш бог да ти го разкрие насън, точно като Йоан в книгата „Откровение“. Ако получиш видение, ако видиш деня на завършването на великото божие дело в съня си или във видението си, това мигновено ще укрепи напълно вярата ти. Твоето търпение, твоето чакане вече няма да бъдат формалност или просто нещо, което правиш. Вместо това ти с готовност ще чакаш и ще търпиш по този начин от дълбините на сърцето си. Това би било толкова страхотно!“. Приемлив ли е този подход? (Не.)

Без значение колко години въплътеният Бог е нужен на човечеството, в крайна сметка ще дойде ден, когато делото Му в плът ще бъде завършено. Това означава, че тази личност в крайна сметка ще напусне човечеството. Това е само въпрос на време. Делото на Божия шестхилядолетен план за управление наближава своя край. А що се отнася до това дали този край ще продължи десет, двадесет, петдесет, осемдесет или сто години, не е нужно да се задълбочаваме в този въпрос. Това е просто Божият начин на изразяване. Какво означава да се каже, че това е Божият начин на изразяване? Означава колко години всъщност е Божията представа за „края“ — Божието понятие за време определено е различно от това на хората. Полезно ли е за нас да проучваме внимателно колко точно са годините? Не, не е. Защо не? Защото всичко това е в Божиите ръце. То не е нещо, което хората могат да получат, като питат, нито нещо, което, след като узнаят, могат да използват, за да ограничат Бог. Бог постъпва, както Той желае. Единственото, което последователите на Бог трябва да правят, е да се стремят към истината, да изпълняват добре дълга си, да придобият живот, да поемат по пътя на това да се боят от Бог и да отбягват злото и да станат сътворени същества, които наистина отговарят на критериите. По този начин великото Божие дело наистина ще бъде напълно завършено и Бог ще влезе в покой. Какво означава Божият покой? Означава, че човечеството ще има покой. Щом човечеството има място за покой, Бог може да влезе в покой. Божият покой е покоят на човечеството. Когато човечеството има нормална жизнена среда и ред, това носи покой на Бог. А що се отнася до това кога човечеството ще има такава жизнена среда, кога ще достигне до тази стъпка и кога Бог ще завърши великото Си дело и ще влезе в Своето място за покой, всичко това е според Божия план. Той има график. В коя епоха попада този график от Божия план, в коя година, в кой месец, в кой час и в коя минута, знае само Самият Бог. Хората не е нужно да знаят и няма смисъл това да ти се казва. Дори да ти бъдат казани точната година, месец, час и минута, може ли това да се превърне в твой живот? Това живот ли е? То не може да замести живота. Единственото, което сътворените същества трябва да правят, е да слушат Божиите слова, да приемат Божиите слова и да се покоряват на Божиите слова, като се превръщат в хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Но постоянното желание да се проучват внимателно Божиите слова, да се надзърта в това дали те ще се сбъднат, да се проверява, анализира и да се проучва внимателно правилността на Божиите слова — това не са неща, които сътворените хора трябва да правят. Онези, които настояват да вървят по този път и да правят тези неща, очевидно не са сътворените същества, които Бог иска. Те не действат според Неговите изисквания, не живеят според правилата и наредбите, които Бог е установил за хората. В Божиите очи те са врагове на Бог, те са дяволи и сатани, а не обекти на Божието спасение. Следователно по отношение на това кога Бог ще напусне земята, кога ще бъде завършено великото Му дело и кога ще настъпи денят на Божията прослава, каква трябва да бъде правилната гледна точка на човечеството за тези Божии слова и по този въпрос? Човек трябва да вярва, че тези неща, които Бог е казал, със сигурност ще се сбъднат, и в същото време да се надява на завършването на великото Божие дело, на идването на Божието царство, на това Бог да се яви в слава на безбройните народи и на това Бог да влезе в покой по-скоро. Това е, за което сътворените хора, онези, които следват Бог, трябва да се надяват и да се молят. Да се върши това, е правилно и не е надзъртане. Обаче постоянното използване на това дали Божиите слова ще се сбъднат като средство, с което да заплашваш Бог и да Му поставяш условия — това се нарича надзъртане и е нещо, което враговете на Бог правят. Постоянното решаване дали да се плати цената, дали да се изостави всичко и дали да се изпълнява дългът въз основа на това дали Божиите слова ще се сбъднат, също е нещо, което враговете правят. Истинските сътворени същества трябва да се отнасят към Божиите слова, към Божията идентичност и към всяка част от казаното от Бог от гледната точка на сътворени същества, а не от гледната точка на Сатана, на злите дяволи или на враговете на Бог.

5. Надзъртат в Божиите слова за Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност

Следващата точка, по която ще разговаряме, засяга Божиите слова за Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност. Тези слова имат широк обхват. По-голямата част от съдържанието на Божиите слова засяга Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност. От една страна, начинът и тонът на Божията реч, както и съдържанието позволяват на хората да видят Божия нрав, да видят Неговата идентичност и Неговата същност. От друга, Бог има ясни слова, с които да каже на човечеството, да разкрие на човечеството за Своя нрав, Своята идентичност и Своята същност. Що се отнася до тези две части от съдържанието, от една страна, между редовете на Божиите слова, от съдържанието на Божиите слова, от естеството на Божиите слова, както и от Божия тон и от слушателите на Неговата реч, човек може да види Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност. От друга страна, Бог казва на хората с ясни слова какъв нрав има Той, каква идентичност и същност има Той. Тези две части от съдържанието са нещо, което антихристите изначално пренебрегват. Те няма да схванат Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност от тях и със сигурност няма да повярват на всичко това, свързано с Бог. Понеже са неверници, те не вярват, че словата, изречени от Божията уста, могат да представляват Божията идентичност и Божията същност. Има едно съждение обаче, което не могат да отрекат: Божиите слова ясно са показали на хората какъв нрав има Бог, каква идентичност има Бог и каква е Неговата същност — тази част от Неговите слова те не могат да отрекат. Само защото не могат да го отрекат, означава ли това, че го приемат истински и го признават искрено? Те не признават тези слова. Напротив, по отношение на съдържанието на Божия нрав — Неговата праведност, святост, любов, власт и други качества, засягащи това, което Той притежава и представлява, — за които Бог говори, антихристите, освен че проявяват презрение, незачитане и пренебрежение, те възприемат тези слова и от гледната точка на надзъртането. Например, когато Бог казва, че е праведен, тогава антихристът започва да проучва внимателно: „Ти си праведен? В света не е имало някой, който да се осмели да твърди, че е праведен. Щом се осмеляваш да го кажеш, тогава нека го подложим на изпитване. В какви аспекти си праведен? Кои твои дела са били праведни? Отказвам да бъда убеден! Ако това твърдение наистина се осъществи, ако ти наистина извършиш някакво праведно дело, което да ме убеди, тогава ще се съглася, че си праведен. Но ако това, което вършиш, не ми дава такава убеденост, тогава не ме вини, че съм безкомпромисно откровен. Категорично няма да призная, че имаш праведен нрав!“. Най-накрая денят, който са чакали, настъпва: един водач, въпреки че е платил голяма цена и е страдал много, в крайна сметка е окачествен като лъжеводач и е освободен от длъжност, защото е бил неспособен да върши действителна работа. След като е освободен от длъжност, той става негативен, развива погрешни разбирания, оплаква се и казва много неща, изпълнени с негодувание и осъждане. Когато това стига до ушите на антихриста и той го вижда, антихристът казва: „Щом дори някой като теб може да бъде освободен от длъжност, тогава за хора като мен е още по-зле. Ако ти нямаш надежда да бъдеш спасен, ако ти не си съгласно божиите намерения, тогава кой може да бъде съгласно божиите намерения? Кой друг може да бъде зачетен от бог?“. От една страна, антихристът защитава лъжеводача и изисква справедливост за него, а от друга страна, той приема изпълнените с негодувание и осъждане слова, изречени от лъжеводача. В същото време той тайно спори с Бог в сърцето си: „Праведен ли е бог? Тогава защо освобождава от длъжност някого, който е страдал и е платил цена за църковното дело? Този човек ти е най-преданият. Не съм виждал никой по-предан от него. Не съм виждал никой, който да е страдал повече или да е платил по-голяма цена. Той става рано и си ляга късно, търпи болести, загърбва чувствата към семейството си и оставя настрана плътските удобства и перспективите на плътта, като рискува живота си, за да работи за теб. Дори преди това е бил в затвора и не е извършил предателство. И въпреки това ти го освобождаваш от длъжност просто така, разкриваш го просто така — наистина ли си праведен? Къде е доказателството за твоята праведност? Защо не мога да го видя?“. Най-накрая антихристът е намерил в Божието дело нещо, за което да се хване, за да постави под въпрос праведността на Божия нрав. Той си мисли: „Ако бог е праведен, тогава повечето хора няма да могат да се справят. Ако бог е праведен, тогава хората наистина трябва да внимават и животът ще стане доста труден. Днес, след като най-накрая намерих в божието дело нещо, за което да се хвана, мога да докажа, че бог не е праведен, което улеснява нещата“. С това той тайно ликува в сърцето си.

При следването на Бог Божиите избраници винаги са страдали от потисничество, арести и жестоки преследвания от страна на големия червен змей. Навсякъде в църквите често има Божии избраници, които са арестувани и преследвани. Нерядко някои от тях се препъват или предават Бог и в резултат на това напускат църквата. Има обаче и много хора, които остават непоколебими в свидетелството си сред арести и преследвания. Бог използва службата на големия червен змей, за да разкрие онези неверници, които са проникнали в Божия дом в търсене на благословии, като същевременно усъвършенства Божиите избраници, които наистина вярват в Бог. Това е Божието всемогъщество и Божията мъдрост. Но как антихристите гледат на този въпрос? Те винаги се съмняват в Бог: „Защо бог не спасява своите избраници от арестите и преследването на големия червен змей?“. Те се съмняват във въплътения Бог и винаги таят в сърцата си представи за Бог: „Защо божиите избраници трябва да търпят такива побоища и мъчения? Това е заради тяхната вяра, защото не желаят да бъдат юди. Но къде е бог, когато ги измъчват? Защо бог не ги спасява? Нима бог не обича хората? Къде е божията любов? Възможно ли е бог да може да търпи тези, които вярват в него, да бъдат така безумно унижавани от сатани и зли демони и да понасят страшни мъчения? Това ли е божията любов? Къде точно е божията закрила на хората? Защо не мога да я видя? Изглежда, че трябва да бъда по-внимателен. Бог не само не може да предпази хората от изкушения или опасности — напротив, колкото повече човек се стреми, колкото повече решимост има и колкото повече следва бог, толкова повече се сблъсква с изпитания и толкова по-вероятно е да преживее болка и мъчение. Щом бог действа по този начин, тогава аз имам своите контрамерки. Тези хора страдат от подобно отношение, защото са направили жертви. Ако аз не платя такава цена, ако не се стремя по този начин, няма ли да избегна тези изпитания? Без тези изпитания няма ли да избегна такива страдания? Без да страдам по този начин, няма ли да живея в удобство? Ако все пак получавам благословии, защо да съм толкова глупав, че да оставя плътта си да страда от всякакви мъчения и болки? Бог казва, че обича хората, но аз не мога да приема този начин на изразяване на божията любов! Всеки може да го тълкува, както си иска. Това не е моя работа, аз няма да го приема. Трябва да се сниша, трябва малко да се извъртя, трябва да бъда внимателен и нащрек. Не мога да позволя на бог да ме хване и да ме впрегне в работа“. Антихристите таят тези неща в сърцата си и всичко това са погрешни разбирания, противопоставяне, осъждане и съпротива срещу Бог. Липсва им каквото и да било познание за Божието дело. Докато надзъртат в Божиите слова, докато надзъртат в Божия нрав, в Божията идентичност и в Божията същност, те стигат до такива заключения. Антихристите погребват тези неща дълбоко в сърцата си, като се увещават: „Предпазливостта е майка на безопасността. Най-добре е да останеш незабелязан. Вятърът брули високите дървета и на върха е самотно! Независимо кога, никога не бъди като тези високи дървета, които са брулени от вятъра, никога не се изкачвай твърде високо. Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-лошо ще паднеш“. Те не вярват, че Божиите слова са истината, не вярват, че Неговият нрав е праведен и свят. Те разглеждат всичко това чрез човешки представи и фантазии и подхождат към Божието дело с човешки гледни точки, с човешки мисли и с човешко коварство, като използват логиката и мисленето на Сатана, за да наложат ограничение на Божия нрав, Божията идентичност и същност. Очевидно е, че антихристите не само не приемат и не признават Божия нрав и Божията идентичност и същност; точно обратното, те са изпълнени с представи, противопоставяне и непокорство спрямо Бог и нямат ни най-малка частица истинско познание за Него. Определението на антихристите за Божието дело, за Божия нрав и за Божията любов е въпросителен знак — съмнение, и те са изпълнени със скептицизъм, с отричане и с клевети в това отношение. А какво да кажем тогава за Божията идентичност? Божият нрав представлява Божията идентичност. С такова отношение към Божия нрав като тяхното, отношението им към Божията идентичност е повече от ясно — директно отричане. Това е същността на антихристите.

Независимо към коя част от Божиите слова подхождат антихристите, независимо към коя част от Божиите действия подхождат, независимо дали става въпрос за Божиите действия във всички неща, или в конкретни хора, те винаги използват човешки гледни точки и сатанинска логика, както и методите на знанието и логиката, за да правят заключения и да преценяват, вместо да подхождат към тях като към истината и с приемане. Следователно по отношение на словата за Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност и по отношение на плътта, в която Бог се е въплътил, както и по отношение на Божия Дух, подходът на антихристите всъщност е същият, няма никаква разлика. Като цяло всичко, което засяга Самия Бог, всичко, свързано със Създателя, е обект на тяхното надзъртане, а след това на догадки, внимателна проверка и анализ, което в крайна сметка води до заключения на отричане и клевета. Независимо от какъв ъгъл или по какъв начин антихристите подхождат към тези Божии слова, защо заключенията, до които в крайна сметка стигат, винаги са заклеймяване и клевета? Защо накрая стигат до такива заключения? Възможно ли е наистина сред сътвореното човечество да няма никого, който да приеме Божиите слова за истината? Това неизбежен резултат ли е? Това заради Бог ли е? (Не.) Тогава каква точно е причината? (Това, че хората имат природа, която се съпротивлява на Бог.) Всеки има природа, която се съпротивлява на Бог. Защо тогава, след като прочетат тези слова, някои хора могат да ги разпознаят за истината и да приемат това, което Бог казва, докато други могат да ги отричат, заклеймяват и клеветят? Това ясно показва проблем и е показателно, че същността на хората е различна. В отношението си към Божиите слова антихристите изначално и субективно не ги приемат истински. Те подхождат с противопоставяне и изпитване: „Ти казваш, че си бог, тогава трябва да видя: по какво приличаш на бог? Ти казваш, че притежаваш божия нрав и имаш божественост, тогава трябва да видя кои твои слова потвърждават, че притежаваш божественост и че имаш божия нрав, кои твои дела потвърждават, че имаш божията идентичност и божията същност. Извършвал ли си знамения и чудеса, изцелявал ли си болни и прогонвал ли си демони? Проклел ли си някого и той веднага да е умрял? Възкресил ли си някого от мъртвите? Какво точно си направил, което може да потвърди, че притежаваш божия нрав, божията идентичност и божията същност?“. Антихристите винаги искат да видят тези неща, неща отвъд истината, пътя и живота, като ги използват, за да потвърдят Божията идентичност, да потвърдят, че Този, Когото следват, е Бог. Тази изходна точка сама по себе си е погрешна. Кое е най-основното нещо, което може да представлява Божията идентичност и Божията същност? (Бог е истината, пътят и животът.) Това е най-основното нещо. Защо антихристите не успяват да възприемат дори това най-основно нещо? Това е темата, която трябва да обсъдим. Антихристите презират истината и положителните неща, те изпитват неприязън към истината и към всички положителни неща, мразят истината и положителните неща. Във всички Божии слова те не виждат кои слова са истината или кои са положителни неща. Могат ли техните демонични очи да видят това? Без да го виждат, могат ли да го признаят? Тяхната неспособност да признаят тези слова за истината означава, че те не могат да признаят Божията идентичност и Божията същност. Това е сигурно. Когато подхождат към Божиите слова за Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност, антихристите използват същия подход, както и към другите Божии слова, като пресмятат, кроят планове и разсъждават в ума си. Ако нещо, което Бог казва от позицията на Своята идентичност като Бог, веднага се сбъдне, тяхното отношение се променя веднага. Ако Бог, като Бог, каже нещо или направи нещо, за което могат да се хванат, те също имат съответната контрамярка и отношението им отново се променя веднага. Те са тези, които заклеймяват Бог, и те са тези, които казват, че Бог е като Бог. Според тях, що се отнася до това дали Бог притежава Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност, те стигат до заключения за него изцяло въз основа на това, което виждат със собствените си очи, и въз основа на собствения си мисловен анализ.

През последните една-две години църквата направи няколко видеоклипа със свидетелства за преживяване. Различни хора дадоха различни свидетелства за преживяване, които помогнаха на някои хора с нестабилни основи и на онези, които бяха донякъде съмняващи се, да положат някаква основа. Разбира се, при антихристите това също изигра известна роля за стабилизирането им. Тези свидетелстващи хора са от различни възрастови групи, от различни социални класи, а някои дори от различни държави и етноси. От свидетелствата за преживяване, които споделиха, е очевидно, че са претърпели промени посредством Божиите слова, придобили са истината и живота и чрез приемането на Божиите слова, чрез приемането на този етап от Божието дело, разбрали са много истини, потвърждавайки, че плътта, в която Бог се е въплътил, притежава Божията идентичност и Божията същност. Разбира се, след като изслушат тези свидетелства за преживяване, антихристите изпитват и малко тайна радост дълбоко в себе си: „За щастие не осъдих публично бог. За щастие не побързах да отрека бог. Съдейки по свидетелствата на толкова много хора, този път изглежда правилен. Този христос, този обикновен човек може би все пак е бог. Може би направих правилен залог. Ако продължа по този път и ако повече хора свидетелстват за този човек, ако повече хора дойдат пред този човек и ако повече хора потвърдят идентичността и същността на този човек, тогава надеждата и шансът ми да получа благословии ще стават все по-големи“. Докато наблюдават колебливо, антихристите все пак постоянно се насърчават и подтикват: „Не бързай. Бъди търпелив. Трябва просто да устоиш. Който устои докрай, ще бъде спасен. Ако се съди по сегашните различни знаци, по мащаба и инерцията на църквата сега, все повече хора са способни да се изправят и да свидетелстват за този бог, което потвърждава, че този път е правилен. Така че защо да съм толкова глупав да бързам да се откроя и да го отрека? Не прави това, не бъди глупав. Изчакай още три до пет години. Ако повече хора, ако по-престижни и знаещи хора, ако хора със социален статус, предоставят по-силни доказателства, за да потвърдят, че този обикновен човек е христос, или ако повече хора със светска слава и статус се присъединят към църквата и ако мащабът на църквата се разшири в по-глобален план, няма ли да придобия нещо тогава? Няма ли тогава да съм придобил голямо предимство? Ако църквата има власт, няма ли и аз да имам власт? Категорично не трябва да напускам! Ако всичко това е правилно, ако този човек наистина е бог и ако сега го отхвърля или отрека, тогава ще изпусна всички тези благословии. Трябва да заложа всичко на този човек. Кой е той в своята идентичност и същност, кого представлява неговият нрав, това не ме интересува. Това, което ме интересува, е дали все повече хора го следват, дали властта и мащабът на църквата се увеличават. Ако се развива в добра посока и може да стане още по-голяма при нормални обстоятелства, тогава не бива да се тревожа за перспективите си. Ако той наистина е плътта, в която бог се е въплътил, както е пророкувано в Библията, тогава ще бъда изключително много благословен, ще получа големи предимства“. Всеки път, когато си помислят за това, антихристите намират известна утеха и радост в сърцата си: „Какво ще кажете за това? Дори без да вярвам, че божиите слова са истината, все пак мога да получа благословии. Без да вярвам, че всички божии дела са праведни, все пак мога да остана непоколебим. Без да вярвам, че бог може да спасява хората, все пак мога да оцелея. Без да вярвам, че бог наблюдава най-съкровените кътчета в сърцето на човека, все пак мога да изпълнявам дълга си в църквата нормално. Не вярвам в божието всемогъщество и в божията власт, не вярвам, че всичко, което бог върши, е смислено, и не вярвам, че бог господства над всички неща и над съдбата на цялото човечество — не вярвам в нищо такова, и какво от това? Не вярвам в божията идентичност и в божията същност, но все пак мога да се мотая в църквата. Нима бог не е праведен? Просто ще се справям как да е, ще се нося по течението в църквата по този начин, просто ще устоявам. Кой може да ми направи нещо? Не мога ли все пак да устоя докрай и със сигурност да бъда спасен?“. Какво мислите, може ли пожелателното мислене на антихристите да успее? (Не.) Когато дойде денят, в който те наистина видят Божия праведен нрав, къде ще бъдат? Когато бъдат накарани наистина да признаят Божията идентичност и Божията същност, да признаят, че Бог е праведен, когато им бъде показано, че Бог наистина е праведен, къде трябва да бъдат? Могат ли наистина да бъдат спасени? Може ли тяхното устояване наистина да бъде ефективно? Могат ли те наистина да се справят как да е? Може ли тяхното устояване, компромисите им, твърдото им понасяне на несгодите, хитрият им ум наистина да заличат злодеянието им да надзъртат в това дали Божиите слова се сбъдват? Могат ли тяхното пожелателно мислене, контрамерки, заговори, кроежи и всичко, което са планирали в сърцата си, заедно с надзъртането им в неща, свързани с Бог, наистина да заменят стремежа им към истината? Могат ли те да им дадат възможност да бъдат спасени? (Не.) Тогава, ако се съди по тези проявления, защо антихристите, които са толкова хитри и които се справят с всички въпроси, без да оставят никакви пропуски, като вършат всичко в пълна тайна, в крайна сметка завършват така? Има само една причина: те не се изправят пряко пред Божиите слова, не приемат Божиите слова за истината, не се покоряват на Божиите слова, а вместо това надзъртат в Божиите слова. Това е причината, поради която антихристите в крайна сметка завършват така. Всички вие разбирате това, нали? Въпреки че не съм ви казал как да действате или как да се отнасяте спрямо Божиите слова, чрез изричането на тези факти и разнищването на гледните точки на антихристите и на тяхното отношение към Божиите слова всички вие знаете коя е най-правилната нагласа към Божиите слова и към възприемането на Божиите слова, която едно сътворено същество трябва да има, и че това, което трябва да прави едно сътворено същество, е да има такава нагласа.

22 август 2020 г.