3. Надзъртат в Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите

Току-що разговаряхме по две точки относно това, че антихристите надзъртат, за да видят дали Божиите слова се сбъдват: едната точка засягаше словата на Божиите обещания и благословии, а другата — словата на Божиите проклятия и наказание за хората. Сега нека разгледаме третата точка — Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите. Както и при предишните две точки, отношението на антихристите към този вид слова е същото: те са любопитни, искат да ги проучват внимателно, да ги разберат, а също и да видят деня, в който тези слова се сбъдват, да станат свидетели на появата на фактите. В отношението си към този вид слова антихристите също така кроят планове в дълбините на сърцата си, обмислят контрамерки и хранят различни съмнения. Те наблюдават и изпитват дали този вид слова се сбъдват, за да разработят съответни контрамерки. Когато антихристите четат словата, които пророкуват за катаклизмите, сърцата им се изпълват с очакване на деня на изпълнението на катаклизмите и те са пълни с различни фантазии. Те се надяват, че Божиите слова ще се сбъднат, а също така се надяват, че настъпването на катаклизмите ще разшири хоризонтите им, като удовлетвори техните желания и въжделения. Защо е така? Защото всички катаклизми, пророкувани от Бог, са свързани с осъществяването на великото Божие дело, с деня на Божията прослава, с грабването на светиите, с навлизането на човечеството в прекрасна крайна цел и т.н. Следователно антихристите се изпълват с още повече очакване и любопитство към тази част от Божиите слова, която пророкува за катаклизмите. В сравнение с първите две точки антихристите се интересуват още повече от този вид слова. В сърцата си антихристите вярват, че ако някой може да предизвика бедствие, като например земетресение, чума, нашествие от насекоми, наводнение, кално свлачище или други природни бедствия, тогава този субект е много могъщо същество, което притежава голяма способност и което е достойно за тяхното следване, поклонение и доверие. Следователно, по подобен начин, антихристите считат това, дали слова като Божиите пророчества за катаклизмите се сбъдват, за критерий, по който да измерват дали Бог наистина е Бог. Те се придържат към този вид логическо мислене, идея и гледна точка в сърцата си дословно, като вярват, че тази гледна точка е правилна, валидна и е мъдър ход. Така от деня, в който са започнали да следват Бог, от момента, в който са видели Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, антихристите са били погълнати от това в сърцата си. Те са загрижени за това, което се казва в Божиите слова — когато дойдат последните дни, когато великото Божие дело бъде осъществено, как Бог ще накаже човечеството, какви видове катаклизми Бог ще донесе, за да накаже и унищожи човечеството, какъв метод Бог ще използва, за да накара човечеството да попадне в катаклизмите, и как само онези, които следват Бог и които спечелят Неговото одобрение, ще са способни да избегнат тези катаклизми и да се спасят от тях, и няма да се налага да страдат от мъките на тези катаклизми. Антихристите считат за много важни Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, анализират ги в сърцата си, запаметяват ги и ги рецитират в умовете си. Те помнят всяка дума, свързана с катаклизмите, а също така разсъждават кога и как Божиите пророчества за катаклизмите ще се сбъднат. Те разсъждават какво ще се случи с тях, ако тези пророчества наистина се сбъднат, и какво ще направят, ако не се сбъднат. Откакто са видели тези пророчества, антихристите изглежда са намерили нещо, към което да се стремят, посока и цел на вярата си в Бог. Докато чакат катаклизмите да връхлетят, те се подготвят по всякакъв начин. За да бъдат защитени от Бог, когато дойдат големите катаклизми, те проповядват евангелието, като се отричат от работата и от семействата си. В същото време, за да оцелеят, когато катаклизмите връхлетят, те често се молят смирено на Бог, като се надяват, че Божиите слова ще се сбъднат скоро, че всичко, което Бог възнамерява да постигне, ще бъде осъществено бързо, че Бог ще придобие слава и ще се наслади на покой скоро, и че те скоро ще могат да се насладят на благословиите на небесното царство. От всички тези гледни точки на антихристите, от словата и молитвите, които често изричат, изглежда, че антихристите с нетърпение очакват осъществяването на великото Божие дело и ранния покой на Бог. Без хората да знаят обаче, зад тези надежди се крият злокобните намерения на антихристите. Те се надяват, че чрез такива молитви и фалшиви прояви ще могат да избегнат катаклизмите и да направят Бог свое убежище. Докато се подготвят за всичко това, те се надяват, че катаклизмите ще дойдат бързо и че Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, ще се сбъднат скоро. В границите на това, което могат да понесат, те продължават да плащат цена, да отдават всичко от себе си, да страдат и да търпят както преди, като си блъскат мозъците, за да се представят добре пред всички. Те искат всички да признаят колко голяма цена са платили, за да проповядват евангелието, колко много дискриминация и преследване са понесли и колко голяма е цената, която са платили в очакване на този ден. Те се надяват, че Бог, като вижда страданието, което са понесли, и цената, която са платили, ще ги пощади от всякакъв катаклизъм, когато такъв настъпи. В същото време поради цената, която са платили, те се надяват да имат късмета да станат едни от онези, които ще имат добра крайна цел и ще бъдат благословени след катаклизмите. Дълбоко в себе си антихристите мълчаливо и незабележимо пресмятат всичко това. Най-накрая, един ден, поради незначителен инцидент, антихристите преживяват неуспех и техните действия и поведение изглеждат заклеймени. Това означава, че техните надежди и фантазии са напът да бъдат разбити, че желанията им са напът да останат неосъществени. В този момент коя е първата мисъл, която възниква в дълбините на сърцата на антихристите? „Толкова много съм дал, толкова много съм страдал, толкова много дни съм изтърпял, толкова много години вярвам, а не съм видял нито едно от божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, да се сбъдне. Наистина ли бог ще предизвика катаклизмите? Бог някога ще изпълни ли това, за което сме се молили и което сме чакали? Къде точно е бог? Наистина ли ще ни спаси, или не? Изобщо съществуват ли катаклизмите, за които бог говори? Ако не съществуват, всички просто трябва да се махаме оттук. На този бог не може да се вярва, няма бог!“. Това е прагът на антихристите. Незначителен неуспех, може би неволна дума на заклеймяване и разобличаване от някой друг, докосва болното им място и тогава те избухват в гняв, неспособни повече да се сдържат или да се преструват. Първото нещо, което правят, е да избухнат яростно, като сочат Божиите слова и казват: „Ако твоите слова не се сбъднат, ако катаклизмите, за които си говорил, не се случат, аз повече няма да вярвам в теб. Първоначално само заради тези слова, които пророкуват за катаклизмите, проповядвах евангелието, плащах цената и изпълнявах дълга си. Без тези слова изобщо нямаше да вярвам в теб! Именно заради тези слова, заради предстоящите катаклизми, повярвах, че ти си бог. Но сега, след като страдах толкова много, катаклизмите, за които ти говореше, не са настъпили. Има толкова много сред невярващите, които вършат зло, но никой от тях не е бил наказан — нито един от тях не е попаднал в катаклизмите. Те все още живеят в грях, наслаждават се на живота си, докато аз правя компромиси толкова много години и само чакам деня, в който твоите слова, които пророкуват за катаклизмите, ще се сбъднат. Но какво си направил ти, боже? От внимание към нашето нетърпеливо очакване никога не си показал никакви знамения или чудеса, никога не си докарал никакви катаклизми, за да ни покажеш, да укрепиш вярата ни, да затвърдиш предаността ни. Защо не правиш такива неща? Ти не си ли бог? Толкова ли е трудно да се докарат катаклизми, за да се накаже този зъл свят, това зло човечество? Ние просто искаме да затвърдим вярата си чрез сбъдването на тези неща, но ти просто бездействаш. Ако ти бездействаш, тогава ние не можем повече да вярваме в бог. Няма да сме способни да придобием нищо и няма смисъл да вярваме в бог. Няма нужда повече да вярваме, няма нужда да изпълняваме дълга си, няма нужда да проповядваме евангелието“. При сблъсък с малък неуспех, когато се изправят пред малка злочестина или неудовлетвореност в живота, истинската същност и най-съкровените мисли на антихристите може да бъдат изложени на показ по всяко време и на всяко място, което е доста ужасяващо нещо. Кога ще настъпят катаклизмите, дали Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, ще се сбъднат, как и кога ще се сбъднат — всичко това се определя от Бог. Когато Бог казва на хората за тези неща, то е, за да ги уважи, да се отнесе с тях като с хора — не е, за да им даде средство, което да използват срещу Него и Го съдят. Антихристите погрешно вярват, че след като Бог е изрекъл тези слова, Той трябва да позволи на хората да видят, че те се сбъдват в живота им. В противен случай Божиите слова биха били празни. Богът, чиито слова може да станат празни, не бива да се счита за бог, не е достоен да бъде бог и не е достоен да бъде техен бог. Това е логиката на антихристите.

От началото до края антихристите просто искаха да се възползват от тези Божии слова, които пророкуват за катаклизмите. Тези слова ги вдъхновяваха, караха ги да мислят да използват добро човешко поведение и всичките им жертви и страданията на плътта, за да ги разменят за благословията на това да избегнат катаклизмите. През цялото време единствената им цел беше да избегнат катаклизмите и да получат благословии. Те никога не са считали истински Този, Който изрази тези слова, за Бог. От началото до края антихристите винаги са се противопоставяли на Бог, постоянно са изпитвали и измервали Бог като начин да надзъртат в Божиите слова. Ако Божиите слова се сбъднат и разширят хоризонтите им, като това стане в съответствие с техния вкус, гледни точки и нужди, тогава те считат Бог за Бог. Но ако това противоречи на техните желания, гледни точки и нужди, тогава Този, Който е изрекъл тези слова, не се счита за Бог от тях. Това е гледната точка, която антихристите поддържат. Ясно е, че дълбоко в себе си те никога не са признавали, че Бог е Създателят, нито са признавали факта, че Бог господства над всички неща. След като преминаваха през редица борби, понасяха търпеливо и вътрешно се бореха с мислите си, антихристите си извадиха поука: „Човек не трябва лекомислено да ограничава божиите слова, нито може лекомислено и небрежно да използва сбъдването на словата на бог като критерий, за да измерва неговата идентичност и същност. Не сме достатъчно закалени и трябва да продължим да търпим, да бъдем по-великодушни. Както се казва в поговорките: „Сърцето на министър-председателя е достатъчно голямо, за да не обръща внимание на дреболии“; „Докато дишам, се надявам“. Какво толкова, ако тези слова не се сбъднат? Не е голяма работа. Издържал съм през всичките тези години. Може би ако издържа още няколко, божиите слова ще се сбъднат и аз ще придобия нещо. Просто ще потърпя още малко, ще рискувам още веднъж. Не мога да се ядосвам. В противен случай всичките ми предишни усилия ще отидат на вятъра, а цялото страдание, което понесох, ще е било напразно. Каква загуба би било това! Ако изложа на показ мислите си сега, като се надигна да отричам, да поставям под въпрос и да обвинявам бог, това не би било умен ход. Трябва да продължа да плащам цената, да понасям несгоди и да продължавам да търпя. Фразата „който устои докрай, ще бъде спасен“ не трябва да се забравя. Тази фраза е вярна по всяко време и остава върховната истина. Трябва да се придържам към нея и тя да остане завинаги в сърцето ми“. След период на негативност и мълчание антихристите накрая отново се „надигнаха“.

В процеса на изпълнение на дълга си в Божия дом антихристите се заемат с всякаква работа, докато служат в различни роли. Външно изглежда, че няма промяна, но колкото по-дълго вярват в Бог и колкото по-дълго Го следват, толкова повече вътре в себе си те се взират в Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите. Защо е така? Колкото по-дълго са вярвали в Бог, това означава, че са пожертвали повече, отрекли са се от повече и имат по-малко възможност за връщане в светския свят. Следователно по отношение на тези слова, които пророкуват за катаклизмите, антихристите все повече и несъзнателно си мислят: „Надявам се всичко това да е истина. Всичко това трябва да се сбъдне“. Те приемат това „трябва“ и тази твърда вяра за своя истинска вяра в Бог. Тази така наречена истинска вяра ги подтиква да изпълняват дълга си, да страдат и да плащат цена, да търпят и после да изтърпят още малко, точно както казват невярващите: „Трябва да заложиш всичко, за да спечелиш“. Докато се придържат към такава вяра, антихристите надзъртат в деня, в който Божиите слова ще се сбъднат. Накрая този ден идва — бедствия и катастрофи непрекъснато се случват в този свят, във всички краища, в различни държави и сред различни етнически групи. Тези бедствия, големи и малки, отнемат много животи, променят средата на живот на много хора, променят екологичната среда, преобразяват много различни структури и начини на живот в обществото и т.н. Каквото и да става обаче, в очите на антихристите Божиите слова все пак се сбъдват в малка степен, което е най-удовлетворяващото нещо в дълбините на сърцата им. Те чувстват, че след всички тези години не са търпели или чакали напразно и най-накрая са станали свидетели на деня и етапа, в който Божиите слова се сбъдват. Но те чувстват, че не трябва да се обезсърчават или да се отказват, че трябва да продължат да търпят и да чакат. Какво тревожи антихристите най-дълбоко вътре в тях, независимо колко търпят или колко чакат? Това е: „Пророчествата за глад, чума и земетресения се сбъднаха, но кога ще се сбъднат пророчествата за големите катаклизми?“. От една страна, антихристите вярват, че част от Божиите слова бавно и постепенно се сбъдват, а от друга страна, те се съмняват: „Това не са ли просто природни бедствия? Бедствия е имало постоянно в цялата история. Дали настъпването на тези бедствия е изпълнението на божиите слова? Ако не е, какво са те? Не бива да мисля така. Вярващият в бог трябва да вярва в божиите слова. Но толкова лесно ли се изпълняват божиите слова? Как го направи бог? Защо не го видях да го прави? Защо не знам за това? Ако това е дело на бог, вярващите в него трябва да го видят, бог трябва да им даде видения. Но ние не сме видели божията ръка, нито сме чули божия глас. Дали тогава тези събития не са просто съвпадения? Не бива да мисля така. Такива мисли биха могли да ме направят слаб. Все пак трябва да вярвам, че всичко това е изпълнението на божиите слова. Просто ще го приема като божието върховенство, като сбъдване на божиите слова, а не като съвпадения. Така сърцето ми се чувства по-спокойно“. Те смятат, че като мислят така, са много умни и че са анализирали добре ситуацията, като хем са способни да не се съмняват в Бог, хем същевременно стабилизират собствената си вяра и успокояват огромното си безпокойство и желания в сърцата си. Докато правят временни отстъпки и компромиси, антихристите чакат настъпването на големите катаклизми. „Кога ще дойдат големите катаклизми? Когато дойдат, светиите ще бъдат грабнати във въздуха, но къде точно ще се случи това? Как ще стане? Ще полетят ли, или ще бъдат вдигнати от божията ръка? Когато настъпят големите катаклизми, хората ще имат ли все още физическите си тела? Ще носят ли все още сегашните си дрехи? Всички невярващи ли ще са мъртви? Какво ще е това състояние или положение? Това е невъобразимо за хората. Засега по-добре да не мисля за него. Просто ще вярвам, че божиите слова със сигурност ще се сбъднат. Но наистина ли могат да се сбъднат? Кога ще дойде този ден?“. Вътрешно те продължават да си задават тези въпроси, като многократно изпитват съмнения. Тъй като тези катаклизми са тясно и неразривно свързани с техните перспективи и съдба, антихристите вярват: „Трябва постоянно да съм нащрек относно изпълнението на пророчеството за настъпването на големите катаклизми, трябва винаги да го имам предвид, да не би да пропусна шанса си и да не успея да получа благословии“. Каква е тяхната гледна точка тогава? „Трябва да проповядвам евангелието надлъж и нашир, да изпълнявам усърдно дълга си, да избягвам да причинявам прекъсвания или смущения или да правя грешки и да бъда скромен, без да се държа надуто. Стига да не правя грешки и да не бъда отлъчен от църквата, това би трябвало да е достатъчно. Със сигурност ще успея да стигна до убежището. Това е божието обещание — кой би могъл да го отнеме?“. Когато малките бедствия постепенно настъпват и цялото човечество изпада в бедствия, антихристите намират покой и известна доза спокойствие дълбоко в себе си. В същото време те очакват с нетърпение настъпването на големите катаклизми и деня на грабването на светиите. Независимо от всичко антихристите продължават да надзъртат в Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите. Такова надзъртане, в очите на Бог, е подобно на надзъртането на Сатана. Бог го вижда като съмнение, отричане, клевета и анализ на правотата на Бог. То е поставяне под въпрос на Божията идентичност, усъмняване в Божията власт и всемогъщество и усъмняване в Божията вярност. Бог не позволява такива неща да се случват, нито позволява такива хора да съществуват, и Той със сигурност няма да спаси такива хора. Антихристите мислят, че техните контрамерки, тайно замислени и пресметнати в сърцата им, са най-умните и най-прикритите. Те не знаят, че Бог вижда всичките им мисли и ги заклеймява. Ето какво казва Бог: „В онзи ден мнозина ще се обърнат към Мен с думите: „Господи, Господи, нима не пророкувахме в Твое име, нима не гонехме демони в Твое име и не вършихме ли много чудеса в Твое име?“. Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23). Бог тихо казва на тези хора в сърцето Си: Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие. Вие надзъртате в Моите действия, надзъртате в Моите слова. Такива хора никога не могат да бъдат спасени. Това, че антихристите се отнасят към това дали Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите, се сбъдват, като към цел, към която да се стремят, и като към критерий за изпитване на правотата на Бог, е нещо ужасяващо. То е и злодеяние.

Що се отнася до това дали определени аспекти от Божиите слова ще се сбъднат, как се сбъдват, кога и къде се сбъдват, Бог има Свои собствени начини. Само по Божия благодат хората имат голямата привилегия да чуят тези слова от Бог. Целта, с която Бог изрича тези слова, не е човечеството да ги използва, за да обвързва Бог, да изпитва правотата на Бог или да потвърждава Божията идентичност. Бог изрича тези слова просто за да каже на човечеството, че ще извърши такива неща, но Бог никога не е казал на никого: „Ще го направя така, на тези хора, по това време и по този начин“. В нещата, които Бог не е казал на човечеството, има ясен сигнал: човечеството няма нужда да знае, нито има право да знае. Следователно, ако хората винаги се опитват да надзъртат в тези въпроси, винаги задълбават, винаги искат да използват тези въпроси, за да получат предимство пред Бог, да Го съдят и заклеймяват, когато тези явления настъпят, човечеството неусетно ще се противопостави на Бог. Когато ти се противопоставяш на Бог, Бог вече не те счита за човешко същество. Тогава какво си ти? В Божиите очи ти си Сатана, враг, дявол. Това е онази част от Божия нрав, която не търпи човешко оскърбление. Ако хората не разбират това и често превръщат в проблем пророкуваните от Бог слова, като се опитват да придобият предимство пред Бог, тогава нека ти кажа, че това е все едно да си търсиш смъртта. Във всеки момент хората трябва да знаят кои са и по какъв начин, с какъв разум и от каква гледна точка трябва да се отнасят към Бог и към всичко, свързано с Бог. Щом хората загубят своята идентичност и позиция на сътворени същества, тяхната същност се променя. Ако се превърнеш в животно, Бог може да не ти обърне внимание, тъй като ти би бил нещо незначително. Но ако се превърнеш в дявол и Сатана, тогава ще бъдеш в опасност. Да се превърнеш в дявол и Сатана означава да станеш враг на Бог и тогава никога няма да имаш надежда за спасение. Затова искам да кажа на всички тук: не надзъртайте в Божиите действия, не надзъртайте в Божиите слова, не надзъртайте в Божието дело и не надзъртайте в нищо, свързано с Бог. Ти си човек, сътворено същество, затова не анализирай правотата на Бог. Не считай Бог за обект на твоя анализ и внимателна проверка, нито за обект на твоето надзъртане. Ти си сътворено същество, човек, затова Бог е твоят Бог. Каквото Бог каже, трябва да го приемеш. Каквото Бог ти каже, трябва да го приемеш. Що се отнася до това, което Бог не ти казва — онези въпроси, засягащи тайни и пророчества, въпроси относно Божията идентичност, едно е сигурно — не е нужно да знаеш за тези неща. Знанието за тях няма да е от полза за навлизането ти в живота. Приеми толкова, колкото можеш да разбереш. Не позволявай тези неща да се превърнат в пречки в твоя стремеж към промяна на нрава и в стремежа към спасение. Това е правилният път. Ако човек се противопоставя на Бог и продължава да надзърта в неща, които засягат Бог, и ако твърдо отказва да се промени, като упорито държи на своето, като се отнася към Бог по този начин и с такова отношение, тогава надеждата му за спасение става много малка. Антихристите надзъртат в Божиите слова, които пророкуват за катаклизмите — да приключим тук нашето общение по тази точка. А сега да преминем към следващата точка.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.