2. Надзъртат в Божиите слова за проклятия и наказание за човека

Втората точка е: антихристите надзъртат в Божиите слова за проклятия и наказание за човека. Антихристите имат същия възглед и същата позиция към проклятията и наказанието, споменати в Божиите слова, като тези в първата точка. Как надзъртат те в този вид слова? Когато видят кой тип хора Божиите слова целят да прокълнат и кой тип целят да накажат, какви слова е изрекъл Бог, за да прокълне такива хора, по какъв начин Бог наказва такива хора, както и какъв метод и какви слова използва Бог, за да прокълне определен тип хора, те започват да наблюдават в ежедневието си, като следят как тези Божии слова се осъществяват и дали вече са се осъществили. Например има един църковен водач, който присвоява средствата на Божия дом, произволно измъчва и потиска братята и сестрите, действа тиранично и безразсъдно в църквата, работи без принципи, не търси Божиите намерения и не си сътрудничи хармонично с другите. Божиите слова гласят, че за този тип хора има проклятия и наказание. Един антихрист наблюдава: „Бог не обича такива хора, той ги отритва. Но как отритва този човек? Човекът живее доста удобно всеки ден и потиска братята и сестрите, без да бъде укоряван. Братята и сестрите просто трябва да го търпят. И така, как се сбъдват тези божии слова? Не виждам как биха могли да се сбъднат. Може би това, че бог проклина такива хора, са само приказки. Божиите слова трябва да носят власт и след като бог говори, в сърцата си хората трябва да чувстват неудобство и укор. Трябва да наблюдавам и да видя дали той се чувства неспокоен в сърцето си, трябва да поговоря с него и да го изпитам“. И така, антихристът пита човека: „Как преживяваш нещата напоследък?“. „Доста добре. Бог ни води. Църковният живот не е лош, всички братя и сестри навлязоха в правия път, всички обичат да четат божиите слова, а евангелската работа също напредва добре“. „Когато работата не напредва гладко, не чувстваш ли болка? Не ставаш ли негативен? Дисциплинира ли те бог? Чувстваш ли укор вътре в себе си?“. „Не, защо да чувствам укор, когато работата върви толкова добре? Дори напротив, бог ме благославя“. Антихристът си мисли: „Бог не е проклел такъв човек, така че словата, които бог е изрекъл относно проклинането на злите хора, относно проклинането на онези, които се съпротивляват на бог, не са се осъществили! Този водач е извършил такива очевидни дела на съпротива срещу бог и на прекъсване на църковното дело. Божиите проклятия трябваше да се стоварят върху него. Как така това не се е случило? Трудно е да се каже дали божиите слова за проклятия срещу хората могат да се осъществят, или не, затова ще продължа да наблюдавам“. В Божиите слова има една фраза: „Съпротивата води до смърт!“. В очите на антихриста има много хора, които се съпротивляват на Бог. Например някои хора, когато за пръв път са се сблъскали с този етап от Божието дело и не са разбирали истината, са изрекли някои богохулни и клеветнически думи срещу Бог, като са отхвърлили този етап на Божието дело. Антихристът си мисли: „Това хора, които се съпротивляват на бог, ли са? Ако е така, тогава според божиите слова съпротивата води до смърт. Но след толкова много години изглежда никой от тези хора не е умрял. Божиите слова не са се сбъднали! Дори да не умрат, най-малкото тези хора трябваше да имат счупени ръце или липсващи крака, или да претърпят някакви беди у дома, като например да умре член на семейството, да се срути къщата им или да претърпят автомобилна катастрофа. Нито едно от тези нещастия не се е случило — тогава как може да се каже, че съпротивата води до смърт? Може би нашата способност да разбираме е слаба и все още не знаем как се сбъдват и се осъществяват божиите слова. Дали божиите слова ще се сбъднат, или не, хората не знаят. Трудно е да се каже“. Антихристът, чрез тези видими факти и собствения си мисловен анализ и от своята „уникална“ гледна точка, преценява дали тези Божии слова се сбъдват и как се сбъдват. Той винаги поставя на това един огромен въпросителен знак; не знае крайния резултат от този въпрос, как да обясни тези събития или как да възприеме тези явления. Разбира се, той често се моли за това: „О, боже, моля те, просветли ме, позволи ми да разбера как проклинаш и наказваш хората и как твоите слова се сбъдват, за да мога да развия богобоязливо сърце, за да се страхувам от теб и да не върша неща, с които да ти се съпротивлявам“. Полезна ли е тази молитва? Ще се вслуша ли Бог в нея? (Не.) Бог дори не си прави труда. Той гледа на тези молитви като на безсмисленото бръмчене на мухи и буболечки. Защо Бог не се вслушва в такива молитви? Защото всяко изречение, което антихристът изрича, е изпълнено с изпитване, провокация, клевета и богохулство. За такъв човек, макар че Бог не го е поразил или заклеймил открито, всичко, което прави, неговите мисли, възгледи и позиция, са заклеймени в Божиите очи. Всички тези проявления на антихриста са скрити в сърцето му. Той върши тези неща тайно и надзърта в тях скришом. Разбира се, Бог също го заклеймява и проклина в сърцето Си.

Що се отнася до Божиите слова за проклятия и наказание за човека, антихристите не им вярват, нито ги разбират. Те често ги проучват внимателно и ги анализират: „Как точно се сбъдват тези слова? Могат ли наистина да се сбъднат? За кого ще се сбъднат? Дали онези, които са прокълнати и наказани от бог, наистина получават проклятия и наказание? Може ли това да се види с човешко око? Не трябва ли бог да направи всичко видимо за човешкото око?“. Те постоянно разсъждават върху тези въпроси в сърцата си, като се отнасят към тях като към значими и важни въпроси в ежедневието си. Стига да имат време или възможност, те разсъждават върху тях. Щом средата е подходяща и се случват такива събития или щом се засягат такива теми, тяхната позиция и гледна точка се разкриват ясно. Те проучват внимателно и клеветят тези Божии слова, опитват се да ги разберат от човешка гледна точка и по човешки начин, като същевременно изпитват дали тези слова могат да се осъществят, дали са се сбъднали в ежедневието и дали са имали практическо въздействие. Защо правят това? Защо могат да премислят тези неща и неуморно да разсъждават върху тях в сърцата си? Защото в сърцата на антихристите, колкото и истини да изразява Бог, те не са достатъчни, за да докажат Божията идентичност или Божията същност. Единственото нещо, което може да докаже Божията идентичност и Божията същност, е дали Божиите слова се сбъдват и осъществяват. С други думи, техният единствен критерий за изпитване на Божията идентичност и на Божията същност е дали Божиите слова се осъществяват и сбъдват. По подобен начин това дали Божиите слова за проклятия и наказание за човека се сбъдват, също се е превърнало в техен критерий за изпитване на Божията идентичност и Божията същност. Това е най-важната мисъл и гледна точка на антихристите при преценяването на Бог. Като използват човешки гледни точки и методи за разбиране и като разчитат на човешкия разсъдък, антихристите изпитват и оценяват Божиите слова за проклятия и наказание за хората. Когато, каквото и да става, не могат да видят фактите и не могат да видят зрелището, което искат да видят, те многократно отричат Божията идентичност и Божията същност в сърцата си. Колкото по-малко могат да виждат, толкова повече засилват отричането си на Бог и толкова повече се съмняват дали това, което са вложили и отдали от себе си, си е заслужавало. Когато обаче антихристите станат свидетели как някои зли хора в Божия дом, които клеветят Бог или смущават делото на Божия дом, или как онези, които богохулстват и се съпротивляват на Бог, получават различна степен на наказание или проклятия, и когато видят какво става с тези хора, те изпитват страхопочитание към Бог и изведнъж чувстват, че: „Бог наистина е страховит. Каквото и да каже, то се осъществява. Онази жена преди това беше добре и изведнъж умря, защото точно вчера ругаеше бог! Друг човек, който беше силен като бик, изведнъж се разболя, защото причини значителни загуби на делото на божия дом и дори не го призна, като си навлече божиите проклятия. Друга жена, поради това, че извърши някакви лоши неща и злодеяния в църквата, беше сполетяна от нещастия в семейството ѝ и оттогава в дома ѝ няма мир. Друг човек, който винаги сипеше хули срещу бог, сега е полудял и твърди, че е бог. Това е обладаване от демони. Бог го е предал на Сатана, като го е поставил в обиталището на нечисти духове. Да бъде накаран да страда от обладаване от зли духове не е нещо, което хората могат да предизвикат. Само бог има властта да направи това. Бог господства над всичко — той предаде този човек на злите духове и те го обладаха, като го накараха да загуби ума си и чувството си за срам, да тича гол по улиците. Вижте какво е станало с тези хора, вижте наказанията и проклятията, които са понесли. Какво са направили всички те?“. След като преценят това, сърцето на антихристите прескача: „Сред тези хора има такива, които открито обиждат бог словесно, такива, които открито са богохулствали и са съдили бог, и такива, които умишлено са причинявали смущения и прекъсвания в божия дом. Изглежда, че нищо добро не произтича от това да се противопоставяш на бог! Бог наистина е страховит! Ако оскърбиш други хора, те не могат да ти направят кой знае какво, но ако оскърбиш бог, това е сериозно. Трябва да носиш отговорност за поведението си, цената е твърде висока! Най-малкото може да полудееш и бог ще те предаде на нечисти духове, което със сигурност означава да отидеш в ада. В най-лошия случай бог ще премахне плътското ти съществуване в този живот, като те унищожи, а в идния свят — то се подразбира от само себе си — няма да имаш крайна цел, няма да си способен да влезеш в царството и няма да получиш благословии. Ако се съди по различните начини, по които те се съпротивляваха на бог, трябва да бъда по-внимателен и да си определя някои принципи. Първо, не трябва да обиждам бог открито с думи. Ако се налага, трябва да го правя тихо в сърцето си. Второ, дори да имам желанието и амбицията да бъда бог, не мога да ги разкривам или да позволя на другите да узнаят. Трето, трябва да сдържам поведението и действията си, да не правя нищо, което причинява прекъсвания. Ако причиня загуби на делото на божия дом и разгневя бог, това би било ужасно! В по-лекия случай може да загубя живота си. В по-тежкия случай ще бъда прокълнат и ще падна в бездънната пропаст, и това ще бъде краят ми“. Когато антихристите видят тези неща да се случват, те чувстват, че Божиите слова са се сбъднали и че Бог е толкова велик и страховит. Величието и страховитостта на Бог се осъзнават и признават от тях чрез тези събития. Нима всички тези мисловни процеси в сърцата на антихристите, както и принципите за действие, които са разработили, след като са видели тези неща, не са дейности, които принадлежат към техния вътрешен свят? Всичко, което вършат в сърцата си спрямо Бог, е това, което е известно като надзъртане.

Антихристите не казват открито: „Бог не проклина хората, божиите слова не са се сбъднали“, нито казват открито: „Бог е наказал еди-кого си, бог е проклел еди-кого си. Божиите слова са се сбъднали, бог наистина е велик“. Вместо това те кроят схеми, планират и обмислят тези въпроси дълбоко в сърцата си. Каква е целта на тяхното обмисляне? Те мислят какво да правят, ако Божиите слова се сбъднат, и какво да правят, ако Божиите слова не се сбъднат или не се осъществят. Целта на тяхното надзъртане не е да разберат Божиите действия, не е да разберат Божия нрав, а още по-малко да придобият истината и да бъдат сътворени същества, които са съгласно критериите — по-скоро целта е да се справят с всички тези въпроси, да се противопоставят на Божиите проклятия и наказание, като използват човешки методи и стратегии. Това е, което антихристите кроят в сърцата си. Може ли тази поредица от мисли относно Божиите слова да докаже, че те са враждебни към Бог? Може ли да докаже, че те постоянно клеветят и хулят Бог? (Да.) Категорично! Именно това правят антихристите. Ако Божиите слова се сбъднат, те имат готови контрамерки. Ако Неговите слова не се сбъднат, те имат контрамерки и за това — контрамерките им се променят в зависимост от това дали Божиите слова се сбъдват, или не. Ако Божиите слова се сбъднат, антихристите постъпват правилно, предпазливо се заемат със задачите в Божия дом, като не се набиват на очи, не са самонадеяни или дръзки и внимават да не направят нещо нередно. Ако Божиите слова не се сбъднат, те безсрамно действат нехайно. Във всеки случай, независимо дали в техните очи Божиите слова се смятат за сбъднати, или не, сърцата им никога няма да се отнасят истински към Бог като към Бог и сърцата им никога няма да могат да бъдат напълно отдадени на Бог. Техният дълг и техните действия не се изпълняват със сърцето, а се осъществяват с кроежи, трикове и преструвки, с измама, прикриване и потайност. Те никога не споделят открито с другите или с Бог това, което мислят, за което разсъждават и в което се съмняват в дълбините на сърцата си. Вместо това упорито смятат собствените си мисли и идеи за истината, за правилната и добрата посока и цел, която да изпълняват и практикуват. В очите на антихристите това дали Божиите слова за проклятия и наказание за човека се сбъдват е много важно, тъй като от него се определя как те действат и как се държат в ежедневието, как се отнасят към работата и как се отнасят към братята и сестрите. То е определящо и за това какво поведение разкриват, както и за това какви действия и проявления имат. Когато Божиите слова се сбъднат, антихристите постъпват правилно и простодушно, като се въздържат от действия, опитват се да не правят нищо, което причинява смущения или прекъсвания, и се стараят да не говорят слова, които прекъсват или смущават, които клеветят Божиите слова или които клеветят Неговото дело. Ако тези Божии слова не се сбъднат, те се чувстват свободни да съдят и да заклеймяват Божието дело без никакви скрупули. По този начин антихристите непрекъснато се противопоставят на Бог и протестират шумно срещу Него в дълбините на сърцата си — възможно ли е да не бъдат разкрити и отстранени? Това тяхно отношение, този нрав и тази същност са на истински враг на Бог. Макар че антихристите не могат да правят каквото си искат, те изобщо не прикриват какво мислят, какво планират, какво обмислят или какви гледни точки имат в дълбините на сърцата си, защото не се страхуват от Бог. Каква е причината да не се страхуват от Бог? Те не вярват в съществуването на Бог, нито вярват, че Бог наблюдава най-съкровените кътчета на човешкото сърце. Ето защо по логиката на антихристите това, което те смятат за най-блестящата стратегия за оцеляване, е следното: „Това, което правя и върша, това, което е видимо за другите, може да се превърне в критерий за преценка какъв човек съм. Но какво мисля в сърцето си, как планирам и какви намерения имам, какъв е моят вътрешен свят, дали клеветя и хуля бог, дали съдя бог, или вярвам в бог и го възхвалявам — ако не го кажа, никой от вас няма да узнае. Успех със заклеймяването ми! Ако не говоря, никой от вас не може дори да се надява да разбере какво мисля или планирам в сърцето си, или какво е моето отношение и моята гледна точка към бог, и никой не може да ме обвини в някакъв грях“. Това е планът на антихристите. Те вярват, че това е най-висшият принцип на постъпване в живота и на вършенето на неща сред хората. Щом поведението им не е погрешно и няма недостатъци в действията им, никой не може да се меси в това, което те мислят в сърцата си. Не са ли много умни антихристите? (Не.) Как така не са умни? Те се прикриват толкова добре. Когато се молят, го правят по ъглите на улиците, а думите, които казват пред другите, са все правилни, без никакъв недостатък. Колкото по-дълго вярват, толкова по-духовни стават. Какво наистина мислят в сърцата си, казват само зад затворени врати на семейството си, а някои дори не казват и на семейството си, така че никой не може да ги прозре. Те обаче забравят едно нещо: каква полза има от това дали хората могат да ги прозрат, или не? Това е нещо незначително. Никой човек не може да определя съдбата на друг човек. Дали хората могат да ги прозрат, или не, няма значение. Това е без значение и не решава нищо. Важното е, че Бог не гледа само външното поведение на хората, но Той наблюдава и дълбините на сърцата им. Точно защото антихристите не вярват и не знаят, че Бог наблюдава най-съкровените кътчета на човешкото сърце, те глупаво и абсурдно си мислят: „Никой не може да се меси в това, което мисля в сърцето си, нито хората, нито бог“. Бог може да наблюдава най-съкровените кътчета на човешкото сърце, така че твоите мисли са свързани с Божието определение за теб. Бог не само заклеймява хората въз основа на външното им поведение, но, което е по-важно, и въз основа на техните вътрешни мисли. В това се състои глупостта на антихристите. Докато надзъртат в Божиите слова, те забравят един важен въпрос: Бог също тайно наблюдава техните мисли. Те надзъртат дали Божиите слова се сбъдват, а заключението, до което стигат, е, че трябва да отрекат Божиите слова и Неговото съществуване. Като ги наблюдава тайно, Бог вижда отношението, което таят към Бог и към Божиите слова дълбоко в сърцата си. Той вижда всички доказателства за тяхното клеветене и хулене на Бог, за отричането и заклеймяването на Бог, и също така наблюдава външното им поведение, породено под контрола на всички тези мисли и гледни точки. Въз основа на неговите мисли и поведение като какъв определя Бог в крайна сметка един такъв човек? Антихрист, враг на Бог, който никога не може да бъде спасен. Това е резултатът. Умни ли са антихристите? Те никак не са умни. Довели са себе си до гибел. Вярват, че са особено способни да мислят, че мисленето им е много логично и че са особено вещи в това да кроят планове. След като скроят плановете, те имат контрамерки и методи за различни неочаквани събития и за всякакви неща, които Бог върши, като винаги стигат до най-добрите резултати и придобивки. Те често се чувстват самодоволни и се възхищават на себе си, като оценяват високо собствените си способности и умения. Вярват, че са най-умните хора на света: могат да разберат какъв е източникът на Божиите слова, към кого са насочени, какъв е контекстът зад Божиите слова, какво отношение трябва да възприемат, след като Божиите слова се сбъднат, и какви контрамерки трябва да приложат, ако Божиите слова не се сбъднат. Те често се поздравяват за това, че са толкова умни и съвършени, за това, че са по-интелигентни от обикновения човек. За какво се поздравяват? Те чувстват, че да проучват внимателно, да анализират Бог, да се състезават с Бог и да надзъртат в Божиите слова от дълбините на сърцата си е много вълнуващо и е нещо, което им дава силно чувство на удовлетвореност. Затова те наистина се възхищават на себе си и се поздравяват за това, че са такива хора. Не са ли глупави антихристите? Да се състезаваш с други хора може наистина да ти позволи да определиш кой от вас превъзхожда другия и може дори да те накара да почувстваш собственото си предимство и да усетиш, че съществуваш. Но когато се състезаваш с Бог, когато надзърташ в Божиите слова, в Божиите действия, във всичко, което Бог върши, как се нарича това? И какви са последиците? Това означава да си търсиш смъртта! Можеш да надзърташ в кинозвезди, певци, знаменитости, велики личности — в когото и да било, но единственият, в Когото категорично не трябва да надзърташ, е Бог. Ако го правиш, избираш грешния обект за своето надзъртане. В днешния свят на улеснена информираност и разнообразни инструменти, които улесняват потока от информация, да надзърташ в местонахождението на друг човек, в неговите мисли и възгледи и в ежедневието му може да не се счита за срамно. Но за човек, който вярва в Бог и Го следва, който чете Божиите слова и ги яде и пие всеки ден, постоянно да надзърта във всички Божии действия, във всички Божии слова и в цялото Божие дело дълбоко в сърцето си, това е възмутителна дързост! Хората имат покварен нрав. Когато разкриеш покварата си пред Бог, Бог може да ти предостави истината, за да разбереш и знаеш, като ти даде време да постигнеш преобразяване. Бог може да прости и няма да помни покварата, прегрешенията и греховете на хората. Единственото нещо, което Бог не може да прости или да толерира, е, че антихристите нямат никакво сърце на покорство, че винаги внимателно проучват Бог, както и това, че постоянно, непрекъснато надзъртат в Божието дело и в Божиите слова по всяко време и на всяко място. Какво се опитваш да направиш? Искаш да провериш правилността на Бог? На кого си мислиш, че правиш щателна проверка? Искаш да анализираш източника и мотива, с който Бог върши тези неща? За кого се мислиш? При всичко това не се ли смяташ за външен човек? Може ли Бог да бъде обект на твоето надзъртане? Може ли Бог да бъде обект на твоята внимателна проверка? Да приемаш Божията внимателна проверка, да приемаш Божието напътствие, да приемаш Божия съд и наказание, да приемаш да бъдеш кастрен от Него и всички такива положителни практики, които включват промяна на нрава — всичко това е обосновано. Дори понякога, когато разбираш погрешно Бог, когато си слаб и негативен и се оплакваш от Бог, Бог не те вини, нито те заклеймява. Но има едно нещо: ти винаги надзърташ в Бог, винаги се опитваш да разпознаеш правилността на Божиите слова и на Божието дело — това е нещо, което Бог категорично няма да прости или да толерира. Това е Божият нрав. Истински покварените хора не са зверове. Те не се противопоставят на Бог по този начин, нито имат такива гледни точки и нагласи, нито се отнасят към Бог по този начин. Има само едно нещо, една роля, която може нагло и публично да се противопостави на Бог, и това е Сатана. Бог не помни прегрешенията и покварата на хората, но противопоставянето, конфронтацията, хуленето и клеветата на Сатана срещу Бог никога няма да бъдат простени от Бог. Бог спасява само покварените хора, не и Сатана. Антихристите, непроменливи в своята природа и притежаващи същността на антихристи, могат да представляват Сатана, да се противопоставят на Бог вместо Сатана, да надзъртат в Божиите слова. Какво е Божието отношение към тях? То е на проклятия и заклеймяване. Антихристите не могат да се стърпят да не действат по този начин и си търсят смъртта.