III. Презиране на Божиите слова

Днес продължаваме да разговаряме по десетата точка от различните проявления на антихристите: „Те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом“, като се съсредоточаваме върху третата част, а именно, че те презират Божиите слова. На предишното събиране разговаряхме по два аспекта от тази част. Кои бяха те? (Първият беше, че антихристите произволно фалшифицират и тълкуват Божиите слова. Другият беше, че антихристите отричат Божиите слова, когато те не са в съгласие с техните представи.) И двата аспекта се отнасят до това, че антихристите презират Божиите слова. Това, че антихристите презират Божиите слова, е видно в много отношения. То е свързано със същността им, с отношението им към Бог и с начина, по който се отнасят към всички аспекти, свързани с Бог. Божиите слова обхващат широк кръг от съдържание, така че презрението на антихристите към Божиите слова не е просто отношение, което те имат към словата Му. Причините за това, че презират словата Му, са многопластови, а не еднозначни. На предишното събиране разговаряхме за две конкретни проявления на начина, по който антихристите презират Божиите слова. Днес ще разговаряме за още едно проявление.

В. Антихристите надзъртат дали Божиите слова се сбъдват

Антихристите презират Божиите слова — имат ли те истинска вяра в това, което Бог казва, в цялото съдържание, изречено от Бог? (Не.) За това има действителни доказателства. Те не вярват истински, така че какво е отношението им към това дали всички слова, изречени от Бог, съответстват на реалността, дали могат да се сбъднат или дали са истински? Дали наистина вярват, или се съмняват и колебливо наблюдават в сърцата си? Те твърдо се съмняват и колебливо наблюдават в сърцата си. Днес ще разговаряме за това проявление на антихристите: те надзъртат дали Божиите слова се сбъдват. Какво означава „надзъртам“? Защо се използва изразът „надзъртам“? (Боже, надзъртането означава да наблюдаваш скришом, да надничаш.) Това обяснение е правилно в общи линии. Сега всички разбират значението на „надзъртам“. То е да гледаш и колебливо да наблюдаваш тайно, да гледаш скришом, без да бъдеш забелязан от другите, да действаш в сенките, не на открито, нито да позволяваш на другите да видят. Това е дребнав ход. Ясно е, че човекът, който извършва този ход, не го прави публично, а тайно. И така, от тези проявления и обяснения, що за поведение е това, при което антихристите надзъртат в Божиите слова? (Презиране на истината.) По какво става ясно, че това е презиране на истината? Защо антихристите не могат просто да четат Божиите слова откровено, обосновано и публично? Защо надзъртат? Надзъртането наистина ли е вид действие? От обяснението му става ясно, че надзъртането не е нещо, което се прави открито. То не е нещо, което може да се разпознае по външния вид, израженията или действията. Вместо това всички тези мисли са скрити, пазени в сърцето, незабележими за другите и от техните изражения и действия е трудно да се разпознае какво мислят — това се нарича надзъртане. Това е отношение към Божиите слова, което не може да се прояви открито и публично. То очевидно е неправилно. Това е отношение на третиране на Божиите слова от гледна точка на трета страна, от враждебна гледна точка, от гледната точка на колебливо наблюдение, на внимателна проверка, на съмнение и на съпротива. Въз основа на това поведение може ли да се каже, че надзъртането от страна на антихристите в това дали Божиите слова ще се сбъднат е проявление на презиране на Божиите слова, което е сериозно по своята същност? (Да.) Надзъртането от страна на антихристите в това дали Божиите слова ще се сбъднат отразява техния нрав и истинското им отношение към Божиите слова, разкрити в сърцата, мислите и тайно поддържаните от тях мнения.

В кои Божии слова надзъртат антихристите? Според тях кои Божии слова си струват тяхната тайна, задълбочена внимателна проверка и техния анализ? Тоест от кое конкретно съдържание, изречено от Бог, се интересуват особено антихристите, като същевременно често се съмняват и колебливо го наблюдават в сърцата си? За кои Божии слова според антихристите си струва да отделят време и енергия, за да надзъртат в тях в сърцата си? (В някои от Божиите пророчества, мистерии и слова, свързани с перспективите, съдбата и крайната цел на хората.) Пророчества, крайни цели, мистерии — това са неща, които вълнуват повечето хора, и още повече те са това, от което антихристите никога не могат да се избавят в дълбините на сърцата си. По-конкретно на кои Божии слова антихристите обръщат специално внимание и в кои често надзъртат в сърцата си? Тъй като става въпрос за това дали тези слова ще се сбъднат, дали ще се реализират, дали те ще видят действителното им осъществяване като факти, това, което вълнува антихристите, определено са обещанията, които Бог е дал на човечеството, нали? (Да.) Също и словата, свързани с това как Бог проклина и наказва хората, наказва злите хора, наказва всички, които се противопоставят на Божиите слова. А има и пророчества за катаклизмите — това не е ли също област, която вълнува антихристите? (Да.) Какво друго? (Словата за това кога Бог ще напусне земята.) Кога Бог ще напусне земята, кога Бог ще бъде прославен, кога великото Божие дело ще бъде завършено, кога Бог ще сложи край на това човечество, нали? (Да.) Колко точки са общо? (Четири.) Първата е Божиите слова за обещания и благословии към човека. Втората е Божиите слова за проклятия и наказание за човека. Третата е Божиите слова, които пророкуват катаклизмите. Четвъртата е Божиите слова за това кога Той ще напусне земята и великото Му дело ще бъде завършено. Има и още една, най-важна точка, категория в Божиите слова, в която антихристите особено обичат да се ровят, и това са Божиите слова за Неговия нрав, Неговата идентичност и Неговата същност. Защо добавяме тази последна точка? Антихристите не вярват, че Божиите слова ще се сбъднат. Те често надзъртат в Божиите слова, така че кое главно предизвиква съмненията им, което ги кара да надзъртат в Божиите слова? Основното им неверие е в Бог. По своята същност антихристите са неверници, те са дяволи. Те се съмняват в съществуването на Бог, не вярват, че има Бог на този свят, не вярват в съществуването на Бог, нито във всичко, което Бог върши. Следователно те изцяло се съмняват в Божия нрав, в Божията идентичност и в Божията същност. Като се има предвид тяхното съмнение, какво ще направят те? Ако могат да се съмняват в Божията идентичност и в Божията същност, тогава, когато става въпрос за слова, които включват Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност, те просто ще ги прочетат ли, без да ги възприемат и да реагират? Могат ли твърдо да вярват на тези слова и да ги приемат? (Не.) Например, ако някой винаги подозира, че е осиновен, може ли да повярва, че родителите му са негови биологични родители? Може ли да повярва, че любовта, закрилата и всички жертви, направени от родителите му за неговите перспективи, са истински? (Не.) Когато се съмнява и не вярва във всичко това, няма ли да направи някои неща тайно? Например понякога той може да подслушва разговорите на родителите си, за да види дали обсъждат произхода му. Освен това обикновено ще обръща голямо внимание и постоянно ще разпитва родителите си къде е роден, кой го е изродил и колко е тежал при раждането — винаги ще пита за тези неща. Ако родителите му го ударят или дисциплинират, подозренията му само ще се задълбочат. Каквото и да правят родителите му, той винаги ще бъде нащрек и ще се съмнява. Без значение колко добре се отнасят родителите му с него, той не може да се избави от недоверчивостта в сърцето си. И така, не се ли случва тайно цялата тази недоверчивост, всички тези вътрешни дейности, мисли и нагласи? Щом се усъмни в това дали родителите му са биологичните му родители, той със сигурност ще направи някои неща задкулисно. Следователно, тъй като същността на антихристите е на неверници, те със сигурност не вярват в Божия нрав, Божията идентичност и Божията същност, не ги признават и не ги приемат. С това отношение на неверие, непризнаване и неприемане те дали наистина вярват и приемат в сърцата си словата, свързани с Божия нрав, с Божията идентичност и с Божията същност? Със сигурност не. Щом става въпрос за слова за Божия нрав, за Божията идентичност и за Божията същност, те таят в сърцата си съмнение, противопоставяне и колебливо наблюдение. Засега няма да навлизаме в подробности по този аспект.

Петте проявления на надзъртането в Божиите слова от страна на антихристите, които току-що бяха обсъдени, в общи линии са доста изчерпателни и представителни. Има конкретно съдържание и насоченост на Божиите слова, в които антихристите надзъртат. Що се отнася до многото слова, свързани с навлизането в живота, словата, в които Бог утешава хората, обяснява някои мистерии или разобличава покварения нрав на човека и т.н., интересуват ли се антихристите от тези слова? (Не.) За тях тези слова са незначителни. Защо? Защото антихристите не обичат истината, не вярват, че Божиите слова са истината, и не възнамеряват да приемат Божия съд и наказание или Божието спасение. Те нямат такива планове, затова смятат, че словата, свързани с промените в човешкия нрав и навлизането в живота, са маловажни, не си струва да се четат, да се обмислят или да се приемат присърце. Те нямат интерес към тези слова. Те си мислят: „Какво общо имат тези слова с нашите перспективи и съдба? Какво общо имат с нашата крайна цел? Тези слова се отнасят за тривиални въпроси, не си струва да се четат или слушат. Ако човек е истински разстроен и не разполага с друго решение, може просто временно да почете тези слова, за да запълни празнотата в сърцето си или да преодолее някои особено трудни препятствия и да разреши някои трудноразрешими трудности — това е всичко. Но да се каже, че тези слова могат да променят нрава на човека — как е възможно да е толкова просто?“. Те поначало нямат намерение да променят нрава си, нямат план да приемат Божиите слова като живота, пътя или истината. Това, което искат, са техните перспективи и крайна цел, както и власт. Затова не приемат такива слова на сериозно, нито ги приемат присърце. От гледна точка на антихристите се подразбира, че тези слова просто не си струват тяхната внимателна проверка, а още по-малко си струват времето им да анализират и да изследват дали са истината или дали могат да променят хората. За антихристите всички слова, свързани с тяхната съдба и крайна цел, с тяхната собствена идентичност, статус, с всички техни лични интереси и т.н., са значими, те са от изключителна важност. Някои хора казват: „Щом антихристите смятат тези части от Божиите слова за толкова важни и им обръщат такова внимание, как може да се каже, че надзъртат в Божиите слова? Не е ли малко несправедливо това обвинение? Не е ли малко пресилено и не съвсем уместно?“. (Не. Антихристите не вярват, че Божиите слова със сигурност ще се сбъднат и ще се осъществят, те не вярват, че Бог мисли това, което казва, и че това, което казва, ще бъде сторено. Те не четат Божиите слова с нагласата на вяра и признание, а наблюдават дали Божиите слова наистина могат да се сбъднат.) Така ли е? (Да.) Антихристите ценят тези слова, защото те могат да удовлетворят желанията им. Освен това, ако тези слова се осъществят, това би задоволило техните амбиции. Ако те се хванат за тези слова и се държат за тях, тогава, щом тези слова се сбъднат, те са заложили на правилния кон и следването на Бог ще се окаже правилният ход за тях. Това, че ценят тези слова обаче, не означава, че могат да ги приемат като истината от дълбините на душата си, като идващи от Бог, нито може да се каже, че те приемат тези слова като Божии слова в сърцата си. Точно обратното, макар че ценят тези слова, в сърцата си те таят съмнения към тях, те просто колебливо наблюдават. Може също да се каже, че тези слова могат да се превърнат в доказателства и в предлог за това да отрекат Бог и да отрекат този етап от Божието дело във всеки един момент, по всяко време и на всяко място. Те постоянно и внимателно наблюдават, за да видят дали по време на всяка стъпка от Божието дело и във всеки период, през който Бог води хората, тези слова се осъществяват и изпълняват. Ясно е, че антихристите са вечно съсредоточени върху това дали Божиите слова се сбъдват. През този период тяхното отношение на враждебност към Бог, на съпротива срещу Бог и на внимателна проверка и анализ на Бог никога не се е променяло. Те са враждебни към Бог и Го проучват внимателно, винаги надзъртат във всяко Божие действие и слово в сърцата си. Същевременно те се опитват да заклеймят Бог и Божието дело. Не е ли това последователно проявление на съпротивата на антихристите срещу Бог? (Да.) При тези проявления на антихристите има ли някакъв намек за приемане на Божиите слова? Някакъв намек за покорство? Има ли и най-малкото отношение към Бог като към Бог? (Не.) Сега ще разговаряме по всяка една от тези точки.

1. Надзъртат в Божиите слова за обещания и благословии за човека

Първата точка е за това, че антихристите надзъртат в Божиите слова за обещания и благословии. Откакто Бог започна Своето дело и проговори, Той е казал много на човечеството, на Своите избраници и на тези, които слушат словата Му, за това какви благословии и благодат Той ще дари на хората, какви благословии им обещава и т.н. В различни периоди, случаи или контекст Бог говори на Своите последователи за благословии и обещания, като ги информира, че ако постигнат определени неща, Бог ще ги благослови по определени начини и те ще получат определени благословии и обещания и т.н. Независимо от периода, в който Бог е изрекъл тези слова, или на кого Бог е дал такива обещания, тези слова са били изречени при определени обстоятелства и в определена среда. Освен това обещанията и благословиите, които Бог дарява на хората, са свързани с техните положителни проявления, като стремеж към истината, промени в нрава и истинско покорство пред Бог. Подразбира се, че Божиите обещания и благословии към хората са условни. Хората нямат последната дума за тези условия, нито те се определят според човешките представи и фантазии. По-скоро те се определят според Божиите критерии и изисквания, като включват определени принципи и правила. Що се отнася до това как Божиите слова се сбъдват, реализират и осъществяват при различните хора, това категорично не се прави произволно от Бог — по-скоро има основание за него. Едно и също дело, извършено от различни хора, може да доведе до различно отношение от страна на Бог. Например може да има двама души, всеки от които води църква. Единият често получава просветление и озарение и често понася дисциплиниране, което води до бързо израстване в духовния му ръст. За разлика от него, другият може да е сравнително нечувствителен и бавен в реакциите си, което води до по-бавен напредък. От човешка гледна точка тези двама души, които извършват една и съща работа и проявяват сходно поведение, би трябвало да получат еднакви благословии и отношение от Бог. Въпреки това, по отношение на навлизането в живота, което те преживяват и придобиват при изпълнението на дълга си и в живота си, или на външната благодат, която получават, ще има определени различия. Тези „определени различия“, разбира се, не са неизбежни. И така, как Бог разпределя тези така наречени благословии и различно отношение или просветление, озарение и други ползи, които хората придобиват от Бог? Бог има различни начини, по които се отнася към различните хора. Някои хора са мързеливи, суетни, със състезателен дух и завистливи и макар външно да са готови да отдадат всичко и да понесат някои несгоди, те просто не могат да приемат или да практикуват истината. От друга страна, някои хора са усърдни. Макар че имат същия покварен нрав, те са относително честни и смирени. Могат да приемат истината и да приемат да бъдат кастрени. Те искрено приемат и разбират всичко, което Бог казва, и всяка среда, която Бог им нагласява, като същевременно се отнасят към нея с искреност. Така външно двама души е възможно да вършат една и съща работа и обемът на работата да е сходен, но Бог ще дари различни благословии и различно просветление и озарение въз основа на различния им нрав и стремежи. На пръв поглед човекът, който получава просветление и озарение, може да страда повече и често да понася дисциплиниране, но и придобивките му ще са по-големи. За разлика от него, нечувствителният и духовно затъпял човек се сблъсква с много по-малко дисциплиниране, страда много по-малко и така животът му израства по-бавно и той придобива по-малко. По същество кой от двамата наистина получава Божиите благословии и обещания? (Този, който страда повече и често получава дисциплиниране.) Може да изглежда, че човекът, който получава Божиите обещания и благословии, бива дисциплиниран, често се сблъсква с неуспехи, разкрива поквара и бива разобличаван, но той често получава Божието просветление и озарение. От друга страна, човекът, който не бива дисциплиниран, живее удобен, радостен и свободен живот. Когато е мързелив, той не бива дисциплиниран. Когато е завистлив, не бива дисциплиниран. Когато е безотговорен в работата си, не бива дисциплиниран — той дори се отдава на предимствата на статуса и живее доста доволно. Кого предпочитат хората, които имат духовно разбиране, които разбират нещата чисто и които обичат положителните неща? Те предпочитат човека, който понася да бъде дисциплиниран, който често се сблъсква с неуспехи и може да получи просветление и озарение. Те смятат такъв човек за истински благословен от Бог. Онези, които се стремят към истината, желаят да бъдат такива хора. Те са готови да живеят постоянно пред Бог, дори това да означава, че често ще получават Божието дисциплиниране и укор. Те вярват, че това е Божията благословия и истинското Божие обещание. Наличието на тези преживявания и придобивки потвърждава съществуването на благословиите и обещанията, изречени от Бог. Но как антихристите възприемат това? Те не измерват Божиите обещания и благословии въз основа на това колко истина разбира даден човек, колко истина е придобил или колко положителни придобивки е получил. Вместо това те измерват колко е придобито от гледна точка на плътските ползи и материалните интереси. На кой човек мислите, че завиждат антихристите? (На човека, който не преминава през дисциплиниране.) Антихристите завиждат на човека, който е мързелив и който не е предан, който не се сблъсква с никакво дисциплиниране и се наслаждава на предимствата на статуса. Това, че антихристите завиждат на такива хора, доказва, че има проблем с начина, по който те възприемат нещата. Това се определя от тяхната природа същност.

Как антихристите надзъртат в това дали Божиите слова за обещания и благословии към човека се сбъдват? Когато в Божиите слова се казва Той кого благославя, кой получава Неговите обещания и кой може да получи обещания от Бог, как антихристите наблюдават това? Те казват: „Хората, които плащат цена за бог, получават просветление и озарение, имат божието дисциплиниране и напътствие и това се смята за получаване на благословии? Да те дисциплинират е божия благословия? Само глупаци биха мислили така! Не е ли това понасяне на загуба? Не е ли това уронване на собствената репутация? И това се нарича божия благословия? Така ли се сбъдват и осъществяват божиите слова? Ако е така, тогава не искам да бъда такъв човек, не искам да се стремя към страдание и към плащане на цена. Не приемам този начин, по който бог върши делото си. Що за истина е това? Как може това да се смята за спасяване на хората?“. В сърцата им възниква противопоставяне. Те не приемат Бог да благославя и да води хората по този начин, не приемат Бог да дарява живот на хората по този начин и не приемат Бог да влага истината в хората по този начин. Разбира се, около антихристите може да има и такива хора, които, откакто вярват в Бог, имат процъфтяващ бизнес, спечелили са повече пари, купили са си коли и къщи и материалният им живот се е подобрил, станали са заможни. Като виждат това, антихристите си мислят: „След като повярваха в бог, те получиха благословии и се наслаждаваха на божията благодат. От тези факти изглежда, че божиите обещания и благословии към човека са осъществени при тези хора, че божиите слова са се сбъднали. Изглежда, че божиите слова наистина носят власт. Приемането на този етап от божието дело е правилно и човек може да получи големи благословии, всичко да му върви гладко и да получи благодат от бог“. След като станат свидетели на такива факти, в сърцата си антихристите временно имат мъничко признание за Божиите обещания и благословии и вяра в тях. Разбира се, това признание и вяра трябва да бъдат придружени от бележка в скоби, която гласи: „подлежи на допълнителна проверка“. В ежедневието си антихристите непрекъснато наблюдават и събират различни доказателства, за да проверят дали Божиите благословии и обещания се сбъдват и осъществяват при много хора. Докато наблюдават, тези антихристи събират такива доказателства, като се опитват да видят кои хора са получили Божиите благословии и обещания, какво са направили тези хора, какво е отношението им към Бог, как следват Бог и какви са техните гледни точки. Разбира се, през този период на непрекъснато наблюдение и събиране на доказателства антихристите също се опитват да имитират поведението, действията и гледните точки на онези, които са получили Божиите благословии и обещания. Ако те самите получат някакви материални благословии, ползи и удоволствия, вътрешно признават: „Божиите благословии и обещания не са празни думи. Те могат да се осъществят. Изглежда, че този бог наистина е бог, че той наистина има някаква способност. Той може да дарява благословии и обещания на хората, да носи някои ползи и да удовлетворява някои от нуждите им за определени интереси. Изглежда, че трябва да продължа да вярвам и да го следвам. Не бива да изоставам или да се отпускам“. От началото до края антихристите колебливо наблюдават. Но забелязва ли ги някой, когато правят това? Дали те колебливо наблюдават на открито, като казват на всички: „Не вярвам в тези благословии и обещания на бог.“? (Не.) Външно не можеш да разбереш. Виждаш ги в редиците на всички останали да се отричат от работата, брака, семействата си и т.н., а също така да изпълняват дълга си заедно с всички останали, като стават рано и си лягат късно, понасят несгоди и плащат цена. Те не изричат думи, които предизвикват смущения, или негативни думи, не осъждат, не правят лоши неща и не предизвикват смущения. Има обаче едно нещо: независимо колко прикрито действат външно, техните вътрешни гледни точки и мисли контролират поведението им и му влияят. Тяхното колебливо наблюдаване и надзъртане в Божиите слова дълбоко в сърцата им не може да бъде скрито от Бог. И така, кои аспекти на антихристите могат да бъдат скрити от хората, но не и от Бог? Хората виждат само поведението на другите, виждат само това, което другите разкриват — Бог, от друга страна, не само ги вижда, но, което е най-важното, Той наблюдава сърцата и най-съкровените мисли на хората. Поведението и разкриванията на един човек са относително повърхностни, но дълбините на сърцето на човека са непроницаема област, в която са скрити по-дълбоките му мисли и много елементи от неговата природа. Когато антихристите надзъртат в такива Божии слова като Неговите обещания и благословии, външно те може да посвещават времето си и да плащат физическа цена, но сърцата им не са напълно посветени на Бог. Какви са конкретните проявления на това, че не посвещават напълно сърцата си на Бог? Каквото и да правят или какъвто и дълг да изпълняват, те не влагат цялата си енергия в това, не го правят безрезервно, а се стремят само да гарантират, че няма явни грешки и основната посока на целия процес да е правилна. Защо могат да правят това? Дълбоко в сърцата си, в най-съкровеното си същество, те таят мисъл: „От това дали божиите слова ще се сбъднат, или не, се определя това дали бог може да ме спаси и дали той наистина е моят бог. Ако този въпрос не получи отговор, дори реалността на божията идентичност и същност е под въпрос“. С такива мисли дълбоко в себе си могат ли те все пак да имат истинско сърце към Бог? Тези дълбоко вкоренени мисли в сърцата им им пречат, като постоянно ги предупреждават: „Не давай истинското си сърце на бог, не се раздавай докрай, просто отбивай номера, каквото и да правиш, и не бъди глупав. Запази си нещо в резерв от бог, увери се, че си оставяш изход, и не поверявай живота си или най-важните си неща на този все още непознат бог“. Така мислят те в сърцата си. Забелязали ли сте това? (Не.) По време на събирания и при взаимодействие с другите тези антихристи може външно да бъдат мили, да имат нормални контакти и дори да разговарят за някои свои прозрения, разбирания и преживявания и може да проявяват външни, повърхностни, основни модели на поведение и проявления, които всеки вярващ трябва да има. Няма обаче израстване или подобрение в тяхната боязън от Бог или искреност към Него. Независимо как тези хора плащат цена или колко години изпълняват дълга си в Божия дом, едно нещо е сигурно: техният живот не расте — те нямат живот. В кои области се проявява тази липса на живот? Когато се сблъскат със ситуации, те изобщо не търсят принципи. Те са доволни, стига текущата работа да продължава, никога не приемат принципите, изречени от Бог, като свой критерий за практикуване, като само повърхностно приемат надзора, контрола и ръководството от други хора, но не приемат Божията внимателна проверка. Това означава, че докато не са потвърдили ясно за кого наистина се сбъдват Божиите обещания и благословии, за коя група хора се осъществяват, и докато не са потвърдили, че те самите могат наистина да получат от Бог обещанията и благословиите, които Бог дава на човека, техните принципи и методи на действие, както и отношението им към Божиите слова, няма да се променят. От една страна, те постоянно си напомнят, като същевременно вътрешно кроят спора си с Бог. Какъв е акцентът на техния спор с Бог? Те си мислят: „Твоите обещания и благословии не са се осъществили. Не съм ги видял да се осъществяват и не мога да видя как вършиш делото си, затова не мога да потвърдя твоята идентичност. Ако не мога да потвърдя твоята идентичност, тогава как мога да смятам тези твои слова за истината, за божии слова?“. Не спорят ли те вътрешно по този въпрос с Бог? Те казват: „Ако благословиите, които обещаваш да дариш на хората, и цялата гама от съдържание на твоите обещания към хората не могат да бъдат проверени от мен, тогава вярата ми в теб не може да бъде стопроцентова. В нея винаги ще има някакви примеси и аз не мога да повярвам напълно“. Това е отношението на антихристите. Плашещо ли е това отношение? (Да.) Този тип отношение е донякъде сходен по своята същност с поговорката сред невярващите: „Не пускай сокола, преди да си видял заека“. Те казват: „Ти си бог, ти трябва да имаш могъществото да осъществиш своите обещания и благословии. Ако това, което казваш, не може да се осъществи и хората, които вярват в теб, не могат да се наслаждават на големи благословии, не могат да се наслаждават на слава, богатство и почести, не могат да се наслаждават на благодат и не могат да получат твоята закрила, тогава защо да те следват?“. В очите на антихристите, а и в мислите и възгледите им, трябва да има някакви ползи от следването на Бог — те не биха се помръднали, ако нямат ползи. Ако няма слава, придобивки или статус, на които да се наслаждават, ако работата, която вършат, или дългът, който изпълняват, не им носи възхищението на другите, то за тях няма смисъл да вярват в Бог и да изпълняват дълга си. Първите ползи, които трябва да придобият, са обещанията и благословиите, изказани в Божиите слова, и освен тях те трябва да се наслаждават и на слава, придобивки и статус в църквата. Антихристите мислят, че във вярата си в Бог човек трябва да превъзхожда другите, трябва да получава възхищението им, трябва да е специален и че най-малкото вярващите в Бог трябва да се наслаждават на тези неща. Ако ли не, има въпросителна за това дали този Бог, в Когото вярват, е истинският Бог. Нима логиката на антихристите не е такава, че приемат думите: „Онези, които вярват в бог, трябва да се наслаждават на благословиите и благодатта му“ за истината? Опитайте се да анализирате тези думи: те истината ли са? (Не са.) Сега е ясно, че тези думи не са истината — те са заблуда, те са логиката на Сатана, те нямат никакво отношение към истината. Казвал ли е някога Бог: „Ако хората вярват в Мен, те със сигурност ще бъдат благословени и никога няма да понасят злочестини.“? В кой ред от Божиите слова се говори за това? Бог никога не е казвал подобни думи или правил това. Що се отнася до благословиите и злочестините, има истина за търсене. Коя е мъдрата поговорка, към която хората трябва да се придържат? Йов е казал: „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ (Йов 2:10). Тези думи истината ли са? Те са изречени от човек; не могат да бъдат издигани до висините на истината, но по някакъв начин ѝ съответстват. По какъв начин те съответстват на истината? Това дали хората получават благословии или несгоди, е изцяло в Божиите ръце, под Неговото върховенство. Това е истината. Антихристите вярват ли в това? Не, не вярват. Те не го признават. А защо не вярват в него и не го признават? (Те вярват в Бог, за да бъдат благословени — искат само благословии.) (Защото са твърде себични и се стремят само към това, което е в интерес на плътта им.) Във вярата си антихристите искат единствено да бъдат благословени и не искат да понасят злочестини. Когато видят, че някой е благословен, че някой има полза, че някой има благодат и е получил повече материални удоволствия и по-големи предимства, те вярват, че това е Божие дело, а ако самите те не получават такива материални благословии, то това не е Божие дело. От това се подразбира, че „ако ти наистина си бог, значи можеш само да благославяш хората. Ти трябва да предотвратяваш злочестините и да не допускаш хората да страдат. Само тогава има смисъл и стойност в това хората да вярват в теб. Ако, след като те последват, хората пак ги сполитат злочестини, ако все още страдат, то какъв е смисълът да вярват в теб?“. Те не признават, че всички неща и събития са в Божиите ръце, че Бог господства над всичко. И защо не го признават? Защото антихристите се боят да не страдат от злочестини. Те искат само да се облагодетелстват, да се възползват, да се наслаждават на благословии. Те не искат да приемат Божието върховенство и устроеното от Бог, а само да получават облаги от Бог. Такава е егоистичната и достойна за презрение гледна точка на антихристите. Това е поредица от проявления, които антихристите показват към такива Божии слова като Неговите обещания и благословии. Като цяло тези проявления включват предимно гледните точки на антихристите, които стоят зад техния стремеж, както и техните възгледи, оценки и разбиране за този род неща, които Бог прави за хората. Макар че открито може да не клеветят Божиите слова или да не им се противопоставят външно, дълбоко в себе си техният подход към тези Божии слова и към метода, по който Бог прави този тип неща, е на клевета, съмнение, заклеймяване и избирателно отношение. Когато словата на Божиите обещания и благословии се сбъднат при някои хора, те хвалят Божието могъщество и възхваляват Неговото име и Неговата любов. Когато обаче това, което Бог върши, не съответства на техните представи и фантазии за обещания и благословии, антихристите незабавно отричат съществуването на Бог в сърцата си, както и правилността на всичко, което Бог върши, и още повече отричат Божието върховенство и факта, че Той устройва и подрежда човешката съдба. Всички тези проявления на антихристите може да не се разкриват външно и те може да не разпространяват възгледите си изрично, но гледната точка, с която колебливо наблюдават и надзъртат в тези Божии слова в сърцата си, не се променя. Както и другите да разговарят по въпросите за навлизането в живота или за това как хората могат да бъдат спасени, нагласата и отношението на антихристите да надзъртат в това дали такива Божии слова като Неговите обещания и благословии ще се сбъднат и как ще се осъществят, няма да бъдат оставени настрана. Антихристите може да пляскат радостно и да ликуват, като хвалят Божието могъщество, когато Божиите обещания и благословии се осъществят. Но когато Божиите обещания и благословии не се осъществят или не се сбъднат според техните представи, те бързо тайно проклинат и ругаят Бог в сърцата си, и клеветят името Му. Ето защо в ежедневието, дори когато всичко е мирно и безпроблемно, състоянията на някои хора се колебаят силно. Когато са щастливи, те могат да бъдат на седмото небе, но когато са потиснати, могат да потънат в адско отчаяние. Настроенията им са непостоянни и непредсказуеми, а другите остават озадачени за това какво се случва. Когато са щастливи, те казват: „Бог наистина е бог. Бог е толкова велик, божията власт наистина съществува, бог толкова много обича хората!“. Но когато са нещастни, за тях става изключително трудно дори да изрекат думата „бог“. Същият човек, който гръмко хвали Божието име, е и този, който клевети, отрича, хули, ругае и проклина Бог в сърцето си. Те стават рано и си лягат късно, за да изпълняват дълга си, като плащат цена, която повечето от другите хора не могат да платят, но те също са тези, които изливат недоволството си чрез своя дълг, предават интересите на Божия дом, умишлено смущават работата и се отнасят към своя дълг и към своята работа с умишлена небрежност. Външно това е все един и същи човек, но ако се съди по неговото поведение и нрав, такива контрастни проявления създават впечатлението, че става въпрос за двама различни души. Това представлява проблем. От тези проявления на антихристите е видно, че те поначало не приемат Божиите слова като истината или като Божиите слова. Освен това, ако се съди по същността на антихристите, те никога няма да считат Божиите слова за истината, нито за истините принципи, към които трябва да се придържат през целия си живот. Това е първата точка от надзъртането на антихристите в това дали Божиите слова се сбъдват — те надзъртат в Божиите слова за обещания и благословии. За антихристите Божиите обещания и благословии са неразривно свързани с материални и духовни ползи, с жизнената среда и с други подобни неща, на които те се наслаждават в този живот, поради което те обръщат специално внимание на този аспект. Те използват изпълнението на Божиите слова за обещания и благословии като критерий за измерване на степента на Божието могъщество и истинността на Божията идентичност. Те разсъждават и мислят за това тайно — това се има предвид под надзъртане. Антихристите не проявяват никакъв интерес към различните истини за навлизането в живота, изречени от Бог. Щом се споменат Божиите слова за обещания и благословии обаче, очите им светват от алчност, а желанието им надига глава. Външно те казват: „Трябва да отдаваме всичко на бог безусловно, трябва да изпълняваме дълга си според божиите изисквания“, но накъде всъщност са насочени очите им? Те са вперени в такива Божии слова като Неговите обещания и благословии. Щом се хванат за тях, те не ги пускат. Така се държат антихристите с Божиите слова за обещания и благословии към човека.