Антихристите смятат себе си за величави, велики и благородни. Ако трябва да четат Божиите слова, те трябва да изберат божествените слова, словата, изречени от Бог от третото небе, или да четат някои дълбоки Божии слова, които са трудни за разбиране и пълно възприемане от обикновените и средностатистическите хора. Това, което те желаят в Божиите слова, не е истината или път за практикуване, а да задоволят любопитството си, своите празни мисли и своите амбиции и желания. Така че, ако видиш около себе си хора, които пренебрегват по-обикновените и лесно разбираеми части на Божиите слова, словата на Бог, изречени от гледна точка на човешката природа, или хора, които дори не ги пеят, когато са превърнати в музика, а вместо това гледат, слушат или четат Божиите слова избирателно, такива хора имат проблем. Някои може да попитат: „Какъв проблем? Проблем с мисленето или психологически проблем?“. Нито едното, нито другото. Такива хора имат проблем с нрава си. Забелязали ли сте, че някои хора, когато пеят химни от Божиите слова, не пеят онези, свързани с истини за ежедневния живот, не са склонни да пеят химни за себепознание, такива, които разобличават покварения нрав на хората, религиозните представи и погрешните възгледи за вярата в Бог, както и такива, в които Бог изисква от хората да бъдат честни? Особено по отношение на словата и съдържанието на Божието въплъщение, химните, които свидетелстват за смирението и скритостта на Бог, които възхваляват и свидетелстват за въплътения Бог, те не пеят и дума от тях и изпитват отвращение още щом някой друг започне да ги пее. Но когато пеят за свидетелстване за Бог и възхвала на Бог на небесата, за Божия Дух, за свидетелстване за Божия праведен нрав, за Неговото превъзходство, за Неговите дела, управленски закони и гняв, те пеят с голям ентусиазъм и дори разкриват неописуемо изражение. Когато пеят такива химни, те се превръщат в гротеска; чертите на лицето им се изкривяват и жестоката им физиономия излиза наяве. Когато пеят за Божия праведен и величествен нрав, те удрят по масата и тропат с крака, докато побеснеят от ярост. Когато става въпрос за отприщването на Божия гняв и стоварването на големи бедствия върху цялото човечество, те пеят със стиснати зъби, със зачервени и подпухнали лица. Няма ли проблем с духа на такива хора? Например Бог казва: „Когато отприщя велик гняв, всяка страна ще бъде разтърсена“. След като това твърдение се превърне в мелодия, то се променя от първо лице и става „когато Бог отприщи велик гняв, всяка страна ще бъде разтърсена“ в трето лице. Нормалната нагласа е, че това са Божиите слова, че това е разбиране на Божия нрав чрез пеене на Неговите слова и разбиране на Божия нрав и нагласата и контекста на говорещия Бог от гледна точка на трето лице, от човешка гледна точка. Това е разумът и реакцията на нормалната човешка природа. Но как пеят антихристите? Те не променят третото лице, но тяхната нагласа е различна от тази на нормалните хора. Когато нормалните хора пеят „Бог“, те си мислят: „Това са Божиите дела, Божиите слова, това казва Бог“. Но какво става, когато антихристите пеят? Тяхната нагласа е: „Това съм направил аз, това съм казал аз, това е гневът, който аз ще отприщя, нравът, който аз ще разкрия“. Не е ли различно? Макар че не смеят открито да пеят пред всички „когато аз отприщя велик гняв, всяка страна ще бъде разтърсена“, така пеят в сърцата си. Те смятат, че самите те отприщват гнева и карат всяка страна да се разтърсва, затова пеят тези слова с истинска емоция. Това не показва ли, че вътре в тях има проблем? От началото до края причината антихристите да не признават Бог е, че те искат да бъдат Бог. Искат да утвърдят себе си, докато отричат Бог, като карат хората да вярват, че те са Бог и да ги признават за Бог на човечеството. Точно за това става въпрос. Следователно, когато четат откъс, в който Бог говори в Своята божественост, хората с разума на нормална човешка природа го възприемат и четат с молитва от гледна точка на трето лице, като разсъждават върху Божиите намерения. Антихристите обаче са различни. Докато пеят или четат тези слова, те самите изпитват подтика да изразяват такъв нрав, да живеят в такъв нрав и в такава същност. Те се стремят да заместят Бог, опитват се да подражават на тона, с който говори Бог, на Неговия маниер, речник и нрав в Божиите слова, на тона на Неговата реч, на всичките Му изрази и на нрава, който Той разкрива. Те са същински антихристи. Понеже не могат да говорят като Бог, не могат да изразяват Божия нрав и се провалят в подражанието си, когато Бог говори в Своята божественост, антихристите най-накрая виждат своя шанс да подражават на Бог и да се опитат да бъдат Бог. Божиите слова от гледна точка на Неговата божественост предоставят на антихристите подсказки и насоки, като им дават възможност да разберат как говори Бог, какъв тон използва, за да се обърне към човека, и какъв маниер, гледна точка и интонация използва, за да се обърне към човека. Това е една от целите им да обичат и да се покланят на Божиите слова, изречени в Неговата божественост. Затова в ежедневието често може да се видят хора, които подражават на Божия тон, за да поучават другите под предлог, че са отговорни за делото на Божия дом или за живота на братята и сестрите. Те дори цитират дословно Божиите слова, за да поучават, заклеймяват, кастрят и разобличават хората. Целта зад техните действия, когато се изследва коренът и контекстът на много факти, не е истинска преданост, чувство за справедливост или отговорност — вместо това те се опитват да вършат Божието дело от позицията на Бог и от Божията гледна точка и се стремят да заместят Бог. Някои хора казват: „Те никога не са казвали, че искат да заместят Бог“. Няма нужда да го казват. Човек може да разбере само като наблюдава същността, корена и мотивацията на техните действия. Така може да се определи, че това са смущението и методите на антихриста. Независимо от проявлението, да искаш да бъдеш Бог, да таиш това намерение по какъвто и да е начин — дали това е нещо, което човек с разума на нормална човешка природа би направил? (Не.) Може ли такъв човек да бъде окачествен като антихрист само въз основа на това? (Да.) Само този аргумент е достатъчен. Колкото и да е голям духовният ти ръст, ако винаги искаш да бъдеш Бог и безразсъдно подражаваш на Бог, като изискваш от другите да те считат и да се отнасят с теб като с Бог, такива действия, поведение и нрав представляват същността на антихрист. Само този аргумент е достатъчен, за да бъде окачествен някой като антихрист. Това не е нрав на антихрист или следа от поведение на антихрист, а проявление на притежаването на същността на антихрист.

Кажете Ми, кое е по-сериозно по природа: да искаш да бъдеш Бог или да имаш амбиции и желания винаги да се стремиш към статус? (Да искаш да бъдеш Бог.) Хората имат амбиции, надменен нрав и обичат да утвърждават своя статус, като понякога се наслаждават на предимствата, които им носи този статус, и го ценят — това е покварен нрав и той може да се промени. Да искаш обаче да бъдеш Бог, да подражаваш на тона на говорене на Бог, да подражаваш на начина на говорене на Бог и дори да цитираш напълно Божиите слова, да ги рецитираш дословно, за да накараш другите погрешно да си помислят, че някой може да говори и да действа точно като Бог, като тонът и начинът му на говорене са толкова сходни с Божиите, което в крайна сметка кара другите погрешно да повярват, че той е Бог или почти същият като Бог, а някои дори се отнасят с него като с Бог — това е проблемно. Това е нелечим проблем, неизлечима болест. Нима да искаш да бъдеш Бог е незначителен въпрос? Божията идентичност се определя от Неговата същност. Същността и нравът на плътта, в която Бог се е въплътил, не са придобити чрез Неговите лични усилия, нито са развити от обществото, нациите, човечеството или който и да е индивид, нито дори са развити от Самия Бог. Вместо това Бог поначало притежава Божията същност. Той не се нуждае от човешка помощ или съдействие, нито от каквито и да било промени в средата или времето. Бог има Своята идентичност на Бог, така че Неговата същност отдавна е предопределена. Тя е нещо вродено. Неговата способност да изразява истината не е нещо, което Той е научил от хората, нито е нещо, което е било развито от тях. Антихристите не успяват да прозрат този въпрос изцяло. Те глупаво вярват, че ако могат да подражават на тона и начина на говорене на Бог толкова добре, че хората да ги смятат за богоподобни в по-голяма степен, тогава те са пригодни да бъдат Бог. Освен това, като изричат някои празни, непрактични, неразбираеми така наречени „Божии слова“, които оставят хората в неведение и изгубени, те си мислят, че хората може да ги сметнат за Бог и че може да имат шанса да станат Бог. Това не е ли опасно?

Желанието и амбицията да станат Бог винаги се надигат в сърцата на антихристите. Макар че отхвърлят и заклеймяват Божиите слова, те също така подражават на Неговия тон на говорене. Какво достойно за презрение, нечестиво, безсрамно и подло действие! Те са обсебени и обезумели от желанието да бъдат Бог. Не е ли това отвратително? (Да.) Таи ли някой от вас желание да бъде Бог? Който иска да бъде Бог, ще бъде заклеймен! Който иска да бъде Бог, ще погине! Това е факт, а не преувеличение или опит да те плаша. Не вярваш? Опитай. Помисли в тази посока, после действай и виж дали можеш да го понесеш вътрешно, виж какво е усещането вътре в теб. Ако вътрешно се чувстваш доволен, горд и удовлетворен от такива действия, тогава ти не си стока и си в опасност. Но ако, като действаш така, изпитваш самообвинение, ако съвестта ти те гризе и си твърде засрамен да се изправиш пред другите хора или пред Бог, тогава ти имаш някаква съвест, някаква рационалност на нормална човешка природа. Много хора се стремят да бъдат Бог. Без да разбират какво е Божието въплъщение, без да познават тона и начина на говорене на Бог, без да разбират тази информация, те може да са заинтересовани от идеята и да имат амбиции и планове, но без да знаят как да процедират, не смеят да действат безразсъдно. Най-много да се преструват на духовни, на спасени, на свети или на достойни за спасение. Щом придобият някаква информация за Бог обаче, амбициите им започват да покълват и те започват да действат. Какво правят? Ясно проявление е, че четат повече от дълбоките и неразгадаеми слова, изречени от Бог. В тези слова те се запознават с отношението, маниера, тона и речника на Божията реч, а след това се опитват да им подражават, като ги изучават задълбочено. Колкото по-запознати, толкова по-добре, до такава степен, че да могат да усетят тона и маниера на Божията реч дори със затворени очи. Те усърдно ги запомнят и едновременно с това практикуват и репетират сред хората, като имитират този стил, маниер, тон и речник в своята реч, а след това задълбочено преживяват дали като действат и говорят по този начин, това им дава чувството, че са Бог. Когато стават все по-запознати и умели с практиката, те несъзнателно се поставят в Божията позиция. Внезапно един ден някой казва: „Чувството и тонът на речта му изглеждат близки до Божиите. Когато говоря с него, все едно съм с Бог. Думите му имат привкуса на Божията реч“. След като неволно чуе такива забележки, сърцето му се изпълва с безгранично удовлетворение, тъй като усеща, че най-накрая е постигнал желанието си, най-накрая е станал Бог. Не е ли вече свършено с него? Защо да избираш пътя на унищожението, когато има други пътища, по които да вървиш? Не е ли това да търсиш смъртта? Дори таенето на такива мисли е опасно — превръщането на тези мисли в действия е още по-опасно. Ако действията на човек излязат извън контрол и той следва тази посока докрай, решен да успее в нея и да я превърне в реалност, тогава той се превръща в обект на пълно унищожение. Някои антихристи всъщност работят и се стремят в тази посока. Виждали ли сте или влизали ли сте в контакт с такива хора? (Когато бях в континентален Китай, срещнах човек, който подражаваше на тона на речта на Бог и често таеше мисълта, че е Бог. По това време двама или трима души я смятаха за Бог, а един човек дори коленичи и се поклони пред нея, когато я видя.) Колкото и човек да се опитва да бъде Бог, това е път без изход. Прозрели ли сте това? Изразите и ресурсите на всички Божии слова за човечеството имат за цел да помогнат на хората да разберат Божиите намерения и по този начин да постигнат спасение. Ако хората погрешно вярват, че щом Бог е изразил тези послания, те трябва да извлекат от тях подробностите за това как да станат Бог и по този начин да се стремят да бъдат Бог, да подражават на Бог и да станат Бог, тогава е свършено с тях. Това е пътят към унищожението; никога не трябва да подражаваш на това. Някои хора казват: „Малко е трудно да не подражаваш на бог. Всеки път, когато чуя бог да говори, си мисля колко достойно и внушително звучи да се говори от идентичността на бог. Защо звучи толкова приятно и завладяващо? Защо си мисля, че трябва да е толкова хубаво да си бог, когато бог говори? Звучи толкова различно, когато човек с идентичността на бог говори“. Така те несъзнателно започват да подражават до известна степен на тона и на речника на Бог. Макар че в своите субективни желания те може би не искат да бъдат Бог или да станат Бог толкова явно, в какво се корени тяхното подражание? Дали защото ценят истината и Божиите слова? (Не.) Тогава от какво произтича? (Произтича от мотива да искат да бъдат Бог.) Ако Аз нямах тази идентичност или статус и казвах тези думи, някой щеше ли да Ми подражава? Никой не би се занимавал с Мен, никой не би Ме ценил. Не стоят ли така нещата? Когато нямах тази идентичност и статус, аз също беседвах и разговарях с хората. Кой Ме взимаше на сериозно тогава? Щом видеха, че съм млад, без високо образование или квалификации и без никакъв социален статус, никой от Моята собствена църква или от други църкви, нито някой от хората, които изпълняваха дълга си и общуваха с Мен, не Ме приемаше истински сериозно. Дори да говорех правилно или искрено, никой не обръщаше внимание. Защо? Без идентичност или статус ти нямаш присъствие. Каквото и да кажеш, няма значение, дори да е правилно или да е истината. Дори може да се случи така, че хората да отричат всичко, което кажеш, като твърдят, че е изцяло погрешно. Тогава някой щеше ли да ти подражава? Един съвсем обикновен и нормален човек без идентичност или статус — кой би се занимавал да ти подражава? В очите на хората такъв човек няма присъствие и не заслужава възхищение. Щастливец си, ако не те тормозят. Каква би била ползата да ти подражават? Дали биха ти подражавали само за да могат другите да ги гледат отвисоко, да ги тормозят и дискриминират? На кого подражават хората? Те подражават на онези, които в техните очи имат присъствие и величие, на онези със статус и идентичност. Хората подражават на тези личности. Защо същият човек, щом придобие определена идентичност и статус, изглежда различен в очите на другите, когато казва същите неща? Как изведнъж изглежда, че има присъствие и че заслужава да му се подражава? На какво всъщност подражават хората? Това, което приемат, имитират и обожават, не е истината или положителните неща, а по-скоро външното величие, повърхностният статус. Не е ли така? Ако нямах идентичност или статус, колкото и много да говорех в съответствие с истината или колкото и духовни слова да изричах, щяха ли тези слова да се разпространяват сред вас? Не, никой не би се занимавал с това. Но щом имам Моята идентичност и статус, някои от думите, които често казвам, Моите разговорни изрази, Моят речник, Моят начин и стил на говорене — много хора започват да ги имитират. Отвращава Ме да го чуя. Колко Ме отвращава? Иска Ми се да повърна, когато го чуя. Отвращавам се от всеки, който Ми подражава, гади Ми се от всеки, който Ми подражава, дори до степен да го заклеймя! Какво е намерението и целта зад това хората да подражават на тези неща? Да имитират тона на Божията реч, да опитат какво е чувството да си Бог. Не е ли това? Става въпрос за желание за статус, за желание да се говори от позицията на статус, да се говори и действа с тона и маниера на някой с идентичност и статус, за да изглежда, че и те имат статус, идентичност и стойност — не е ли точно това? Ако подражаваш на обикновен човек, това не е голям проблем. Най-много да е просто надменен нрав. Но ако подражаваш на тона и маниера на говорене на Бог, тогава започват неприятностите. Казвам ти, стъпваш на мина.

В Божиите слова има една фраза: Бог е Бог, Който се отвращава от злото. Какво означава „отвращава се от злото“? Божията идентичност и статус са уникални. Божията святост, праведност, власт и любов не са неща, които се притежават от никое сътворено или несътворено същество. Да се опитваш да им подражаваш, е богохулство. Щом не притежаваш тези качества, защо ще се опитваш да им подражаваш? Щом не ги притежаваш, защо ще се опитваш да бъдеш Бог? Като подражаваш, не таиш ли намерението да бъдеш Бог, да станеш Бог? Или Му подражаваш, защото обожаваш Бог, защото завиждаш на Неговата обичливост и същност? Категорично не. Липсва ти характерът и духовният ръст за това. Ти просто искаш да задоволиш жаждата си да бъдеш Бог, да спечелиш възхищението и уважението на хората и да получиш от хората отношение като към Бог. Не е ли това срамно действие? Напълно позорно е! Самото подражание е отвратително, а да се стремиш да бъдеш Бог не е просто отвратително. То е осъдително. Затова днес тържествено ви заявявам, че без значение какво съм казал, без значение какво съм направил, без значение какво казвам или правя, което събужда почит, завист или ревност в сърцата ви, има едно нещо, което трябва да запомните: никога не Ми подражавайте. Трябва да се избавите от намерението да подражавате, трябва да се опълчите на нагласата за подражание и да избягвате да накърнявате Божия нрав. Това е сериозен въпрос! Поквареният човек, който приема тона на речта на Бог, начина на говорене на Бог и Божия нрав за играчка, с която да си служи, произволно да манипулира и да си играе, е отвратителен за Бог. Ако го направиш, тогава накърняваш Божия нрав — никога не прави това! Дори да не мога да те чуя да подражаваш на начина и тона на говорене на въплътения Бог, самото знание, че имаш такъв нрав и такива мисли, Ме отвращава напълно. Ако подражаваш на тона на Божия Дух, като възнамеряваш да се обърнеш към цялото човечество или към обществото, не търсиш ли смъртта? Това е нещо, за което трябва да сте бдителни, никога не правете това! Някои хора питаха: „Какво означава да накърниш Божия нрав?“. Днес ще ти кажа едно нещо: подражаването на тона и начина на говорене на Бог, както и на поредица от неща, свързани с Божията идентичност и статус, били те външни или вътрешни, всичко това представлява оскърбление на Божия нрав. Трябва добре да запомните това и никога да не извършвате това оскърбление! Ако го извършите и можете бързо да се поправите, да се опълчите и да се преобразите, тогава все още има надежда. Ако упорито продължиш по този път обаче, ще бъдеш окачествен като антихрист и нека да ти кажа истината: в Божиите очи тогава няма да има място за връщане назад — ще бъдеш напълно свършен. Помни, Бог е Бог, Който се отвращава от злото. Трябва непременно да се отнасяш към всеки аспект, свързан с Божията идентичност и същност, с предпазливост и да не го приемаш лекомислено. Ако начинът и тонът на говорене на Бог бъдат изразени от устата на покварен човек, това е огромен позор и богохулство спрямо Бог, нещо, което Бог категорично не може да толерира. Хората никога, ама никога не трябва да извършват това оскърбление. Разбирате ли? Ако извършиш това оскърбление, умираш! Ако не слушаш и не Ми вярваш, опитай, и когато наистина си навлечеш беда, не Ме обвинявай, че не съм ти казал.

15 август 2020 г.