Б. Антихристите се отричат от Божиите слова, когато те не са в съгласие с техните представи

Второто проявление е, че антихристите се отричат от Божиите слова, когато те не са в съгласие с техните представи. В Божието дело, от самото начало досега, Бог е изрекъл много слова. Обхватът на тези слова е широк и съдържанието им е богато, като включва аспекти, свързани с намеренията и гледните точки на хората, както и с тяхното служене на Бог. Разбира се, още повече е свързано с покварения нрав на хората, а още по-голяма част е свързана с Божиите намерения и изискванията на Бог към човечеството. Сред тези слова Бог е възприел най-различни начини на говорене. В рамките на тези най-различни начини на говорене някои тонове на речта в началото са сравнително близки до хората, последвани от съд и разобличаване на човечеството, както и от завоюването му, а след това постепенно се казват на хората различни аспекти на истината. Съдържанието на тези слова е многоизмерно, но колкото и да е обширно, то е всичко, от което поквареното човечество се нуждае. С изключение на една малка част от най-специалното съдържание, по-голямата част от тези слова са изречени според човешките езикови модели, с тон, с думи и с езикова логика, които всички хора могат да приемат. Накратко казано, стиловете и методите на тези форми на език и реч са съвсем обикновени и много лесни за разбиране. Стига човек да има нормално мислене и нормален ум и разум, той може да разбере тези Божии слова. Внушението от това е: стига мисленето на човек да е нормално, след като прочете тези слова, той може да намери път за практикуване, да опознае себе си, да разбере Божиите намерения и да намери принципите на практикуване. Стига човек да има сърце и да притежава нормално мислене, тези Божии слова могат да му помогнат и да го напътстват през различните трудности в живота, а също така могат да му дадат възможност да разбере собствения си покварен нрав. По-голямата част от съдържанието на Божиите слова е такава, но има една част, която е изречена от гледната точка на божествеността, от гледната точка на Духа. Тази част от съдържанието е много специална. В очите на цялото човечество тази част от Неговите слова е много дълбока и трудна за разбиране. Изглежда като мистерия, а също така изглежда като пророчество. Във всяко изречение, във всеки откъс и във всяка глава на речта за хората е много трудно да разпознаят Божия смисъл, трудно е да намерят контекста на Божиите слова и на Божиите изисквания към човека, както и истините принципи, които хората търсят. И така, коя част от Неговите слова са тези? Това са „Божиите слова към цялата вселена“ и приложенията към тях. Тази част от Неговите слова е много трудна за разбиране от хората. Нека първо оставим настрана въпроса защо Бог изрича тази част, която е трудна за разбиране от хората, и вместо това да поговорим за коя част от темата, по която ще разговаряме — „Антихристите се отричат от Божиите слова, когато те не са в съгласие с техните представи“ — е свързана с частта, която споменах. По отношение на повечето от обикновените, лесни за разбиране, и дълбоките, но просто изказани слова, които Бог изрича, както и Божиите предупреждения и напомняния към човека, увещания и слова на утеха към човека, слова на разобличаване и съд на човека, и слова на предоставяне на ресурс и напътствие към човека, онези, които изобщо не се стремят към истината, онези, които са обожествили думата „Бог“ и биха предпочели да вярват в един нереалистичен бог, смятат, че тези слова не изглеждат като Божии слова. Намират ги за твърде обикновени, твърде директни — просто банални приказки. Смятат, че всяка глава е твърде дълга. Те не искат да четат тези слова. Смятат, че на словата им липсва дълбочина и мистерия и следователно не си струва да бъдат четени. Затова според тях тези слова не са Божиите слова. Те казват това, защото съдържанието, начинът и стилът на тези слова не са по техен вкус. И така, какъв е техният вкус? Те искат да четат дълбоки текстове, думи, които, колкото и да ги четат хората, остават неразбираеми, като неразгадаем том от небесата. Те искат да четат това. Антихристите презират вида слова, предоставени от Бог, които са изречени по начин, тон и стил, които отговарят на човешкия вкус. Те са пълни с представи, презрение и подигравки към тези слова. Затова тези хора не четат, не поглеждат и не слушат тези обикновени, лесни за разбиране слова, които могат да дадат живот на хората. В сърцата си те са враждебни, отблъснати и отказват да приемат тези слова. Защо могат да отказват, да бъдат отблъснати и да са враждебни към тези слова? Една причина е сигурна: те вярват, че тези слова са изречени от гледната точка на Бог в плът, затова смятат тези слова за човешки думи. Какво е понятието за човешки думи? Според антихристите само Божиите слова, само небесните писания са достойни да бъдат четени от тях. Само дълбоки, неразгадаеми и мистериозни слова заслужават да бъдат четени от тях. Тези обикновени и лесноразбираеми човешки текстове не заслужават да бъдат прочетени от тях, не могат да привлекат „проницателния“ им поглед и те ги презират. Те изобщо не четат тези слова, камо ли да приемат истината в тях.

Огледайте се и вижте кой не чете Божиите слова. Кой става и си тръгва, когато някой разговаря за Божиите слова. Кой, щом чуе да се четат Божиите слова или да се разговаря за истината, се прозява, протяга се, върти се, става нетърпелив и търси извинения да си тръгне или прекъсва, като сменя темата с нещо друго — такива хора са в опасност. Можеш да говориш за теология, за всякакви заблуди или за всякакви човешки гледни точки и те ще изслушат всичко. Но в момента, в който започнеш да проповядваш, да четеш с молитва или да разговаряш за Божиите слова, или да възхваляваш Божиите слова, те веднага се променят, като разкриват ненормално, демонично поведение. Когато чуят да се четат Божиите слова, те стават неспокойни и раздразнени, а в момента, в който чуят някой да разговаря за истината, стават конфликтни, стават и си тръгват. Какво е естеството на тези неща? Що за нрав е това? Ето такива са антихристите. Някои може да кажат: „Как можеш да ги окачествяваш като антихристи? Може би са новоповярвали, които не са развили интерес към Божиите слова или не са вкусили сладостта на Божиите слова. Ти не допускаш ли възможността новоповярвалите да са с малък духовен ръст?“. Ако са новоповярвали с малък духовен ръст и не се интересуват от Божиите слова, защо тогава не се отвращават, когато говориш за други неща? Ако обсъждаш големите катаклизми, бъдещето на човечеството, тайните или книгата „Откровение“, виж дали могат да стоят мирно. Тогава се държат различно. От гледната точка на природата същност на антихристите те са враждебни към истината. Как се разкрива тази природа същност на враждебност към истината? Именно така: щом чуят Божиите слова, те се чувстват отвратени, доспива им се и разкриват различни изражения на презрение, нетърпение и нежелание да слушат. Така се разкрива демоничното им поведение. Външно изпълняват дълга си и се признават за последователи на Бог. Защо тогава стават непокорни, когато се разговаря за истината, когато се разговаря за Божиите слова? Защо тогава не могат да стоят мирно? Сякаш Божиите слова имат меч. Божиите слова прободоха ли ги? Божиите слова заклеймиха ли ги? Не. Повечето от тези слова са слова на ресурс и щом ги чуят, хората могат да се пробудят, да намерят начин да живеят, да бъдат съживени и да живеят с човешко подобие. Защо тогава някои хора реагират ненормално, щом чуят тези слова? Това са дяволи, които разкриват истинското си лице. Те не се чувстват отвратени, когато говориш за теология, ереси, заблуди или за книгата „Откровение“. Дори ако говориш за това да си раболепен, да си човекоугодник или да разказваш героични истории, те не се чувстват отвратени. Но в момента, в който чуят да се четат Божиите слова, те се чувстват отвратени, стават и искат да си тръгнат. Ако ги увещаваш да слушат внимателно, те стават конфликтни и очите им пламват от гняв. Защо такива хора не искат да слушат Божиите слова? Те не могат да стоят мирно, когато чуят Божиите слова — какво се случва тук? Това доказва, че духът им вътре в тях е ненормален, че това е дух, който изпитва неприязън към истината и е враждебен на Бог. Щом чуят Божиите слова, вътрешно те се дразнят и демонът в тях се раздвижва, което ги прави неспособни да стоят мирно. Това е същността на един антихрист. Така че външно антихристите презират Божиите слова, които не са в съгласие с техните представи. Но какво всъщност означава това „не са в съгласие с техните представи“? То ясно показва, че те заклеймяват тези слова, не ги признават за произхождащи от Бог и не ги признават за истината или за пътя на живота, който спасява хората. „Не са в съгласие с техните представи“ е просто извинение, повърхностно явление. Какво означава да не са в съгласие с представите им? Нима всеки един човек няма никакви представи за всички тези слова, изречени от Бог? Може ли всеки да ги приеме като Божии слова, като истината? Не — всеки човек, в по-голяма или по-малка степен, на някакво ниво, има някакви мисли, представи или гледни точки, които са в конфликт или в противоречие с Божиите слова. Повечето хора обаче имат нормална рационалност и тази рационалност може да им помогне да преодолеят отношението, което се появява, когато се сблъскат с Божии слова, които не са в съгласие с техните представи. Тяхната рационалност им казва: „Дори и да не са в съгласие с моите представи, това все пак са Божии слова. Дори и да не са в съгласие с моите представи, да не ми се слуша, да го смятам за неправилно и да усещам, че е в противоречие с моите мисли, тези слова все пак са истината. Постепенно ще ги приема и един ден, когато осъзная всичко това, ще се откажа от представите си“. Тяхната рационалност им казва първо да оставят настрана собствените си представи. Техните представи не са истината и не могат да заменят Божиите слова. Тяхната рационалност им казва да приемат Божиите слова с отношение на покорство и честност, вместо да им се съпротивляват със собствените си представи и гледни точки. Така, когато чуят Божиите слова, те могат да приемат онези, които са в съгласие с техните представи, и да седнат да слушат мълчаливо. За онези, които не са в съгласие с техните представи, те също търсят решения, като се стремят да оставят настрана собствените си представи и да станат съответстващи на Бог. Това е нормалното поведение на повечето здравомислещи хора. Обаче „не са в съгласие с техните представи“, споменато от антихристите, не е същото като при обикновените хора. В случая на антихристите то има сериозни проблеми. То е нещо напълно противоположно на Божиите действия, слова, същност и нрав, нещо, което е със сатанински нрав същност. В техния случай това е заклеймяване и хулене на Божиите слова и подигравка с тях. Те вярват, че този обикновен и лесноразбираем човешки език, говорен от Бог, не е истината и не може да постигне ефекта на спасяване на хората. Това е точното значение на това, което антихристите имат предвид под „не са в съгласие с техните представи“. И така, каква е неговата същност? В действителност това е заклеймяването, отричането и хуленето на Бог.

Антихристите вярват, че когато Бог застава от гледната точка на човешката природа, от гледната точка на трето лице, като използва човешки езикови модели, структура и речник, за да говори на хората, тези думи не са достатъчно дълбоки, не са достойни да бъдат определени като Божии слова, затова те по-скоро биха умрели, отколкото да ги приемат. Някои хора казват: „Ти казваш, че те не приемат, но те също ядат и пият Божиите слова, понякога имат духовни практики, а понякога, когато разговарят с нас, дори цитират Божиите слова. Как би обяснил това?“. Това е друг въпрос. Това е само на повърхността, но по същество антихристите определят Божиите слова така: „Думите, изречени от въплътения човешки син, не се равняват на истината, още по-малко на божиите слова, затова не е нужно да ги приемам, да ги ям и пия или да им се покорявам“. Обаче по отношение на частта, изразена от плътта, в която Бог е въплътен от гледната точка на Духа, от гледната точка на божествеността — „Божиите слова към цялата вселена“ — това е нещо, което антихристите могат да видят, но не могат да достигнат. Това е част от Божиите слова, от която те са много въодушевени. Какво означава тази въодушевеност? Означава, че на антихристите им текат лигите по тези слова, и те си мислят: „Именно заради тази част от твоята реч, ти, един незначителен, незабележим човек, някой, който е нищо в нашите очи, си станал бог. Толкова е несправедливо, няма никаква справедливост!“. Има един аспект обаче, който те намират за „достоен за възхваляване“. Именно заради изразяването на тази част от Божиите слова тяхното желание и амбиция да се възхищават на Бог на небето и да Го почитат са удовлетворени. Това им отваря нов хоризонт и те казват: „Чудесно, бог наистина е бог! Този бог е онзи от третото небе, най-великият от всички. Той наистина е достоен да бъде бог. Да се изричат такива слова, не е проста задача. Нито едно изречение не може да бъде разбрано от хората, тези слова са твърде дълбоки, дори повече от пророчествата на пророците!“. Всеки път, когато антихристите четат тези слова, сърцата им се изпълват със завист и ревност, изпълват се с възхищение към Бог на небето. Всеки път, когато четат тези слова, те чувстват, че са тези, които обичат Бог най-много. Всеки път, когато четат тези слова, те чувстват, че са най-близо до Бог. Тези слова удовлетворяват любопитството им към Бог в най-голяма степен. Въпреки че в тази част от Божията реч те изобщо не могат да разберат какви са Божиите намерения, какъв е контекстът на всяко изречено от Бог изречение, какъв е крайният ефект, който трябва да се постигне, или смисълът, изразен между редовете, те все пак очакват тази част от Неговите слова с голямо нетърпение. Защо? Защото тази част е трудна за разбиране, тя няма усещането за човешката природа, което се вижда във въплътения Бог, не е изречена от гледна точка на човешката природа или на трето лице. В тази част те виждат Божието величие, Неговата необозримост, а също така Го възприемат като нещо, което виждат, но не могат да достигнат. Колкото повече е така, толкова повече те вярват, че Бог на небето съществува, а Бог на земята е твърде незначителен, че е трудно да се вярва в Него и че не е достоен за вяра. Не е преувеличено да се каже, че някои хора са приели Божието дело в последните дни заради тази част от Неговите слова. Някои са дошли към Божието дело в последните дни специално заради тези слова, а някои са тук само за да чакат изпълнението на тази част от Неговите слова. Освен това чрез тези слова някои са потвърдили съществуването на Бог на небето и така презират още повече смиреността и незначителността на Бог на земята. Колкото повече четат тази част от Неговите слова, толкова повече усещат, че Бог на земята, въплътеният Бог, говори твърде повърхностно. Те казват: „Твоите слова са твърде лесни за разбиране. Защо не кажеш нещо, което не можем да разберем? Защо не говориш за някакви тайни? Защо не говориш езика на третото небе? Защо не говориш на божествен език? Нека разширим хоризонтите си и да разширим умовете си. Ако говореше и действаше по този начин, нямаше ли вярата ни да бъде по-голяма? Нямаше ли да спрем да ти се съпротивляваме? Ако ни говореше и ни водеше по този начин, нямаше ли твоят статус да бъде по-висок? Тогава как бихме могли да те презираме?“. Не е ли това донякъде неразумно? Това е напълно ирационално! Хората, които са непроницаеми за разума, имат ли нормална човешка природа, имат ли мисленето на нормална човешка природа? (Не.) И така, тези типове антихристи, тази група хора, които реагират по този начин на Божиите слова, притежават ли нормална рационалност? (Не.) Понякога, когато се натъкна на разговарящи хора, се присъединявам, за да поговоря с тях. Но за Моя изненада те обсъждат толкова възвишени теми, че не мога да се намеся или да се присъединя към разговора. Те казват: „Очевидно е, че ти не си подходящ за това. Ти не можеш да говориш езика на третото небе. Ние говорим езика на третото небе, който обикновените хора не могат да разберат. Какво от това, че си бог? Ти все пак не можеш да разбереш, така че не е нужно да ти позволяваме да се присъединиш“. Кажете Ми, какво трябва да правя в такива ситуации? Хората трябва да се научат да бъдат разумни. Когато видя, че говорят такъв високопарен и могъщ език на третото небе, а аз не мога да достигна това ниво, тогава трябва просто да си тръгна, вместо да се излагам. Някои антихристи открито проповядват тези ереси, заблуди и празни, непрактични думи, които очевидно произлизат от Сатана, от архангела. Думите, които говорят, звучат изтънчено и на високо ниво, извън обсега на повечето нормални хора. Какво означава да си извън обсега? Означава, че щом ги чуеш, ги разпознаваш като дяволски думи и трябва да ги отхвърлиш.

Каква е същността на това, че антихристите се отричат от Божиите слова, които не са в съгласие с техните представи? Прозряхте ли го ясно? Те дори не четат истински тези Божии слова. Първоначално, от любопитство, те преглеждат повърхностно Божиите слова. След бърз преглед си мислят: „Повечето от тези слова не си струва да се четат, няма нищо практическо, ценно или съществено, няма нищо достойно за задълбочено изследване“. Докато четат, те се натъкват на частта „Божиите слова към цялата вселена“. Усещат, че тази част има привкуса на божествен език, с висота и дълбочина, достойна за човешко изследване и проучване — това е по техен вкус. На какво се надяват сега? „Кой може да обясни тази част? Какво точно е намерението на бог? Какво означава всеки откъс от божиите слова и как ще се изпълни?“. Това е нещото, което антихристите най-много искат да разберат, но не могат да го разберат сами. Мислите ли, че трябва да им се каже? (Няма нужда.) Защо не? Заслужават ли дяволите да чуят Божиите слова? Заслужават ли да знаят Божиите тайни? (Не.) Божиите тайни се разкриват на онези, които вярват, които Го следват и които Му се покоряват, и са скрити от дяволите и сатаните, защото са недостойни. Затова, ако един ден Бог реши да разкрие тайните и същността на тази част от Неговите слова, както и корените и контекста на тези слова, те ще бъдат разкрити на Божиите избраници, за да ги узнаят, но никога на сатаните или дяволите. Ако вие се стремите към истината и имате щастието да останете до края, ще имате възможност да разберете съдържанието на тази част от Неговите слова. Има много тайни в Божиите слова, а също и в Неговото дело. Например настоящото въплъщение на Бог. Макар че — повече или по-малко, и в по-голяма и по-малка степен — има някои не толкова очевидни пророчества относно него в Библията и в предишни предсказания, всички тези пророчества са доста скрити. Настоящото въплъщение на Бог, в цялото човечество и през целия шестхилядолетен план за управление, е най-голямата тайна и най-тайнственият въпрос. Хората не знаят, ангелите не знаят, всички Божии създания не знаят, дори Сатана, най-способният, не знае нищо по този въпрос. Защо не знае? Ако Бог искаше да му каже, нямаше ли да бъде твърде лесно за него да знае? И така, защо не знае? Едно нещо е сигурно: Бог не иска той да знае. Дори да има много знаци, много пророчества и много факти, които сочат към това събитие, които указват и предвещават неговата поява, докато Бог не пожелае Сатана да знае, той никога няма да узнае. Това е факт. Бог ще му каже директно, когато иска той да знае. Ако Бог не му каже и не говори за това, дори и тези факти и пророчески неща да се появят, Бог може да го заслепи и той няма да може да го узнае. Голяма ли е способността на Сатана? Погледнато по този начин, не е. Когато става въпрос за такова значимо действие като Божието въплъщение, дали в човешкия свят, в материалния свят или в духовния свят, нямаше ли да има някакви знаци за него? Ако всички тези знаци се разгледат заедно, би било лесно да се види това действие, което Бог е възнамерявал да извърши. И така, защо Сатана не знае за него? Защо, след толкова много години на Божието дело в страната на големия червен змей, той не разбира важността на това действие, което Бог е извършил? Докато го осъзнае, това действие вече е завършено, Сатана не може да се намеси в него, а резултатите и плодовете на това действие вече са установени. Тогава не е ли малко късно за Сатана да открие истината? Не изпълнява ли това твърдението, че „Сатана винаги ще бъде победен враг в Божиите ръце“? Точно така е. Антихристите погрешно вярват, че щом Божиите слова не са в съгласие с човешките представи или вкусове, те могат да се отричат от тях и тогава Бог престава да бъде Бог. Те си мислят, че Божието въплъщение не може да постигне нищо значимо, нито може да стане факт. Това не е ли груба грешка? Те са сбъркали в сметките си и са паднали в собствения си капан. Защо са паднали в собствения си капан? Начинът, по който Бог говори и върши делото Си, за да спаси хората, е именно чрез използването на тези незабележими слова, които не са в съгласие с човешките представи и не изглеждат високопарни. Именно скритият смисъл на тези непретенциозни слова съдържа Божиите намерения, истината, пътя и живота. Тези слова са достатъчни, за да спасят това покварено човечество и да осъществят Божия план за управление. Междувременно онези, които заклеймяват тези обикновени слова, ще бъдат отстранени, заклеймени и в крайна сметка наказани. Те погрешно си мислят: „Няма да приема тези твои слова, не ги ценя! Твоите слова не са в съгласие с моите представи, не са съобразени с моите представи, гледни точки или начин на мислене, затова мога да ги отхвърля, мога да им се съпротивлявам и да ги заклеймявам и тогава ти няма да постигнеш нищо!“. Те грешат. Като не приемат тези Божии слова, антихристите падат в собствения си капан. Бог никога не е възнамерявал те да ги приемат. И защо е така? Защото те са от Сатана и са дяволи. Бог никога не е планирал да ги спаси или да ги промени. Така стоят нещата. И така, какъв е крайният извод? Антихристите, като отричат, заклеймяват и отхвърлят Божиите слова, са заклеймени и отритнати от Бог. Какво трябва да разберете от това? Това, че Божиите слова не са съгласно човешките представи и фантазии, не е причина да не ги приемаш. Това, че Божиите слова имат части, които не са в съгласие с твоите представи, не означава, че те не са истината, и това не е причина да ги отричаш. Напротив, колкото повече Божиите слова не са в съгласие с твоите представи, толкова повече трябва да оставяш настрана представите си, за да търсиш истината. Колкото повече Божиите слова не са в съгласие с твоите представи, толкова повече те представляват това, което нямаш, това, което ти липсва, това, което трябва да попълниш, и особено това, което трябва да търсиш, за да се промениш, и в което да навлезеш. Това е, което трябва да разберете.