Имате ли някакви примери относно това проявление на фалшифицирането и тълкуването на Божиите слова? (По време на изготвянето на 20-ото видео от хоровия албум Бог нареди писанията да бъдат изброени едно по едно на екрана. Към онзи момент някои братя и сестри сметнали писанията за твърде дълги и изтрили някои фрази. По-късно Бог открил този проблем и го разнищил доста строго, като казал, че това е богохулство срещу Божиите слова.) Що се отнася до оригиналните слова на Бог, записани в Библията, това са Божиите слова и те не трябва да бъдат променяни от хората. Същото важи и за пророчествата на някои пророци. Те също са Божии слова, вдъхновени са от Бог и също не бива да бъдат променяни. Според Мен, макар че тези слова не са на оригиналния език и са преводи, значението на преведения текст е станало до голяма степен точно след много години на редакции. Ти трябва да осъзнаеш това. Затова тези слова, ако се използват в обикновено общение, няма нужда да се преразказват изцяло. Може да се предаде същината. Действителните факти обаче не бива да се променят. Ако се цитира, трябва да се извадят оригиналните пълни изречения. Какво ще кажете за този принцип? (Добър е.) Защо се прави по този начин? Някои хора казват: „Всичко това е в миналото, трябва ли да сме толкова сериозни?“. Не, става дума за отношение, за нагласа. Независимо дали в миналото, настоящето или бъдещето, Божиите слова са Божии слова и не бива да се приравняват с човешки думи. Хората трябва да се отнасят към Божиите слова със строго отношение. След като Библията е била преведена от оригиналния текст на различни езици, някои значения може да не са съобразени точно с оригинала или може да има несъответствия между едно и също изречение в превода и в оригиналния текст. Преводачите може да добавят: „Забележка: еди-какво си“ или да добавят в скоби: „Или се превежда като…“. Мислите ли, че хората, които са превеждали оригиналните текстове на Библията, са били все вярващи в Бог? (Не е задължително.) Те със сигурност не са били хора, които са се боели от Бог и са отбягвали злото, тогава защо са могли да свършат тази задача с такава прецизност? Невярващите наричат това професионализъм, но вярващите в Бог трябва да го наричат богобоязливо сърце. Ако нямаш дори толкова богобоязливо сърце, все още ли си вярващ в Бог?

Трябва да имате благоговейно отношение към Божиите слова, а когато се събирате и разговаряте за Божиите слова, след като сте ги прочели, можете да включите личните си преживявания, докато говорите за собственото си познание и за това, което сте научили от тези преживявания. Не трябва обаче да се отнасяш към Божиите слова като към свои лични произведения и да ги тълкуваш, както ти е угодно. Божиите слова нямат нужда ти да ги обясняваш, нито ти би могъл да ги обясниш ясно или разбираемо. Достатъчно е, че имаш някакво малко просветление и озарение или преживяване, но да се опитваш да обясняваш истината или да се опитваш да използваш обяснението си, за да дадеш възможност на хората да разберат Божиите намерения, би било невъзможно. Това е грешният начин за правене на нещата. Например някои хора четат в Божиите слова, че Бог обича честните хора. Бог веднъж казал на човека: „Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не! А каквото е повече от това, е от лукавия“ (Матей 5:37). Днес Божиите слова също призовават хората да бъдат честни. И така, какво трябва да бъде правилното отношение към Божиите слова и изисквания? Търсете в Божиите слова: Бог казал: „Но говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“. Как точно тогава се държат онези, които са честни в Божиите очи? Как говорят честните хора, как действат, как подхождат към своя дълг и как си сътрудничат хармонично с другите? Хората трябва да търсят в Божиите слова тези принципи и пътища на практикуване и да станат честните хора, които Той изисква. Това е правилното отношение, отношението, което трябва да имат онези, които търсят истината. И така, как се държат онези, които не търсят и не обичат истината и които нямат боязливо сърце към Бог и към Неговите слова? След като прочетат Божиите слова, те си мислят: „Бог изисква хората да бъдат честни. Така е казал господ Исус преди. Днес бог отново казва хората да бъдат честни. Разбрах — честните хора не са ли просто тези, които са простодушни? Не е ли така, както казват хората, че простодушните винаги ще възтържествуват, че добрите хора живеят спокойно и че е грях да се мамят простодушните? Вижте, бог поправя несправедливостите, претърпени от простодушните“. Тези думи истината ли са? Това истини принципи, които са установени от Божиите слова, ли са? (Не.) И така, какви са тези думи? Биха ли могли да бъдат наречени ереси и заблуди? (Да.) Онези, които нямат духовно разбиране и не обичат истината, винаги свързват Божиите слова с онова, което сред човечеството се смята за приятно за ухото и правилно. Това не омаловажава ли стойността на Божиите слова? Това не описва ли истината като вид лозунг сред човечеството, като аргумент за това как да се държи? Бог призовава хората да бъдат честни, но тези хора пренебрегват как се държат честните, как да бъдат честни и какви са предписанията за честност, като заявяват безсрамно, че Бог иска хората да бъдат простодушни и че простодушните, негодниците и глупаците са все честни. Това не е ли изопачено тълкуване на Божиите слова? Те тълкуват погрешно Божиите слова, но все още се смятат за много умни, като същевременно си мислят, че Божиите слова не са нищо повече от това: „Истината не е толкова дълбока, не е ли просто това да си простодушен човек? Много е просто да си простодушен човек: не кради и не псувай хората, нито ги удряй. „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Бъди снизходителен към другите във всички неща, бъди строг към себе си и търпелив към другите, бъди добър човек и добрите хора живеят спокойно“. Те говорят много, но нищо от това не е съгласно истината. То не е нищо друго освен ереси и заблуди. Изглежда, че има някакво отношение към Божиите слова, изглежда, че има малка връзка с тях, но след като човек размисли и разпознае въпроса, осъзнава, че това не е нищо друго освен подвеждащи твърдения, нищо друго освен заблуди, които смущават мислите на хората. Например Бог казва, че в същността Му има любов, че Той обича човека. Божията любов към човека се показва на хората чрез онова, което Той казва, чрез начина, по който се отнася към човека, чрез Неговото усърдно намерение да спаси човека и чрез безбройните аспекти на това как Той върши делото Си в човека. Същевременно, когато Бог показва Своето спасение на човека, Божието намерение и средствата, чрез които Той спасява човека, също се изясняват, така че хората да познаят Божията любов. Какво мислят тези хора, на които им липсва духовно разбиране? „Бог е бог, който обича човека, бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел. Бог е казал, че завърналият се блуден син е по-ценен от злато“. Бог казал ли е това? Това ли са оригиналните Божии слова? (Не.) Какво друго казват? „Спасяването на един живот е повече от изграждането на седеметажна пагода“ и „Буда е милостив“. Не обръщат ли нещата с главата надолу? Ясно е, че те само се преструват, че са духовни, че разбират Божиите слова и че обичат истината. Те очевидно са аутсайдери, лаици и глупаци без духовно разбиране. Срещал съм много такива хора — те са прибързани, смели на думи, но лишени от мозък, а мислите и поривите в умовете им не са нищо друго освен ереси, заблуди и фалшификации. Онези, които притежават най-големите сили да подвеждат другите и често могат да използват тези ереси и заблуди и някои привидно солидни богословски аргументи, за да заблуждават другите, като ги принуждават да се подчиняват на това, което те казват, и да го практикуват — тези хора са антихристи. На пръв поглед те изглеждат изключително духовни, често цитират откъси от Божиите слова пред другите и след като приключат с произволното им тълкуване, изпускат някои ереси и заблуди. Такива хора могат да бъдат намерени във всяка църква. Те помагат на хората и ги водят под претекст, че цитират Божиите слова и общуват за тях, но всъщност това, което втълпяват на хората, не е онова, което Божиите слова изискват от човека, нито истините принципи, съдържащи се в Божиите слова, а по-скоро ереси и заблуди, които те измислят чрез обработка, тълкуване и фантазиране въз основа на Божиите слова, като карат хората да се отклоняват от Божиите слова и да се подчиняват на тях и причиняват смущения, и подвеждат хората. Например има такива, които казват: „Като извършва делото на своя шестхилядолетен план за управление, бог е преживял изоставянето и съпротивата на цялото човечество. Бог е бог и сърцето му няма граници! Както казват хората: „Сърцето на министър-председателя е достатъчно голямо, за да не обръща внимание на дреболии“ и „Никога не е късно за достойния мъж да си отмъсти“. Колко великодушен е бог!“. На пръв поглед изглежда, че те свидетелстват пред хората относно Бог и за това, което Бог притежава и представлява, но какво послание всъщност предават? Истината ли е? Наистина ли е същността на Бог? (Не.) За кого свидетелстват? Те свидетелстват за министър-председателя. Те оприличават Бог на министър-председател, на достоен мъж — това не е ли богохулство? Може ли такива думи да бъдат намерени в Божиите слова? (Не.) И така, откъде са дошли тези думи? От Сатана. Антихристите не само не свидетелстват за Бог, но и изопачават фактите и богохулстват, като често подвеждат онези, които нямат основа, на които им липсва истинска вяра в Бог и които не са способни да разберат истината. Тези хора са с малък духовен ръст, нямат основа и нямат способност да възприемат истината и затова са подведени от тези ереси и заблуди. Антихристите се отнасят към ересите и заблудите като към духовни твърдения и едно от нещата, които казват за Божията любов, е: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Когато говорят за това, което Бог изисква от човека, друго нещо, което казват, е: „Добрите хора живеят спокойно“. А за това, че Бог не помни прегрешенията на хората и им оставя шанс да се покаят, те казват: „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Може ли такива думи да бъдат намерени в Божиите слова? (Не.) Защо се ядосвам толкова, щом чуя тези думи? Защо съм толкова раздразнен от тях? Защо се ядосвам толкова? Колко години тези хора четат Божиите слова? Те ниско интелигентни ли са, или са полудели? Къде в Божиите слова се споменават такива неща? Кога Бог е изисквал хората да бъдат простодушни? Кога Бог е изисквал от хората да се придържат към поговорката „от екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“? Това ли прави Бог? Къде в тези ереси и заблуди, които те поддържат, може да се направи някаква връзка с това, което Бог изисква от човечеството, с Неговите намерения и с истините принципи? Те са напълно несвързани. Например Бог позволява на хората да имат стремеж, решителност и цели, но това, което казват антихристите, е: „Бог ни насърчава да имаме цели. Има една поговорка, която предава това добре: „Войник, който не иска да бъде генерал, не е добър войник“. Тази поговорка е вид обществена тенденция, обществена гледна точка — уместно ли е да се използва в Божия дом? Полезно ли е? (Не.) С кои от Божиите слова е съобразено това твърдение? Свързано ли е с Божиите слова? (Не.) Тогава защо антихристите го казват? Целта им, когато казват това, е да накарат хората да почувстват дълбоко, че те са много духовни, че разбират Божиите слова и имат просветление оттях, че имат способността да възприемат истината и че не са невежо простолюдие. Но постига ли очакваната си цел? Когато чуете тези думи, одобрение ли чувствате в сърцата си, или отвращение? (Отвращение.) По какъв начин ви кара да се чувствате отвратени? (Антихристите свързват заблудите на Сатана с Божиите слова, като ги тълкуват погрешно. Всички думи, които говорят, нямат духовно разбиране.) Антихристите говорят само думи, които отразяват липсата на духовно разбиране, и карат хората да се чувстват отвратени и да изпитват неприязън, когато ги чуят. Те очевидно не разбират Божиите слова, не могат да ги схванат и им липсват заложбите и способността да възприемат Божиите слова, но се преструват, че ги разбират, и безсрамно ги тълкуват на другите, говорейки неуместни и аматьорски думи, които отвращават хората, като не предлагат поучение, а вместо това разстройват мислите на хората. Това е наистина отвратително! Какво трябва да правите, когато срещнете такива хора? (Трябва да разнищим погрешните части на това, което казват.) Как трябва да постъпите? Всъщност е доста лесно. Ти им казваш: „Твоето схващане на Божиите слова, след като си ги прочел, не ми се струва много добро“. Те отговарят: „Не мисля така, чувствам, че е добро“. Ти казваш: „Ти мислиш, че е добро, независимо от всичко, така че според теб означава ли това, че Божиите слова са равностойни на човешките ереси и заблуди? Ако си съгласен с тези ереси и заблуди, тогава защо изобщо четеш Божиите слова? Няма нужда да ги четеш. Този твой проблем вече е сериозен — ти се отнасяш към Божиите слова като към философията на нечестивото човечество за светските отношения, като към методите за справяне с нещата и възгледите на нечестивото човечество. Според теб честните хора, за които говори Бог, са същите като простодушните хора, огромни глупаци и наивници. Ти тълкуваш всяка дума, изречена от Бог, като използваш човешки понятия, и ги приравняваш със заблуди и поговорки, обобщени от нечестивото човечество. Да не би тогава да намекваш, че Божиите слова са човешки думи, човешки език и човешки ереси и заблуди? Ако разбираш Божиите слова по този начин, значи ти не ги възприемаш. Ти богохулстваш срещу тях и хулиш Бог“. Всички вие бихте ли били способни да изречете тези думи ясно? Ако Божиите слова означаваха това, което казват антихристите, тогава защо Бог просто да не каже директно тези думи? Когато Бог казва на хората да бъдат честни, защо просто не им каже да бъдат простодушни и добри хора и да спре дотам? Това само различна формулировка ли е? (Не.) Божиите слова са истината и в тях се крие път, по който хората да практикуват. Ако хората постъпват и живеят според Божиите слова, те могат да станат хора, които се боят от Бог и отбягват злото, хора, които са съгласно Божиите намерения. Междувременно действането и живеенето според това, което казват хората, напълно обърква човек, превръща го в отявлен жив Сатана. Признавате ли този аргумент? Какъв би бил резултатът, ако постъпвахте и практикувахте според това, което Бог е казал, за да бъдете честен човек? И какъв би бил резултатът, ако действахте и живеехте според това, което хората наричат добър или простодушен човек? Резултатите не биха ли били различни? (Да.) И така, какъв е резултатът от това да живееш като честен човек? (Да имаш нормална човешка природа, да можеш да почиташ Бог, да наричаш нещата с истинските им имена и да можеш да бъдеш откровен и открит с Бог. Ако човек се държи като простодушен или добър човек според определението на хората, той става все по-хитър и умел в прикриването, говори само приятни думи, живее според философията на Сатана за светските отношения и се превръща в жив Сатана.) Виждаш, че има разлика, нали? Да действаш и да живееш според това, което Бог нарича честен човек, прави сърцето на човека все по-чисто. То може да е способно да се отвори за Бог и той може да отдаде сърцето си на Бог без прикриване, мамене или фалшифициране. Сърцето му не се крие от Бог, а просто е отворено за Него. Това, което мисли вътрешно, се разкрива и изживява външно, а това, което се разкрива и изживява външно, е в съответствие с това, което е вътре в него. Именно това иска Бог. Това е истината. От друга страна, какви са принципите на постъпване и принципите на практикуване за онези, които хората наричат простодушни или добри? Всъщност всичко е маска. Те не казват с готовност какво мислят, нито позволяват на другите да го видят. Те не нараняват прибързано самочувствието или интересите на другите, но ненараняването на другите е и за самосъхранение. Вътре в себе си те са предпазливи, а външно се прикриват, като изглеждат особено благочестиви, толерантни, търпеливи и състрадателни. Но никой не може да види какво мислят отвътре. В тях има поквара, съпротива и непокорство, но другите не могат да го видят. Отвън те се преструват, че изглеждат особено духовно извисени, нежни и добри. Никой не може да различи истината, независимо колко лоши неща правят или колко непокорни или нечестиви са отвътре. Външно те също са готови да помагат на другите и да дават на нуждаещите се, винаги са готови да откликнат, истински жив Лей Фън. Те се усмихват и показват на другите най-добрата си страна по всяко време и без значение колко сълзи са пролели насаме, винаги са усмихнати пред другите, като карат хората да се чувстват духовно издигнати. Не е ли това, което хората наричат добър човек? Като сравните този добър човек с честен човек, кой е положителният? Кой притежава истината реалност? (Честният човек.) Честните хора притежават истината реалност, обичани са от Бог и отговарят на Божиите критерии, както Той изисква, за разлика от добрите и простодушните хора — те са точно типът хора, които Бог заклеймява и отритва. Когато антихристите произволно тълкуват честните хора, които Бог изисква, просто като добри или простодушни хора, не е ли това вид неуловимо заклеймяване на това, което Бог е казал? Не е ли това богохулство срещу Божиите слова? Не е ли то богохулство срещу истината? Това е очевиден факт. Антихристите не разбират Божиите слова, още по-малко разбират какво е истината, но прибягват до погрешни доводи и сляпо прилагат собствените си тълкувания, като се преструват, че разбират, когато нямат ни най-малка представа, като тълкуват безумно погрешно Божиите слова по свое усмотрение и заблуждават и смущават другите. Бихте ли постъпили така? Да се преструваш, че разбираш Божиите слова, когато очевидно не ги разбираш, и въз основа на буквалното си разбиране да използваш собствения си речник, изрази и гледни точки, за да тълкуваш и ограничаваш Божиите слова — това е нравът на антихрист.

Каква е разликата по същество между Божиите слова и човешките думи и между истината и доктрината? Божиите слова карат хората да израстват по разум и съвест, да действат с принципи, а това, което изживяват, все повече да притежава реалността на положителните неща. От друга страна, човешките думи може да изглежда, че напълно съответстват на вкусовете и представите на хората, но те не са истината, те са пълни с капани, изкушения, ереси и заблуди. Затова, ако хората действат според тези думи, това, което изживяват, все повече ще се отклонява от Бог и от Божиите критерии. Още по-сериозно е, че начинът, по който хората живеят, ще става все по-зъл и все по-подобен на Сатана. Когато хората живеят и действат изцяло според ересите и заблудите на човека, когато са възприели напълно тези доводи, те живеят като Сатана. А това, че живеят като Сатана, не означава ли, че са сатани? (Да.) Така те „успешно“ са станали живи сатани. Някои хора казват: „Не го вярвам. Просто искам да бъда простодушен човек, който е харесван от другите. Искам да бъда някой, когото повечето хора смятат за добър, и тогава ще видя дали бог ще ми се зарадва, или не“. Ако не вярваш на това, което Бог казва, иди и виж, и се увери дали Божиите слова са истината, или човешките представи са истината. По същество това е разликата между Божиите слова и човешките думи. Това е същественото разграничение между истината и ересите и заблудите. Колкото и ересите и заблудите на човека да изглежда, че отговарят на вкусовете на хората, те никога не могат да станат техен живот. Същевременно, колкото и неразкрасени да изглеждат Божиите слова, колкото и простонародни да са, колкото и да са в разрез с представите на хората, тяхната същност е истината и ако това, което хората правят и изживяват, е в съответствие с принципите на Божиите слова, в крайна сметка един ден те ще станат истински сътворени същества, които отговарят на критериите, и ще бъдат способни да се боят от Бог и да отбягват злото. Обратно, ако хората не практикуват според Божиите слова и не действат според Божиите изисквания, те не могат да станат сътворени същества, които отговарят на критериите. Техните действия и пътят, по който вървят, ще бъдат само отритнати от Бог — това е факт. Чрез това общение имате ли ново разбиране или понятие за Божиите слова? Какви са Божиите слова? Те са истината, пътят и животът — в това няма никаква лъжа. Само антихристите, онези, които по рождение изпитват неприязън към положителните неща и ги мразят, се отнасят към Божиите слова с презрение, не смятат Божиите слова за истината и отричат факта, че Божиите слова са истината, пътят и животът. В нито един момент те няма да приемат Божиите слова за свой живот. Те са група хора, които са неспасяеми. След такова общение някои разбират, че тези проявления се свеждат до фалшифициране и произволно тълкуване на Божиите слова, което е проявление на антихристите. Бихте ли казали, че това включва онези, които организират Божиите слова? (Да.) Включва ли ги? Какво означава фалшифициране? (Означава произволно изтриване или добавяне на нещо, като се променя оригиналното значение на Божиите слова. Това е фалшифициране. Ако Неговите слова се организират според принципите, тогава това не е фалшифициране.) Точно така, това е, което трябва да разберете. С това разбиране няма да имате никакви притеснения, когато организирате Божиите слова, нали? Можете ли сега да схванете правилно принципите? Когато от вас бъде поискано да организирате, това не е покана да фалшифицирате. Има и хора, които се занимават с превод — от тези хора се иска да превеждат Божиите слова директно и да превеждат оригиналното значение на Божиите слова и самите Божии слова на друг език, а не да тълкуват Божиите слова, докато превеждат. Ти не си квалифициран да тълкуваш и трябва да обърнеш внимание и да проявяваш грижа към това. Да схванеш добре принципите, да разбереш какво представлява фалшифициране и какво не — схвани добре тези принципи и ще бъде трудно да правиш такива грешки. Ако не разбираш тези принципи и винаги искаш да добавяш или да променяш значението, докато организираш, като винаги чувстваш, че начинът, по който Бог казва това, не е съвсем идеален, или че начинът, по който казва онова, изглежда погрешен, като си мислиш, че трябва да се каже по определен начин, такива мисли ще те направят склонен да извършиш грешката на фалшифицирането. Що се отнася до преводачите, които казват: „Знам какво означава това изречение от Божиите слова, така че ще преведа въз основа на това значение. След като бъде преведено, читателят няма ли да го разбере и това е всичко? Няма да има нужда да се търси или да се чете в молитва. Те директно ще получат просветление и светлина“, не е ли това грешка? Това нарушава принципите; това е произволно тълкуване на Божиите слова. В обобщение, никога не се отнасяйте към Божиите слова така, както бихте се отнесли към човешки думи, като към роман, като към произведение на известна личност или към нещо, свързано с научен дебат. Освен да не ги фалшифицира или да ги тълкува произволно, човек трябва да подхожда към Божиите слова с отношение на търсене, приемане и покорство, когато ги яде и пие, и ги чете с молитва. Само тогава човек може да види истината, да разбере Божиите намерения, да намери пътя за практикуване в Божиите слова и да преодолее своя покварен нрав и различните трудности, които среща при изпълнението на своя дълг и в живота. Постигането на този резултат доказва, че твоето отношение към Божиите слова е правилно. Нашето общение за първото проявление на антихристите, които презират Божиите слова — произволното фалшифициране и тълкуване на Божиите слова — приключва тук.