III. Презиране на Божиите слова

Днес продължаваме предишното ни общение, което разглеждаше десетото проявление на антихристите — те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. Тази точка е разделена на три раздела. Вече разговаряхме за първите два, а днес ще разговаряме за третия: антихристите презират Божиите слова. Преди това разговаряхме за някои проявления и твърдения по този аспект, като например по какъв начин антихристите се съмняват в Божиите слова, не им вярват и са изпълнени с любопитство към тях, като им липсва всякакъв елемент на вяра, а има само съмнение, изпитване и предположения. Накратко казано, антихристите не приемат Божиите слова за истината, нито ги практикуват. Когато се сблъскат с въпроси, те не търсят принципите на практикуване според Божиите слова. В сърцата си често таят съмнение, съпротива и отричане на Божиите слова. Може да се каже, че всичко това са проявления на презрението на антихристите към Божиите слова. Днес ще разговаряме отново за по-задълбочените и конкретни отношения и действия на антихристите спрямо Божиите слова, за да разнищим точно по какъв начин те презират Божиите слова. Що се отнася до това по какъв начин антихристите презират Божиите слова, ще продължим да разговаряме точка по точка. Така няма ли да е по-ясно? (Да.) Ако сега разговарях общо и вие притежавахте определена способност за възприемане, достатъчно заложби и духовно разбиране и често получавахте светлина от Божиите слова, тогава това, за което разговарях преди, всъщност щеше да ви е достатъчно. Повечето хора обаче не притежават заложбите да възприемат Божиите слова. Те не достигат нивото, на което могат да се отнасят към Божиите слова като към истината, която трябва да бъде възприета. Затова трябва да разговаряме точка по точка. По-конкретно тази тема е разделена на няколко по-малки раздела.

А. Антихристите произволно фалшифицират и тълкуват Божиите слова

Първата точка е, че антихристите произволно фалшифицират и тълкуват Божиите слова. Преди това разговаряхме по този аспект чрез някои конкретни примери, макар и не в целенасочено, подробно разнищване, а само мимоходом. Какви са проявленията на произволното фалшифициране и тълкуване на Божиите слова от страна на антихристите? Какви са действията на антихристите по отношение на тази точка? От гледна точка на природата им фактът, че могат да проявят такова поведение и да предприемат такива действия спрямо Божиите слова, показва, че те не вярват в сърцата си, че Божиите слова са истината, че са свещени и ненакърними. Независимо кой аспект от словата на истината изразява Бог, дали на хората им изглежда прост, или дълбок, това все пак са Божиите слова, това е истината и е неразривно свързано с навлизането в живота, с промяната на нрава и със спасението на човек. Антихристите обаче не го виждат по този начин. Те не осъзнават това в сърцата си, нито имат такова съзнание или разбиране. Те не вярват, че Божиите слова са истината, нито признават огромното значение на Божиите слова за навлизането на човек в живота. Напротив, те вярват, че на повърхността Божиите слова изглеждат просто като човешки думи и са съвсем обикновени. Те изглеждат толкова важни само защото всички, които следват Бог, Божият дом и църквата са ги обозначили като „Божии слова“. Но в действителност на повърхността Божиите слова изглеждат като обикновени фрази, често изричани от хората. Буквално тези слова съдържат елементи на човешкия език, съдържат логиката, мисълта и речника на човешкия език, включително някои разговорни изрази, идиоми, поговорки и дори двусъставни пословици. Антихристите не виждат Божиите слова като нещо толкова грандиозно, неразгадаемо или задълбочено, колкото може да си представи човек, не ги виждат като легендарните писания от небето. За тях те са просто банални и обикновени. Така, след много внимателна проверка, те в крайна сметка стигат до определение в сърцата си: тези слова са просто обикновен език, доста практични, нещо, което вярващите трябва да четат, слова, които могат да помогнат на поведението и вярата на човека. След много четене това е заключението, до което достигат. Дори някои антихристи и самолюбци взимат Божиите слова и прочитат толкова много глави и страници на един дъх. Някои дори прочитат книгата „Словото се явява в плът“ от началото до края в рамките на месец, която оставя някои дълбоки впечатления в ума и в мислите им. Те добиват общо разбиране за някои духовни термини, за тона и за начина на Божието говорене и дори за съдържанието на Божиите слова на различни етапи. След като ги прочетат, те казват: „Божиите слова просто не са нищо особено. Прочетох ги на един дъх и разбрах общото съдържание на шестхилядолетния план за управление на бог. Така че божиите слова не са толкова задълбочени. Да се издигат божиите слова до нивото на истината, като нещо съществено за навлизането на хората в живота, изглежда малко пресилено“. Следователно, независимо как гледат на тези слова, крайното им определение за Божиите слова в сърцето им е, че те не са толкова задълбочени или трудни за разбиране, колкото си представят хората. Всеки, който е образован и има очи, може да ги разбере. След многократно препрочитане те не само не успяват да разпознаят или да разберат различните истини за навлизането в живота, които хората би следвало да разберат от Божиите слова, като придобият просветление, подхранване и помощ от тях, но и чувстват, че Божиите слова са далеч от истината и от небесните писания. След като стигнат до такова заключение, антихристите презират Божиите слова още повече. Те вярват, че Божиите слова са само това, че Бог е само това и че истината е само това. С такова отношение и разбиране вътрешната нагласа на антихристите спрямо Божиите слова и „Словото се явява в плът“ ги кара да презират още повече Божиите слова и истината. Те използват знанията и интелекта си, като разчитат на паметта и хитростта си, за да схванат бързо съдържанието и така наречените принципи на тези слова, както и част от тона, стила и речника, използвани в тях, като последният включва често срещани и идиоматични изрази. Впоследствие те чувстват, че са постигнали всичко и че вече имат всичко. Такова разбиране и отношение ги кара още по-безразсъдно да презират и да поставят под въпрос Божиите слова в сърцата си и още повече да се съмняват в идентичността и същността на Бог.

Погледнато от гледна точка на природата на антихристите, може да се види, че те изпитват неприязън към истината, презират положителните неща, презират смирението и скритостта на Бог и презират Божията вярност, реалност и обичливост. Тази поредица от презрение кара антихристите несъзнателно и естествено да извършват някои отвратителни действия, които Бог ненавижда и заклеймява. Тези действия включват произволно фалшифициране и тълкуване на Божиите слова. Какво означава фалшифициране? Антихристите не вярват, че в Божиите слова има истина, не вярват, че Божиите слова могат да дадат живот на хората, а още по-малко вярват, че тези слова са основата, на която човек разчита за оцеляването си, и посоката и пътят за напредъка на човека. Поради това те не разбират защо Бог говори по тези начини, нито знаят защо Бог изрича такива слова в определен контекст, а още по-малко са наясно защо Бог говори за това конкретно съдържание. Относно това как е възникнало това съдържание, какво мисли Бог и какво Бог цели да наблюдава, да осъществи и да постигне в хората, докато изрича тези слова, както и всичко, което Бог цели да постигне в рамките на тези слова, Неговите намерения и истината, антихристите са в пълно неведение и абсолютно невежи — в това отношение те са лаици. Затова в сърцата си те често чувстват, че Бог не е трябвало да казва тази фраза по този начин, че онова изречение трябва да следва това, че това изречение трябва да бъде формулирано така, че този откъс трябва да има този тон или онази интонация, че този подбор на думи е неправилен, а онзи термин е недобре обмислен и не подхожда на Божията идентичност, като така формират своите мнения. В техните очи Божиите слова не са толкова добри, колкото творбите на който и да е известен или велик човек в света. Те смятат, че речта на Бог не е достатъчно строга, че е многословна и че някои думи, ако се проучат внимателно, строго погледнато не отговарят на човешките граматически и лексикални правила. „Как може да има истина в тези слова? Как може това да са божиите слова? Как може те да са истината?“. Антихристите пресмятат и размишляват в сърцата си, като едновременно с това се съмняват и заклеймяват. С такова отношение, с такива мисли и с такава гледна точка към Божиите слова антихристите изваждат дяволските си нокти.

Спомням си, че преди няколко години в екипа химни се случи един инцидент. Те искаха да композират музика за един съществен откъс от Божиите слова, за да се пее в църквата. По време на композирането откриха, че дължината на Божията реч и броят на думите не съответстват на мелодията. Всеки ред от текста имаше твърде много думи. Освен това цялата мелодия на песента, когато се приложи към Божиите слова, ги правеше да изглеждат твърде многобройни и твърде дълги. И какво беше тяхното решение? Те намериха начин: промениха част от формулировките и речника на Божиите слова, без да променят очевидния им смисъл — например като превръщаха идиом от четири срички в дума от две срички или изтриваха изречения, които изглеждаха дълги, ненужни и безсмислени. Като следваха този принцип, те пригодиха редактираната версия на Божиите слова към музиката и я разпространиха в църквата за пеене. Повечето хора, каквито си бяха объркани, помислиха, че това е химн с Божиите слова, но кой да знае, че този откъс изобщо не беше Божии слова? Това беше откъс, произволно променен и съкратен от антихристи, който беше преиначен и подправен. По-късно, когато този химн се подготвяше за една програма, Аз попитах от коя глава от Божиите слова е избран химнът. Казаха Ми, че е първият откъс от определена глава. Намерих този откъс и го сравних с този от сборника с химни, и това доста Ме шокира. Откъсът от сборника с химни на думи беше избран сегмент от онази глава от Божиите слова, но беше променен до неузнаваемост. Тонът на речта беше изчезнал, много важни думи бяха пропуснати, съдържанието на речта беше в безпорядък и дори последователността на думите беше обърната. Ако никой не Ми беше казал, че този откъс е извадка от определена глава от Божиите слова, не мисля, че някой би могъл да определи от коя глава е. Изобщо не съответстваше на оригинала. На пръв поглед тези хора изпълняваха дълга си: като обличат Божиите слова в музика, за да могат всички да ги пеят и усвояват, Божиите слова могат непрекъснато да водят и напътстват хората, а това може да им помогне да навлязат в Божиите слова. Какво прекрасно дело беше това! Поради пълната липса на богобоязливо сърце у антихристите обаче те се отнасяха към Божиите слова, сякаш са думи, изречени от обикновени хора в разговор, като произволно ги изтриваха и подменяха. Без да зададат нито един въпрос и без ничие разрешение или съгласие, а и без каквото и да е упълномощаване от когото и да било, те напълно промениха Божиите слова, но въпреки това караха хората да вярват, че изпълняват дълга си, че са облекли Божиите слова в музика. Какъв вид поведение и метод е това? Какъв нрав имат хората, които проявяват такова поведение и такъв метод? Онези, които се възползват от такъв метод, които се отнасят към Божиите слова с такава нагласа, имат ли в сърцата си всъщност някаква боязън от начина, по който се отнасят към Божиите слова? Ценят ли Божиите слова? Отнасят ли се към Божиите слова като към истината? Ако се съди по тяхното непочтително и безотговорно отношение към Божиите слова, те не само не ги ценят, но и се отнасят към Божиите слова като към играчки, като ги променят безотговорно и по свое усмотрение. Не е ли тяхното отношение към Божиите слова показателно за отношението им към Самия Бог? (Да.) То е абсолютно същото. Божиите слова представляват Самият Бог. Те са израз на Бог, израз на Неговия нрав и разкриване на Неговата същност. Ако хората са толкова непочтителни и безотговорни към Божиите слова, от само себе си се разбира как се отнасят към Самия Бог. Това говори много.

Външно хората следват Бог, отричат се и отдават всичко за Бог, понасят трудности заради Него, но отношението им към Божиите слова е толкова непочтително и нехайно. Антихристите може дори да украсят красиво книгата „Словото се явява в плът“, да я увият в плат и да я съхранят на най-сигурното място. Но какво може да докаже това? Може ли да покаже, че те ценят Божиите слова, че имат богобоязливи сърца? Могат ли тези повърхностни действия да прикрият непочтителното им отношение към Божиите слова? Не могат. Когато четат Божиите слова, те винаги мислят да променят някои от термините, изразите и тона в тях. А до каква степен някои антихристи са дръзки? Когато открият в Божиите слова нещо, което не отговаря на техните представи, или смятат, че формулировката е неподходяща или граматически неправилна, или дори смятат, че някой препинателен знак е сгрешен, те гръмко обявяват и преувеличават въпроса, като искат целият свят да узнае за неправилно поставения препинателен знак, неуместно подбраната дума или привидно неразумното твърдение в Божиите слова. Те разпространяват това с подигравателен и пренебрежителен тон. Изглежда, че в тези моменти те най-накрая намират това, което смятат за доказателство за грешки в Божиите слова, лост за придобиване на влияние, недостатък, и най-накрая могат да се успокоят в сърцата си, че в Божиите слова също има грешки и че Бог не е съвършен. Не е ли това нравът на антихрист? Антихристите се стремят да намерят недостатъци и грешки в Божиите слова. Това е отношение на враждебност, а не на покорство и приемане. Когато се казва, че антихристите произволно фалшифицират и тълкуват Божиите слова, може ли инцидентът, който се случи в току-що споменатия екип химни, да се счита за фалшифициране на Божиите слова? (Да.) Кажете Ми, какъв тип човек би могъл да променя Божиите слова толкова произволно? Има ли той някакъв страх от Бог? (Не.) Що за нрав е това? Първо, отнася ли се той към Божиите слова като към Божии слова? (Не.) Тогава как се отнася той към Божиите слова? Той се отнася към тях като към човешки думи. Може да е приемливо да се променят статии със свидетелства за преживявания на хора, ако думите са несвързани или несъвършени, но да се осмеляваш да правиш същото с Божиите слова — какво е естеството на това? Не е ли това своеволна и безразсъдна постъпка и липса на богобоязливо сърце? Да се осмеляваш произволно да коментираш и да изменяш Божиите слова, да ги променяш, когато не отговарят на собствените ти идеи или гледна точка — сериозно ли е естеството на това? (Да.)

Кой друг участва във фалшифицирането на Божиите слова? В процеса на проповядване на евангелието някои потенциални приемници на евангелието влизат в контакт с Божиите слова и имат различни представи за тона, стила, гледната точка, от която Бог говори, и дори за използваните формулировки и местоимения, наред с много други аспекти. Различните хора имат различни представи. Хората от различните вероизповедания имат различни вкусове и изисквания. Някои членове на евангелския екип казват: „Трудно е да се проповядва евангелието по този начин! Някои от божиите слова са твърде сурови. При някои от тях изглежда така, сякаш бог ругае хората. Те изобщо не са нежни, липсва им любов и са изцяло на ежедневен език. Някои от тях са специално насочени към определени етноси, а други разкриват тайни — хората не намират нищо от това за приемливо! Тези думи са се превърнали в препъникамък за потенциалните приемници на евангелието да приемат новото дело на бог. Какво трябва да направим?“. Някой казва: „Аз имам решение. След като потенциалните приемници на евангелието не могат да приемат новото дело на бог заради тези думи, защо просто не ги изтрием? Отбележете всички думи и цялото съдържание, които хората не са склонни да приемат, дори да е само едно изречение, и ги премахнете при отпечатването. По този начин, когато потенциалните приемници на евангелието го прочетат, в него няма да има думи, които да наранят гордостта им или да наранят чувствата им, нито ще има нещо, което да противоречи на техните представи. Всички божии слова ще бъдат подходящи, получателите няма да имат никакви представи и ще са способни безпроблемно да приемат новото дело на бог“. В евангелския екип някои действително са правили това и, без дори да се допитат до Горното или да поискат съгласието Му, отпечатваха и разпространяваха навсякъде брошури, съдържащи тези съкратени и преиначени Божии слова. Заради удобството в работата си, за да придобият повече хора, за да покажат работоспособността си и за да изглеждат предани в дълга си, те съчиниха този метод и дори го превърнаха в реалност, като го отпечатаха в книга. Но тази книга е напълно различна от „Словото се явява в плът“. Този метод не е ли фалшифициране на Божиите слова? (Да, така е.) Осъзнават ли повечето хора, че фалшифицирането на Божиите слова е начин да се съпротивляваш на Бог? (Да.) Дават ли си повечето хора сметка за това? Днес, след толкова пространно общение, вие с лекота можете да кажете „да“. Но ако проповядвахте евангелието преди три или пет години, щяхте ли да сте наясно, че нито едно Божие слово или изречение не бива да бъдат променяни? Дали щяхте да имате такова богобоязливо сърце? (Не.) И така, в какъв контекст нямаше да осъзнавате това? Дали в контекста на пълната липса на богобоязливо сърце бихте се осмелили да фалшифицирате произволно Божиите слова? Ако на някого напълно му липсва богобоязливо сърце, той ще се осмели произволно да подправя Божиите слова, като променя първоначалния смисъл, стила на Божията реч и желаното въздействие на определен откъс от Божиите слова, заличавайки намеренията, сърцевината и акцента на това, което този откъс изразява — всичко това е равносилно на фалшифициране.

Преди няколко години, при една случайна среща, един човек от евангелския екип зададе въпрос: „Когато свидетелстваме относно новото дело на бог пред определена етническа група, те се чувстват отблъснати и не желаят да слушат частите, в които бог ги разобличава, и имат представи за тези части. Така че тези слова се превръщат в пречка за тях да приемат новото дело на бог. Мислим да променим тези слова. След като ги променим, те ще са способни да ги приемат и вече няма да имат представи за новото дело на бог или за това въплъщение на бог“. Какво мислите за този въпрос? Ако не беше тази възможност да се срещнем и да обсъдим евангелската работа, те може би щяха своеволно да променят тези слова. Може би според техните фантазии трима, петима, десетима или дори повече хора от тази етническа група биха могли тогава да приемат новото дело на Бог. Но ако оставим това настрана засега, онези, които проповядват евангелието, винаги искат да променят Божиите слова, за да са съобразени с човешките представи. Те винаги искат да изтрият словата, с които Бог разобличава и съди поквареното човечество, с които Той разобличава същността на поквареното човечество. Какво е естеството на такова поведение? Отразява ли този вид действие богобоязливо сърце? (Не.) По Мое мнение не хората от определена етническа група или вероизповедание имат представи за Божиите слова, а най-вече хората, които проповядват евангелието, имат представи. Божиите слова не отговарят на критериите им. Дълбоко в себе си те им се съпротивляват и изпитват неприязън към тях, не искат да слушат и не харесват тези слова от Бог. Те вярват, че ако това наистина са божиите слова, те трябва да са любящи и да не разобличават хората толкова открито и безпардонно, сякаш им удрят шамар. Затова те настоятелно изискват, ако трябва да проповядват евангелието, могат ли тези слова да бъдат премахнати? За да се проповядва евангелието и да се придобият хора, може ли Бог да направи отстъпки само веднъж, да говори по-тактично и по-приятно? За да накара повече хора да приемат новото дело на Бог, за да доведе повече хора пред Бог, може ли Бог да промени Своята стратегия и начин на говорене, да направи компромис и да отстъпи на поквареното човечество, да се поклони, да се извини и да моли за прошка? Така че по същество проблемът се корени в евангелските работници, а не в хората от което и да е конкретно вероизповедание. Без да се променя нито една дума или изречение от Божиите слова и с оглед на това, че Божиите слова могат да накарат всички хора да си създадат представи, все още има мнозина, които постепенно идват пред Бог и приемат Неговото ново дело. Попречили ли са им техните представи да приемат новото дело на Бог? Изобщо не. Ако словата, изречени от Бог, не са това, от което човек се нуждае, и ако не отразяват действителното положение на човека, тогава би било разбираемо хората да не приемат Божиите слова и Бог би могъл да обмисли промяна на начина Си на говорене и на съдържанието на речта Си. Всяка дума и всяко изречение, изречено от Бог обаче, отразява действителното положение на човека и е свързано с навлизането в живота и спасението на човека. Ако хората имат представи и не могат да ги приемат, това доказва, че хората са нечестиви, мръсни и толкова дълбоко покварени, както и че са недостойни да дойдат пред Бог. Това не доказва, че Божиите слова са погрешни или че не са истината.

Какво трябва да се направи с поквареното човечество, което има представи за Божиите слова и Божието дело? Онези, които проповядват евангелието, са били поени с Божиите слова и са ги слушали толкова много години. Да не говорим колко много истина разбирате, казано само теоретично, за виденията за Божието дело, Божиите намерения, целта на Божия шестхилядолетен план за управление, делото на Божието спасение на човека — нима не сте разбрали, запомнили и схванали всички тези аспекти на истината? Ако разполагаше с всички тези неща, щеше ли все пак да се страхуваш от това, че хората имат представи? Ако се страхуваш, трябва активно да разясняваш на потенциалните приемници на евангелието, да свидетелстваш относно Божиите намерения пред тях, да обясняваш ясно истината! Ако след като си слушал Божиите слова в продължение на толкова много години, все още не можеш да ги обясниш или разясниш, значи си напълно безполезен! Ти изпълняваш този дълг и всеки ден се занимаваш с тези теми, с това съдържание, с тези въпроси — защо все още мислиш да използваш такъв подъл метод като фалшифицирането на Божиите слова, за да проповядваш евангелието и да придобиваш хора? Външно това може да изглежда само като погрешно действие, като достойно за презрение средство, като проява на некомпетентност, но по същество това е несъмнено проявление на същността на антихриста — не по-малко. Божият народ е този, който цени Божието слово, който милее за Божието слово, който се бои от Божието слово, който уважава всяка дума и изречение, които Бог казва, както и начина, по който говори, гледната точка, от която говори, и какво казва във всеки откъс. Само Божиите врагове често се подиграват на Неговите слова и ги презират. Те ги презират. Не се отнасят към Божиите слова като към истина, като към слова, изразени от Създателя. Поради това в сърцата си те често желаят да подправят Божиите слова и да ги тълкуват произволно. Опитват се да използват своите начини, своите модели на мислене и логиката на своето мислене, за да променят Божиите слова, така че те да съответстват на покварените човешки вкусове, на покварените човешки гледни точки и на покварените човешки начини на мислене и философия в стремежа си в крайна сметка да спечелят признанието на повече хора. Божието слово си е Божие слово, независимо от това коя част от Божиите слова е, как е изречено и от каква гледна точка е изречено. За да може поквареното човечество по-лесно да разбере, по-добре да оцени и по-лесно да придобие Божието слово, за да може да разбере истината в Неговите слова, Бог често използва човешки езици, човешки методи, както и начини, тон на речта и словесна логика, които са много по-лесни за възприемане от хората, за да обясни Своите намерения и да каже на човечеството за това, в което трябва да влезе. И все пак именно тези незабележими методи и този незабележим тон, както и различните незабележими думи, се използват от антихристите, за да заклеймят Бог и да отрекат, че Неговото слово е истина. Не е ли такава ситуацията? (Да.) Тези антихристи често използват знанието и произведенията на известни хора, дори речите, речника и поведението на известни хора, за да ги сравняват с Божиите слова. Колкото повече сравняват, толкова повече им се струва, че Божиите слова са твърде повърхностни, твърде прями, твърде разговорни. Затова все повече искат да променят Божиите слова, да ги „коригират“, както и да „коригират“ тона, стила и гледната точка, от която Бог говори. Без значение как говори Бог и каква полза носят словата Му на човека, в сърцата си антихристите никога не смятат Божиите слова за истината. Те не търсят истината, принципите на практикуване или пътя за навлизане в живота в Божиите слова. Вместо това те непрекъснато подхождат към Божиите слова от гледна точка на внимателната проверка, с нагласата за изучаване, с нагласата за задълбочена внимателна проверка и изследване. След цялото това внимателно проучване и изследване те все още смятат, че има много Божии слова, които трябва да бъдат променени и изменени. И така, антихристите от деня, в който за първи път са влезли в контакт с Божиите слова, до ден днешен — след като са вярвали в продължение на 10, 20 или 30 години — дълбоко в себе си все още не вярват, че Божиите слова съдържат живота, истината, портата към царството или пътя към небето, за които хората говорят. Те не могат да го видят и не могат да го открият. И така, какво чувстват? Чудят се защо колкото повече вярват, толкова повече намират Божиите слова за твърде разговорни. Чудят се защо колкото повече вярват, толкова по-малко се интересуват от Божиите слова. Те започват да се съмняват дали Божиите слова действително са истината. Какъв знак е това? Добър или лош? (Лош.) Цяло чудо е, че са вярвали в Бог до този момент! Вярвали са и са стигнали до задънена улица, като напълно са изгубили от поглед истината. Не е ли това краят на тяхната вяра?

Забелязали ли сте този факт? От деня, в който всички започнаха да вярват в Бог, да четат Неговите слова, да се отричат от семействата си, от кариерите си, от учението си и от перспективите си в света, всички бяха на една и съща стартова линия. Но неусетно по време на състезанието някои хора изостанаха и вече не искаха да изпълняват дълга си. Къде отидоха? Някои бяха преместени в група „Б“, други — в обикновени църкви, а трети едва успяха да останат в църкви с непълно работно време. Онези, които не желаят да изпълняват дълга си в Божия дом и стават обект на премахване, които вече не са годни да изпълняват дълга си — защо са стигнали дотам, където са днес? Ако се опиташ да разбереш отношението им към Бог с човешки очи, няма да можеш да го видиш, защото не знаеш какво е в сърцата им. Не можеш да разбереш дали обичат Бог, или Го мразят, дали Му се съпротивляват, или Му се покоряват. И така, как се определя нравът същност на човек? Лесно е: просто погледнете отношението му към Божиите слова. Тази група хора има една обща характеристика въз основа на отношението си към Божиите слова: независимо от ситуацията те не изпитват нужда от Божиите слова за подхранване. Без значение с какви трудности се сблъскват, те не търсят принципи и не търсят истината в Божиите слова. Тези хора рядко четат Божиите слова и дори се чувстват отвратени, когато някой чете в молитва Божиите слова или разговаря за разбирането си за тях. Как показват отвращение? Те си мислят: „Вече знам всичко, което казваш. Не е нужно да го казваш. Чел съм тези божии слова и преди. Разбирам всичко“. Ако разбират всичко, защо са били премахнати? Защо са били преместени в група „Б“? Какво се случва? Първопричината е, че тези хора по същество не приемат Божиите слова. Те ги презират и са враждебни към тях. Може ли някой, който презира Божиите слова и е враждебен към тях, да ги практикува? Когато му кажеш: „Ако си се сблъскал с някаква ситуация, трябва да прочетеш Божиите слова!“, какво е отношението му? Какви са конкретните му реакции? (Той би казал, че практическите проблеми се нуждаят от практически решения. Няма нужда да се четат Божиите слова.) Той смята, че четенето на Божиите слова е нереалистичен подход, а практическите проблеми изискват практически решения. Това е тонът на антихрист. Какво има предвид? „Хората си имат свои начини. Каква е ползата да се четат божиите слова? Мислиш ли, че божиите слова могат да решат всичко?“. Те приемат, че ако човек се сблъска с някаква трудност, това е просто трудност, а изобщо не е отражение на вътрешното състояние или нрав на този човек. Те не виждат това, нито го признават за факт. Те вярват: „Човешките трудности са като машина, на която ѝ липсва винт. Просто поставете винта и всичко ще бъде наред. Защо да се търсят божиите слова? Всичко това е фалшива духовност. Никога не бих направил това, глупаво е! Мислиш ли, че божиите слова могат да решат всичко? Изобщо не е така“. Това очевидно е някой, който не приема истината. Освен това, когато някои хора се сблъскват с проблеми и ти разговаряш с тях, за да им помогнеш, като им четеш откъс от Божиите слова, те отговарят, след като са слушали: „Вече съм запомнил този откъс, рецитирал съм го много пъти. Защо ми го казваш? Разбирам го по-добре от теб и е безполезен, няма да разреши проблема ми!“. Какъв е проблемът тук? (Те не приемат истината.) Те не приемат истината и отказват да признаят собствената си поквара, което е проблематично. Те не признават покварата си, затова смятат, че четенето на Божиите слова е просто отбиване на номера, че е безполезно. Те искат да намерят бързо решение, чудотворен лек за разрешаване на проблемите си, а същността на този проблем е отказ да се приеме истината.