Някои хора вършат определени неща задкулисно и когато се срещнат с Мен, Ми казват: „Извърших греха на нецеломъдрието, когато бях в тийнейджърските си години“. Аз казвам: „Моля те, не Ми разказвай за това. Моли се искрено насаме и се покай истински, тогава проблемът ще бъде разрешен и Бог няма да го помни. Няма нужда да Ми го казваш в лицето. Аз не се ровя в тези неща“. Когато ги прекъсна да не говорят, те започват да си мислят: „Наистина ли си Бог? Сърцето ми е толкова искрено, сърце, което гори, а Ти го заля с кофа студена вода. Просто исках да си поговорим от сърце, защо не искаш да слушаш? Щеше да е добре, ако слушаше. Имам още подробности за разказване“. Аз му казвам: „Крайната цел на това да признаеш греховете си е да се покаеш, а не да разказваш множество подробности. Ако си се покаял истински и дълбоко в сърцето си, формата няма значение. Преминаването през този процес е безполезно. Изясняването на всички подробности и обстоятелства пред Мен не означава, че си се покаял. Ако си се покаял истински, дори да не кажеш нищо, все пак си се покаял. А ако не си се покаял, дори и да говориш за това, би било безполезно“. Някои хора не разбират и си мислят, че искам да чуя всичко, като например, че са били нецеломъдрени, че са крали или че са заклеймявали и натопявали други, преди да повярват в Бог. Те мислят, че съм готов да слушам всички тези лични житейски въпроси, че искам да знам и да възприема най-дълбоките мисли на всеки човек и всички действия, които е предприел, добри или лоши. Не е ли това човешка представа? Те грешат. Аз трябва да знам само за покварения нрав на хората, за тяхната същност и за пътя, по който вървят. Това е достатъчно, за да се справя със значимия въпрос за тяхното спасение. Няма нужда да знам за настоящия или следващия живот на всеки човек. Няма нужда от такива подробности. Хората предполагат: „Ти също си нормален и практичен. Има някои неща, които не знаеш, така че може би искаш да разбереш семейния произход на всеки човек, средата, в която е израснал, и тези специални преживявания по време на израстването, за да ги опознаеш из основи за целите на работата, за да имаш лост за влияние върху тях, чрез който да ги съдиш и разобличаваш“. Така ли е? (Не.) Някои хора, които носят в себе си тези представи и фантазии, винаги искат да споделят с Мен за миналите си дела, когато Ме срещнат, и казват: „О, Ти не знаеш, моето семейство беше такова и такова…“. Аз казвам: „Не говори за семейните си въпроси. Сподели някои преживявания за вярата си в Бог“. Други казват: „О, Ти не знаеш, имал съм толкова много партньори преди“ или „Ти не знаеш кого съм натопил преди“. Полезно ли е да се казват тези неща? (Не.) Те мислят, че въплътеният Бог наистина е готов да узнае за тези въпроси, че е нетърпелив да разбере всичките срамни модели на поведение на хората и различните подробни аспекти на покварения им живот. Когато се сблъскам с такива хора, Аз им казвам: „Ако искаш да се изповядаш и да се покаеш, моли се пред Бог насаме, не Ми казвай на Мен. Аз съм отговорен само за това да те науча как да изпълняваш добре дълга си и как да почиташ Бог в реалния живот, за да ти помогна да постигнеш спасение. Можем да говорим за всичко, свързано с това, когато се срещнем, но е най-добре да не споменаваме несвързани въпроси“. Като чуят това, някои хора започват да си мислят: „Бог наистина няма любов, Бог не е толерантен“. Според тях какъв човек има любов? Някой квартален отговорник, който специално се занимава с ежедневните банални въпроси на другите хора. Трябва ли Аз да се занимавам с такива неща? Изобщо не Ме интересуват тези въпроси! Как живееш живота си, какво ядеш и как се обличаш, как печелиш пари, какво е икономическото ти положение, как се разбираш със съседите си — Аз не се меся в нито едно от тези неща. Това е отношението, което хората имат към Христос, когато таят представи. Особено когато развиват представи към Христовите слова или когато Христовите слова напълно противоречат на техните собствени представи, антихристите не се избавят от своите представи, нито приемат истината, нито разнищват своите представи, нито търсят истината. Вместо това те се вкопчват в представите си и тайно заклеймяват казаното от Христос в сърцата си.

В този последен период Бог извършва делото на правосъдието в последните дни. С разпространяването на евангелието на Божието царство в Божия дом се появиха доста работни дейности, свързани с различни професии, като например работата, свързана с музика, работата с текст, работата по филмопроизводството и така нататък. В хода на тази работа Христос също се е включвал в някои работни проекти, свързани с тези професии, разбира се, главно като е предоставял напътствия и е определял посоката на различните работни проекти. Той работи в този обхват. Неизбежно е Христос да не е запознат с някои знания или обща информация, свързани с тези области, и може да има някои неща, които Той не разбира. Не е ли това съвсем нормално? За повечето хора това изглежда напълно нормално и не е нещо съществено, защото всички са в процес на учене и под Божието ръководство всяка работа може само да става все по-добра, като се произвеждат все повече готови продукти и висококачествени резултати. Но за антихристите това въобще не е маловажен въпрос. Те казват: „Ти изобщо не си запознат с определена област, дори си невеж. Какво право имаш да се месиш, да ни ръководиш и да ни напътстваш? Защо трябва да имаш последната дума? Защо всички трябва да те слушаме? Дали това, че те слушаме, е непременно правилно? Няма да поемем по грешен път или да направим грешки в работата си, ако те слушаме? Не съм толкова сигурен в това“. Когато Христос предоставя напътствия в работата, някои хора подхождат към това със скептично отношение: „Нека първо да видим дали това, което казва, има смисъл и дали е в рамките на правилния обхват на експертните познания, и дали е по-добро от нашите собствени идеи. Ако е така, ще го приемем и ще следваме Неговите напътствия. Ако не е, ще направим друг избор, ще намерим друг начин“. Антихристите обаче таят вътрешна нагласа на пълно неподчинение: „Ние сме професионалисти, работили сме в тази област в продължение на много години. Можем да изпълним тази задача със затворени очи. Да следваме твоите напътствия, би означавало просто да отбиваме номера, нали? Защо да те слушаме? Не са ли твоите предложения просто официални приказки? Ако те слушахме, това не би ли ни накарало просто да изглеждаме некомпетентни? Но сега всички слушат и аз не мога да се изправя и да ти възразя, тъй като това може да доведе до третирането ми като антихрист. Така че ще се преструвам за малко, ще се правя, че слушам, ще отбивам номера, а по-късно ще продължа както обикновено, без да засягам нищо“. Така че, независимо как Христос разговаря за истините принципи, независимо колко ясно обяснява нещата, антихристите винаги имат свои собствени установени идеи и винаги вярват, че разбират професията и че са експерти в областта, поради което не разбират какви са истините принципи, за които Христос разговаря. Винаги, когато Христос предоставя напътствия за работа, свързана с техните професии, това се превръща в момент, в който антихристите сравняват своите способности и таланти с тези на Христос. Още по-лошо, понякога, когато Христос говори по въпроси, свързани с техните професии, антихристите виждат това като момент, в който Христос проявява невежество, и те тайно се подиграват на Христос и Го презират, и въпреки себе си изпитват още по-голяма съпротива и неприязън към напътствията на Христос относно работата им. Те са напълно неубедени в сърцата си и заявяват: „Казваш ни да правим това и онова, но какво знаеш ти? Изобщо разбираш ли различните стъпки, свързани с тези области? Знаеш ли конкретните подробности за това как функционират те? Когато ни напътстваш във филмопроизводството, знаеш ли какво е истинска актьорска игра или как се прави звукозапис?“. Винаги, когато се сблъскат с тези въпроси, антихристите не слушат усърдно в сърцата си истините принципи, свързани с всяка професия. Вместо това тайно се съревновават с Христос вътре в себе си, дори застават отстрани като зяпачи, за да се подиграват на Христос и да Го осмиват, а сърцата им са изпълнени с неподчинение. Когато продължат да изпълняват работата си, те преминават през процеса повърхностно, като първо преглеждат бележките от Божието общение, за да видят какво е казал Бог, а след това просто започват да работят, като правят нещата по стария начин. Някои може да кажат: „Бог не е казал това, защо го правиш така?“, на което те отговарят: „Бог не го е казал, но дали бог знае действителната ситуация? Не сме ли ние тези, които трябва действително да го свършат? Какво знае бог? Бог просто е дал принцип, но ние трябва да се справим според действителната ситуация. Дори бог да беше тук, пак трябваше да се справим по този начин. Ние слушаме божиите слова, когато те включват истината, но когато става въпрос за професионална работа, която не включва истината, ние имаме последната дума“. Те са слушали истините принципи, за които Бог е разговарял, и са си водили бележки по тях, и всеки е преминал през процеса и е прегледал бележките, но когато става въпрос за това как трябва да се свършат нещата, кой има последната дума? В техния случай не властва истината, а още по-малко може да се говори, че Христос има власт. И така, кой има власт? Антихристът има власт. Човекът е този, който има последната дума. От тяхна гледна точка истината е като въздух, просто доктрини и лозунги, които се споменават небрежно и след това се приключва с тях — хората все пак правят каквото трябва да правят, както искат да го правят. В онзи момент те са се съгласили много любезно и отношението им е изглеждало изключително искрено, но щом се стигне до реалния живот, всичко се променя. Не е така, както е изглеждало.

Тъй като антихристите постоянно таят представи и съпротива по отношение на въплътения Бог и са вътрешно неубедени, те по принцип не признават въплътения Бог в сърцата си, а вярват само в Бог на небето. Те са точно като Павел: той не беше истински убеден във въплътения Исус, а беше пълен с представи. Затова във всички писма, които написа, никога не свидетелства за Исус, никога не засвидетелства, че словата Му са истина, и никога не обсъди дали изпитва любов към Него. Това са неща, които хората могат да видят. Павел е истински антихрист. Сега всички можете да признаете, че Павел е класически пример за антихрист. Дори ако тези, които принадлежат към категорията на антихристите, признаят, че словата, изразени от Бог, са истина, могат ли да приемат истината? Могат ли да се покорят на Христос? Могат ли да свидетелстват за Него? Това е друг въпрос. Могат ли да се покорят на всичко, което Христос прави? Ако Той организира или възлага работа, като наставлява хората как да я вършат, могат ли антихристите да се подчинят? Този въпрос разкрива хората най-ясно. Антихристите не могат да се подчиняват. Те пренебрегват и омаловажават словата на Христос. Затова, независимо какви конкретни напътствия им дава Христос или какви задачи им възлага за някаква работа, те никога няма да ги изпълнят. Те просто не желаят да Му се покорят. Независимо как Той организира работата, те не желаят да я изпълнят, винаги вярват, че собствените им идеи са по-мъдри, и смятат, че е най-добре да следват собствените си планове. Ако им кажеш: „Когато се сблъскате със ситуации, трябва да си сътрудничите с трима или четирима души, да се съветвате заедно, да общувате повече за истините принципи и да действате според тях, без да ги нарушавате“, ще те послушат ли? Те изобщо не слушат. Отдавна са отхвърлили тези думи на заден план и искат сами да имат последната дума. Казваш им: „Ако има проблем, който не може да бъде решен, можете да се допитате до Горното“, но когато наистина има проблем и всички мислят да се допитат до Горното, антихристите казват: „Защо да питаме за такъв незначителен въпрос? Това само ще обезпокои горното. Можем да се справим сами, няма нужда да питаме! Аз имам последната дума и ще понеса последствията, ако нещо се обърка!“. Колко хубаво звучат тези думи, но дали действително могат да понесат последствията, когато нещо наистина се обърка? Ако работата на църквата претърпи загуби, могат ли те да понесат последствията? Например, ако поради небрежност на водачите и работниците при организирането на събиранията братята и сестрите са арестувани по време на някое от тях, което води до негативизъм и слабост у някои от тях, както и до колебание, кой може да понесе такава отговорност? Отговорни ли са антихристите за своите думи? Те са напълно безотговорни! Такова е отношението им към работата. Кажете Ми, могат ли антихристите наистина да приемат и да се покорят на изречените от Христос слова? (Не.) Какво е отношението в сърцата им към практикуването на истината и към покорството към Христос? Една дума: противопоставяне. Те продължават да се противопоставят. И какъв е нравът, който се съдържа в това противопоставяне? Какво го поражда? Непокорството е това, което го поражда. Що се отнася до нрава, това е неприязън към истината, в сърцата им има непокорство, те не искат да се покорят. И така, какво мислят антихристите в сърцата си, когато Божият дом иска от водачите и работниците да се научат да си сътрудничат в хармония, вместо един човек да командва всичко, да се научат да обсъждат с другите? „Прекалено е трудно да се обсъжда всичко с хората! Мога сам да вземам решения за тези неща. Да работиш с другите, да обсъждаш с тях, да правиш нещата според принципа — колко страхливо, колко срамно!“. Антихристите си мислят, че разбират истината, че всичко им е ясно, че имат свои собствени прозрения и начини на действие, и затова са неспособни да си сътрудничат с другите, не обсъждат нищо с хората, правят всичко по свой начин и не отстъпват пред никого! Въпреки че на думи заявяват, че са готови да се покорят и че са готови да си сътрудничат с другите, колкото и добри да изглеждат отговорите им външно, колкото и хубаво да звучат думите им, те не са способни да променят непокорното си състояние и сатанинския си нрав. Вътре в себе си обаче те яростно се противопоставят. До каква степен? Ако го обясним на езика на познанието, това е явление, което възниква, когато две неща с различна природа се съберат заедно: отблъскване, което можем да тълкуваме като „противопоставяне“. Точно такъв е нравът на антихристите: противопоставяне на Горното. Те обичат да се противопоставят на Горното и да не се подчиняват на никого.

Когато се сблъскат с Христовите слова, антихристите имат само едно отношение: неподчинение, а единственият им подход е противопоставяне. Например, Аз казвам: „Дворът ни е доста голям и няма сянка. През зимата слънцето грее навсякъде, което дава възможност на хората да се пекат на слънце, но през лятото става малко горещо. Нека купим няколко дървета, от тези, които растат бързо и ще осигурят достатъчно сянка в бъдеще, които са относително чисти и приятни за окото“. Колко принципа има тук? (Три.) Единият е дърветата да растат бързо, другият е те да са чисти и относително красиви, а третият е да осигуряват достатъчно сянка в бъдеще, което означава, че трябва да имат гъста корона. Хората само трябва да приложат тези три принципа. Що се отнася до това колко да купят, къде да ги засадят и какви да са видовете дървета, Аз ги информирах и за това. Лесна ли е за изпълнение тази задача? (Да.) Смята ли се тя за трудна задача? (Не.) Не е трудна задача. Защо не е трудна? Има места, където се продават дървета, Божият дом осигурява средствата и основните условия за закупуването на дърветата са налице. Остава само хората да го изпълнят. В тази задача няма нищо трудно. Но за един антихрист има трудност: „Какво? Да купим дървета? Да харчим пари само за да има сянка и за да направим средата по-красива? Не е ли това отдаване на плътски удобства? Тези пари са приношение за бог, може ли да се харчат толкова небрежно? Какво лошо има в това да е малко топло? Слънцето е създадено от бог. Дали стоенето на слънце ще те убие? Това се нарича да приемаш слънчева светлина и да се наслаждаваш на дъжда. Ако не искаш да си на слънце, стой вътре. А сега искаш да харчиш пари за това удобство — май че сънуваш!“. Те разсъждават: „Аз нямам последната дума по този въпрос самостоятелно. Ако се противопоставя пряко, това няма да е добре. Може да бъда заклеймен, а другите може да не са съгласни. Затова ще докладвам това на групата за вземане на решения. Освен това ще е най-добре да оставя и братята и сестрите да изразят мнението си. Ако групата за вземане на решения одобри, тогава ще купим дърветата. Ако не одобри, тогава няма да ги купим, дори ако братята и сестрите са съгласни“. Те събират всички на едно място, поставят въпроса и след това оставят всички да го обсъдят и да изразят мнението си. Всички казват: „Купуването на дървета е добро нещо. Носи полза за всички“. Антихристът чува това и казва: „Защо да е добро нещо? Може ли да е добро само защото носи полза на всички? От чии пари се възползват всички? Това е харчене на божиите пари. Не е ли това разхищение на приношения? Това съгласно принципите ли е?“. Всеки разсъждава: „Разхищаването на приношения в полза на всички, в интерес на хората наистина изглежда донякъде неуместно“. След като обсъждат едно или друго, окончателното им решение е да не се купуват дървета. Парите трябва да се пестят. Независимо кой е наредил, това не може да се направи. След такова обсъждане се стига до заключение. Какво е заключението? „По отношение на заповедта на христос този път нашето окончателно решение е да ѝ се противопоставим. Няма да харчим приношенията или да прахосваме и стотинка от парите на божия дом. По-конкретно казано, това означава, че няма да купуваме дървета, че няма да засаждаме нищо в двора“. Това е взетото решение. Няколко дни по-късно забелязвам, че дърветата все още не са купени, затова питам: „Защо не си купил дърветата?“. „О, скоро ще го направим“. Когато сезонът настъпи и дърветата на другите са се разлистили, защо все още не са купили нищо? След като ги попитам, разбирам, че след като са обсъдили въпроса, те не са се съгласили да купят дърветата. Моите слова са били напразни. След като са се допитали, обсъдили и анализирали, всички колективно са решили да отхвърлят Моята заповед, което означава: „Ние имаме последната дума тук. Ти стой настрана. Това е нашият дом, той няма нищо общо с теб“. Що за подход е това? Това не е ли противопоставяне? До каква степен се противопоставят? Те имат основание, твърдят, че не прахосват и стотинка от парите на Божия дом, че не харчат Божиите приношения. Какво мислите за това основание? Правилни ли са тези думи? (Не.) Често онези, които разхищават приношенията и злоупотребяват с тях, са именно същите тези антихристи. Те искат да имат последната дума, затова измислят цял куп теории, за да подвеждат онези, които са глупави, невежи и нямат проницателност. И наистина, някои хора се хващат на въдицата и действат според техните думи, докато словата на Христос биват смущавани и саботирани от антихристите, което причинява забавяне в изпълнението. Каква е първопричината на този проблем? Ключът се крие в това, че Божиите избраници не прозират лицемерието на антихристите, като винаги биват подвеждани от повърхностната страна на нещата, без да възприемат същността на нещата. Антихристите тиранично създават препятствия сред тези хора, в резултат на което някои от непроницателните хора сред Божиите избраници често биват подвеждани и контролирани от тях.

При всяка конкретна работна разпоредба и заповед, които Христос дава в църквата, ако няма антихристи, които да предизвикват смущения, те може да бъдат бързо изпълнени. Щом обаче се намеси антихрист, изпълнението на задачата се забавя и тя не може да бъде осъществена. Понякога разпоредбите и заповедите, които Христос предвижда да бъдат изпълнени от хората, биват категорично отхвърляни от антихристите под някакъв предлог. При това те възприемат форма на вземане на решения, в която участват всички, като казват: „Това беше прието с гласовете на братята и сестрите. Това е резултат от колективно решение, а не е еднолично мое решение“. Какво се подразбира от това? Че решенията на братята и сестрите са в съответствие с истината и че когато възникне проблем, колективното решение на братята и сестрите означава, че истината властва. Но когато един антихрист, който има власт над нещо, се противопоставя на казаното от Христос, дали истината властва? Ясно е, че всъщност властва антихристът. Не е ли абсурдно и измамно да се казва, че истината властва, когато антихристът контролира цялата ситуация? Антихристите наистина са вещи в това да се прикриват! Когато Христос поиска от тях да изпълнят нещо и на всички стане известно, че това е Божие дело, че Той действа от загриженост за всички и че всички са признателни за Божията благодат, това притеснява антихристите и ги безпокои. Тогава те си блъскат главите и търсят начини да смущават и да саботират. Ако обаче инициативата е тяхна и накрая всички са им дълбоко благодарни и признателни, те я изпълняват по-активно от всеки друг, готови са да понесат всяко страдание. Нима не са отвратителни такива хора като антихристите? (Да, така е.) Що за нрав е това? (Нечестив нрав.) Антихристите са способни да се прикриват, да се преструват на добри хора, като подвеждат и увличат другите, и дори се преструват, че практикуват истината. Това е нечестивост. Каква истина практикуваш? Ти отхвърляш словата и заповедите, дадени от Христос, неспособен си да се покориш и да ги изпълниш. Къде е истината, която твърдиш, че практикуваш? Дали си вярващ в Бог? Отнасяш ли се към Бог като към Бог? Бог, в Когото вярваш, не е твой колега, не е твой съработник, не е твой приятел. Той е Христос, Той е Бог! Не го ли признаваш? Винаги анализираш и проучваш внимателно Христовите слова, опитваш се да разпознаеш правилността им, претегляш плюсовете и минусите — не заемаш ли погрешната позиция? Антихристите са умели в това да проучват внимателно и да анализират думите на хората, а накрая прилагат тази непрестанна внимателна проверка и към Христос. Това, че проучват внимателно Христос и се отнасят към Него по този начин, прави ли ги последователи на Бог? Не са ли те просто неверници? Те винаги проучват внимателно Христос, но могат ли да разберат Христовата божествена същност? Колкото повече проучват внимателно Христос, толкова повече съмнения се пораждат в тях и накрая определят, че Христос е обикновен човек. Остава ли в тях някаква истинска вяра или покорство? Ни най-малко. В сърцето на антихриста Христос е считан просто за обикновен човек. Да се отнася към Христос като към човешко същество, му се струва естествено, затова смята, че може да пренебрегва Христовите слова и заповеди, като не ги взема присърце, а просто ги предлага за обсъждане и внимателна проверка по време на събиранията. В крайна сметка този, който решава как да се свършат нещата, е антихристът, а не Бог. За какво смята той Христос? Смята Го просто за обикновен водач, без изобщо да се отнася към Христос като към Бог. Естеството на това отношение не е ли същото като вярата на Павел в Бог? Павел никога не се е отнасял към Господ Исус като към Бог, никога не е ял и пил словата на Господ Исус, нито се е стремил да Му се покори. Той винаги е смятал, че за него да живее е христос, като се е опитвал да замести Господ Исус, и впоследствие е получил Божието наказание. След като си приел, че Христос е въплътеният Бог, трябва да се покориш на Христос. Независимо какво казва Христос, трябва да приемеш и да се покориш, а не да проучваш внимателно и да обсъждаш дали Божиите слова са правилни и дали са съобразени с истината. Божиите слова не са предназначени да ги анализираш и проучваш внимателно, а да им се покориш и да ги изпълняваш. Как да подхождате към вършенето на нещата и как да определяте стъпките за изпълнението им — това е обхватът на вашето общение и обсъждане. Тъй като в сърцата си антихристите винаги се съмняват в божествената същност на Христос и винаги имат непокорен нрав, когато Христос поиска от тях да направят нещо, те винаги го проучват внимателно и го обсъждат, както и искат от хората да определят дали е правилно, или не. Това сериозен проблем ли е? (Да.) Те не подхождат към тези неща с покорство към истината, а с противопоставяне на Бог. Такъв е нравът на антихристите. Когато чуят заповедите и работните разпоредби на Христос, те не ги приемат и не им се покоряват, а започват да обсъждат. И какво обсъждат? Обсъждат ли как да практикуват покорство? (Не.) Обсъждат дали словата и заповедите на Христос са правилни, или не, и изследват дали трябва да бъдат изпълнени. Дали имат нагласата действително да изпълнят тези неща? Не — те искат да насърчат повече хора да бъдат като тях, да не вършат тези неща. А дали практикуват истината за покорството, като не ги вършат? Очевидно не. Какво правят те тогава? (Противопоставят се.) Не само че самите те се противопоставят на Бог, но търсят и колективно противопоставяне. Това е естеството на техните действия, нали? Колективно противопоставяне: да накарат всички да са като тях, всички да мислят като тях, да казват и да решават като тях, колективно да се противопоставят на Христовото решение и на Неговите заповеди. Това е начинът на действие на антихристите. Те вярват, че „законът не може да бъде приложен, когато всеки е нарушител“, и затова призовават другите да се противопоставят на Бог заедно с тях, като смятат, че в този случай Божият дом няма да може да им направи нищо. Това не е ли глупаво? Способността на самите антихристи да се противопоставят на Бог е крайно ограничена, те са съвсем сами. Затова се опитват да вербуват хора, за да се противопоставят колективно на Бог, като мислят в сърцето си: „Ще подведа група хора и ще ги накарам да мислят и действат по същия начин като мен. Заедно ще отхвърлим христовите слова, ще възпрепятстваме божиите слова и ще им попречим да се осъществят. А когато някой дойде да провери работата ми, ще кажа, че всички са решили да го направят по този начин — тогава ще видим как ще се справиш с това. Няма да го направя за теб, няма да го изпълня — да видим какво ще ми направиш тогава!“. Те си мислят, че имат власт, че нито Божият дом, нито Христос може да направи нещо, за да се справи с тях. Как ви се струва, лесно ли е да се справиш с такъв човек? Как трябва да се постъпва с такъв тип хора? Най-простият начин е да ги освободим и да ги разследваме. Щом дяволът се разкрие, отстранете го с един ритник и това е краят му. Божият дом ти позволява да бъдеш водач, но ти не се покоряваш и дори се осмеляваш да се противопоставяш на Бог. Не си ли дявол? Божият дом ти възлага да ръководиш, за да можеш да вършиш реална работа, да се покоряваш на работните разпоредби в Божия дом и да изпълняваш добре дълга си. Трябва да приемеш и да се покориш на Божиите слова. Каквото и да казва Бог, трябва да приемеш и да изпълняваш словата Му, а не да Му се противопоставяш. Приел си противопоставянето на Бог за свой дълг — е, тогава съжалявам, но освобождаването ти е най-простото решение. Божият дом има властта да те оползотвори, но и да те освободи. Някои хора казват: „Справях се добре като водач, защо ме освободиха? Не е ли това просто да убиеш магарето веднага след като е смляло зърното?“. Наистина ли се справяше добре, когато те освободиха? Магаре, което рита и хапе бясно и не се съсредоточава върху съответните си задачи, независимо от начина, по който е било обучено, наистина ще трябва да бъде убито, след като „смели зърното“. Що се отнася до въпроса кога да се убие, това зависи от неговото представяне. Кажете Ми, някой ще се отърве ли доброволно от едно добро магаре? По време на меленето магарето е най-основният и важен помощник. Някой ще бъде ли толкова глупав, че да го убие, когато то е най-необходимо, да спре меленето и да остане без зърно? Някой ще направи ли това? (Не.) Има само една ситуация, в която това би се случило: когато магарето не се вслушва в обучението и продължава да рита и да хапе бясно, което прави невъзможно смилането на каквото и да е. Тогава би трябвало да спрете меленето и да убиете магарето, нали? (Да.) Тези, които имат проницателност по този въпрос, могат да го видят ясно. И така, как трябва да се постъпва с антихристите, които са непокорни и своеволни и не изпълняват никаква работа? Най-простият начин е първо да ги освободим от техните позиции. Някои хора питат: „Освобождаването означава ли край?“. Защо да се бърза? Наблюдавайте поведението им. След като бъдат освободени и изгубят властта си, ако все още могат да полагат труд в Божия дом, те няма да бъдат отлъчени. Ако обаче не полагат труд, а вместо това влошават още повече нещата, като разпространяват представи, вършат зло и предизвикват смущения навсякъде, тогава, според принципите, трябва да бъдат отлъчени. Като цяло, тези неща, които се проявяват в антихристите, не са ли омразни? (Изключително омразни са.) А какво ги прави омразни? Тези антихристи искат да завземат властта в Божия дом. Словата на Христос не могат да бъдат осъществени от тях, те няма да ги изпълнят. Разбира се, може да става въпрос и за друг вид ситуация, в която хората не са способни да се покорят на Христовите слова: някои хора имат малки заложби, не могат да разберат Божиите слова, когато ги чуят, и не знаят как да ги изпълняват. Дори да ги учиш как да го правят, те пак няма да могат. Това е друг въпрос. Темата, по която общуваме в момента, е същността на антихристите, която не е свързана с това дали хората са способни да вършат нещо, или какви са техните заложби. Тя се отнася до нрава и същността на антихристите. Те се противопоставят напълно на Христос, на работните разпоредби в Божия дом и на истините принципи. В тях няма покорство, а само противопоставяне. Това е антихристът.