Това, което току-що разобличихме, е как антихристите се отнасят към църквата и към плътта, в която е въплътен Бог, в зависимост от обстоятелствата на църквата и разпространението на Божието дело. Това е един аспект от това, че антихристите се отнасят към Христос в зависимост от настроението си. Тези неща, които обсъдих, случват ли се в църквата? Сериозни ли са тези въпроси? Струва ли си да се споменават? (Да.) Каква е стойността на общението по тези въпроси? Означава ли, че след като чуят това, някои хора вече няма да смеят да разпитват по тези въпроси, няма да смеят да бъдат любопитни относно положението и обстоятелствата на църквата? Това ли е единствената стойност? (Не.) Тогава каква е стойността на разобличаването на тези неща? Каква истина трябва да разберат хората от него? Ако все още не сте се досетили, може да не отговаряте. Ще разговарям с вас за това накрая. Тези въпроси са твърде далечни за вас, затова може да ви е трудно да ги изразите веднага. Трябва да съберете мислите си и да организирате речта си. Може да не знаете откъде да започнете или да не сте способни да го изразите ясно. Това, което хората разбират, е твърде малко, много е жалко. Да не си способен ясно да обясниш същността и причината на даден въпрос е знак, че не прозираш нещата.

Когато хората вярват в Бог на небето, отдават всичко от себе си и изпълняват дълга си за Бог, може да се каже, че църквата, Божият дом и Бог по същество са едно и също понятие за тях. Изпълнението на дълга в църквата се счита за отдаване на всичко за Бог. Вършенето на неща за Божия дом е същото като вършенето на неща за църквата и е също така проява на преданост към Бог и на приемане на Божието поръчение. Тези три неща може да се обсъждат взаимозаменяемо и да се разглеждат като едно понятие. Когато обаче Бог се въплъщава и се явява като обикновен човек, за повечето хора църквата, Божият дом и Бог (тоест Христос) стават лесно отделими. Хората си мислят: „Да вършиш неща за църквата е същото като да вършиш неща за Божия дом, за Бог. Да вършиш неща за Божия дом е да изпълняваш дълга си. Но когато става въпрос за вършене на неща за Христос, не съм толкова сигурен. Не означава ли това да служиш на човек? Някак си изглежда все едно работиш за човек“. Дълбоко в сърцата на мнозина е трудно да се направи ясно разграничение и да се свържат тези три неща. За повечето хора, когато изпълняват дълга си в Божия дом, това е основното им схващане относно това за кого го изпълняват: когато изпълняват дълга си в църквата, те го изпълняват в името на църквата като субект, в името на това название. Тогава кой е така нареченият началник на църквата? Разбира се, това е Бог на небето, което е неоспоримо в съзнанието на всеки. Вършенето на неща за Божия дом се разбира от повечето хора като служене на названието и на групата на братята и сестрите и със сигурност може да се категоризира като изпълнение на дълг. Това е изпълнение на дълг, което, разбира се, също е насочено към Бог. Следователно в съзнанието на хората църквата, братята и сестрите и Божият дом могат да бъдат приравнени, като всички те са насочени към нереалистичния Бог на небето. Какво се подразбира под това? Повечето хора в Божия дом, независимо дали изпълняват дълга си, или управляват дела, правят това за църквата като нематериална институция, за осезаемата група на братята и сестрите и особено за нереалистичния, невидим Бог на небето — именно за тези три неща те изпълняват дълга си. Що се отнася до въплътения Бог, хората може да Го считат за член на църквата или за най-висшия водач сред братята и сестрите, и, разбира се, някои хора разбират Христос и като говорител или представител на Божия дом. Следователно за много хора понятието за кого изпълняват дълга си в църквата е много неясно. Например, ако някой бъде помолен да направи нещо за братята и сестрите или да предостави услуга, той чувства, че е напълно обосновано да го направи. Или ако бъде помолен да направи нещо за църквата или за Божия дом, той с радост го прави и чувства, че това е негов неоспорим дълг. Ако обаче въплътеният Христос му нареди или му повери подобна задача, той се обезсърчава: „Да работя за човек? Не съм повярвал в бог, за да служа на хора. Дойдох да изпълнявам дълга си. Не съм тук, за да прислужвам на някого, не съм тук, за да служа на някого или да го обслужвам!“. Има много хора, които изпълняват дълга си в църквата. Ако ги помолиш да направят нещо за църквата, да свършат нещо за Божия дом или за братята и сестрите, те приемат тези задачи с радост, тъй като чувстват, че имат солидно основание за това. Какво основание? „Приемам това от бог. Това е моят дълг, моята отговорност“. Но когато въплътеният Бог ги помоли да направят нещо, тяхната теоретична основа „да го приемат от бог“ изчезва и те стават неохотни и недоволни, и не желаят да го направят. Мислят си: „Ако е за църквата, добре, защото аз съм човек, който работи за църквата. Ако е за братята и сестрите, тогава пак е добре, тъй като всички те принадлежат на божия дом, на бог. Ако е за божия дом, тъй като името „божи дом“ е толкова свято, толкова велико и благородно, тогава да върша неща за божия дом е напълно обосновано и ми носи слава и признание. Но да правя нещо за незначителен човек като теб, какво е това? Това изпълнение на дълг ли е? Не изглежда правилно или редно. Това не е изпълнение на дълг, нито е работа. Как да се отнеса към това?“. Те се изправят пред дилема, несигурни как да постъпят. Разсъждават: „Това не е работа, нито е изпълнение на дълга ми, и със сигурност не е в полза на братята и сестрите. Ако ме помолиш да го направя за теб, добре, ще го направя как да е, но няма да съм щастлив или доволен от това. Не изглежда правилно или редно! Кой ще си спомни или ще узнае какво правя за теб? Може ли това да спечели нечие благоволение? Ще ми донесе ли някаква награда? Това брои ли се за изпълнение на дълга ми? Трябва ли да го направя според истините принципи?“. Те са неохотни в сърцето си, чувстват го като неудобство, като нещо излишно, сякаш са приели задача, която не е трябвало да приемат. Чувстват се обременени и го правят неохотно, като през цялото време се надяват на някаква полза и дори казват на глас: „Не искам да правя това“, като показват голяма неохота. Аз ти казвам, че ако не искаш да го направиш, не е нужно. Не принуждавам никого да изпълнява лични задачи за Мен. Ако искаш да го направиш, направи го. Ако не, ще намеря някой друг. Който е съгласен, него ще помоля. Не е ли просто? С толкова много хора, които следват в Божия дом, е лесно да се намери някой, който е сговорчив и готов да свърши работата. Мога да намеря такъв човек. Не е задължително да избера теб. Това е много лесно! Трудно ли е да се намери в Божия дом някой, който е надежден, простодушен и способен да се справя със задачи? (Не.) Въпреки че не съм развил особено близки или добри отношения с никого лично, нито съм имал лични приятелства или дълбоки емоционални връзки, през тези тридесет години всички в Църквата на Всемогъщия Бог са яли, пили и слушали изцяло Моите слова. Тези хора, било то в същността си или дълбоко в сърцата си, привидно или на думи, вярват в Мен и Ме следват. Въпреки че пряко не съм давал на никого специални ползи или обещания, нито пряко съм хвалил или повишавал някого, всеки, който Ме е следвал от началото до сега, е ял и пил изобилно от Божиите слова. Посредством това, което съм говорил, независимо дали тези хора са разбрали някои истини, или са разбрали доктрини за постъпките си, нима всички те не са придобили доста? (Да, така е.) От тази гледна точка, не би трябвало да ви дължа нещо, нали? Не би трябвало да казвам това, но днес трябва да го спомена тук. Не трябва ли вие да Ми дължите нещо? (Да.) И така, ако лично помоля някого от вас да направи нещо, не би трябвало да сте неохотни, нали? (Готови сме да го направим.) Независимо от гледната точка, когато ви моля да направите нещо, трябва ли да ви придумвам или да ви се подмазвам, или да ви поднасям приятни думи и обещания? (Не.) Но някои хора нямат желание и казват: „Защо е толкова невдъхновяващо да направя нещо за теб? Не само че няма никаква полза, но е уморително и неприятно!“. Как се чувствате, когато чуете това? (Възмутени.) Ако един обикновен човек, незабележим в очите на света, бъде посетен от високопоставен чиновник, който му повери задача, той може да се опита да го ласкае по всякакъв начин, да се чувства безкрайно щастлив, като човек, на когото е оказана чест, и никога през целия си живот няма да забрави тази дребна случка. Ако хората могат да се отнасят така към човек със статус, защо не могат да направят същото за Христос? Защо това е непостижимо за тях? Как е възможно? (Защото хората по природа са враждебни към Бог.) Точно така. Това само доказва тази теза. Хората могат да бъдат в съответствие с високопоставен Сатана, но от сърце презират Христос, съпротивляват Му се, отхвърлят Го, отричат Го и Го изоставят. Ако бъдат помолени да се поклонят на дявол и да го почитат, те с радост биха пълзели на колене, но когато става въпрос за Христос, този обикновен човек, от когото са получили толкова много, те не желаят дори да се изправят и да говорят или да общуват с Бог като равни. Що за същества са това? Те са дяволи, те не са хора. След това помолих някой друг да се заеме със задачата и този човек се справи добре. Човекът, който ми предаде съобщението за това, каза: „Човекът, който се занимава със задачата този път, е наистина щастлив, той има голямо желание да направи нещо за Бог“. Аз му казах: „Добре, щом има желание, това е хубаво. Но какво толкова има в това да се свърши такава малка задача? Това е в реда на нещата, няма нужда да се изпраща съобщение, за да се заявява“. Какво мислите за това предадено съобщение? Как се чувствате, когато го чуете? Кара ли ви да се чувствате безкрайно разочаровани? (Да.) Защо ви кара да се чувствате безкрайно разочаровани? (Това е нещо, което хората трябва да правят, но той се опитва да се подмаже пред Бог, сякаш вършенето на нещо за Бог е огромна услуга, която прави на Бог.) И така, що за човек е този, който е казал това? Какъв е неговият характер? (Той е непочтен човек, липсва му съвест.) Това е липса на човешка природа.

Някои хора, щом чуят за Божията благодат и за Божиите благословии, за това как Бог предоставя ресурс на човека, сърцата им са дълбоко трогнати и те непрестанно благодарят на Бог: „Бог толкова много обича човека!“. Те са изключително развълнувани! Винаги, когато се споменат тези теми, очите на тези хора се напълват със сълзи, сърцата им се вълнуват и те решават да се отдадат усърдно на Бог. Но когато бъдат помолени да направят нещо малко за този видим и осезаем въплътен Бог, те се чувстват дълбоко унизени, неохотни и нежелаещи. Какво става в тази ситуация? (Те вярват в един нереалистичен Бог, а не във въплътения Бог. Считат нереалистичния Бог на небето за велик, но гледат на въплътения Бог като на незначителен.) Чувал съм, че някои хора са повече от склонни да чистят обувки, да перат чорапи и да пускат пералня за братята и сестрите, но когато бъдат помолени да направят нещо малко за Христос, не желаят да го направят. Други не могат да понасят да гледат това и казват: „Какво му става на този човек? Предпочита да прави неща за братята и сестрите, отколкото за Христос. Що за човек е това?“. Някои хора, когато им възложа задача и им кажа да действат според принципите на Божия дом и според правилата на църквата, не я приемат на сериозно, след като я чуят. Те казват: „За какво говориш? Трябва да попитам братята и сестрите. Трябва да се съобразя с братята и сестрите, да го направя в полза на мнозинството от тях“. Например възложих на няколко човека отговорността да засадят овощни дървета и ги инструктирах да идат на пазара, за да видят какви видове овощни дървета са подходящи за отглеждане в този район. От една страна, те трябва да са подходящи за местния климат и за местната почва, а от друга страна, трябва да видим кои плодове са с висока хранителна стойност според местните хора и да изберем тях за засаждане в подходящи количества. След като казах всичко, как трябва да постъпят онези, които Ме чуха? (Трябва незабавно да изпълнят това, което Ти си поискал.) Как трябва да го изпълнят? (Трябва да потърсят съответната информация, да попитат знаещи хора, да научат някои подробности и след това да го изпълнят.) Изпълнението по този начин е следване на Моите инструкции, които са да се вземе предвид местният климат и да се провери кои плодове са с хранителна стойност. Сега смятате ли, че Моите съображения бяха изчерпателни и практически? Как обаче ги изпълниха онези, които чуха Моите слова? Те поискаха мнението на всички братя и сестри в местната църква, попитаха всички какви плодове обичат да ядат, а след това преброиха любимите плодове на всички, за да ги засадят според броя и пропорцията. Ето как го изпълниха. Те потърсиха мнението на братята и сестрите, считайки тази група, това название, за върховно в сърцата си. Служенето на братята и сестрите е целта и задачата на техния дълг. Те вярват, че да служиш на братята и сестрите е да служиш на Божия дом, а да служиш на Божия дом е да служиш на братята и сестрите. Ако братята и сестрите са щастливи и доволни, Бог също е щастлив и доволен. Братята и сестрите са пълноправни представители на Бог, символи на истината и говорители на Бог. Братята и сестрите имат последната дума, те са опората в Божия дом. Следователно, каквото и да се прави, то не може да бъде отделено от названието и групата на братята и сестрите. За всеки, който върши неща или изпълнява дълга си в Божия дом, единственият правилен обект на неговото служене са братята и сестрите. Ето как го изпълниха. Това, което казах, нямаше значение. Колкото и подробни да бяха Моите инструкции, за тях те бяха просто празни доктрини, обикновени лозунги. Те вярваха, че да се позволи на братята и сестрите да изразят напълно мненията си, да им се предоставят широки права на говорене и вземане на решения и да се практикува демокрация в Божия дом е най-висшата истина. Без значение какво казвах, ето как го възприеха те: „Ти просто стреляш с халосни патрони, спазваш формалностите, след което то се превръща в работа на братята и сестрите, вече не е твоя работа. Можеш да се отдръпнеш! Това, което ядем и пием, няма нищо общо с теб. Просто развържи кесията и това е. Ние имаме храна и напитки и това е върховната истина. Да служиш на божия дом, да служиш на братята и сестрите, да правиш братята и сестрите щастливи, да им позволиш да се радват на пълни човешки права и свобода, това е най-висшата истина“. Що за хора са това? Антихристите не биха ли направили точно това? Първото проявление на това, че антихристите изпитват неприязън към истината, е, че те заклеймяват и отричат истината. След това намират алтернативен набор от теории и лозунги, които смятат за жизнеспособни и издържани, за да ги приложат, като открито и явно нарушават истината, публично заклеймяват и отхвърлят Христос. Именно в такъв малък въпрос се разкриват антихристите. Дали те са хора, които приемат истината? (Не.)

Често чувам някои хора да казват: „О, вижте колко са разстроени братята и сестрите“, или: „О, вижте колко са щастливи братята и сестрите“, или: „О, вижте колко са съкрушени братята и сестрите, те наистина страдат“. Защо братята и сестрите имат толкова висок статус в сърцата им? Защо толкова много обичат братята и сестрите? За да обичаш толкова много хора, колко голямо сърце трябва да имаш? Добре тогава. Ще кажа нещо и ти ще направиш, каквото ти казвам, нали? Щом имаш място за толкова много хора, добавянето на още един човек като Мен не би трябвало да е проблем, нали? Би трябвало да имаш място и за Мен? Точно обратното, той няма място за това, което казвам, нито има място за Мен. Той има място за всички братя и сестри, има място за всеки в църквата, но просто няма място за Христос. Що за същество е това? Това човешко същество ли е? Такъв човек достоен ли е да бъде последовател на Христос? (Не.) Тогава как трябва да го окачествим? (Той е дявол, антихрист.) Не тълкува ли погрешно понятието за демократични избори в Божия дом? Като въвлича братята и сестрите в делата на Божия дом, като им позволява да изразяват мненията си, като им позволява да избират и освобождават водачи и като им позволява да вземат решения — нима той мисли, че братята и сестрите са върховни в Божия дом? Не е ли това погрешно разбиране на демократичните избори в Божия дом? Какъв е принципът на демократичните избори? Да се позволи на братята и сестрите да гласуват демократично, означава ли, че те имат последната дума? Означава ли да се позволи на покварения нрав на хората да има последната дума? Означава ли да се позволи на дяволите и сатаните да държат властта? Не, това означава да се позволи на разбираната в сърцата на братята и сестрите истина да държи властта, а не на самите братя и сестри, на тези естествени и покварени хора. Не означава да се позволи на избухливостта да държи властта, не означава да се позволи на човешките представи да държат властта, не означава да се позволи на човешкото бунтарство и на човешката съпротива да държат властта и не означава да се позволи на нечестивия нрав на хората да държи властта — а означава да се позволи на истината да държи властта. Някои хора питат: „Защо на някои църковни избори се стига до избиране на антихристи или защо църковните водачи и работници вземат грешни решения?“. Това е така, защото духовният ръст на хората е твърде малък. Те не разбират истината и не могат да разпознават хората. Принципът на църковните избори обаче се основава на истините принципи. Той се основава на истината. И така, тези антихристи — хората, които нямат духовно разбиране — в какво вярват погрешно? Те мислят, че в Божия дом братята и сестрите са почитани като велики, че братята и сестрите са възвеличавани, че названието и групата на братята и сестрите се считат за достойни за уважение в очите на Бог. Но в действителност дали братята и сестрите са достойни за уважение? Притежават ли те истината? Повечето братя и сестри не притежават истината реалност, липсват им принципи в действията и дори могат да предизвикат хаос в различните работни проекти на Божия дом. Ако не беше намесата и своевременното коригиране и разрешаване на проблемите от Горното, щяха ли да могат тези братя и сестри да изпълняват добре дълга си? Не само че нямаше да могат да изпълняват добре дълга си, но можеше да причинят и много смущения и прекъсвания. Тези хора притежават ли истината? Достойни ли са да бъдат почитани като велики? Не са. Тогава защо антихристите все още действат по този начин? Това е тяхната вродена природа. Те намират извинение, за да отрекат истината и да заклеймят Христос — не е ли това тяхната вродена природа? Те имат природата на Сатана. Те са неконтролируемо движени от нея!

Основният акцент в днешното общение е върху това, че антихристите се отнасят към Христос в зависимост от настроението си. Всеки аспект от това, за което разговаряме, е свързан с настроението на антихристите. На пръв поглед изглежда така, но всъщност как възниква това настроение? То се определя от покварения нрав и от същността на антихристите. Поради това, че притежават същността на антихристи, в тях се пораждат всякакви мисли и под властта на тези различни мисли у тях се пораждат различни представи, възгледи, гледни точки и позиции, като по този начин се създават различни настроения. След като възникнат тези настроения, антихристите се отнасят към Бог на небето и към Бог на земята — Христос — по различни начини и с различни методи и отношение. Въз основа на тези начини, методи и отношение е достатъчно да се докаже, че същността на антихристите изпитва неприязън към истината, враждебна е към истината, отрича и заклеймява Христос. Винаги, когато се сблъскат с въпроси, свързани с истината, и със същността и идентичността на въплътения Бог, те съзнателно застават в опозиция на Бог и играят ролята на Божии врагове. Когато нищо не се случва, те скандират Божието име, дори постоянно се обръщат с „боже, боже мой“ в речта си. Всичко, което казват, трябва да започва с обръщението: „Боже, виж“, „Боже, знаеш ли“, „Боже, чуй ме“, „Боже, искам да се допитам до теб по един въпрос“, „Боже, такава е ситуацията“ и така нататък. Докато викат „боже“, сърцата им са пълни с представи, враждебност и презрение към Христос. Когато църквата, Божият дом и Христос се сблъскат с различни среди и обстоятелства, отношението на антихристите към Христос и Бог се променя многократно и претърпява различни трансформации. Когато Христос предявява изисквания към тях и им показва доброта и дружелюбност, отношението им изглежда доста мило и кротко. Когато Христос е строг с тях и ги кастри, отношението им към Христос се променя в отношение на отвращение, ненавист и презрение, дори на избягване и отхвърляне на Христос. Когато Христос ясно им обещава награди и благословии, те тайно се радват в сърцата си и дори Му се подмазват, ласкаят Го и Му се умилкват, без да се колебаят да пожертват достойнството и почтеността си, за да получат тези ползи. Независимо от отношението им обаче те никога не приемат истински Христос и не вярват в Него, а още по-малко Му се покоряват истински. Отношението им към Христос винаги е отношение на избягване, заклеймяване и наблюдателна предпазливост и те Го отхвърлят от дълбините на сърцата си. Независимо къде се намират или какво е настроението им, същността им остава непроменена. Дори ако понякога показват някои неочаквани промени или обрати, те са временни. Причината за това е, че природата същност на антихристите е враждебна към Христос, така че те никога няма да приемат искрено този обикновен човек за свой Господ, за свой Бог.

Общението по различните аспекти на начина, по който антихристите се отнасят към Христос в зависимост от настроението си, по същество приключи. Последният въпрос, който трябва да разгледаме, както ви попитах преди, е каква е стойността на разобличаването на тези въпроси и каква е истината, която хората трябва да разберат. Стойността на разобличаването на тези въпроси може да бъде изразена просто в два аспекта. Единият аспект е, че се разобличава същността на истинското отношение на хората към Бог, като им се дава възможност да разпознаят различните проявления на покварата на човечеството. Това е полезно за себеопознаването и за опознаването на покварения нрав на хората. Другият аспект е, че това позволява на хората да узнаят какво всъщност трябва да бъде правилното отношение към Бог. Може да си мислиш, че начинът, по който се отнасяш към Бог, вече е отношение към Него като към Бог, но всъщност в това има много примеси, много елементи, принадлежащи на Сатана — това са проявления на антихристи, които Бог не признава и не приема. Това е примес, който трябва да бъде пречистен. Тук има стойност както от положителна, така и от негативна гледна точка: най-малкото, от негативна гледна точка, това ти позволява да знаеш, че тези неща са негативни, че са проявления на антихрист. Положителният аспект е, че ти позволява да знаеш, че Бог не харесва тези неща, че Той не приема ти да се отнасяш към Него по този начин. Подтекстът е, че колкото и правилно, колкото и добро, колкото и логично или съобразено с човешките чувства да смятат хората, че е тяхното отношение към Бог, на Бог това не Му минава. Ако на Бог това не Му минава, тогава какво трябва да направиш? Ако кажеш: „Ще го направя по този начин, вярвам, че е добре и ще се придържам към него. Независимо дали Ти го приемаш, или не, аз просто се държа порядъчно“, това добре ли е? (Не.) Няма да обсъждаме дали това отношение е правилно по отношение на други въпроси. Да действаш по този начин в отношението към Бог е много опасно и трябва да промениш посоката. Какво трябва да бъде отношението на хората към нещата, които Бог не може да приеме? Единственото отношение, което хората трябва да имат, е да приемат всичко, което идва от Бог. Независимо дали им се струва добро, или лошо, дали звучи приятно, или грубо и неприятно, те трябва безусловно да приемат и да се покорят, като се отнасят към него като към истината, за да се променят и пречистят. Каква е стойността на разобличаването на тези въпроси? Не беше ли разгледана тя както от негативните, така и от положителните страни? Тогава каква е истината, която хората трябва да разберат? (Бог е истината, Бог е Създателят. Независимо дали е въплътен в плът, или се явява по някакъв друг начин, словата, които Той изрича, са истината и ние трябва безусловно да се покорим и да приемем.) Може ли всеки да каже амин на това твърдение? (Амин.) Аз също казвам амин. Безусловното приемане и покоряване, това е истината. Без значение в каква форма или по какъв начин Бог се явява и живее сред хората, и независимо в каква форма съществува Бог, Бог вечно е Бог. Това е истината и именно нея хората най-вече трябва да разберат. Второ, отношението, което едно сътворено същество трябва да има към Бог, е на безусловно покорство. Освен това има още една точка, която хората не разбират: защо следват Бог? Дали за да убият скуката, за да запълнят умовете си и да се справят с духовната си празнота? Дали за да решат бъдещата си съдба? Дали за да бъдат пречистени, или за да посещават университет на истината? Какво се стремят да разрешат хората, като следват Бог? Това е нещо, което хората трябва да знаят. (Те се стремят да преодолеят покварения си нрав.) Правилно. Хората следват Бог, за да преодолеят покварения си нрав. Могат ли хората сами да преодолеят покварения си нрав? Могат ли хората със слава, знания и образование да го преодолеят? Има ли някой сред човечеството, който може да реши този въпрос? (Никой не може да го реши.) Бог е дошъл днес, за да разреши този проблем. Само въплътеният Бог, само Самият Бог може да го разреши. Защо въплътеният Христос, Който изглежда като човек, може да разреши този проблем? Хората имат език, мисли и идеи, така че защо да не могат да го разрешат? Къде се крие разликата? (Бог е истината, пътят и животът. Хората не притежават истината.) Бог е истината, пътят и животът. Само като приемат този факт и приемат цялата плът, в която Бог е въплътен, поквареният нрав на хората може да бъде преодолян. От това се подразбира, че хората идват пред Бог, за да преодолеят покварения си нрав, което означава, че идват при Бог, за да придобият истината. Поквареният нрав на хората може да бъде преодолян само чрез придобиване на истината. Как можеш да го преодолееш, без да придобиеш истината? Могат ли доктрините да преодолеят покварения нрав? Може ли знанието? Могат ли представите и фантазиите? Не могат. Само практическият въплътен Бог може да ти помогне да го преодолееш. Затова е безполезно да се прекланяш пред която и да е известна личност, велик човек или мъдрец. Те не могат да разрешат реалните ти трудности или да те спасят. Освен това изучаването на който и да е предмет, професия или съвкупност от знания не може да разреши реалните ти трудности или реалните ти проблеми. Ако казваш: „Аз просто гледам отвисоко на този обикновен човек“, тогава възгледът ти трябва да се промени. Фактът е такъв, какъвто е. Така е действал Бог. Ако искаш да приемеш Бог като свой живот, трябва да приемеш всяко изречение, което Бог казва, и всяко действие, което Бог предприема. Ако признаваш Бог като истината, тогава трябва да вярваш и да признаваш недвусмисления и абсолютен факт, че без значение по какъв начин или в каква форма Бог съществува или се явява, Той винаги е истината. След като признаеш този факт, тогава с какво отношение трябва да се отнасяш към плътта, в която Бог е въплътен, към този обикновен човек? В това се намира истината, която трябва да се търси.

Като разобличаваме проявленията на това, че антихристите се отнасят към Христос в зависимост от настроението си, каква е основната истина, която хората трябва да разберат? Създайте обобщение, което съдържа няколко точки, след което те ще бъдат изяснени и ще разберете и ще си изясните напълно тази истина. (Създадохме обобщение, което съдържа четири точки: първата е, че Бог е вечно Бог и това е истината. Втората е, че отношението, което едно сътворено същество трябва да има към Бог, е на безусловно покорство. Третата е, че Бог е истината, пътят и животът и поквареният нрав на хората може да бъде преодолян само чрез приемане на този факт и приемане на цялата плът, в която Бог е въплътен. Четвъртата е, че ако хората признават Бог като истината, те трябва да вярват и да признават недвусмисления факт, че независимо по какъв начин или в каква форма Бог съществува или се явява, Той винаги е истината.) Тези четири точки от решаващо значение ли са? (Да.) Всъщност всеки знае за всяка от тези точки само като доктрина, но когато става въпрос за това кои истини принципи са свързани с начина, по който да се отнасяме към Христос, хората се объркват, когато се сблъскат с реални ситуации. Те не знаят как да ги практикуват и истините, които преди това са разбирали, се превръщат просто в доктрини, които не могат да бъдат приложени. Това показва в достатъчна степен, че колкото и много доктрини да разбират хората, това е безполезно. Ако не разбират истината, проблемите им все пак не могат да бъдат разрешени.

20 юни 2020 г.