Б. Внимателно проучване и анализ, наред с любопитство

Сега преминаваме към втората точка — внимателно проучване и анализ, наред с любопитство. Тази точка лесна ли е за разбиране? Що се отнася до действията и словата на въплътения Бог, както и до индивидуалността или нрава, които се разкриват във всяко Негово слово и дело, или дори до предпочитанията Му, нормалните хора трябва да се отнасят правилно към тях. Онези, които истински следват Бог и се стремят към истината, считат тези външни разкривания на Христос за нормалната страна на Неговата плът. Що се отнася до словата, които Христос изрича, те могат да ги слушат и да ги схващат с нагласата да се отнасят към тях като към истината, като от тези слова разбират Божиите намерения, разбират принципите на практикуване и намират път на практикуване, за да навлязат в истината реалност. Но антихристите се държат различно. Когато наблюдават как Христос говори и действа, това, което е в сърцата им, не е приемане или покорство, а внимателна проверка: „Откъде идват тези слова? Как са изречени? Изречение след изречение — предварително обмислени ли са, или са вдъхновени от светия дух? Тези слова заучени ли са, или са подготвени предварително? Защо аз не знам? Някои от тези слова звучат доста обикновено, просто като ежедневен разговор. Това не прилича на бог. Бог говори ли наистина толкова нормално, толкова обикновено? Не мога да го разбера чрез внимателна проверка, затова ще наблюдавам какво прави той задкулисно. Чете ли вестници? Чел ли е някакви известни книги? Изучава ли граматика? С какви хора обикновено взаимодейства?“. Те нямат нагласа на покорство или на приемане на истината, а по-скоро внимателно проучват Христос с нагласата на учен, който провежда научно изследване или изучава академични предмети. Внимателно проучват съдържанието на Христовите слова и Неговия начин на говорене, слушателите, към които Христос се обръща, както и отношението и целта на Христос всеки път, когато говори. Винаги, когато Христос говори или действа, всичко, което достига до ушите им, всичко, което могат да видят, и всичко, за което чуят, става обект на тяхната внимателна проверка. Те внимателно проучват всяко слово и изречение, изречено от Христос, всяко действие, което Той предприема, всеки човек, с когото Той се занимава, начина, по който се отнася към хората, Неговата реч и поведение, поглед и изражение на лицето, дори Неговите житейски навици и ежедневие, Неговия начин на взаимодействие с другите и отношението Му към тях — те проучват внимателно всичко това. Чрез тази внимателна проверка антихристите стигат до заключението: „Както и да гледам на христос, той изглежда притежава нормална човешка природа. Той е доста обикновен, няма нищо особено специално в него, освен способността да изразява истината. Може ли това да е наистина въплътеният бог?“. Колкото и внимателно да проучват, те не могат да стигнат до категорично заключение, колкото и внимателно да проучват, те не могат да установят дали Христос е богът, когото признават в сърцата си. Те са хората, които внимателно проучват Христос, а не са хората, които преживяват Божието дело — как могат да постигнат познание за Бог?

При своята внимателна проверка на Христос антихристите не са способни да видят величието на Бог, не са способни да видят праведността, всемогъществото и властта на Бог. Колкото и внимателно да проучват, те не могат да стигнат до заключението, че Христос притежава същността на Бог. Не са способни да прозрат и да разберат това. Някои хора казват: „Там, където не можеш да прозреш или да разбереш, има истина, която трябва да се търси“. На което антихристът би отговорил: „Не виждам тук никаква истина за търсене. Има само подозрителни детайли, които си струва да бъдат дълбоко и внимателно проучени“. След своето внимателно проучване и анализ те заключават: „Този Христос може да изрича само някакви слова и освен това по нищо не се различава от обикновените хора. Липсват Му специални дарби, няма уникални способности и дори не притежава свръхестествените сили да извършва знамения и чудеса, както правеше Исус. Всичко, което Той казва, са слова на смъртен. И така, наистина ли Той е Христос? Този резултат се нуждае от допълнителен анализ и от внимателна проверка“. Колкото и да гледат, те не могат да видят същността на Бог в Христос. Колкото и внимателно да проучват, те не могат да стигнат до заключението, че Христос има идентичността на Бог. В очите на антихриста плътта, в която бог се е въплътил, трябва да притежава изключителни сили, специални дарби, способността да показва чудеса, както и същността и способността да проявява и да упражнява божията власт. Този обикновен човек пред тях обаче няма нито едно от тези качества, а речта Му не е особено красноречива. Дори когато описва много неща, Той използва разговорен език, който не съответства на човешките представи, като дори не достига нивото на университетски професор. Колкото и внимателно антихристите да проучват речта на Христос, колкото и внимателно да проучват действията на Христос, както и Неговото отношение и начин на вършене на нещата, те не могат да видят, че Христос — този обикновен човек — притежава същността на Бог. Затова в сърцата на антихристите това, което прави този обикновен човек най-достоен за следване, са многото неща, слова и явления, които те не могат да прозрат — това е, което заслужава тяхното внимателно проучване и анализ, това е тяхната най-голяма мотивация да следват този човек. Какво съдържание и кои теми си струва да бъдат внимателно проучвани и анализирани от тях? Това са словата за навлизането в живота, изречени от Христос. Обикновените хора наистина не могат да казват такива неща, те наистина ги нямат и тези слова наистина не се срещат у друг човек сред човешкия род — неизвестно е откъде идват те. Антихристите проучват внимателно отново и отново, но никога не могат да стигнат до заключение по този въпрос. Например, когато Аз говоря за това какъв е някой, каква е неговата същност и нрав, обикновените хора педантично ще съпоставят тези подробности с действителния човек и ще проверят въпроса. Когато антихристите чуят тези слова, те не възприемат нагласа на приемане, за да съпоставят и разберат въпроса, а за да го анализират. Какво анализират? „Откъде знаеш за положението на този човек? Откъде знаеш, че той има такъв нрав? На какво основание го окачествяваш? Ти не си имал много контакти с него, тогава как така го разбираш? Ние сме в контакт с него от толкова дълго време, защо не можем да го прозрем или да го разберем? Трябва да наблюдавам, а не просто да вярвам на думите ти. Това, което казваш, може да не е точно или правилно“. В хода на взаимодействието на някои хора с Мен, Аз мога да ги напътствам в определена работа или професия. Ако начинът и методът на това напътствие са съобразени с техническите знания, които те притежават, и ги удовлетворяват, те неохотно ще го изпълнят. Но ако не ги удовлетворява, те ще се съпротивляват в сърцата си и ще разсъждават: „Защо правиш това по този начин? Не противоречи ли то на тази област? Защо трябва да те слушам? Ако това, което казваш, е погрешно, не мога да те слушам. Трябва да следвам собствения си път. Ако си прав, трябва да разбера как така си прав, как си стигнал до това знание. Изучавал ли си го? Ако не си изучавал, как би могъл да знаеш? Ако не си го изучавал, не би трябвало да го разбираш. Ако го разбираш, това е ненормално. Как така го разбираш? Кой ти го каза или си го научил тайно сам?“. Те вътрешно анализират и проучват внимателно. Всяко изречение, което изричам, всеки въпрос, с който се занимавам, трябва да премине през филтъра на антихристите, да премине тяхната проверка. Само ако премине проверката им, ще го приемат. Ако не премине, ще критикуват, ще издават присъди и ще пораждат съпротива.

Плътта, в която Бог се въплъщава, е най-голямата загадка за всички хора. Никой не може да проумее какво наистина се случва в това отношение, нито някой може да разбере как Божията същност се осъществява в тази плът — как Бог е станал човек, как този човек може да изрича словата от Божията уста и да върши Божието дело, и как точно Божият Дух напътства и ръководи този човек. В цялото това дело хората нито са имали велики видения, нито са наблюдавали някакви значителни движения от тази плът — не изглежда да се случва нещо специално. Всичко изглежда нормално. Неусетно Бог е пренесъл славата, която беше в Израел, на изток. Чрез говоренето и извършването на делото на този човек е започнала по този начин нова епоха, а старата е приключила, без никой да осъзнае как се е случило. Онези, които истински вярват в Бог обаче, които са простодушни и чистосърдечни, които притежават човешка природа и разум, не проучват внимателно тези въпроси. Ако не проучват внимателно, какво правят? Просто чакат пасивно? Не — те виждат, че тези слова са истината, вярват, че източникът на всички тези слова е Бог, и така признават факта, че този обикновен човек е Христос, като Го приемат за свой Господ и Бог, без да обмислят нищо друго. Антихристите, от друга страна, не могат да видят, че всички тези слова и цялото това дело идват от Бог, че източникът на цялото това говорене и извършване на дело е Бог, и затова не приемат този обикновен човек за свой Господ и Бог. Вместо това те засилват своята внимателна проверка и се съпротивляват в сърцата си. На какво се съпротивляват? „Без значение колко говориш, без значение колко велико е делото, което вършиш, без значение кой е твоят източник, щом си обикновен човек, щом начинът ти на говорене не съответства на моите представи, щом външният ти вид не е достатъчно величав, за да привлече погледа ми или да спечели уважението ми, аз ще те проучвам внимателно и ще те анализирам. Ти си обект на моята внимателна проверка. Не мога да те приема за свой господ, за свой бог“. В процеса на своето внимателно проучване и анализ антихристите не само не успяват да изкоренят своите представи, непокорство и покварен нрав, но техните представи се увеличават с всеки изминал ден и стават все по-сериозни. Например, когато един църковен водач бъде разкрит като антихрист, който причинява смущения и унищожение в тази църква, първата реакция на антихристите, когато се случи такова събитие, е да попитат: „Христос знае ли за това? Кой е назначил този църковен водач? Каква е реакцията на христос на това? Как се справя той с това? Познава ли христос този човек? Казвал ли е христос преди, че този човек е антихрист, или пророкувал ли е това събитие? Сега, когато в тази църква е възникнал такъв голям проблем, христос пръв ли научи?“. Аз казвам, че не съм знаел, току-що съм научил и аз. „Това не е правилно — ти си бог, ти си христос, защо не знаеш? Би трябвало да знаеш“. Именно защото съм Христос, обикновен човек, не се изисква от Мен да знам. Църквата има своите управленски закони и принципи за справяне с хората. Когато се появят антихристи, те могат да бъдат премахнати и отлъчени според принципите на църквата. Това отразява, че Бог държи властта, отразява, че истината държи властта. Няма нужда да знам всичко. Ако църквата не успее да се справи с въпросите според своите управленски закони и принципи за справяне с хората, тогава ще се намеся. Но ако братята и сестрите разбират принципите на Божия дом за премахване и отлъчване на хора, няма нужда да се намесвам. Там, където истината държи властта, няма нужда да се намесвам. Това не е ли съвсем нормално? (Да, така е.) Но антихристите могат да създават проблеми и да развиват представи по този въпрос, като дори използват тези представи, за да отричат Христос и да заклеймяват факта, че Христос притежава Божията същност. Точно това правят антихристите. Понеже нещо не съответства на техните представи, фантазии или очаквания, те могат да отрекат същността на Христос. Тяхната внимателна проверка на всеки един аспект на Христос води до това заключение: те не виждат Божията същност в Христос, затова не могат да определят този човек като притежаващ Божията същност и идентичност. Това води до ситуация, при която, когато нищо не се случва, всичко е наред, но щом нещо се случи, антихристите са първите, които изскачат, за да отрекат Христовата идентичност и да заклеймят Христос. И така, каква точно е целта на внимателната проверка на антихристите? Тяхното внимателно проучване и анализ не са, за да разберат по-добре истината, а за да намерят доказателства и да си осигурят лост за влияние, за да отрекат факта, че Бог се въплъщава в плът, да отрекат факта, че плътта, в която Бог се въплъщава, е Христос, е Бог. Това е мотивът и целта на внимателното проучване и анализиране на Христос от страна на антихристите.

Докато следват Христос и се представят за последователи, антихристите подхождат с нагласа за внимателно проучване и анализ и в крайна сметка не успяват да разберат истината, нито да установят факта, че Христос е Господ, че е Бог. Но защо въпреки това те следват толкова неохотно, с такова нежелание, и пребивават в Божия дом? Една точка, която обсъждахме преди, е, че те таят намерението да получат благословии, те са амбициозни. Друга точка е, че антихристите притежават любопитство, което не се среща у обикновените хора. Какво любопитство? Това е тяхното увлечение по странни и необичайни събития. Антихристите са особено любопитни към всички странни и необичайни събития, към всички събития в света, които отиват отвъд природните закони. Те имат желание да се задълбочат в много неща и да стигнат до същината им. Каква е същността на това проучване? Това е чиста надменност, желание да разберат всичко, да узнаят истината зад всичко, за да не изглеждат некомпетентни. Независимо от въпроса, те искат да бъдат първите, които научават, да бъдат най-информираните и най-знаещите за всички подробности по този въпрос — искат да станат „най-“ във всяко отношение. Затова не пропускат и не пренебрегват и въпроса за Божието въплъщение в плът. Те казват: „Въплъщението на бог е най-голямата тайна в човешкия свят. Какво точно се случва с тази най-голяма загадка, с това най-чудно нещо? Тъй като то надхвърля обикновените очаквания и тази плът е различна от обикновените хора, в какво се състои разликата? Трябва сам да видя и да разбера“. Какво имат предвид, когато казват „сам да видя и да разбера“? Имат предвид: „Пътувал съм до различни държави по света, посещавал съм известни планини и исторически обекти, интервюирал съм известни и мъдри личности. Всички те са просто обикновени хора. Единственият, когото не съм срещал и от когото не съм се учил, е този христос. Каква точно е същността на този христос? Трябва сам да видя и да разбера“. Какво точно искат да видят и да разберат? „Чувал съм, че бог може да върши знамения и чудеса. Казват, че Исус е господът, че е христос. Какви знамения и чудеса е извършил той, за да задоволи любопитството на хората? Спомням си един случай, в който, след като господ Исус прокле една смокиня, тя изсъхна. Може ли този христос сега да направи същото? Трябва да видя и да разбера, и ако имам възможност, да го изпитам, за да видя дали може да извърши такива дела. Казва се, че въплътеният бог притежава божията власт, като дава възможност на парализираните да проходят, слепите да прогледнат, глухите да започнат да чуват и болните да се излекуват. Това са чудотворни и нови събития. В човешкия свят те се считат за изключителни способности, които обикновените хора нямат. Това е нещо, което трябва сам да видя“. Освен това има и друг, най-значим въпрос, който занимава ума им. Те казват: „Какво точно представляват миналите и настоящите животи и цикълът на прераждането в този човешки свят? Обикновените хора не могат да обяснят това ясно. Тъй като бог се е въплътил и бог управлява всичко, знае ли христос за това? Когато има възможност, трябва да го попитам и да се осведомя по този въпрос. Ще го накарам да разгледа външния ми вид и да види дали съдбата ми е добра, какъв съм бил в миналия си живот, дали съм бил животно или човек. Ако знае тези неща, тогава ще бъда впечатлен. Това би го направило необикновен, над обикновените хора, и вероятно христос. Освен това казват, че на небето е божият престол и божието обиталище, така че знае ли този въплътен бог къде е божието обиталище и небесното царство? Говори се, че небесното царство има улици, постлани със злато, пищни и великолепни. Ако този въплътен бог можеше да ни заведе на обиколка, нямаше ли целият ни живот да си е струвал, вярата ни да не е била напразна? Освен това нямаше да ни се налага да обработваме земята. Когато сме гладни, христос би могъл просто с едно изречение да превърне камъните в храна. С пет хляба и две риби той нахрани пет хиляди души. Нямаше ли това да е голямо предимство за нас? А какво да кажем за това, когато христос говори? Казват, че той осигурява жива вода, но къде е тази жива вода? Как се доставя, как тече? Всичко това са въпроси, които си струва да се изследват, всеки един от тях е доста нов. Ако можех да стана свидетел само на едно от тези неща със собствените си очи, тогава щях да стана човек с богати познания и преживявания в този живот, а не обикновен човек“. Това любопитство не ги ли завладява? (Да, така е.)

Някои хора вярват в Бог, приемат Христос и Го следват не за да придобият истината, а с други идеи наум. Някои хора, щом се срещнат с Мен, питат: „Какво означават седемте язви и седемте чаши в Откровение? Какво символизира белият кон? Настъпил ли е вече три и половина годишният катаклизъм?“. Аз отговарям: „За какво питаш? Какво е Откровение?“. Те отвръщат: „Ти дори не знаеш за Откровение? Казват, че си бог, но не съм толкова сигурен!“. Други питат: „По време на проповядването на евангелието срещаме хора, които питат за мистични въпроси. Какво да правим?“. Аз дори не ги изчаквам да довършат и казвам: „Някой, който винаги пита за мистерии, вместо да търси истината, не е човек, който приема истината. Той не може да бъде спасен в бъдеще. Онези, които винаги търсят мистерии, не са добри. Не проповядвайте евангелието на такива хора“. Защо казвам това? В крайна сметка кой задава тези въпроси? Не е някой друг, а самите те. Те искат да зададат тези въпроси и да узнаят отговорите им, и си мислят, че не знам кой пита, сякаш не мога да ги прозра! След като кажа това, те го чуват и си мислят: „Бог каза, че не съм добър, така че повече няма да питам“. Какво ще кажете за Моя подход? Не ги ли накара той ефективно да млъкнат? Ако им бях отговорил, нямаше ли това да е точно по техния план? Тогава, след като са получили малко, щяха да поискат още и още и да задават въпроси безкрай. Длъжен ли съм да им обяснявам тези неща? Какво изобщо би могъл да направиш с това знание? Дори да знам, няма да ти кажа. Защо да ти казвам? Тълкувател на писанията ли съм? За богословски науки ли си дошъл тук? Идваш да Ме проучваш внимателно, а Аз трябва просто да отворя сърцето Си за твоята внимателна проверка ли? Уместно ли е това? Идваш да Ме изпитваш, а Аз трябва да ти позволя да Ме изпитваш ли? Уместно ли е това? Ти не си тук, за да приемеш истината. Идваш, като задаваш въпроси с враждебно, изпълнено със съмнения и разпитващо отношение. Няма как да ти дам отговори. Някои хора казват: „Не трябва ли да се отговори на всеки въпрос?“. Зависи от материята. Когато става въпрос за истината и църковното дело, все пак трябва да преценя ситуацията. Ако вече съм ти казал преди, а ти все още се преструваш, че не знаеш, като се преструваш, че питаш смирено, тогава няма да ти отговоря. Ще те кастря и след това ще разбереш. От гледна точка на това как антихристите проучват внимателно и анализират Христос, както и на тяхното любопитство относно същността на Христос и Бог, какво точно проучват внимателно антихристите? Те проучват внимателно истината. Отнасят се към всичко, което Бог прави, като към обект на своето внимателно проучване и анализ, като го използват като начин да убиват времето. Те следват Бог, сякаш са учени, които изучават определена област или определен обем знания, точно както неверници, които посещават богословско училище. Могат ли такива хора да получат Божието просветление? Могат ли да получат светлина? Могат ли да разберат истината? (Не.)

В църквата има някои задачи, несрещани преди, а някои включват професионална работа. Когато напътствам такава работа, някои хора слушат усърдно и смирено, като схващат принципите, които трябва да се спазват при изпълнението на този дълг, и истината реалност, която трябва да се практикува и в която трябва да се навлезе. Някои хора обаче си блъскат главите, като проучват внимателно в сърцата си. Те си мислят: „Ти не си изучавал тези области. Освен това можеш ли наистина да изучиш толкова много области? Кой може да разбира и да знае всичко? На какво основание ни напътстваш? Защо трябва да те слушаме? Въпреки че понякога това, което казваш, когато ни напътстваш, наистина има смисъл, откъде го знаеш? Ако не изучавам нещо, няма да знам за него. Трябва да разсъждавам, да се стремя да науча повече, да видя повече, да чуя повече и да се опитам да стигна до момента, в който не се нуждая от твоето напътствие и да мога да го правя сам. Изглежда, че и ти се учиш в движение, като го овладяваш малко по малко“. Те гледат само външния вид, без да виждат, че, от една страна, каквото и да казва или да прави този човек, има принципи — независимо коя работа се напътства, тя се извършва според принцип и този принцип е свързан с действителните нужди на хората и с желаните резултати от действителната работа. От друга страна, и най-важното, този човек не е учил нищо. Неговото знание, ученост, прозрение и преживяване не са забележителни. Но има едно нещо, което хората не бива да забравят: независимо дали Неговото прозрение, знание, преживяване и експертиза са богати или заслужаващи внимание, източникът, отговорен за извършването на настоящата работа, не е тази външна плът, а същността на тази плът — Самият Бог. Следователно, ако съдиш въз основа на външния вид на тази плът — по Неговия ръст и външност, по тона, интонацията и начина на говорене — няма да можеш да обясниш или да проумееш защо Той може да поеме и да бъде компетентен в тези задачи, няма да си способен да прозреш това. Това, че не можеш да го прозреш, означава ли, че въпросът е неразрешим? Не, той може да бъде разрешен. Няма нужда да го прозираш. Трябва само да знаеш, да помниш и да признаеш едно нещо: Христос е плътта, в която Бог е въплътен. Принципите, позицията и отношението, които хората трябва да имат към Христос, не са да проучват внимателно, да анализират или да задоволяват любопитството си, а да признават, да приемат, да слушат и да се покоряват. Ако проучваш внимателно и анализираш, това в крайна сметка ще ти позволи ли да видиш Божията същност? Няма. Бог не позволява на никого да Го анализира или да Го проучва внимателно. Колкото повече проучваш внимателно и анализираш, толкова повече Бог ще крие от теб. Какво чувстват хората, когато Бог крие? Те чувстват, че представата за Бог в сърцето им става неясна, понятието им за истината става неопределено и всичко за пътя, който трябва да следват, е замъглено. Сякаш има стена, която ти пречи да виждаш. Не можеш да видиш посоката напред, всичко е мъгливо. Къде е Бог? Кой е Бог? Наистина ли Бог съществува? Тези въпроси са като черна стена, изпречила се пред теб, което означава, че Бог крие лицето Си от теб, и прави така, че да не можеш да Го видиш. Всички тези видения стават нереалистични за теб, губят се и мрак изпълва сърцето ти. Когато сърцето ти е помрачено, имаш ли все още път напред? Знаеш ли все още какво да правиш? Не знаеш. Без значение колко ясни са били първоначалната ти посока и цели, когато проучваш внимателно и анализираш Бог, те ще станат нереалистични и мрачни. Когато хората изпаднат в такава ситуация, в такова състояние, те са в опасност. Това се случва с онези, които се съсредоточават върху внимателното проучване на Бог. Антихристите винаги са в такава ситуация, с непрогледен мрак пред себе си, неспособни да различат кои са положителните неща, коя е истината. Без значение какво прави Бог, те са неспособни да потвърдят, че това наистина е Бог, че това е Самият Бог. Колкото и да гледат, те виждат въплъщението само като човек, защото винаги проучват внимателно и анализират, така че и Бог продължава да ги заслепява. Ти ги виждаш с широко отворени очи, светли и големи, но те все още са слепи. Когато Бог скрие лицето Си от хората, сърцата им сякаш са загрубели, потопени в пълен мрак. Те виждат само повърхностните явления, неспособни са да възприемат пътя, който се крие в тях, не успяват да разберат скритата истина — нещо повече, те не могат да видят Божията същност или Неговия нрав.

Подлагането на Божието явяване и дело на анализ и внимателна проверка няма да доведе до никакви резултати. Жизненоважно е да не се изпада в състояние на анализиране и внимателно проучване. Това е път на негативност. Тогава какъв е положителният път? Тъй като твърдо вярваш, че това е Божие дело, че този обикновен човек е плътта, в която Бог е въплътен и че има Божията същност, тогава трябва да приемеш и да се покориш безусловно. Хората чувстват, че тази плът има много аспекти, които са неприятни, много аспекти, които противоречат на човешките представи и фантазии. Това е проблем за хората. Бог действа по този начин и това, което трябва да се промени, са представите на хората, техният покварен нрав и тяхното отношение към Бог, а не плътта, в която Бог е въплътен. Хората трябва да търсят истината тук, да търсят Божиите намерения и да заемат своята правилна гледна точка и позиция, вместо да Го признават за Бог и въпреки това да искат да Го проучват внимателно или да анализират и обсъждат това, което Той върши и казва. Това би било голям проблем. Когато твоята позиция и ъгъл, под който приемаш истината, са погрешни, резултатът от начина, по който възприемаш всичко, ще се промени, като засегне пътя и посоката на твоя стремеж. Във всичко, което Бог върши или казва, дали то отговаря на човешките представи или не, е само временен въпрос. Приносът и стойността за човешкия род на всичко, което Бог прави, стойността, която то носи на човешкия живот, са вечни. Те не могат да бъдат променени от никой човек, от никоя академична дисциплина, от никакво твърдение или аргумент, или от никаква тенденция. Това е стойността на истината. Възможно е понастоящем словата и действията на този обикновен човек да не могат да задоволят твоето любопитство или суета, нито да могат напълно да те убедят или да те спечелят както в сърцето, така и в думите. Но приносът на всички слова, които Той изрича днес, и на цялото дело, което Той върши в тази епоха и през този период за целия човешки род, за цялата епоха и за целия Божи план за управление, е во веки непроменим — това е факт. Затова един ден ти ще осъзнаеш: „Преди двадесет-тридесет години проучвах внимателно, тълкувах погрешно, съпротивлявах се и дори осъждах и заклеймявах определено твърдение, направено от този обикновен човек. Двадесет-тридесет години по-късно, когато отново преглеждам това твърдение, сърцето ми е изпълнено с чувство за задълженост и самообвинение“. Покварените хора са низши и незначителни пред Бог, те са завинаги младенци, недостойни за споменаване. Без значение колко работа върши човек, в сравнение с приноса за целия човешки род на всяко слово, изречено от Бог през който и да е период и при каквито и да са обстоятелства, разликата е като между небето и земята! Така че ти трябва да разбереш, че Бог не е обект, който хората да проучват внимателно, да анализират и да подлагат на съмнение. Божието дело и плътта, в която Бог е въплътен, не са тук, за да задоволяват любопитството на хората. Той върши цялото това дело не за да убива време или да пропилява дните — Неговото намерение е да спаси хората на една епоха, да спаси целия човешки род, а резултатите от делото, което Той възнамерява да извърши, трябва да траят вечно. Антихристите се отнасят към Христос като към обикновен човек, когото да проучват внимателно и да анализират, за да задоволят любопитството си. Какво е естеството на това, което правят? Може ли то да бъде разбрано или простено? Те са грешници во веки веков, прокълнати и навеки непростими! Ако човек има човешка природа, ако разбира истината и притежава истината реалност, дори да го проучват внимателно е доста отблъскващо. Да се отнасяш към Христос като към обикновен човек и вътрешно да Го проучваш внимателно, да се отнасяш към всичко, което Той прави, с враждебност и клевета, и да се опитваш единствено да задоволиш своето любопитство относно словата, които Той изрича — дори някои хора, щом Ме видят, казват: „Разговаряй още за истината, разговаряй още за езика на третото небе, кажи още неща, които не знаем“ — за какво смятат те този човек? За някой, който да им разсейва скуката? Как Бог окачествява този въпрос? Не е ли това богохулство? Ако е насочено към хора, това се нарича подигравка и присмех. Ако е насочено към Бог, това е богохулство.

В съдържанието на това проявление — внимателно проучване, анализ и любопитство — природата същност на антихристите се разкрива като нечестивост, като неприязън към истината. Те пренебрегват всички положителни неща, презират ги и се отнасят към тях пренебрежително, като не щадят дори плътта, в която Бог е въплътен. Те трябва да задоволят любопитството си по всички въпроси, като подлагат всичко на своята внимателна проверка и искат да правят заключения и да стигнат до същината на всичко, за да проумеят какво се случва, така че да изглеждат знаещи и интелигентни. Това е поквареният нрав на хората. Свикнали да проучват внимателно всичко, сега те насочват своята внимателна проверка към Бог. И какво им носи това? Усъвършенстване и спасение? Не, то им носи само погибел и унищожение! Ето как се окачествяват антихристите. Те са прокълнати и заслужаващи заклеймяване. В подхода си към плътта, в която Бог е въплътен, те никога не заемат позицията на последователи или сътворени същества, за да Го приемат и възприемат. Вместо това те Го възприемат и подхождат към Него от гледната точка и позицията на учен, на всезнайко, на човек, изпълнен с любопитство, и на надменен индивид, който е неспособен да възприеме истината и който презира положителните неща. Съвсем ясно е, че такива хора не могат да бъдат спасени.

6 юни 2020 г.