Някои хора научават малко история, разбират малко от политика и, от една страна, обичат да се перчат, а от друга, си мислят: „Въплътеният бог притежава божията същност и истина. Той е наясно с факта, че бог господства над всички неща и разбира съответните подробности. И така, ако разбирам от политика и история, мога ли да отговоря на нуждите му? Мога ли да задоволя любопитството му към всички тези неща?“. Казвам ти, грешиш! Това, което най-много Ме отблъсква, е първо политиката, и второ, историята. Ако говориш за история, като споделяш хумористични, подобни на разкази анекдоти или разговаряш непринудено за убиване на времето, става. Но ако се отнасяш към тези думи, към тези въпроси, като към нещо сериозно, което да обсъждаш с Мен, за да се подмажеш, да изградиш връзка, тогава грешиш. Нямам никакво желание да слушам тези неща. Някои хора погрешно си мислят: „Ти общуваш за истината и провеждаш събирания за хората, защото трябва да го направиш. Дълбоко в себе си това, което най-много обичаш, е голям хаос в света. Ти се страхуваш, че светът може да не е достатъчно хаотичен. Винаги, когато има бедствие, кой знае колко си щастлив зад кулисите, може би дори пускаш фойерверки, за да празнуваш!“. Казвам ти, не е така. Дори големият червен змей да загине и да се срине, Аз ще остана такъв, какъвто съм. Някои хора питат: „Ти няма ли да се радваш, ако големият червен змей се срине? Когато големият червен змей бъде унищожен и наказан, не трябва ли да пуснеш фойерверки? Не трябва ли да организираш голямо угощение и да празнуваш с Божиите избраници?“. Кажете Ми, това ли трябва да направя? Правилно ли е, или е погрешно да го направя? Това съответства ли на истината? Някои казват: „Големият червен змей толкова много е преследвал Божиите избраници, разпространявал е безпочвени слухове за Бог и е клеветил Неговото име, хулил е и е осъждал Бог. Не трябва ли да празнуваме малко, когато получи своето възмездие?“. Ако вие празнувате, Аз позволявам това, защото имате своите настроения. Ако всички сте радостни, като стоите будни три дни и три нощи, събирате се заедно да четете Божиите слова, да пеете химни и да танцувате, за да възхвалявате Божията праведност, да се радвате, че Бог най-накрая е унищожил и стъпкал под нозете Си големия червен змей, врага, и Божиите избраници вече няма да страдат от неговото преследване и мъчения, вече няма да са неспособни да се върнат по домовете си и най-накрая могат да се върнат при семействата си, настроението на всички е разбираемо. Ако искате да празнувате и да се отпуснете по този начин, Аз съм съгласен. Но що се отнася до Мен, Аз ще правя това, което трябва да правя. Аз не се занимавам с такива дейности. Някои хора питат: „Защо имаш такова отношение? Това не обезсърчава ли духа на хората? Защо не покажеш малко плам? Ако не присъстваш в най-критичния момент, как можем да празнуваме?“. Празнуването не е погрешно, но има едно нещо, за което трябва да разговаряме ясно: да кажем, че големият червен змей е наказан, че Бог го е отстранил. Този дяволски цар, който някога е служил за усъвършенстването на Божиите избраници, е унищожен и изкоренен — е, какво да кажем за духовния ръст на Божиите избраници? Колко истина сте разбрали? Ако всички вие можете да изпълнявате дълга си съгласно критериите, ако всички сте сътворени същества съгласно критериите, които са способни да се боят от Бог и да отбягват злото, като всеки човек притежава духовния ръст на Йов и Петър, и ако всички вече сте спасени, тогава наистина моментът е радостен, нещо, което е достойно за празнуване. Ако един ден обаче големият червен змей падне, а вашият духовен ръст не достигне нивото на предано изпълнение на дълга ви, ако все още няма боязън от Бог у вас и ако не сте способни да отбягвате злото, ако сте изключително далеч от духовния ръст на Йов и Петър, ако сте неспособни да се покорите истински на Божието върховенство и не можете да бъдете считани за сътворени същества, които са съгласно критериите, тогава за какво да се радвате? Не е ли това просто празна радост? Такова празнуване би било безсмислено и без стойност. Някои хора казват: „Големият червен змей ни преследва толкова много. Със сигурност е добре да го мразим, нали? Би трябвало да е добре да разпознаем същността му, нали? Той ни е преследвал толкова много. Защо да не можем да се радваме, когато бъде отстранен?“. Добре е да се радвате, да изразявате емоциите си. Ако мислиш обаче, че унищожаването на големия червен змей означава приключване на Божия план за управление, че човечеството е спасено, като приравняваш унищожаването на големия червен змей със завършването на Божия план за управление, както и със собственото си спасение и усъвършенстване, не е ли това разбиране погрешно? (Да, така е.) И така, какво разбирате сега? По отношение на Божия враг, големия червен змей, каква е съдбата му и какво се случва с него са Божии дела и те нямат никаква връзка с твоя стремеж към промяна на нрава или към спасение. Големият червен змей е просто контрастиращ предмет, средство за обслужване, което е подчинено на Божието устройване. Какво прави той и как Бог го използва, за да служи, са Божии дела, несвързани с хората. Следователно, ако си твърде загрижен за съдбата му, като му позволяваш да разсейва сърцето ти, тогава има неприятност, има проблем. Бог господства над всички неща, включително над големия червен змей и над всички дяволи и сатани, така че каквото и да правят дяволите и сатаните, както и да са те, това няма връзка с твоето навлизане в живота или с твоята промяна на нрава. Какво те засяга? Трябва да разпознаеш нечестивата и жестока същност на неговата съпротива срещу Бог, неговата същност на враждебност към Бог и на враг на Бог — това е, което трябва да разбереш. Що се отнася до останалото, какви бедствия Бог му изпраща, как Бог устройва съдбата му, това няма нищо общо с теб и няма полза да го знаеш. Защо няма полза? Защото дори да знаеш, не можеш да разбереш защо Бог действа по такъв начин. Дори да го видиш, няма да знаеш защо Бог избира да действа така, не можеш да разбереш напълно истината зад това. Ще приключа темата тук само с тези кратки бележки.

Проявленията на антихристите, които използват подмазване, ласкателство и благозвучни думи, разбира се, се срещат и при обикновените покварени хора, но по какво се различават антихристите от обикновените покварени хора? В тяхното подмазване, ласкателство и благозвучни думи няма уважение, няма искреност. Вместо това те целят да си играят с въплътения Бог, да Го изпитват и да Го използват и така възникват тези практики. Те имат свои собствени цели. Стремят се да си играят с обикновения човек, когото виждат пред себе си, чрез подмазване, ласкателство и благозвучни думи, да заблудят Христос, като направят Христос неспособен да прозре кои са те в действителност, какъв покварен нрав имат, каква почтеност, каква същност притежават те и към коя категория хора принадлежат. Искат да заблуждават и да мамят, нали? (Да.) В тяхното подмазване, ласкателство и благозвучни думи има ли поне една искрена дума? Нито една. Намерението и целта на антихристите са да мамят, да заблуждават и да си играят. Не са ли тези практики същността на това, че антихристите презират истината? (Да.) Те смятат, че всички обикновени хора обичат да слушат приятни думи, да се радват на ласкателства и обичат другите да пълзят пред тях, което им дава чувство за значимост и прави статуса им да изглежда по-уважаван и по-величествен от този на обикновения човек. Точно обратното, ако някой се държи прекалено раболепно пред Христос, като му липсват почтеност и достойнство, говори уклончиво, винаги се опитва да мами и винаги се опитва да прикрива факти, отнася се към Христос с преструвка и лъжа, Христос не само няма да се хване на това, но и ще ти се подразни в сърцето Си. До каква степен? Бог би казал, че този човек е отвратителен, като не изрича нито една истина, мисли само как да лиже подметки, че не е нищо добро, че не е положителна личност — такъв човек е ненадежден и недостоен за доверие. Ненадежден и недостоен за доверие — това е определението, дадено за такива хора. На пръв поглед това са само две фрази, но в действителност такъв човек не обича истината, не може да я получи и е малко вероятно да бъде спасен. Какво е значението и стойността на това такъв човек да вярва в Бог, ако не може да придобие истината и е малко вероятно да бъде спасен? Ако не причинява прекъсвания или смущения, той може да играе ролята само на контрастиращ предмет или на средство за обслужване в Божия дом, точно като големия червен змей. Какво означава да играе ролята на нещо? Означава временно, като стигне, докъдето може, подобно на теглене на каруца, при което продължава, докато не я преобърне. Защо трябва да играе роля? Защото такива хора не се стремят към истината. Те толкова презират и поругават истината в сърцата си, толкова се подиграват на истината и си играят с нея, че крайният им завършек гарантирано ще бъде като на Павел, неспособни да стигнат до края. Следователно този тип хора могат да играят ролята само на временни обслужващи в Божия дом. От една страна, те позволяват на онези, които истински се стремят към истината, да израснат в проницателност и разбиране. От друга страна, те вършат това, на което са способни в Божия дом, като служат, доколкото могат, защото такива хора не могат да стигнат до края на пътя.

Един ден, когато излязох навън, срещнах позната. Преди да успея да кажа и дума, тя първа Ме попита: „Толкова отдавна не сме се виждали. Всеки ден те чакам тук, толкова много ми липсваше, че не можех да остана вкъщи. Просто все те търся сред тълпите, които идват и си отиват оттук!“. Помислих си, че може би тази жена е малко недобре психически. Уговарял ли съм се с теб? Защо ще Ме чакаш тук всеки ден? Щом се срещнахме, нека поговорим по същество. Попитах я: „Как си напоследък?“ Тя отговори: „О, не ме карай да започвам. От последната ни среща мислех толкова много за теб, че не можех нито да ям, нито да спя. Просто се надявах един ден да те видя“. Казах: „Нека поговорим по същество. Какво беше състоянието ти през този период?“ „Доста добро. Добре беше.“ „Проведохте ли избори във вашата църква? Все още ли е същият водач?“ „Не, избраха еди-кого си.“ „Как е той?“ „Добре е.“ „Тогава защо беше освободен от длъжност предишният църковен водач?“ „Не съм сигурна. Той се справяше добре.“ „Бъди по-конкретна, не повтаряй само „добре“. Да не би да не можеше да върши конкретна работа?“ „Според мен се справяше добре“. „А какво ще кажеш за човешката природа на новоизбрания водач? Как възприема истината? Може ли да върши конкретна работа?“ „Справя се добре“. Каквото и да я питах, отговорът ѝ винаги беше „добре“, което правеше разговора невъзможен. Затова си тръгнах. Какво мислите за тази история? Как трябва да се казва тази история? („Добре“.) Тази история се казва „Добре“. При взаимодействията Ми с много хора малцина са тези, които говорят от позицията на човешкия разум, камо ли в съответствие с истините принципи. Устите на повечето хора са пълни с лъжи, безсмислици, заблуди и нагли думи. Няма нито едно истинско твърдение. Дори не изисквам всяко изречение, което казваш, да съответства на истината или да има истината реалност, но поне трябва да можеш да говориш като човек, да покажеш малко искреност, да покажеш малко истинско чувство. Без тези неща може ли да има диалог? Не може. Ти винаги изричаш празнословия и лъжи. Когато се сблъскаш със ситуации, излизат все безсмислици, заблуди, обидни и нагли думи и се появяват думи за оправдание и защита, което прави невъзможно да се разбираме или да общуваме, нали? (Да, така е.)

Много хора ядат и пият Божиите слова, като вярват, че тези слова са свързани само с Бог на небето, само с Божия Дух и само с Онзи Бог, Който е невидим и неосезаем. Тъй като Онзи Бог е толкова далечен, словата Му се считат за достатъчно дълбоки, че да бъдат наречени истина. Обаче за този обикновен човек пред тях, за този човек, когото могат да видят и чийто глас могат да чуят, когато говори, се счита, че има малка връзка с истината, с Бог или с Божията същност. Това е така, защото Той е видим и е много близо до хората, не въздейства по никакъв начин на сърцата или очите им и не им носи никакво чувство на загадъчно любопитство. Хората смятат, че този обикновен, осезаем и говорещ човек е твърде лесен за разгадаване, твърде прозрачен. Дори си мислят, че могат да проникнат с един поглед в Него и да Го прозрат напълно. В резултат на това хората несъзнателно се отнасят към Христос по същия начин, по който биха се отнесли към един човек, по същия начин, по който биха се отнесли към всеки човек със статус или власт. Това съгласно истините принципи ли е? Как може Христос да бъде приравняван с покварените хора със статус и власт? Когато хората се подмазват на покварени личности със статус и власт и ги ласкаят, те придобиват ползи и тяхното одобрение. Покварените се наслаждават на това. Те желаят подмазването, ласкателството и раболепието на другите, тъй като то ги кара да изглеждат по-благородни и по-висши, като допълнително подчертава собствения им статус и власт. Христос обаче, Който има Божията същност, е точно обратното на това. Когато човек има статус и слава, то не е защото притежава благородна същност или характер. Затова трябва да използва всякакви средства, за да накара другите да го боготворят и ласкаят, така че да покаже своята слава и статус. За разлика от него, Христос, Който има Божията същност, поначало притежава идентичността и статуса на Бог, които са по-висши от същността и статуса на всяко сътворено същество. Неговата идентичност и същност съществуват обективно, като не се нуждаят от превъзнасянето на някое сътворено същество за потвърждение, нито Той се нуждае от подмазването или ласкателството на някое сътворено същество, за да докаже Своята идентичност, същност или Своя благороден статус. Това е така, защото е присъщ факт, че Христос притежава Божията същност. Тя не Му е дадена от никой човек, още по-малко е спечелена чрез години на преживяване сред човечеството. Тоест, без всички сътворени същества, идентичността и същността на Бог остават такива, каквито са. Без никое сътворено същество да се покланя на Бог или да Го следва, Божията същност остава непроменена — това е факт, който не се променя. Антихристите погрешно вярват, че каквото и да каже или да направи Христос, хората трябва да използват благозвучни думи, да Го аплодират, да следват течението и да се подмазват, за да угодят на Неговите предпочитания и да не противоречат на Неговите намерения, като си мислят, че това може да накара Христос да почувства съществуването на Своята идентичност и на Своя статус. Това е груба грешка! Как някой сред поквареното човечество със слава, власт и статус придобива своята слава и власт? (Чрез подмазване и раболепие.) Това е един аспект. В допълнение към този аспект — постига това главно чрез своите борби и усилия сред хората, дори чрез манипулация и чрез спечелването или заграбването ѝ посредством различни средства. Това е просто репутация, висока позиция или ранг сред хората. Тази висока репутация, висок ранг и висок статус правят така, че човекът да изпъква сред тълпата, да стане водач, човек, който взема решения с правото да има последната дума. Но каква е същността на този човек със статус и слава, който стои над другите хора? Има ли някаква разлика между него и останалите? Неговата идентичност и същност са абсолютно същите като на всеки обикновен покварен човек. Той е обикновено сътворено същество, покварено под властта на Сатана, способно да предава истината и положителните неща, да изопачава правилното и грешното, да противоречи на фактите, да върши зло, да се съпротивлява на Бог, да се противопоставя на Небето и да Го проклина. Неговата истинска идентичност и същност са на човек, покварен от Сатана, на човек, който може да се съпротивлява на Бог, което прави славата и статуса му просто празни титли. Онези, които са достатъчно безмилостни, жестоки и злобни, които биха убивали или наранявали другите заради статус и слава, придобиват високи позиции. Онези, които умеят да кроят схеми, които имат методи и които могат да заговорничат, стават водачи на другите. Тези индивиди са по-злобни, по-жестоки и по-нечестиви от обикновените покварени хора. Те обичат да се отнасят към тях единствено с благозвучни думи, с раболепие, с подмазване и с ласкателство. Ако им кажеш истината, рискуваш живота си. Антихристите внасят тези светски правила на играта и философии за светските отношения в Божия дом, като ги прилагат във взаимодействията си с Христос. Те допускат, че ако Христос иска да се утвърди, Той също трябва да обича да Му се подмазват, да Го ласкаят и да Му говорят благозвучни думи. По този начин те неусетно се отнасят към плътта, в която Бог е въплътен, просто като към член на поквареното човечество, какъвто е подходът на антихристите. Поради това нравът, който антихристите проявяват в своите взаимодействия с Христос, несъмнено е нечестив. Те са с нечестив нрав, обичат да спекулират и да разсъждават за мислите на хората, обичат да оценяват думите и израженията на другите хора и обичат да използват определени средства, някои правила на играта, използвани от светските хора, в отношението си към Христос и по въпроси, засягащи техните взаимодействия с Него. Коя е най-сериозната грешка, която допускат? Защо могат да действат по този начин? Къде се крие първопричината? Бог казва, че въплътеният Бог е обикновен човек. Щом чуят това, антихристите се радват, като казват: „Е, добре тогава, ще се отнасям към теб като към обикновен човек. Сега имам основа за отношението си към теб“. Когато Бог казва, че плътта, в която Бог е въплътен, има Божията същност, антихристите отговарят: „Божията същност? Защо не я виждам тогава? Къде е тя? Как се проявява? Какво разкрива той, за да докаже, че има божията същност? Аз знам само да се подмазвам на тези със статус и да ги лаская. Никога не мога да сгреша, ако се подмазвам на хората и ги лаская. Това винаги е най-доброто. Във всеки случай е по-добре, отколкото да казвам истината“. Това е нечестивостта на антихристите. Ето как антихристите не вярват в истината, нито я приемат, като живеят единствено според философията на Сатана.

Някои хора казват: „Всички харесват хората, които умеят да се подмазват, да ласкаят и да изричат приятни думи. Единствено Бог не харесва такива хора. Тогава какъв тип хора всъщност харесва Бог? Как човек трябва да взаимодейства с Бог, за да бъде харесван от Него?“. Вие знаете ли? (Бог харесва честните хора, хората, които говорят на Бог това, което им е на сърцето, хората, които отварят сърцата си и общуват с Бог без измама.) Нещо друго? (Онези, които имат богобоязливо сърце, които са способни да слушат и да приемат Божиите слова.) (Онези, чието сърце е обърнато към Божия дом, които са в единомислие с Бог.) Всички вие споменахте няколко аспекта на това да бъдеш честен човек, които трябва да се практикуват. Да бъдеш честен човек е изискване на Бог към човека. Това е истина, която човек трябва да практикува. Какви са тогава принципите, които човек трябва да спазва в отношенията си с Бог? Да бъде искрен: това е принципът, който трябва да се следва при взаимодействието с Бог. Не прилагайте практиките на невярващите на подмазване или ласкателство. Бог няма нужда от човешко подмазване и ласкателство. Достатъчно е да бъдете искрени. А какво означава да бъдеш искрен? Как трябва да се приложи това на практика? (Просто да се отвориш към Бог, без да се преструваш, без да криеш нищо или да пазиш тайни, като взаимодействаш с Бог с честно сърце и бъдеш прям, без зли помисли или хитрости.) Точно така. За да бъдеш искрен, първо трябва да оставиш настрана личните си желания. Вместо да се съсредоточаваш върху това как Бог се отнася към теб, трябва да се разкриеш напълно пред Бог и да кажеш каквото ти е на сърцето. Недей да разсъждаваш или да обмисляш какви ще бъдат последствията от думите ти. Кажи каквото мислиш, остави настрана мотивите си и не казвай неща, само за да постигнеш някаква цел. Имаш твърде много лични намерения и примеси, винаги си пресметлив в начина, по който говориш, като си мислиш: „Трябва да говоря за това, а не за онова, трябва да внимавам какво казвам. Ще го кажа по начин, който е изгоден за мен, който прикрива недостатъците ми и който ще остави добро впечатление у бог“. Това не е ли таене на мотиви? Преди да си отвориш устата, умът ти е изпълнен с коварни мисли, премисляш по няколко пъти това, което искаш да кажеш, а когато думите излязат от устата ти, те вече не са толкова чисти, ни най-малко не са истински и съдържат собствените ти мотиви и схемите на Сатана. Това не е искреност. Това означава да имаш зловещи мотиви и лоши намерения. Нещо повече, когато говориш, винаги следиш изражението на лицето и погледа на хората: ако имат положително изражение на лицето, продължаваш да говориш. Ако не, сдържаш се и не казваш нищо. Ако погледът им е лош и изглежда сякаш не им харесва това, което чуват, премисляш и си казваш: „Е, ще кажа нещо, което те интересува, което те прави щастлив, което ще ти хареса и с което ще спечеля благоразположението ти“. Това ли е да си искрен? Не е. Някои хора не докладват, когато видят някой да върши зло и да причинява смущения в църквата. Те си мислят: „Ако пръв докладвам това, ще обидя този човек, а ако случайно сгреша, ще трябва да бъда кастрен. Ще изчакам другите да го докладват и ще се присъединя към тях. Дори да сгрешим, не е голяма работа — в крайна сметка не можеш да осъдиш тълпата. Както се казва в поговорката, „Вятърът брули високите дървета“. Аз няма да бъда това високо дърво. Само глупак би настоявал на това“. Това ли е да си искрен? Със сигурност не е. Такъв човек всъщност е много хитър. Ако стане църковен водач или надзорник, няма ли да причини загуба на църковното дело? Със сигурност ще го направи. Такъв човек не трябва да бъде използван в никакъв случай. Можете ли да разпознаете този тип хора? Да кажем например, че има водач, който е извършил някои лоши неща и е смутил църковното дело, но все пак никой не разбира какво всъщност се случва с този човек, нито Горното знае какъв е той — само ти знаеш какво всъщност се случва с него. Би ли отнесъл честно проблема към Горното при такива обстоятелства? Именно този въпрос най-добре разкрива човека. Ако скриеш въпроса и не кажеш нищо на никого, дори на Бог, като чакаш да дойде денят, в който този водач вече е извършил толкова много зло, че е провалил църковното дело и всички вече са го разобличили и са се справили с него, за да се изправиш и кажеш: „През цялото време знаех, че не е добър човек. Просто някои хора го мислеха за такъв. Ако бях казал нещо, никой нямаше да ми повярва. Затова не проговорих. Сега, след като е извършил някои лоши неща и всички могат да преценят кой е, мога да кажа какво всъщност се случва с него“, това ли е да си искрен? (Не.) Ако всеки път, когато се разобличават нечии проблеми или се докладва проблем, следваш тълпата и си последният, който се изправя, за да го разобличи или да докладва проблема, дали си искрен? Нищо от това не е да си искрен. Ако някой не ти е по вкуса или някой те е обидил и знаеш, че не е зъл човек, но понеже си дребнав, си го намразил и искаш да му отмъстиш, да го изложиш, може да измислиш начини и да потърсиш възможности да кажеш някои лоши неща за него на Горното. Може просто да излагаш факти, без да заклеймяваш този човек, но когато излагаш тези факти, намерението ти вече е разкрито: искаш да се възползваш от Горното или да накараш Бог да каже нещо, за да се справи с него. Като докладваш проблеми на Горното, ти се опитваш да постигнеш целта си. Това очевидно е примесено с лични користни цели и със сигурност не е проява на искреност. Ако той е зъл човек, който смущава църковното дело, и ти докладваш проблема на Горното, за да защитиш това дело, и освен това проблемите, които докладваш, са напълно достоверни, това е различно от справянето с нещата посредством сатанински философии. Това произтича от чувство за справедливост и отговорност и е изпълнение на твоята преданост. Ето как се проявява искреността.

Бог не харесва хора, които се подмазват, ласкаят или изричат благозвучни думи. Тогава какъв тип хора харесва Бог? Как се харесва на Бог хората да взаимодействат и да разговарят с Него? Бог харесва честните хора, харесва хората да бъдат искрени с Него. Няма нужда да следиш тона и изражението Му или да Му се подмазваш. Трябва само да бъдеш искрен, да имаш искрено, неприкрито сърце, без преструвки, без маска, и външният ти вид да отговаря на това, което е в сърцето ти. Тоест, когато се отнасяш към Христос и когато взаимодействаш с Него, няма нужда да полагаш никакви усилия, да си пишеш „домашното“, нито да подготвяш или да правиш нещо предварително. Нищо от това не е необходимо. Бог харесва искреността: сърдечния, нормален, естествен разговор и взаимодействие. Дори да кажеш нещо погрешно или да използваш неподходящи думи, това не е проблем. Например да кажем, че отида на някое място и готвачът пита: „Имаш ли някакви ограничения в диетата? Кои храни ядеш и кои не? Какво да приготвя?“ Аз казвам: „Да не е твърде солено, без люта храна, а също така да не е твърде мазно и без пържени храни. За основна храна може ориз или тестени изделия“. Тези указания дълбокомислени ли са? (Не.) Всеки, който знае да готви, би разбрал веднага, без да има нужда от гадаене, премисляне или конкретни насоки или обяснения. Просто готви според опита си, това е нещо просто. Но дори най-простото нещо е непостижимо за хората, защото те имат покварен нрав и егоизъм. Казвам му да не е твърде мазно, но след това по време на готвенето той използва голяма лъжица мазнина за малка чиния със зеленчуци, като на практика ги запържва и им придава много тежък и мазен вкус. Казвам му да не е твърде солено, а той слага съвсем малко сол, така че е почти безвкусно. С толкова много мазнина и такъв блудкав вкус, може ли все още да е апетитно? Готвачът не може да свърши както трябва даже тази малка задача и дори казва: „Трудно е да се проумеят божиите намерения. Всяка дума, която бог казва, е истина. Трудно е за хората да я приложат на практика!“. Какво означава „трудно е да се приложи на практика“? Не че е трудно да се практикува, а че ти не го практикуваш. Егоизмът ти е твърде голям. Винаги имаш собствени намерения и лични примеси. Винаги искаш да правиш нещата според собствената си воля, като вършиш всичко според собствения си вкус. Аз казвам: „Не подлютвай ястията, когато готвиш. Ако всички обичате люта храна, направи някакви нелюти ястия за Мен“. Но когато готви, той настоява да ги подлюти; започва да яде енергично и смята, че е страхотно. Аз казвам: „Казах ти да не го подлютваш. Защо го подлюти?“ „Това ястие трябва да е люто. Не е ароматно без лютото, губи вкуса си без него“. Що за човек е това? Има ли добри намерения? Някои хора обичат да ядат месо. Аз казвам: „Ако обичаш месо, направи ястие с много месо за себе си. Сложи по-малко месо в ястията, които готвиш за Мен, или просто ми направи зеленчуково ястие“. Той с готовност се съгласява, но когато готви, не се съобразява с молбата Ми и слага големи парчета месо в тенджерата, като дори добавя люти чушки. Месото вече е мазно, но въпреки това той го пържи, като прави всичко по собствения си тежък вкус. Ако не му позволя да прави това, за него е неприемливо. Той дори казва: „Твърде трудно е да ти се угоди. Това е вкусно! Всички останали го ядат, защо не го ядеш? Не готвя ли това за теб? Да ядеш повече е добре за здравето ти, дава ти енергия. Ако си здрав, не може ли да изнасяш повече проповеди? Аз мисля както за теб, така и за братята и сестрите в църквата“. Този човек не е ли ужасно досаден? Има силни желания във всичко, собствени мнения и идеи за всичко. Да не говорим дали притежава някаква истина или не, той няма дори най-основната човешка природа. Това ли е да си искрен? (Не.) В началото, когато този човек Ме попита, Ми се струваше, че е порядъчен, че би трябвало да може да готви много добре. Но щом ястието е сервирано, разбирам — той говори любезно, изглежда, че се държи добре с Мен, но всъщност е просто един егоистичен и достоен за презрение тип.

Има един такъв човек, когото виждам често. По природа тя е пресметлива и съобразителна. Когато взаимодейства с Мен, щом Аз взема лекарството Си, вече Ми носи вода. Когато съм на път да изляза, тя веднага грабва чантата Ми, а като види, че навън е студено, Ми носи шал и ръкавици. Мисля си: бърза е, но защо се чувствам неловко? Независимо дали влизам или излизам, дали обличам дрехи, обувам обувки или слагам шапка, винаги има някой по-бърз от Мен. Как мислите, че се чувствам? Трябва ли да съм щастлив или раздразнен? (Раздразнен.) Вас би ли ви подразнило такова поведение? (Да.) Щом всички вас би ви подразнило, мислите ли, че Аз съм подразнен? (Да.) Някои хора, след като направят всичко това за Мен, се чувстват доста доволни и горди от себе си и заявяват: „Когато работех, шефът ми ме харесваше. Където и да отида, хората ме харесват, защото съм съобразителен“. Подтекстът е, че знаят как да раболепничат, да се подмазват и да ласкаят. Не са тъпи, бавни или глупави, бързи са в действията си и имат остър ум, така че ги харесват, където и да отидат. Казват, че всички ги харесват, което означава, че и Аз трябва да ги харесвам. Аз харесвам ли ги? Напълно Ми е писнало от тях! Избягвам такива хора, щом ги видя. Има и други, които като виждат как бодигардовете и подмазваческите лакеи на босовете на подземния свят и главните демони отварят вратите на колите и прикриват главите на шефовете си с ръка в света, правят същото и с Мен. Преди дори да се кача в колата, те вече протягат ръка да отворят вратата, след което прикриват главата Ми с ръка, като се отнасят към Мен така, както невярващите се отнасят към висш кадър. Такива хора ме отблъскват. Тези хора, които ни най-малко не се стремят към истината, имат човешка природа, която е егоистична, долна и достойна за презрение, и им липсва всякакво чувство за срам. Когато взаимодействаш с другите, като се подмазваш на онези със статус и слава и ги ласкаеш, и непрестанно раболепничиш, дори някои почтени хора намират това за отблъскващо и гледат отвисоко на такива хора. Ако правиш това с Мен, Аз го намирам за още по-отвратително. Никога не постъпвай така с Мен. Нямам нужда от това, то Ме отвращава. Това, от което се нуждая, не е твоето подмазване, ласкателство или раболепие. Нуждая се да бъдеш искрен с Мен, да говорим сърдечно, когато се срещнем, да говориш за своето разбиране, за своите преживявания и недостатъци, да обсъждаш покварата, която разкриваш в процеса на изпълнение на дълга си, и нещата, за които чувстваш, че не си на ниво в своите преживявания. Можете да участвате в търсене и общение по отношение на всички тези неща, а можете и да ги изследвате. Без значение за каква тема провеждаме общение или разговаряме, трябва да бъдете искрени и да имате такова сърце и отношение. Не си мислете, че чрез подмазване, раболепие, ласкателство или умилкване можете да оставите добро впечатление — това е напълно безполезно. Напротив, такова поведение не само не носи никаква полза, но може и да те изложи и да разобличи твоята глупост.

Онези, които не могат да бъдат искрени дори с Христос, що за хора са те? Ако си искрен в отношението си към другите, ти се страхуваш те да не узнаят истинското ти положение и да ти навредят, страхуваш се да не те измамят, да не те използват, да не ти се подиграват или да не те презират. От какво се страхуваш обаче, когато си искрен с Христос? Ако в сърцето ти има такива опасения, това е проблем. Ако не можеш да бъдеш искрен, това също е твой проблем. Това е област, в която трябва да се стремиш към истината и да се бориш за промяна. Ако наистина вярваш и признаваш, че човекът пред теб е Богът, в Когото вярваш, Богът, Когото следваш, тогава е по-добре да не взаимодействаш с Него чрез подмазване, ласкателство и говорене на благозвучни думи. Вместо това бъди искрен, говори от сърце и казвай истината. Не казвай неща, които служат за преструвка, нито изричай лъжи или думи на прикриване, нито се занимавай с хитрости или кроежи. Това е най-добрият начин за взаимодействие с Христос. Можете ли да постигнете това? Кое е положително: да бъдеш искрен или да се подмазваш и да ласкаеш? (Да бъдеш искрен.) Да бъдеш искрен е нещо положително, докато подмазвачеството и ласкателството са негативни. Ако хората не могат да постигнат такова положително нещо като да бъдат искрени, това показва проблем у тях, покварен нрав. Прекомерно ли е това Мое изискване? Ако смятате, че е прекомерно, ако смятате, че не заслужавам такова отношение, че не заслужавам да взаимодействате с Мен по такъв искрен начин и с такова искрено отношение, тогава имате ли по-добър метод, по-добър начин? (Не.) Тогава практикувайте този подход. Нека с това приключим нашето общение по тази точка.