Днес продължаваме общението по десета точка за различните проявления на антихристите: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. Миналия път проведохме известно конкретно общение, насочено към презирането на истината, така че нека първо да се спрем на него. Какво беше вашето обяснение за „презиране“ миналия път? (Обяснихме го като неотдаване на значение на истината, като гледане отвисоко, като присмиване над истината и омаловажаването ѝ, и като показване на пренебрежение към истината.) Ясно ли обяснихте същността на тази дума с практически термини? (Нашето обяснение се свеждаше само до синоними на думата презиране. То беше повърхностно и не изясни подробностите на презирането на истината, нито нашите нагласи и проявления в отношението ни към истината. Не обяснихме същността му.) Какво е естеството на такова обяснение? Към коя категория спада то? (Към думи и доктрини.) Нещо друго? Принадлежи ли то към знанието? (Да.) Как беше придобито това знание? То беше придобито от училища, от учители, а също и от речници и книги. И така, каква е разликата между Моето обяснение и вашето? (Божието общение е за отношението на всеки човек към истината — тоест хората ѝ се съпротивляват, отвращават се от нея и я ненавиждат от дълбините на сърцата си, не я приемат и дори я заклеймяват, враждебно я съдят и клеветят. Божието обяснение идва от същността на отношението на хората към истината.) Аз обяснявам същността на думата „презиране“ от гледна точка на различните съществени поведения, практики, нагласи и гледни точки. Кое обяснение всъщност е истината? (Божието обяснение е истината.) И така, какви са недостатъците на вашето обяснение? (Ние не разбираме истината. Гледаме на нещата само повърхностно и ги тълкуваме буквално, като разчитаме на знания и доктрини, за да разглеждаме проблемите.) Вие тълкувате тази дума въз основа на знанието, което сте усвоили, и според вашето разбиране за буквалния ѝ смисъл, но изобщо не знаете по какъв начин тази дума е свързана с природата същност на човека и с покварения му нрав. Това е разликата между знанието и доктрините, и истината. Вие използвате ли обикновено и този метод и гледна точка, когато четете Божиите слова и разговаряте за истината? (Да.) Нищо чудно, че повечето хора, независимо как четат Божиите слова, не могат да разберат каква всъщност е истината в тях. И така, много хора вярват в Бог от дълги години, без да разбират истината реалност или да навлизат в нея. Затова винаги се казва: „Хората не разбират истината и не притежават способността да я възприемат“.

Ще продължим да разговаряме по десета точка от проявленията на антихристите: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. На последното събиране разделихме презирането на истината на три точки. Кои бяха те? (Първо, презиране на Божията идентичност и същност; второ, презиране на плътта, в която Бог е въплътен; трето, презиране на Божиите слова.) Нека да разнищим темата „антихристите презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом“ въз основа на тези три точки. Миналия път в общи линии разгледахме първата точка, но не разговаряхме твърде подробно за святостта и уникалността на Божията същност, като целта беше да ви остане известно пространство за размисъл и да разговаряте по-конкретно въз основа на аспектите на Божията праведност и Божието всемогъщество, за които разговарях. Днес ще разговаряме по втората точка, която засяга въпроса как антихристите се отнасят към плътта, в която Бог е въплътен, за да разнищим темата за това как антихристите презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом.

II. Презиране на плътта, в която Бог е въплътен

Перспективите и гледните точки на антихристите за въплътения Бог — тоест за Христос — както и тяхната връзка с Него, също имат някои конкретни проявления и същностни разкривания. Ако трябваше просто да изложим директно някои от конкретните проявления на хората или конкретните практики на определени хора, може би представянето щеше да ви се стори малко неясно. Нека вместо това да го разделим на няколко точки, за да разберем от тях какво точно е отношението на антихристите към плътта, в която Бог е въплътен, и да потвърдим и разнищим как антихристите презират истината. Първата точка е подмазване, ласкателство и благозвучни думи. Втората точка е внимателно проучване и анализ, наред с любопитство. Третата точка е, че начинът, по който те се отнасят към Христос, зависи от настроението им. Четвъртата точка е само слушат това, което казва Христос, но нито се подчиняват, нито се покоряват. Като се съди по изразите на всяка от тези точки, както и по възгледите и проявленията, които можете да разберете от буквалните им значения, положителна ли е всяка от тях? Има ли някоя точка, която да изглежда доста положителна? За какво се отнася „положителна“? Най-малкото се отнася до притежаването на човешка природа и разум. Не е необходимо да се издига до нивото на притежаване на покорство или на отношението и позицията, които трябва да има едно сътворено същество. Ако се използва само мярката на човешкия разум, коя от тях е на нужното ниво?

Първо, нека разгледаме първата точка: подмазване, ласкателство и благозвучни думи. Считат ли се тези три термина за похвални или положителни в човешкия език? (Не.) Обикновено речта и поведението на какъв тип хора описват тези думи? (Измамни хора, предатели, подли хора, подмазвачи.) Предатели, подли хора и изменници, типът хора, свързани с измамност, низост и нечестивост. Действията на такива хора се възприемат от другите предимно като достойни за презрение и низки, неискрени към хората и недобросърдечни. Те често се подмазват, ласкаят и говорят благозвучни думи, като се подмазват на онези, които имат влияние или висок статус, и ги ласкаят. Този тип хора са презирани от другите и обикновено биват възприемани като негативни личности.

Нека разгледаме втората точка: внимателно проучване и анализ, наред с любопитство. Тези думи похвални ли са, или са обидни? (Обидни са.) Обидни? Обяснете Ми защо бихте ги категоризирали като обидни? Без контекст тези думи са неутрални и не могат да бъдат наречени нито похвални, нито обидни. Например, да се подходи с внимателна проверка към научен проект, да се анализира същността на даден проблем, да се прояви любопитство към определени неща — тези проявления по принцип не могат да бъдат наречени положителни или негативни и са доста неутрални. В случая обаче има контекст: обектът на внимателната проверка, на анализа и на любопитството на хората не е някаква тема, подходяща за човешко изследване, а по-скоро е плътта, в която Бог е въплътен. И така, очевидно с този добавен контекст, въз основа на тези неща, извършени от този тип хора, както и на техните проявления и поведения, тези думи тук стават обидни. Кой тип хора обикновено проучват внимателно и анализират плътта, в която Бог е въплътен? Дали са онези, които се стремят към истината, или онези, които не го правят? Дали са онези, които истински вярват в Христос от сърце, или онези, които имат скептично отношение към Христос? Очевидно са онези, които имат скептично отношение. Те нямат истинска вяра в Христос и освен че проучват внимателно и анализират, те са и особено любопитни. За какво точно са любопитни? Скоро ще разговаряме конкретно за подробностите на тези проявления и същности.

Сега нека разгледаме третата точка: начинът, по който те се отнасят към Христос, зависи от настроението им. Тази точка не съдържа конкретни думи, които да анализираме по отношение на техния похвален или обиден смисъл. Какъв факт се разкрива от този вид проявление и конкретна практика на такива хора? Какъв нрав има човек, който върши такива неща и който има такива проявления? Първо, безпристрастен ли е той в отношението си към другите? (Не.) От коя фраза може да се заключи това? („Зависи от настроението им“.) Тази фраза означава, че тези хора действат и се отнасят към другите хора или въпросите без принципи, без морални устои и, по-специално, без никаква съвест или разум — те изцяло се ръководят от настроението си. Ако някой се отнася към един обикновен човек въз основа на настроението си, това може да не е голям проблем. Няма да наруши управленските закони, нито да накърни Божия нрав, а просто ще покаже нагледно, че този човек е своеволен, че не се стреми към истината, че действа без принципи и че прави каквото си иска въз основа на настроението и предпочитанията си, като проявява внимание единствено към собствените си плътски желания и чувства, а не към чувствата на другите, и не показва никакво уважение към тях. Това обяснение се основава на отношението им към един обикновен човек — но в случая кой е приемникът на тяхното отношение, основано на настроението? Това не е обикновен човек, а плътта, в която Бог е въплътен — Христос. Ако се отнасяш към Христос въз основа на настроението си, това е сериозен проблем, чиято степен няма да обсъждаме сега.

Сега нека разгледаме четвъртата точка: просто слушане на това, което Христос казва, но без подчинение и без покорство. Тук няма конкретни термини, които да окачествят точно какво е това. Това е вид проявление, обичайно състояние и специфично отношение спрямо начина, по който хората се отнасят към нещата, но то касае нрава на човека. Какъв е нравът на такива хора? Те слушат, но нито се подчиняват, нито се покоряват. Привидно те все още могат да слушат, но дали това, което показват външно, е същото като това, което мислят, или като истинското им вътрешно отношение? (Не.) Външно те може да изглеждат хрисими и да изглежда, че слушат, но вътрешно не е така. Вътрешно имат настроение и отношение на неподчинение, наред с настроение и отношение на съпротива. Те си мислят: „Аз не ти се подчинявам в сърцето си; нима бих тръгнал открито да проявявам неподчинение? Просто слушам с ушите си думите, които казваш, но изобщо не ги вземам присърце, нито ги прилагам. Ще ти се противопоставя и ще ти се опълча!“. Ето какво означава нито да се подчиняваш, нито да се покоряваш. Ако такива хора влязат в контакт и взаимодействат с обикновени хора, като се отнасят към казаното от обикновените хора с такова състояние, с такава гледна точка и с такова отношение, независимо дали това е проявление, което е очевидно или забележимо, какъв е нравът на такива хора? Считат ли се те за това, което другите определят като добри хора с човешка природа и рационалност? Попадат ли в категорията на положителните личности? Очевидно не. Ако се съди само по фразата „просто слушане, без подчинение и без покорство“, тези хора са надменни. Колко са надменни? Изключително много, до степен да загубят рационалност, да са напълно обезумели, да не се подчиняват на никого и да са пренебрежителни към всеки . Тяхното отношение при взаимодействие с другите е: „Мога да говоря с теб, мога да общувам с теб, но ничии думи не могат да влязат в сърцето ми, нито нечии думи могат да станат принципи и напътствие за моите действия“. Те се съобразяват само със собствените си мисли, вслушват се само във вътрешния си глас. Нито слушат, нито приемат каквито и да било правилни или положителни твърдения и принципи, а вместо това им се съпротивляват в сърцата си. Има ли такива хора сред масите? В една група такива хора считат ли се за здравомислещи или за нездравомислещи? Категоризират ли се като положителни или като негативни личности? (Като негативни личности.) И така, как обикновено ги възприемат повечето хора в една група и как се отнасят към тях? Какви методи използват в отношението си към тях? Повечето хора готови ли са да влязат в контакт и да взаимодействат с такива хора? (Не.) В църквата повечето хора не могат да се разбират с такива индивиди — каква е причината? Защо никой не харесва такива хора и всички се отвращават от тях? Две изречения могат да обяснят този проблем. Първо, тези хора не си сътрудничат с никого, искат да имат последната дума и не слушат никого. Изключително трудно е да ги накараш да се вслушат в нечии думи и за тях е невъзможно да потърсят чуждо мнение и идеи или да изслушат какво казват другите. Второ, те не са способни да си сътрудничат с никого. Не са ли тези две изречения най-конкретните проявления на този тип хора? Не са ли те същността на такъв човек? (Да.) Първо, с оглед на техния нрав, те не слушат никого и не се подчиняват на никого. Искат да имат последната дума, не искат да слушат другите и не си сътрудничат с тях. В сърцата им няма място за другите, нито за истината или за църковните принципи. Такъв е антихристкият нрав на тези типове хора. Освен това те не са способни да си сътрудничат или да се разбират с никого и дори ако в сърцето си неохотно са готови за това, когато дойде моментът, те пак не са способни да си сътрудничат с другите. Какво става в тази ситуация? Няма ли в нея определено състояние? Те гледат отвисоко другите, не ги слушат и колкото и думите на другите да са съобразени с принципите, те не ги приемат. Когато става въпрос за сътрудничество с другите, то може да се осъществи само по техния начин. Това хармонично сътрудничество ли е? Това не е сътрудничество. Това е предприемане на произволни действия, при които един човек раздава команди. Такъв е нравът на тези хора при взаимодействието им с другите и те се отнасят към Христос по същия начин. Заслужава ли си това да бъде разнищено? Проблемът тук е сериозен и заслужава да бъде разнищен! Сега нека поговорим за конкретните проявления и практики на антихристите по всяка точка и чрез тези конкретни проявления и практики да разберем същността на антихристите — презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. Да започнем с разнищването на първата точка.

А. Подмазване, ласкателство и благозвучни думи

Подмазване, ласкателство и благозвучни думи — на пръв поглед всеки би трябвало да знае какво означават тези термини, а хората, които ги олицетворяват, са често срещани. Подмазването, ласкателството и говоренето на благозвучни думи най-често са начини на говорене, възприети за придобиване на благоволение, похвала или някаква полза от другите. Това е най-често срещаният начин на говорене за онези, които си служат с ласкателство и подмазване. Може да се каже, че всички покварени хора до известна степен се проявяват по този начин, а това е начин на говорене, който принадлежи на сатанинската философия. И така, дали хората имат същите проявления и практики пред въплътения Бог, вероятно също за да придобият някакви ползи? Разбира се, не е толкова просто. Когато хората се подмазват на плътта, в която Бог е въплътен, и я ласкаят, какъв вид гледна точка или мисъл за Христос предизвиква в сърцата им такова поведение? Хората обикновено проявяват такова поведение към други хора. Ако хората се държат по този начин и към въплътения Бог, това косвено разкрива проблем: те считат въплътения Бог, Христос, просто за обикновен човек сред поквареното човечество. От външна гледна точка Христос има кости и плът и има човешки вид. Това създава у хората илюзия, която ги кара да вярват, че Христос е просто човек, което им позволява да се отнасят безсрамно към Христос въз основа на логиката и мисленето им за отношението към хората. Според логиката и мисленето за отношението към хората, обикновено в отношението към някого със статус и известност най-добрата стратегия да се остави добро впечатление, за да се придобият безпроблемно ползи или бъдещо повишение, е думите на човека да звучат приятно и тактично, с което да се гарантира, че слушателят се чувства комфортно и е щастлив. Човек трябва да поддържа меко изражение на лицето и да не показва свирепо или мрачно лице, а в речта му не бива да има крайни, злонамерени или груби думи, или думи, които могат да накърнят нечия гордост. Само с такива проявления и с такива думи човек може да остави добро впечатление в присъствието на друг човек и да не го отблъсне. Изглежда, че говоренето на приятни неща, ласкателството и подмазването се считат за най-истинската форма на уважение към другите. По същия начин хората вярват, че за да покажат уважение към Христос и да поддържат хармония, трябва да положат големи усилия, за да проявят такова поведение, като се уверят, че думите им не съдържат обиден език или съдържание, и със сигурност в тях няма нищо оскърбително. Хората смятат, че това е най-добрият начин за взаимодействие и разговор с Христос. Те се отнасят към плътта, в която Бог е въплътен, като към най-обикновен човек с нормален, покварен нрав, и си мислят, че няма по-добър друг начин да се държат с Него или да се отнасят към Него. Ето защо, когато един антихрист дойде пред Христос, това, което таи в сърцето си, не е боязън, уважение или истинска искреност, а по-скоро желание да използва приятен и тактичен език, и дори да прибягва до илюзии, за да се подмазва открито и да ласкае плътта, в която Бог е въплътен. Те вярват, че всички хора са податливи на този подход и тъй като плътта, в която Бог е въплътен, е също човешка, Той също би отговорил на този подход и би го харесал. Следователно в отношението си към Христос, към плътта, в която Бог е въплътен, в сърцата си антихристите не приемат факта, че Христос притежава същността на Бог. Вместо това те използват някои човешки тактики, човешки философии за светските отношения и обичайните човешки трикове за отношение към другите хора и за манипулирането им, за да се отнасят към плътта, в която Бог е въплътен. Доказва ли същността на тези поведения факта, че антихристите презират плътта, в която Бог е въплътен? (Да.)

Антихристите се отнасят към Христос по същия начин, по който се отнасят към покварените хора, като при вида на Христос изричат само думи на подмазване и ласкателство, а след това наблюдават реакциите на Христос и се опитват да угодят на Неговите предпочитания. Някои хора, щом видят Христос, казват: „Забелязах те отдалеч. Ти изпъкваш в тълпата. За разлика от другите, които нямат ореоли, ти имаш ореол над главата си. Веднага разбрах, че не си обикновен човек. Кой друг в божия дом не е обикновен, освен христос? В момента, в който те видях, разбрах, че това е безпогрешно вярно. Плътта, в която бог е въплътен, наистина е различна от другите“. Не е ли това явна глупост? Външният Ми вид е обикновен, често срещан. Ако не правя нищо или не казвам нищо в някоя тълпа, може би дори след една-две години пак няма да има кой да разпознае кой съм Аз. Във всяка група Аз съм просто обикновен член. Никой не може да види нищо специално в Мен. Сега работя в църквата и заради Божието свидетелство вие слушате, когато говоря сред вас. Но без Божието свидетелство колко души биха Ме слушали или биха Ми обърнали внимание? Това остава въпрос, неизвестна. Някои хора казват: „Той ми изглежда точно като бог. Винаги съм чувствал, че е необикновен, че е различен от другите“. С какво съм различен? Да не би да имам три глави и шест ръце? Как можеш да видиш разликата? Бог веднъж каза: Аз умишлено не позволявам на хората да възприемат дори намек за божественост в Мен. Ако Бог не позволява на хората да възприемат Неговата божественост, как можеш ти да я видиш? Не е ли проблематично това, което казват тези хора? Очевидно това не е нищо друго освен безсмислените приказки на достойни за презрение подмазвачи, чиито думи нямат никаква тежест. Външният вид на въплътения Бог е същият като на обикновен човек. Как могат човешките очи да различат божествеността на Христос? Ако Христос не вършеше дело и не говореше, никой не би могъл да Го разпознае или да познае Неговата идентичност и същност. Това е факт. А какво да кажем за онези, които казват: „От пръв поглед разбрах, че ти си плътта, в която бог е въплътен, която е различна от другите“ или „Още щом те видях, знаех, че можеш да вършиш велики неща.“? Какви са тези твърдения? Това са пълни глупости! Когато Бог не беше дал Своето свидетелство, как можеше да не го разпознаеш, колкото и пъти да поглеждаше? След Божието свидетелство, когато започнах Моето дело, как можа изведнъж да го видиш от пръв поглед? Това са очевидно измамни думи, чиста лудост.

Някои хора, когато се срещат или общуват с Мен, искат да се изтъкнат. Те си мислят: „Човек не среща често въплътения бог. Това е рядък шанс, който се дава веднъж в живота. Трябва да се представя добре, като съобщя за резултатите от годините си на вяра в бог и за добрите си постижения след като приех сегашния етап на божието дело, за да бъде бог уведомен“. Какво имат предвид, като Ме уведомяват? Надяват се да получат възможност да бъдат повишени. Ако беше в църквата, може би през целия си живот нямаше да имат възможност да изпъкнат или да бъдат повишени. Никой нямаше да ги избере. Те смятат, че сега им се е удала възможност, затова обмислят как да говорят така, че да не се разкрият никакви проблеми и да не се разбере, че се опитват да се изтъкнат. Трябва да бъдат по-тактични и умели, като приложат някои схеми и трикове, като прибягнат до дребни хитрини. Казват: „Боже, ние със сигурност сме получили много ползи от вярата си в теб през тези години! Цялото ни семейство вярва, всички се отрекохме от всичко, за да отдадем всичко на бог. Но това не е най-важното. Най-важното е, че твоите слова са толкова велики и ти си свършил толкова много работа. Всички ние сме готови да изпълняваме дълга си и да отдаваме всичко на бог“. На което Аз казвам: „Но от това всъщност няма никаква полза“. „Има — благодатта, която бог е дал, е изобилна. В божиите слова придобихме много нова светлина, прозрения и разбирания. Братята и сестрите са толкова ентусиазирани, всички са готови да отдадат всичко на бог“. „Има ли такива, които са слаби и негативни? Има ли такива, които причиняват прекъсвания и смущения?“. „Не, нашият църковен живот е много добър. Всички братя и сестри се стремят да обичат бог, отричат се от всичко, за да проповядват евангелието. Всичко, което бог казва, е добро. Всички ние сме мотивирани и вече не можем да вярваме както преди, като търсим благодат и търсим насищане с хляб. Трябва да се отречем от всичко заради бог, да се предложим на бог и да отдадем всичко на бог“. „Тогава през изминалите няколко години придобихте ли някакво разбиране за Божиите слова?“. „Да, придобихме. Твоите слова, боже, са толкова велики, всяко изречение поразява директно ключовите ни проблеми, разобличава нашата природа същност! Получихме голяма светлина в себеразбирането си и в твоите слова. Боже, ти си животоспасителят на цялото ни семейство, на цялата ни църква. Без теб отдавна да сме загинали незнайно къде. Без теб нямаше да знаем как да продължим. Всички в нашата църква копнеят да те видят, като се молят всеки ден да те срещнат насън, надяват се да бъдат с теб всеки ден!“. Има ли в речта им някакви по същество сърдечни или истински думи? (Не.) Какви са тогава тези думи? Те са лицемерни, празни и безполезни. Когато ги помоля да говорят за себепознание, те казват: „Откакто приех божието дело, чувствам, че съм дявол и Сатана, че ми липсва човешка природа“. „Как така ти липсва човешка природа?“. „Действам безпринципно“. „В кои действия ти липсват принципи?“. „Не мога да си сътруднича хармонично с другите, във взаимодействията ми с другите липсват принципи, в отношенията ми с хората липсват принципи. Аз съм дявол и Сатана, произлизам от Сатана, дълбоко съм покварен от Сатана. Съпротивлявам се на бог на всяка крачка, постоянно се противопоставям на бог и му се опълчвам“. Тези думи звучат добре на пръв поглед. Когато ги попитам: „Как е еди-кой си във вашата църква сега?“, те казват: „Сега е добре. Преди беше освободен от църковното ръководство, но после се покая и братята и сестрите го избраха отново“. „Този човек стреми ли се към истината?“. „Ако бог казва, че се стреми към истината, значи е така. Ако бог казва, че не се стреми, значи е така“. „Този човек изглежда ентусиазиран, но заложбите му са доста малки, нали?“. „Малки ли? Да, малко. Иначе защо братята и сестрите са го освободили от длъжност миналия път?“. „Ако заложбите му са малки, може ли да върши конкретна работа? Може ли да изпълнява задължението на църковен водач?“. Като чуят думите Ми, те ги тълкуват като намек, че човек с малки заложби не може да изпълнява задължението, и казват: „Значи не може да го изпълнява. Братята и сестрите го избраха като най-добрия измежду най-лошите. Нямаше по-добър, затова избраха него. Всички братя и сестри казват, че заложбите му са средни, но все пак той може да ни води. Ако заложбите му са малки, мисля, че следващия път братята и сестрите може и да не го изберат. Боже, трябва ли да поработя върху това да повлияя на братята и сестрите?“. „Този въпрос зависи от духовния ръст на братята и сестрите във вашата църква. Те избират някого, когото смятат за добър, въз основа на принципи — този процес е правилен, но някои хора са глупави и не могат да прозрат хората или нещата, и понякога избират неправилния човек“. Какво имах предвид, като казах това? Просто констатирах факт, без умишлено да целя да освободя от длъжност този човек. Но как антихристът възприе това, след като го чу? Не го каза на глас, но си помисли: „Това намек ли е от бог да освободим от длъжност този човек? Е, добре тогава, трябва да проуча допълнително какво точно има предвид бог. Ако този човек бъде освободен от длъжност, кой друг може да води църквата, кой може да върши тази работа?“. Антихристите са слепи за Бог, Той няма място в сърцата им. Когато се сблъскат с Христос, те се отнасят към Него не по-различно отколкото към обикновен човек, постоянно се водят по израза и тона Му, запяват друга песен съобразно ситуацията, никога не казват какво се случва в действителност, никога не казват нищо искрено, говорят само празни приказки и доктрини, като се опитват да измамят и заблудят практическия Бог, Който стои пред очите им. Те изобщо нямат богобоязливо сърце. Дори не са способни да говорят на Бог от сърце, да кажат нещо истинско. Говорят така, както змията се плъзга, по криволичещ и заобиколен път. Стилът и посоката на думите им са като динен ластар, който си проправя път нагоре по пръта. Когато кажеш например, че някой е с добри заложби и може да бъде повишен, те веднага започват да говорят за това колко добър е той и какво се проявява и разкрива в него. А ако кажеш, че някой е лош, бързо започват да говорят за това колко лош и зъл е той, за това, че предизвиква смущения и прекъсвания в църквата. Когато попиташ за някои реални ситуации, те нямат какво да кажат. Увъртат, чакат ти да направиш заключение, вслушват се в смисъла на твоите думи, за да съобразят думите си с твоите мисли. Всичко, което казват, е приятно звучащи думи, ласкателства и угодничене. От устата им не излиза нито една искрена дума. По този начин те взаимодействат с хората и така се отнасят към Бог — те са просто толкова измамни. Това е нравът на антихриста.

Някои хора влизат в контакт с Мен, без да знаят какви думи или неща бих искал да чуя. Въпреки това, дори без да знаят, те намират начин. Подбират определени теми, за да ги обсъждат с Мен, като си мислят: „Тези теми може да те заинтересуват, може да са това, което искаш да знаеш или да чуеш, но си твърде любезен да попиташ, затова ще поема инициативата да ти кажа“. Когато се срещнем, те казват: „Наскоро в нашия район имаше проливни дъждове, които наводниха целия град. Общественият ред също се влошава, сега има толкова много крадци. Когато човек излезе навън, рискува да бъде обран или ограбен. Чух, че на някои места са отвлечени много деца и хората са в паника. Невярващите казват, че обществото е станало твърде хаотично, абсолютно ненормално. Хората в религията все така са се вкопчили в Библията и проповядват евангелието, като казват, че са дошли последните дни, че бог ще слезе скоро и че ни очакват големите катаклизми“. А има и хора, които щом Ме срещнат, веднага казват: „Преди няколко дни на едно място на небето се появиха три луни и много хора ги снимаха. Някои народни гадатели казват, че на небето ще се появят велики видения, че се е явил истинският господ“. Казват такива неща — те особено се интересуват от възникването на такъв обществен хаос, на бедствия и на различни необичайни събития и астрономически явления и събират информация за тях. Когато се срещнат с Мен, използват това като тема за разговор, за да изградят по-близки отношения с Мен. Някои вярват, че „въплътеният бог е обикновен човек. Разликата между него и другите се състои в това, че той върши божието дело и представлява бог. Затова, докато повечето хора се надяват на световен мир, на това хората да живеят в хармония и доволство, христос в плътта е различен от нормалните хора. Той се надява на голям хаос в света, на появата на видения и големите катаклизми, на бързото завършване на великото божие дело и на бързото приключване на божието дело на управлението, за да се изпълнят изречените от него слова. Това са темите, които го интересуват и от които се вълнува. Затова, когато се срещна с него, ще говоря за тези неща и той ще бъде особено доволен. С това удоволствие може би ще бъда повишен и може да имам възможност да прекарам повече дни до него“. Има ли такива хора? Веднъж срещнах едно младо момиче, мед му капеше от устата. Беше красноречиво, съобразително и знаеше точно на кого какво да каже, умееше да играе според случая и да прави впечатление на всички, беше особено умело в общуването с хора с власт и статус. Когато общуваше с Мен, щом се срещнехме, то веднага казваше: „На еди-кое си място престъпният свят върлува. Дори в местната полиция има членове на банди. Имаше един главатар на банда, който извърши много лоши неща на местно ниво. Един ден той срещнал на пътя високопоставен чиновник, главен демон. Колата му изпреварила колата на главния демон и главният демон казал на бодигарда си: „Чия е тази кола? Не искам повече да го виждам!“. На следващия ден той беше премахнат“. Има ли такива неща в обществото? (Да.) Такива неща наистина съществуват, но полезно ли е да бъдат превръщани в основна тема на разговор при среща с Мен? Това не са темите, които Ме интересуват или които искам да чуя, но момичето не знаеше това. То мислеше, че обичам да слушам тези сензационни истории. Кажете Ми, бедствията, виденията, природните и причинените от човека катастрофи ли са темите, които Ме интересуват и за които искам да чуя? (Не.) Тези неща може да се слушат за убиване на времето, но ако си мислиш, че Аз наистина обичам да ги слушам, тогава грешиш. Не се интересувам от тези неща, не държа да слушам за тях. Някои хора питат: „Слушаш ли, когато хората говорят за тези неща?“. Нямам нищо против да слушам, но това не означава, че обичам да слушам, нито означава, че искам да събирам тази информация, тези истории. Какво означава това? Означава, че дълбоко в сърцето Си не проявявам никакво любопитство към тези въпроси — никакъв интерес. Някои хора дори си мислят: „В сърцето си не мразиш ли особено много големия червен змей? Ако мразиш големия червен змей, ще ти разкажа за наказание, сполетяло големия червен змей: имаше вътрешни борби сред висши бюрократи на големия червен змей, няколко фракции воюваха помежду си, като почти убиха определен главен демон. Тези главни демони са преживели няколко опита за убийство, наистина е опасно! Ще се радваш ли да чуеш това?“. Всички вие ще се радвате ли да чуете за такива неща? Ако ще се радвате, тогава радвайте се. Ако не ви харесва да ги чувате, тогава не слушайте — това не е свързано с Мен. Накратко казано, по отношение на тези въпроси, независимо дали става въпрос за епидемия в някоя държава, как е възникнала епидемията, колко хора са умрели, коя държава е претърпяла голямо бедствие, какво е състоянието на правителството на някоя държава, колко брутални са вътрешните борби във висшите ешелони на някоя държава, или става въпрос за социални вълнения, може и да послушам, ако случайно чуя за тях, но няма да положа усилия да търся конкретни подробности за тези събития, да слушам новини, да чета вестници или да търся онлайн съдържание, свързано с тези събития, само защото не знам нищо за тях. Категорично няма да го направя и никога не правя такива неща. Не се интересувам от тези въпроси. Някои хора казват: „Всичко това е под Твой контрол, всичко това е Твое дело. Затова не се интересуваш“. Правилно ли е това твърдение? От гледна точка на доктрината е правилно, но по същество не е така. Бог господства над човешката съдба, над всяка раса, над всяка група хора, над всяка епоха. Съвсем нормално е във всяка епоха да се случват някакви бедствия и необичайни събития — всичко това е в Божиите ръце. Независимо от епохата, дали се случват значими или незначителни събития, когато дойде време една епоха да се промени, дори да няма промяна в нито една тревичка или дърво, тази епоха трябва да отмине. Това е въпрос на Божието върховенство. Ако на една епоха не ѝ е дошло времето да свърши, тогава дори да има големи промени в небесните явления или във всички неща на земята, тя не бива да свършва. Всичко това са Божии дела, извън човешката намеса или помощ. Това, което хората най-много трябва да правят, е да не се занимават с тези въпроси, да не събират доказателства и информация за тези събития, за да задоволят любопитството си. По отношение на нещата, които Бог върши, трябва да разбереш толкова, колкото можеш, а там, където не е възможно, да не се насилваш да разбираш. Сред поквареното човечество тези въпроси са твърде нормални, твърде обичайни. Всички тези неща — промяната на епохите, преобразуването на световния ред, съдбата на една раса, управлението и статусът на един режим и така нататък — всичко това е в Божиите ръце, всичко е под Неговото върховенство. Хората трябва само да вярват, да приемат и да се покоряват. Това е достатъчно. Недейте да таите мисълта за това да разбирате повече мистерии, като си мислите, че колкото повече мистерии разбирате, толкова по-модерно изглежда това, сякаш като вярваш в Бог, имаш голям духовен ръст и духовност. Поддържането на такава нагласа означава, че възгледът ти за вярата в Бог е неправилен. Тези неща не са значими. Истински значимото нещо, това, от което хората трябва най-много да се интересуват, е сърцевината на Божия план за управление — спасението на човечеството, даването на възможност на човечеството да бъде спасено в рамките на делото на Божия план за управление. Това е най-великото и най-централното нещо. Ако разбираш истините и виденията, свързани с този въпрос, тогава приеми това, което Бог върши в теб, и истината, която Той ти предоставя, и приеми всяко кастрене, съдене и наказание, на което си подложен. Ако приемеш всичко това, тогава то е по-ценно от изследването на небесни явления, мистерии, бедствия или политика.