Б. Презиране на Божието всемогъщество

Как антихристите гледат на Божието всемогъщество? Справедливо е да се каже, че за антихриста думата „всемогъщество“ е много емоционална — дума, която може да стимулира неговите амбиции и желания. Това е така, защото той много би искал да бъде такъв тип човек. Да бъдеш всемогъщ, всесилен и вездесъщ, да си способен на всичко, да знаеш как да правиш всичко, да си в състояние да правиш всичко — ако някой придобие тази способност, ако има тази сила, тогава всичко би било лесно за него. Той не би трябвало да се страхува от никого, би имал най-върховната власт, най-висшия статус и би могъл да властва над другите. Би имал абсолютна власт да контролира и манипулира другите хора. Това е далеч извън възможностите на антихриста и издава неговите амбиции, неговите желания и истинската му същност. От една страна, изразът „Божието всемогъщество“ го изпълва с всякакви фантазии, любопитство и представи. От друга страна, той би искал да придобие прозрение за Божието всемогъщество чрез вярата в Него, за да може да разшири собствените си хоризонти, да стане по-проницателен и да задоволи любопитството си. От трета страна, той също се стреми да бъде всесилен, да бъде почитан от хиляди хора, все повече хора да му се покланят и да пазят място за него в сърцата си. И така, имат ли антихристите истинско познание за Божието всемогъщество? Имат ли истинска вяра в него? Отново и тук е същото, както с Божия праведен нрав — антихристите не просто са изпълнени с представи, с нереалистични и кухи фантазии, които не отговарят на фактите — те изпитват също така дълбоки съмнения относно Божието всемогъщество. Те са скептични, те не вярват в него: „Всемогъщество? Къде на този свят има някой, който е всемогъщ? Къде има някой, който е всесилен и вездесъщ? Няма такъв човек! В света има много велики и известни хора, има и много хора със свръхестествени сили: пророци например, както и всякакви астролози и тълкуватели на пророчества, и дори те не са всесилни. Все още трябва да се поставя въпросителен знак след „божието всемогъщество“, то трябва да бъде щателно проучено“. И така, за антихриста Божията същност на всемогъществото не съществува, защото, както той вярва: „Не мога да си представя или да разбера как бог би могъл да бъде всемогъщ, така че това негово „всемогъщество“ не съществува. Аз не го признавам. Колко големи са всъщност божиите способности и възможности? Никой — в миналото, в настоящето или в бъдещето — нито ги е виждал, нито ще ги види“. Антихристите постоянно се съмняват и са несигурни в сърцето си, така че всичко, което се случва в църквата и на братята и сестрите, става обект и обхват на техните изследвания. Какво изследват те? Те изследват всичко, което възниква, всичко, което се случва в дадена група или на даден човек, какво е направил Бог, как е действал, дали има някакви знамения и чудеса в това, някакви нови и уникални събития, които са отвъд това, което човек може да си представи, или отвъд човешките способности и досег. Освен това те изследват дали някой от братята или сестрите е говорил за преживяване, в което Бог е извършил в тях такова дело, което надхвърля човешките очаквания. Пример за това би било момиче, което излиза от черупката на речен охлюв, както в народната приказка, и им приготвя пиршество, когато са най-гладни. Друг пример би била появата на злато в къщата им, незнайно откъде, когато не са имали достатъчно средства, или когато са преследвани, преследвачите им внезапно да ослепеят, неспособни да видят нищо, и ангел да слезе и да им каже: „Не бой се, дете — тук съм, за да ти помогна“. Друг пример би бил, когато братята и сестрите са подложени на зверски побои и жестоки мъчения, божията велика светлина да освети и ослепи очите на извършителите, да ги остави да се търкалят по пода, молейки за милост, като никога повече не посмеят да удрят братята и сестрите, тъй като бог е отмъстил за тях. Или когато са чели Божиите слова, но не са могли да ги разберат, колкото и да са се старали, и са били напът да заспят, да видят в мъглата образ, който им казва: „Не спи, събуди се — ето какво означават моите слова“. Или когато нещо се е случило и са напът да направят грешка, да бъдат предупредени от силен вътрешен укор и дисциплиниране, че да се прави това би било погрешно, а да се прави онова би било правилно. Ако някое от тези неща, които обикновените хора не могат да преживеят и не са способни да направят, се случи в църквата, в Божия дом, във всеки, който следва Бог, това би било достатъчно, за да му докаже, че Бог е всемогъщ. Ако такива неща не се случват или ако се случват доста рядко, но дори да се случат, това все пак е само слух и така тяхната фактологичност и достоверност са силно компрометирани, тогава Божието всемогъщество факт ли е, или не е? Притежава ли Бог същността на всемогъществото или не? В сърцето си антихристът поставя въпросителни след тези идеи.

Антихристите неизменно преследват тези знамения, чудеса и паранормални сили, докато Бог върши дела, говори и спасява човека. Те преследват неща, които не отговарят на реалността или на фактите. Нещата, които преследват, нямат изобщо нищо общо с Божието дело за спасението на човека, нито с истината, нито с промяната в нрава на човека. Но въпреки това те са решени да ги преследват. Изпълнени са с любопитство относно Божието всемогъщество. Често в молитвите си искат от Бог: „О, боже, би ли ми разкрил своето всемогъщество? О, боже, не си ли всемогъщ? Ако си всемогъщ, моля те да уредиш този въпрос за мен. Боже, ако си всемогъщ, всесилен и вездесъщ, моля те да ми помогнеш, тъй като сега съм изправен пред предизвикателства. Боже, ако си всемогъщ, моля те, премахни болежките от тялото ми, премахни обстоятелствата, пред които съм изправен, за да ми помогнеш да избегна опасност. Боже, ако си всемогъщ, моля те, докато изпълнявам дълга си, направи ме умен и хитър, талантлив и надарен за една нощ, така че да мога да овладея професионалните умения, без да се налага да ги уча, да стана експерт и да се отличавам от другите. О, боже, ако си всемогъщ, моля те, накажи и отмъсти на онези, които злословят и се подиграват на вярата ми в теб. Направи ги слепи и глухи, с рани по главите и гной по стъпалата. Нека умрат като кучета. Боже, ако си всемогъщ, моля те, позволи ми да видя твоето всемогъщество“. Бог е изрекъл толкова много слова и е извършил толкова много дела, но антихристите не обръщат внимание на това и го пренебрегват. Те никога не приемат присърце Божиите слова, нито приемат присърце Неговото дело и всяка стъпка от Неговото важно дело по спасяването на човека, нито го приемат сериозно. Вместо това са решени да искат знамения и чудеса, Бог да извършва чудеса насред Своето дело, като искат от Бог да върши специални неща, които да отворят очите им и да задоволят любопитството им, за да докажат Неговото съществуване и да докажат, че Той е всемогъщ. Още по-смешното е, че антихристите дори се обръщат към Бог в молитва: „О, боже, не мога да те видя и затова вярата ми е малка. Моля те, разкрий ми истинската си форма, дори само насън — моля те, разкрий ми твоето всемогъщество, за да мога да имам вяра в теб и уверено да вярвам в твоето съществуване. Ако не го направиш, винаги ще имам опасения във вярата си в теб“. Те не могат да видят Божието съществуване или да познаят Неговата същност и нрав сред Неговото дело и Неговите слова, но биха искали Той да извърши допълнителни неща, неща, които са невъобразими за човека, за да укрепи тях и да утвърди вярата им. Бог е изрекъл много слова и е извършил много дела, но колкото и практични да са Неговите слова, колкото и поучителни за хората да са истините, които Той говори, колкото и спешно да се нуждаят те да ги разберат, антихристите не се интересуват и не ги приемат присърце. В действителност колкото повече говори Бог, колкото по-конкретни дела върши Той, толкова по-отвратени, по-раздразнителни и по-изпълнени със съпротиви се чувстват те. Нещо повече — в тях дори ще възникне заклеймяване на Бог и богохулство срещу Него. Те ще протестират шумно срещу Него: „В тези слова ли е твоето всемогъщество? Това ли е всичко, което правиш — да изразяваш слова? Ако не говореше, нямаше ли да си всемогъщ? Ако си всемогъщ, тогава не говори. Не използвай реч или общение за истината и не предоставяй истината на човека, за да ни дадеш възможност да придобием живот и да постигнем промяна в нрава. Ако беше направил всички ни ангели за една нощ, твои пратеници — това вече би било всемогъщество!“. Докато Бог изрича Своите слова и върши Своето дело, природата на антихристите се разкрива и разобличава малко по малко, без никакво прикриване, а същността им на неприязън към истината и съпротива срещу нея също излиза изцяло наяве. Нравът и същността на антихристите, които презират Божията идентичност и Неговата същност, също биват разобличени и се разкриват малко по малко, с течение на времето и с непрестанния напредък, който Бог постига в Своето дело. Антихристите преследват нереалистични неща. Те се стремят да зърнат знамения и чудеса — и водена от тази амбиция и от това желание, които не отговарят на реалността, тяхната природа на неприязън към истината и на омраза към нея излиза наяве. За разлика от тях, онези, които наистина се стремят към реалността и към истината, които вярват в положителните неща и ги обичат, виждат Божието всемогъщество в процеса на Неговото дело и слова — и това, което тези хора могат да видят, това, което могат да придобият, и това, което могат да познаят, е точно това, което антихристите никога не са способни да познаят и да придобият. Антихристите вярват, че ако хората придобият живот от Бог, трябва да има знамения и чудеса. Те вярват, че без знамения и чудеса придобиването на живота и истината само от Божиите слова и постигането по този начин на промяна в нрава и на спасение е невъзможно. За един антихрист това е абсолютно невъзможно — то е несъстоятелно. Ето защо те неуморно чакат и се молят, като се надяват Бог да им разкрие знамения и удивителни неща и да извърши чудеса за тях — а ако Той не го направи, тогава Неговото всемогъщество не съществува. Подтекстът на това е, че ако Божието всемогъщество не съществува, тогава Бог със сигурност не съществува. Това е логиката на антихристите. Те заклеймяват Божията праведност и заклеймяват Неговото всемогъщество.

Докато Бог спасява хората, антихристите изобщо не се интересуват от Неговите слова, от различните Му изисквания и от Неговите намерения. Те се съпротивляват на тези неща и изпитват неприязън към тях от дълбините на сърцата си. Това, което ги интересува, не е реалността на всички положителни неща, нито спасението и това да бъдеш доведен до съвършенство, които човек може да постигне в резултат на стремежа си към истината и покоряването пред Божиите устройвания. И така, какво ги интересува тогава? Интересува ги бог да им разкрива знамения и чудеса и да извършва чудеса, за да ги видят, да им даде възможност да придобият прозрение чрез това и да им даде възможност да се превърнат в забележителни хора, в свръхчовеци, в хора със специални сили, в необикновени хора. Те искат да се отърват от наименованието, идентичността и статуса на обикновени хора, на простолюдие и на покварени хора чрез божието всемогъщество. Затова каквито и представи или проблеми да има за тях сред Божието дело, те не търсят истината, за да ги разрешат. Те не само че не са способни да разберат истината или да постигнат промяна в нрава — не, те също така съдят Бог, заклеймяват Го и Му се съпротивляват заради всичко, което Той върши и което не е в съгласие с техните представи. В очите на антихристите цялата практическо дело, което Бог върши, е нещо, което те не признават — именно това те заклеймяват. В крайна сметка именно тези възгледи и тези определения за Бог ги карат да отричат напълно в сърцата си съществуването на Божията същност и още по-крайно да заклеймяват, да очернят и да хулят съществуването на Божията същност. Това е така, защото вярата им в Бог се основава на убеждението, че бог е всемогъщ, че бог ще поправи неправдите, че ще отмъсти за тях, че заради тях ще победи всички онези, които те мразят и на които гледат отвисоко — че бог ще удовлетвори техните желания и амбиции. Това е основата на тяхната вяра в Бог. Но стигнали вече до настоящето, тези зли хора сега виждат, че такъв бог не съществува и че няма никаква възможност Бог да направи нещо за тях. От тяхна гледна точка това е доста неблагоприятна ситуация за тях — тя е ужасна. И така, след като са преживели много неща, техните опасения и съмнения относно Бог стават все по-силни, докато не вземат решение да напуснат Бог и Неговия дом, да се стремят към света, да следват злите тенденции и да се хвърлят в обятията на Сатана. Ето как завършват нещата за тези хора. Ако се съди по отношението, което антихристите таят към Божия праведен нрав и към Божието всемогъщество, те наистина са неверници. Нямат ни най-малка вяра в Бог, нито най-малко покорство или приемане на това, което Бог върши. Когато става въпрос за положителни неща и за истината, те са отвратени от тях и им се съпротивляват. Ето защо, независимо как гледате на това, неверническата същност на антихристите наистина съществува. Това не е нещо, което другите им налагат, и не е превръщане на мухата в слон — тази тяхна същност се определя въз основа на всичките възгледи и подходи, които разкриват, когато им се случи нещо.

Антихристите вярват в Бог с години, без да са способни да видят факта, че Бог господства над съдбата на човека. Те не могат да разберат този факт. Не могат да разберат един факт, макар че е изложен пред очите им — това не е ли слепота? Божият праведен нрав и Божието всемогъщество често се разкриват в църковното дело, в Божиите избраници и във всякакви неща, които се случват. Бог позволява на хората да виждат тези неща навсякъде — но антихристите, бидейки слепи, не могат да ги видят. Когато антихристите са следвали Бог в продължение на много години, те изричат онази известна фраза: „Вярвам в бог от толкова много години, но какво съм придобил?“. Изглежда, че наистина не са придобили нищо. Бог е отдал живота Си за човека, но антихристите не са придобили нищо. Не е ли това жалко? Наистина е жалко! Тази фраза на антихристите илюстрира проблема толкова добре. Всеки, който чува Божиите слова и преживява Неговото дело, който приема Неговите слова като свой живот, би казал: „Вярваме в Бог от толкова много години и сме придобили толкова много от Него. Не само благодат и благословии, Неговата закрила и Неговата милост — но по-важното е, че от Бог сме разбрали и придобили толкова много истини. Живеем с подобието на човешки същества, с достойнство. Знаем как да постъпваме. Дължим на Бог толкова много. В сравнение с цената, която Той плаща, с това, което Той върши за нас, нашите малки несгоди дори не си струва да се споменават. Човек трябва да се отплати за Божията любов“. Антихристите обаче правят точно обратното. Те казват: „Бог върши делото Си през последните няколко години, но как така не съм придобил нищо? Всички казвате, че сте придобили това и онова, имали сте това или онова преживяване — но тези преживявания ще ви нахранят ли? Какво означават тези преживявания? В сравнение с благословиите, с благодатта, с виждането на знамения и чудеса, не са ли те напълно недостойни за споменаване? Ето защо чувствам, че през многото си години на вяра в бог не съм придобил нищо. В сравнение със страданието, което съм понесъл, с това, от което съм се отрекъл и което съм отдал на бог, нещата, които съм придобил, изобщо не си струват! Какво е истината освен няколко твърдения и теории? Какво е тя освен няколко доктрини? Чувал съм тези слова, тези истини и не усещам да е постигната някаква огромна промяна в мен! Като за начало, умът ми не е толкова пъргав, когато мисля за нещата. Нещо повече, остарявам и здравето ми не се подобрява в сравнение с преди. Косата ми е посивяла, имам повече бръчки по лицето — дори съм изгубил няколко зъба и не са ми поникнали нови. Бог казва, че спасените са като свежи, жизнени деца, а ето ме мен, стара торба кости, с лице на старец. Не съм се превърнал в дете. Според божиите слова сивокосите старци могат да се превърнат в младежи с гарвановочерни коси. Как така аз не съм се променил? Бог казва, че ще преобрази напълно хората, но това не се е случило с мен. Не съм станал нов човек. Все още съм си аз и когато ми се случват неща, все още трябва сам да измислям как да се справям с тях. Плътските ми трудности също се увеличават — често съм слаб и негативен. И нещо повече, паметта ми е зле през последните две години. Толкова много чета божиите слова, но той не е засилил паметта ми. Не може ли бог да даде на хората малко специална способност, такава, която да предпазва телата им от стареене? Считам, че най-големият проблем в момента е пълното преобразяване на хората. Истината изглежда не може да разреши този проблем. Ако бог кажеше нещо, което наистина би могло да превърне някого в нов човек, с вид на сияен ангел, който може да се отдели от тялото, който може да избяга през плътни стени, който, когато е изправен пред преследване и опасност, може да произнесе заклинание и да изчезне, и винаги да е недосегаем — ако, в резултат на честото четене на божиите слова, косите на хората не посивяваха и лицата им не се набръчкваха, а на мястото на падналите зъби израстваха нови — това би било страхотно! Ето това е да бъдеш напълно преобразен! Ако бог правеше тези неща, тогава щях да повярвам, че той е бог, без никакви резерви. Ако той продължава да говори и да проповядва истината, тогава вярата ми скоро ще се изчерпи. Скоро няма да мога да продължа да вярвам и може би вече няма да съм способен да изпълнявам дълга си. Няма да искам“. През времето, в което един антихрист следва Бог, в сърцето му често ще възникват едни или други изисквания към Него, в представите му често ще възникват всякакви съмнения и прекомерни изисквания, а в отговор на обкръжението и личните му желания ще го спохождат всякакви странни мисли. Има само едно нещо обаче: той не може да разбере словата, които Бог изрича, и не може да види факта, че Бог върши делото Си, за да спаси човека, а още по-малко може да разбере, че всичко, което Бог върши, е предназначено да спаси човека, че всичко е предназначено да даде възможност на човека да постигне промяна в нрава. Така че, докато продължава да вярва, той губи ентусиазма си. Докато продължава да вярва, в сърцето му възникват чувства на негативност и униние и в него се появяват чувства и мисли за оттегляне, за отказване. Що се отнася до Божията същност, забравете, че той ще повярва в нея, ще я признае или ще я приеме — докато продължава да вярва дори не му се занимава с този въпрос. Ето защо, когато кажеш в общение, че нещо е Божията праведност и Божието всемогъщество и върховенство, че хората трябва да им се покорят и да ги познаят, антихристите външно няма да издадат звук — изобщо няма да изразят някакви възгледи. Вътрешно обаче в тях ще възникне отвращение: няма да искат да слушат; няма да имат желание да слушат; някои от тях просто ще станат и ще си тръгнат. Когато всички слушат проповеди, когато другите разговарят за Божиите слова, когато братята и сестрите разговарят с голям плам за своето свидетелство за преживяване — какво правят антихристите? Пият чай, четат списания, играят си с телефоните си, клюкарстват безцелно. И като протестират и се съпротивляват чрез тези мълчаливи действия, те се стремят да потвърдят с поведението си, че всичко, което прави Бог, е безполезно: „Вие просто се опитвате да рационализирате нещата, като заблуждавате себе си — бог и истината просто не съществуват и е просто невъзможно човечеството да бъде спасено от бог!“. В техните очи всички, които вярват в истината, които се покоряват на Бог и които вярват във факта, че Бог може да спаси човечеството, са глупаци — всички те са безмозъчни и всички са били измамени. Те вярват, че съдбата на човека е в собствените му ръце, че той не може да позволи на другите да я устройват вместо него, че хората не са кукли, а имат умове и способността да мислят самостоятелно за проблемите — и ако някой не може дори да поеме контрол над собствената си съдба, тогава той е боклук, непълноценен човек. Така че каквото и да става, те не са готови да предадат съдбата си на Бог, за да я контролира Той. Това е отношението на антихристите към всичко, което Бог върши. Те остават от начало до край зрители и неверници, които играят ролята на слуги на Сатана. Те са използвачи и размирници — те са злодеи, които са успели да се промъкнат.