Преди да започнем днешното ни събиране, ще чуем един разговор. Двама души си говорят. Първият казва: „Ако ме кастрят, братята и сестрите вече няма да искат да изпълняват дълга си“. Вторият казва: „Няма да искат да изпълняват дълга си ли? Голяма работа. Ако мен ме освободят от длъжност, братята и сестрите ще станат негативни и слаби“. Като вижда, че другият отбелязва предимство, първият казва: „Ако спра да вярвам, всички братя и сестри, които са при мен, ще ме последват“. Щом чува това, вторият казва: „Е, тогава ти явно имаш по-силно присъствие от мен. Въпреки това, ако ме премахнат, много хора в нашата църква ще спрат да вярват. Какво мислиш за това? Аз имам по-силно присъствие от теб, нали?“. Разбирате ли какво казват в този разговор? За какво се състезават двамата? (Състезават се за това кой е по-способен да спечели хората, кой е по-способен да установи независимо царство. Гледат кой от тях е малко по-хитър от другия.) Състезават се за това кой е по-хитър, кой е по-способен, кой има по-големи способности и кой от тях е спечелил повече хора. Дали се състезават за това кой от тях има повече истина реалност? За това кой от тях има повече човешка природа? За това кой от тях разбира повече истината? (Не. Състезават се за това кой от тях би разполагал с повече хора, които да се втурнат да го защитават, ако бъде освободен от длъжност или премахнат.) Каква е тази способност, за която се състезават? Състезават се за това кой има по-голям капацитет да контролира, да оплита в мрежите си и да подвежда хората. Познайте: що за хора са тези двамата? (И двамата са антихристи.) Какви са те? Не са ли и двамата двама зли хора, тирани? (Такива са.) Ясно се вижда, че това са двама зли хора — те се състезават безсрамно за това кой от тях има по-голям капацитет да върши зло, кой е по-способен да подвежда и контролира хората, кой е по-способен да ги печели на своя страна, кой е по-способен да се състезава с Бог за Неговите избраници. Който от тях може да контролира повече хора, има по-голям капацитет. Ето за това се състезават. Кажете Ми, има ли антихристи, които провеждат такива състезания? (Има.) Публично ли ги провеждат или се съревновават тайно? (Тайно.) И така, съществува ли съдържанието на разговора между двамата в тази история? Реално ли е то? (Съществува и е реално.) С оглед на това, че си съперничат тайно, биха ли казали тези неща безцеремонно? Огромното мнозинство от антихристите са лукави и нечестиви. Те не биха казали това публично или директно, за да не дадат на хората оръжие срещу себе си. Но така си мислят тайно и всъщност именно това правят. Колкото и да се опитват да прикриват нещата, да ги крият и да се маскират, тяхната антихристка и злобна природа не може да бъде прикрита. Всичко това със сигурност ще бъде разкрито. Може да не казват нищо на глас и да няма нищо очевидно, което другите да чуят, но те действат без ни най-малко прикритие или двусмислие, без да крият или да пазят тайни. Те не действат зад гърба на хората, а още по-малко правят някакви отстъпки. Няма никакво двусмислие или небрежност в тяхното поведение и в техните действия да впримчват хората в мрежите си, да ги подвеждат, да ги контролират и да установяват независимо царство. Те безцеремонно се противопоставят на Бог и безцеремонно впримчват хората в мрежите си и ги подвеждат. Надяват се, че ако бъдат кастрени, много братя и сестри ще застанат в тяхна защита, ще се противопоставят на Бог и на Неговия дом, ще станат негативни, ще се отпуснат и няма да изпълняват дълга си. Това би ги зарадвало и би сбъднало желанието им. Ако бъдат освободени от длъжност, те отчаяно искат много хора да станат негативни, да се застъпят за тях и да ги защитават, да дават обяснения и аргументи в тяхна полза задкулисно. Те отчаяно искат хората да изброяват заслугите им, да защитават правотата им — дори да съдят и да заклеймяват подредбите на Божия дом, тайно в сърцето си да се противопоставят на Бог, като отричат Неговата праведност и отричат, че всичко, което Той казва и прави, е истината, че всичко това са положителни неща. И ако спрат да вярват, те отчаяно искат всички да ги последват в неверието им, да си тръгнат с тях, да станат техни последователи. Те отчаяно искат всички да отрекат, че Бог е истината, и да повярват, че те притежават истината, че всичко, което те правят, е правилно и че те могат да променят хората и да ги спасят. Ако бъдат премахнати или отлъчени от църквата, защото вършат зло, те отчаяно се надяват много хора да отрекат съществуването на Бог и да се върнат в света, където ще станат невярващи. Това би им донесло наслада. Това би възвърнало равновесието в сърцето им и би било облекчение за тях. Тези разкривания на сатанински нрав, тези поведения, тези същности и дори тези сложни, подробни идеи и мисли — кого представляват те? Тези хора истински братя и сестри ли са? Имат ли истинска вяра в Бог? Наистина ли се покоряват на Бог? Имат ли дори най-малка частица боязън от Бог? (Не.) От това може да се види, че антихристите по същество са враждебни към Бог и са Негови врагове. Точно ли е това твърдение? Истина ли е? (Точно е и е истина.) Сто процента така стоят нещата. Твърдението е истината, то ни най-малко не е неточно, защото е факт, никога непроменящ се факт. Така мислят антихристите и това правят. Всички техни действия и дела са подчинени на личните им амбиции и желания. Те са подчинени на природата на антихристите и са подстрекавани от нея. Могат ли тогава хора като антихристите да бъдат спасени? (Не.) Те са враждебни към Бог на всяка крачка, на всяка крачка са враждебни към истината. Ако някой според тях навреди на интересите им, причини загуба на репутацията им и ги лиши от техните желания и амбиции, от надеждата им да бъдат благословени, те ще се надигнат в съпротива срещу него и ще му бъдат врагове — независимо дали това, което другите са направили, е правилно или погрешно. Такава е природата на антихристите. Ето защо, независимо какви грешни и зли неща са извършили такива хора като антихристите или какви неща са извършили, които противоречат на принципите и на работните разпоредби на Божия дом, те няма да позволят на другите да ги кастрят или да ги разобличават и да се справят с тях. Щом тези неща ги сполетят, те не само няма да им се покорят и да ги приемат, или да признаят, че това, което са извършили, е злодеяние — не, те ще отправят лъжливи контраобвинения и ще се опитат да възстановят доброто си име с всички необходими средства. С всички средства, с които разполагат, те ще се опитат да прехвърлят греховете си, грешките си върху главата на някой друг и няма да поемат никаква отговорност. Нещо повече — най-голямото им желание е хората да бъдат измамени и подведени да оправдават злодеянията им и да спорят в тяхна защита, както и повече хора да се изправят и да се обявят в тяхна защита. Именно това те най-много биха искали да видят.

Тук ще приключим нашата история. Правилно познахте: тези двамата наистина са антихристи. Само антихристи биха могли да водят такъв разговор, да изричат такива неща и да желаят такива неща. Нормалните, покварени хора от време на време може да имат по няколко такива идеи, но когато наистина им се случи нещо, те ще се върнат пред Бог, за да търсят и да се молят. Малко по малко ще стигнат до покорство. Всички, които са истински вярващи, всички, които имат съвест и разум, ще имат донякъде богобоязливо сърце, когато бъдат кастрени или освободени от длъжност. Ще имат донякъде отношение на покорство, готовност да се покорят. Те не желаят да застават срещу Бог, да са враждебни към Него. Ето как трябва да се държи един обикновен човек с покварен нрав. Антихристът обаче не притежава нищо от това. Колкото и проповеди да чуе, той няма да се откаже от желанията си и от своите амбиции да контролира хората, да ги печели на своя страна и да ги подвежда. Нещо повече, тези неща изобщо няма да намалеят. С течение на времето и с промяната на обстоятелствата неговите амбиции и желания ще стават дори все по-лоши, все по-претенциозни. Това е коренната разлика между природата същност на антихристите и тази на обикновените, покварени хора.

Вече завършихме нашето общение по девета точка за различните проявления на антихристите. Този път ще разговаряме по десета точка: те презират истината, открито нарушават принципите и пренебрегват подредбите на Божия дом. Да презираш истината, открито да нарушаваш принципите и да пренебрегваш подредбите на Божия дом — всяко едно от тези неща само по себе си би било достатъчно сериозно и нито едно от тях не е разкриване на обикновен, покварен нрав. Във всяко от тях може да се види, че същността на антихристите, която се съдържа в тях, носи в себе си жестокост и нечестивост. Това са двата очевидни и сериозни елемента. В такъв случай могат ли надменността, непреклонността и измамността да бъдат използвани, за да се опише същността на антихриста? (Не.) С тези описания би било доста трудно да се стигне до същината на тези черти от същността на антихриста. За да се обобщи същността на антихристите, може да се използват само двата вида нрав на жестокост и нечестивост.

Ще ги разгледаме един по един. Те презират истината — какво означава „презират“? (Гледат на нещо отвисоко.) (Омаловажават нещо, считат, че е под достойнството им, и го принизяват.) (Смятат нещо за недостойно дори за презрение.) Всички думи, които използвате, означават почти едно и също нещо. Да „презираш“ нещо, означава да не му обръщаш внимание, да го гледаш отвисоко, да го принизяваш, да го омаловажаваш и да считаш, че е под достойнството ти. Най-общо казано, това означава да се съпротивляваш на нещо, да се отвращаваш от него и да го ненавиждаш от дъното на сърцето си, да не го приемаш и дори да го заклеймяваш, и всичко това примесено с враждебно осъждане и клевета. Как се сравнява това по степен с това, което казахте вие? (По-подробно и по-конкретно е.) По-конкретно и по-практическо е от това, което казахте вие. Повечето от определенията, които предложихте, бяха синоними на „презирам“. Това, което казах Аз, е доизчистване на същността на действието и поведението на „презирането“. Това е конкретно, подробно описание на поведението и същността на презирането на истината. То означава, че когато някой презира истината, тогава в това, което прави, в начина, по който се отнася към истината в ежедневието си, и в отношението, което възприема в сърцето си към въпроси, които включват истината и положителните неща, хората могат да видят, че отношението му към истината е на неприемане, на съпротива и на неприязън към нея — и дори на осъждане, заклеймяване и очерняне. Всичко това са конкретните начини, по които „презирането на истината“ се проявява и разкрива — толкова конкретни, че включват всеки аспект от отношенията и подходите на такъв човек към истината: той се отвращава от истината, от Божиите слова и от положителните неща. Той им се съпротивлява от дъното на сърцето си и не ги приема. Когато му кажеш, че нещо е Божие слово, че е истината, какво ще бъде отношението му? „Божии слова, истината — на кого му пука! Използваш божиите слова и истината вместо всичко. Няма ли в живота, който живеем ние, хората, нищо друго освен божиите слова? Прочели сме толкова много книги, придобили сме толкова много образование — всичко това напразно ли беше? Хората имат мозък и ум, имат способността да мислят самостоятелно за проблемите. Да основаваш всичко на божиите слова и на истината — не е ли това малко прекалено догматично?“. Какво ще бъде отношението му, когато му се случи нещо и ти му кажеш, че трябва да се моли на Бог, да Го търси и да чете Неговите слова? „Да чета божиите слова? Когато ни се случи нещо, това си е наш проблем. Какво общо имат проблемите на човека с бог? Какво общо имат те с истината? Наистина ли мислиш, че всичко го има в божиите слова, че те са енциклопедия? Божиите слова не споменават непременно всичко. Проблемите на хората трябва да се разрешават от самите тях, а конкретните проблеми изискват конкретни решения. Ако не можеш да се справиш с нещо, потърси го в интернет или се консултирай с експерт по въпроса. В нашата църква дори има университетски преподаватели, а много от братята и сестрите са студенти. Не можем ли всички ние заедно да се мерим с истината?“. Щом споменеш търсенето на Бог и търсенето на истината, щом кажеш, че трябва да чете Божиите слова, той си наумява да те гледа отвисоко. Той не желае да практикува по този начин. Ще го сметне за твърде унизително и срамно и ще смята, че това би го направило да изглежда некомпетентен. Не е ли това форма, която е възприета от презирането? Това е действително проявление, действително поведение на презиране на истината. Такива хора не са малцинство. Те често може да слушат проповеди, да държат в ръцете си томове с Божии слова и да изпълняват дълг в Божия дом, но когато им се случи нещо и им се каже да търсят истината и да четат Божиите слова, те го намират за нелепо и изпитват неприязън към него. Не могат да го приемат, дори се отвращават от него. Ето защо, когато им се случи нещо, те използват човешки методи, за да се справят с него, като твърдят: „Конкретните въпроси изискват конкретни решения, а проблемите на хората трябва да се разрешават от тях самите. Няма нужда да се търси бог. Бог не трябва да се грижи за всичко. Освен това има някои неща, за които бог не може да се погрижи. Това са наши лични дела, които нямат нищо общо с бог и нищо общо с истината. Бог не бива да се меси в личната ни свобода и в личния ни живот. Имаме право на собствен избор — и имаме право да избираме как да живеем, как да постъпваме и как да говорим. Истината и божиите слова са за моменти на най-голяма нужда, за критични моменти, за моменти на най-голяма необходимост, когато на някого му се случи нещо, с което не може да се справи, срещу което не разполага с никакви средства — тогава трябва да извади божиите слова и да ги почете малко, за облекчение, за да му дадат малко духовна утеха. Това е повече от достатъчно“. От тук може да се види, че отношението към истината на такива хора като антихристите очевидно е такова, което не признава, че истината може да бъде животът на човека или че Божиите слова са свързани с всичко, което се случва на хората в реалния им живот. А още по-малко вярват във факта, че Бог държи всичко човешко в ръката Си.

Антихристите презират истината. Това обхваща много неща. Какво означава да се каже, че антихристите презират истината? Какъв е обхватът на това твърдение? Ще го разделим на три точки за разнищване. Така ще ви стане по-ясно. Първо, те презират Божията идентичност и същност. Божията идентичност и същност не означават ли истината? (Означават.) Второ, те презират плътта, в която Бог е въплътен. Плътта, в която Бог е въплътен, и делото, което Той върши, не са ли истината? (Истината са.) Остава това, че презират Божиите слова. Първото е, че презират Божията идентичност и същност. Второто може да се съкрати, като се каже, че презират Христос. А третото е, че презират Божиите слова. Ще продължим да разнищваме всяко едно от тези неща поотделно.

I. Презиране на Божията идентичност и същност

Първо ще разговаряме за това какво е отношението на антихристите към Божията идентичност и същност, което ще покаже, че те презират истината в това отношение. Какво е отношението на антихристите към Божията идентичност и към Божията същност? Какво мислят те за тези неща? Как ги определят? Как гледат на тях? Какво включва Божията същност? Божият праведен нрав, Божието всемогъщество, Божията святост и Божията уникалност. Що се отнася до факта, че Божията идентичност е идентичност на Създател, че Той господства над съдбата на цялото човечество, антихристите признават ли това? (Не.) В какво конкретно се проявява тяхното непризнаване? (Антихристите няма да приемат от Бог хората, събитията и нещата, които ги сполетяват всеки ден. Вместо това те просто ще анализират прекалено тези въпроси и ще се отнасят към тях с човешки представи и фантазии.) Ще се отнасят към тях с човешки представи и фантазии? Първата половина от това, което каза, беше правилна: когато нещо се случи на антихриста, той само ще анализира прекалено въпроса. Втората половина обаче, в която каза, че те ще се отнасят към нещата с човешки представи и фантазии — това са поведения, които проявяват обикновените, покварени хора. Това, за което разговаряме и което разобличаваме тук, е, че антихристите презират истината и факта на Божието върховенство над съдбата на човечеството. За да намериш доказателства за това, трябва да откриеш съответните методи и поведения на антихристите. Всъщност антихристите признават с думите си, че „човекът е създаден от бог, че съдбата на човека е в божиите ръце и че хората трябва да се покоряват на божието господство“ — но така ли го приемат, когато нещо им се случи? Думите, които изричат, са доста приятни и правилни, но не така практикуват, когато им се случи нещо. Именно техният подход и отношението им към нещата, когато им се случи нещо, разкриват, че думите, които казват, са лозунги, а не истинско знание. Когато им се случи нещо, какви възгледи, какви мисли, твърдения и нагласи имат те, които доказват, че притежават същността на антихрист? Когато нещо се случи на антихриста, може ли той да приеме този факт като първа реакция? Да се успокои и да се покори на Бог, и да приеме средата, която Бог е нагласил, независимо дали е добра или лоша и дали му е от полза или не — такова отношение ли има той? Очевидно е, че няма такова отношение. Първото му съображение, когато му се случи нещо, е как това засяга неговите интереси и позиция. След това крои планове как да се измъкне от него, да намери изход, да го избегне. Като не желае да поеме отговорност за случилото се, той търси причини и извинения по заобиколен начин, използва човешки методи, за да го разреши, използва ума си, за да анализира проблема и да се справи с него. Дори ще прехвърли отговорността на друг, ще се оплаче, че този човек греши, а онзи не прави, каквото му се казва, и същевременно ще съжалява, че е бил небрежен и невнимателен като за начало, че е постъпил еди-как си като за начало. Той очевидно има отношение на съпротива, уклончивост, отхвърляне и неприемане на обстоятелствата, които го сполетяват, обстоятелствата, които Бог устройва. Първата му реакция на тези обстоятелства е да се бори с появата им. Втората е да използва човешки методи, за да ги заглади, да премине през бурята с човешки средства и дори да използва човешки средства, за да прикрие фактите и загубите, които нанася на делото на църквата и на навлизането в живота на братята и сестрите. Той влага цялата си умствена енергия в използването на човешки средства, за да прикрие и скрие злодеянията си. Той не признава естеството на лошите неща, които е извършил, или кои истини принципи е нарушил, дори наставлява хората около себе си: „Не позволявайте това да се разчуе. Нека никой от нас не казва нищо. Никой друг не трябва да узнае“. Той не само не се покорява и отказва да приеме тези обстоятелства, но също така ще отправи лъжливи контраобвинения, като мами и укрива, като се опитва да прикрие какви са фактите в действителност, с надеждата да направи от слона муха, да ги омаловажи, за да не позволи на своите висшестоящи водачи или на Бог да узнаят за тях. Ето как антихристите се справят с нещата, които им се случват. Дали начинът им на справяне с нещата е в съответствие с лозунгите, които скандират? От лозунгите, които скандират, и от отношението им, когато нещо им се случи, кое представлява разкриване на тяхната природа същност? (Тяхното отношение, когато нещо им се случи.) И така, какво всъщност е това отношение? Имат ли те отношение на покорство? Имат ли отношение, което смирено би приело Божието дисциплиниране и кастрене? Имат ли готовност да се покорят на Божието върховенство? Дали тяхното отношение и техните истински поведения са на истинска вяра, на това, че каквото и да им се случва, Бог е Този, Който господства над всичко човешко? (Не.) Ни най-малко. Какво е тогава тяхното отношение? Съвсем очевидно е: те възнамеряват да отказват неща, да прикриват неща и да мамят, възнамеряват да се противопоставят докрай и да не позволят на Бог да действа или да господства. Те смятат, че имат способността и капацитета да оправят всичко. На тяхна територия никой не може да се намесва в работата им или да ги управлява — те трябва да са най-великите. Тогава дали в този момент богът, в когото вярват, все още съществува? Вече не — той вече е празна черупка. И така, каква е тяхната вяра в този момент? Тя е нереалистична и куха и носи измама в себе си. Те нямат истинска вяра.

Когато нищо не се е случило на антихриста, той се преструва, че слуша проповеди, чете Божиите слова и учи химни. Участва в църковния живот и активно участва във всички проекти на църковното дело, като често казва: „Ние вярваме в бог, затова трябва да вярваме в неговото върховенство и да се покоряваме на неговото върховенство. Всичко е в божиите ръце и всичко, което той прави, е добро“. Освен това той често наставлява другите: „Хората не бива да настояват да действат по свой собствен начин. Когато нещо се случи, трябва да се молят на бог, защото всичко е в неговите ръце“. Той скандира тези лозунги доста високопарно и отношението му изглежда доста решително и непоклатимо — но не отговаря на очакванията, тъй като когато нещо му се случи, истината на фактите и това, което истински разкрива, разобличават напълно и изцяло неговия истински духовен ръст и неговата същност. Разобличава се, че не вярва във факта на идентичността и същността на Създателя, нито във факта, че Той господства над всичко. Той не желае да приеме тези факти, а още по-малко желае да ги признае. Още по-лошо — той не само не ги признава или приема, но и упорито остава в опозиция докрай. Когато му се случи нещо, той се оплаква, ако не от едно, то от друго. Не идва пред Бог по възпитан и покорен начин, за да търси Неговите желания и Неговите намерения. Не идва покорно пред Бог и не се покорява на Неговото върховенство и подредби, не приема устроеното от Него и Неговото върховенство, не приема покорно Неговото дисциплиниране. Вместо това той иска да замаже нещата с човешки техники и кроежи, с човешки средства — да потули нещата, да заблуди другите и Бог. Вярва, че ако замаже въпроса, на практика ще е приключил с него. Вярва, че ако го замаже и грешките му и поквареният му нрав бъдат прикрити, ако никой не знае за тези неща и ако никой не е способен да открие нещо нередно у него или да изследва въпроса допълнително, той ще е постигнал нещо огромно. Тогава ще се почувства спокоен. Ако се съди по думите и по моделите на поведение на антихриста, по неговите дела и действия, когато нещо му се случи, както и по същността на неговото поведение и представяне, той упорито се съпротивлява на Божието върховенство. Той упорито се бори с него докрай. Каквото и да е направил погрешно, той няма да позволи на Бог да го кастри или да нагласи среда, с която да го дисциплинира, а още по-малко ще Му позволи да го разкрие и разобличи. Щом бъде разобличен, щом истината излезе наяве, той изпада в паника и става объркан и раздразнен. Дори обръща ситуацията и превантивно хвърля обвинения, като казва, че Бог не го е защитил, че не го е благословил, че е несправедлив — защо иначе, когато същите неща са се случили на него и на някой друг, Бог не разкрива другия човек, а само него? Защо иначе, когато се случват едни и същи неща на него и на друг човек, Бог не дисциплинира другия човек, а само него? Той дори ще каже: „Като се има предвид, че бог не е праведен, ще трябва да се защитя с човешки методи, със собствените си методи“. Той вярва, че бог не може да го дисциплинира и да го разобличи, когато е направил нещо нередно, а трябва да го прикрива, да му дава зелена светлина на всяка крачка, да му дава лесния изход, да търпи всяко негово прегрешение. Той вярва, че това е, което би следвало да направи бог. Ако Бог го разкрие и не се отнесе към него със специално благоволение, когато нещо му се случи, и ако не му даде специално видение или водачество, той смята, че такъв Бог не е обичлив, че е непригоден да господства над съдбата му. И така, когато му се случи нещо, той не иска да се покори на Бог и да приеме всичко, което идва от Него като сътворено същество. Вместо това той иска Бог да му служи, да му помага във всичко и дори да не го укорява или дисциплинира за прегрешенията, които извършва, или за покварата, непокорството или съпротивата, които разкрива. От всяко поведение и проявление на антихриста може да се види, че той няма истинска вяра в Бог. Тази негова така наречена истинска вяра е просто опит да извлече ползи и да придобие облаги. Той не се покорява на устроеното от Бог, а самият той би устройвал Бог, като желае да Го използва, за да върши всичко за него и да му отваря врати. Той не приема Божието върховенство и Божиите подредби, нито Неговото спасение като покварено сътворено същество. Вместо това той смята, че оказва на Бог изключително благоволение, като вярва в Него, и че Бог трябва да помни това, да го защитава и безусловно да го благославя, да му прощава, независимо какво лошо е направил, като му дава специална прошка. Хората, които са антихристи, са наистина зли. Те нямат никакъв срам. Дори не знаят какви са и кои са. Затова когато им се случи нещо, безсрамно предлагат оправдания и извинения, застъпват се и настояват за своята правота, прехвърлят отговорността и крият фактите — противопоставят се на Бог докрай. Боят се, че ако бъдат разкрити и хората ги прозрат, вече няма да имат статус или престиж. Вярата им в Бог е само на думи. Те не влагат нищо и не се покоряват истински, а още по-малко се приближават до приемане. Следователно по отношение на факта на Божията идентичност в същността на антихриста може да се види, че той се съпротивлява от дъното на сърцето си — не желае да позволи на Бог да господства над съдбата му и да устройва всичко, което е негово. Не иска да позволи на Бог да господства — кого би искал да господства? Би искал самият той да има последната дума, което косвено означава да позволи на Сатана да манипулира нещата и да позволи на покварения нрав и на сатанинската покварена същност да бъдат негов живот и да царуват в сърцето му. Така стоят нещата. А що се отнася до същността на Бог — как се отнася антихристът към нея? Антихристът таи съмнения относно елементите, които съдържа Божията същност. Той не вярва, той се съмнява. Дори има представи за всички тези елементи, наред със заклеймяването им. Понякога дори използва своите фантазии, знания и ум, за да анализира и тълкува тези елементи. Някои глупави хора дори вярват, че техните тълкувания са доста добри, духовни, основателни и практически. Това е още по-отвратително.