Допълнение: Историята за Дабао и Сяобао

Преди да започнем официално днешното ни общение, нека започна с един разказ. Всички ли обичате да слушате разкази? (Да.) Има ли принцип в слушането на разкази? В разказите, които се повествуват, трябва да можеш да възприемеш един аспект на истината, да разбереш един аспект на Божиите намерения, да разпознаеш един аспект на човешката природа същност или да откриеш в разказа истината реалност, която хората трябва да практикуват и в която трябва да навлязат. Това е смисълът на повествуването на разкази, а не празно говорене и със сигурност не клюка. Някои хора, когато слушат разкази, схващат само събитията. Що за хора са те? (Хора с малки заложби.) Малки заложби означава, че са непроницателни и най-вече, че им липсва духовно разбиране. Независимо от това какъв разказ слушат, те могат да запомнят само събитията или да разберат няколко правила от разказа. Но когато става въпрос за различните истини, които хората трябва да разберат от разказа, те не ги схващат, не ги разбират и не ги възприемат. Това поведение не е ли показателно за най-ниското духовно разбиране? (Да.) Има ли сред вас хора, които са проявили подобно поведение, след като са слушали разказ? След като са го чули, не са разбрали много, смятали са, че разказът е безсмислен и няма значение дали е разказан или не. Имат ли такива хора способност за възприемане? Когато слушате разказ, можете ли да извлечете някаква полза от събитията в него? Независимо от това дали можете да разберете истината от него, вие трябва да разберете принципа, който току-що споменах по отношение на слушането на разкази. А сега нека започнем с разказа.

Имало едно малко момче на име Сяобао. Неотдавна в дома му дошъл някакъв мъж, който често излизал да проповядва евангелието заедно с родителите на Сяобао. Един ден родителите на Сяобао излезли да свършат някаква работа и оставили вкъщи само мъжа и Сяобао. Нашият разказ започва тук. Тъй като Сяобао не познавал добре мъжа, този мъж решил да се приближи и да се сприятели със Сяобао, докато той си играел. Казал на Сяобао, че го познава и дори знае името му. Сяобао се почувствал щастлив и си помислил, че този мъж не може да е лош човек. Тогава мъжът попитал Сяобао: „Сяобао, родителите ти някога споменавали ли са ме, докато разговарят?“. Сяобао се замислил за миг и казал: „Не знам“. Мъжът казал: „Ти си честно дете. Добрите деца казват това, което знаят“. Той отново попитал Сяобао: „Родителите ти споменавали ли са ме някога, или не са?“. Сяобао пак казал, че не знае. Мъжът продължил: „Сяобао, бъди добър. Ако ми кажеш истината, ще ти дам бонбони“. Сяобао се замислил за момент, но отново казал, че не знае. Мъжът се замислил: „Как да го накарам да ми каже истината?“. Замислил се за миг, след което казал на Сяобао: „Сяобао, родителите ти вярват в Бог, аз също вярвам. Аз съм най-добрият приятел на родителите ти. И тримата вярваме в Бог, ти също вярваш в Бог. Знаеш ли какви деца харесва Бог?“. Сяобао помислил за това и казал: „Не знам“. Мъжът казал: „Бог харесва честни деца, такива, които не лъжат. Когато знаят нещо, казват, че знаят, а когато не знаят, казват, че не знаят. Това е честно дете и Бог харесва такива деца“. Сяобао помислил за това и казал: „Добре“. След това спрял да казва, че не знае. Мъжът продължил: „Ако ми кажеш истината, ще бъдеш честно дете, дете, което Бог обича“. Сяобао се замислил и казал: „Добре тогава“. Мъжът попитал: „Какво означава „добре тогава“?“. Сяобао казал: „Това означава, че моите родители са казали нещо за теб“. След това мъжът продължил да пита какво било казано и многократно казвал на Сяобао да бъде честно дете и да не лъже. Сяобао казал: „Майка и татко казаха, че ти не си добър човек. Казаха, че не си много честен и че трябва да внимават, когато говорят с теб“. Мъжът попитал отново: „Какво още казаха майка ти и баща ти?“. Сяобао отговорил: „Не мога да си спомня“. „Бъди добро момче!“ — казал мъжът. Тогава Сяобао отговорил: „Майка и татко казаха, че не трябва да ти казват всичко“. След това мъжът продължил да го разпитва и Сяобао му разказал много неща. Мъжът се чувствал все по-неспокоен и казал на Сяобао: „Сяобао, ти си толкова добро дете, дете, което Бог обича, защото си честен човек и ми казваш всичко, което знаеш“. В този момент Сяобао вече не бил толкова предпазлив с този мъж, както в началото, и вече не отговарял с „не знам“ на всичко, което го питал. Искало му се да разкаже на мъжа всичко, да му каже всичко, което мъжът не знаел — той трябвало само да попита Сяобао. Мъжът също така разкрил на Сяобао: „Моят прякор е Дабао, така че виждаш ли, ти се казваш Сяобао, а аз — Дабао. Не трябва ли да станем най-добри приятели?“. Сяобао отговорил: „Да“. Докато си разказвали това-онова, те говорели за много неща и колкото повече говорели, толкова по-щастливи се чувствали. Сяобао също така получил малко бонбони за хапване и престанал да се предпазва от мъжа. След това мъжът отправил следното изискване към Сяобао: „Занапред, ако майка ти и баща ти отново кажат нещо за мен, можеш ли да ми кажеш?“. Сяобао отговорил: „Разбира се, защото сме добри приятели“. Сяобао вече не се предпазвал от този мъж и мъжът получил от него информацията, която искал. От този ден нататък те станали много добри приятели. Всеки път, когато майката и бащата на Сяобао кажели нещо за този мъж, Сяобао бързо му го предавал. Мъжът също така обещал на Сяобао: „Категорично няма да кажа на майка ти и баща ти за това нещо между нас двамата — то е наша тайна. В бъдеще, ако ти се прииска нещо вкусно за ядене или забавно за игра, със сигурност ще ти го купя. И ако има нещо, което не искаш майка ти и татко ти да знаят, аз ще запазя тайната ти“. Така Сяобао се почувствал още по-спокоен и с цялото си сърце се доверил на мъжа. Той продължил да поддържа искрен контакт с него и те станали „истински добри приятели“.

Това е целият разказ. Той не включва много герои. Основните са Дабао и Сяобао. Конкретната тема се развива около това как мъжът Дабао се опитва да подведе, уговори и привлече детето Сяобао, като го накара да му предаде определена информация, която той иска да знае. Ето за това се отнася този разказ и диалог. Какво можем да разберем от този обикновен сюжет и диалог? Чии характеристики се обсъждат главно тук? На детето или на възрастния? (На възрастния.) И така, какво се илюстрира тук? Каква е основната тема на разказа? Основната тема включва как този възрастен използва различни средства, за да постигне целта си. Разбрахте ли какви средства използва той? (Привличане и подвеждане.) Използва примамки, за да привлече детето, и правилните думи, за да го подведе, и дори го подмами. Какво използва, за да го подмами? Придобивки — той подмами детето, като използва придобивки. Привличане, подмамване и подвеждане — това представлява едновременно подмамване и подвеждане, като се използват правилните думи, за да се подмами, а също така има и леко заплашително естество. Думите може и да изглеждат правилни, но той за какво ги използва? (За да постигне целта си.) Използва ги, за да постигне собствените си скрити намерения. Средствата, които той използва, са принципно ясни. Това ли е поведението, което притежава нормалната човешка природа? (Не.) Тогава към кой аспект от покварения нрав на Сатана принадлежи това поведение? (Злонамереност.) Защо казваме злонамереност вместо измамност? Злонамереността стига до по-дълбоко ниво от измамността. Тя е по-коварна, по-прикрита, по-подвеждаща и по-трудна за разгадаване, злонамереността носи в себе си подмамване, подбуждане, привличане, спечелване, подкупване и изкушаване. Тези действия и поведение далеч надхвърлят измамността. Те несъмнено са злонамерени. Мъжът не каза: „Ако не ми кажеш, ще те ударя, ще те ритна или ще те заколя!“. Той не възприе такива методи и на външен вид не изглеждаше злобен. Това обаче е още по-страшно от злоба — това е злонамереност. Защо казвам, че е злонамереност? Обикновено измамността може да бъде разпозната от повечето хора, но неговият метод е по-подмолен. На пръв поглед той използва учтив език, което приляга на човешката обич. Но в действителност, в дълбочина, има неща, които са по-скрити. Неговите действия и методи са по-прикрити, по-коварни от измамността, която хората обикновено виждат и срещат. Тактиките му са по-изтънчени, по-измамни и по-подвеждащи. Това е злонамереност.

В ежедневието си можете ли да различавате и да разпознавате разкриването на нечестивия нрав на другите хора и тяхното нечестиво поведение? Въпреки че измамните личности могат да бъдат доста тактични, след известно време на общуване с тях повечето хора все пак могат да ги прозрат. Обаче не е толкова лесно да бъдат прозрени онези, които имат нечестив нрав. Ако не можете да видите същността или последствията, няма как да ги прозрете. Нечестивите личности са дори по-коварни от измамните. Няма как да ги прозреш само от едно-две изречения. Що се отнася до хората с нечестив нрав, в определен период от време или за кратък период от време може да не прозреш причините, поради които те правят това определено нещо, защо говорят или действат по този начин, или да не вникнеш в тях. Един ден, когато те са напълно разкрити и изцяло изложени на показ, тогава всички най-сетне ще открият що за хора са. Това е нещо повече от просто измамност — това е нечестивост. Ето защо разпознаването на нечестивия нрав изисква определен период от време и понякога първо трябва да се появят последствията, преди човек да е в състояние да го разпознае — това не е нещо, което може да се разпознае бързо. Например големият червен змей е подвеждал хората в продължение на десетилетия и едва сега малко на брой хора са проявили проницателност. Големият червен змей често казва неща, които звучат най-добре и са най-съобразени с човешките представи, като издига знамето на служба на народа, за да подвежда хората, и знамето на справедливостта, за да прогонва инакомислещите, като жестоко вреди на безброй добри хора. Но малцина могат да го разпознаят, защото това, което казва и прави, изглежда правилно за хората. Всички хора смятат, че всичко, което прави, е справедливо и подходящо, законно и разумно и е съгласно хуманизма. В резултат на това той е подвеждал хората в продължение на десетилетия. Когато най-накрая бъде разобличен и рухне, хората ще видят, че истинското му лице е това на дявола, а неговата природа същност е нечестива. Големият червен змей е подвеждал хората в продължение на толкова много години и отровата на големия червен змей е във всеки — те са станали негови потомци. Способни ли са някои от вас да направят нещата, които е правил големият червен змей? Някои хора говорят като големия червен змей, като използват много приятни думи, но не вършат никаква истинска работа. Всичките им думи са приятни, но не вършат истинска работа. Освен това те са особено коварни и нечестиви. Когато става въпрос за такива хора, ако някой ги оскърби, те няма да го оставят да му се размине. Рано или късно ще намерят подходяща възможност да постигнат целта си за отмъщение и няма да му оставят лост за влияние. Може дори да се справят с проблема, без да излязат и да покажат лицето си. Това не е ли нечестиво? Нечестивите хора действат с особено потайни и скрити принципи, методи, намерения, мотиви и цели. Нечестивите хора използват кроежи, за да навредят на другите, като понякога използват други хора да убиват от тяхно име, понякога измъчват другите, като ги подмамват да извършват грехове, а понякога използват закони или прибягват до всякакви средства, достойни за презрение, за да измъчват другите. Всички тези са проявления на нечестивост и нито един от тях не е справедлив или честен метод. Някои от вас проявяват ли това поведение или разкриване? Можете ли да ги разпознаете? Осъзнавате ли, че те представляват нечестив нрав? Измамността обикновено може да се види отвън: някой говори с недомлъвки или използва цветист език, но никой не може да разчете какво мисли. Това е измамност. Коя е основната характеристика на нечестивостта? Тя е, че думите им звучат особено приятно и всичко изглежда правилно на повърхността. Изглежда, че няма никакъв проблем и нещата изглеждат доста добре от всеки ъгъл. Когато правят нещо, не виждате да използват някакви особени средства и външно няма признаци за слабости или недостатъци, и все пак постигат целта си. Те вършат нещата по изключително потаен начин. Това е начинът, по който антихристите подвеждат хората. Подобни хора и неща са най-трудни за разпознаване. Някои хора често казват правилните неща, използват добре звучащи оправдания и прилагат определени доктрини, твърдения или действия, които отговарят на човешката обич, за да замажат очите на хората. Те се преструват, че правят едно, докато правят друго, за да постигнат скритата си цел. Това е нечестивост, но повечето хора смятат, че това поведение е измамно. Хората разбират и анализират нечестивостта по сравнително ограничен начин. Всъщност нечестивостта е по-трудна за разпознаване от измамността, защото е по-прикрита, а методите и действията ѝ са по-изтънчени. Ако някой притежава измамен нрав, обикновено другите могат да открият неговата измамност в рамките на два-три дни от общуването си с него или могат да доловят разкриването на измамния му нрав в действията и думите му. Да предположим обаче, че този човек е нечестив: това не е нещо, което може да се разпознае в рамките на няколко дни, тъй като не е лесно да се разпознае каквото и да било само от слушането на приказките му, без появата на някакви значими събития или специални обстоятелства в кратък период от време. Той винаги казва и прави правилните неща и представя една след друга правилни доктрини. След няколко дни общуване с него може да си помислиш, че този човек е доста добър, че е способен да се отрича от нещата и да отдава себе си, че има духовно разбиране, има боголюбиво сърце и има както съвест, така и разум в начина, по който действа. Но след като се захване с няколко неща, виждаш, че приказките и действията му са преплетени с твърде много неща, твърде много дяволски намерения. Осъзнаваш, че този човек не е честен, а измамен — нещо нечестиво. Често използва правилните думи и приятни фрази, които са съобразени с истината и притежават човешка обич, за да общува с хората. От една страна, той утвърждава себе си, а от друга — подвежда останалите, като постига престиж и статус сред хората. Такива хора са невероятно подвеждащи и веднъж придобили власт и статус, те могат да подведат много хора и да им навредят. Хората с нечестив нрав са изключително опасни. Има ли такива хора около вас? Вие самите такива ли сте? (Да.) Тогава колко сериозно е това? Да говориш и да действаш без никакви истини принципи, в действията си да разчиташ изцяло на нечестивата си природа, винаги да искаш да подвеждаш другите и да живееш зад маска, така че другите да не могат да те прозрат или разпознаят и да се отнасят с уважение и възхищение към човешката ти природа и статуса ти — това е нечестивост. Само понякога ли проявявате това нечестиво поведение, или сте такива през повечето време? Дали просто сте си такива и трудно ли ви е да се освободите? Ако използвате такива методи само в отделни случаи, това все пак може да бъде променено. Ако обаче сте точно такива — непрекъснато действате тактично и прилагате измамност и постоянно разчитате на кроежи, тогава сте най-коварният дявол. Ще ви кажа истината: такива хора никога няма да се променят.

В историята Дабао използва тези методи, за да подведе Сяобао и да накара момчето да му каже истината. Кажете Ми, кой го е научил да действа така? Никой не го е научил. Откъде тогава идват тези хитрости? (От неговата природа.) Те идват от неговата природа, от неговата покварена същност. Той просто е такъв човек. Не пощадява дори едно дете — колко достойно за презрение! Ако иска да знае истината, може направо да попита родителите на детето или активно да се опознае и да разкрие сърцето си пред тях; тогава те може би ще му кажат истината. Няма нужда да се използват такива методи, за да се правят тези срамни и калпави неща зад гърба на другите. Така постъпват хората с нечестив нрав. Кажете Ми, не е ли отвратително? (Отвратително е.) Той не пощадява дори едно дете. Вижда, че е лесно да издевателства над детето, да го заблуждава и мами, затова крои козни срещу него. А ако види възрастен, който е честен и добър, как ще се отнася с него? Може ли да го остави на мира? Категорично не. Какво ще направи, ако види някой, подобен на себе си, някой, който обича да използва кроежи в думите и действията си? (Той знае, че човекът е точно толкова нечестив, колкото и той, и може да се пази от него, като не разкрива нищо лесно.) Освен че е нащрек, какво друго може да направи? (Ще се бори.) Той ще се бори открито и тайно — това е всичко. Това е поведението на хората с нечестив нрав. Такива хора обичат да се борят с другите открито и тайно и се възползват от всяка възможност. Те имат една известна максима и ако срещнеш такива хора и ги чуеш да я казват, можеш да си сигурен, че имат нечестив нрав. Какво казват те? Например, когато им предложиш да си сътрудничат с друг човек, за да изпълнят дълга си, те казват: „О, не мога да се боря с него!“. Първата им мисъл винаги е за „борба“. Първата им мисъл не е за това как да си сътрудничат с другите, за да си свършат добре работата, а за това да се борят с тях. Това е тяхната известна максима. Независимо от групата хора, в която се намират, независимо дали са сред невярващи, братя и сестри или членове на семейството, какво е тяхното единствено правило? Това е борба и ако не могат да спечелят срещу другите открито, тогава ще го направят тайно. Този вид нрав е нечестив. На пръв поглед някои хора може да изглежда, че разговарят непринудено с другите, но в сърцата си те тайно се борят, като прилагат различни средства и техники, за да нападат и принизяват другия човек индиректно. Хората, които не могат да разпознаят това, няма да прозрат тактиките им, а докато го направят, борбата им вече ще е постигнала резултат. Това е нечестивост. Когато нечестивите хора взаимодействат с другите, всичко се свежда до това да се състезават открито и тайно, да възприемат различни кроежи, заговори или определени методи, за да победят другите, да ги накарат да се предадат и в крайна сметка да накарат всички да им отстъпят. Откакто съществува човечеството досега, цялата история на човечеството е изпълнена със „съревнование“. Независимо дали в голям мащаб между нациите, в по-малък мащаб между семействата или на индивидуално ниво между хората, няма група, която да не е наситена с конфликти. Ако не е открито съревнование, то е скрито, ако не е словесна конфронтация, то е физическа. Периодите на най-честите войни между различните етнически групи в китайската история са периодът „Пролет и Есен“ и „Периодът на воюващите царства“. Повечето от известните книги за военна стратегия са създадени през тези два периода, като например тактиката, съдържаща се в „Изкуството на войната“ на Сун Дзъ — всички те са създадени по това време. Съществува и книгата „Тридесет и шестте стратегеми“, която документира различни тактики, приложими във войната. Някои от тези военни стратегии и тактики се използват и днес. Кажете Ми, кои са някои от нейните стратегии? (Стратегията „Самонараняване“.) („Диверсионната“ стратегия.) (Стратегията „Двоен агент“, стратегията „Празен град“ и стратегията „Меден капан“.) Всички тези известни стратегии, независимо дали започват с „Меден капан“, „Празен град“ или „Диверсионна“, завършват със „Стратегия“. Какво означава „стратегия“? („Тактика“ или „схема“.) Това предполага определени коварни, вероломни, скрити или тайни тактики. Тези „тактики“ нямат нищо общо с планирането — те са свързани с интриги. Какво виждаме зад тези тактики? Дали действията им, поведението им и тези тактики и практики, използвани от тях във войната, са съгласно човешката природа и истината? (Не.) Дали Бог работи по този начин? (Не.) Категорично не. И така, кого представляват тези практики? Те представляват Сатана и това нечестиво човечество. Откъде идват тези стратегии на нечестивото човечество? (От Сатана.) Те са получени от Сатана. Някои може да се затруднят да разберат това, затова трябва да кажа, че те са получени от дяволските царе — тогава хората ще разберат. Кои са дяволските царе? Те са демоните и Сатана, които се прераждат в света, за да сеят раздори и да всяват хаос сред човечеството — те са формирали тези стратегии. В писмените сведения за Божието дело виждали ли сте някога Бог да използва стратегията „Празен град“ или „Диверсионна“ стратегия? Божият план за управление включва ли тези стратегии? Бог никога не е използвал такива стратегии, за да управлява делото Си. Тези стратегии се използват от цялото нечестиво човечество. От нацията или династията в по-голям мащаб, до племето или семейството в по-малък мащаб и дори до взаимоотношенията между отделните хора — навсякъде, където откриете покварени хора, откривате конфликти. За какво се борят? За какво се съревновават? Каква е целта им? Всичко е заради властта, статуса и печалбата — за да спечелят тези неща. Една нация се бори срещу друга за контрол над повече хора. Племена се борят помежду си за територия, хора и суверенитет. Хора се борят за превъзходство и печалба. Навсякъде, където има човечество, има конфликти, защото навсякъде, където има човечество има поквара на Сатана. Човечеството като цяло е покварено от Сатана, затова светът е изпълнен с конфликти и кръвопролития. Каквото и да прави, поквареното човечество не може да се измъкне от оковите на сатанинския нрав. Ето защо цялата история на човечеството, независимо дали е на Запад или на Изток, всяка част от неговата история е срамен отчет за нечестивата борба на човечеството. Човечеството дори смята тези неща за славни. Някои хора и днес изучават „Тридесет и шестте стратегеми“ на Китай. Вие изучавате ли ги? (Не.) Ако съзнателно изучаваш тези неща, като усвояваш опита, уроците, средствата, методите и техниките, които се съдържат в тях, за да си обогатиш мозъка и да ги превърнеш в част от уменията си за оцеляване, това определено е погрешно. Ти неминуемо ще се приближиш до Сатана, ще ставаш все по-нечестив, все по-зъл. Какъв резултат ще постигнеш обаче, ако успееш да промениш гледната си точка и ги анализираш, разпознаеш и разобличиш според Божието слово? Ще намразиш Сатана още повече и ще разбереш и намразиш себе си още повече. Кой е още по-добрият резултат? Той е да отхвърлиш Сатана и да си твърдо решен да следваш Бог. Сатана използва тези така наречени традиционни култури и всякакви видове знания и теории, които човечеството е натрупало в продължение на хиляди години, за да поучава хората и да им внушава, като цели да ги поквари и контролира на по-дълбоко ниво. Ако овладееш тези неща и знаеш как да ги използваш, тогава ще се превърнеш в жив Сатана и ще бъдеш напълно отстранен от Бог.

По време на общение на предишни събирания за разбирането на себе си, повечето хора често повдигаха въпроса за надменния нрав, който е най-често срещаният покварен нрав и наличието му е широко разпространено. Кои са другите често срещани прояви на покварения нрав? (Измамност и непримиримост.) Измамността, непримиримостта, неприязънта към истината и жестокостта — това са неща, с които хората често се сблъскват. Нечестивостта се среща по-рядко и рядко се разпознава. Може да се каже, че нечестивият нрав е най-трудно разпознаваем; той е дълбоко затаен и е относително прикрит тип покварен нрав, нали? Например нека да предположим, че двама души живеят заедно, но нито един от тях не обича истината и не се стреми към нея, нито пък е предан в изпълнението на дълга си. На пръв поглед може да изглежда, че двамата живеят заедно в хармония и нямат никакви проблеми. Обаче дълбоко в себе си никой от тях не се стреми към истината и все още има различни типове покварен нрав, въпреки че не можеш да ги забележиш. Защо не можеш да ги забележиш? Защото и двамата са особено измамни и хитри в постъпките си. Понеже не разбираш истината и ти липсва проницателност, не можеш да прозреш същността на техните проблеми. Малко са истините, които разбираш, духовният ти ръст е твърде малък и затова има много сложни въпроси, които не си в състояние да възприемеш, безсилен си да помогнеш на другите хора да решат проблемите си. Какво трябва да направите като водачи, когато се срещнете с такива хора? Ако ги разобличиш и разпознаеш, склонни ли са те да го приемат? Не, не са. Тогава как трябва да се справите с такива хора? Има ли определен начин? Какъв е принципът за справяне с такива хора? Ако те притежават някакви технически или професионални умения, за да полагат труд за Божия дом, трябва да се отнасяте към тях като към братя и сестри и да им предявявате съответните изисквания. Тъй като такива хора обаче не се стремят към истината, могат ли те да бъдат предани при изпълнението на дълга си? (Не.) Кое поведение показва, че им липсва преданост? Нима подобни хора не се отличават с това, че вършат неща за показ? Когато наоколо няма никой, те се отпускат и бавят работата. Щом видят, че някой се приближава, те се разбързват. Те дори могат да зададат куп въпроси и да попитат дали това или онова е приемливо. След като този човек си отиде, те спират да работят, не правят нищо, не задават въпроси, и дори казват в сърцето си: „Просто се закачах с теб, не съм толкова глупав!“. Такива хора правят всичко за показ; те са особено талантливи в изграждането на фасадност и отлично се притворяват, създавайки фалшиво впечатление сред хората. Много хора, които са общували с тях в продължение на години, така и не могат да прозрат тяхната хитра и измамна същност. Когато други разпитват за тях, те дори казват: „Този човек е доста добър, отнася се учтиво към всички, никога не вреди на никого, просто е човекоугодник. Дори когато някой постъпва неправилно, той не го кастри; постоянно увещава и утешава другите“. Какви средства и методи използват тези хора във взаимоотношенията си с другите? Те играят роля според случая, престорено учтиви са и хитри, и повечето хора казват, че те са добри. Има ли такива хора около вас? (Да.) Всеки е склонен да разкрива покварения си нрав, но тези индивиди се прикриват умело, така че е невъзможно за когото и да било да открие техните проблеми. Това не е ли проблем? В историята някои императори са извършили множество престъпления, но въпреки това по-късните поколения все още ги наричат мъдри управници. Защо хората имат такова мнение за тях? Нима те не са положили усилия и не са направили някои неща, за да запазят репутацията си? От една страна, те са извършили някои добри неща в интерес на своите политически постижения, а от друга са изопачили историята и са убили онези, които са писали истината и фактите за тях, с цел да прикрият своите злосторничества. Въпреки това, колкото и да са се опитвали да ги прикрият, несъмнено има сведения за техните деяния. Те не са могли да премахнат всички, които са знаели истината. В крайна сметка тези неща бяха малко по малко разобличени от следващите поколения. Когато хората ги разбраха, те се почувстваха измамени. Чрез разобличаването на тези исторически факти хората трябва да получат ново разбиране за истината за цялото човечество. Какъв вид разбиране? Цялото човечество, от монарсите до обикновените хора, е в ръцете на нечестивците, покварено от Сатана, така че всеки човек е по-нечестив от другия. Няма човек, който да не е зъл, няма човек, който да не е лош. Всички те са извършили много злосторничества, всички те са съвсем нечестиви, сред тях няма никой, който да е добър. Някои казват: „Във всяка династия има няколко порядъчни чиновници. Тези порядъчни чиновници считат ли се за нечестиви?“. Ако вярваш в Бог под властта на тези порядъчни чиновници, виж дали ще те арестуват или не. Ако им свидетелстваш за Бог, наблюдавай отношението им. Тогава веднага ще разбереш дали те са нечестиви или не са. Божието явяване и Неговото дело, както и истината, която Той изразява, разкриват хората такива, каквито са, повече от всичко друго. Някои управници и служители може да са постигнали определени политически успехи и да са извършили някои добри дела, но какво е естеството на тези добри дела? Кой има полза от тях? Те са добри дела, изисквани от управляващата класа. Дали добрите дела, които те вършат, са добрите дела, които Бог одобрява? Тези „политически постижения“ практикуване на истината и покорство към Бог ли са? Категорично не. Техните политически постижения и добри постъпки нямат абсолютно никаква връзка с истината или с покорството на Бог. Каквито и добри дела и политически постижения да имат, те са продиктувани изцяло от техните намерения и подбуди; всичко това е извършено с цел да се обезсмъртят и да бъдат възхвалявани от другите. Следователно, колкото и добри постъпки да извършват или колкото и политически успехи да натрупват, това не може да докаже, че те са добри хора с добри сърца, а още по-малко, че никога не са вършили зло или че нямат нечестива природа. Ясно ли ти е какъв вид човек са тези хора в очите на Бог? Можете ли да използвате тези въпроси, за да разберете самите себе си? Въвличате ли се в такива практики, в които щом направите нещо добро, веднага искате да се похвалите, да се уверите, че всички го знаят, после открито казвате, че човек не бива да се хвали или не бива да бъде надменен, а трябва да постъпва смирено? Например, отиваш да работиш в нова църква и хората не знаят, че си на ръководна длъжност, затова всячески се стараеш да ги накараш да разберат, че си водач. Цяла нощ си блъскаш главата и най-накрая измисляш добро решение. Какво е това решение? Събираш всички на среща и казваш: „По време на днешното ни събиране нека да разговаряме за това дали отговарям на критериите като водач, или не. Ако не отговарям на критериите, можете да ме разобличите и освободите. Ако отговарям, тогава ще продължа да изпълнявам тази длъжност“. Когато всеки чуе това, веднага разбира, че ти си водач. Не постигна ли целта си с това? Откъде идва тази цел? Тя произлиза от твоята нечестива природа. Да имаш амбиции е обща човешка черта, но въпреки че всички хора имат амбиции, някои прибягват до различни думи, методи и стратегии в различно време и на различни места, за да постигнат желаните си цели. Това е нечестивост.

Относно тази тема за нечестивата природа, ще продължим да я обсъждаме често. Така ще придобиете по-задълбочено разбиране за този аспект на истината и покварения нрав. От една страна, ще можете да разберете себе си, а от друга — да разпознавате различните типове хора. Също така ще навлезете по-дълбоко в истината. Ако разговарям само за общата концепция или за един аспект от дефиницията, вашето разбиране ще бъде доста повърхностно. Обаче ако използвам определени факти и давам примери в общението ни, вашето разбиране може да се задълбочи. Например, да предположим, че две деца разговарят помежду си. Едното пита: „Написа ли си днес домашното?“. Другото отговаря: „Не, не го написах“. Първото дете казва: „И аз не го написах“. Казват ли и двете деца истината? (Да.) Грешиш — едното от тях лъже. Какво си мисли в сърцето си? „Глупак, наистина ли мислиш, че не съм го написал? Аз не съм толкова глупав! Ако не си напиша домашното, ще бъда наказан. Как може да не го напиша? Нарочно те накарах да си помислиш, че не съм го написал, за да не го напишеш и ти. В крайна сметка ти ще бъдеш наказан, а аз хубаво ще се посмея“. Лошо ли е това дете? (Да, лошо е.) Някой от вас правил ли е подобно нещо? Още един пример: в понеделник, в клас, една ученичка казва, че в неделя е ходила на пазар, а друга твърди, че е посетила приятели. В действителност и двете са си били вкъщи и са учили. Особено в среда на ожесточена конкуренция, както в Китай, такива неща се казват с цел да накарат съперника да намали бдителността си, за да можете да го надминете. Това се нарича стратегия. Такива неща са обичайни в ежедневието. Понякога родителите и децата водят подобни разговори и разкриват подобен нрав, който се разкрива и сред приятели. Разкриванията на този нрав се наблюдават навсякъде, трябва само да ги следиш внимателно. Защо да ги следите? Не за събиране на материал, за празнословие, за клюки или за измисляне на истории, а за да подобриш проницателността си, което ти позволява да се сравняваш с това, което другите правят и което разкриват и проявяват, за да видиш дали и ти проявяваш подобно поведение. Когато видиш, че някой проявява такова поведение, ще разбереш, че той има такъв нрав. Когато обаче и ти проявяваш подобно поведение, ще можеш ли да разпознаеш, че и ти притежаваш такъв нрав? Ако не можеш да разпознаеш това, значи твоето разбиране за техния нрав е погрешно: не си го разбрал истински. С други думи, нямаш духовно разбиране и не си го разбрал точно. Тези теми не могат да бъдат изцяло изчерпани за няколко дни. Обсъждането на част от тях ще ви помогне да придобиете малко и разбирането ви за истината ще се задълбочи донякъде. Ако наистина обичаш истината, ще имаш по-дълбоко ниво на навлизане. Дълбочината на твоето преживяване и навлизане е неделима от твоето разбиране. Дълбочината на твоето преживяване и навлизане със сигурност ще определи дълбочината на твоето разбиране. По същия начин, дълбочината на твоето разбиране може също така да покаже колко дълбоко си преживял и навлязъл. Тези две неща са взаимосвързани. Това е пътят за навлизане в истината и само чрез навлизане в истината можеш да притежаваш реалността. С това ще приключим този въпрос и ще преминем към основната тема на днешното общение.