Б. Разхищаване на приношенията, злоупотреба с тях, даването им назаем, използването им с измама и кражба

1. Разхищаване на приношенията

Антихристите смятат, че притежаването на статус и власт им дава правото да дават приоритет на това да притежават и използват приношенията. Е, тогава, щом те вече имат тази власт, как разпределят и използват приношенията? Правят ли това съгласно правилата на църквата или принципите, които управляват нуждите на църковното дело? Могат ли да правят това? (Не, не могат.) Фактът, че не могат, засяга много неща. След като антихристите придобият статус, те не могат да избегнат вършенето на някои неща, които включват работата на църквата, а част от тази работа включва разходи и разпределения на църковното имущество. В такъв случай кои са принципите, по които те подхождат към разпределението на църковното имущество? Да бъдат пестеливи? Да бъдат педантични в планирането на разходите, да икономисват, където е възможно? Да проявяват внимание към Божия дом във всичко? Не. Ако могат да отидат някъде с велосипед, те пак харчат пари за автобус. А когато им стане неудобно и некомфортно винаги да пътуват с автобус или с кола под наем, започват да обмислят да използват парите на Божия дом, за да си купят кола. Докато търсят кола на пазара, те се мръщят на моделите с ниска цена и от среден клас и специално избират кола от висок клас, марков модел, внесен директно от чужбина, който струва над един милион юана. Те си мислят: „Това не е голяма работа, и във всеки случай плаща божият дом, а парите на божия дом са пари на всички. Няма нищо трудно в това всички заедно да си купим кола. Божият дом е толкова голям, целият вселенски свят принадлежи на бог, така че голяма работа ли е, ако божият дом си купи кола? В света на Сатана всичките коли, които хората карат, струват по няколко милиона юана, така че нашата църква, като си купи кола само за един милион юана, е доста пестелива. Освен това колата не е само за мен, цялата църква ще я използва съвместно“. Щом антихристите си отворят устата, излизат повече от милион юана, без дори да им мигне окото или да им трепне сърцето и без ни най-малкото чувство за вина. Щом купят колата, започват да ѝ се наслаждават. Вече не ходят пеша на места, където трябва да се ходи пеша, вече не карат велосипеди до места, до които трябва да се кара велосипед, и вече не наемат коли за места, където могат да отидат с кола под наем. Вместо това настояват да използват „предоставената им кола“. Те действат по такъв показен начин, сякаш са способни да вършат велико дело. Антихристите харчат пари много разточително, всичко, което купуват, трябва да е от хубавите неща, от висок клас и най-модерно. Например разликата в цената между базовите и висококласовите модели на определени видове машини и оборудване може да варира с няколко десетки хиляди юана. В тези ситуации антихристите ще поискат да купят модела от висок клас и стига да не харчат собствените си пари, това изобщо няма да ги притеснява. Ако трябваше да платят от собствения си джоб, те не биха могли да си позволят дори базов или нискокласов модел, но когато кажеш, че Божият дом ще плати за него, тогава те ще поискат модела от висок клас. Не са ли те зверове? Не са ли неразумни? Не е ли това разхищаване на приношенията? (Да.) Хората, които разхищават приношенията, имат лоша човешка природа, те са егоистични и достойни за презрение! След като антихристите постигнат властта да използват приношенията, те искат да завземат приношенията за себе си, като ги използват при пълно пренебрегване на принципите и настояват да си вземат предмети от висок клас при всяка покупка. Когато си купуват чифт очила, те искат от висок клас, от вида, който блокира синята светлина и ултравиолетовите лъчи, с най-ясните лещи, а когато си купуват компютър, искат висококласния, най-новия модел. Независимо дали ще използват в своя дълг различни инструменти и оборудване, или не, щом се повдигне въпросът за закупуването на такива неща, искат те да са от висок клас. Не е ли това разхищаване на приношенията? Те знаят да бъдат пестеливи, когато става въпрос за собствените им пари, всеки предмет ще свърши работа, стига да е практичен, но когато става въпрос за закупуване на нещо за Божия дом, тогава въпросите за практичност и спестяване на пари престават да бъдат съображение. Всичко, за което мислят, е, че то трябва да е известна марка, трябва да показва тяхното положение и купуват това, което е най-скъпо. Не е ли това търсене на собственото им унищожение? Да харчиш приношенията, сякаш са паднали от небето — не е ли това, което правят антихристите? (Да.)

Имаше един младеж, който отиде да пазарува четки за зъби заедно с брата Горе. Той купи четка за зъби, струваща малко над един долар, за брата, но за себе си взе вносна, която струваше повече от 15 долара. Сега, между брата Горе и този редови брат, не бихте ли казали, че има известна разлика, известна неравнопоставеност по отношение на техния статус? (Да.) От гледна точка на логиката — да не споменаваме неща като статус, положение или начина, по който Бог разпределя, а просто да обсъдим факта, че братът Горе е работил усърдно през всичките тези години — не трябва ли той да използва нещо с по-високо качество? Но той не беше придирчив към това. Какви принципи следваше той? Да бъде пестелив, където е възможно: този вид предмет не е нещо сложно, така че не си струва да се използва толкова скъп и няма нужда да се харчат толкова много пари за него, достатъчно е да е годен за употреба. Сега, що се отнася до идентичността, положението и статуса на тези двама души, между тях има неравнопоставеност и предмет с най-обикновено качество беше купен за този, който трябваше да използва хубавия, а предмет с най-добро качество беше купен за онзи, който трябваше да използва обикновения. Какъв беше проблемът в случая? Кой от тези двама души имаше проблем? Този, който използваше хубавия предмет, беше този с проблема. Той нямаше представа кой е и нямаше чувство за срам, и би купил най-добрия и най-скъпия предмет, стига Божият дом да плаща. Този човек имаше ли грам разум? Ако е направил това, докато е пазарувал заедно с брата Горе — като правел този избор пред него — какво би направил, ако беше пазарувал сам? Колко би прахосал? Би отишъл много по-далеч и разликата не би била десетина долара. Той щеше да е достатъчно нагъл да купи предмети на всякакви цени, да харчи всякаква сума пари за тях. Той изхарчи приношенията и парите на Божия дом по този начин. Не търсеше ли той собственото си унищожение? Има такива, които си мислят: „Свърших толкова голяма работа за божия дом, поех толкова много рискове, изтърпях толкова много несгоди и няколко пъти бях хвърлян в затвора. Аз по право трябва да се възползвам от специално отношение“. Това твое „по право“ истината ли е? В кое от Божиите слова Той е предвидил, че този, който е бил държан в затвор или е претърпял несгоди, или е пътувал за Него насам-натам в продължение на много години, по право трябва да се възползва от специално отношение и трябва по право да се възползва от първостепенен приоритет в използването и завземането на приношенията, и в разхищаването им по свое усмотрение, и че това е управленски закон? Изрекъл ли е Бог някога една-единствена дума в този смисъл? (Не, не е.) Е, тогава какво е казал Бог относно това как се очаква такъв човек, заедно с водачите, работниците и всички хора, които изпълняват дълга си в Божия дом, да използва приношенията? Те трябва да ги използват за нормални разходи и нормални разноски. Никой няма специална власт да използва или да завзема приношенията. Бог няма да превърне Своите приношения в частна собственост на нито един човек. В същото време Бог не е постановил хората да разхищават пари при използването и разпределянето на приношенията. Какъв тип човек разхищава пари? Какъв нрав има човек, който разхищава пари? Това е нещо, което правят зверове, тирани, бандити, гангстери и достойни за презрение злодеи без чувство за срам, това е нещо, което се върши от антихристи. Всеки, който има малко човешка природа и знае какво е срам, не би се принизил до това. Има хора, които, след като са станали църковни водачи, вярват, че това им дава властта да използват приношенията и имуществото на църквата. Те искат и се осмеляват да купуват всичко и всякакви неща, и искат да изискват всичко и всякакви неща. Те смятат, че всичко, което купуват, всичко, на което се наслаждават, им е напълно заслужено. Нещо повече, те никога не си правят труда да се поинтересуват за цената. И ако някой им купи евтин и обикновен предмет, те дори се ядосват и таят злоба срещу него. Това са антихристи.

2. Злоупотреба с приношенията

Друго проявление на антихристите, които се опитват да контролират църковните финанси, е злоупотребата с приношения. Терминът „злоупотреба“ би трябвало да е лесен за разбиране. Дали злоупотребата означава да се взема имуществото на църквата и да се дава на братята и сестрите или да се разпределя за делото на църквата, така че да може да се използва по предназначение? (Не, не означава.) Тогава какво означава „злоупотреба“? (Означава да не се харчи по подходящ начин, а да се използва по свое усмотрение или тайно.) Въпреки че е правилно да се каже „да се използва тайно“, това не е особено конкретно. Ако човек използва тайно църковното имущество за разходите за живот на онези, които изпълняват дълга си на пълно работно време, тогава в това няма нищо лошо и това не е злоупотреба. Злоупотребата се заклеймява и не е в съответствие с принципите. Например някои църковни водачи поемат контрола над църковните пари и когато на децата им липсват средства, за да отидат в колеж, а те просто нямат толкова много пари вкъщи, идват пред Бог да се молят, като казват: „О, боже, нека първо да си призная вината и да те помоля за прошка. Ако трябва да отредиш наказание, тогава, моля те, накажи мен, а не детето ми. Знам, че това не е правилно, но в момента съм в трудно положение и затова трябва да го направя. Твоята благодат е винаги изобилна, така че просто се надявам този път да позволиш да ми се размине и да ми дадеш своята благословия. Не ми достигат около двадесет или тридесет хиляди юана за таксата за колеж на детето ми и дори след като събрах пари и взех назаем оттук-оттам, все още нямам достатъчно. Мога ли да използвам твоите пари, за да платя таксите за обучение на детето си?“. После, след като приключат с молитвата, те се чувстват съвсем спокойни и, като си мислят, че Бог се е съгласил с това, вземат парите за своя лична употреба. Това е злоупотреба, нали? Да не използваш парите за това, за което трябва да бъдат използвани, а да ги използваш другаде, като нарушаваш принципите, които управляват използването на приношенията в Божия дом: това се нарича злоупотреба. Когато член на семейството им се разболее и се нуждае от пари или когато не им достигат средства при бизнес сделка, те започват да кроят планове за приношенията и в сърцата си се молят, като казват: „О, боже, моля те, прости ми, не исках да го направя, семейството ми наистина изпитва известни трудности. Твоята любов е необятна като океана и безгранична като небето и ти не помниш прегрешенията на хората. След като изхарча тези пари, ще ти ги върна двойно, когато семейният бизнес спечели пари, така че моля те, позволи ми да ги използвам“. Ето как те използват приношенията на Бог. Независимо кой се нуждае от пари, дали е роднина, или приятел, щом тези водачи имат парите в ръцете си, те ще им ги дават, като нито действат в съответствие с принципите, нито получават съгласието на другите, а още по-малко се замислят за миг за факта, че това са приношения на Бог. Вместо това те ще поемат върху себе си вземането на решение, ще изнесат парите от църквата и ще ги използват за други цели. Не е ли това злоупотреба? (Така е.) Това е злоупотреба. Сега, някои хора връщат парите в пълен размер, след като тайно са злоупотребили с приношенията. Означава ли това, че вече не са виновни за греха на злоупотребата с приношенията? Означава ли това, че може да им се размине? Или, ако по време на злоупотребата са имали своите причини, определен контекст или несгоди и не са имали друга алтернатива, освен да злоупотребят с парите, може ли тази злоупотреба да бъде простена и да не бъде заклеймена? (Не, не може.) В такъв случай грехът на злоупотребата с приношенията е сериозен! Той различава ли се по нещо от онова, което направи Юда? Хората, които злоупотребяват с приношенията, не са ли от същия вид като Юда? (Да, такива са.) Когато децата им отиват в университет, когато някой от семейството им прави бизнес или възрастен човек се нуждае от медицинско лечение, или нямат тор, с който да вършат земеделска работа, във всички тези ситуации те искат да харчат парите на църквата. Някои дори унищожават разписките за приношенията, направени от братята и сестрите, след което натъпкват парите в собствените си джобове, за да ги харчат, както им е угодно, без дори да се изчервят от срам или да им трепне сърцето. Някои дори приемат приношения в пари от братя и сестри на събирания, а след това, веднага щом събирането приключи, отиват и си купуват неща с тях. А има и някои братя и сестри, които, след като са видели със собствените си очи, че тези хора злоупотребяват с приношенията, пак им позволяват да пазят парите, като никой не поема отговорност и никой не прави стъпка напред, за да сложи край на това. Всички те се страхуват да не оскърбят тези водачи, затова просто гледат, докато те харчат. Е, тогава, на Бог ли принесе тези пари, или не? Ако даваш милостиня на други хора, трябва да изясниш, че не принасяш тези пари на Бог, и тогава Бог няма да си спомни за тях. Тогава, що се отнася до това на кого принадлежат тези пари, кой ги харчи и как се харчат, тези неща няма да имат нищо общо с Божия дом. От друга страна, ако тези твои пари наистина са били принесени на Бог, но преди църквата да е имала възможност да ги използва, някой човек ги харчи по този начин, разхищава ги по този начин, а ти ни най-малко не си обезпокоен, нито слагаш край на това, нито го докладваш, тогава в такъв случай проблемът е в теб, ти си замесен в техния грях и когато те бъдат заклеймени, ти също няма да можеш да се измъкнеш.

3. Даване назаем на приношенията

Всичко, което включва произволното използване на приношенията, неправилното потребление и разходване на приношенията, неизменно засяга управленските закони и има свойството да ги нарушава. Някои хора, които, като управляват църковното имущество, може да кажат: „Имуществото на църквата просто си стои там. В днешно време банките имат всякакви инвестиционни програми, като облигации и фондове, и всички те дават добри лихвени проценти. Ако вземем парите от църквата и ги инвестираме, и спечелим малко лихва, това няма ли да донесе полза на божия дом?“. След това, без да го обсъдят, без да получат съгласието на когото и да било в църквата, те на своя глава решават да дадат парите назаем. С каква цел се прави това? Меко казано, това е печелене на малко лихва за Божия дом, загриженост към Божия дом, но в действителност тези хора таят егоистичен мотив. Те искат да дадат парите назаем, без никой да знае, а след това в крайна сметка да върнат сумата на Божия дом, а лихвата да запазят за себе си. Не би ли било това случай на таене на предателско намерение? Това се нарича даване назаем на приношения. Може ли даването назаем на приношенията да се счита за използване по предназначение от тяхна страна? (Не, не може.) Има и други, които казват: „Бог обича човечеството, божият дом е топъл. Понякога, когато на братята и сестрите ни не им достигат пари, не можем ли да им дадем назаем божиите приношения?“. Някои хора тогава вземат решение на своя глава, а някои антихристи дори призовават и подстрекават братята и сестрите, като казват: „Бог обича човечеството, бог дава живот, дава всичко на човека, така че какво толкова, ако се дадат малко пари назаем, нали? Да се дават пари назаем на нашите братя и сестри, за да им се помага в моменти на спешна нужда, да им се помага да преминават през трудностите в живота им, не е ли това божието намерение? Ако бог обича човечеството, как може хората да не се обичат един друг? Хайде, дайте им малко пари назаем!“. Огромното мнозинство от невежите хора, като чуят това, казват: „Разбира се, щом казваш така. Във всеки случай тези пари принадлежат на всички, затова нека просто смятаме, че така всички ние помагаме на някого“. И така, с един човек, който бълва високопарни идеи, и тълпа подмазвачи, в крайна сметка парите изтичат. Е, думите ти, че „тези пари са били принесени на Бог“, важат ли? Ако важат, тогава парите вече принадлежат на Бог и сега са отделени като святи, поради което би било правилно да се използват само според принципите, които Бог е установил. Ако не важат, ако парите, които принасяш, не важат, тогава що за действие е това, което извършваш с това приношение? Това просто игра ли е? Нима се шегуваш с Бог и Го мамиш? След като си сложил нещата, които искаш да принесеш, на олтара, започваш да ги жалиш, тъй като тези неща са били сложени там, но Бог не ги използва и изглежда, че в крайна сметка Той няма нужда от тях. И така, когато трябва да ги използваш, ти ги вземаш и ги използваш за себе си. Или може би си принесъл твърде много и после си взел част от тях обратно, тъй като си съжалил. Или може би не си мислил ясно, когато си правил приношението, а сега, когато си намерил приложение за него, го вземаш обратно. Каква е природата на това поведение? Тези пари и тези неща: щом човек ги е принесъл на Бог, това е същото като да ги е представил на олтара, а какво са нещата, които са били представени на олтара? Те са приношения. Дори да не е повече от камък, песъчинка, хлебче на пара или чаша вода, щом си го сложил на олтара, този предмет принадлежи на Бог, а не на човека, и никой човек вече не трябва да го докосва. Независимо дали ламтиш за него за себе си, или не, или смяташ, че имаш легитимна употреба за него, никой човек вече няма права върху него. Има хора, които казват: „Нима бог не обича човечеството? Какво от това, ако той позволи на човечеството да има дял? В момента ти не си жаден и не се нуждаеш от вода, но аз съм жаден, така че защо да не мога да пия?“. Но тогава трябва да видиш дали Бог е съгласен, или не. Ако Бог е съгласен, това доказва, че Той ти е дал правото и че ти имаш правото да го използваш. Но ако Бог не е съгласен, тогава ти нямаш право да го използваш. В ситуация, в която нямаш право, в която Бог не ти е дал право, използването на нещо, което принадлежи на Бог, би било нарушаване на голямо табу, а именно от това Бог се отвращава най-много. Хората винаги казват, че Бог не толерира оскърбления от човек, но те никога не са разбирали какъв е всъщност Божият нрав или кои от нещата, които правят, е най-вероятно да накърнят Неговия нрав. По въпроса за Божиите приношения много хора постоянно кроят нещо за тях, като искат да ги използват или разпределят, както им е угодно, да ги използват, притежават или дори да ги разхищават според собствената си воля. Но Аз ти казвам, с теб е свършено, ти заслужаваш смърт! Такъв е Божият нрав. Бог не позволява на никого да докосва Неговите притежания, такова е Неговото достойнство. Има само една ситуация, в която Бог дава на хората правото да ги използват, и това е тяхната правилна употреба според църковните правила и принципите, управляващи тяхното използване. Оставането в тези граници е приемливо за Бог, но излизането извън тези граници би било накърняване на Божия нрав и нарушаване на управленските закони. Толкова е строго, не оставя място за преговори и няма алтернативен път. Следователно онези, които вършат такива неща като разхищаване на приношенията, злоупотреба с тях или даването им назаем, се окачествяват като антихристи в очите на Бог. Защо към тях се отнасят с такава строгост, че да бъдат окачествени като антихристи? Ако някой, който вярва в Бог, може да стигне толкова далеч, че да се осмели да докосва, да използва или да разхищава по свое усмотрение предмети, които принадлежат на Бог и които са били отделени като святи, тогава що за човек е той? Такъв човек е Божи враг. Само Божиите врагове биха имали такова отношение към Неговите притежания. Никой обикновен покварен човек не би направил това, дори животно не би направило това, само Божиите врагове, Сатана и големият червен змей биха направили такова нещо. Това прекалено силно ли е казано? Не, това е факт и е напълно точно. Как може пасмината на Сатана да докосва неща, които принадлежат на Бог? Такова е достойнството на Бог!

4. Използване на приношенията с измама

Има и други хора, които под всякакви предлози искат пари и стоки от Божието семейство, като казват: „В нашата църква липсва стол, така че ни купете един. Някои от братята и сестрите в нашата църква нямат компютър, който да използват при изпълнението на дълга си, така че ни купете Мак. Често влизаме в контакт с хората в хода на работата си и не става да нямаме телефон, така че ни купете Айфон. Но не е добре да имаме само един, това би било твърде неудобно, защото понякога трябва да се свързваме с различни хора. А една-единствена линия е твърде податлива на подслушване, така че нещата ще провървят само ако имаме няколко линии“. И така, някои от тези хора имат по четири или пет мобилни телефона у себе си и носят по два или три лаптопа наведнъж. Те имат много впечатляващ вид, но работата им е слаба. Как са се сдобили с всички тези неща? Всичко са го получили с измама. В миналото сме говорили за една идиотка, която беше типичен антихрист. Когато Божият дом ремонтираше църковна сграда, тя обедини сили с един тип, за да използва с измама парите на църквата, като причини значителни загуби на Божия дом. Когато този човек извърши ремонта, той присвои по същия начин, по който би го направил един невярващ изпълнител, купи всичко от висок клас, като харчеше много допълнителни пари. Когато някои хора забелязаха, че има проблем, тази идиотка му помогна да го потули и да скрие това, и те заедно измамиха Божия дом, за да присвоят пари. В крайна сметка ги хванаха и двамата бяха отлъчени. С това те си навлякоха собственото си унищожение и съсипаха живота си. Хленченето донесе ли им някаква полза? Тъй като в крайна сметка нещата се развиха така, защо изобщо постъпиха така в началото? Как стана така, че онази идиотка не е обмислила нещата, когато е използвала с измама приношенията? Прекалено ли беше Божият дом да я отлъчи и да я накара да върне парите? (Не, не е било.) Тя си го заслужи! Този тип хора не заслужават съжаление. Няма как да бъдеш милостив към тях. А ето и онази водачка, за която говорихме преди. Тя тайно взе голяма част от църковните пари и ги даде назаем на един невярващ. По-късно и спрямо нея бяха взети мерки. Може би има някои, които си мислят: „Нима просто не е дала малко пари назаем? Нека ги върне и да приключим с това. Защо да я премахват? Това означава, че един доста добър човек става невярващ за един миг и трябва да отиде да работи, за да си изкарва прехраната си. Тя е толкова жалка!“. Жалък ли е този човек? Защо вместо това не кажеш, че тя е отвратителна? Защо не погледнеш нещата, които е направила? Това, което е направила, е достатъчно, за да те отврати до края на живота ти, а ти я съжаляваш! Онези, които я съжаляват — що за хора са те? Всички те са тъпаци и хора, които показват безразборна доброта към всеки.

5. Кражба на приношенията

Има едно последно проявление на това, че антихристите контролират църковните финанси, и това е кражбата на приношенията. Някои невежи хора, когато правят приношения, се придържат към принципа „лявата ръка да не знае какво прави дясната“ и след това предават средствата, които принасят, в ръцете на човек, за когото дори не са сигурни, че може да му се има доверие. Те казват: „Приношението, което правя този път, е доста голяма сума, така че не позволявайте на никой друг да узнае за него, и не го вписвайте в счетоводната книга. Правя това пред Бог, а не пред другите хора. Стига Бог да знае за него, всичко е наред. Ако позволим на братята и сестрите да узнаят, те вероятно биха ми се поклонили. Така че, за да избегна това да ме почитат, аз го правя тайно“. След като са направили това, те се чувстват доста доволни от себе си, като си мислят: „Направих приношението си по принципен, сдържан и хладнокръвен начин, като не го записах и го извърших без знанието на нито един от братята и сестрите“. Но този невеж начин на вършене на нещата е създал възможност за алчните хора да извлекат облага. Веднага щом приношението е било направено, антихристът, на когото са го дали, отива и го депозира в банката, като го приема за свое. И дори ще кажат на човека, който прави приношението: „Следващия път, когато правиш приношение, трябва да го направиш по същия начин. Да го правиш по този начин, е правилно и е в съгласие с принципите. Човек трябва да не се набива на очи, докато прави приношения. Божият дом е казал да не се призовават хората да правят приношения. Това означава, че се иска от хората да не се набиват на очи, да не говорят за приношенията си дори след като са ги направили, нито да разгласяват дадената сума, а още по-малко да казват на кого са ги дали“. Може ли човекът, който е направил това приношение, да прозре хората? Защо би направил такъв глупав ход? Без да има представа колко нечестиво и коварно може да бъде човешкото сърце, той влага цялата си вяра в този човек и в крайна сметка парите му биват откраднати. Това е случай, в който някой дава възможност на антихриста, като му позволява да открадне парите. Но има ли случай, в който един антихрист все пак е способен да краде пари, без да му е дадена възможност? Има ли случаи, в които някой, докато води сметки, умишлено записва грешна сума или записва по-ниска сума и тайно измъква парите малко по малко, когато хората не обръщат внимание? Има доста хора от този вид. Такива хора са алчни за богатство, те са с низък и злобен характер и са способни да направят всичко, стига да имат възможност. Има една поговорка: „Възможността благоприятства онези, които са подготвени“. Хората без алчност не обръщат внимание на тези неща, но алчните хора винаги го правят. Умовете им постоянно мислят за кроене на планове и търсене на възможности, от които да се възползват, когато става дума за пари, като измислят как могат да извличат изгода и тайно да харчат парите.

Имаше една глупава жена. Веднъж, когато говорех с нея, повдигнах темата, че църквата иска да отпечата някои книги, и я попитах дали знае нещо за печатането. Тя отговори с цял куп теории и веднага след това продължи, като каза: „Обикновено печатарите дават комисиона, когато печатат книги. Ако възложим на невярващ да свърши работата, със сигурност ще има доста сенчести сделки и той определено ще извлече доста голяма полза за себе си под масата“. Докато говореше, тя започна да сияе от радост. Очите ѝ светнаха, веждите ѝ се извиха високо на челото, а бузите ѝ се изчервиха, и тя се зарадва и се развълнува. Помислих си: „Ако можеш да се справиш с тази печатна работа, тогава я поеми и колкото знаеш за нея, просто Ми кажи толкова. Защо толкова се развълнува?“. Но щом започнах да премислям това, разбрах: тук имаше изгода. Тя изобщо не се интересуваше как ще се извърши печатането, кои книги ще се печатат, какво ще бъде качеството или как да се търси печатница — всичко, което я интересуваше, беше да си вземе комисиона. Още нищо не беше дори направено, а тя вече говореше за вземане на процент. Помислих си: „Сигурно бедността те е подлудила. Как можеш да се надяваш да получиш процент от печатането на книги за Божия дом? Когато разпространява книги, Божият дом не печели нито стотинка, всичко се дава безплатно, а ти искаш да си вземеш дял?“. Тази жена не си ли търсеше смъртта? Преди Божият дом дори да се съгласи да ѝ позволи да поеме тази работа, когато Аз просто правех запитване, тя вече говореше за вземане на дял. Ако работата наистина беше възложена в нейните ръце, тя нямаше да се спре на вземането на процент и много лесно можеше да избяга с всичките пари — колкото повече ѝ дадеш, толкова повече ще те измами, толкова повече ще открадне. Преувеличавам ли? Тази глупава жена не беше стока, нали? Ако питате Мен, тя беше бандитка и гангстерка, която би се осмелила да придобие всякакви пари, които би могла. Нека за момента оставим настрана въпроса дали Бог е съгласен с това и просто да попитаме братята и сестрите дали тя се справя с това добросъвестно, дали те могат да приемат начина, по който тя се справя с него, и дали Божиите избраници могат да ѝ простят.

Има и някои хора, които са противни дори при споменаване. Когато поемат работа за Божия дом, те се съюзяват с невярващи, за да надуят цената, като карат Божия дом да плати баснословна сума и да претърпи загуба. Ако кажеш, че няма да го купиш или че няма да се съгласиш с тяхното предложение, те ще се разбеснеят и ще опитат какво ли не, за да те убедят или разубедят и да получат парите от църквата. Когато парите са платени на невярващите и те са се облагодетелствали, а репутацията им също е получила тласък, те са щастливи, сякаш току-що са спечелили от лотарията. Това е да действаш като предател, да разхищаваш приношенията и никога да не се стремиш да получиш и най-малката полза за Божия дом. Защо онези глупави жени, които поеха печатането на книги, бяха освободени от длъжност? Защото причиниха на Божия дом загуба и действаха безразсъдно. Когато преговаряха с невярващи, те продължаваха с всички сили да свалят цената до такава степен, че тя беше дори по-ниска от производствените разходи, до степента, в която това беше отблъскващо и невярващите вече не искаха да правят бизнес с тях. В крайна сметка невярващите неохотно се съгласиха, но направиха компромис с качеството. Кажете Ми, има ли дори един човек, който доброволно би правил бизнес на загуба? Хората в този свят трябва да оцелеят и, като правят бизнес, те трябва да печелят достатъчно пари, за да покриват разходите си за живот и разходите за труд в допълнение към производствените разходи. Тези жени не позволиха на тези невярващи да спечелят никакви пари, като преговаряха за цената по неразумен начин и я свалиха колкото се може повече, като през цялото време си мислеха, че спестяват пари за Божия дом, и как свърши това? Другата страна съкрати разходите за сметка на качеството на работата и подвързията. Ако не компенсираха дефицита в този случай, нима нямаше да претърпят загуба? Ако трябваше да претърпят загуба, щяха ли да свършат работата? Можеха ли да си позволят сделката да е по-изгодна за тези жени, отколкото за тях? Не, това би било невъзможно. Ако позволяваха на тези жени да излязат на по-голяма печалба от тях, тогава те нямаше да правят бизнес, а щяха да правят благотворителност. Онези глупави жени не можаха да прозрат това, те се справиха със задачата за Божия дом по този начин и напълно объркаха нещата. Накрая все още бяха пълни с оправдания, като казваха: „Мислех за Божия дом. Спестявах пари за Божия дом. Спестената стотинка си е спестена стотинка, а две спестени стотинки означават спечелена стотинка!“. Те бълваха глупости! Знаеха ли какво се има предвид под отраслови разпоредби? Знаеха ли какво се има предвид под установени практики и под това да бъдеш разумен? И така, какъв беше крайният резултат? Някои от книгите бяха с много лошо качество, страниците започнаха да се отлепват, след като биваха прелистени няколко пъти, и цялата книга щеше да се разпадне, което правеше четенето ѝ невъзможно, така че нямаше друг избор, освен да се препечата всичко. Това спести ли пари, или струваше повече? (Струваше повече пари.) Това беше фиаското, което предизвикаха онези глупави жени.

Фактът, че начинът, по който антихристите подхождат към приношенията, е напълно лишен от принцип и човешка природа, е неоспоримо доказателство за техния нечестив и жесток нрав. Ако се съди по начина, по който те подхождат към приношенията и към всичко, което принадлежи на Бог, нравът на антихриста наистина се противопоставя на Бог. Те се отнасят към приношенията, които принадлежат на Бог, с най-голямо презрение, като си играят и се отнасят с тях, както си искат, без да проявяват и капка уважение и без да имат никакви граници. Ако са такива в отношението си към нещата, които принадлежат на Бог, как те се отнасят към Самия Бог? Или към словата, изречени от Него? Отговорът е ясен от само себе си. Това е природата същност на антихриста, същността на антихриста, в която преобладават нечестивостта и жестокостта. Това е истински антихрист. Запомнете това: когато става дума за някой, който е способен на разхищаване на приношенията, злоупотреба с тях, даването им назаем, използването им с измама и кражба, няма нужда да се наблюдават други проявления. Стига да е налице една от тези категории, това би било достатъчно, за да бъде този човек окачествен като антихрист. Няма нужда да разпитвате или да разследвате, а още по-малко да го изучавате, за да видите дали е такъв човек и дали в бъдеще може да е способен да прави такива неща. Стига да се вписва дори в една от тези категории, това го обрича да бъде антихрист, да бъде враг на Бог. Погледнете, всички вие: независимо дали става въпрос за водач, когото вече сте избрали, или за водач, когото сте решили да изберете, или за някой сред хората, които смятате за доста добри, всеки, който проявява такъв вид поведение или такава склонност, не може да избегне да бъде антихрист.

Научихте ли някакъв урок от нещата, за които разговарях днес? Придобихте ли разбиране за някоя истина? Не можете да говорите ясно за това, така че ще ви кажа какъв урок трябва да научите. Не трябва да кроиш никакви планове за нещата, които хората принасят на Бог. Каквито и да са тези неща, дали са ценни, или не, дали имаш полза от тях, или не, дали са скъпоценни, или не — не трябва да кроиш никакви планове за тях. Излез и печели пари, ако имаш способността — печели колкото искаш, никой няма да се намесва в това, но категорично не трябва да кроиш никакви планове за Божиите приношения. Тази бдителност е нещо, което трябва да имате. Тази рационалност е нещо, което трябва да имате. Горното е един урок. Друг урок е, че всеки, който се занимава с разхищаване на приношенията, злоупотреба с тях, даването им назаем, използването им с измама и кражба, трябва да се счита за човек от пасмината на Юда. Хората, които са извършили такива действия и практики, вече са накърнили Божия нрав и Бог няма да ги спаси. Не трябва да допускаш никакви самозалъгвания по този въпрос. Аз съм го постановил така и Бог ще приведе тези неща в изпълнение. Това е решено и няма място за преговори. Някои хора ще кажат: „Имаше контекст за моята злоупотреба: бях млад и невеж, когато лекомислено похарчих тези пари, но не измамих божия дом с твърде много пари, само откраднах от 20 до 30, или 30, или 50 юана“. Но не става въпрос за сумата. Проблемът е, че когато правиш това, обектът на твоите действия е Бог. Ти си посегнал на Божиите неща, а да правиш това е неприемливо. Божиите неща не са общо имущество, те не принадлежат на всички, не принадлежат на църквата, не принадлежат на Божия дом. Те принадлежат на Бог и ти не трябва да объркваш тези понятия. Бог не мисли така, нито ти е казал, че „Моите неща и приношения принадлежат на църквата и те трябва да се разпределят от църквата“, камо ли: „Всички приношения на Мен принадлежат на църквата, на Божия дом и са под отговорността на братята и сестрите, и който иска да ги използва, просто трябва да уведоми за това“. Бог не е казал такова нещо, Той никога не е казвал това. И така, какво е казал Бог? Нещо, което е принесено на Бог, принадлежи на Бог и щом това нещо е представено на олтара, то принадлежи на Бог веднъж завинаги и никой човек няма правото или властта да го използва неправомерно. Кроенето на планове за приношенията и предприемането на злоупотреба, използване с измама, кражба, даване назаем и разхищаване — всички тези действия се заклеймяват като накърняване на Божия нрав, като действия на антихристи и са равносилни на греха на охулването на Светия Дух, за който Бог никога няма да ти прости. Такова е достойнството на Бог и хората не трябва да го подценяват. Когато ограбваш други хора или крадеш от тях, може да бъдеш осъден от закона на една до две години или на три до пет години, и след като си бил вкаран в затвора за три до пет години, вече няма да си виновен за никакво престъпление. Но когато вземаш и използваш Божиите неща, Божиите приношения, това е грях, който в Божиите очи е постоянен, грях, който не може да бъде простен. Аз ти казах тези слова и който се противопостави на тях, ще трябва да понесе последствията. Когато дойде времето, по-добре не се оплаквай, че не съм ти казал. Днес тук ти изясних словата Си, като ги заковавах като пирони в дъска, и именно това ще се случи. От теб зависи дали ще повярваш в това, или не. Има такива, които казват, че не се страхуват. Е, ако не се страхуваш, почакай и виж как ще се развият нещата. Не чакай, докато бъдеш наказан, тъй като тогава ще бъде твърде късно да плачеш, да скърцаш със зъби и да се удряш в гърдите.

24 октомври 2020 г.