Има един водач, който извърши следното деяние. Опитайте се да разпознаете това, което той направи, и го разнищете. Един ден получих пакет с китайски билкови хранителни добавки. Помислих си: „Не съм молил никого да Ми купува това, така че откъде е изпратено? Кой го е купил? Как така нямам представа?“. По-късно, след като поразпитах насам-натам, научих, че това е един водач, който, без да пита Горното, е поел инициативата да го купи. Той казал, че този артикул е необходим на Горното. Като чули това, братята и сестрите под него казали: „Щом Горното иска да се купи, това е лесно, можем просто да използваме парите на църквата, за да го купим. Каквото и да иска да купи Горното, е добре, особено след като е за Бог — нямаме никакви възражения“. А похарчените пари — чии бяха те? (Божиите приношения.) Как така той беше толкова щедър, когато ставаше въпрос за харчене на Божиите приношения? Тази покупка беше ли одобрена от Горното? Без да търси Моето съгласие, той тайно сам е решил да пристъпи към купуването на лекарството. И когато е правил покупката, не се е замислил: „Ще бъде ли това от полза за Горното? Подходящо ли е това, което купувам? Колко трябва да купя? Ще ми позволи ли Горното да похарча тези пари?“. Попитал ли е тези неща? (Не.) Без дори да попита, той директно е купил този артикул. Откъде е дошла тази щедрост? Що за лична преданост е това? Той е използвал парите на Бог, за да купи нещо за Бог, приемайки това за свой неотменен дълг, като е направил всичко необходимо и е преодолял всички трудности, за да купи това нещо и да удовлетвори Бог. Какво означава да удовлетвориш Бог в този случай? Означава: „Мога да те изненадам приятно, без да минавам през теб. Виж, аз имам тази способност! Знаеше ли, че съм способен да направя това? Какво мислиш? Не е ли това приятна изненада? Не си ли щастлив? Чувстваш ли се утешен?“. Чии пари похарчи ти? Твои ли бяха? Ако това, което си похарчил, са били Божиите пари, получи ли Божието съгласие? Ти си похарчил пари, които си откраднал от Бог, а след това си казал, че искаш да направиш на Бог приятна изненада: що за логика е това? И с чии пари беше толкова щедър? (С тези, които принадлежат на Божия дом.) Да бъдеш щедър с парите, които принадлежат на Божия дом, означава да бъдеш щедър с Божиите приношения. Не е ли отвратително това? (Отвратително е.) Вие може да изпитате отвращение, като чуете това, но замесеният човек далеч не беше отвратен — той се чувстваше доста доволен от себе си. След като артикулът беше доставен, той си помисли: „Как така няма отговор? Направих това прекрасно дело за теб, така че защо не ми благодари? Как намираш артикула? Доволен ли си от него? Искаш ли да ти купя още от него в бъдеще? Каква оценка ми даваш? Отсега нататък ще ме поставиш ли на важна позиция? Доволен ли си от това, което направих? Използвах твоите пари, за да направя нещо за теб — какво мислиш за моята доброта? Щастлив ли си? О, моля те, кажи нещо. Защо няма отговор?“. Трябваше ли да му отговоря? (Не.) Защо не? Този инцидент се случи доста отдавна, но през цялото това време не съм престанал да се отвращавам от него — изпитвам отвращение всеки път, когато погледна онова нещо, което той купи. Кажете Ми, разумно ли е да се отвращавам? Струва ли си да се разнищи този инцидент? (Да, струва си.) Що за постъпка е това? Израз на преданост ли е? На доброта? Или на богобоязливо сърце? (Нито едно от тези.) Това се нарича угодничество и разиграване и означава: „Харча твоите пари, за да ти купя нещо, за да ти се харесам и да оставя добро впечатление у теб, за да ме видиш в по-благоприятна светлина“. Този водач искаше да Ми угоди, да Ме поласкае и да Ми се подмаже, но накрая се провали и беше разкрит. Какви грешки допусна той? Първо, това не беше нещо, което му бях възложил да направи за Мен; не бях поръчвал на никого да му каже да направи това. Второ, ако е искал да направи това от сърдечна доброта, трябваше първо да попита и да получи съгласие, преди да пристъпи към него. И докато го е извършвал, не е ли трябвало да се поинтересува от свързаните с това въпроси, с които е трябвало да е наясно? Например какво количество да купи, на каква цена да купи, какво качество стоки да купи, как да се похарчат парите — не е ли трябвало да се поинтересува от тези неща? Да се поинтересува от тези неща би означавало да действа в съответствие с истините принципи. И така, каква е природата на това, че той не е направил тези запитвания? На по-ниско ниво той се е мислел за много умен, а на по-високо ниво това се нарича да действаш своеволно, да не зачиташ Бог и да действаш безразсъдно! Никога не съм го молил да купува този артикул, така че защо правеше тази демонстрация на добри намерения? Не си ли търсеше белята? Нещо повече, най-големият му проблем беше начинът, по който антихристите гледат на имуществото, което е това, за което разговаряме и което разнищваме днес. Той вярваше, че като водач на тази църква му се полага да се наслаждава на приношенията, направени за Бог от Божиите избраници в църквата, и че има властта да използва и притежава тези приношения на Бог, и че той има последната дума по отношение на тях. В тази църква той държеше властта на цар и се превърна в местен тиранин. Той си мислеше: „Няма нужда да те информирам или да те питам за нещата, които купувам, просто ще го направя за теб. Независимо дали си съгласен, или не, щом чувствам, че би било добре да се направи по този начин и искам да го направя по този начин, тогава така ще го направя“. Що за нещо е той? Не е ли антихрист? Антихристите са точно толкова безсрамни. Когато на този човек му беше даден статус и той стана водач, той поиска да стане цар, да завземе имуществото на църквата. Той мислеше, че само той решава за църковното имущество и има властта да го завземе и да го използва. Дори си мислеше, че той има последната дума за купуването на неща за Мен и за това какви неща да се купуват. Но Аз имам ли нужда ти да Ми купуваш неща? Каквото и да използвам и както и да го използвам, имам ли нужда ти да се намесваш? Не е ли това липса на разум? Това не е ли безсрамие? Забравил ли си кой си? Не е ли това точно като архангела, който, след като му е бил даден статус, е искал да бъде наравно с Бог? Колко грешки допусна човекът, който направи това? Първата беше, че разпределяше църковното имущество, сякаш е негова лична собственост; втората беше, че пое инициативата да взема решения за купуването на неща за Мен; третата беше, че след като взе това решение сам, не информира Горното за него, нито се допитва до него, нито му го докладва. Всяка една от тези грешки беше доста сериозна сама по себе си. Този антихрист изглеждаше, че управлява доста гладко нещата там. Щом дадеше заповед, неговите лакеи послушно изпълняваха нарежданията му. Те дори не са попитали: „Харчим толкова много пари, за да купим този артикул — Бог ли е наредил това? Могат ли парите да се използват по този начин? Би ли било подходящо? Кой всъщност е наредил това?“. Онези лакеи дори не са задали тези въпроси. Поеха ли някаква отговорност? Имаха ли някаква преданост? Не, нямаха преданост и трябва да бъдат отстранени. Това е пример от миналото за човек, който използва приношенията според собствените си желания и без никакви принципи. Да харчиш приношенията на Бог, за да купуваш неща за Бог, без да получиш Моето одобрение: да правиш това означава да допускаш груба грешка.

Ето още един пример. Искам да чуете какво направиха тези хора и да видите дали няма да ви се стори вбесяващо. По време на църковните събирания столът, на който седях, беше твърде мек и когато седнах на него, потънах доста ниско. Масата също беше толкова висока, че трябваше да държа гърба Си изправен, и продължителното седене по този начин Ме изморяваше. Затова ги помолих да купят стол, който да е малко по-висок и с не толкова мека седалка. Не е ли това нещо, което би трябвало да е лесно за изпълнение? (Да.) Всъщност това е много прост въпрос. Първо, трябваше да измерят височината на стола, на който седях в момента, а след това да потърсят такъв, който е с пет сантиметра или малко повече по-висок, а след това трябваше да проверят колко мека е седалката и да потърсят такава, която е малко по-твърда. Първо, можеха да се поогледат по магазините, а ако не видеха нещо подходящо, можеха да потърсят и в интернет. Не е ли това нещо, което може лесно да се уреди? Представлява ли някаква трудност? Харченето на пари за покупка на нещо не може да се нарече предизвикателство, а освен това, ако няколко души обединят идеите си, това би трябвало да е лесна за изпълнение задача. И така, след известно време отидох на друго събиране в тази църква и ги попитах дали са отишли да купят нов стол. Те казаха: „Търсихме, но не видяхме нищо наистина подходящо, а и не знаехме какъв стол искаш“. Като чух това, се стреснах. Помислих си: „Доколкото разбирам, тук има огромно разнообразие от магазини, които продават всякакви неща, с всякакво качество, така че не би трябвало да е толкова трудно да се купи стол. А и не очаквам твърде много“. Но човекът, който отговаряше за покупката, каза: „Не е лесно да се купи. Няма нито един за продан с характеристиките, които искаше. Може би просто можеш да се задоволиш с наличния стол“. Помислих си: „Е, щом не сте купили, тогава добре, ще се спестят малко пари, така че засега ще се задоволя със сегашния“. След като мина известно време, отидох на друго място, където имаше няколко доста хубави стола, на които беше удобно да се седи, и от пръв поглед се виждаше, че са старомодни и с добро качество. Затова направих снимка и ги помолих да я използват като ориентир, за да купят стола, като не поставих никакви предпочитания за цвета му, и им казах, че ако няма в магазините, да погледнат в интернет. Дори уточних, че трябва да търсят на места, където се продават офис консумативи. След това те отговориха следното: „Търсихме в интернет, но там нямаше такива. Всички производители казаха, че това е остарял модел и в днешно време вече никой не прави столове в този стил, така че не успяхме да купим“. Като чух това, отново се стреснах и си помислих: „Тези хора са наистина ужасни в справянето с нещата и наистина не може да се разчита на тях. Беше им поверена само тази малка задача, а те два пъти казаха, че не са успели да купят това, което исках, и Ми отказаха“. Помолих ги да продължат да търсят и да видят дали има в други уебсайтове. Междувременно, докато чаках, попаднах на един стол в едно от складовите помещения на църквата. Столът, който беше подплатен с дунапрен, тапициран с десен на розови цветя, не беше напълно довършен. Имаше съвсем права облегалка, съвсем прави подлакътници, съвсем прави крака и съвсем права седалка. Всяка част на стола беше права, всичко беше под прав ъгъл и с квадратни ъгли. Казах: „Някой сам ли е направил този стол?“. Един човек, който се приближи бързо, отговори: „Не се ли нуждаеше от стол? Направихме този за теб и тъкмо се канехме да ти кажем за него и да те помолим да го изпробваш“. Те бяха толкова ужасно добри, затова си помислих: „Разбира се, ще го изпробвам“. Седнах тежко на стола и усетих силен дискомфорт, сякаш сядах на камък, защото дунапренът във възглавницата беше изключително твърд. „Няма проблем“, каза човекът, който стоеше до Мен, „може да се направи малко по-мек. Още не е довършен. Ще го направим по-добър и тогава можеш да го изпробваш отново“. Да го изпробвам отново? Да седя на малко дървено столче би било по-добре от този стол. Поне не бих се чувствал, сякаш седя на камък. Казах: „Не, това няма да стане. Продължавайте да търсите, ако можете. Ако не можете да намерите нищо, просто го забравете“. И така, накарах ги да продължат да търсят. Хората, които направиха стола, може би не разбраха. Може би си помислиха: „Проявихме толкова голяма доброта към теб, избрахме материала, стила и размера и изработихме по поръчка стол за теб. Защо не оценяваш този акт на доброта? И на всичкото отгоре казваш, че се чувстваш, сякаш седиш на камък, че е твърдо. Защо си толкова придирчив? Каквото и да направим за теб, ти просто трябва да го използваш и точка по въпроса. Но ето, вместо това, ти все още искаш да купиш стол. Казахме ти няколко пъти, че стилът, който искаш, не се намира никъде, но ти продължаваш да настояваш да купим такъв. Това няма ли да струва пари? Какво ще кажеш да спестим малко пари? Да се направи стол е много по-икономично, материалите не струват много. Каквото можем да си направим сами, трябва да го направим, вместо да купуваме. Как така не знаеш какво означава да се пести?“. Кажете Ми, по-добре ли би било за Мен да използвам този стол, или не? (По-добре е да не го използваш.) Щом видяха, че няма да използвам стола, който бяха направили, те го хвърлиха настрана и никой от тях също не го използва. Кажете Ми, ако не го използвах, щях ли да нараня чувствата на хората? (Не, нямаше.) През всичките Ми години никога не съм седял на толкова твърд подплатен стол — беше голямо преживяване. Такава е голямата „доброта“, която тези хора Ми показаха. След известно време, по незнайно каква неочаквана комбинация от обстоятелства, наистина Ми беше купен стол, така че хората все пак Ми показаха известна „доброта“. Това беше първият път, когато ги помолих да Ми купят нещо, и те го чуха директно от Мен, а начинът, по който се справиха със задачата, беше толкова отвратителен. Покупката Ми на един-единствен стол беше толкова трудна и мъчителна, всичко трябваше да мине през тях и да се обсъди с тях, а освен това трябваше да се съобразявам с настроението им. Ако бяха в добро настроение, може би щяха да Ми го купят, а ако не, може би нямаше, и тогава нямаше да мога да използвам стол. „Искаш да използваш удобен стол, но самите ние все още нямаме такива, така че продължавай да си мечтаеш. Просто използвай този, който е направил дърводелецът. Когато ние имаме удобни столове, тогава и ти ще можеш да използваш такъв“. Не са ли тези хора точно такива? Що за хора са те? Не са ли непочтени хора? Просто ги молех да похарчат известна сума от приношенията, за да купят нещо. Всичко, което трябваше да направят, беше да си мръднат малко ръцете и очите, но беше толкова трудно, толкова неприятно да ги накарам да се справят с тази задача. Ами ако ги бях помолил да похарчат собствените си пари? В началото не казах чии пари ще се харчат — дали си помислиха, че имам предвид да похарчат собствените си пари, и впоследствие толкова се уплашиха, че отказаха да направят покупката? Възможно ли е това да е била причината? Когато те моля да купиш нещо, как бих могъл да те накарам да похарчиш собствените си пари? Ако църквата има средства, тогава иди и направи покупката, а ако няма, не я прави. Няма начин да те накарам да похарчиш собствените си пари. Добре тогава, как така бяха необходими толкова много усилия, за да ги накарам да изпълнят тази малка задача? Тези хора нямат човешка природа! Когато не се опитват да свършат нещо и Аз не общувам с тях, изглежда, че са мили и разумни, но след като започнат да изпълняват дадена задача, тази доброта и разум отсъстват. Тези хора са объркани! Как мога да се разбирам с тях?

Има още един пример, свързан с темата за приношенията. На едно място има малка кухня, където съдовете за готвене и приборите за хранене са за общо ползване, и понякога през зимата хората там не могат да избегнат грипа. Казах им да купят стерилизационен шкаф или озонов дезинфектор, за да стерилизират съдовете за готвене и всичките общи прибори за хранене. Това би било безопасно и хигиенично. Голямо искане ли беше това? (Не, не е било.) Поверих тази задача на един човек и след кратко време чух, че е купен озонов дезинфектор. Притесненията Ми се разсеяха и след това не се занимавах повече с този въпрос. Но се оказа, че нещо се е объркало. Оказа се, че машината, която този човек беше купил, изобщо не е озонов дезинфектор, а сушилня. Това беше измамна покупка, при това с изключително лошо качество, и изобщо нямаше стерилизиращ ефект. Знаеше ли това човекът, който се занимаваше с тази задача? (Би трябвало.) Но този негодник вероятно не е знаел. Защо? Човекът, на когото бях възложил тази задача, не беше отишъл да я изпълни сам, а беше намерил посредник, който да я свърши вместо него, и така той по никакъв начин не е разбрал какво точно е било купено, нито дали то е с добро, или лошо качество. Какво мислите за начина, по който беше уреден този въпрос? Беше ли направено добросъвестно, или не? Имаше ли у този човек някаква надеждност? Заслужаваше ли да се разчита на него? (Не, не е заслужавал.) Що за човек беше това? Беше ли човек с почтеност или човешка природа? (Не.) Това беше объркан човек, истински негодник. И това не беше краят на историята. Скоро след това човекът, който отговаряше за тази задача, започна да разсъждава: „Чудесно е да се използва озонов дезинфектор, за да се стерилизират нещата. Тъй като много хора използват нашите столови, може би трябва да купим озонови дезинфектори и за там. Ти купи един, така че и ние ще купим няколко. Ти взе малък за твоята малка кухня, затова ние ще вземем големи за нашите големи столови“. Щом му хрумна тази идея, той я обсъди заедно с няколко други негодници и след това беше решено. И се оказа, че след като тези озонови дезинфектори бяха купени, братята и сестрите казаха, че тъй като всеки използва собствените си прибори за хранене и не споделя никакви съдове, няма нужда да ги стерилизират и че стерилизацията би била излишна. В крайна сметка машините бяха оставени да стоят неизползвани и дори сега има няколко, които стоят в склада с все още непокътнати опаковки. Какво мислите за начина, по който беше уреден този въпрос? Беше ли направено по здравомислещ начин? Не беше ли това случай, когато някой с прекалено много свободно време и който няма какво да прави, си намира безразборни начини да харчи пари? Някои хора, като мислеха, че заповедта за правене на тези покупки е дошла от Горното, дори казаха: „Не роптайте! Трябва да приемем това от Бог. Бог толкова много обича хората, че дори ни купува неща, от които нямаме нужда. Той е готов да харчи огромни суми за нас. Бог е твърде добър към нас!“. Но те сега знаят, че тези покупки са били резултат от тайните операции на банда негодници. Те прахосваха приношенията по този начин, без никой да поеме отговорност, без никой да проверява нещата и без никой да проверява дали тези покупки са уместни, или да докладва за покупките, след като са били направени. На какво основание този човек е купил тези неща? На основание, че го бях помолил да купи стерилизационен шкаф за малката кухня. Помолих ли го да ги купи за всичките столови? Никога не съм му възлагал такава задача. Добре тогава, какъв беше мотивът му да ги купи за всичките столови? Не беше ли това, че той смяташе приношенията за своя лична собственост и ги разпределяше както си искаше? Имаше ли той властта да ги разпределя? (Не.) Преди да купи тези машини, той никога не Ме попита: „След като купихме една за малката кухня, трябва ли да купим и за големите столови?“. И не докладва, след като направи покупката, колко озонови дезинфектори е купил и колко са стрували общо, нито докладва факта, че братята и сестрите не са намерили приложение за тях. Това е отблъскващият начин, по който беше уреден този въпрос. И едно такова объркано човече все още беше непокорно, когато беше скастрено. Как трябва да се отнасяме към такъв човек? (Да го отлъчим от църквата.) С оглед на природата на този инцидент не би било прекалено да го отлъчим от църквата, защото това е въпрос, който засяга приношенията, а като засяга приношенията, той беше в нарушение на управленските закони. Това беше безразсъдно действие! Да не би да си мислеше, че парите са негови? Имаше ли той властта да ги използва и прахосва? При покупката, която възложих на хората да направят за Мен, те създадоха всякакви трудности и за тях беше огромно усилие да изпълнят задачата, и на всичкото отгоре трябваше да обсъждам всичко с тях. Що се отнася до това, което не бях възложил на хората да правят и да купуват, те купиха тези неща, без дори да им мигне окото, никога не направиха план и не се консултираха с мнозинството дали вещите ще бъдат полезни — просто прахосваха парите по свое усмотрение. Преди известно време имаше някои специални обстоятелства, при които някои хора бяха помолени да купят храна за период от шест месеца до една година от страх, че няма да има достатъчно за ядене. Въпросът им беше обяснен по този кратък и прост начин и в рамките на една седмица те докладваха, че за три дни са приключили с покупките си, като са купили както органични продукти, така и такива, които са на път да бъдат сертифицирани като органични. Как се бяха справили? Не свършиха ли отлична работа? Нямаше нужда да казвам нищо повече, въпросът беше уреден. Те се справиха с тази задача за себе си с радостна готовност и се оказаха особено сръчни, бързи, умни и находчиви. Те бяха купили не само храната, от която се нуждаеха, но и стоки за ежедневни потребности. Тези ежедневни потребности включваха всичко, от което се нуждаеха, те успяха да закупят всичко, което можеш да си представиш, дори неща като бонбони, семки и други лакомства. Помислих си, че тези хора наистина знаят как да живеят. Те знаеха как да харчат пари, а също така се осмеляваха да харчат пари. Бяха способни, с много силни умения за оцеляване, по-силни от тези на дивите животни, и действаха много бързо, по-бързо, отколкото очаквах. За да оцелеят, те бяха способни да преместят планини и морета — нямаше нищо, което да не могат да направят. От този инцидент видях, че тези хора не бяха напълно безмозъчни или напълно неспособни да изпълняват задачи, а че това зависеше най-вече от това за кого изпълняваха задачите. Ако изпълняваха задачи за себе си, изглеждаха особено активни, умни, бързи в действията си и ефективни — нямаше нужда да бъдат подтиквани и нямаше нужда да се притеснявам за тях. Но когато изпълняваха дълг в Божия дом, им беше трудно да се справят с каквато и да е задача, никога не можеха да намерят принципите и винаги се проваляха. Оказва се, че имаше причина за това и имаше огромна разлика между това да правят неща за себе си и да правят неща за Божия дом. Засега нека не говорим за това какъв нрав или каква същност притежаваха тези хора. Двете напълно различни отношения, които тези хора таяха към справянето с нещата, разкриха, че те наистина са непочтени. Колко непочтени бяха те? Нека ви дам определение за това — тези хора не бяха хора, те бяха просто група зверове! Това определение приляга ли им? (Да, приляга им.) Тези думи може да са трудни за преглъщане и може да е неприятно да ги чувате, но тези хора се справиха със задачите точно по този начин и те са точно такива. Това, което казвам, се основава на фактите и не е безпочвена клевета. Когато Божият дом използва някои хора, с оглед на факта, че са млади, с донякъде слаби заложби и им липсва основа и духовен ръст, той непрекъснато ще им помага и ще разговаря с тях за истината и принципите. Но в крайна сметка лошият характер си е лош характер, звярът си е звяр и тези хора никога няма да се променят. Не само че няма да прилагат истината на практика, но и ще стават все по-лоши, като им подаваш пръст, те захапват цялата ръка, и не притежават дори една малка частица от чувството за срам, което е част от нормалната човешка природа. Когато купуват нещо или изпълняват задача за Божия дом, те никога не искат съвет как да купят тези неща евтино и да спестят пари, като същевременно вземат нещо практично. Те никога не правят това. Те просто харчат пари сляпо, купуват неща лекомислено и просто купуват някакви безполезни продукти. Но когато дойде време да изпълнят задача или да купят нещо за Мен лично, те започват да го приемат сериозно и да мислят за намаляване на разходите и как да похарчат по-малко, докато свършат повече работа. Те смятат, че като правят нещата по този начин, се придържат към принципите и практикуват истината. Тези хора имат ли и грам разум? Чии са тези пари и за кого трябва да се харчат — дори тези неща не са им ясни. Не е ли това справяне с нещата като негодник? Има ли такива хора около вас? Всички онези, които не обсъждат с финансовите служители или с братята и сестрите, с които работят, когато купуват ценни или скъпи неща за църквата, които просто направо прахосват приношенията по свое усмотрение, които знаят, че трябва да пестят пари и да си правят сметка на разходите, когато харчат собствените си пари, но прахосват пари произволно, когато харчат Божиите приношения — такива хора са просто твърде отвратителни! Те са твърде отблъскващи! Нали? (Да.) Такива неща Ме отвращават винаги, когато си помисля за тях. Тези зверове са дори по-низши от кучета-пазачи. Заслужават ли да живеят в Божия дом?

Имаше едно време един водач, който вземаше „на съхранение“ всички неща, които братята и сестрите на различни места принасяха на Бог, включително ценни вещи, обикновени дрехи, хранителни добавки и така нататък. На гърба му маркови чанти, на краката му кожени обувки, на пръстите му пръстени, на врата му колиета и така нататък — всичко, което можеше да използва, той присвояваше и използваше, без да иска съгласието на никого. Един ден братът Горе го попита защо всички предмети, принесени на Бог от братята и сестрите в различни места, не са предадени. Той отговори: „Братята и сестрите казаха, че тези неща са дадени на църквата, не казаха, че са принесени на бог“. Той дори специално наблегна на това, че те са били дадени на църквата, с което искаше да каже, че тъй като той самият е упълномощеният представител на църквата, Бог може да спре да се надява да се докопа до тези неща, защото те не са за Него, а за използване от църквата. Казано по-конкретно, той имаше предвид: „Тези неща са за моя употреба, те не са принесени, за да ги използва бог. Какво питаш? Пригоден ли си да питаш това?“. Като чуете това, ядосвате ли се? (Ядосваме се.) Всеки би се ядосал, като чуе това. Кажете Ми, има ли някой, който вярва, че нещата, които братята и сестрите дават на църквата, се принасят на църковните водачи? Има ли някой, който казва, че като принася неща на църквата, той ги принася на еди-кой си църковен водач? Някой има ли такова намерение? (Не.) Освен ако, когато правят приношението, не напишат: „Моля, предайте това на еди-кого си“ — само тогава този предмет става лично притежание на този водач. В противен случай всички принесени неща, независимо дали са пари, или предмети, са дадени от братята и сестрите на Бог. Нещата, принесени на Бог, се наричат събирателно приношения. Щом бъдат определени като приношения, те са за използване от Бог. Когато са за Божия употреба, как Бог ги използва? Как Бог разпределя тези неща? (Той ги дава на църквата, за да ги използва в делото си.) Точно така. Има принципи и конкретни подробности за тяхното използване в църковното дело, включително за разходите за живот на онези, които изпълняват дълга си на пълно работно време в църквата, и за различните разходи за църковното дело. През периода на Божието въплъщение това използване включва тези два елемента: ежедневните разходи на Христос и всичките разходи за църковното дело. Сега, в рамките на тези два елемента, има ли такъв, който казва, че приношенията могат да бъдат превърнати в лични заплати, награди, разходи и възнаграждения? (Не, няма.) Приношенията не принадлежат на нито един човек. Използването и разпределянето на приношенията трябва да бъде уредено от Божия дом и те се използват предимно в църковното дело. Тук не се включва това, че всеки, който е църковен водач, има правомощието да взема в притежание или да използва приношения. Е, тогава как точно трябва да бъдат използвани? Тези приношения трябва да се разпределят съгласно принципите, управляващи използването на църковното имущество. Погледнато от тази гледна точка, не е ли срамно, че антихристите винаги искат да дават приоритет на това да притежават и използват приношенията? Антихристите винаги си мислят, че парите и предметите, принесени от братята и сестрите, принадлежат на този, който е на ръководна длъжност. Това не е ли безсрамен начин на мислене? (Да, така е.) Това е изключително безсрамно! Антихристите не само са нечестиви и жестоки по нрав, но и характерът им е долен и низък, без никакво чувство за срам.

Като разговаряме по тези теми и говорим за тези въпроси, истините, които хората трябва да разбират и да прилагат на практика, ще станат ясни. Ако обаче не разговаряме за тези неща, разбирането на хората за някои истини неизменно ще се спре на буквално и доктринално ниво и ще остане относително кухо. Ако включим някои реални въпроси в нашето общение за истината, за хората ще бъде много по-лесно да прозрат нещата и разбирането им за истината ще бъде по-конкретно и практическо. Следователно общуването по тези въпроси в никакъв случай няма за цел да очерни някого или да му създаде трудности. Това са неща, които действително са се случили, и освен това са свързани с темата, по която разговаряме. И така, някои хора са се превърнали в живи учебни материали и в образи и персонажи в типичните примери, за които разговаряме и които разнищваме. Това е съвсем нормално. Истината, по определение, е свързана с думите, мислите, възгледите, действията и нрава, които се разкриват в хода на човешкия живот. Ако само разговаряхме и излагахме буквалния смисъл на истината, като я откъсвахме от реалния живот, тогава кога хората изобщо биха могли да придобият истинско разбиране за истината? Постъпването по този начин би затруднило много повече хората да разберат истината и на хората би било трудно да навлязат в истината реалност. Посочването на няколко типични примера за общение и разнищване ще бъде по-благоприятно за хората да разберат истината, принципите, които трябва да прилагат на практика, Божиите намерения и пътя, който трябва да следват. Поради тази причина, при всяко положение, този метод е както подходящ, така и полезен за хората. Ако тези въпроси не засягаха истината или нрава на антихристите, който анализираме, Аз нямаше да искам да говоря за тях. Но нравът и същността на хората, които са извършили тези неща, действително засягат темата, по която разговаряме, така че трябва да разговаряме за тях, когато е необходимо. Целта да разговаряме по тази тема не е да се потискат хората или да им се създават трудности, нито да се подлагат на публично унижение, а по-скоро да се анализират нравът и същността на човешките същества и, което е още по-важно, да се разнищи нравът на антихристите в човешките същества. Ако всеки път, когато нашето общение засяга тези теми, всичко, което ви идва наум, е, че еди-кой си човек е направил еди-какво си, а не се замисляте как това е свързано с истината и с покварения нрав на хората, доказва ли това, че сте разбрали истината? (Не.) Ако помните само един въпрос или един конкретен човек, и у вас възникнат предубеждения, мнения и предразсъдъци към този човек, може ли да се каже, че сте достигнали до разбиране на истината? Това не е разбиране на истината. Добре, тогава при какви условия може да се счита, че сте достигнали до разбиране на истината? Почти всеки път, когато разговаряме за различните проявления на същността на антихристите и ги анализираме, Аз изтъквам редица истории, които да послужат като типични примери, и разговарям с вас за това къде са грешките в тези истории и какъв е пътят, който хората трябва да следват. Ако след такова общение все още не разбирате, то това означава, че има проблем с вашето възприемане, че заложбите ви са твърде слаби и ви липсва духовно разбиране. Е, тогава при какви условия може да се счита, че имате способност за възприемане, че притежавате духовно разбиране и че сте разбрали истината в примерите, за които сме разговаряли? Преди всичко трябва да умеете да сравнявате себе си с примерите, за които разговаряме, и да опознаете себе си, да погледнете дали и вие имате такъв нрав и дали бихте били способни да извършите такива неща, ако имахте статус и власт, и дали и вие притежавате такива мисли и мнения, или разкривате такъв нрав. Това е един аспект. Освен това сред примерите, за които разговаряме, трябва да търсите истините принципи, които трябва да разберете и да спазвате по положителен начин. Това означава да намерите пътя, който трябва да приложите на практика, и да знаете при тези обстоятелства каква позиция трябва да заемете и как да практикувате по начин, който е правилен и е в съгласие с Божиите намерения. Освен това чрез анализиране трябва да сте способни да разпознаете, че вашият нрав е същият като този на антихристите, като направите тази връзка и да знаете как да го преодолеете. По този начин ще сте достигнали до разбиране на истината, ще бъдете човек, който притежава духовно разбиране и който има способността да възприема истината. Ако след като изслушате една история, помните всички подробности, всички причини и следствия и сте способни да ги изложите, но не разбирате истините принципи, които хората трябва да практикуват и в които да навлязат, и когато сте изправени пред дадена ситуация, не знаете как да приложите тези истини, за да можете да прозрете хората и нещата и да опознаете себе си, тогава това означава, че ви липсва способност за възприемане. А човек, на когото му липсва способност за възприемане, е човек, на когото му липсва духовно разбиране.

Ще ви дам още един пример. Имаше един човек, който наскоро беше избран за водач. Преди да е разбрал и схванал действителното положение на различните аспекти на работата, тоест преди да се е задълбочил както трябва във всеки един от различните аспекти на работата, той започна да прави частни проучвания: „Кои хора отговарят за пазенето на приношенията за бог в нашата църква? Докладвайте ми със списък на имената им. Освен това ми дайте всички номера на сметки и пароли. Искам да разбера колко пари има“. Той не проявяваше никакъв интерес към работата. Единственото нещо, от което се интересуваше най-много и към което изпитваше най-силни чувства, бяха имената на хората, които пазеха приношенията, както и номерата на сметките и паролите. Нямаше ли да се случи нещо лошо? Той искаше да се докопа до приношенията, нали? Когато се сблъскате с подобна ситуация, какво трябва да направите? След като е станал водач, следва ли от това, че имуществото на църквата трябва да му бъде предадено и че той трябва да има правото да знае за него и властта да го контролира? (Не, тази информация не трябва да му се дава.) Защо не? Нямаше ли да бъдеш виновен за неподчинение, ако не му я дадеш? (Фактът, че е показал тези проявления, е доказателство, че има нещо нередно в него, и затова, за да защитим приношенията за Бог, не можем да му дадем тази информация.) Точно така: щом в него има нещо нередно, не можете да му я дадете. Вашият отговор доказва, че предишното Ми общение не е било напразно и че сте го разбрали. Защо не можете да му дадете тази информация? Отговорностите и дългът на един водач не се състоят в това да фиксира вниманието си върху приношенията или да се опитва да се сдобие с каквато и да е информация, свързана с приношенията. Това не са дългът или отговорностите на един водач. Навсякъде в църквите има хора, които са определени да управляват и пазят приношенията. Освен това църквата има строги правила и принципи, които да управляват използването на приношенията. Никой няма властта да дава приоритет на използването на приношенията, а още по-малко властта да дава приоритет на притежаването на приношенията. Това важи за всички без изключение. Не е ли това факт? Не е ли това правилно? (Да, така е.) Когато антихристите искат да дадат приоритет на това да притежават и използват приношенията, това само по себе си е погрешно. Те мислят, че като водачи трябва да могат свободно да се наслаждават на използването на приношенията: това истината ли е? Тези пари принадлежат на Бог — защо злоупотребяват с тях? Защо се наслаждават на използването им, както им е угодно? Пригодни ли са да правят това? Бог съгласен ли е те да използват приношенията по този начин? Божиите избраници биха ли го одобрили? Това, че антихристите завземат приношенията и ги разхищават, се определя от техния жесток нрав, това е възглед, който възниква от тяхната алчност, и не е нещо, което е предписано от Божието слово. Този антихрист винаги е искал да получи контрол над всички приношения, както и над цялата информация за хората, които отговарят за тяхното пазене, и над всички номера на сметки и пароли. Това е сериозен проблем, нали? Искал ли е той да знае основните факти за Божиите приношения, да ги пази добре и след това да ги разпределя по начин, който е разумен и ги запазва непокътнати, без да позволява на никого да ги харчи свободно и безразсъдно? Имал ли е намерение да направи това? Може ли да се наблюдава в действията му някакъв признак на добри намерения? (Не.) И така, ако един човек наистина не ламти за приношенията, какво ще прави, ако бъде избран за водач? (Първо ще се осведоми за ефективността на различните аспекти на работата в църквата, както и за това как се пазят приношенията и дали мястото, където се съхраняват, е безопасно. Той обаче няма да разпитва за номерата на сметките, паролите или съхраняваните суми.) Точно така, но има едно друго нещо. След като човек, който наистина не ламти за приношенията, бъде избран за водач, той ще провери дали мястото, където се пазят приношенията, е безопасно, както и дали хората, на които е поверено пазенето им, са подходящи и надеждни, дали те биха присвоили приношенията и дали пазят приношенията в съответствие с принципите. Той първо ще прояви внимание към тези неща. Що се отнася до чувствителна информация като количеството на приношенията и паролите, хората без алчност — порядъчните и почтени хора — биха стояли настрана от нея. Но човек, който е алчен, не би я пропуснал, той ще използва прикритието: „Аз съм водачът. Не трябва ли да поема всеки аспект от работата? Всичко останало ми е предадено, защо не и приношенията?“. Като използва властта, която има, той ще поиска да поеме контрол над финансите на църквата под този предлог. Това е проблем. Той няма да върши работата си или да изпълнява отговорностите си както трябва, нито ще управлява финансите на църквата в съответствие с нормалните процедури и принципи. Вместо това той ще има собствени планове за тях. Всеки, който е способен да мисли като нормално човешко същество, може да види това. Веднага щом този водач започна да прави това, някой го докладва и той беше спрян. След това този човек докладва на Мен, като попита дали е правилно да се прави това, и Аз казах, че е правилно. Това се нарича защита на интересите на Божия дом. Тази информация не може да се дава на такъв човек. Да искаш първо да контролираш парите на Божия дом, без да си свършил и грам работа — не е ли това малко като големия червен змей? Когато големият червен змей арестува братята и сестрите, първото нещо, което прави, не е да ги бие, от страх, че няма да бъдат способни да говорят ясно, след като бъдат пребити до безсъзнание — първо пита къде се съхраняват парите на църквата, кой ги пази и колко са. Едва след това ще попита кои са църковните водачи. Целта му е просто да заграби пари. Това, което този водач направи, и това, което прави големият червен змей, са едно и също по своето естество. Той не разпита за нито една от работите, нито пое бреме за нито едно нещо, а обръщаше внимание само на финансите — не е ли това да си подъл? Действията на този подъл човек бяха толкова очевидни! Преди дори статусът му да е подсигурен, той е искал да заграби парите. Не е ли прибързал прекалено много? Той не знаеше, че другите са го разпознали, и скоро беше освободен от длъжност. Когато става въпрос за такъв тип човек, който се държи по толкова очевиден начин, трябва да запомните следното: побързайте да го освободите от длъжност. Няма нужда да разпознавате нищо друго за този тип човек, като например неговия нрав, човешка природа, образование, семеен произход, колко дълго е вярвал в Бог, дали има, или няма основа, какви са житейските му преживявания — няма нужда да разпознавате нито едно от тези неща, това едно-единствено нещо е достатъчно, за да бъде определен такъв човек като антихрист. Всички вие трябва да се обедините, за да освободите от длъжност и да премахнете този човек. Нямате нужда от него като водач. Защо? Ако му позволиш да те води, той ще разхити колкото пари има църквата и ще ги присвои всичките, а след това църковното дело ще спре и ще бъде невъзможно да се извършва. Ако се сблъскате с такъв тип човек, който е обсебен от заграбването на пари, чието внимание винаги е непоклатимо фиксирано върху богатството и който е алчен, и ако признаците на истинската му природа все още не са се появили и всички са го избрали по объркан начин, като са си мислели, че той има някакви дарби, че има някаква работоспособност, че е способен да поведе всички към навлизане в истината реалност, без да очакват, че веднага щом стане водач, ще започне да тъпче парите в собствените си джобове, тогава трябва да побързате и да го свалите от позицията му. Това категорично е правилното нещо, което трябва да се направи. След това можете да изберете някой друг. Църквата няма да се разпадне, ако остане без водач за един ден. Божиите избраници вярват в Бог, а не в някой конкретен водач. Кажете Ми, има ли моменти, когато братята и сестрите допускат грешка в преценката си? Преди този човек да стане водач, нямаше как да се разбере, че е алчен. В общуването си с другите той не се опита да извлече изгода, харчеше собствените си пари, когато купуваше неща, и дори даваше милостиня. И все пак първото нещо, което направи, след като стана водач, беше да изиска информация за финансите на църквата. Повечето хора не могат да потиснат този вид нечестив подтик — това е доста невероятно! Как можа да се промени за една нощ? Не че се е променил за една нощ, а просто от самото начало е бил такова същество, като единствената разлика е тази, че преди това не е бил в обстоятелства, които да го разкрият, а сега беше разкрит от тази ситуация. Щом като този човек е бил разкрит, защо все още ще бъдеш милостив към него? Просто му тегли един хубав ритник, за да го изхвърлиш оттук, колкото по-далеч, толкова по-добре! Смеете ли да направите това? (Да.) Що се отнася до всеки човек, който продължава да крои планове по отношение на църковното имущество, не го избирайте, докато не сте го разбрали напълно. Ако в момент на невежество го изберете, без да сте го разбрали напълно, а след това откриете, че е алчна твар и Юда, трябва да побързате да го изритате и да го премахнете. Не бъдете милостиви и не се колебайте. Има такива, които казват: „Въпреки че този човек е алчен, във всички останали отношения е добре. Може да напътства хората към разбиране на Божието слово и може да ги накара да изпълняват дълга си нормално“. Но той е такъв само за момент. С течение на времето вече няма да е такъв. Няма да минат и няколко дни, преди демонското му лице да се покаже. Всички проявления и нравът на антихристите, за които сме разговаряли в миналото, малко по малко ще се разкрият в него. Дотогава няма ли да е твърде късно да го освободим от длъжност? Делото на църквата вече ще е пострадало. Ако не вярваш на това, което казах, и се колебаеш, не започвай да хленчиш, когато съжаляваш. Първо погледни как даден човек се отнася към приношенията: това е най-простата стратегия, както и най-прекият и ясен начин, за да прозреш дали човекът има същността на антихристите. С темите, по които разговаряхме в миналото, трябваше да идентифицираме нрава на антихристите чрез някои проявления, разкрития, гледни точки, думи и действия и да видим дали те имат същността на антихристите въз основа на техния нрав. Само по този единствен въпрос няма нужда да се правят тези неща: той е пряк, ясен и прост и изисква по-малко усилия и време. Щом човек показва това проявление — постоянно да желае да дава приоритет на това да притежава приношенията или насилствено да завзема приношенията — тогава можете да сте сигурни, че той е на сто процента антихрист. Той може да бъде окачествен като антихрист и не може да служи като водач, а трябва да бъде освободен от длъжност и отхвърлен от братята и сестрите.

Току-що разговаряхме за проявленията на антихристите да дават приоритет на притежаването и използването на приношенията, и използвахме това, за да изложим и разнищим нрава и същността, изразени от антихристите в опита им да контролират финансите на църквата. Това е първата точка. Притежание и използване — това са най-първоначалните и основни подходи на антихристите, когато става въпрос за църковното имущество. В тази точка не разговаряхме конкретно за това как антихристите притежават и използват църковното имущество. Ще навлезем в по-конкретни подробности в следващата точка, а именно как антихристите разхищават приношенията, злоупотребяват с тях, дават ги назаем, използват ги с измама и кражба.