I. Антихристите контролират сърцата на хората

Днес нека разговаряме за тринадесетата точка от различните проявления на антихристите — те контролират църковните финанси, както и сърцата на хората. Ако се съди по многобройните различни проявления на антихристите, всяка една от тези точки засяга техния нрав и същност, които изразяват неприязън към истината, жестокост и нечестивост. Тринадесета точка не прави изключение от това. „Те контролират църковните финанси, както и сърцата на хората“ — въз основа на това проявление може да се види, че антихристите са не само амбициозни, но и алчни. Те таят много нужди в сърцата си. Основателни ли са тези нужди? (Не, не са.) Контролирането на сърцата на хората нещо положително ли е? Очевидно от самата дума „контрол“ може да се види, че това не е нещо положително. В какъв смисъл не е положително? Защо е погрешно да се упражнява контрол? Вие искате ли да контролирате сърцата на хората? (Не.) Въпреки че не желаете да го правите, ще има моменти, в които няма как да не постъпвате по този начин. Това се нарича „нрав“, това се нарича „същност“. Контролирането на сърцата на хората от антихристите не е основателна нужда, нито е справедливо и разумно. Това е нещо негативно. Какво означава да „контролираш сърцата на хората“? Контролирането на сърцата на хората не е нещо абстрактно, а по-скоро е нещо съвсем конкретно и специфично, със специфични методи, поведение и език, както и със специфични мисли, гледни точки, намерения и мотиви. При това положение какви са конкретните проявления на контрола на антихристите над сърцата на хората и как конкретно се определя този контрол? (Използване на прояви като показни страдания и жертви, за да се спечели одобрението и уважението на другите и за да се постигне целта за подвеждане на другите.) Антихристите използват специфични видове поведение и проявления, за да спечелят благосклонността на хората и така да заемат място в сърцата на хората и да карат хората да ги уважават. Когато антихристите спечелят уважението на другите, този резултат, по своята природа, е подвеждане на хората. Но в сърцата им субективното желание на антихристите всъщност не е да използват тези средства, за да подвеждат другите. Това, което искат, е да бъдат уважавани — това е тяхната цел. Има ли нещо друго? (Антихристите използват дребни услуги, за да подвеждат хората и да ги впримчват, и изтъкват собствените си способности и дарби, за да накарат другите да ги уважават, да им се възхищават и да се подчиняват на заповедите им, и да постигнат целта си да спечелят хората и да придобият контрол над тях.) Това е един аспект. (Антихристите се преструват, че са духовни. Когато ги кастрят, те не разбират това, но се преструват, че са разбрали и че са способни да му се подчинят, така че другите да усетят, че те усърдно се стремят към истината и имат доста голямо духовно разбиране. Те се маскират като хора, които се стремят към истината и я разбират, с цел да накарат другите хора да ги уважават и да ги гледат с възхищение.) Това е друг аспект. Антихристите винаги искат да накарат другите да видят колко са духовни и че са способни да се стремят към истината и да ѝ се покоряват. Всъщност те не притежават и най-малкото разбиране, но все пак си слагат маска на духовност, за да накарат другите да ги уважават и да им се възхищават. Те използват такива средства, за да контролират сърцата на хората. Има ли още? (Антихристите говорят за думи и доктрини, за да се изтъкнат и да се утвърдят, така че другите да мислят, че те разбират истината и притежават духовен ръст, и за да ги уважават, да им се прекланят и да ги слушат. Чрез тези средства те постигат контрол над хората.) Това е конкретно проявление, но да се каже, че „те говорят за думи и доктрини“, не е съвсем уместно. Антихристите не осъзнават, че говорят за думи и доктрини; те вярват, че нещата, за които говорят, са реалността, че са възвишени теории и проповеди, и използват тези неща, за да подвеждат хората. Ако антихристите знаеха, че това са думи и доктрини, щяха да престанат да говорят за тях. Има ли нещо друго? (Антихристите нагло се противопоставят на принципите, използват властта, с която разполагат, и благовидни духовни теории, за да спечелят по измамен начин доверието на всички и така да постигнат целта си да придобият контрол над хората.) (Антихристите прекъсват връзката на Божиите избраници с Горното. Те не изпълняват работните разпоредби, държат абсолютната власт в своята юрисдикция и се опитват да установят свои собствени царства и да контролират хората.) Това също е конкретно проявление. По-точно казано, те мамят Горното, крият неща от онези, които са по-долу от тях, и се опитват да спечелят благосклонността на хората, не позволяват на другите да видят истинската ситуация и по измамен начин печелят доверието им, за да постигнат целта си да контролират сърцата на хората. Целта им, като мамят Горното и крият неща от онези, които са по-долу от тях, е да попречат на Горното и на братята и сестрите да видят истината за тях, така че Горното и братята и сестрите да им се доверят, и накрая братята и сестрите да се прекланят само пред тях — тогава те ще са постигнали целта си да контролират сърцата на хората. Има ли още? (Антихристите съставят куп привидно правилни правила, които хората да спазват, и ги използват, за да заменят истината, така че хората да повярват, че спазването на тези правила е същото като прилагането на истината на практика. Чрез тези средства антихристите придобиват контрол над сърцата на хората и ги водят пред себе си.) Това трябва да се опише така: антихристите съставят куп правила и наредби, които да заемат мястото на истините принципи, като се представят за духовни, за разбиращи истината, така че хората да ги слушат, и по този начин те постигат целта си да контролират сърцата на хората. Ако правилата, които съставят, бяха полезни за църковния живот и за хората, които изпълняват дълга си, и ако не противоречаха на истините принципи и не нанасяха вреда на интересите на Божия дом, тогава в това нямаше да има нищо лошо. При справянето с различните типове хора в църквата е необходимо, освен да се разговаря за истината, да се установят някои административни правила, за да се поддържа редът сред хората. Ако тези административни правила не противоречат на истините принципи, а по-скоро са от полза за хората, тогава те са положителни неща и това не е контролиране на сърцата на хората. Ако тези правила се представят като истините принципи, тогава има проблем. И така, способни ли са антихристите да формулират правила, които са от полза за хората и съответстват на истините принципи? (Не, не са.) Опитайте се да обобщите как трябва да се определи това. (Антихристите формулират някои правила, които не са съгласно истините принципи и се преструват на духовни и на разбиращи истината, за да накарат хората да им се подчиняват и да постигнат целта си да контролират сърцата на хората.) Това е относително уместно. Има ли още? (Антихристите обичат да бълват високопарни идеи, за да покажат своята интелигентност и проницателност и да накарат хората да ги уважават. Например, след като всички вече са обсъдили даден въпрос и са решили какво да правят по него, антихристите ще изложат редица теории, за да опровергаят предложенията на всички останали и да накарат всички да ги слушат, докато всъщност техният възглед едва ли е по-интелигентен. След това, с течение на времето, независимо за какво става въпрос, никой няма да се осмели да разговаря за истината или да търси истините принципи и ще счита, че трябва да остави антихристите да вземат окончателното решение, и в крайна сметка антихристите ще постигнат целта си да контролират хората.) Антихристите бълват високопарни идеи на всяка крачка, опровергават предложенията на другите, изтъкват се и карат другите да вярват, че са много умни, и по този начин постигат целта си да подвеждат и да поставят другите хора под свой контрол. В миналото сме разговаряли много за проявленията на антихристите, които контролират и подвеждат хората. Когато антихристите правят това, те използват голямо разнообразие от тактики, проявления и методи. Понякога използват действия, понякога реч, а в други случаи използват определен вид гледна точка, за да подвеждат хората. В обобщение, в основата на всички тези неща, които вършат антихристите, стоят цели. Нито едно от тези действия не е чисто и открито и нито едно от тях не съответства на истината. Всичко, което правят, е с цел да подвеждат хората, да ги накарат да ги уважават и да им се прекланят. Каквото и да казват и да правят антихристите външно, това е само фасада — всичко това са добро поведение и неща, които хората считат за добри — но всъщност, ако човек изследва същността на тези неща, мотивите и целите, които лежат в основата на подходите на антихристите, без изключение са твърде срамни, за да се опишат, противоречат на истината и са отвратителни за Бог.

Ако се съди по техния подход да контролират сърцата на хората, човешката природа на антихристите е достойна за презрение и егоистична, а техният нрав е изпълнен с неприязън към истината, нечестив и жесток. Антихристите използват всякакви достойни за презрение и подмолни номера, за да постигнат целите си, без никакво чувство за срам — това е характерна черта на тяхната нечестива природа. Освен това, без да се съобразяват дали хората желаят, или не, без да ги информират или да получат съгласието им, те винаги искат да контролират хората, да ги манипулират и да доминират над тях. Те искат всичко, за което хората мислят и което желаят в сърцата си, да бъде обект на техните манипулации, искат хората да имат място за тях в сърцата си, да им се прекланят и за всичко да се уповават на тях. Искат да ограничават хората и да им влияят чрез думите и възгледите си, както и да ги манипулират и контролират според собствените си желания. Що за нрав е това? Не е ли жестокост? Точно както тигър, който е захапал врата ти в челюстите си — колкото и да се опитваш да си поемеш дъх и да се мъчиш да помръднеш, не можеш да направиш каквото желаеш, а вместо това си в здравата, смъртоносна хватка на свирепата му уста. Колкото и да се мъчиш да се освободиш, не можеш, и макар да молиш тигъра да отпусне челюстта си, това е невъзможно, не подлежи на обсъждане. Антихристите имат точно такъв нрав. Да предположим, че се впуснеш в дискусия с тях и им кажеш: „Не можеш ли, моля те, да престанеш да се опитваш да търсиш начини да контролираш хората? Не можеш ли да се държиш прилично и да бъдеш последовател? Не можеш ли да се държиш прилично, да изпълняваш дълга си и да се придържаш към позицията си?“. Те биха ли могли да се съгласят с това? Би ли могъл чрез добро поведение или чрез разбирането си за истината да ги убедиш да не продължават по своя път? Има ли някой, който би могъл да промени гледната им точка? Ако се съди по жестокия нрав на антихристите, никой не би могъл да промени техните мисли и гледни точки, нито пък някой би могъл да промени желанието им да контролират сърцата на хората. Никой не може да ги промени и с тях не може да се преговаря — това се нарича „жестокост“. Амбицията и желанието на антихристите да контролират хората са проявления на тяхната същност. Ако използваш добро поведение, за да ги поправиш, ще проработи ли това? Ако използваш практическото си преживяване от приемането на кастрене, правосъдие и наказание, за да им помогнеш и да ги подкрепиш — биха ли могли да се преобразят? Биха ли спрели да правят това, което правят? (Не, не биха.) Срещали ли сте такъв тип хора преди? (Да. При този тип хора, независимо къде изпълняват дълга си и макар да се провалят и да се препъват няколко пъти, или дори да преминат през дисциплината на болестта, желанието им да преследват статус не може да се промени. Където и да отидат, те желаят да придобият статус и власт.) Ако промяната на мястото или групата не ги преобрази, какво ще кажете да изчакаме да остареят — биха ли се променили малко тогава? Биха ли се отказали малко от стремежа си към власт и авторитет, би ли отслабнал той малко? (Не. Това няма нищо общо с възрастта; нравът им не може да се промени.) Жестокият нрав управлява и контролира антихристите, затова те не могат да се променят. Изглежда, че жестокият нрав на антихристите е нещо, което мнозина са вкусили и са видели сами. Това, че антихристите контролират сърцата на хората, е реалност и се потвърждава от фактически доказателства — това е доста сериозен въпрос. Такива хора са неспособни да забравят или да оставят настрана въпроса за контролирането на сърцата на хората. Такава е природата същност на антихристите. От субективна гледна точка те не са способни да го оставят настрана; от обективна гледна точка никой не е способен да ги преобрази — те са антихристи, изцяло и напълно. Кажете Ми, има ли антихристи, които, след като са били отлъчени и вече не са в компанията на братята и сестрите, губят желанието да контролират сърцата на другите? Дали антихристите биха се променили въз основа на промени в своята среда или географско положение? (Не, не биха.) Те не биха се променили заедно с промените на времето и мястото — това се определя от тяхната природа същност. Като контролират сърцата на хората, антихристите всъщност се опитват да упражняват власт сред хората — властта да командват, да вземат решения и да контролират хората, и да манипулират сърцата им — именно тази власт желаят да придобият. За да контролират сърцата на хората, антихристите ще използват всякакви начини и средства, за да накарат хората да ги уважават, да ги мамят и подвеждат, да представят на хората фалшиви образи и дори да използват определени начини и средства, за да прикрият покварения си нрав и характер и да попречат на хората да разпознаят или да прозрат тяхната същност, която изпитва неприязън към истината и е същност на антихристи. Външно те се представят за хора, които са духовни и съвършени, които са без недостатъци или дефекти, или без никаква следа от покварен нрав, и по този начин постигат целите си да накарат другите да ги ценят, да ги гледат с уважение, да им се възхищават, да им се прекланят и дори да разчитат на тях. Постигането на тези цели по същество е последица от това, че те контролират сърцата на хората. В нашето общение за всички нрави и проявления на антихристите това, че антихристите контролират сърцата на хората и се борят за власт и печалба, заема абсолютно по-голямата част от дискусията. Тъй като вече много сме разговаряли по тази тема, нека днес да спрем дотук.

II. Антихристите контролират църковните финанси

Основната точка, по която ще разговаряме днес, е, че освен опитите да контролират сърцата на хората и освен амбицията и желанието си за власт антихристите имат и друго пагубно проявление. То е, че те проявяват и голямо желание за църковните финанси — желание, което може да се нарече и алчност. В допълнение към любовта си към статуса антихристите изпитват и специална любов към финансите. Интересът и удоволствието, които изпитват от финансите, са големи и безмерни. Ние определяме това като контролиране на църковните финанси от страна на антихристите. Опитите на антихристите да контролират църковните финанси и да контролират сърцата на хората са едно и също нещо — и двете неща са еднакво нелегитимни и неразумни стремления. Ясно е, че това е нещо позорно. Да имаш амбицията и желанието да контролираш сърцата на хората и без това е достатъчно отвратително, вече е ужасно позорно, но антихристите искат да контролират и църковните финанси — това е още по-достойно за презрение тяхно деяние. Е, тогава, когато антихристите се стремят да контролират финансите на църквата, какви са конкретните проявления на това? Дали това би било по-лесно за разпознаване, отколкото когато се стремят да контролират сърцата на хората? Когато антихристите се стремят да контролират сърцата на хората, някои от подходите и видовете нрав, които те прилагат, могат да бъдат разпознати от хората. Но ако са много потайни и коварни и зад тях стоят някои твърдения, тактики или сатанински кроежи, които антихристите не разкриват открито, а само ги допускат в личните си мисли, тогава тези неща няма да бъдат лесно разпознаваеми. Опитът за контролиране на църковните финанси обаче би трябвало да има някои конкретни проявления и подходи. Лесно ли ви се струва да разпознаете тези подходи? Когато сте видели тези неща със собствените си очи и сте чули за тях със собствените си уши, можете ли да разпознаете, че това са действия на антихристи? (Ако са очевидни модели на поведение, тогава да. Например антихристите ще правят запитвания за това кой отговаря за опазването на приношенията и други подобни.) Това би било лесно за разпознаване, защото финансите са деликатен въпрос и повечето хора не биха разпитвали за тях, освен ако не са алчни хора с кроежи за финансите, в който случай те биха проявили интерес и биха направили запитвания за този вид информация. И така, нека да разговаряме за това какви конкретни проявления има в опитите на антихристите да контролират църковните финанси.

Когато става въпрос за темата за антихристите, които контролират финансите на църквата, повечето хора ще свържат това в съзнанието си с примери за измама или злоупотреба с имуществото на църквата, които са виждали в миналото, нали? Или може би има някои хора, които, тъй като са млади или вярват в Бог само отскоро, не се интересуват твърде много от тези неща и изобщо не мислят за тях. И така, нека да разговаряме подробно за това, за да можете да разберете някои от въпросите, правилата и табутата, свързани с финансите на църквата. Някои хора казват: „Никога не съм се интересувал от въпроси относно финансите на църквата и не съм ги проучвал. Не тая такава алчност. Това няма нищо общо с мен и е доста деликатна тема в църквата, така че все ми е едно дали знам, или не знам за нея“. Правилна ли е тази гледна точка? (Не, не е.) Как така? Независимо какво мислите, темата, по която разговаряме днес, засяга нрава на антихристите и от гледна точка на анализирането и разнищването на нрава на антихристите си заслужава всеки един от вас да разбере всичко това и да го разбере ясно. Ще използваме този въпрос, за да разнищим нрава на антихристите, така че нека първо да разговаряме за това как антихристите се отнасят към имуществото на църквата, какво точно означава църковно имущество и на кого принадлежи то в техните умове, както и как антихристите гледат на това имущество и го разпределят в личните си мисли. Преди всичко, как антихристите определят парите и различните предмети, принесени от братята и сестрите в църквата? Ако се съди по техния характер, антихристите са алчни и алчността им е огромна, така че те няма да бъдат равнодушни към това имущество. По-скоро ще проявят голям интерес към него, като обръщат специално внимание на това да проучват и да разберат колко е църковното имущество, кой отговаря за неговото съхранение, къде се съхранява то и колко хора знаят за него. Що се отнася до основната информация за църковните финанси, антихристите първо ще проявят изключителен интерес към нея, като ѝ обръщат специално внимание, правят запитвания и разпитват наоколо в усърдните си опити да се сдобият с тази информация. Ако нямаха алчност и ако не таяха кроежи, щяха ли да се интересуват от тези неща? (Определено не.) Антихристите се различават от хората с нормална човешка природа по това, че в тяхната загриженост има скрит мотив. Тяхната загриженост не е свързана с опазването на това имущество, а с желанието да го придобият или да могат да го използват както си искат. Следователно първото проявление на това, че антихристите контролират църковните финанси, е даването на приоритет на това да притежават и да използват църковното имущество.

А. Даване на приоритет на това да притежават и да използват църковното имущество

Щом антихристите придобият статус, дълбоко в тях се заражда една погрешна и безсрамна идея: ако станат водачи, това би трябвало да им даде не само правото на информация за църковните финанси, но и абсолютната власт да ги контролират. С каква цел искат да имат контрол над църковните финанси? За да имат властта да дават приоритет на това да притежават и използват църковното имущество. Какво означава да дават приоритет на това да притежават и използват църковното имущество? Означава, че докато те отговарят за дадена църква, парите и вещите, принесени от братята и сестрите под техен надзор, попадат под тяхно управление, използване и собственост. Правилна ли е тази идея, или е неправилна? Очевидно е неправилна, но антихристите разсъждават така. Първото нещо, което правят, след като станат водачи, е да положат усилия и да кроят планове по отношение на финансите. Първо, те разбират кой управлява финансите, колко хора управляват финансите, колко пари има в сметките и дали тези, които управляват тези финанси, са техни верни хора или довереници. Ако не са, те бързат да ги освободят от длъжност под един или друг предлог и след това да ги заменят със свои собствени довереници. Дали се спират, след като сменят хората, които отговарят за управлението на финансите? Не, не е толкова просто. Техните амбиции се простират далеч отвъд това. Те непременно трябва да получат ясна представа за цифрите, свързани с имуществото на църквата. Освен че призовават хората да правят приношения, антихристите как се разпореждат с това имущество? Те вземат пари от църквата, когато трябва да си купят дрехи, и отново, когато отиват на лекар, а ако нямат дрехи, избират няколко от по-добрите сред дарените от братята и сестрите. И все още не са приключили, след като са направили своя избор. Трябва да пробват всяка една дреха, като запазват най-добрите за себе си и оставят за църквата само най-долнокачествените, които не искат. Накратко, те ще използват парите на църквата, за да покриват собствената си храна и разходи, дори до 0,20 юана пътни разходи, а някои от тях дори ще стигнат дотам, че да използват парите на църквата, за да купуват луксозни стоки, хранителни добавки, козметика и всякакви вещи за лична употреба. Веднага щом антихристите заемат ръководни позиции и преди дори да са свършили и най-малката работа, те са много инициативни, когато става дума за възползване от имуществото на църквата, и превръщат това в свой приоритет. След като антихристите се насладят на това имущество, цялото им духовно състояние и качеството им на живот претърпяват пълна трансформация и стават напълно различни от преди. При всяка възможност те ще си правят прически, ще ходят на масажи, ще си угаждат, ще правят разни неща, за да се грижат за здравето си, ще си приготвят тонизиращи супи — дори различните електроуреди, които използват, ще бъдат подменени с по-нови. Щом станат водачи, антихристите си отбелязват богатите хора в църквата и онези, които са способни да правят приношения. След това тези богати хора ще губят много пари, а онези, които правят чести приношения, стават най-ценените членове в църквата и първи любимци в очите на антихристите. Когато антихристите влязат в църквата, е същото, както когато лисица влезе в лозе — лозето го очаква бедствие. Лисицата не само ще изяде хубавото грозде, но и ще съсипе цялото място.

В умовете на антихристите парите и предметите, принесени от братята и сестрите, които са известни събирателно като „приношения“, са цялото „общо“ имущество на църквата. Това не означава, че това общо имущество е за общо ползване, а по-скоро се отнася до факта, че то е общо приношение, което идва от всички, но правата за ползването му всъщност са на водачите. От гледна точка на антихристите те са обвързани с дълг да дават приоритет на това да притежават и използват църковното имущество, защото са водачи, те са начело, и всичко в църквата, особено хубавите неща, трябва да им принадлежи и да бъде под тяхна власт. Антихристите вярват: „Да се каже, че парите и вещите, които братята и сестрите предлагат, се дават на бог, е само повърхностен израз. Колко от тези неща може да използва бог? Може ли бог да слезе от небето, за да сподели тези приношения с хората? И така, не трябва ли хората да решават как тези приношения да бъдат изразходвани, разпределени и използвани?“. Такава е безсрамната идея, която антихристите таят по отношение на църковното имущество. Кое е още по-безсрамно? Те казват: „Бог на небето не може да се наслади на парите и вещите, които хората са предложили на земята, така че как тези неща да бъдат разпределени и използвани? Не би ли трябвало църковните водачи да помагат в консумирането и използването им, и в наслаждението от тях? Това би било равносилно на това да ги използва бог на небето“. И така, антихристите, като че ли се подразбира от само себе си, превръщат приношенията на братята и сестрите в своя лична собственост. Те са напълно наясно кой какво и кога предлага — тези неща трябва да им бъдат докладвани и да са им известни. Те не се притесняват за други въпроси. Има едно нещо от изключителна важност за тях, освен да държат здраво властта си, и това е да контролират финансите на църквата. Именно заради това да бъдат водачи е изгодно за тях. В начина, по който антихристите гледат на църковното имущество и се отнасят към него, има ли един-единствен аспект, който е в съответствие с истината или с Божиите изисквания? (Не, няма.) От самото начало до ден днешен, казвал ли е някога Бог кой човек трябва да притежава или да използва приношенията, дадени Му от братята и сестрите? Заявявал ли е някога Бог, че църковните водачи и работници, апостоли и пророци трябва да имат властта да дават приоритет на притежанието и използването на църковното имущество? Казвал ли е Бог, че използването и притежанието на църковното имущество се падат на този, който стане водач? (Не, не е.) Тогава защо антихристите имат такова погрешно схващане? Тъй като Божиите слова не съдържат изрични разпоредби за църковното имущество в този смисъл, защо антихристите таят този възглед за него? (Липсват им богобоязливи сърца.) Толкова ли е просто? Да се каже в този контекст, че им липсват богобоязливи сърца, са само празни думи. Тези думи не успяват да засегнат нрава на антихристите. Дали антихристите ламтят за църковното имущество, когато не са на ръководни позиции? (Ламтят.) Тогава би ли казал, че те губят богобоязливите си сърца, след като станат водачи? Със сигурност не става дума за това, че те имат богобоязливи сърца, преди да станат водачи? Може ли да се каже това? (Не.) Следователно това обяснение не може да се приеме. Антихристите ламтят за имуществото на църквата: защо е така? (Те имат нечестив нрав.) (Те са алчни по природа.) (Те търсят печалба преди всичко по природа.) Дали нравът същност на антихристите е да търсят печалба преди всичко? (Не.) Това е просто проявление на техния характер. И така, нека да разнищим какъв е вътрешният нрав на антихристите. (Той е нечестив и жесток.) Той е преди всичко жесток, а след това е нечестив. Какво се има предвид под жесток? Това означава, че те ще завземат насила неща, които не би трябвало да са техни или да им принадлежат, независимо дали другите хора са съгласни с това или какво мислят. Това е жесток нрав. Вродената природа същност на антихристите, на тези дяволи и сатани, е да се съревновават с Бог за всичко. В църквата, освен че се борят с Бог за Неговите избраници, антихристите се опитват и да отнемат приношенията, които хората са направили на Него. На пръв поглед изглежда, че антихристите са алчни, но в действителност това е така, защото те имат нрава и същността на антихристи. Това, че те желаят да заграбят и погълнат парите и вещите, които хората принасят на Бог — това по своята същност е жестокост. Същото е, както ако например си купиш ново подплатено яке, което е стилно и с добро качество, а след това някой го види и каже: „Това твое подплатено яке е по-добро от моето. Дрипавото, което нося, има дупки и е излязло от мода. Как така твоето е толкова хубаво?“, и след като свърши да говори, насила сваля подплатеното ти яке от теб и после ти дава своето протрито яке. Не можеш да откажеш да се размените с него — той ще те накара да страдаш, ще те набие и дори може да те убие. Би ли се осмелил да му окажеш съпротива? Не би се осмелил да му се съпротивиш и той би взел нещата ти против волята ти. И така, какъв е нравът на този човек? Това е жесток нрав. Има ли разлика между това и нрава на антихристите при завземането и използването на църковното имущество? (Не, няма.) Според гледната точка на антихристите за имуществото, щом станат водачи и „длъжностни лица“ и имат имуществото на църквата в ръцете си, църковното имущество им принадлежи. Независимо кой е направил приношението или какво е дал като приношение, антихристите ще го завземат за себе си. Какво означава да завземеш нещо? Това означава, че след като имуществото на църквата — което трябва да се използва и разпределя правилно в съответствие с църковните разпоредби — попадне под контрола на антихристите, единствено те имат изключителната власт да го използват. Дори когато това имущество е необходимо за делото на църквата или за работниците в църквата, антихристите не позволяват то да се използва. Само на тях им е разрешено да го използват. Що се отнася до това как се използва и разпределя църковното имущество, антихристите имат последната дума. Ако искат да ти позволят да го използваш, може да го използваш, а ако не, тогава не можеш. Ако средствата от църковните приношения не са много и се изразходват напълно за личните разходи на антихристите, след като те ги завземат, тях не ги е грижа, че не са останали пари за църковното дело. Те не вземат предвид нито църковното дело, нито нормалните разходи на църквата. Всичко, което искат, е да вземат тези средства и да ги похарчат сами, като се отнасят към тях като към собствени приходи. Не е ли срамен този начин на действие? (Да, срамен е.) В някои църкви, разположени в относително богати райони, антихристите мислят: „Това място е доста хубаво. Когато става въпрос за разходи, мога да харча на воля и да правя каквото си искам и няма нужда да се придържам към църковните разпоредби и принципи. Мога да харча пари както си искам. Откакто станах водач, най-накрая мога да се насладя на живот, в който харча пари, без да е необходимо да правя сметки. Ако искам да похарча пари за нещо, трябва само да кажа, не е необходимо да се притеснявам за това и със сигурност не трябва да го обсъждам с никого“. Когато става въпрос за харчене на църковното богатство, антихристите упражняват цялата власт сами, действат безразсъдно и харчат пари, сякаш са паднали от небето. Освен че не вършат никаква работа в съответствие с църковните принципи или с работните разпоредби, антихристите се отнасят по същия начин и към църковното имущество — без никакви принципи. Възможно ли е да не разбират принципите? Не, те много добре знаят принципите, управляващи разпределението и разходването на църковните средства, но не могат да държат под контрол собствената си алчност и желания. Когато са обикновени хора без никакъв статус, те са скромни и живеят прост ежедневен живот, но щом станат водачи, се мислят за голяма работа. Стават придирчиви към начина, по който се обличат и хранят — вече не ядат обикновени ястия и се научават да търсят качество и известни марки, когато се обличат. Всичко трябва да е от висок клас — само тогава чувстват, че това съответства на идентичността и статуса им. Веднага щом антихристите станат водачи, сякаш братята и сестрите им са им длъжни и трябва да им принасят дарове. Ако се появи нещо хубаво, трябва да им се даде предимство и се очаква братята и сестрите да харчат парите си за тях. Антихристите вярват, че това, че са станали водачи, означава, че трябва да имат властта да дават приоритет на това да притежават и използват имуществото на църквата. Те не само мислят по този начин, но и се държат по този начин. Нещо повече, те много прекаляват, което отвращава другите хора. Погледнато от тази гледна точка, какъв е характерът на антихристите? След като станат водачи и без да вършат и най-малката работа, те искат да завземат приношенията и да имат приоритет при използването им. Що за човек е способен да върши такива неща? Само разбойник, насилник или местен хулиган би направил тези неща.