Антихристите проявяват своеволно и властно поведение, никога не разговарят с другите и трябва да имат последната дума по всички въпроси — не са ли всички тези проблеми ясно видими? Общуването с другите и търсенето на принципи не е формалност или повърхностен процес. Каква е целта? (Да изпълняваш дълга си с принципи и да имаш път, по който да го изпълняваш.) Точно така, целта е да можеш да имаш принципи и път при изпълнението на дълга си. Първо трябва да разбереш, че само като търсиш истината в Божиите слова и разбираш принципите, можеш ефективно да изпълняваш дълга си. Ако разговаряш за истината, за да разрешиш проблеми, какъв подход трябва да се предприеме? Кои хора трябва да участват? Трябва да се изберат правилните хора. Трябва да разговаряш главно с хора с добри заложби, които могат да разберат истината, тъй като това ще доведе до ефективни резултати. Това е от съществено значение. Ако избереш объркани хора със слаби заложби, на които им липсва разум, на които никакво обсъждане няма да им позволи да разберат или да достигнат истината, тогава дори да се разговаря за истината в изобилие, това няма да доведе до никакви резултати. Независимо от проблемите, които възникват в църквата, Божиите избраници имат право да бъдат информирани и трябва да знаят състоянието на църковното дело и съществуващите проблеми. Ако водачите и работниците лъжат висшестоящите и укриват истината от подчинените си, като използват методи, предназначени да объркват другите, Божиите избраници имат право да ги разобличат и да докладват за тях, или да отнесат ситуацията до по-висшестоящите. Това също е дълг и задължение на Божиите избраници. Някои лъжеводачи действат своеволно и властно, като контролират Божиите избраници в църквата. Това е съпротива и противопоставяне на Бог, това е последователна практика на антихристите. Ако Божиите избраници не разобличат това и не го докладват и църковното дело бъде възпрепятствано или изпадне в застой, отговорността се носи не само от водачите и работниците, но и от Божиите избраници, защото Божиите избраници са тези, които страдат, когато лъжеводачите и антихристите упражняват власт в църквата, което потенциално може да провали шанса им да получат спасение. Следователно Божиите избраници имат правото и отговорността да докладват и да разобличават лъжеводачите и антихристите, което е от полза за църковното дело и за навлизането в живота на Божиите избраници. Някои водачи и работници казват: „Всички казвате, че съм своеволен и властен, нали? Този път няма да бъда такъв. Ще оставя всеки да изрази мнението си. Един ден, два дни — ще чакам колкото е необходимо, за да го споделите“. Понякога, когато са изправени пред определени специални въпроси, споровете се проточват с дни без решение и те просто продължават да чакат. Чакат, докато всички постигнат съгласие, преди да продължат с работата. Колко много работа се забавя по този начин? Това забавя нещата толкова много. Това е очевидно проявление на безотговорност. Как може един водач или работник да управлява ефективно църковното дело, ако не може да взема решения? В църковното дело водачите и работниците имат властта да вземат решения, а братята и сестрите имат правото да бъдат информирани. В крайна сметка обаче водачите и работниците са тези, които трябва да вземат решенията. Ако един водач или работник не е способен да взема решения, тогава неговите заложби са твърде слаби и той не е подходящ за ръководна роля. Дори да е водач, той не може да върши практическа работа или да изпълнява дълга си по начин, който е съгласно критериите. Някои водачи и работници спорят дълго време по един-единствен въпрос, неспособни да вземат решение, и накрая просто се съгласяват с този, когото смятат за по-доминиращ. Този подход принципен ли е? (Не.) Що за водачи са те? Те са просто объркани хора. Ако кажеш: „Антихристите сасвоеволни и властни и аз се страхувам да не стана такъв. Не желая да вървя по пътя на антихриста. Ще изчакам всички да изразят мнението си, а след това ще си направя заключения и ще измисля умерен подход за решението“ — това приемливо ли е? (Не.) Защо не? Ако резултатът не е съобразен с истините принципи, дори да постъпиш по този начин, може ли да бъде ефективно? Ще удовлетвори ли Бог? Ако не е ефективно и не удовлетворява Бог, тогава проблемът е сериозен. Да не действаш според истините принципи, да си безотговорен в изпълнението на дълга си, да си нехаен и да вършиш нещата според философията на Сатана, означава да не си предан на Бог. Това е да мамиш Бог! За да избегнеш подозренията или осъждането като антихрист, ти се отклоняваш от отговорностите, които трябва да изпълняваш, и възприемаш „компромисния“ подход на философията на Сатана. В резултат на това вредиш на Божиите избраници и засягаш църковното дело. Не е ли това безпринципно? Не е ли егоистично и достойно за презрение? Като водач или работник трябва да говориш и да действаш с принципи, да изпълняваш дълга си с резултати и ефективност. Трябва да действаш по начини, които са от полза за делото на Божия дом и са съобразени с истините принципи. Например предметите за църквата трябва да се купуват с мисъл за практическия резултат. Предметите трябва да са на разумна цена и да са функционални. Ако харчиш пари безразсъдно и безпринципно, това може да причини загуба на интересите на Божия дом и на Божиите приношения. Как бихте се справили с такава ситуация? (Ще потърсим напътствие от Горното.) Търсенето на напътствие от Горното е един от начините. Освен това не бъдете мързеливи. Проучвайте задълбочено, питайте подробно, разпитвайте повече, разбирайте подробностите и се подготвяйте достатъчно. Може би тогава ще може да се намери относително подходящо решение. Ако не извършите тази подготвителна работа и действате небрежно, без да разбирате подробностите, което води до загуба на много пари, как се нарича това? Нарича се нехайство. Някои хора изпълняват дълга си по този начин, като им липсва прозрачност в това, което правят. Те докладват само половината от това, което трябва, като крият останалото, защото смятат, че ако са напълно прозрачни, ще си навлекат неприятности и ще се наложи да извършват допълнителни проучвания и подобрения. Затова просто прикриват реалната ситуация и подробностите от другите, бързо завършват задачата и след това искат от Божия дом да плати. Но при проверка задачата не е съгласно критериите и изисква преработка, и се губят още повече пари. Нима това не е нанасяне на вреда на Божия дом? Нима това не е поведението на Юда? (Да.) Поведението на Юда включва конкретно предаване на интересите на Божия дом. Когато се сблъска със ситуации, такъв човек застава на страната на хората извън църквата, като мисли само за собствената си плът и изобщо не мисли за интересите на Божия дом. Има ли той някаква преданост към Бог? (Не.) Нито капка преданост. Той изпитва удоволствие от предаването на интересите на Божия дом и от нанасянето на вреда на църковното дело — това е поведението на Юда. Има и друга ситуация: някои видове дълг включват специализирани знания или експертен опит в други области, които може да са непознати за всички. В такива случаи не трябва да се страхувате от неприятностите. В тази епоха на изобилие от информация не бива да бъдете мързеливи, а активно да търсите съответните данни и информация. Като започнеш с придобиването на най-основната информация, ти придобиваш основно разбиране за професията или областта, а след това постепенно научаваш повече аспекти в обхвата на тази област, независимо дали става въпрос за данни или за различни професионални термини, като се запознаваш основно с нея. След като достигнеш това ниво, не е ли по-полезно за изпълнението на дълга ти предано и по начин, който е според критериите? (Да.) И така, каква е целта на цялата тази подготвителна работа при изпълнението на дълга ти? Проучването, разбирането на подробностите и след това намирането на осъществими решения чрез общение и критично обсъждане са все част от подготовката за изпълнението на дълга по начин, който е съгласно критериите. Доброто извършване на тези подготовки показва преданост при изпълнението на дълга. То разкрива и онези, които са нехайни. А какво е отношението на неверниците и на онези, които не отдават всичко искрено на Бог, когато изпълняват дълга си? Те са напълно нехайни. Каквото и да купуват за църквата, те харчат пари безразсъдно според собствените си прищевки, без да търсят напътствие от Горното, като мислят, че разбират всичко. В резултат на това прахосват парите на Божия дом. Не са ли те прахосници, предвестници на бедствия? Те причиняват загуби на Божиите приношения и дори не осъзнават, че вършат зло и се съпротивляват на Бог. В сърцата им няма никакво разкаяние. Едва когато Божиите избраници ги разобличат и разпознаят, и когато се гласува да бъдат премахнати и отлъчени, те придобиват известно съзнание и започват да съжаляват. Не са осъзнавали, че действията им ще имат толкова тежки последствия — наистина, те няма да пролеят сълза, докато не видят собствения си гроб! Такива хора са предимно тъпаци, на които им хлопа дъската, но въпреки това се стремят да бъдат водачи и работници и да изпълняват задачи за Божия дом. Те са като прасета, които са се намазали с червило — напълно безсрамни. Тези хора са неверници. Колкото и години да са вярвали, те не разбират никаква истина. Въпреки това винаги искат да бъдат водачи и работници в Божия дом, винаги искат да упражняват власт и да имат последната дума — не са ли те нагло безсрамни? Защо такива хора се считат за неверници? Защото въпреки че вярват в Бог от много години и са слушали толкова много проповеди, те не разбират никакви истини и не могат да приложат никакви истини на практика, което ги прави неверници. Някой от вас проявява ли такова поведение? Онези, които го проявяват, да вдигнат ръка. Всички? Тогава всички вие сте неверници и това е сериозен проблем. Онези, които искрено вярват в Бог, ако постоянно слушат проповеди, ще разберат някои истини и ще постигнат известен напредък, ще станат по-надеждни в речта и в действията си. Ако някой слуша проповеди в продължение на години без никакъв напредък, той е объркан човек, звяр, неверник. Някои хора в рамките на три до пет години вяра в Бог разбират доста неща и могат да търсят истината в речта и в действията си. Ако забележат недостатъци в изпълнението на дълга си или причинят някаква загуба на Божия дом, се чувстват огорчени, самообвиняват се и се мразят. Чувстват, че техните моментни грешки, липса на преданост, мързел или отдаване на плътски удобства са довели до такива значителни недостатъци и са причинили такива големи загуби, и се мразят за това. Такива хора с разкаяно сърце имат известна човешка природа и могат да достигнат до получаване на спасение. Ако някой след много години слушане на проповеди не разбира никакви истини, продължава да прави грешки в изпълнението на дълга си, винаги създава неприятности на Божия дом и причинява загуби на църковното дело, и не е дори с разкаяно сърце, тогава такъв човек няма никаква човешка природа, той е по-лош от прасетата и кучетата. Може ли той все пак да изпълнява дълга си правилно? Дори да изпълнява дълг, това е нехайно и няма да получи Божието одобрение.

Някои хора, когато говорят, винаги наричат Божия дом „нашето семейство“, постоянно споменават „нашето семейство“ в разговорите си. Колко сладко го казват! Какво е това „наше семейство“, за което говорят? Има само Божи дом, Божие семейство, църквата. Уместно ли е винаги да се казва „нашето семейство“? На Мен не ми се струва уместно. Терминът „нашето семейство“ може да се използва, но е уместно само ако казаното отговаря на действителността. Ако не си човек, който се стреми към истината, ако често изпълняваш дълга си нехайно, без изобщо да поддържаш църковното дело, без изобщо да приемаш сериозно църковното дело, а въпреки това продължаваш да казваш „нашето семейство“, тогава това е неуместно. В него има нотка на лъжа и преструвка, което отблъсква и предизвиква ненавист. Ако обаче си човек, който наистина притежава истината реалност и поддържа делото на църквата, тогава е приемливо да наричаш Божия дом „нашето семейство“. За другите това звучи искрено, без лъжа, и те ще те възприемат като брат или сестра, ще те харесват и ще ти се възхищават. Ако не обичаш истината в сърцето си, нито я приемаш, и си безотговорен в изпълнението на дълга си, тогава не наричай Божия дом „нашето семейство“. Трябва искрено да се стремиш към истината, да изпълняваш добре дълга си и да си способен да поддържаш църковното дело, така че Божиите избраници да чувстват, че си част от Божия дом. Тогава като кажеш „нашето семейство“, това ще създаде у другите усещане за близост, без никакви чувства на отвращение, защото в сърцето си ти наистина считаш Божия дом за свой собствен дом и при изпълнението на дълга си наистина си отговорен и поддържаш църковното дело. Когато кажеш „нашето семейство“, това звучи напълно заслужено, без никаква следа от лъжа. Ако човек не проявява никаква отговорност към църковното дело, изпълнява нехайно всеки свой дълг, дори не се навежда да вдигне нещо от земята, не почиства мръсна стая, не рине сняг, не подрежда двора през зимата и не изглежда като член на Божия дом, а по-скоро като външен човек, такъв човек има ли право да нарича Божия дом „нашето семейство“? Той е просто обслужващ, временен работник, човек без живот, който е от Сатана и изобщо не принадлежи към Божия дом. И все пак той често безсрамно нарича Божия дом „нашето семейство“, казва го всеки път, когато си отвори устата, казва го с такава интимност, обръща се към братята и сестрите с голяма топлота — но не изпълнява никакви практически задачи. Когато поеме задачи, прави грешки и причинява вреда на Божия дом. Не е ли той просто лицемер? Такива хора са напълно неморални, лишени от всякаква съвест и разум. Най-основните качества, които човек трябва да притежава като вярващ в Бог, са съвест и разум, а също така трябва да е способен да приема истината. Ако не притежава дори съвест и разум и изобщо не приема истината, заслужава ли все още да нарича Божия дом „нашето семейство“? Той е просто временен работник и обслужващ. Той е от Сатана и няма почти нищо общо с Божия дом. Бог не признава такива хора. В Неговите очи те са зли хора. Много хора вярват в Бог, но изобщо не се стремят към истината и проявяват безразличие към делата на Божия дом. Те пренебрегват проблемите, с които се сблъскват, пренебрегват отговорностите си, стоят далеч от братята и сестрите в затруднение и не проявяват омраза към онези, които вършат лоши неща и вредят на интересите на Божия дом или съсипват делото на църквата. Липсва им осъзнатост по въпроси от голямо значение за правилното и погрешното. Каквото и да се случва в Божия дом, то не ги засяга. Отнасят ли се те към Божия дом като към свой собствен дом? Очевидно не. Тези хора нямат право да наричат Божия дом „нашето семейство“. Онези, които го правят, са просто лицемери. Кои хора имат право да казват „нашето семейство“? Наскоро забелязах, че някои хора наистина не са лоши, макар че, разбира се, те са малцинство. Засега няма да говорим за това колко истина разбират или какъв е техният духовен ръст или вяра, но тези хора наистина вярват в Бог, могат да поемат практически задачи и са истински отговорни в какъвто и дълг да изпълняват — те имат известно човешко подобие. Само такива хора могат наистина да се считат за част от Божия дом. Когато те кажат „нашето семейство“, това създава усещане за топлота и е наистина искрено. Например църквата се нуждаеше от маса, която би струвала шестстотин-седемстотин долара, ако се купи. Някои братя и сестри казаха: „Това е твърде скъпо. Можем да спестим много пари, като купим дървен материал и си я направим сами. Ще върши същата работа, без никаква разлика“. След като чух това, как се почувствах в сърцето Си? Бях донякъде трогнат: „Тези хора не са лоши. Те знаят как да пестят пари за Божия дом“. Такива хора са много по-добри в сравнение с онези, които разхищават приношенията, поне притежават известна съвест и разум, както и малко човешко чувство. Някои хора причиняват загуби на Божия дом за стотици или хиляди долари без никакво съзнание, дори казват, че това не ги засяга, без да изпитват укор в сърцата си. От друга страна, има други, които казват: „Дори да спестим десет или осем долара, си струва. Не трябва да харчим излишно пари за неща, които можем да решим сами. Трябва да пестим, където можем. Няма нужда да се харчат пари, които не е необходимо да се харчат. Редно е да понесем малко несгоди и да се потрудим“. Само онези, които могат да кажат такива неща, са хора със съвест и разум, които притежават нормална човешка природа и наистина са в единомислие с Божия дом. Тези хора могат с право да наричат Божия дом „нашето семейство“, защото мислят за интересите на Божия дом. Някои хора изобщо не мислят за интересите на Божия дом. Дали защото не са способни на такива съображения? Когато става въпрос за собствения им живот, те са изключително пестеливи, цепят стотинката на две, когато харчат, винаги искат да купуват най-евтините и най-практичните неща, пестят, където могат, дори се пазарят за цените, пресмятат педантично и очевидно са вещи в управлението на живота си. Но когато става въпрос за вършене на неща за Божия дом, не действат по този начин. Харчат разточително, когато използват парите на Божия дом, харчат ги както си искат, сякаш ако не ги похарчат, ще е загуба. Не е ли това признак на твърде лош характер? Такива хора са изключително егоистични, изобщо не мислят за Божия дом, а се стремят само да задоволят себе си. Надяват се да се промъкнат в небесното царство и да получат големи благословии на най-ниска цена. Такива егоистични и достойни за презрение хора все още таят такива грандиозни амбиции и желания. Това показва сериозен недостатък в техния характер!

Вече разгледали ли сме в общи линии напълно в нашето общение това проявление на антихристите, че те се държат по подмолен, своеволен и властен начин? (Да.) Тогава нека обобщим. Това, че антихристите вършат нещата подмолно и по своеволен и властен начин, са два различни, но еднакво значими и едновременни модели на поведение, които са често срещани сред тях. Това проявление разобличава два от основните видове нрав на антихристите — нечестивост и жестокост. Те са едновременно нечестиви и жестоки. Понякога може да не виждаш жестоката им страна, но можеш да видиш нечестивата им страна. Възможно е те да действат внимателно, което затруднява да се види каквото и да било от тяхното принуждаващо или варварско поведение. Външно не изглеждат свирепи, нито те принуждават да правиш каквото и да било, но те впримчват чрез други нечестиви средства, като те въвличат в своя контрол и те карат да служиш на техните цели — и така ти си използван от тях. Без да осъзнаваш, попадаш в техния капан, като доброволно се покоряваш на тяхната манипулация и на това да си играят с теб. Защо могат да доведат до такива последствия? Антихристите често използват правилни твърдения и поговорки, за да те наставляват и да ти влияят, като те подтикват да правиш някои неща, като те карат да чувстваш, че всичко, което казват, е правилно, че трябва да го изпълняваш и че трябва да го правиш по този начин, в противен случай ще се чувстваш така, сякаш се противопоставяш на истината, ще чувстваш, че да не им се подчиняваш, означава да се бунтуваш срещу Бог. Като правиш това, ти доброволно им се подчиняваш. Какъв е крайният резултат от това? Дори хората да следват думите им и да практикуват това, което казват, разбират ли те истината? Връзката им с Бог става ли все по-близка или все по-далечна? Когато се сблъскат със ситуации, хората не само не идват пред Бог и не Му се молят, но и не знаят как да търсят истините принципи в Божиите слова, нито как да схванат Божиите намерения и изисквания. Вместо това те правят едно невероятно изявление: „Вярвам в Бог от толкова много години, като разчитам главно на водачите за подкрепа и препитание. Каквото и да се случи, стига водачите да дадат общение, има път напред. Без водачите просто не става“. Те вярват в Бог от много години, а духовният им ръст е точно такъв, че все още не могат да функционират без водачите. Не е ли това жалко? Какъв е скритият смисъл тук? Скритият смисъл е, че те не знаят как да се молят на Бог, да зависят от Бог, да се уповават на Бог или да ядат и да пият Божиите слова. Всички тези неща трябва да бъдат подкрепени от водачите, за да ги разберат. Водачът може да замени Бог, в когото вярват. Може да се каже, че вярата на такъв човек в Бог всъщност е вяра в неговите водачи. Те слушат всичко, което казват водачите, и вярват на всичко, което те казват. В кого наистина вярват, кого следват и на кого се подчиняват — на Бог или на водачите? Не е ли това същото като религиозните хора, които на думи вярват в Господ, но в действителност вярват в своите пастори, следват ги и им се доверяват? Не е ли това да бъдеш контролиран от хора? Прекланяш се пред водачите, като ги слушаш по всички въпроси. Това е да вярваш в хора и да ги следваш, да бъдеш възпиран и контролиран от хора. Бог е говорил толкова ясно, а ти все още не можеш да разбереш Неговите слова, нито знаеш как да ги практикуваш, но разбираш дяволите и сатаните, след като изрекат само няколко думи? Какво всъщност разбираш? Понякога разбираш някое правило или доктрина — това брои ли се за разбиране на истината? (Не.) Това не е разбиране на истината, а означава да бъдеш подведен. Точно това е.

При проявлението на антихристите, които се държат подмолно и са своеволни и властни, основните им видове нрав са нечестивост и жестокост. Къде се проявява тяхната нечестивост? Проявява се в подмолното им поведение. А къде се проявява тяхната жестокост? (В това, че са своеволни и властни.) Проявява се главно в това, че са своеволни и властни и в това, че принуждават другите да им се подчиняват. Тяхната принуда носи в себе си жесток нрав. Бог изисква от хората да се покоряват на Него и на истината. Какъв е начинът, по който Бог върши делото Си? След като Бог изрази Своите слова, Той казва на хората, че най-важното нещо във вярата в Бог е те да се покоряват на истината и на Божиите слова. Знаеш тази истина, знаеш, че тази фраза е правилна, но по отношение на това дали се покоряваш и как се покоряваш, какво е Божието отношение? Имаш свободна воля, право на избор. Ако искаш да се покориш, се покоряваш. Ако не искаш да се покориш, не е нужно. Що се отнася до това какви последствия може да донесе неподчинението обаче, какво Бог проучва внимателно в хората и какви са Неговите заключения за тях, Бог не прави нищо допълнително по тези въпроси. Той не те предупреждава, не те заплашва, нито те принуждава, като те кара да платиш цената или те наказва за това. Бог не действа по този начин. През периода, в който Бог спасява хората, когато изразява слова, за да осигури ресурс на хората, Бог позволява на хората да правят грешки, да поемат по грешен път и им позволява да се бунтуват срещу Него и да вършат глупости. Но чрез Своите слова и чрез някои от Своите методи на вършене на делото Бог постепенно позволява на хората да разберат какви са Неговите изисквания, каква е истината и кое е правилно и кое е погрешно — например чрез кастрене, укоряване и дисциплиниране, а също и чрез увещания. Понякога Той ти дава известна благодат, трогва те вътрешно или ти дава известно озарение и просветление, като ти позволява да знаеш кое е правилно и кое е погрешно, какви са наистина Божиите изисквания, каква позиция трябва да заемат хората и какво трябва да практикуват. Докато те кара да разбереш, Той ти дава и избор. Ако кажеш: „Ще бъда непокорен, ще бъда своеволен, не искам да избирам правилното, не искам да бъда предан, просто искам да действам по този начин!“, тогава в крайна сметка ти си отговорен за собствената си крайна цел и изход. Трябва да поемеш отговорност за действията си и да платиш цената. Бог не прави нищо в това отношение. Бог е справедлив и праведен. Ако действаш според Неговите изисквания и си човек, който се покорява на Бог, или обратното, ако не действаш според Божиите изисквания и не си човек, който се покорява на Бог, тогава и в двата случая, където и да е твоята крайна цел, Бог я е определил много отдавна. Бог не трябва да прави нищо допълнително. Не е така: ако днес не действаш според Божиите изисквания, Той ще те дисциплинира, ще те укори или ще те накаже, като ти навлече бедствия — Бог не върши делото Си по този начин. Бог изисква от хората да се покоряват, просто за да им позволи да разберат истината за покорството. Няма елемент на „принуда“. Бог не принуждава хората да се покоряват или да практикуват този аспект на истината. Следователно по Божия начин, независимо дали Той устройва хората, упражнява върховенство над съдбата им, води ги или им предоставя истината, предпоставката на тези действия не се основава на принуда, нито е задължителна. Ако действаш според Божиите слова, постепенно ще разбираш все повече истината и положението ти пред Бог ще продължи да се подобрява — ще поддържаш добро положение и Бог ще те просветлява и в аспекти от ежедневието, които не разбираш. Ако обаче не практикуваш истината, не се покоряваш на Бог и не желаеш да се стремиш към истината, това, което ще придобиеш, ще бъде много ограничено. Това е голямата разлика между двете. Бог не проявява пристрастие. Той е справедлив към всички. Някои хора казват: „Няма ли да практикувам, ако Бог просто ме принуди?“. Бог не принуждава хората. Това е нещо, което прави Сатана. Бог не върши делото Си по този начин. Ако можеш да се покориш на Бог само когато си принуден, в какво те превръща това? Наистина ли се покоряваш на Бог? Това не е видът покорство, който Бог желае. Покорството, за което говори Бог, е когато, въз основа на разбирането на истината, човек практикува доброволно Божиите слова от съвест и разум. Това е истинският смисъл на покорството. То не включва принуда, ограничаване, заплахи или каквато и да е форма на обвързване или контрол. Следователно, когато се чувстваш особено обвързан или възпрян по даден въпрос, това със сигурност не е дело на Бог. От една страна, това може да произтича от човешки мисли или от изопачено възприемане и самоналожени възпирания. От друга страна, възможно е някой друг да се опитва да те възпре, като използва правила или някакъв правилно звучащ аргумент или теория, за да те възпре, което те кара да развиеш някои изопачавания в мисленето си. Това показва проблем с твоето разбиране. Ако се чувстваш доброволно и щастливо покорен на Бог, това идва от делото на Светия Дух, а също и от истинската човешка природа, от съвестта и от разума.

В Божия дом има някои хора, които не се покоряват на истината, не се покоряват на работните разпоредби на Божия дом и не се покоряват на подредбите на църквата. Как Божият дом се справя с това? Използват ли се някакви методи на принудително изпълнение, за да се разреши този проблем? Ако един водач не върши практическа работа, не работи според работните разпоредби и не практикува истината, или не може да върши практическа работа, как се справя Божият дом с това? (Божият дом го освобождава.) Той бива директно освободен от длъжност, но дали бива отлъчен? (Не.) Хората, които не са извършили зло, не се отлъчват. Що се отнася до обикновените братя и сестри, ако им е уредено да изпълняват определен дълг и те откажат, това брои ли се за непокорство? Ако те не отидат, може да се намери някой друг. Някой ще бъде ли принуден да изпълнява дълг? (Не.) Няма принуда. Ако чрез общение за истината те са готови да приемат и да се покорят, тогава всичко е наред. Това не се счита за принуда. Това е уреждане те да изпълняват този дълг при условие на тяхното лично съгласие и желание. Например някои хора обичат да готвят, но им е уредено да чистят, и казват: „Ако ме помолят да чистя, тогава ще чистя. Покорявам се на подредбите на Божия дом“. Има ли тук някаква принуда? Има ли някакво принуждаване против волята на някого? (Не.) Това е уредено при тяхното желание и покорство, без да се поставя никой в трудно положение или да се принуждава някой да извърши нещо. Може да има и случаи, когато за определен дълг временно не може да се намери никой и на теб ти е уредено временно да попълниш позицията. Ти лично може да не желаеш, но това е необходимо за работата, това е специален случай. Ти си член на Божия дом, храниш се с храната от Божия дом и изпълняваш дълга си там — след като признаваш себе си за човек, който вярва в Бог и Го следва, не можеш ли да се опълчиш на плътта си по този малък въпрос? Това дори не се брои за покорство или несгода. То е само временно, не се иска от теб да изпълняваш този дълг дългосрочно. Някои хора се оплакват, че работата, която им е възложена, е мръсна и уморителна и те не желаят да я вършат. Ако го повдигнат като въпрос, трябва незабавно да бъдат преназначени. Ако обаче само устно изразяват това, но всъщност са готови да се покорят и да страдат, тогава трябва да продължат да изпълняват дълга си. Уместен ли е този подход? (Да.) Правилен ли е този принцип? (Да.) Божият дом категорично не принуждава хората против волята им. Има и друга ситуация, при която някои хора, независимо какъв дълг изпълняват, са мързеливи, безотговорни и им липсва преданост. Понякога дори тайно вършат лоши неща. Когато не изпълняват добре дълга си, си намират извинения, като твърдят, че дългът не е подходящ за тях, не е тяхната силна страна или не разбират съответната област. Но в действителност всички виждат ясно, че не се справят добре с дълга си не поради тези причини. Как трябва да се постъпва с такива хора? Ако поискат да изпълняват дълг на друго място, трябва ли да се съгласим? (Не.) Тогава какво трябва да се направи? Такива хора не са подходящи за изпълнение на дълг. Те го правят неохотно и без правилно отношение, затова трябва да бъдат отпратени. Има и друг тип хора, които се затрудняват и се съпротивляват, щом им се каже да изпълняват дълг. Те проявяват изключителни нежелание и неохота, едва успяват да потиснат недоволството си, като си мислят: „Просто ще си трая тук и ще преживявам няколко години, кой знае къде ще се озова след това!“. На хора с такива намерения не бива да се позволява да изпълняват дълг, и дори да искат да изпълняват други видове дълг, не е позволено. Такива случаи трябва да се решават принудително. Защо е така? Защото същността им е прозряна — онези, които ги разбират, казват, че са неверници. Хората около тях също казват, че не са подходящи за изпълнение на дълг. Такива хора са невярващи и трябва да бъдат изчистени. В противен случай могат само да причиняват смущения, да вършат злосторничества и да вредят на Божиите избраници в църквата, което е абсолютно недопустимо. Такива случаи трябва да се разрешават според принципите за това как да се отнасяме към онези, които изпълняват дълг в църквата. Тяхното нежелание не е фактор. Това принуда ли е? Не е принуда. Това е действане според принципите, отстояване на интересите и делото на Божия дом. Става въпрос за изчистване на неверниците и на онези, които са там само за да паразитират върху Божия дом. Ако искаш да паразитираш, прави го на друго място, не тук. Божият дом не е старчески дом. Той не храни търтеи. Разбирате ли?