Някои хора имат късмета да бъдат избрани за водачи в църквата, но в действителност техните заложби и духовен ръст не отговарят на изискванията. Да бъдеш водач е възвисяване от Бог, но те не го възприемат по този начин. Вместо това си мислят: „Като водач аз съм по-добър и по-въздигнат от другите. Вече не съм обикновен човек. Докато всички вие трябва да се покланяте покорно пред бог и да го почитате, аз не трябва, защото съм различен от вас. Вие сте сътворени същества, а аз не съм“. Тогава какво си? Не си ли и ти от плът и кръв? С какво си по-различен от другите? Разликата се крие в твоята безсрамност. Липсва ти чувство за чест и рационалност, не можеш да се сравняваш дори с куче. Действаш своеволно и властно, като пренебрегваш всякакви съвети от другите — това е разликата. Независимо колко слаби са собствените им заложби или колко ниска е ефективността им при вършенето на нещата, те въпреки това смятат, че са над обикновения човек, като вярват, че имат способности и талант. Затова, каквото и да правят, те не се съветват с другите, за да постигнат консенсус, като мислят, че са пригодни или имат абсолютната способност да контролират всичко. Не е ли това надменност, която води до загуба на разума? Не е ли това безсрамна наглост? (Да.) Преди да станат водачи, те си подвиваха опашките; вярваха, че имат талант и способности, и таяха известна амбиция в действията си, но просто нямаха възможност. Щом станаха водачи, се разграничиха от братята и сестрите, като заеха по-висша позиция. Започнаха да се държат високомерно, като показаха истинското си лице. Започнаха да мислят, че могат да постигнат велики неща, като вярваха, че „Божият дом избра правилния човек, аз наистина съм талантлив — истинското злато рано или късно ще заблести. Погледнете ме сега: Бог ме е признал, нали?“. Това не е ли отвратително? (Да.) Ти си само едно от обикновените сътворени същества. Независимо колко големи са твоите дарби или талант, твоят покварен нрав е същият като на всички останали. Ако мислиш, че си уникално необикновен и се смяташ за по-висш, като искаш да се издигнеш над всички останали, да бъдеш по-висш от всичко, тогава грешиш. Поради това погрешно схващане действаш своеволно и властно, без да разговаряш или да се съветваш с другите, и дори искаш да се наслаждаваш на подчинението и послушанието на другите към теб, което е погрешно. В какво се крие грешката? (В заемането на погрешна позиция.) Защо антихристите винаги заемат погрешна позиция? Едно нещо е сигурно, което може би не сте осъзнали: в тяхната човешка природа има нещо повече в сравнение с другите. Те винаги имат някакво погрешно схващане. Как възниква това погрешно схващане? То не е дадено от Бог, а от Сатана. Всичко, което правят, всичко, което разкриват и изразяват, не е инстинкт в нормалните граници на човешката природа, а е подтиквано от външна сила. Защо се казва, че действията им са подмолни, а амбициите и желанията им са неконтролируеми? Желанието им да контролират хората е надхвърлило границите. Какво означава да се надхвърлят границите? Означава да се прибягва до всякакви средства, които надхвърлят рационалността и чувството за срам. То е неудържимо, като пружина — може временно да остане свито, когато го натиснеш, но щом го пуснеш, то отскача обратно. Не означава ли това да бъдеш погълнат от желание и доведен до вманиачаване? Това изобщо не е преувеличено.

Всяка църква, в която властта се държи от антихристите, вече не може да се нарече църква. Хората, които са преживели това, би трябвало да имат усет за него. Това не е атмосфера на спокойствие, радост и колективно възвисяване, а по-скоро на шумно разногласие. Всеки се чувства особено неспокоен и притеснен, неспособен да почувства мир в сърцето си, сякаш предстои да се случи някакво голямо бедствие. Думите и действията на антихристите създават атмосфера, в която сърцата на хората се замъгляват и губят способността да различават положителните от негативните неща. Освен това, ако хората са подвеждани от антихристите дълго време, сърцата им се отдалечават от Бог, което води до ненормални отношения с Бог, точно както хората в религията, които на думи вярват в Бог, но нямат място за Него в сърцата си. Има и реален проблем, а именно, че когато антихристите държат властта, това предизвиква разделение и хаос в църквата. Хората, които обичат истината, не изпитват наслада или освобождение на събиранията и затова искат да напуснат църквата, за да вярват в Бог у дома. Когато Светият Дух върши делото Си в една църква, независимо дали хората разбират истината или не, всички се обединяват в сърцето си и в усилията си, като създават по-спокойна и стабилна атмосфера, лишена от смут. Винаги когато антихристите действат обаче, те създават неспокойна и странна атмосфера. Тяхната намеса води до появата на клики, като хората започват да се предпазват един от друг, да се осъждат и да се нападат взаимно, като си подливат вода един на друг зад гърба. Каква роля очевидно играят антихристите? Те са слуги на Сатана. Последствията от действията на антихристите са: първо, взаимно осъждане, подозиране и предпазливост сред братята и сестрите; второ, размиване на границите между мъжете и жените, което постепенно води до непристойни взаимодействия; и трето, в сърцата си хората не са наясно с виденията и спират да се съсредоточават върху практикуването на истината. Вече не знаят как да действат в съответствие с истините принципи. Малкото разбиране на доктрини, което някога са имали, е изгубено, умовете им се замъгляват и те сляпо следват антихристите, като се съсредоточават само върху тичането напред-назад във вършене на повърхностни задачи. Някои хора може да почувстват, че следването на антихристите не води доникъде. Само ако онези, които се стремят към истината, можеха да се съберат и да изпълняват дълга си заедно, каква радост би донесло това! Щом антихристите вземат властта в една църква, Светият Дух престава да върши делото Си и върху братята и сестрите пада мрак. Вярата в Бог и изпълнението на дълга стават вяли. Ако това продължи дълго време, няма ли мнозинството от братята и сестрите да бъде отстранено от Бог?

Днес, от една страна, разнищихме проявленията на своеволното и властното поведение на антихристите. От друга страна, чрез разнищването на тези проявления всеки е наясно, че дори да не си антихрист, ако имаш такива проявления, това те свързва със същността на антихристите. Да действаш своеволно и властно проявление на нормална човешка природа ли е? Категорично не. Ясно е, че това е проява на покварен нрав. Независимо колко висок е твоят статус или колко видове дълг можеш да изпълняваш, ако можеш да се научиш да разговаряш с другите, тогава ти се придържаш към принципите на истината, което е минимално изискване. Защо се казва, че да се научиш да разговаряш с другите е равносилно на придържане към принципите? Ако можеш да се научиш да разговаряш, това доказва, че не гледаш на статуса си като на средство за прехрана или не го приемаш твърде на сериозно. Независимо колко висок е твоят статус, ти изпълняваш дълга си. Твоите действия се извършват в името на изпълнението на дълга ти, а не заради статуса. В същото време, ако можеш да се научиш да разговаряш, когато се сблъскаш с проблеми, независимо дали с обикновени братя и сестри или с тези, с които си сътрудничиш, способен си да търсиш и да разговаряш с тях, какво доказва това? То показва, че имаш нагласата да търсиш истината и да ѝ се покоряваш, което на първо място отразява твоето отношение към Бог и към истината. Освен това изпълнението на дълга ти е твоя отговорност, а търсенето на истината в работата ти е пътят, който трябва да следваш. Що се отнася до това как другите реагират на твоите решения, дали могат да се покорят или как се покоряват, това си е тяхна работа. Но дали можеш правилно да изпълняваш дълга си и да си съгласно критериите, е твоя работа. Трябва да разбереш принципите на изпълнение на дълга. Не става въпрос да се покоряваш на някого, а да се покоряваш на истините принципи. Ако смяташ, че разбираш истините принципи и чрез общение с всички постигнеш консенсус, с който всички са съгласни, че е уместен, но има неколцина, които са непокорни и искат да създават неприятности, какво трябва да се направи в такава ситуация? В този случай малцинството трябва да последва мнозинството. Тъй като повечето хора са постигнали консенсус, защо излизат да създават неприятности? Умишлено ли се опитват да причинят разрушение? Те могат да изразят мненията си, за да позволят на всички да ги разпознаят, и ако всички кажат, че мненията им не съответстват на принципите и са неиздържани, тогава трябва да се откажат от своите гледни точки и да спрат да се придържат към тях. Какъв е принципът при справянето с този въпрос? Човек трябва да отстоява това, което е правилно, и да не принуждава другите да се подчиняват на това, което е погрешно. Разбрано? Всъщност преди антихристите да проявят това поведение и да практикуват своеволие и властничество, те вече имат свои собствени планове. Да си своеволен и властен определено не се отнася до правенето на правилното нещо или до практикуването на истината. Със сигурност се отнася до правенето на това, което е погрешно и което нарушава истината, до следването на грешния път и до вземането на погрешни решения, като същевременно продължаваш да караш другите да се вслушват в тях. Това се нарича да си своеволен и властен. Ако нещо е правилно и съответства на истината, тогава трябва да се придържаш към него. Това не означава да си своеволен и властен. Това означава да се придържаш към принципите. Тези две неща трябва да се разграничават. Какво главно се има предвид под това антихристите да са своеволни и властни? (Да вършат неща, които не са съгласно принципите или истината, и все пак да карат другите да ги следват.) Така е — независимо каква ситуация възниква или с какъв проблем се справят, те не търсят истините принципи, а вземат решения въз основа на собствените си представи и фантазии. Знаят в сърцата си, че това противоречи на принципите, но все пак искат другите да слушат и да се покоряват. Това е последователният подход на антихристите.

Когато работата по разпространението на евангелието започна за първи път, някои хора занесоха „Словото се явява в плът“ в религиозните среди, за да проповядват евангелието. След като прочетоха Божиите слова, които разкриваха мистерии, разговаряха за видения и обсъждаха навлизането в живота, всички религиозни хора казаха, че са доста добри. Те обаче намериха някои думи на съд и разобличаване на хората за твърде сурови в избора на думи. Почувстваха се сякаш ги порицават и не можеха да го приемат, като казваха: „Може ли бог да говори по начин, който порицава хората? Тези думи в най-добрия случай изглеждат написани от мъдър човек“. Човекът, отговорен за проповядването на евангелието, каза, че има решение. По-късно той промени всички части от Божиите слова, които не съответстваха на представите, фантазиите и вкусовете на хората, както и онези думи, които се страхуваше, че ще накарат хората да развият представи, след като ги прочетат. Например думи, които Бог използва, за да разобличи човешката природа, като „блудница“, „проститутка“, „негодник“, и фрази като „хвърлен в ада“ и „хвърлен в езерото от огън и жупел“, бяха изтрити. Накратко казано, всички думи, които лесно биха могли да породят представи или погрешни разбирания, бяха напълно премахнати. Кажете Ми, след като премахнете тези думи на съд, заклеймяване и проклятие от Божиите слова, остават ли те оригиналните Божии слова? (Не.) Все още ли те са словата, изразени от Бог в Неговото дело на правосъдието? Този „стар господин“ не се посъветва с никого и изтри много от Божиите слова, които бяха особено сурови относно облагородяването и разобличаването на покварения нрав на хората, особено тези, отнасящи се до времето на изпитанието на обслужващите. По-късно, когато религиозните хора прочетоха ревизираната версия, те казаха: „Не е зле, можем да вярваме в такъв бог“, и я приеха. Този стар господин си помисли: „Вижте колко съм умен! Не е мъдро божиите слова да са твърде сурови. С тези хора всичко е въпрос на придумване — как можеш да казваш неща, които може да бъдат сбъркани с порицаване? Това не е мъдро! Направих някои промени и вижте какво се случи: дори религиозните пастори са готови да повярват и все повече хора го приемат. Какво ще кажете? Не съм ли мъдър? Не съм ли умен? Не е ли това доста впечатляващо?“. Резултатите от промените му го накараха да се гордее изключително много със себе си. Въпреки това някои религиозни хора, които влязоха в църквата, откриха, че Божиите слова, които са чели, са променени и различни от оригиналните текстове в църквата, и повдигнаха този въпрос. По-късно се разбра, че този стар господин е променил съдържанието на Божиите слова. Какво мислите за това, което направи този стар господин? Да не споменаваме нищо друго и просто да кажем: тези слова не бяха твои, ти нямаше право да ги променяш. Дори да беше статия или книга, написана от човек, ако искаш да направиш промени, първо трябва да получиш съгласието на техния автор. Ако той се съгласи, можеш да направиш промени. Ако не се съгласи, категорично не можеш да променяш дори една-единствена дума. Това се нарича уважение към автора и читателите. Ако авторът няма енергията да прави промени и те упълномощи, като каже, че можеш да променяш всичко, стига да остане вярно на оригиналния смисъл и да постигне желания ефект, можеш ли тогава да правиш промени? (Да.) Ако авторът е дал съгласието си или разрешението си, тогава могат да се правят промени. Как се нарича този вид поведение? То е оправдано, законно и правилно, нали? Но ако авторът не се е съгласил и ти го промениш без негово разрешение? Как се нарича това? (Да си безразсъден и своенравен.) Това се нарича да си безразсъден и своенравен, своеволен и властен. Какво промени този стар господин? (Божиите слова.) Оригиналните Божии слова, които носят Божието настроение, нрав и намерения към човечеството. Божиите слова са смислени по начина, по който са казани. Знаеш ли настроението, целта и желания ефект зад всяка дума, изречена от Бог? Ако не можеш да го проумееш, защо сляпо правиш промени? Всяко изречение, изречено от Бог, изборът на думи, тонът, както и атмосферата, настроението и емоциите, които те карат хората да изпитват, са внимателно формулирани и обмислени. Бог има обмисляне и мъдрост. Какво си мислеше този стар господин? Той смяташе начина на говорене на Бог за неразумен. Така възприемаше Божието дело. Той си мислеше: „Онези в религията, които искат само да ядат хляб до насита, трябва да бъдат придумвани и към тях трябва да се отнасят с любов и милост. Думите не могат да бъдат толкова сурови. Ако са твърде сурови, как можем да проповядваме евангелието? Може ли тогава евангелието все пак да се разпространява?“. Нима Бог не знае за това? (Да.) Бог знае много добре. Тогава защо все пак говори по този начин? Това е Божият нрав. Какъв е Божият нрав? Да говори по Своя начин, независимо дали вярваш или не. Ако вярваш, ти си една от Божиите овце. Ако не вярваш, ти си вълк. Божиите слова те разобличават и те порицават малко, а ти след това отказваш да признаеш, че си вярващ в Бог? Какво — вече не си ли сътворено същество на Бог? Бог престана ли да бъде Бог? Ако можеш да отречеш Бог заради това, тогава си зъл човек, дявол. Бог не спасява такива хора, така че църквата не бива насила или с придумване да ги приема. Някои хора казват: „Дори Бог да ме порицава, аз съм щастливо готов. Ако Той е Бог, Той може да ме спаси. Ако ме удари, това е заслужено. Ако ме нарече объркан човек, тогава такъв съм, и дори по-объркан от това. Ако ме нарече блудница, въпреки че не изглежда да съм правила това, което прави една блудница, щом Бог го казва, аз го признавам и го приемам“. Те имат най-простата вяра, признание и приемане, и най-простото богобоязливо сърце. Бог иска да придобие такива хора. Някои хора намират Божиите слова за твърде сурови и пронизващи, смятат, че няма да получат благословии, и затова не искат повече да вярват. Те си мислят: „Дори да си бог, аз няма да вярвам в теб. Ако говориш така, аз няма да те следвам“. Тогава се разкарай! Ако дори не признаваш Бог, как може Бог да те признае за Свое сътворено същество? Това е невъзможно! Божиите слова са изложени тук. Вярвай им или не, това е твой избор. Ако не вярваш, тогава си тръгвай. Ти ще изпуснеш. Ако вярваш, ще имаш искрица надежда за спасение. Не е ли това справедливо? (Да.) Но дали този стар господин мислеше по този начин? Можеше ли той да прозре Божиите мисли? (Не.) Не беше ли глупав? Хора, които нямат духовно разбиране, извършват такива глупави действия. Той възприемаше Бог като много незначителен и прост и мислеше, че Божиите мисли не са много по-висши от човешкото мислене. Той често говореше, че Божиите мисли са по-висши от човешките, като проповядваше тези велики доктрини в обикновени времена, но когато действително се сблъскваше със ситуация, той отхвърляше тези думи в съзнанието си, като смяташе, че тези Божии слова не изглеждат като нещо, което Бог би казал. В сърцето си той не признаваше тези Божии слова, така че той просто не можеше да ги приеме. Точно когато се проповядваше евангелието, той се възползва от възможността бързо да промени тези Божии слова, дори под прикритието на „ефективно проповядване на евангелието и придобиване на повече хора“. Как в крайна сметка окачествих поведението му? Като подправяне на Божиите слова. Какво означава подправяне? Означава произволно добавяне, изваждане или промяна на първоначалния смисъл, промяна на замисъла на автора, пренебрегване на първоначалните намерения и цел на автора при говоренето и след това произволното им променяне. Това се нарича подправяне. Имаше ли той богобоязливо сърце? (Не.) Такава дързост! Човек би ли направил такова нещо? (Не.) Това е дело на дявол, а не на човек. Не можеш дори небрежно да променяш думите на обикновен човек. Трябва да уважаваш мнението на автора. Ако искаш да направиш промени, трябва да го уведомиш предварително и да получиш съгласието му, и само след като получиш разрешението му, можеш да правиш промени според неговите мнения. Това се нарича уважение. Когато става въпрос за Бог, това, което се изисква, е много повече от просто уважение! Ако дори едно изречение в Божиите слова е отпечатано неправилно, ако липсва дори един пълен член, трябва да попиташ дали е приемливо. Ако не е, трябва да препечаташ тази страница. Това изисква такова сериозно и отговорно отношение. Това се нарича да имаш богобоязливо сърце. Имаше ли този стар господин такова сърце? (Не.) Той нямаше богобоязливо сърце. Той смяташе Бог за нещо по-нисше от себе си. Беше напълно дързък. Такъв човек трябва да бъде отлъчен.

Наскоро се случи подобен инцидент. Някои хора отново използваха извинението, че проповядват евангелието и придобиват повече хора като причина да променят безразсъдно Божиите слова. Този път беше малко по-добре от последния. В последния случай това беше направено своеволно и властно, без да се разговаря с другите, като се действаше произволно и безотговорно, за да се подправят Божиите слова. Този път те първо попитаха Горното, като казаха: „Хората от определена етническа група не могат да приемат някои от термините в божиите слова. Измислихме стратегия да премахнем или променим тези термини, както и частите от изказвания или пасажи в божиите слова, които те не могат да приемат, и след това да им проповядваме със специално редактирана версия на божиите слова. Няма ли тогава да повярват?“. Вижте това. Те са наистина дръзки. Що за поведение е това? Ако се третират снизходително, такива хора могат просто да бъдат сметнати за глупави и невежи, и твърде млади, може просто да им се каже да не го правят отново. Но ако окачествим естеството на това, което правеха, те небрежно променяха Божиите слова, за да угодят на Сатана. Как се нарича това? Това е поведението на Юда, на предатели и изменници, това е да продадеш Господ за слава. Те подправиха Божиите слова, като ги направиха по-приятни и приемливи за хората, за да им угодят и да ги накарат да приемат евангелието — какво е това? Дори нито един човек на земята да не вярва, престават ли Божиите слова да бъдат Божии слова? Променя ли се естеството на Божиите слова? (Не.) Дали Божиите слова са истината само ако те ги приемат, а ако не ги приемат, Неговите слова не са истината? Може ли естеството на Божиите слова да се промени поради това? Категорично не. Истината е истина. Ако не я приемаш, загиваш! Някои хора, които проповядват евангелието, си мислят: „Колко е жалко, че не приемат! Какъв велик и благороден народ са те. Бог ги обича толкова много и проявява толкова голяма милост към тях, как да не им покажем малко любов? Нека променим божиите слова, за да могат да ги приемат. Колко прекрасни са тези хора и колко добър и милостив е бог към тях. Трябва да проявяваме внимание към божиите намерения!“. Не е ли това преструвка? (Да.) Още един лицемер — онези, които не разбират истината, могат да правят само глупави неща! Вече беше казано, че някой, който подправяше Божиите слова, беше наказан и отлъчен, а сега има хора, които искат отново да ги подправят. Какво се опитват да постигнат? Не е ли това продаване на Господ за слава? (Да.) Това е продаване на Господ за слава, угаждане на Сатана. Божиите слова не са ли практически? Не могат ли да бъдат представени открито? Не ги ли признаваш за истината? Ако не ги признаваш, тогава защо все пак вярваш? Ако не можеш да приемеш истината, какъв е смисълът да вярваш в Бог? Невъзможно е да се постигне спасение по този начин. Независимо как говори Бог, каквито и думи да използва, които не са съобразени с твоите представи, Той все пак е Бог и Неговата същност не се променя. Независимо колко приятно говориш, независимо какво правиш, независимо за колко добър, доброжелателен или любящ се смяташ, ти все пак си човек, покварен човек. Отказваш да признаеш Божиите слова за истината и се опитваш да промениш Божиите слова, за да угодиш на Сатана. Що за поведение е това? То заслужава презрение! Мислех, че след предишните общения относно естеството на подправянето на Божиите слова такъв проблем няма да възникне отново при проповядването на евангелието сега. Невероятно е, но все още има хора, които се осмеляват да подправят и да таят такива мисли. Какво е отношението на тези хора към Божиите слова? (Непочтителност.) Те са напълно безразсъдни! В сърцата им Божиите слова са леки като перце, нямат никаква тежест. Те си мислят: „Божиите слова могат да се кажат по всякакъв начин. Мога да променям неговите слова, както си искам. По-добре е да ги направя да са съобразени с човешките представи и вкусове. Такива трябва да бъдат божиите слова!“. Тези, които вършат неща като подправяне на Божиите слова, могат да бъдат окачествени като антихристи. Те действат безразсъдно и необмислено, произволно подправят. Те действат своеволно и властно и споделят същия нрав и същност като другите антихристи. И има още нещо: каква е първата им мисъл и действие, когато се сблъскат с опасност или когато собствените им интереси са накърнени? Какво избират? Те избират да предадат Божиите интереси и интересите на Божия дом, за да защитят себе си. Онези, които подправят Божиите слова, наистина ли го правят, за да проповядват ефективно евангелието? Какъв е скритият мотив зад тяхната така наречена ефективност? Те искат да се изтъкнат с талантите и способностите си, като карат хората да видят: „Вижте колко съм способен! Вижте колко е ефективно проповядването на евангелието след моите промени? Вие нямате същите умения, дори не бихте се осмелили да мислите така. Виждате ли резултатите, които постигнах с моите мисли и действия?“. Тези хора пренебрегват Божиите слова и ги подправят, за да задоволят собствената си амбиция и желание да преследват слава и статус. Нямат ли те характера на антихрист? Изобщо не е несправедливо да бъдат окачествени като антихристи.

Какво е другото проявление на своеволното и властното поведение на антихристите? Те никога не разговарят за истината с братята и сестрите, нито разрешават действителните проблеми на хората. Вместо това просто проповядват думи и доктрини, за да ги поучават, и дори принуждават другите да им се подчиняват. А какво е тяхното отношение и подход към Горното и към Бог? Това не е нищо друго освен измама и двуличие. Независимо от проблемите в църквата никога не докладват нищо на Горното. Каквото и да правят, никога не питат Горното. Изглежда сякаш нямат проблеми, които изискват общение или насоки от Горното — всичко, което правят, е прикрито, тайно и задкулисно. Това се нарича задкулисна манипулация, при която те искат да имат последната дума и да вземат решенията. Понякога обаче те също така се маскират и повдигат дребнави въпроси, за да питат Горното, като се представят за някой, който се стреми към истината, и карат Горното погрешно да вярва, че търсят истината във всичко с изключителна педантичност. В действителност те никога не търсят напътствие по никакъв важен въпрос, вземат едностранни решения и държат Горното в неведение. Ако възникне някакъв проблем, е още по-малко вероятно да го докладват, като се страхуват, че това може да засегне тяхната власт, статус или репутация. Антихристите действат своеволно и властно. Никога не разговарят с другите и ги принуждават да им се подчиняват. Казано направо, основните проявления на това поведение са участие в лични начинания; култивиране на собствено влияние, лична клика и връзки; преследване на собствени инициативи; а след това те правят каквото си поискат, като вършат неща, които им носят полза, и действат без прозрачност. Желанието и копнежът на антихристите другите да им се покоряват са особено силни. Те очакват хората да им се подчиняват, както ловецът кара ловното си куче да се подчинява на командите му, без да позволяват никакво разпознаване на правилното от погрешното, като настояват за абсолютно подчинение и покорство.

Друго проявление на своеволното и властно поведение на антихристите може да се наблюдава в следния сценарий. Например, ако водачът на дадена църква е антихрист и ако по-висшестоящи водачи и работници възнамеряват да се запознаят и да се намесят в работата на тази църква, ще се съгласи ли този антихрист? Категорично не. До каква степен той контролира църквата? Като в непробиваема крепост, в която не може да се промуши игла, нито да се процеди капка вода, той не позволява на никого другиго да се намесва или да задава въпроси. Когато научи, че водачи и работници идват да се запознаят с работата, той казва на братята и сестрите: „Не знам каква е целта на тези хора, като идват. Те не разбират действителната ситуация в нашата църква. Ако се намесят, могат да смутят работата на църквата ни“. Ето така той подвежда братята и сестрите. Щом водачите и работниците пристигнат, той намира различни причини и извинения, за да попречи на братята и сестрите да се свържат с тях, докато лицемерно се отнася гостоприемно към водачите и работниците, държи ги уединени на някое място под предлог, че гарантира безопасността им. Но в действителност това е, за да им попречи да се срещнат с братята и сестрите и да научат от тях за ситуацията. Когато водачите и работниците го попитат за състоянието на работата, антихристът прибягва до измама, като представя фалшива картина. Той лъже висшестоящите и укрива истината от подчинените си, разкрасява твърденията си и преувеличава ефективността на работата, за да ги заблуди. Когато водачите и работниците предложат да се срещнат с братята и сестрите от църквата, той казва: „Не съм направил никакви уговорки! Не ме уведоми, преди да дойдеш. Ако го беше направил, щях да уредя някои от братята и сестрите да се срещнат с теб. Но предвид настоящата враждебна среда, от съображения за безопасност, е по-добре да не се срещате с братята и сестрите“. Макар че думите му звучат разумно, един проницателен човек може да долови проблема: „Той не иска водачите и работниците да се срещат с братята и сестрите, защото се страхува да не бъде разобличен, страхува се, че недостатъците и отклоненията в работата му ще бъдат разкрити“. Антихристът здраво контролира братята и сестрите в църквата. Ако водачите и работниците не са отговорни, те лесно могат да бъдат измамени и заблудени от антихриста. Действителната ситуация на братята и сестрите в църквата, техните трудности, които остават неразрешени, дали общенията и проповедите на Горното и книгите с Божиите слова се доставят своевременно на братята и сестрите, как напредват различните работни проекти на църквата, дали има отклонения или проблеми — за всички тези неща водачите и работниците няма да узнаят. Братята и сестрите също не са наясно с никакви нови работни разпоредби в Божия дом. Така антихристът напълно контролира църквата, като монополизира властта и има последната дума по въпросите. Братята и сестрите в църквата нямат възможност да се свържат с по-висшестоящите водачи и работници и, без да знаят фактическата истина, биват подвеждани и контролирани от антихриста. Тези проверяващи водачи и работници, независимо как говори антихристът, нямат проницателност и все още смятат, че антихристът върши добра работа, като му се доверяват напълно. Това е равносилно на поверяване на Божиите избраници на грижите на антихриста. Когато антихристът подвежда хората, ако водачите и работниците не са способни да го разпознаят, безотговорни са и не знаят как да се справят, нима това не възпрепятства църковното дело и не вреди на Божиите избраници? Нима такива водачи и работници не са лъжеводачи и лъжеработници? По отношение на църква, контролирана от антихрист, водачите и работниците трябва да се намесят и да направят проучвания, и трябва своевременно да се справят с антихриста и да се отърват от него — това е без съмнение. Ако има лъжеводачи, които не вършат реална работа и пренебрегват подвеждането на Божиите избраници от антихриста, избраниците трябва да разобличат тези лъжеводачи и лъжеработници, да ги докладват, да ги отстранят от длъжност и да ги заменят с добри водачи. Това е единственият начин за цялостно разрешаване на проблема с подвеждането на хората от антихриста. Някои може да кажат: „Такива водачи и работници може да са със слаби заложби и да им липсва проницателност, затова не са успели да се справят и да разрешат проблема с антихриста. Те не го правят умишлено. Не трябва ли да им се даде още един шанс?“. На такива объркани водачи не бива да се дават повече шансове. Ако им се даде още един шанс, те само ще продължат да вредят на Божиите избраници. Това е така, защото те не са хора, които се стремят към истината. Липсват им съвест и разум и са безпринципни в действията си — те са достойни за презрение хора, които трябва да бъдат отстранени! През последните две години някои братя и сестри в определени църкви се обединиха, за да отстранят такива лъжеводачи и антихристи, които не вършат практическа работа, като ги освободиха от длъжност и ги отстраниха. Не е ли това нещо добро? (Да.) Радвам се да чуя такива добри новини. Това е най-доброто доказателство, че Божиите избраници придобиват духовен ръст и навлизат в правилния път на вярата в Бог. Това показва, че хората са придобили известна проницателност и духовен ръст и вече не са контролирани от лъжеводачи и антихристи, от зли демони. Обикновените лъжеводачи и антихристи вече не могат да подвеждат или да контролират Божиите избраници, които вече не са възпирани от статус или власт. Те имат смелостта да разпознават и да разобличават лъжеводачите и антихристите, осмеляват се да ги прогонват и отстраняват. Всъщност, независимо дали са водачи и работници или обикновените хора сред Божиите избраници, всички те имат равен статус пред Бог, като се различават само по своя дълг. В Божия дом няма разлика в статуса, а само различия в дълга и отговорността. Когато се сблъскат с лъжеводачи и антихристи, които смущават църковното дело, както водачите и работниците, така и Божиите избраници трябва да ги разобличават и докладват, да се справят с тях своевременно, като отлъчват антихристите от църквата. Тази отговорност е еднаква и се споделя от всички.