II. Анализ на своеволното и властно поведение на антихристите и как те принуждават хората да им се подчиняват

Антихристите действат своеволно и властно, никога не разговарят и не се съветват с другите, правят каквото си искат и принуждават другите да им се подчиняват. Може да се каже, че каквото и да правят антихристите, каквито и подредби да приемат или решения да вземат, те не разговарят с другите, не постигат консенсус, не търсят истината, за да решат проблемите, и не търсят принципите, които трябва да се прилагат при изпълнението на дълга им. Освен това те не позволяват на хората да разберат защо правят нещата по определен начин и така те остават объркани и са задължени да ги слушат. Ако някой не разбира и ги попита за това, антихристът не желае да разговаря или да обяснява. Каква ситуация иска да поддържа антихристът по този въпрос? Никой няма право да знае подробностите, никой няма право да бъде информиран. Той прави каквото си иска и това, което смята за правилно, трябва да се изпълнява изцяло. Другите нямат право да задават въпроси, още по-малко са пригодни да си сътрудничат с него. Имат само ролята да се подчиняват и да се покоряват. Как гледа на това антихристът? „Щом сте ме избрали за водач, сте под мое управление и трябва да ме слушате. Ако не искате да ме слушате, тогава не трябваше да ме избирате. Щом сте ме избрали, трябва да ме слушате. Аз имам последната дума за всичко!“. Каква е връзката между него и братята и сестрите в неговите очи? Той е този, който дава заповеди. Братята и сестрите не могат да анализират кое е правилно и кое не, не могат да питат и не им е позволено да го обвиняват, да го разпознават, да го разпитват или да се съмняват в него. Всичко това е забранено. Антихристът трябва само да предлага планове, твърдения и методи, а всички трябва да ръкопляскат и да се съгласяват, без да задават въпроси. Това не е ли малко принудително? Що за тактика е това? Това е своеволно и властно. Що за нрав е това? (Жесток.) На пръв поглед „своеволно“ се отнася до вземането на самостоятелни решения, до това да има последната дума, а „властно“ означава, че след като вземе решение или отсъди сам, всички останали трябва да го изпълнят, без да имат право на различни мнения или твърдения, нито дори да задават въпроси. Да действа своеволно и властно означава, че когато се сблъска със ситуация, сам я обмисля и преценява, преди да вземе решение какво да прави. Самостоятелно взема решения задкулисно за това как да се правят нещата, без никой друг да се намесва. Дори собствените съработници, партньори или по-висшестоящи водачи не могат да се намесят — това означава да действа своеволно и властно. Независимо с каква ситуация се сблъскват, онези, които действат по този начин, винаги постъпват, като премислят нещата в ума си и си блъскат главите в размисъл, без никога да се съветват с другите. Мислят по един или друг начин наум, но какво всъщност мислят, никой не знае. Защо никой не знае? Защото не казват. Някои хора може да си помислят, че това е просто защото не са разговорливи, но дали наистина е така? Това не е въпрос на индивидуалност. Това е умишлен избор да държат другите в неведение. Те искат да правят нещата сами, имат си свои собствени сметки. Какво пресмятат? Пресмятанията им се въртят около собствените им интереси, статус, слава, придобивки и престиж. Обмислят как да действат в своя полза, как да защитят статуса и репутацията си от увреждане, как да действат, без да позволят на другите да ги прозрат, и най-важното — как да скрият действията си от Горното, като се надяват в крайна сметка да получат полза, без да разкриват никакви недостатъци пред никого. Мислят си: „Ако за момент се изпусна и кажа нещо нередно, всички ще ме прозрат. Ако някой се изпусне и ме докладва на Горното, Горното може да ме освободи от длъжност и ще загубя статуса си. Освен това, ако винаги разговарям с другите, няма ли всички да разберат за ограничените ми способности? Другите няма ли да ме гледат отвисоко?“. Кажете Ми сега, ако наистина ги прозрат, това добро или лошо ще бъде? Всъщност за тези, които се стремят към истината, за честните хора, това да ги прозрат и да загубят малко от репутацията или доброто си име, няма голямо значение. Те не изглеждат много загрижени за тези неща. Изглежда, че не ги осъзнават толкова явно и не им придават твърде голямо значение. Но при антихристите е точно обратното. Те не се стремят към истината и смятат своя статус и мнението и отношението на другите към тях за по-важни от самия живот. Да ги накараш да кажат какво мислят или истината е изключително трудно. Дори предлагането на много ползи може да не е достатъчно. Ако ги помолят да разкрият своите тайни или лични въпроси, това би било още по-трудно — може би няма да го направят дори с цената на живота си. Що за природа е това? Може ли такъв човек да приеме истината? Може ли да бъде спасен? Определено не. В края на краищата „Окраската на леопарда не може да се промени“.

Антихристите отдават специално значение на своята собствена значимост, на своя статус, престиж и всичко, което може да поддържа властта им. Разговаряш с тях, като казваш: „Когато вършиш църковно дело, независимо дали става въпрос за външни въпроси или за вътрешна администрация, за кадрови промени или за нещо друго, трябва да разговаряш с братята и сестрите. Първата стъпка в това да се научиш да си сътрудничиш с другите е да се научиш да разговаряш. Общението не е празни приказки или само изразяване на собствената ти негативност или бунт срещу Бог. Не бива да даваш воля на своите негативни или бунтовни състояния, за да влияеш на другите. Основното е да се разговаря за това как да се намират принципи в Божиите слова и да се разбира истината“. Но колкото и да разговаряш за истината, това не може да ги трогне или да ги накара да променят своите принципи и посока в начина, по който действат и постъпват. Що за нрав е това? Меко казано, това е непримиримост. Грубо казано, това е жестокост. Всъщност е уместно да се нарече жестокост. Представете си вълк с овца в челюстите си, който се наслаждава на плячката си. Ако преговаряш с него с думите: „Ще ти дам заек, а ти пусни овцата, става ли?“, няма да се съгласи. Казваш: „Ще ти дам крава, какво ще кажеш?“. Категорично няма да се съгласи. Първо ще изяде овцата, а след това ще отиде за кравата. Не се задоволява само с едно, иска и двете. Що за нрав е това? (Ненаситно алчен и изключително жесток.) Прекалено жестоко е! По подобен начин, по отношение на изключително жестокия нрав на антихристите, общението за истината, кастренето или съветването им не върши работа. Нищо от това не може да промени дълбоко вкоренения им стремеж към статус или желанието им да контролират другите, освен ако не ги привлечеш с по-висок статус или по-големи ползи. В противен случай категорично няма да пуснат плячката, която вече е в устата им. Какво означава това категорично нежелание да я пуснат? Означава, че щом получат определен статус, те ще използват тази възможност, за да се представят енергично и да се самоизтъкват. Да самоизтъкват какво? Своите различни таланти и дарби, своя произход, образование, стойност и своя статус в обществото, като се хвалят и парадират колко са способни и умели, как могат да си играят с хората и да ги манипулират, как могат да ги управляват. Хората, които нямат истината или проницателност, след като чуят това, смятат, че такива антихристи са толкова впечатляващи; самите те се чувстват непълноценни и доброволно се покоряват на контрола на антихриста.

Някои антихристи са особено лукави и задълбочени в своите кроежи. Те се придържат към една висша сатанинска философия, която се изразява в това да се изказват рядко в каквато и да е ситуация и да не изразяват с готовност своята позиция във всяка ситуация, в която попадат, като говорят само когато са абсолютно принудени да го направят. Преди да говорят или действат, те просто наблюдават внимателно действията на всички, сякаш целта им е да разберат и да прозрат напълно тези, които ги заобикалят. Първо определят кой може да бъде тяхна плячка и да им стане помощник, и от кого трябва да се пазят като от „политически враг“. Понякога не говорят или не заемат позиция, мълчат, но вътрешно разсъждават и пресмятат. Тези хора са лукави по душа и рядко говорят открито. Бихте ли казали, че такъв човек е доста зловещ? Ако не се изказва често, как можеш да го разпознаеш? Лесно ли е да го прозреш? Много е трудно. Сърцата на такива хора са изцяло изпълнени със сатанинска философия. Това не е ли подмолно? Антихристите смятат, че ако са склонни да говорят открито, като изразяват възгледите си и разговарят с другите, всички ще ги прозрат, ще си помислят, че на антихристите им липсва дълбочина, че са просто обикновени хора и няма да ги уважават. Какво означава загубата на уважение за антихристите? Означава да загубят статуса си на уважавани хора в сърцата на другите и да покажат колко са посредствени, невежи и обикновени. Това е нещо, което антихристите се надяват да не видят. Затова, когато вижда, че другите в църквата винаги се излагат на показ и признават своята негативност, бунтарството си срещу Бог, грешките, които са допуснали вчера, или непоносимата болка, която изпитват от това, че не са честни днес, антихристите смятат тези хора за глупави и наивни; самите те никога не признават такива неща и скриват мислите си. Някои хора говорят рядко поради малки заложби или простодушие, поради липса на сложни мисли, но когато антихристите говорят рядко, това не е по същата причина. Това е проблем на нрава. Те рядко говорят, когато се срещат с други хора, и не изразяват с готовност възгледите си относно това, за което говорят другите. Защо не изразяват своите възгледи? Първо, несъмнено им липсва истината и не могат да прозрат нещата. Ако проговорят, може да допуснат грешки и да ги прозрат. Те се страхуват да не ги гледат отвисоко, затова се преструват на мълчаливи и симулират проникновеност, което затруднява другите да ги измерят, и дори правят така, че да изглеждат мъдри и изтъкнати. По този начин хората не смеят да подценяват антихристите и като виждат привидно спокойната им и уравновесена външност, дори ги уважават високо, като категорично не смеят да ги пренебрегват. Това е подмолният и нечестив аспект на антихристите. Те не изразяват с готовност възгледите си, защото повечето от възгледите им не са съгласно истината, а са човешки представи и фантазии, които са абсолютно неподходящи да бъдат извадени на показ. Затова мълчат. Освен това вътре в себе си се надяват да получат някаква светлина, която да могат да изразят, за да накарат другите да ги уважават високо, но тъй като я нямат, те остават тихи и скрити по време на общението за истината, спотайват се в сенките като призраци, които чакат удобен случай. Когато открият, че други изричат просветления, те измислят начини да ги направят свои собствени, като ги изразяват по друг начин, за да се изтъкват. Ето колко лукави са антихристите. Независимо какво правят, те се стремят да изпъкнат и да превъзхождат другите, тъй като само тогава се чувстват доволни. Ако нямат тази възможност, първо се притаяват и запазват възгледите си за себе си. В това се състои лукавостта на антихристите. Например, когато дадена проповед се издава в Божия дом, някои хора казват, че тя изглежда като Божии слова, а други смятат, че тя прилича повече на общение от Горното. Относително простодушните хора казват това, което мислят, но антихристите, дори да имат мнение за това, го крият. Те наблюдават и са готови да следват мнението на мнозинството, но в действителност сами не могат да я схванат напълно. Могат ли такива хитри и изкусни хора да разберат истината или да имат истинска проницателност? Какво може да прозре човек, който не разбира истината? Той не може да прозре нищо. Някои хора не могат да прозрат нещата, но въпреки това се преструват на проникновени. Всъщност им липсва проницателност и се страхуват, че другите ще ги прозрат. Правилното отношение в такива ситуации е: „Не можем да прозрем този въпрос. Тъй като не го познаваме, не бива да говорим небрежно. Неправилното говорене може да има негативно въздействие. Ще изчакам и ще видя какво ще каже Горното“. Това не е ли честно говорене? Това е толкова прост език, но все пак защо антихристите не го използват? Те не искат да бъдат прозрени; знаят си мярката, но въпреки това тайно имат едно презряно намерение — да направят така, че другите да ги уважават високо. Не е ли това най-отвратителното? След като всички се изкажат и като вижда, че повечето хора казват, че това са Божии слова, а малцина казват, че не са, антихристът също смята, че проповедта може да не е от Божиите слова, но не го казва направо. Той казва: „Не мога да бързам с преценката по този въпрос, ще се съглася с мнозинството“. Не признава липсата си на проницателност, а вместо това използва това твърдение, за да се прикрие и да се скрие, като през цялото време си мисли, че е много мъдър, че методите му са блестящи. След това, два дни по-късно, когато Божият дом обяви, че проповедта е от Божиите слова, антихристът веднага казва: „Виждаш ли, какво ти казах? През цялото време знаех, че това са божии слова, но се притесних за слабостта на тези от вас, които не ги разпознаха, затова не можах да го кажа. Ако бях казал, че това са божии слова, нямаше ли да ви заклеймя? Колко тъжни щяхте да бъдете! Можех ли да бъда спокоен, като знам колко сте слаби? Какъв водач щях да бъда тогава?“. Голям майстор на преструвките! Зад всичко, което казват антихристите, стоят намерения и цели. Винаги, когато отворят уста, е за да се хвалят, да парадират с постиженията си, с миналите си добри дела и с миналите си славни моменти. Винаги, когато говорят, става въпрос за тези неща. Хората, които не могат да ги прозрат, ги боготворят, докато хората, които могат да ги прозрат, ги намират за изключително коварни и измамни — антихристът никога не говори за недостатъците си. Антихристите действат тайно и говорят двусмислено. Повечето от това, което казват, са глупости и те не са способни да прозрат нищо или да разберат каквато и да е истина. Още по-лошо, те се преструват, че разбират истината, въпреки че не разбират нищо, и искат да участват във всичко, искат да вземат решения и да имат последната дума по всички въпроси, като оставят хората около тях без никакво право да бъдат информирани. До каква ситуация води това в крайна сметка? Всеки, който си сътрудничи с тях или изпълнява дълг с тях, смята, че макар на пръв поглед да изглеждат предани и готови да платят цената, всъщност не е така. Дори хората, които са били близки с антихриста в продължение на години, не могат да прозрат какво мисли той или да знаят на какво е способен в действителност — повечето хора не могат да го прозрат. Това, което той казва, са все лъжи и празни приказки, двулични и измамни думи. Той иска да участва във всичко и да взема всички решения, но след като е решил, не поема никаква отговорност за възможните последствия и измисля причини, за да оправдае това поведение. След като реши, оставя другите да свършат работата, а той започва да се меси в други въпроси. Що се отнася до това дали първоначалният въпрос се проследява, дали се изпълнява, каква е ефективността на изпълнението, дали повечето други хора имат някакво мнение за подхода, дали това вреди на интересите на Божия дом или дали братята и сестрите имат проницателност по въпроса, него не го интересува и действа така, сякаш това не е негова грижа, сякаш няма нищо общо с него — не проявява ни най-малка грижа. Кое е единственото нещо, което го интересува? Интересуват го само въпроси, в които може да се изтъкне и да спечели възхищението на другите. Никога не пропуска възможност да го направи. В работата си не прави нищо друго, освен да дава заповеди и да налага правила. Способен е само да си служи с интриги и да манипулира хората, като същевременно е самодоволен и си мисли, че е добър в работата си. Изобщо не осъзнава последствията от своя начин на работа — че вреди на Божиите избраници, че причинява прекъсвания и смущения в църковното дело. Той възпрепятства изпълнението на Божията воля и се опитва да установи свое собствено независимо царство.

„Да бъдат своеволни и властни, никога да не разговарят с другите и да ги принуждават да им се подчиняват“ — какво означава същността на това поведение на антихристите преди всичко? Техният нрав е нечестив и жесток и те притежават изключително силно желание да контролират другите, което надхвърля границите на нормалната човешка рационалност. Освен това какво е тяхното разбиране или възглед и отношение към дълга, който изпълняват? Как се различава това от хората, които искрено изпълняват дълга си? Хората, които искрено изпълняват дълга си, търсят принципи за това, което правят, което е основно изискване. Но как антихристите възприемат дълга, който изпълняват? Какъв нрав и същност се разкриват в изпълнението на дълга им? Те заемат висока позиция и се отнасят снизходително към тези под тях. Щом бъдат избрани за водачи, започват да се възприемат като хора със статус и идентичност. Не приемат дълга си от Бог. След като придобият определена позиция, смятат, че статусът им е важен, а властта им — голяма, че идентичността им е уникална, което им позволява да гледат отвисоко на другите от своята висока позиция. В същото време смятат, че могат да издават заповеди и да действат според собствените си мисли и че дори не е необходимо да имат някакви опасения за това. Смятат, че могат да използват възможността да изпълняват дълг, за да задоволят копнежа си за власт, да задоволят желанието и амбицията си да управляват и да водят другите с власт. Може да се каже, че те смятат, че най-накрая имат възможността да бъдат неоспорими в своята власт. Някои казват: „Проявленията на антихристите са да бъдат своеволни и властни и никога да не разговарят с другите. Въпреки че нашият водач също има нрава и разкриванията на антихристите, той често разговаря с нас!“. Това означава ли, че той не е антихрист? Антихристите понякога могат да се преструват. След като разговарят с всички и разберат и схванат мислите на всеки — като определят кой е на тяхна страна и кой не, ги категоризират. По бъдещи въпроси общуват само с хората, с които са в добри отношения и с които си пасват. Хората, които не са в синхрон с тях, често са държани в неведение по повечето въпроси и дори може да не им дадат книги с Божиите слова. Някога действали ли сте по този начин — да сте своеволни и властни, без никога да разговаряте с другите? Да бъдеш своеволен и властен със сигурност се случва, но това не е задължително така, ако никога не разговаряш с другите. Понякога може и да разговаряш. След като разговаряш обаче нещата все пак се развиват така, както си казал. Някои хора си мислят: „Въпреки нашето общение аз всъщност вече отдавна съм си съставил определен план. Разговарям с теб само формално, само за да те уведомя, че имам своите принципи в това, което правя. Мислиш ли, че не знам какво представляваш? В крайна сметка пак ще трябва да ме слушаш и да следваш моя начин“. Всъщност те отдавна са решили в сърцата си. Те смятат: „Имам дар слово и мога да обърна всеки спор в моя полза, никой не може да ме надговори, така че течението естествено ще следва моето ръководство“. Те са си направили сметките много отдавна. Съществува ли такава ситуация? Да бъдеш своеволен и властен не е поведение, което се разкрива случайно понякога. То се контролира от определен нрав. Може да не си личи, че са своеволни и властни от начина им на говорене или действие, но според нрава и естеството на техните действия те наистина са своеволни и властни. Спазват формалностите и „слушат“ мненията на другите, позволяват на другите да говорят, осведомяват ги за подробностите по дадена ситуация, обсъждат какво изисква Божието слово — но използват определена реторика или формулировка, за да насочат другите към постигане на консенсус с тях. И какъв е крайният резултат? Всичко се развива според техния план. Това е техният коварен аспект. Това също се нарича принуждаване на другите да им се подчиняват, това е вид „нежна“ принуда. Те си мислят: „Не слушаш, нали? Не разбираш, нали? Нека ти обясня“. Като обясняват, те усукват и извъртяват думите си, и въвеждат другите в своята логика. След като ги въртят насам-натам, хората слушат и си мислят: „Това, което казваш, е правилно. Ще практикуваме, както казваш, вече няма нужда да бъдем толкова сериозни“, и антихристът е доволен. Повечето хора не могат да разпознаят думите му. Вие имате ли проницателност? Какво трябва да правите, когато се сблъскате с такива ситуации? Например, когато се сблъскаш с даден въпрос, чувстваш, че има проблем, не можеш да определиш точния проблем в момента, но въпреки това чувстваш, че те принуждават да се подчиниш. Какво трябва да направиш тогава? Трябва да потърсиш съответните принципи, да потърсиш напътствие от Горното или да разговаряш със съответния човек. Освен това онези, които разбират истината, могат да обсъждат и да разговарят заедно по този въпрос. Понякога делото и напътствието на Светия Дух ще ти позволят да разбереш проблемите в предложенията или теориите, изложени от антихристите или от онези, които вървят по пътя на антихристите, както и техните скрити мотиви. Чрез взаимно общуване може да стигнеш до разбиране. Но може би не общуваш, а вместо това си мислиш: „Това не е голям проблем, да прави каквото си иска. В края на краищата аз не съм основно отговорен, не е нужно да се занимавам с тези въпроси. Няма да нося отговорност, ако нещо се обърка, той ще поеме вината“. Що за поведение е това? Това е да не си предан към дълга си. Да не си предан към дълга си не е ли предателство на интересите на Божия дом? Това е постъпка на Юда! Много хора, когато се сблъскат с потисническа власт, в крайна сметка правят компромис и се съгласяват с онези, които я упражняват, което е проявление на липса на преданост към дълга им. Независимо дали се изправяш пред антихрист или пред някой, който действа безразсъдно и те принуждава да му се подчиниш, какви принципи трябва да избереш да отстояваш? Какъв път трябва да следваш? Ако смяташ, че това, което правиш, не противоречи на Божиите слова и работните разпоредби или не се отклонява от тях, трябва да останеш непоколебим. Придържането към истината е правилно и одобрено от Бог, но да се прекланяш и да правиш компромиси със Сатана, с нечестивите сили, със злите хора, е поведение на предателство, това е злодеяние, мразено и прокълнато от Бог. Когато антихристите се сблъскат с някой, който спори с тях, те често казват: „Аз имам последната дума по този въпрос и той трябва да се направи по моя начин. Ако нещо се обърка, аз ще поема отговорност!“. Какъв нрав представлява това твърдение? Може ли някой, който говори и практикува по този начин, да има нормална човешка природа? Защо принуждават другите да им се подчиняват? Защо не търсят истината, за да разрешат проблемите, когато възникнат? Защо не могат да определят принципите на практикуване на истината? Това доказва, че им липсва истината. Можете ли да разпознаете проблема с това твърдение? Да се кажат такива неща е достатъчно, за да се докаже, че те имат нрава на антихрист. Това е поведението на антихрист. Въпреки това един по-лукав антихрист в страха си да не бъде разпознат от другите трябва да каже някои неща, с които всички са съгласни и които изглеждат правилни, за да постигне целта си да подведе хората и да си осигури опора. След това ще обмисли как да контролира Божиите избраници.

Проявленията на антихристите на своеволност и властност би трябвало да са многобройни, защото този вид поведение, този вид нрав и това качество могат да се видят във всеки покварен човек, да не говорим за антихристите. Можете ли да дадете някои примери, в които сте били своеволни и властни? Например, ако някой каже, че изглеждаш добре с къса коса, а ти отговориш: „Какво му е хубавото на късата коса? Предпочитам дълга коса и ще правя каквото си искам“, това своеволно и властно ли е? (Не.) Това е просто лично предпочитание, част от нормалната човешка природа. Някои хора обичат да носят очила, дори да не са късогледи. Ако някои хора ги осъждат, като казват: „Ти просто се опитваш да изглеждаш добре, всъщност не ти трябват очила!“, а те отговарят: „И какво от това? Ще ги нося въпреки всичко!“ — това своеволно и властно ли е? Не, това е лично предпочитание, най-много да е своенравие и не включва никакъв проблем на нрава. Може да спрат да носят очилата след няколко дни, ако им се прииска. И така, какво главно представлява да си своеволен и властен? Това включва главно пътя, по който човек върви, неговия нрав и принципите и мотивите зад неговите действия. Например в един брак, в който съпругът обича коли и семейството има само 20 000 юана, а съпругът взема пари назаем откъдето може, за да купи лекомислено кола за 200 000 юана, като оставя семейството без възможност да си позволи храна, а съпругата дори не знае за покупката, този съпруг своеволен и властен ли е? Това наистина означава да си своеволен и властен. Да си своеволен и властен означава да не се съобразяваш с чувствата, мислите, мненията, отношението или гледните точки на другите, а да се съсредоточаваш само върху себе си. Казано просто, в ежедневието това означава да задоволяваш плътските си удоволствия и желания, да задоволяваш егоизма си, а когато става въпрос за дълг, това се отнася до задоволяването на амбицията и желанието да се преследва статус и власт. Ето един пример: църквата имаше къща и до нея трябваше да се построи път. Подходящата ширина на пътя трябваше да се определи от размера на къщата и на двора, като целта беше както да има естетика, така и функционалност. Предвид голямата площ на тази къща и двор, пътят трябваше да е широк поне два метра. Отговорникът каза: „Реших, ще го направим широк един метър“. Други казаха: „Много хора влизат и излизат всеки ден, а понякога трябва да носим неща. Един метър просто няма да стигне, твърде е тясно“. Но отговорникът настоя на своето виждане и не беше отворен за обсъждане. След завършването всички видяха, че пътят е твърде тесен, не подхождаше на къщата и двора и беше непрактичен — трябваше да се преправи, което доведе до повторна работа. Тогава всички се оплакаха от този човек. Всъщност преди да започне строежът на пътя, някои хора бяха изразили възражения, но този човек не се съгласи и настоя на своето виждане, като принуди другите да действат според неговите желания, което доведе до такива последствия. Защо този човек не можеше да приеме предложенията на другите? Когато имаше различни мнения, защо не можеше да разгледа всички аспекти и да намери правилния подход? Ако нямаше с кого да се посъветва, е добре да взема собствени решения, но сега, когато имаше хора, с които да се посъветва, и дори по-добри предложения, защо не можеше да ги приеме? Що за нрав е това? Има поне две възможности: едната е, че човекът е безразсъден, объркан човек. Другата е, че нравът му е твърде надменен и самоправеден, винаги смята, че е прав, неспособен е да приеме това, което казват другите, колкото и правилно да е то — това е толкова надменно, че води до загуба на разум. Такъв прост въпрос разкри нрава му. Прекомерната надменност води до загуба на рационалност. Какво означава да ти липсва рационалност? Кое няма рационалност? Зверовете нямат рационалност. Ако на човек му липсва рационалност, той не се различава от звяра. Умът му няма способността да преценява и няма рационалност. Ако човек стане толкова надменен, че загуби разум и му липсва рационалност, не е ли подобен на звяр? (Да, така е.) Точно такива са те. Липсата на човешка рационалност означава, че не са хора. Притежават ли антихристите такава рационалност? (Не.) На антихристите им липсва още повече. Те са по-лоши от зверовете, те са дяволи. Както когато Бог попита Сатана: „Отде идеш?“. Въпросът на Бог всъщност беше много ясен. Какво послание предаде Бог? (Той питаше Сатана откъде идва.) Това изречение очевидно завършва с въпросителен знак. Това е въпрос, който се отнася до „Сатана“ с подлога „ти“: „Отде идеш?“. Граматиката е подходяща и въпросът на Бог е лесно разбираем. Как отговори Сатана? („От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7).) Това е известният цитат на Сатана. В отговора на Сатана има ли някаква рационалност? (Не.) Липсва му рационалност. Когато Бог го попита отново откъде идва, той повтори същия отговор, сякаш не можеше да разбере Божиите слова. Могат ли хората да разберат какво казва Сатана? Има ли речта му някаква рационалност? (Не.) Липсва му рационалност — може ли тогава да разбере истината? Дори на такъв прост въпрос от Бог той отговори по този начин. Той е още по-неспособен да разбере истините, които говори Бог. Може да се каже, че на антихристите също им липсва рационалност. Онези, които действат подмолно, които не могат да разберат Божиите слова или истината, са все ирационални. Независимо колко говориш за практикуване на истината, за действане според принципите и за търсене на принципи и разговаряне с другите при изпълнение на дълга — неща, за които те казват, че разбират и знаят — когато дойде време за действие, те не приемат думите ти присърце и правят каквото си искат. Това е демонична природа! Хората с такава демонична природа не разбират истината и им липсва рационалност. Кой е техният най-неразумен и безсрамен аспект? Хората са създадени от Бог, а Бог избира хората и с каква цел ги довежда пред Себе Си? Целта е да накара хората да се вслушват в Божиите слова и да ги разбират, да вървят по правилния път в живота, както Бог насочва, и в крайна сметка да могат да различават правилното от погрешното, положителните и негативните неща. Това е, което Бог възнамерява. По този начин хората, които следват Бог, стават все по-добри. А до каква степен са неразумни антихристите? Те си мислят: „Боже, ти довеждаш хората пред себе си, така че и аз ще направя същото. Ти можеш да избираш хора, да ги устройваш и да господстваш над тях, така че и аз ще направя същото. Ти можеш да накараш хората да ти се покоряват и да те слушат, ти даваш директни заповеди и ги караш да правят, каквото им казваш, така че и аз ще направя същото“. Не е ли това ирационално? (Да.) Да са ирационални не означава ли, че нямат чувство за срам? (Да.) Хората твои ли са? Трябва ли да те следват? Защо трябва да те слушат? Ти си просто едно от малките сътворени същества, как можеш да се стремиш да бъдеш над всичко? Не е ли това ирационално? (Да, така е.)