Анализ на подмолното, своеволно и властно поведение на антихристите и как те принуждават хората да им се подчиняват

I. Анализ на подмолното поведение на антихристите

Последния път разговаряхме за петата точка от проявленията на антихристите — те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората. Днес ще разговаряме за шестата точка — поведението им е подмолно, действат своеволно и властно, никога не разговарят с другите и ги принуждават да им се подчиняват. Има ли разлика между тази и петата точка? По отношение на нрава няма голяма разлика. Действията и на двата типа са свързани със заграбване на власт и със своеволни и властни действия. Нравът и на двата типа е нечестив, надменен, непреклонен и жесток. Нравът е същият. В шеста точка обаче се изтъква друго отличително проявление на антихристите, а именно, че действията им са подмолни — това засяга естеството на действията на антихристите. Сега нека първо да обсъдим думата „подмолен“. На пръв поглед „подмолен“ обидна или хвалебствена дума е? Ако някой направи нещо подмолно, това нещо добро ли е, или е лошо? (Лошо.) Ако се каже, че някой действа подмолно, този човек добър ли е, или е лош? Ясно е, че впечатленията и чувствата на хората са, че някой, който действа подмолно, не е стока. Ако някой се сблъска с нещо подмолно, това повод за радост ли е, или от него го побиват тръпки? (Побиват го тръпки.) Това просто не е нещо добро. Накратко казано, на пръв поглед „подмолен“ е обиден термин, независимо дали описва самото действие, или начина на действие на даден човек, нищо от това не е положително. То със сигурност е негативно. Нека сега първо да обясним какви са проявленията на подмолността. Защо се нарича подмолно, а не измамно? Какъв специален смисъл има тук думата „подмолен“? Подмолността е по-дълбока от измамността. Не отнема ли повече време и не е ли по-трудно за хората да прозрат някого, който действа подмолно? (Да.) Това е съвсем очевидно. И така, използвайте думи, които всички можете да разберете, за да обясните термина „подмолен“. Тук „подмолен“ означава коварен и лукав и засяга ненормалното поведение. Тази ненормалност се отнася до това, че такива хора са дълбоко прикрити и са непроницаеми за обикновения човек, който не може да разбере какво мислят или правят. Тоест средствата и мотивите на тези хора и отправните точки на действията им са особено трудни за проумяване, а понякога и поведението им е подмолно и потайно. Накратко, има термин, който може да опише действителното проявление и състояние на подмолност у даден човек, а именно „липса на прозрачност“, която го прави непонятен и неразбираем за останалите. Действията на антихристите имат такъв характер, т.е. когато осъзнаеш и почувстваш, че намеренията им да направят нещо не са прями, го намираш за доста ужасяващо, но в краткосрочен план или поради някаква причина все още не можеш да прозреш мотивите и намеренията им и просто несъзнателно чувстваш, че действията им са подмолни. Защо те карат да се чувстваш така? От една страна, това е така, защото никой не може да разбере какво казват или правят. От друга — защото често говорят със заобикалки, объркват те и в резултат от това се чувстваш несигурен кое от твърденията им е истина и кое — лъжа, и какво всъщност означават думите им. Когато лъжат, мислиш, че е истина; не знаеш кое твърдение е вярно и кое не, и често се чувстваш излъган и измамен. Защо се поражда това чувство? Защото такива хора никога не действат прозрачно и не можеш да видиш ясно какво правят или с какво се занимават, поради което неминуемо ставаш подозрителен към тях. Накрая виждаш, че нравът им е измамен, коварен и нечестив. Думата „подмолен“ е непонятна и звучи доста необичайно за хората, но защо се обяснява с толкова проста фраза като „липса на прозрачност“? В тази фраза има скрит смисъл. Какъв е този скрит смисъл? Той е, че антихристите често ти показват фалшив образ, когато искат да направят нещо, и така те затрудняват да ги прозреш. Например, ако един антихрист иска да те удари по лявата буза, той ще насочи удара си към дясната ти буза. Когато се отместиш, за да защитиш дясната си буза, той успешно ще те удари по лявата и така ще постигне целта си. Това е подмолност и тъй като се характеризира с интриги, всеки, който общува и има вземане-даване с такива хора, е част от техните сметки. Защо те винаги пресмятат? Освен че искат да контролират хората и да заемат място в сърцата им, те искат и да извличат ползи от всеки. Освен това в такива хора може да се открие и един вид нечестив нрав: те особено обичат да експлоатират другите или да използват силните си страни, за да се подиграват със слабостите на другите, и изпитват удоволствие да си играят с хората. Това е проявление на тяхната нечестивост. На светски език такива хора се смятат за проницателни. Обикновените хора си мислят: „Само по-възрастните хора могат да бъдат проницателни. Младите хора нямат опит или светска мъдрост, така че как могат да бъдат проницателни?“. Вярно ли е това твърдение? Не, не е вярно. Нечестивият нрав на антихристите не зависи от възрастта. Те се раждат с този нрав. Просто когато са по-млади и по-неопитни, те може да си служат с по-елементарни и по-неизтънчени машинации. Когато остареят, стават непробиваеми, като онези стари царе дяволи, чиито действия са напълно прикрити и изцяло неразгадаеми за повечето хора.

Току-що дадох общо обяснение на думата „подмолен“, така че сега нека разговаряме за конкретните състояния и проявления на подмолността. Не си ли струва да се разговаря за това? Ако не разговаряме за него, ще можете ли да ги разпознаете? Можете ли да ги прозрете? (Не.) Не може да се каже, че категорично не можете да ги разпознаете или прозрете. Понякога и ти ще почувстваш, че някой е наистина изкусен — толкова изкусен, че изпълняваш желанията му, дори след като те е предал — и че трябва да се пазиш от него. И така, какви неща правят антихристите и какви думи и действия разкриват в отношението си към братята и сестрите и към хората около тях, които показват, че действат подмолно и с нечестив нрав? За това си струва да се разговаря. Когато се обяснява само думата „подмолен“, хората обикновено я намират за доста проста. Вероятно е достатъчно да се провери в речника, за да се разбере значението ѝ. Но когато става въпрос за това кои действия, модели на поведение и видове нрав на хората са свързани с тази дума и са нейни конкретни проявления и състояния, става по-трудно и по-сложно за разбиране, нали? Първо, помислете за хората или за конкретни антихристи, които сте срещали. Кои техни действия те накараха да почувстваш, че естеството на това действие е свързано с подмолност, или кои техни ежедневни думи, действия и поведение бяха свързани с това? (Веднъж се сблъсках с един антихрист, който очевидно искаше да се съревновава за статус и да бъде водач, но каза на братята и сестрите: „Трябва да докладваме за лъжеводачите и лъжеработниците. Само така можем да имаме делото на светия дух. Ако не докладваме и не разобличаваме лъжеводачите, не можем да получим делото на светия дух. Трябва да се обединим, за да защитим делото на църквата“. Като действаше под знамето на защитата на църковното дело, той търсеше начини да намери компромат срещу водачите и работниците, правеше от мухата слон и подстрекаваше братята и сестрите да докладват за водачите и работниците. Целта му беше да свали водачите и работниците, за да има шанс самият той да стане водач. Много братя и сестри не разпознаха това и бяха подведени от него. Вместо да разпознаят проблема въз основа на принципите, те се хванаха за някои незначителни въпроси и разкриванията на поквара от страна на водачите и работниците, за да ги заклеймят, да им лепят етикети и да преувеличават нещата, което доведе до хаос в църквата.) Кажете Ми, това подмолност ли е? (Да.) Точно това е. Защо е подмолно? Той развява знамето на справедливостта, за да постигне скритите си цели, като в същото време насърчава другите да действат, докато той самият не се показва и остава скрит, за да наблюдава резултатите. Ако нещата се получат, още по-добре, а ако не се получат, никой няма да го е прозрял, тъй като той е дълбоко прикрит. Това е подмолност — една от формите на нейните проявления. Той няма да ти позволи да узнаеш истинските му мисли дълбоко в себе си, а ако отгатнеш дори малко, бързо ще намери различни извинения и доводи, за да ги прикрие и да се защити на всяка цена в страха си хората да не прозрат истината. Умишлено усложнява нещата. Това е подмолност. Някой друг? (Преди няколко години в нашата църква се появи група антихристи, които поеха контрола и внесоха безпорядък в църковното дело. Горното изпрати човек, който да поеме работата, но тази група антихристи действаше под прикритие, като казваше: „Ние си имаме водачи и не приемаме водачи, прехвърлени от други места. Можем да се справим с работата сами“. В резултат на това мнозина бяха подведени и послушаха антихристите, като отказаха да приемат водача, определен от Горното. Тези антихристи дори държаха затворен на едно място водача, изпратен от Горното, като му забраняваха да общува с братята и сестрите и направиха невъзможно за него да помага в църковното дело или да изпълнява каквато и да е работа.) Това беше ужасно подмолно от страна на антихристите — какъв беше скритият им мотив? Искаха да контролират църквата и да създадат свое собствено независимо царство. Това е подмолно. Това са нещата, които правят антихристите.

Какви са основните проявления на подмолното поведение на антихристите? Едното е липсата на прозрачност, а другото е, че тайно кроят непочтени интриги. Ако разкрият на всички плановете и намеренията си, ще могат ли да ги осъществят? Със сигурност не. Защо хората, които използват подмолни методи, вършат нещата по този начин? Каква е целта на тези им действия? Досега сте се сетили само за контрол над църквата, но някои въпроси не включват контролиране на църквата или на всички хора. Да се подведат хората от една църква или от един регион е сравнително голям въпрос, но каква е целта на по-дребните прояви и действия на антихристите в ежедневието? Целта е да използват хората и да ги накарат да положат усилия за тях, за да задоволят техните интереси и да обслужват личните им цели. Въпреки че Бог устройва хората и упражнява върховенство над съдбите им, антихристите също искат да диктуват съдбите на хората и да ги манипулират. Но ако кажат директно, че искат да те манипулират, ще се съгласиш ли? Ако кажат, че искат да те командват като роб, ще се съгласиш ли? Ако кажат, че те са водачът и че трябва да ги слушаш, ще се съгласиш ли? Със сигурност няма да се съгласиш. Затова те трябва да прибягнат до някои необичайни методи, така че несъзнателно да бъдеш използван от тях. Това се нарича подмолност. Например големият червен змей действа по подмолен начин, като използва привидно легитимни предлози, за да подвежда хората. Как постъпи, за да конфискува имуществото на едрите земевладелци и капиталистите? Писмено ли установи политика, според която всички активи над определена сума трябва да бъдат предадени на държавата? Щеше ли да проработи, ако го беше обявил открито? (Не.) Щом това нямаше да проработи, какво направи? Трябваше да намери начин, който всички да смятат за правилен, за да конфискува и заграби основателно имуществото на едрите земевладелци и капиталистите. Така едрите земевладелци и капиталистите бяха лишени от власт, държавата забогатя, а неговото управление се укрепи. Как големият червен змей направи това? (Чрез нападане на едрите земевладелци и преразпределяне на земята.) Развяваше знамената с надписи „нападане на едрите земевладелци и преразпределяне на земята“ и „равенство за всички“, а след това съчини истории като „Момичето с бялата коса“, за да натопи и заклейми всички едри земевладелци и капиталисти. Използваше силата на общественото мнение и пропагандата, за да внуши на хората тези погрешни идеи, и караше всички неосведомени да мислят, че едрите земевладелци и капиталистите са лоши и не са равни на трудещите се маси, че сега народът е господар на собствената си страна, че държавата принадлежи на народа, че тези малцина не бива да притежават толкова много богатство и че то трябва да бъде конфискувано и преразпределено на всички. Подстрекавани от такива така наречени добри, правилни и благоприятни за бедните идеологии и теории, хората бяха подведени и заслепени и започнаха да се борят с местните магнати и да нападат едрите земевладелци и капиталистите. И какъв беше крайният резултат? Някои от тези едри земевладелци и капиталисти бяха пребити до смърт, други бяха осакатени, а трети избягаха надалеч. Накратко казано, крайният резултат беше, че големият червен змей постигна своето. Тези глупави и невежи маси постепенно бяха водени с такива измами, за да се постигнат целите, които тези дяволи искаха. По същия начин и антихристите възприемат такива подмолни методи, когато вършат нещо. Например, когато един антихрист си сътрудничи с някого във водаческа роля и види, че този човек има чувство за справедливост, разбира истината и може да го разпознае, той започва да се чувства несигурен: „Може ли този човек да подкопае авторитета ми зад гърба ми? Дали не прави нещо задкулисно? Защо не мога да го проумея? На моя страна ли е, или не е? Може ли да ме докладва на Горното?“. Когато тези мисли му минат през ума, той започва да се притеснява, че статусът му не е сигурен, нали така? И какво прави след това? Директно ли започва да измъчва този човек? Някои антихристи биха измъчвали такъв човек открито, но подмолният тип не би го направил директно. Вместо това той първо би разговарял с няколко по-слаби, объркани и непроницателни братя и сестри, като ги разпитва и дискретно опипва почвата: „Еди-кой си е вярващ от над десетина години, така че вярата му би трябвало да има някаква основа, нали?“. Някой може да отговори: „Той наистина има доста добра основа. През всичките тези години на вяра в Бог той се е отрекъл от семейството и кариерата си. Вярата му е по-голяма от нашата. Сътрудничеството с него би трябвало да е доста добро за теб“. Антихристът би казал: „Да, доста е добро, но той никога не се смесва с другите братя и сестри. Не изглежда много общителен“. Друг човек може да добави: „Не е така — той се стреми към истината повече от нас. Често си говорим заедно, но той прекарва по-голямата част от времето си в четене на Божиите слова, в слушане на проповеди и в учене на химни, а когато е с нас, разговаря за Божиите слова“. Като чува тези благоприятни и одобрителни коментари за този човек, антихристът усеща, че не може да каже много повече, затова сменя темата, като казва: „Той вярва в бог от много години и има повече преживявания от нас. Трябва да общуваме повече с него в бъдеще и да не го изолираме“. Като чуват това, останалите все още не разпознават нищо. Като вижда, че мнозинството от хората говорят положително за този човек, антихристът, неспособен да постигне мотивите си, не казва нищо повече по темата. По-късно антихристът намира друга група хора и пита: „Виждате ли някога еди-кой си да чете божиите слова? Имам впечатлението, че той винаги разговаря с другите и привидно изглежда зает. Защо никога не чете божиите слова?“. Тази група е по-проницателна, долавя подтекста и си мисли: „Изглежда, че между тези двамата има разногласие. Той се опитва да ни накара да подкопаем този човек и да го изключим“. Затова отговарят: „Да, той винаги е зает с маловажни задачи, винаги се вторачва в хората и нещата. Рядко чете божиите слова, а в редките случаи, когато го прави, просто заспива. Забелязвал съм го няколко пъти“. От разговорите му с първата и втората група хора какъв нрав присъства в думите на антихриста? Не е ли нечестив? (Да.) Какви са естеството и средствата на действията му? Те са подмолни. Първата група хора не е осъзнала какво се опитва да направи антихристът, докато втората група е доловила какво се случва и след това се е съгласила с казаното от него. Като вижда, че втората група следва казаното от него и може да бъде привлечена, антихристът иска да използва тази група, за да се отърве от партньора си. Този мисловен процес е подмолен. След всякакви убеждавания втората група е подведена и привлечена, и казва: „Тъй като този човек не отговаря на принципите и условията за църковен водач, предполагам, че следващия път не бива да гласуваме за него за водач, нали?“. Тази група е доста коварна и след като говорят, наблюдават отношението на антихриста. Той казва: „Това няма да е подходящо. Би било несправедливо. Това е божият дом, а не обществото!“. Като чуват това, те питат: „Наистина ли няма да е подходящо? Тогава какво да правим? Тогава ще гласуваме за него следващия път“. Антихристът веднага казва: „Да гласувате за него също няма да е подходящо“. Виждате ли? Каквото и да кажат, все е неправилно. Това е проблем. Всъщност антихристът просто иска да поведе тези хора по своя път, като им копае гроб, в който да паднат. В крайна сметка, след като слушат това-онова, тези хора разбират намеренията на антихриста: „Нека просто да има честни избори. Той не е кой знае какво, така че може и да не бъде избран така или иначе“. Антихристът е доволен. Погледнете: ето един вълк и няколко лисици, които се сдружават, за да действат в синхрон. Това е принципът и естеството на действията, предприети от антихриста и силите, които го следват в църквата, това е тяхното проявление. Хората, които следват антихристите, казват: „Така че нека гласуваме. Освен това той не е толкова велик. Ако гласуваме, може дори да не бъде избран“. Има ли нещо съмнително тук? Планират ли нещо? Те вече са доловили следите от думите си взаимно, но никой не казва директно какво да се прави. Между тях има мълчаливо разбирателство и всички схващат. На пръв поглед антихристът не наставлява директно никого да не избира партньора му, а хората под него също не казват: „Няма да го изберем него, ще изберем теб“. Защо не го казват направо? Защото никой не иска да даде на другия преимущество. Това не е ли подмолно? Това е истинска нечестивост. Те слушат тона на речта си взаимно, но никой не говори директно и в крайна сметка се постига консенсус. Това се нарича сатанински диалог. Сред тях има един „глупак“, който, след като слуша, все още не разбира и пита останалите дали ще гласуват за този човек или не. Как отговаря антихристът? Ако каже: „Прави както намериш за добре“, ще бъде твърде очевидно. Такъв отговор носи в себе си нотка на заплаха и подтикване. Нечестивите хора не говорят така. Вместо това той казва: „Нима божият дом няма работни разпоредби? Гласувайте за когото трябва. Ако някой не бива да бъде избран, не гласувайте за него“. Не е ли това двусмислено говорене? Той използва привидно основателен предлог, като казва: „Трябва да действаш според принципите, не можеш да слушаш мен. Това, което казвам, няма значение. Аз не съм принципите; божиите слова са принципите“. „Глупакът“ чува това и си мисли: „Ако трябва да действаме според принципите, тогава ще гласувам за него“. Като вижда, че този човек е глупав и може да им обърка плановете, групата колективно го изхвърля, като не позволява на този „глупак“ да остане сред тях. В крайна сметка, когато „глупакът“ продължава да пита дали трябва да гласува за този човек или не, някой казва: „Ще говорим за това по-късно. Ще решим въз основа на неговото представяне“. Има ли някаква решителност в тези думи? Някакъв елемент на честност? (Не.) Тогава какво всъщност има в тези думи? Те предават техния нечестив нрав, както и техните скрити мотиви, намерения и цели. Те включват тайния заговор помежду им — вълка и лисиците — да се отърват от човека, който е трън в очите на антихриста. Защо тази група хора може да действа по този начин? Освен че са управлявани от своя нечестив нрав, причината да го правят е, че техният началник, антихристът, не харесва този човек. Ако гласуват за него и антихристът разбере, резултатът няма да е добър. Така че за тях най-неотложното и решаващо нещо, най-изгодното нещо, е да не гласуват за този човек. Всички те слушат антихриста. Каквото и да каже антихристът, в каквато и посока да се обърнат думите му, тези хора го следват, като оставят настрана истините принципи и Божиите слова. Виждаш ли, щом се появи антихрист, неизбежно ще има и такива, които му се подчиняват. Щом един антихрист действа, някои хора го придружават и го следват — няма антихрист, който да действа съвсем сам и в изолация.

Това, което току-що обсъждахме, беше едно от проявленията на подмолното поведение на антихристите. Подмолността, за която се споменава тук, се отнася до това, че антихристите имат свои собствени цели и мотиви за това, което правят, но няма да ти кажат, нито ще ти позволят да го видиш. Когато го откриеш, те ще направят и невъзможното, за да го прикрият, като използват всякакви средства, за да те подведат и да променят представата ти за тях. Това е подмолният аспект на антихристите. Ако мотивите им бяха лесно разобличавани, широко разгласявани и споделяни с всички, така че хората да знаят, това подмолно ли щеше да бъде? Това не би било подмолно. Какво би било тогава? (Глупаво.) Не глупаво — това би било надменност до степен на загуба на разум. Антихристите се държат подмолно. Как се изразява подмолността им? Те винаги се държат по начин, който разчита на кроежите, а думите им не издават нищо, затова на хората им е трудно да разберат намеренията и целите им. Това е подмолност. Антихристът не стига лесно до изводи в нищо от това, което казва или прави; той прави така, че подчинените му и неговите слушатели да могат да почувстват намерението му и тези хора, след като са разбрали антихриста, да действат според плановете и мотивите му и да изпълняват заповедите му. Ако задачата е изпълнена, антихристът е щастлив. Ако не е, никой не може да намери нищо против него, нито да проумее мотивацията, намеренията или целите, които стоят зад това, което върши. Подмолността на това, което вършат антихристите, се спотайва в скритите заговори и подмолните цели, които са предназначени да заблудят, да разиграват и да контролират всички останали. Това е същината на подмолното поведение. Подмолността не е просто лъжа или лоша постъпка, а по-скоро включва по-големи намерения и цели, които са неразгадаеми за обикновените хора. Ако сте направили нещо, за което не искате никой да узнае, и излъжете, това счита ли се за подмолност? (Не.) Това е просто измама, която не достига нивото на подмолността. Какво прави подмолното по-дълбоко от измамата? (Хората не могат да я разгадаят.) Трудно е за хората да я разгадаят. Това е от една страна. Какво друго? (Хората нямат нищо против подмолния човек.) Точно така. Въпросът е, че за хората е трудно да намерят повод за предубеждения срещу него. Дори някои хора да знаят, че този човек е извършил лоши неща, те не могат да определят дали той е добър или лош човек, дали е зъл човек или е антихрист. Хората не могат да го прозрат, а го смятат за добър и могат да бъдат подведени от него. Това е подмолност. Хората по принцип са склонни да лъжат и да замислят дребни интриги. Това е просто измама. Обаче антихристите са по-лукави от обикновените измамни хора. Те са като дяволските царе и никой не може да проумее какво правят. Те могат да вършат много злини в името на справедливостта и вредят на хората, но хората все така ги възхваляват. Това се нарича подмолност.

В миналото се случи такъв инцидент, при който един водач, по време на контакт и общение с Горното, беше информиран за някои от работните планове на Божия дом. По това време работната разпоредба все още не беше официално издадена. След като се върна, той започна да се перчи, но ти не можеше да разбереш, че това е перчене. Говореше много сериозно по време на едно събиране и изведнъж, по средата на общението си, каза нещо, което никой не беше чувал преди: „Досега всяка стъпка от божието дело е завършена и хората като цяло са се стабилизирали. От следващия месец ще разпространяваме евангелието, така че трябва да създадем евангелски екипи. Как трябва да се създадат евангелските екипи? В това има някои подробности…“. Когато другите чуха това, си помислиха: „Откъде дойдоха тези думи? Горното все още не е издало никакви работни разпоредби. Откъде знае той? Сигурно има прозорливост!“. Нима не го почитаха? Отношението на хората към него веднага се промени. Всичко, което направи, беше да спомене създаването на евангелски екипи, но след това не свърши никаква конкретна работа — просто скандираше празни лозунги. Разбира се, той имаше своя цел при скандирането на празни лозунги. Той се перчеше, като искаше хората да имат високо мнение за него, да го почитат. Не след дълго беше издадена работната разпоредба от Горното. Когато братята и сестрите я видяха, те бяха изумени и казаха: „Невероятно! Това не е ли пророческо? Откъде знаеше за това? Ти разбираш истината по-добре от нас, твоят духовен ръст е по-голям. Нашият духовен ръст е твърде малък. Когато дойде време да проповядваме евангелието, ти вече ни беше казал за това, но ние бяхме вцепенени и неосъзнати. Виж, нима това, за което разговаря, не е съобразено с работната разпоредба от Горното? Това е пълно съвпадение и сега е потвърдено“. Чрез този инцидент всички го почитаха още повече и то не по обикновения начин, а с пълно покорство, почти до степен да коленичат и да му се поклонят доземи. Повечето хора не знаеха за този въпрос. Ако той самият не говореше за него, никой нямаше да знае, само Бог го знае. Това беше толкова очевиден въпрос, а той не го разкри на никого и вместо това избра да ги мами толкова нагло. Това поведение счита ли се за подмолно? (Да.) Защо ги мамеше по този начин? Защо можеше да се държи и да действа по този начин? Какво всъщност си мислеше в сърцето си? Искаше хората да го виждат като различен, да мислят, че не е обикновен човек. Дали това е нещо, което трябва да присъства в нормалната човешка природа? (Не.) Действията на такъв човек са отвратителни и безсрамни. Бихте ли счели това за подмолно? (Да.) Освен че е подмолно, то е донякъде и отвратително.

Сред антихристите има един тип хора, които никой не е чувал или не е виждал да казват нещо погрешно. Това, което правят, и начинът, по който действат, обикновено се смятат за добри и се одобряват от всички. Често са усмихнати, с изражение на милостив светец и никога не кастрят никого. Независимо какви грешки правят хората, те винаги са толерантни, с прощаващо сърце на любяща майка. Никога не се справят с онези в църквата, които нарушават управленските закони, причиняват прекъсвания и смущения или извършват злодеяния. Дали е защото не могат да видят или разпознаят тези неща? Не, не е нито едното, нито другото. Могат да ги видят и разпознаят, но в сърцето си вярват, че ако тези хора бъдат изчистени и в църквата се възцари мир, ако църквата бъде изпълнена само с честни хора, с тези, които се стремят към истината, и с тези, които искрено отдават всичко на Бог, тогава самите те лесно ще бъдат разпознати и може би вече няма да са способни да имат влияние в нея. Затова държат тези хора наоколо, като оставят злодеите да продължават да вършат зло, лъжците да лъжат, а смутителите да продължават да смущават, като чрез тези смущения гарантират, че в църквата никога няма да има мир, и по този начин си осигуряват собствения статус. И така, щом някой трябва да бъде отлъчен, да се вземат мерки спрямо него, да бъде изолиран или отстранен от позицията си, какво казват те? „Трябва да дадем на хората шанс да се покаят. Кой няма недостатъци или поквара? Кой не е правил грешки? Трябва да се научим на толерантност“. Братята и сестрите обмислят това и казват: „Ние сме толерантни към хората, които наистина вярват в Бог и имат прегрешения или са глупави и невежи, но не толерираме злите хора. Той е зъл човек“. Антихристът отговаря: „Защо да е зъл човек? Той просто понякога казва груби думи. Това не е зло. Хората, които извършват убийства и палежи по света, те са истинските зли хора“. Но какво всъщност си мисли антихристът? „Той е зъл човек? Дали е толкова зъл, колкото мен? Не си видял аз какво съм направил, не знаеш какво си мисля вътрешно. Ако знаеше, нямаше ли да ме изчистите? Мислите да го изчистите? В никакъв случай! Няма да ти позволя да се справиш с него. Който се опита, ще му се разсърдя, ще му стъжня живота! Ще отлъча всеки, който се опита да се справи с него!“. Но би ли казал това на глас? Не, не би го казал. Какво прави тогава? Първо успокоява ситуацията, стабилизира положението, като изглежда способен да води църквата и да балансира различните сили, така че църквата да не може без него. Не е ли осигурена позицията му по този начин? Щом позицията му е сигурна, не е ли запазено препитанието му? Именно това се нарича подмолност. Ето защо повечето хора не могат да прозрат такива личности. Защо не? Те никога не говорят истината, нито действат лекомислено. Каквото и да им нареди Горното, те отбиват номера, каквито и книги да трябва да се разпространят, те ги изпращат. Поддържат няколкото събирания седмично и не обсебват общението по време на събиранията. На пръв поглед всичко изглежда перфектно и безупречно, не оставя място за критика. Но има едно нещо, което можете да разпознаете: те никога не се справят със злите хора. Напротив, защитават ги, като постоянно ги прикриват и бранят. Не е ли това подмолно? Какъв е подмолният аспект на тяхното поведение в това отношение, кое е същественото? Тези неща трябва да бъдат изяснени. Те никога не говорят истината, винаги казват лъжи, за да измамят Божия дом. Виждат зли хора да вършат зло, но не се справят с тях, винаги замазват нещата и практикуват търпение и толерантност. Какъв е мотивът им да правят тези неща? Дали наистина е, за да помогнат на хората да се допълват взаимно в силните си страни и да бъдат толерантни един към друг? (Не.) Тогава каква е целта им? Искат да затвърдят собственото си влияние, да стабилизират статуса си. Знаят, че след като злите хора бъдат изчистени, те ще са следващите. От това се страхуват. Затова държат злите хора наоколо. Докато те са там, статусът на антихриста е сигурен. Ако злите хора бъдат изчистени, с антихриста е свършено. Злите хора са техният защитен чадър, техният щит. Така че независимо кой разобличава злите хора или предлага те да бъдат изчистени, те не са съгласни и казват: „Те все пак могат да изпълняват дълга си, все пак могат да правят приношения, най-малкото все пак могат да полагат труд!“. Намират причини и извинения, за да защитят злите хора, и обикновено хората, които не са проницателни, не могат да видят скритите в тях злобни намерения, не са способни да ги разпознаят.

Има ли други случаи, в които подмолните действия на даден антихрист са ви направили дълбоко впечатление? Нека някой да сподели. (Имаше една сестра, която беше надзорник на евангелски екип и всеки месец успяваше да придобие някои хора, част от които бяха невярващи. Антихристът изтълкува една работна подредба извън контекста, като каза, че проповядването на евангелието трябва да е насочено главно към хора от вероизповеданията, а невярващите да са на второ място, и че ако основният фокус е върху невярващите, това е сериозно нарушение на работната разпоредба. Той дори използва Божиите слова от „Предупреждение към онези, които не практикуват истината“, за да разнищи това поведение. След това накара всички да гласуват, като попита: „Може ли такъв човек все пак да бъде надзорник?“. По това време много хора в църквата бяха новоповярвали от само една-две години и не можеха да разпознават, затова сметнаха, че нарушаването на работната разпоредба е сериозно и се съгласиха да освободят от длъжност сестрата. Тя стана много негативна към онзи момент. След като беше разнищена и заклеймена от този антихрист, тя почувства, че самата тя е антихрист, че определено ще бъде отстранена от Бог, и стана изключително негативна, като не искаше да живее. Освен това този антихрист задържаше и някои проповеди и общения от Горното, като не ни позволяваше да ги слушаме. Твърдеше, че общението от Горното е много сурово и че ние, като новоповярвали с малък духовен ръст, ще си създадем представи, след като го чуем. На пръв поглед изглеждаше, че се грижи за нас, но всъщност се страхуваше, че ако слушаме проповедите от Горното, ще сме способни да го разпознаем и тогава той няма да може да ни контролира. Използваше тези привидно разумни методи, за да измъчва и заблуждава хората, като ги караше да мислят, че това, което прави, е логично и съгласно работните разпоредби на Божия дом.) Този инцидент със сигурност може да се опише като подмолен. Обичайната практика на всеки, който е антихрист, е винаги една и съща, без ни най-малко отклонение, със същите намерения и насочена към същите цели във всичко, което прави. Не доказва ли това, че антихристите наистина са демони и зли духове? (Да.) Категорично. Да се опишат действията на антихристите — тези демони и зли духове — като подмолни, е напълно уместно и ни най-малко не е преувеличено.

След тези примери би трябвало да сте придобили известно прозрение. Започнахте ли да развивате известна проницателност по отношение на подмолните действия на антихристите? Всичко, което включва подмолно поведение, със скрити намерения и мотиви, не е действие на нормален човек, не е действие на честен човек и със сигурност не е действие на човек, който се стреми към истината. Нещата, които правят, практикуване на истината ли са? Поддържат ли интересите на Божия дом? (Не.) И така, какво правят те? Прекъсват и рушат църковното дело, вършат зло, не следват Божия път, нито поддържат делото на Божия дом. Това, което правят, не е църковно дело. Те просто използват прикритието, че вършат църковното дело, за да преследват собствените си цели, като по същество защитават личните си интереси и тези на Сатана. Има ли други примери? (През 2015 г. от Горното беше издадена работна разпоредба, която ни наставляваше да използваме статията от „Пробудения“, за да разговаряме за разпознаването на лъжеводачите и разграничаването на истинските и фалшивите църкви. В църквата имаше един водач, който току-що беше освободен от длъжност и който каза, че сме нови във вярата в Бог и сме с малък духовен ръст, и че сме възприели работната подредба на Горното твърде повърхностно — Божиите действия са неразгадаеми, а Горното е издало тази разпоредба с по-дълбок смисъл. Той каза също: „По отношение на истините за разпознаването на лъжеводачите и антихристите горното преди това е предоставило много общения и го е обяснило много ясно. Ако ставаше въпрос просто за разпознаване на лъжеводачите и антихристите, щеше ли да има нужда да се издава друга работна разпоредба?“. След това той извади от контекста части от минали работни разпоредби, проповеди и общения от Горното, като състави десетки хиляди думи материал, за да подведе братята и сестрите, и ни накара вместо това да разпознаваме „Пробудения“. По онова време ние бяхме подведени и не се съсредоточихме върху разпознаването на лъжеводачите и антихристите. По-късно този човек беше разкрит като антихрист. Той се страхуваше, че ако всички започнат да разпознават лъжеводачите и антихристите, ще разкрият неговите злодеяния и ще го разпознаят, затова умишлено ни подведе да разпознаваме вместо това „Пробудения“.) Това беше ловък трик, тактика за отвличане на вниманието, създаване на диверсия, за да се измести вниманието ви, така че никой да не му обърне внимание. Този метод не ви ли звучи познато? Когато големият червен змей е изправен пред криза, като например вътрешни размирици в политическата му система, или когато обществото планира стачки или бунтове, той използва същата тази тактика — отвличане на вниманието. Той често използва този метод. Винаги, когато се появи криза, той подклажда паника за война, насърчава патриотизма, след което непрекъснато пуска филми за съпротивителни войни и патриотизъм или разпространява фалшиви новини, за да разпали националистически настроения и да отклони вниманието. Големият червен змей прави тези неща със скрити мотиви, като таи неизказани цели — това се нарича подмолно поведение. Кой е прародителят на антихристите? Това е големият червен змей, дяволът. Естеството на техните действия е абсолютно същото, сякаш са се наговорили помежду си. Откъде идват интригите и методите на антихристите? Те са ги научили от техния прародител, дявола Сатана. Сатана обитава в тях, така че да действат подмолно е съвсем нормално за тях. Това напълно разкрива, че те имат природата на антихрист.

(Боже, искам да споделя един пример. Този случай с антихрист се случи в пастирския район Дзидзин. Беше около пролетта на 2012 г. Един антихрист на име Ан разпространи много заблуди в различни църкви и дори написа брошура, озаглавена „От какво се интересува Бог най-много, преди да напусне земята“, която разпространи тайно във всички църкви. Той твърдеше, че това, от което Бог се интересува най-много, преди да си тръгне, е дали Божиите избраници ще слушат човека, използван от Светия Дух, след като Той си тръгне, така че трябва да разберем Божиите намерения. И че сега е достатъчно само да се четат проповедите, общенията и работните разпоредби на човека, използван от Светия Дух, което замества необходимостта да се ядат и пият Божиите слова. В резултат на това много братя и сестри бяха подведени, спряха да ядат и да пият Божиите слова, което беше целта, която антихристът се стремеше да постигне. Коварството на антихриста се състоеше в това, че под прикритието, че свидетелства за човека, използван от Светия Дух, той отдалечаваше хората от Божиите слова, като ги караше да изоставят яденето и пиенето на Божието слово, и същевременно ги караше да чувстват, че той разбира дълбоко Божието сърце. Беше мислил от какво се интересува Бог, преди да си тръгне, затова хората го ценяха високо и го почитаха.) Защо превъзнасяше човека, използван от Светия Дух? Човекът, използван от Светия Дух, е човек, както и той самият. Като превъзнасяше човека, използван от Светия Дух, той всъщност караше хората да почитат и да превъзнасят него. Това беше неговата цел. Не можем просто да съдим дали това, което е казал, е правилно или погрешно. Трябва да гледаме последствията и целите, които думите му са постигнали. Това е от ключово значение. Така че целта му да превъзнася човека, използван от Светия Дух, всъщност беше да превъзнася себе си. Това беше неговата цел. Знаеше, че превъзнасянето на човека, използван от Светия Дух, със сигурност няма да срещне възражения от никого и хората ще се съгласят с него и ще го превъзнасят. Но ако директно превъзнасяше и свидетелстваше за себе си, хората можеха да го разобличат, разпознаят и отхвърлят. Затова антихристът използва тактиката да превъзнася човека, използван от Светия Дух, за да постигне самопревъзнасяне и самосвидетелстване. Това беше коварството на антихриста. Действията на антихриста Ан бяха много подмолни, хората лесно се подвеждаха от тях — това е типичен случай с антихрист. Божиите избраници трябва да се научат да разпознават от този случай с антихрист, да разбират подмолните аспекти на антихристите, както и обичайните методи и средства, които те използват, за да постигнат последствието да подвеждат хората. Разбирането на тези неща е изключително полезно за хората, за да разпознават антихристите. Кой друг има пример за споделяне?

(Боже, и аз имам случай с антихрист, който да споделя. Този инцидент се случи в пастирския район Хънан. Около 2011 г. жената антихрист Ю, лъжеводачка, която е била освободена от длъжност, беше назначена от църквата да отговаря за работата по изчистването, защото имаше някои дарби и работен опит. По това време от Горното беше издадена работна разпоредба за пълно разобличаване и премахване на лъжеводачите и антихристите. Ю, която обичаше статуса, видя в това възможност да си върне властта. Под прикритието, че прилага работната разпоредба, тя непрекъснато разговаряше с братята и сестрите да следват течението на делото на Светия Дух и да се съсредоточат върху разпознаването на лъжеводачите и антихристите. Тя обаче не разговаряше за принципите за тяхното разпознаване, а вместо това ни караше да насочим вниманието си към водачите и работниците. На всяко събиране караше братята и сестрите да говорят за представянето на водачите и работниците. След като говорехме, тя се хващаше за някои отклонения в работата им и за покварения нрав, който разкриваха, като преувеличаваше сериозността на тези въпроси, директно ги окачествяваше като лъжеводачи и ги освобождаваше от длъжност. След това непрекъснато свидетелстваше пред братята и сестрите за това как е премахнала тези лъжеводачи и лъжеработници, като ги караше да чувстват, че тя е проницателна и има работоспособност. В действителност се стремеше да използва освобождаването от длъжност на тези водачи и работници като възможност да си върне властта и да продължи да бъде водач. Подведени от Ю, братята и сестрите, като видяха покварата, която разкриваха водачите и работниците, и отклоненията в работата им, започнаха да се чудят дали те не са лъжеводачи и дори поставиха под въпрос водачите на църквата на всички нива, като не си сътрудничеха нормално в работата с водачите и работниците. Много водачи и работници с малък духовен ръст също бяха силно възпирани, като живееха в състояние на негативност и предпазливост, неспособни да изпълняват нормално дълга си, което доведе до хаос в църквата. По онова време много хора почитаха тази жена антихрист и около дузина църкви бяха подведени и контролирани от нея. Дори след като тази жена антихрист беше разкрита, някои хора все още не можеха да я разпознаят, вярвайки, че тя поддържа делото на църквата, а някои дори се застъпваха за нея.) Какво се случи по-късно с онези братя и сестри, които бяха подведени? (Чрез общение и помощ някои придобиха проницателност за антихриста и бяха спасени, докато други, независимо как другите разговаряха с тях, останаха упорити и решени да следват антихриста, и тези хора в крайна сметка бяха отстранени.) Сега повечето хора разпознават ли тази жена антихрист? (Сега имат известна проницателност.) Онези, които остават упорити и непроменими, заслужават да погинат. Това е изходът от следването на антихрист.

Току-що разговаряхме за различните проявления на подмолните действия на антихристите. Нека сега направим обобщение: каква е същността и нравът, изразени чрез такова поведение на антихристите? (Нечестивост.) Това е нрав, който се характеризира предимно с нечестивост. Можем ли тогава да кажем, че хората с нечестив нрав обикновено действат подмолно, а тези, които действат подмолно, имат много нечестив нрав? (Да.) Това логическо разсъждение ли е? Макар на пръв поглед да изглежда донякъде като разсъждение, всъщност нещата стоят точно така — хората с нечестив нрав често действат подмолно. Природата същност на подмолното поведение на антихристите произлиза от Сатана. Съвсем ясно е, че те са подобни на дяволите и Сатана. Като наблюдаваш как действат антихристите, можеш да разбереш как действат дяволите и Сатана. Истинските дяволи и Сатана и големият червен змей действат дори по-жестоко от това. Дори един обикновен антихрист може да действа толкова подмолно, с такива хитри тактики, да говори, без да оставя никакви вратички, като прави невъзможно за когото и да било да намери недостатък или да го уличи. Какво остава тогава за старите дяволи и Сатана! Когато нещата се разглеждат от гледна точка на подмолното поведение на антихристите, обикновените хора без статус, които рядко общуват или откриват сърцето си пред другите, които действат без прозрачност и не искат другите да знаят какво мислят или обмислят да направят дълбоко в себе си, както и какви са намеренията им, когато действат, които се крият дълбоко и са затворени в себе си — нима в тяхната реч и действия също няма намек за подмолност? Ако такива хора не са окачествени като антихристи, то те със сигурност вървят по пътя на антихриста. Това е сигурно. Онези, които вървят по пътя на антихриста, ако не приемат да бъдат кастрени, нито се вслушват в предложенията на другите, а още по-малко приемат истината, щом придобият статус, неминуемо ще станат антихристи. Това е само въпрос на време. Ако някои хора имат такъв нечестив нрав и някога са вървели по пътя на антихриста, като показват някои прилики с антихрист, но след като приемат да бъдат кастрени, се покаят, могат да приемат истината, да изоставят предишния си път и могат да направят обрат и да практикуват истината, какъв ще бъде резултатът? Такова преобразяване ще ги отдалечи още повече от пътя на антихриста и ще ги улесни да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Тогава те ще имат надежда да бъдат спасени. Това е всичко за общението относно проявленията на подмолното поведение на антихристите. Следващото проявление, за което ще разговаряме, е как те са своеволни и властни.