Допълнение: Историята за Дамин и Сяомин

Преди да стигнем до основната тема на нашето общение, нека да започнем с една история. Каква е ползата от разказването на истории? (Лесно се помнят.) Колко лесни за запомняне истории съм разказал досега? (Историята за Дабао и Сяобао.) Последния път разказах „Историята за Дабао и Сяобао“. (Разказа и „Лов на плъхове“ и историята за шефките.) Вече са разказани доста истории. Защо разказвам истории? Всъщност целта е да се премине към по-спокойна, лесна за разбиране форма на общение за някои истини, които хората трябва да разберат. Ако вие разберете истините от историите, които разказвам, и тези истини помагат в различни аспекти на вашето навлизане в ежедневието, тогава историите не са били разказани напразно. Това показва, че вие наистина разбирате истините, засегнати в тези истории, че разбирате практическата страна на тези истини, а не ги слушате просто като обикновени истории. Последния път разказах историята за Дабао и Сяобао. Днес ще разкажа историята за Дамин и Сяомин. Докато слушате, помислете какво всъщност се опитва да ви накара да разберете тази история и какъв аспект на истината засяга.

Дамин и Сяомин са баща и син. Преди известно време Дамин и синът му Сяомин приели новото Божие дело. Това добро нещо ли е? (Да.) Това е добро нещо. Сяомин бил малък и можел да чете съвсем малко, затова Дамин му четял Божиите слова всеки ден и търпеливо обяснявал думите, които Сяомин не разбирал. След известно време Сяомин започнал да разбира доста доктрини за това как човек трябва да постъпва, както и думи, които никога не бил срещал, преди да повярва в Бог, като например покорство, вяра, честност, измамност и така нататък. Дамин изпитал голямо задоволство, като видял напредъка на сина си. Наскоро обаче Дамин забелязал, че независимо колко много четял Божиите слова на Сяомин, в поведението или речта му нямало голям напредък. Дамин се разтревожил и се натоварил с бреме, като си мислел: „Как мога да накарам сина ми да разбере някаква истина, като чете Божиите слова, да покаже някаква промяна, така че другите да го одобряват, да му вдигат палец и да го хвалят като добро дете? И след това, като видят постиженията на Сяомин, да могат да величаят вярата в Бог като добро нещо и че евангелието може да се проповядва на други, благодарение на промените в моя син — нима това няма да е велико!“. След като се натоварил с това бреме, Дамин продължил да премисля: „Как мога правилно да образовам Сяомин, така че да разбира повече за своето поведение, да постига повече успехи и да се съобразява с Божиите намерения? Накрая, когато Сяомин стане добро дете и всички го хвалят, цялата тази слава може да бъде дадена на Бог — колко прекрасно би било това! След това тежкият камък в сърцето ми ще изчезне“. Логично ли е бремето, което Дамин чувства? Може ли да се счита, че за него това представлява изпълнение на правилна задача? (Да.) От тази гледна точка, изходната му позиция е правилна — това се счита за логична и правилна задача. Пътят, който Дамин е избрал за Сяомин, правилен ли е или грешен? Добър ли е или лош? Да видим в продължението на историята. Дамин често се молел и умолявал Бог за това, докато един ден не получил „вдъхновение“. Какво „вдъхновение“? Така нареченото „вдъхновение“ в кавички. Тъй като това „вдъхновение“ е в кавички, какъв вид път може да има предвид Дамин? Можете ли да си представите какво ще се случи след това в историята? Не е много ясно, нали? Някак си е неизвестно.

Един ден, след като почел Божиите слова на сина си, Дамин попитал Сяомин много сериозно дали да вярваш в Бог е добро нещо. Сяомин отговорил много тържествено: „Да вярваш в Бог е добро нещо. Хората, които вярват в Бог, не тормозят другите, не се сблъскват с бедствия, могат да отидат на небето и няма да бъдат изпратени в ада след смъртта си“. Прав ли е Сяомин? Предвид младостта му, фактът, че Сяомин може да каже това, вече е нещо доста добро. Разбирането му за вярата в Бог е много простичко, примитивно и изключително повърхностно, но за него то вече е задълбочено. Когато чул това, Дамин се почувствал много доволен и удовлетворен и казал: „Браво, напреднал си, Сяомин. Изглежда, че вярата ти в Бог има някаква основа. Баща ти е много доволен и удовлетворен. Но нима да вярваш в Бог е нещо толкова просто?“. Сяомин се замислил за момент и казал: „Нима Божиите слова не казват именно това? Има ли и още нещо?“. Дамин веднага отвърнал: „Божиите изисквания не са само тези. Вече толкова дълго вярваш в Бог, а когато братя и сестри идват на гости, ти дори не знаеш как да ги поздравиш. От сега нататък, когато срещнеш възрастни хора, ще се обръщаш към тях с дядо и баба. Когато срещнеш по-млади възрастни, ще се обръщаш към тях с чичо, леля, или по-големи братко или по-голяма сестро. По този начин ще станеш дете, което е обичано от всички — а Бог обича само деца, които са обичани от всички. От сега нататък ме слушай и прави каквото ти казвам. Когато ти кажа да се обръщаш към някого по някакъв начин, ще се обръщаш към него именно така“. Сяомин приел присърце думите на баща си, като чувствал, че баща му е прав. В младото си сърце той вярвал, че баща му е по-възрастен, прочел е повече Божии слова и знае повече от него. Освен това баща му го прави за негово добро и определено няма да го отклони от правилния път, следователно каквото и да казва баща му, със сигурност е правилно. Сяомин не разбирал какво е истината и какво е доктрина, но поне знаел кое е добро и лошо, правилно и грешно. След думите на баща си Сяомин малко се обременил по този въпрос. След това всеки път, когато Сяомин излизал с баща си и срещнели някого, ако баща му му кажел да се обърне към човека с „леля“, той казвал „Здравей, лельо!“. Ако му кажел да се обърне към него с „чичо“, той казвал „Здравей, чичо!“. Всички хвалели Сяомин като добро дете, което е вежливо, и също така поздравявали Дамин за това, че го възпитава правилно. Сяомин бил доста доволен и си мислел: „Инструкцията на тате е добра. Всички, които срещам, ме харесват“. Сяомин почувствал вътрешен възторг и особена гордост, като си мислел, че начинът, по който баща му го напътства, е наистина добър и правилен.

Един ден още щом се прибрал от училище Сяомин се втурнал към баща си и казал: „Татко, познай какво се случи! Старецът Джан от съседната къща хванал ей такава голяма…“ — преди да може да довърши, Дамин го прекъснал: „Старецът Джан ли рече? Как можа да кажеш такова нещо, Сяомин? Все още ли си вярващ или не? Как може да го наричаш „старецът Джан“? Забрави какво ти казах. Всъщност ти нямаш вяра в Бог, не си истински вярващ. Виж, помня това. Мога да ти помогна и да ти напомня. Трябва да го наричаш дядо Джан, разбра ли?“. Сяомин се замислил: „Да го наричам дядо Джан също става“. След това продължил: „И така, дядо Джан от съседната къща уловил ей толкова голяма риба! Старицата Джан била много развълнувана!“. „Пак ли забрави?“, казал Дамин. „Още не схващаш, момче. Преди малко ти казах, че трябва да го наричаш дядо Джан, следователно как трябва да бъде наричана съпругата му, която е от същото поколение? Трябва да бъде наричана баба Джан. Запомни — никога повече не казвай старецът Джан или старицата Джан, иначе хората ще ни се смеят. Нима това няма да е срамно за нас като вярващи? Ще кажат, че се държим невъзпитано и непристойно, а не като вярващи. Това не прославя Бог“. Първоначално Сяомин бил развълнуван да разкаже на баща си за голямата риба, която старецът Джан уловил, но след като баща му го смъмрил, той загубил интерес и не искал вече да говори за това. Той се обърнал, с раницата на гърба си, и промърморил, докато се отдалечавал: „Мислиш си, че знаеш всичко, като ми правиш забележки за дядо Джан, баба Джан. Това какво общо има с нас? Все едно само ти си духовен човек!“. Дамин отвърнал: „Да, всъщност съм духовен! За повечето хора, независимо от възрастта им, мога да кажа какво е старшинството им, само като видя на колко години са, и ми става ясно как трябва да се обръщам към тях. Към по-възрастните се обръщам с „чичо“ и „леля“. Защо дори не можеш да използваш правилното обръщение? Като вярващи, ние не можем да забравим за това. Не можем да бъркаме обръщенията към различните поколения“. След този укор Сяомин вътрешно вече не се чувствал добре, но дълбоко в себе си продължавал да си мисли, че баща му е прав. Всичко, което прави баща му, е правилно, и дори да не му се иска — си признал, че е сбъркал. От тогава насетне, винаги когато видел стареца Джан или старицата Джан, се обръщал към тях с „дядо Джан“ и „баба Джан“. Сяомин приемал присърце всичко, на което го учел и което му втълпявал баща му. Това добро нещо ли е или лошо? До тук, изглежда, че е добро нещо, нали?

Един ден Сяомин и баща му отишли на разходка и видели стара свиня майка да води прасило от прасенца. Връзката между свинята майка и прасенцата ѝ е много силна. Сяомин си помислил, че всичко, създадено от Бог, е добро. Независимо дали е прасе или куче — всички те имат майчински инстинкти и трябва да се уважават. Този път Сяомин не се изказал грубо или необмислено, наричайки я „стара свиня“. Тъй като се страхувал да не направи грешка и да ядоса баща си, той попитал тихичко: „Тате, на колко години е тази свиня майка? Тя е родила толкова много прасенца, как да се обръщам към нея?“. Дамин се замислил за момент: „Как да се обръщаме към нея? Трудно е да се каже“. Като видял, че баща му се замислил дълбоко, без да отговори, Сяомин казал недоволно: „Не си ли прочел много Божии слова? Освен това си по-голям от мен. Как може дори да не знаеш това?“. Провокиран от Сяомин, Дамин се пообезпокоил и рекъл: „А защо да не се обръщаме към нея с „бабо“?“. Преди Сяомин да извика към свинята, Дамин размислил и казал: „Не можем да се обръщаме към нея с „бабо“. Това ще означава, че е от поколението на твоята баба от страната на майка ти, нали? А да я наречем „баба свиня“ ще е дори още по-лошо, то би я причислило към поколението на моята майка. Понеже е родила толкова много прасенца, не можем да пренебрегнем нейната идентичност или статус, а и не можем да я причислим към грешното поколение. Трябва да се обръщаме към нея с „леля свиня“. Като чул това, Сяомин се поклонил почтително на свинята и извикал: „Здравей, лельо свиньо!“. Свинята майка се стреснала и от уплах хукнала презглава заедно с всичките си прасенца. Като видял това, Сяомин се зачудил дали не е използвал грешното обръщение към нея. Дамин казал: „Свинята сигурно реагира така от щастие и вълнение. За в бъдеще, когато се натъкнем на такива ситуации, независимо какво казват или правят другите, трябва да продължим да се държим по този начин. Бъди вежлив и спазвай обществените норми. Дори прасетата ще са доволни, когато видят това“. Сяомин научил нещо ново от тази случка. Какво научил? Той казал: „Бог създаде всички неща. Докато всички същества се уважават взаимно, отнасят се вежливо, разбират старшинството и уважават възрастните и обичат младите, то всички същества ще живеят заедно в хармония“. Сяомин вече разбрал тази доктрина. След като чул това, баща му похвалил Сяомин като изключително схватливо малко момче. От тогава насетне Сяомин станал дори още по-възпитан и вежлив. Където и да ходел, винаги се държал добре и изпъквал сред тълпата. Нима той не е „добро момче“? Той е „добро момче“ в кавички. И с това историята завършва.

Какво мислите за тази история? Не е ли доста забавна? Как се е появила тази история? Произлязла е от изказвания, действия, поведение, мисли и гледни точки на хора в реалния живот — те са представени сбито в тази кратка история. Какъв проблем разглежда историята? Какви проблеми можете да видите при Дамин в историята? А при Сяомин? Каква е същността на проблемите на Дамин? Първо, помислете върху следното: има ли някаква част от заключенията и практикуването на Дамин, която да е съгласно истината? (Не.) Тогава той какво практикува? (Представи и фантазии.) Откъде идват тези представи и фантазии? (От традиционната култура.) Коренът е традиционната култура. Неговите представи и измислици са били продукти на заразяване, обуславяне и образование от традиционната култура. Той взел онова, което смятал, че е най-доброто, най-положителното, най-съществените елементи на традиционната култура, променил е опаковката им и ги е превърнал в нещо, което вярва, че е истината, която неговият син трябва да практикува. Може ли тази история да се счита за очевидна и лесна за разбиране? (Да.) Споделете какво разбрахте и какво успяхте да възприемете, след като чухте тази история. (След като я чух, смятам, че проблемът на Дамин се заключва в това, че, макар да вярва в Бог, така и не вложи усилия в Божиите слова. Той вярва в Бог въз основа на традиционните представи на хората, като си мисли, че ако се придържа към тези повърхностни норми, Бог ще бъде удовлетворен. Не търси от Божиите слова, нито обмисля какво Бог реално изисква от хората и как човек следва да изживее една нормална човешка природа.) Според какво живее Дамин? (Според представи и фантазии.) Да се живее според представи и фантазии е куха фраза. Всъщност той живее според традиционната култура и за него традиционната култура е истината. Живее според традиционната култура — какви подробности са включени тук? Защо иска Сяомин да използва точно определени обръщения към хората? (На пръв поглед той казва, че целта е да се прославя Бог чрез това добро поведение, но в действителност иска да задоволи собственото си тщеславие, да бъде хвален за способността да образова добре детето си.) Да, това е намерението му. Образованието му не цели да накара детето му да разбира Божиите слова и истината, а да накара детето да прави неща, които ще възхваляват самия него, да задоволи личното си тщеславие. Това също е проблем. Има ли проблем в това човек винаги да е съсредоточен върху украсяването и опаковането си чрез поведение? (Да.) Това сочи проблем с пътя, по който е поел, и това е най-сериозният проблем. Каква е целта на това човек винаги да е съсредоточен върху опаковането на поведението си? Целта е да спечели възхищението на хората, да накара хората да го ласкаят и хвалят. Каква е природата на това? Лицемерие. Това е подходът на фарисеите. Онези, които се съсредоточават върху привидно добри поведения, които се съсредоточават върху опаковане на поведението си, които влагат големи усилия в поведението си — те разбират ли истината? (Не.) Те четат много Божии слова и влагат доста усилия, но защо тогава не разбират истината? Не разбират, че Божието управление и спасение на човешкия род целят да накарат хората да разберат истината, да доведат хората до съвършенство и да ги накарат да променят нрава си — те не го разбират. Те си мислят: „Независимо как чета Божиите слова, ще извлека някакви изказвания, действия и поведения, които хората по-лесно приемат, които оценяват и които одобряват, след което ще изживея тези неща и ще се придържам стриктно към тях в реалния живот. Точно това трябва да направи един истински вярващ“.

Имате ли проблеми, подобни на тези на Дамин? Освен очевидните аспекти, които току-що обсъдихме, като спазване на социалните норми, обръщане внимание на старшинството, уважение към възрастните и грижа за младите, както и поддържането на подходяща йерархия между възрастните и младите, има ли други подобни видове поведение, мисли, възгледи или разбирания? Вие самите умеете ли да вниквате в тези въпроси и да ги разнищвате? Например в църквата, ако някой е по-възрастен или е вярвал в Бог в продължение на много години, винаги искаш да запазиш достойнството му. Оставяш го да довърши изказването си, не го прекъсваш, дори да говори глупости, и дори когато направи нещо нередно и трябва да бъде кастрен, пак се опитваш да запазиш достойнството му и избягваш да го критикуваш пред другите, като считаш, че независимо колко неразумни или ужасни може да са действията му, всички все пак трябва да му прощават и да ги толерират. Освен това често поучаваш другите: „Трябва да пазим достойнството на възрастните хора и да не накърняваме достойнството им. Ние сме по-младши от тях“. Откъде идва този термин „младши“? (От традиционната култура.) Той произлиза от традиционната културна мисъл. Освен това в църквата се е създала определена атмосфера, при която хората, при среща с по-възрастни братя и сестри, се обръщат топло към тях с „по-голям брат“, „по-голяма сестра“, „леля“ или „по-стар брат“, сякаш всички са част от едно голямо семейство. Към тези по-възрастни хора се проявява допълнително уважение, което несъзнателно оставя добро впечатление за по-младите в съзнанието на останалите. Тези елементи на традиционната култура са дълбоко вкоренени в мислите и костите на китайския народ до такава степен, че непрекъснато се разпространяват и формират атмосферата в църковния живот. Тъй като хората често са ограничавани и контролирани от тези понятия, те не само че лично ги одобряват, работят усилено, за да действат и практикуват в тази посока, но одобряват и другите, които правят същото, като ги инструктират да ги следват. Традиционната култура не е истината. Това е сигурно. Достатъчно ли е обаче хората просто да знаят, че тя не е истината? Това, че не е истината, е един от аспектите. Защо трябва да го разнищваме? Какъв е неговият корен? Къде се крие същността на проблема? Как човек може да се избави от тези неща? Разнищването на традиционната култура е с цел да ти се предостави изцяло ново разбиране на теориите, мислите и възгледите за този аспект дълбоко в сърцето ти. Как може да се постигне това изцяло ново разбиране? Първо, ти трябва да знаеш, че традиционната култура произлиза от Сатана. А как Сатана внушава на хората тези елементи на традиционната култура? Във всяка епоха Сатана използва някои известни личности и велики хора, за да разпространява тези мисли, тези така наречени поговорки и теории. След това постепенно тези идеи се систематизират и конкретизират, приближават се все повече до живота на хората и накрая стават широко разпространени сред тях. Малко по малко тези сатанински мисли, поговорки и теории се втълпяват в съзнанието на хората. След като им бъдат втълпени, хората считат тези мисли и теории, идващи от Сатана, за най-положителните неща, които трябва да практикуват и към които трябва да се придържат. След това Сатана използва тези неща, за да държи в плен и да контролира умовете им. Поколение след поколение е било възпитавано, обуславяно и контролирано при такива обстоятелства, та чак до наши дни. Всички тези поколения са вярвали, че традиционната култура е правилна и добра. Никой не разнищва произхода или източника на тези така наречени добри и правилни неща — именно това прави проблема толкова сериозен. Дори някои вярващи, които са чели Божиите слова в продължение на много години, все още смятат, че това са правилни и положителни неща, до такава степен, че вярват, че те могат да заменят истината, че могат да заменят Божиите слова. Дори нещо повече — някои считат, че: „Колкото и Божии слова да четем, като живеем сред хората, така наречените традиционни идеи и традиционни елементи на културата — като трите послушания и четирите добродетели, както и понятия като благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и благонадеждност — не могат да бъдат отхвърлени. Това е така, защото те са ни предадени от нашите предци, които са били мъдреци. Не можем да се противопоставим на ученията на нашите предци само защото вярваме в Бог и не можем да променим или да изоставим ученията на нашите предци и на тези древни мъдреци“. Такива мисли и такава осъзнатост съществуват в сърцата на всички хора. Несъзнателно всички те все още са контролирани и обвързани от тези елементи на традиционната култура. Например, когато едно дете види, че си на двадесет и няколко години и те нарече „чичо“, ти се чувстваш доволен и удовлетворен. Ако те нарече директно по име, ти се чувстваш неудобно и си мислиш, че детето е нелюбезно и трябва да бъде смъмрено, и отношението ти се променя. Всъщност, независимо дали те наричат „чичо“ или с твоето име, това изобщо не оказва влияние върху твоята почтеност. Тогава защо си недоволен, когато не те наричат „чичо“? Защото си доминиран и повлиян от традиционната култура. Тя предварително се е вкоренила в съзнанието ти и се е превърнала в най-основния ти критерий за отношение към хората, събитията и нещата, както и за оценяване и преценяване на всички неща. Когато твоят критерий е погрешен, може ли естеството на твоите действия да бъде правилно? Определено не може. Ако се оценява с истината, ти как би се справил с този въпрос? Щеше ли да те интересува как те наричат другите? (Не.) Освен ако не те обиждат или унижават — в този случай определено би се почувствал неудобно. Това е нормален израз на човешката природа. Ако обаче твоят критерий за оценка са Божиите слова, истината или културата, която идва от Бог, тогава независимо дали хората те наричат с твоето име, или с „чичо“ или „брат“, ти не би имал абсолютно никаква реакция. По този въпрос можеш да следваш местните обичаи. Например в Китай, когато някой те нарече „чичо“, ти считаш, че той се отнася с уважение към теб. Но ако отидеш в някоя западна държава и някой те нарече „чичо“, ще се почувстваш неловко. Ще предпочетеш да те наричат по име и ще считаш това за форма на уважение. В Китай ако някой много по-млад от теб те нарече с твоето име, ще си много недоволен и ще считаш, че той не се е съобразил със старшинството ти. Ще се почувстваш силно унизен, ще се разгневиш и дори ще заклеймиш този човек. Това не показва ли, че има проблем с този начин на мислене? Това е проблемът, на който възнамерявам да се спра.

Всяка държава и всеки етнос има собствена традиционна култура. Критикуваме ли всички традиционни култури? Има една култура, която не бива да бъде критикувана. Можете ли да кажете коя е тази култура? Ще ви дам пример. Бог създаде Адам. Кой даде име на Адам? (Бог.) Значи Бог създаде човешкия род и когато взаимодейства с него, как се обръща Той към хората? (Обръща се към тях по име.) Точно така. Той се обръща към тях по име. Бог ти дава име и то има значение в Божиите очи. То служи като обозначение, название. Когато Бог ти даде обозначение, Той те призовава чрез това обозначение. Това форма на уважение ли е? (Да.) Това е най-добрата форма на уважение. Уважение, което се съобразява в най-голяма степен с истината и е най-положителното. Това е критерият за уважение към хората и той идва от Бог. Нима това не е форма на култура? (Да, форма на култура е.) Трябва ли да се застъпваме за тази култура? (Да, трябва.) Това идва от Бог. Бог се обръща към човек направо с неговото име. Бог ти дава име, дава ти обозначение и след това използва това обозначение да те представлява и да се обръща към теб. Така се отнася Бог към хората. Когато Бог създаде втори човек, как се отнесе Той към нея? Бог позволи на Адам да ѝ даде име. Адам я нарече Ева. Бог обърна ли се към нея с това име? Обърна се. Следователно това е култура, която идва от Бог. Бог дава обозначение на всяко сътворено същество. И когато Той изрече това обозначение, тогава както хората, така и Бог знаят за кого се отнася то. Това се нарича уважение, нарича се равенство. Това е критерий, чрез който да се измери дали човек е вежлив, дали в човешката му природа има чувство за благоприличие. Точно ли е това? (Да, точно е.) Наистина е точно. В Библията, независимо дали описва определено събитие или родословието на семейство, всички персонажи имат имена, имат обозначения. Все пак има едно нещо, което не съм сигурен дали сте забелязали: Библията не използва названия като дядо, баба, чичо, леля, по-възрастен чичо, по-възрастна леля и така нататък. Използва просто имената на хората. Какво заключение можете да направите от това? Онова, което Бог е определил за хората, било то правила или закони, от човешка гледна точка е вид традиция, която се предава от човек на човек. И каква е тази традиция, която е спусната от Бог? Това е нещо, което хората трябва да спазват: няма нужда от йерархични титли. В Божиите очи няма такива заплетени семейни титли като дядо, баба, по-възрастен чичо, по-млад чичо, по-възрастна леля, по-млада леля и така нататък. Защо хората толкова държат на тези йерархични титли и названия? Какво означава това? Бог ненавижда издъно тези неща. Винаги някой подобен на Сатана издребнява за такива неща. По отношение на тази традиционна култура има един много съществен факт, касаещ Бог: Бог създаде целия човешки род и Той е напълно наясно колко семейства и потомци може да има човек. Няма нужда от никаква йерархия. Бог просто казва да се плодиш и да се множиш, да направиш семейството си благоденстващо — само това трябва да запомниш. Колко потомци има всяко поколение и колко потомци имат тези потомци — само това е важно. Няма нужда от йерархия. Следващите поколения няма нужда да знаят кои са били предците им, нито има нужда да съграждат зали или храмове на своите предци. А още по-малко да предлагат жертвоприношения или да се прекланят пред тях. В Библията пише, че всички, които вярват в Бог и Го следват, онези, които вярват в Йехова — всички правят приношения пред олтара. Всички в едно семейство идват пред Бог и правят приношения. Не е така при китайците, където всяко семейство има зала на предците, пълна с мемориални плочи за прапрадядовците, прадядовците, прабабите. Там, където Бог първо започна Своето дело, тези неща не съществуват. Обаче други места, отдалечени от мястото на Божието дело, се контролират от Сатана и зли духове. В тези будистки държави такива сатанински практики процъфтяват. Там хората са задължени да се прекланят пред своите предци и всичко трябва да бъде докладвано на семейството. Всичко трябва да бъде предадено на семейните предци. Дори прахът на предците вече да не съществува, следващите поколения остават длъжни да прекадяват и да прекланят глави. В днешно време някои хора, които са били изложени на по-западни и по-нови идеи и са скъсали традиционните семейни връзки, не са склонни да останат в такива семейства. Те се чувстват стриктно и строго контролирани от такива семейства, в които възрастните от семейството се месят в почти всичко, особено когато става въпрос за брак. В Китай такива неща не са рядкост. Сатана кара хората да се съсредоточават върху старшинството и тази концепция изглежда се приема охотно от хора, които вярват, че „всяко поколение има своя ранг. На върха са нашите предци. При споменаване на думата „прародител“ хората трябва да коленичат и да се прекланят пред тях като на богове“. От детството си човек е подложен на влияние, обуславяне и е възпитаван от семейството си по този начин. В умовете на младите се насажда едно нещо — човек не може да живее в този свят без семейство и напускането на семейството и скъсването на връзките със семейството е морално укоримо оскърбление. Какво се има предвид под морално укоримо оскърбление? Има се предвид, че ако не слушаш семейството си, ти си дете с несиновно отношение, а това означава, че не си човек. Поради тази причина повечето хора не смеят да скъсат тези семейни окови. Китайците са тежко обусловени, повлияни и контролирани от йерархия, както и от концепции като Трите послушания и четирите добродетели и Трите основни връзки и петте постоянни добродетели. Млади хора, които не използват правилните обръщения към по-възрастните от тях, като например чичовци, лели, дядо или баба, често биват обвинявани, че са груби и некултурни. Какво означава това? Означава, че си считан за по-низш в тази етническа група, в това общество, защото не спазваш социалните норми, не си културен и си безполезен. Другите са добре облечени, умели са в преструвките и говорят както с добри обноски, така и с изящество. Те са сладкодумни, а ти дори не знаеш, че трябва да се обърнеш към някого с „чичо“ или „лельо“. Хората ще кажат, че си некултурен и ще те гледат с презрение където и да отидеш. Именно такава идеология е насадена в китайците. Някои деца, които не знаят как да се обърнат към хората, биват остро сгълчани или дори бити от родителите им. Докато ги бият, някои родители казват: „Ти си груб, безполезен и некултурен. Като нищо ще те пребия до смърт! Само ме излагаш пред хората и ме унижаваш!“. Родителите раздуват проблема заради собствената си репутация, като пердашат здраво детето си само защото то не знае как да се обръща към другите. Що за поведение е това? Това е пълна глупост! Щяхте ли да осъзнаете тези неща, ако не разговарям по този начин? Можеш ли постепенно и полека да започнеш да проглеждаш по тези въпроси чрез явленията, които наблюдаваш в истинския живот, или чрез четене на Божиите слова, или чрез собствените си преживявания, а след това да промениш посоката на живота си, променяйки направлението на твоя път? Ако не можете, значи не сте достатъчно прозорливи. Най-правилният подход по всички въпроси е използването на Божиите слова, Божието дело и Божиите изисквания като стандарт. Той е безпогрешен и това е безспорно. Всичко, идващо от Сатана, без значение колко е съобразено с човешките представи или вкусове, без значение колко благоприлично изглежда, не е истината, а фалшификат.

Целта на разказването на тази история е да ви накарам да видите светлината, да ви накарам да разберете какво е истината, какво придобиват хората от вярата в Бог, какво означава за Бог да накара хората да променят нрава си и да придобият истината. И дали истината, изговаряна от Бог, и Неговите изисквания имат връзка с онова, което човек може да си представи, или с мислите, гледните точки и различните разбирания, които са породени от образованието и обуславящото въздействие на неговата национална и социална среда. Всички вие трябва да разнищите тези въпроси и самостоятелно. Днес нашият пример обхвана едва един аспект. Всъщност в сърцето на всеки човек има премного неща от традиционната култура. Някои хора казват: „Тъй като от нас се очаква да отхвърлим йерархията, означава ли това, че мога да се обръщам към родителите си по име?“. Това добре ли е? Ако се обръщате към родителите си с „майко“ и „татко“, това означава ли, че продължавате да спазвате йерархията и сте се върнали към традиционната култура? Не. Обръщението към родителите трябва да продължи да бъде както подобава. Бог желае хората да се обръщат към тях с „мамо“ и „тате“. Такова трябва да е обръщението към тях. То е точно същото като обръщението на родителите ти към теб — „хлапе“, „сине“ или „дъще“. И така, какво се очаква да разберете най-вече от това, че ви разказах тази история? Какъв е основният проблем, който засяга? (Критерият ни за съдене на нещата трябва да се промени. За всичко трябва да се съди според Божиите слова и изисквания.) Точно така. Не си съчинявайте сляпо разни неща. Хората винаги искат да си създават собствена „истина“. Винаги, когато искат да направят нещо, си измислят няколко аргумента и теории, а след това няколко метода и вършат нещото независимо дали е правилно. Те практикуват това в продължение на години, придържайки се неотклонно към него, независимо дали носи резултат. И въпреки това продължават да смятат, че са великодушни, праведни и добри. Смятат, че нещата, които изживяват, са добри, и че това ги отрупва с възхвала и възхищение. И в крайна сметка все по-убедено се мислят за велики. Хората никога не размишляват, не се опитват да проумеят или пък да потърсят какви са Божиите изисквания по всеки въпрос, какви са принципите на действие за вършенето на всяко нещо и дали са демонстрирали преданост към Божието поръчение в процеса на изпълнение на своя дълг. Те не размишляват върху тези неща. Те размишляват само върху онези изкривени и нечестиви неща — нима това не е занимаване с нечестивост? (Да, така е.) Който е външно любезен, държи се уместно, образован е и спазва социалните норми, постоянно говори за благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и благонадеждност, и който говори с благородна елегантност и казва галещи ухото неща — вгледайте се дали такъв човек практикува истината или не. Ако той никога не практикува истината, то не е нищо повече от двуличник, който симулира доброта. Той е точно и пълно копие на Дамин. Що за хора са онези, които са изцяло съсредоточени върху това да имат добро поведение и да го използват, за да мамят другите да ги възхваляват и да им се възхищават? (Двуличници.) Тези хора имат ли духовно разбиране? (Нямат.) Могат ли хора, които нямат духовно разбиране, да практикуват истината? (Не могат.) Защо не могат? (Те не разбират какво е истината, затова просто възприемат някакво външно добро поведение и неща, които хората смятат за добри, за истината и ги практикуват.) Това не е основното. Независимо до каква степен не разбират истината, нима все още не знаят някои очевидни принципи на вършене на нещата? Когато им кажеш как да си изпълняват дълга, те не могат ли да разберат? Такива хора имат една отличителна черта: нямат никакво намерение да практикуват истината. Независимо какво казваш, те няма да те послушат. Просто ще правят и казват онова, което им харесва. Напоследък често говорим за различните проявления на антихристи. Погледни хората около теб: виж кой е показал някаква промяна и чие поведение и принципи за вършене на нещата не са се променили изобщо. Чии сърца остават равнодушни, независимо колко общуваш с тях, и кои все още не се променят или нямат намерение да се променят, и продължават да вършат нещата така, както си искат, дори да могат да свържат съдържанието на твоето общение със себе си. Срещали ли сте такива хора? Срещали сте, нали? Защо някои водачи и работници биват освободени? Защото не практикуват истината, не вършат реална работа. Разбират всякакви видове доктрини и упорито действат по своите си начини. Независимо как разговаряш за истините принципи, те продължават да имат свои правила, оставайки вкопчени в собствените си възгледи и глухи за всички останали. Просто правят каквото си искат. Ти казваш едно, те правят друго. Подобни водачи и работници трябва да бъдат освободени, нали? (Да, трябва.) Наистина трябва. По какъв път са поели тези хора? (Пътят на антихриста.) След като вървят по пътя на антихриста, и ако измине достатъчно време, те самите ще се превърнат в антихристи. Въпросът е само колко дълго ще отнеме. Ако, независимо как разговаряш за истината с тях, те все още отказват да я приемат и изобщо не се променят, това наистина е проблемно и те вече са станали антихристи.

Кое ви вдъхнови най-силно в разказаната днес история? Че за хората е лесно да се отклонят. Защо е лесно за хората да се отклонят от правия път? Първо, хората имат покварен нрав. Второ, в мислите и дълбоко в сърцата си хората не представляват празен лист, независимо от възрастта. И така, какви съвети ви дава тази история? За хората е лесно да се залутат — това е първото. Второ, хората имат склонност да се придържат към онова, което смятат за добро и правилно, сякаш то е истината, считайки библейското знание и духовни доктрини за Божии слова, които да се практикуват. След като вече разбирате тези два проблема, какво ново разбиране, идеи или планове имате за пътя, по който трябва да вървите в бъдеще, и за всяка задача, която трябва да изпълните в бъдеще? (Когато вършим неща в бъдеще, не бива да действаме въз основа на онова, което смятаме, че е правилно. Първо, трябва да вземем предвид дали мислите ни са съобразени с онова, което желае Бог, и дали отговарят на Божиите изисквания. Трябва да намерим принципи за практикуване в Божиите слова и след това да продължим. Само по този начин можем да сме сигурни, че практикуваме истината и че пътят, по който вървим във вярата си в Бог, е правилен.) Трябва да положите усилия по отношение на Божиите слова. Престанете да правите собствени предположения. Нямаш духовно разбиране. Заложбите ти са малки. И колкото и големи идеи да ти хрумнат, те не са истината. Дори да си уверен, че извършеното от теб е безупречно и правилно, все пак трябва да го представиш на братята и сестрите за общение и потвърждение, или да го съпоставиш със съответните слова на Бог. Можеш ли да постигнеш сто процента безупречност по този начин? Не непременно. Все още може да имаш някакви отклонения в своята практика, освен ако не си разбрал напълно истините принципи и източника на казаното от Бог. Това е един аспект. Какъв е вторият? Ако хората се отклонят от Божиите слова, независимо колко здравомислещи или сговорчиви може да изглеждат действията им, те не могат да заменят истината. Всичко, което не може да замени истината, не е истината, нито е положително нещо. Ако не е положително нещо, тогава какво е? Определено не е нещо, което е угодно на Бог, нито е съгласно истината. То е нещо, което Бог заклеймява. Какви ще бъдат последиците, ако извършиш нещо, което Бог заклеймява? Ще накараш Бог да те ненавижда. Всички неща, които не идват от Бог, са негативни неща. Те идват от Сатана. Някои хора може да не разбират това. Нека разбирането дойде постепенно с натрупването на преживявания.

Днес критикуваме сериозно едно нещо. Какво критикуваме? Въпросът за обръщението към стара свиня-майка с „лельо свинке“, нали? Срамно ли е да наречеш свиня „лельо свинке“? (Да, срамно е.) Това е срамно нещо. Хората винаги искат да имат почетна титла. Откъде идва тази „почит“? Какво се има предвид под „почит“? За старшинство ли става дума? (Да.) Добре ли е постоянно да желаеш да бъдеш считан за старши, постоянно да се съсредоточаваш върху старшинството? (Не е.) Защо не е добре да се съсредоточаваш върху старшинството? Трябва да анализирате каква е значимостта на съсредоточаването върху старшинството. Толкова е лесно да се каже просто по този начин: „Бог не позволява хората да се съсредоточават върху старшинството. Защо тогава го подлагаш на безсмислено обсъждане? Говориш безсмислици, докато се преструваш на цивилизован. Никога не проявяваш внимание към интересите на Божия дом, докато изпълняваш дълга си, и винаги ги предаваш. Когато нещо засяга собствените ти интереси, не би се поколебал да предадеш интересите на Божия дом. Кого се опитваш да заблудиш, действайки като добър човек? Достоен ли си да бъдеш считан за добър?“. Ще е приемливо ли да се каже по този начин? (Да.) Какво трябва да се каже, за да стане дори още по-рязко? „Какви ги бръщолевиш? Ти си само едно тъпо прасе. Слабоумно същество, без никакво разбиране за истината. За какъв се представяш? Ти си образован, културен и вярваш в Бог. Прочел си толкова много Божии слова и все още мислиш, че вярваш доста силно в Бог. Но в крайна сметка дори не знаеш какво означава да практикуваш истината. Нима не си само едно тъпо прасе, пълен идиот?“. Това е всичко за тази история. Нека сега се върнем към основната тема на общението.