Кажете Ми, кой тип хора проявяват знаците и белезите на нечестивостта на антихристите? (Хората с дарби.) Кой друг? (Тези, които обичат да се изтъкват.) Тези, които обичат да се изтъкват — това не е достатъчно нечестиво. Макар че може да обичат да се изтъкват, те нямат желанието да контролират другите, не са стигнали толкова далеч — това е покварен нрав. Обмислете това обстойно: кои хора показват знаци и белези, които ти позволяват да откриеш на ранен етап по различните видове поведение и признаци в тях, че този нещастник е антихрист? (Надменни хора, които обичат статуса.) Надменността и любовта към статуса имат нещо общо, но това не стига достатъчно далеч. Нека да кажа нещо, а вие слушайте и вижте дали тази точка е от съществено значение или не. Някои хора постоянно изтъкват гледни точки, които се различават от истината и от положителните неща. Отвън може да изглежда, че те винаги искат да търсят евтина слава и да се открояват сред останалите, но това не е непременно така. Възможно е техните гледни точки да пораждат такова външно поведение. Всъщност, ако те наистина поддържат такива гледни точки, ще има сериозен проблем. Например, когато всички разговарят заедно и казват: „Трябва да приемем този въпрос от Бог. Ако не разбираме, първо трябва да се покорим“ — и всички са съгласни с това — правилна ли е тази гледна точка? (Да, правилна е.) Отклонява ли се от пътя този принцип на практикуване? (Не, не се отклонява.) Тогава що за думи изричат хората, които показват, че имат знаците и белезите на нечестивия нрав на антихриста? „Покорството е едно на ръка, но ти трябва да разбереш това, което става, нали? Отнасяй се сериозно към всичко, нали? Не можеш да се покоряваш объркано. Бог не иска от нас да се покоряваме небрежно“. Не е ли това вид аргумент? (Да, така е.) Някои хора казват: „Ако има нещо, което не разбираме, можем да чакаме търпеливо, като търсим общение с някого, който разбира. В момента никой от нас не разбира и не можем да намерим никого за общение, който да разбира. Така че нека първо се покорим“. Каква е гледната точка на антихристите? „Ах, вие, банда слабаци, покорявате се на всичко и слушате бог за всичко. Слушайте мен! Защо никой не ме е споменал? Нека ти представя едно задълбочено мнение!“. Те искат да споделят своите възвишени възгледи. Противопоставят се на това хората да практикуват истината, противопоставят се на това те да се придържат към истините принципи. Винаги искат да се правят на велики, да се заяждат, да прибягват до зли номера, да споделят възвишени възгледи и да карат хората да ги гледат по различен начин. Не е ли това знак за нечестивия нрав на антихристите? Не е ли това техният белег? Защо да е погрешно всички да се покоряват? Дори да се покоряват глупаво — погрешно ли е това? Бог би ли го заклеймил? (Не, не би го направил.) Бог не би го заклеймил. Какво право имат те да слагат прът в колелото и да всяват смут? Когато виждат хората да се покоряват на Бог, гневят ли се в сърцата си? Когато стават свидетели как хората се покоряват на Бог, в сърцата си те чувстват негодувание и недоволство, че не получават никакви ползи, че хората не им се подчиняват, не ги слушат, не търсят съветите им, и те стават нещастни — съпротивляват се в сърцата си, като си мислят: „На кого се покоряваш? На истината ли се покоряваш? Да се покоряваш на истината, е добре, но трябва да я проучим. И така, какво е истината? Покоряваш ли се по правилния начин? Не трябва ли поне да разбираш всички тънкости?“. Не е ли това техният аргумент? Какво се опитват да направят? Искат да всяват смут, да подвеждат хората. Като чуят това, някои вцепенени, ниско интелигентни и глупави хора биват подведени, докато тези с проницателност ги опровергават, като казват: „Какво правиш? Завиждаш и ревнуваш, че се покорявам на Бог ли? Нещастен си, когато се покорявам на Бог, но си доволен, когато се подчинявам на теб? Нима е единствено правилно всички да се подчиняват на теб, да слушат теб и да правят каквото кажеш ти? Това, което казваш, съобразено ли е с истината?“. Като видят това, те си мислят: „Някои хора имат проницателност — засега ще изчакам“. Накратко, когато всички практикуват в съответствие с истините принципи, те нямат търпение да изскочат на преден план. Колкото повече всички се подчиняват на Бог, покоряват се на подредбите на Божия дом, практикуват в съответствие с Божиите слова, справят се с въпросите според работните разпоредби и принципи, толкова по-неловко се чувстват те и толкова по-разстроени и неспокойни стават. Това е знак за нечестивата същност на антихристите. Стига всички да слушат Божиите слова, да практикуват истината и да се справят с въпросите според принципите, те изпитват неловкост и безпокойство. Не е ли това проблем? (Да, така е.) Ако никой не чете Божиите слова или ако ги чете и не разговаря за тях, ако просто слуша антихристите, тогава те са във възторг. Какъв проблем онагледява това? Те никога не разговарят за Божиите слова. Стига всички спокойно да разговарят за Божиите слова и антихристите да виждат, че никой не им обръща внимание, че не ги слуша, че не могат да придобият преклонението му, статусът им е застрашен и те са в опасност — именно тогава те спъват нещата, за да всеят смут, като предлагат ерес или заблуда, за да те подведат и смутят, карат те да не си сигурен дали това, което току-що си обсъждал, е правилно или погрешно. Точно когато всеки най-накрая е разбрал нещо чрез общение, те изричат няколко дяволски думи, за да размътят водата. Не е ли това нечестивият нрав на антихристите? На кое проявление съответства този нечестив нрав? (Враждебност към истината.) Точно така. Колкото повече всички разбират истината, толкова по-разстроени се чувстват те. Не е ли това враждебност към истината? Не съответства ли? (Да, съответства.) Срещали ли сте подобни хора? Докато всички разговарят за нещо, те мълчат дълго време. Накрая, когато в общението има известна яснота, те се появяват и след като се появят, представят предизвикателен въпрос, за да затруднят тези хора. Намерението им е да кажат: „Нека ви покажа, ще видите на какво съм способен! Вие разговаряте за истината, не ме слушате, пренебрегвате ме, не ви е грижа за мен и не ми обръщате внимание, затова ще ви поставя труден въпрос, за който да разговаряте, и ще ви объркам всички до един!“. Нима това не е дявол? (Да, такъв е.) Това е дявол, същински антихрист.

Някои хора се чувстват особено доволни винаги когато чуят, че даден човек е негативен или слаб. Особено когато видят някой да смущава църковния живот, някой да върши лоши неща, за да хвърли в хаос църковното дело, или станат свидетели как някой сляпо сее раздори — те са направо във възторг и едва се сдържат да не пуснат фойерверки и да не празнуват. Какво не е наред с такива хора? Защо толкова злорадстват над чуждите неволи? Защо в този решаващ момент не могат да застанат на страната на Бог, да защитават интересите на Божия дом? Не са ли такива хора неверници? Не са ли слуги на Сатана? Всички вие трябва да премислите дали проявявате такова поведение, а също и да проверите дали около вас има такива хора и да видите как да разпознавате такива личности, особено когато виждате зли хора да вършат злодеяния — какво е вашето отношение? Просто страничен наблюдател ли си, който се наслаждава на зрелището, или би могъл и ти да тръгнеш по този път? Такъв човек ли си? Някои хора не се самоанализират по този начин. Те не обичат да виждат доброто в хората, предпочитат всички да са по-лоши от тях — тогава изпитват радост. Например, когато видят да бъде кастрен някой, който отдава всичко на Бог, или да прегреши някой, който искрено вярва в Бог, те тайно ликуват и казват: „Хм, и твоят ден дойде. Ти отдаде всичко на бог — и какво стана сега? Онеправдан си, нали? Претърпял си загуба, нали? Какъв е смисълът да отдаваш всичко? Винаги говориш правдиво, а сега те кастрят, нали? Заслужаваш си го!“. Защо са в такъв възторг? Не е ли това злорадство? Нима сърцата на такива хора не са на грешното място? Когато видят някой да причинява смущения в делото на Божия дом, те са щастливи. Когато видят делото на Божия дом да търпи загуба, те са щастливи. Какво е това, което ги прави щастливи? Те си мислят: „Най-накрая някой, който като мен не обича истината, да причини загуба на интересите на божия дом и да не изпитва абсолютно никакво угризение“. Ето това ги прави щастливи. Не е ли това нечестиво? (Да, така е.) Изключително нечестиво е! Има ли такива хора сред вас? Има някои хора, които през повечето време няма да си затананикат никаква мелодия, но щом видят някой да направи грешка, изведнъж започват да пеят, извиват снаги, изглеждат изключително доволни и си мислят: „Днес най-накрая имам добри новини. Толкова съм щастлив, ще си взема една-две допълнителни порции ориз!“. Що за нрав е това? Нечестивост. Те няма да пролеят нито една сълза, нито ще се натъжат и за секунда, ако интересите на Божия дом са претърпели загуби. Не изпитват угризения, скръб или болка. Вместо това се чувстват щастливи и доволни, защото нечия грешка е довела до загуби за интересите на Божия дом и е посрамила Божието име. Не е ли това нечестивост? Не е ли това знак, че притежават нечестивата природа на антихристи? Това също е знак.

Казват, че някои в евангелските екипи са красноречиви говорители. Те са слушали проповеди години наред и са обобщили набор от доктрини, говорят надуто където и да отидат, никога не им липсват думи, когато проповядват, което напълно показва собствените им дарби и красноречие. Някои хора виждат такива личности като доста способни и решават да ги последват. Какво казват накрая? „Ние слушаме общението на този човек, така че няма нужда да слушаме проповедите от горното. Няма нужда да слушаме и божиите слова. Общението на този човек ги замества“. Не са ли тези хора в опасност? (Да.) Тези хора са в голяма опасност. Те обичат действията и поведението на антихристите, както и тяхната наглост, варварство и нечестивост. Обичат това, което антихристите обичат, и изпитват неприязън към това, към което антихристите изпитват неприязън. Обичат знанието, ерудицията, доктрините и различните богословски теории, ереси и заблуди, проповядвани от антихристите. Прекланят се пред тези неща. До каква степен се прекланят пред тях? Дори в сънищата си нощем изричат тези думи. Сериозно ли е това? Когато преклонението им достигне това ниво, могат ли тези хора все още да следват Бог? Някои може да кажат: „Това е грешно. Те все още са в църквата, все още вярват в Бог“. Все още не са имали възможност. Щом намерят човека или обекта, на когото искат да се прекланят, могат да напуснат Бог по всяко време. Не е ли това знак, че притежават нечестивата същност на антихристите? (Да.) Можете ли да разпознаете такива хора, когато ги видите? (Да, можем.) В миналото може би не сте знаели колко сериозна е природата на такива въпроси. Сега, когато отново срещнете такива хора, все още ли в съзнанието си ще имате въпроси за тях? Бихте ли ги пренебрегнали? (Не, не бихме.) Тогава придобили ли сте известна проницателност по отношение на такива хора? (Да, придобил съм.) Това са някои от знаците и информацията, които те разкриват. Тоест, щом тези хора получат възможност или статус, или някой ги подведе, те могат да предадат Бог по всяко време и навсякъде. Могат ли хората да видят техните разкрития и тяхната нечестива същност? Има ли някакви следи, които хората могат да видят? (Да, има.) Би трябвало да има. Ако не бях споменал тези неща, вие може би щяхте да си помислите: „Кой проявява тези белези? Кой разкрива тези знаци? Никой, не съм виждал никого“. Чрез Моето обсъждане на тези знаци, не сте ли открили, че съществуват такива хора? Някои от тях са последователи, а други са водачи и работници. Това е третият знак, че човек притежава нечестивата същност на антихристите.

Хората, които притежават нечестивата същност на антихристите, имат още един отличителен белег — нещо, което е общо за всички тях. Под прикритието, че обичат истината и копнеят за истинския път, тези хора идват да слушат проповеди, да научат различни знания и съдържание, свързани с истината, и да се подготвят с богословски теории и знания, след което използват тези теории и знания, за да водят словесни битки с водачи и работници, употребяват ги, за да заклеймяват определени личности, да подвеждат и убеждават други, и дори да дават на определени хора така наречените ресурс, съдействие и поене. От едно нещо обаче става ясно, че не са любители на истината. Кое е това нещо? Независимо как тези хора се подготвят и проповядват, те само говорят и казват разни неща, като просто се въоръжават, но никога не решават въпросите според истините принципи. Какво означава „никога“? Означава, че не могат да изрекат нито една истинска дума, че никога не са били честни и никога не са платили цената да се избавят от предимствата на статуса. Независимо от случая, докато говорят и действат, те винаги полагат максимални усилия в името на собствената си слава, придобивки и статус. Въпреки че отвън изглежда, че плащат цената и обичат истината, нечестивата им същност остава непроменена. Какъв е проблемът тук? От една страна, тези хора никога не търсят истините принципи в действията си. От друга страна, дори и да знаят истините принципи и пътя на практикуване, те не ги практикуват. Това е знак, че притежават нечестивата същност на антихристите. Без значение дали имат статус и дали изпълняват дълга си да проповядват евангелието, или са водачи и работници, каква е тяхната характеристика? Могат само да изразят правилните доктрини, но никога не вършат правилните неща. Това е тяхната характеристика. Говорят доктрини по-ясно от когото и да било, но вършат нещата по-зле от всеки друг — не е ли това нечестиво? Това е четвъртият знак, че човек притежава нечестивата същност на антихристите. Проверете сами и преценете дали около вас има много хора с нечестивата същност на антихристи. След като изброих тези неща, вие може да прецените дали около вас има доста такива хора. Какъв процент представляват те? Повече водачи ли са или обикновени вярващи? Не мислеха ли някои от вас преди, че само водачите имат възможност да станат антихристи? (Така беше преди.) Е, променила ли се е тази гледна точка сега? Антихристите не стават такива, защото имат статус. Те са били същите нещастници дори когато не са имали статус. Просто случайно става така, че се озовават на ръководна позиция и истинският им облик на антихристи бързо е разобличен, подобно на плесен, която при подходяща температура и почва ферментира бързо и разкрива истинското си лице. Ако няма подходяща среда, може да отнеме малко повече време да се разкрие природата им същност, но това по-бавно разкриване не означава, че им липсва тази природа. С такава природа хората неизбежно ще действат и ще разкриват неща, а това разкрито поведение е знак и белег на нечестивата същност на антихристите. Притежават ли тези знаци и белези, те могат да бъдат окачествени като антихристи.

Кажете Ми, практикуването на истината и справянето с въпросите според истините принципи изисква ли различни извинения и оправдания? (Не, не изисква.) Стига човек да има искрено сърце, той може да прилага истината на практика. Хората, които не практикуват истината, измислят ли различни извинения? Например, когато направят нещо погрешно, вървят срещу принципите и някой ги коригира, могат ли да слушат? Не слушат. Нима това, че не слушат, е всичко? В какво се състои тяхната нечестивост? (Намират извинение, за да те убедят, като те карат да мислиш, че са прави.) Ще намерят тълкуване, което е съобразено с твоите представи и фантазии, след което ще използват набор от духовни теории, които ти можеш да признаеш и приемеш, и които са съобразени с истината, за да те убедят, да те накарат да се съгласиш с тях и искрено да повярваш, че са прави — всичко това, за да постигнат целта си да подведат и контролират хората. Не е ли това нечестивост? (Да.) Това наистина е нечестивост. Ясно е, че са направили нещо грешно, в действията си са вървели срещу принципите и истината и не са успели да практикуват истината, но въпреки това измислят набор от теоретични оправдания. Това е наистина нечестиво. Това е като вълк, който яде овца. Първоначално в природата на вълка е заложено да яде овце и Бог създаде този вид животно да яде овце — овцете са неговата храна. Но след като я изяде, вълкът все още намира различни извинения. Имаш ли някакви мисли относно това? Ти си мислиш: „Ти изяде овцата ми, а сега искаш да си мисля, че е трябвало да я изядеш, че е било разумно и уместно да я изядеш, и дори трябва да ти благодаря“. Не се ли чувстваш ядосан? (Да.) Докато си ядосан, какви мисли ти минават през ума? Мислиш си: „Този тип е твърде нечестив! Ако искаш да я изядеш, давай, ти просто си такъв. Едно на ръка, че изяде овцата ми, но дори измисляш куп причини и извинения и искаш в замяна да ти бъда благодарен. Не е ли това да бъркаш правилното с грешното?“. Това е нечестивост. Когато вълкът иска да изяде овцата, какви извинения намира? Казва: „Агънце, днес трябва да те изям, защото миналата година ме обиди и аз трябва да ти отмъстя“. Агнето, чувствайки се онеправдано, казва: „Аз дори не бях родено миналата година“. Когато вълкът осъзнава, че се е изразил погрешно и е сбъркал възрастта на агнето, казва: „Е, тогава това няма да го броим, но все пак трябва да те изям, защото последния път, когато пих вода от тази река, ти ми размъти водата, така че трябва да ти отмъстя“. Агнето казва: „Аз съм надолу по течението, а ти си нагоре. Как бих могло да замърся водата нагоре по течението? Ако искаш да ме изядеш, просто давай и ме изяж. Не си търси различни оправдания“. Това е природата на вълка. Не е ли това нечестивост? (Да, така е.) Същата ли е нечестивостта на вълка като тази на големия червен змей? (Да.) Това описание най-добре пасва на големия червен змей. Големият червен змей иска да арестува хората, които вярват в Бог. Иска да обвини тези хора в престъпления. Затова първо създава определени привидности, изфабрикува определени слухове и след това ги разпространява по света, за да накара целия свят да се надигне и да те заклейми. Приписва множество обвинения на тези, които вярват в Бог, като например „смущаване на обществения ред“, „издаване на държавни тайни“ и „подриване на държавната власт“. Освен това разпространява слухове, че си извършил различни престъпления и ти приписва тези обвинения. Всичко наред ли ще е, ако откажеш да ги признаеш? Дали изобщо става въпрос за това да ги признаеш? Не. Реши ли веднъж да те арестува, тогава точно като вълка, който е решен да изяде овцата, той търси различни оправдания. Големият червен змей създава определени привидности, като твърди, че ние сме направили нещо лошо, а всъщност са го направили други хора. Той прехвърля вината и натопява църквата. Можеш ли да спориш с него? (Не.) Защо не можеш да спориш с него? Можеш ли да го убедиш с ясни доводи? Смяташ ли, че като му говориш разумно и му обясниш ситуацията, той няма да те арестува? Надценяваш го. Преди да успееш да си довършиш изречението, ще те хване за косата, ще блъсне главата ти в стената и след това ще те попита: „Знаеш ли кой съм аз? Аз съм дявол!“. Ще последва жесток побой, заедно с денонощни редуващи се разпити и изтезания, и тогава ще се кротнеш. В този момент ще осъзнаеш: „Тук няма място за доводи. Това е капан!“. Големият червен змей не говори разумно с теб — мислиш ли, че създава тези привидности непреднамерено, случайно? Зад това стои заговор и той е планирал следващия си ход. Това е само прелюдия към действията му. Някои хора може все още да си мислят: „Те не разбират въпросите, свързани с вярата в Бог. Ако им ги обясня, всичко ще е наред“. Можеш ли да ги обясниш ясно? Той те е натопил за нещо, което не си извършил — можеш ли все още да обясниш нещата ясно? Когато те натопи, нима не знаеше, че не си го извършил? Не е ли наясно кой го е извършил? Знае много добре! Тогава защо ти лепва вината? Ти си този, когото той залавя. Смяташ ли, че когато ти лепва вината, той не знае, че с теб се отнасят несправедливо? Той иска да се отнася несправедливо с теб, да те арестува и преследва. Това е нечестивост.

Всеки човек с нечестивата същност на антихрист изпитва неприязън към истината и по своята същност я мрази. В сърцето си не приема истината ни най-малко и няма намерение да я практикува. Ако си мислиш, че му липсва разбиране за истината и се опиташ да разговаряш с него за нея, какво ще се случи в резултат на това? Ще удариш на камък — сбъркал си човека. Той не е човек, който приема истината, и ти не бива да разговаряш с него. Вместо това трябва да му дадеш урок и да бъдеш твърд с него, като кажеш: „Откога изпълняваш дълга си? Как можеш да се отнасяш към дълга си като към незначителен въпрос? Това твоята собствена работа ли е? Кого предизвикваш? Ти не си против мен. Ти си против Бог и истината!“. Не трябва ли да му дадеш урок? Полезно ли е да се разговаря за истината с него? Не, не е. Защо не е полезно? Той е вълк, а не изгубена или заблудена овца. Може ли вълк да практикува истината? Не. Каква е природата на вълка? (Нечестивост.) В момента, в който види овца, му потичат лигите, очите му са пълни с образи на вкусна храна, а овцата е предопределена да бъде неговата храна. Това е неговата природа. Това е нечестивост. Ако му кажеш: „Овцете са толкова клети и кротки. Моля те, не ги яж. Избери друго кръвожадно животно, което да изядеш, става ли?“. Може ли да разбере? Не може. Това е природата му. Някои хора не практикуват истината и намират различни оправдания — това е природата им. Каква е тази природа? Това е нечестивост. Независимо колко низки, непокорни или отявлено противоречащи на принципите са техните действия, те все пак искат да спасят реномето си. Дори и да са против истината, те искат да го направят по грандиозен и достоен начин. Не е ли това нечестивост? Нарушаването на истината положително или негативно нещо е? (Негативно.) Как може нещо негативно да бъде направено по грандиозен, достоен и почтен начин? Не е ли малко неестествено да се опитваш да съчетаеш тези два аспекта? Това е нечестивост: това е поведението и проявлението на онези, които имат нечестивата същност на антихристи. Би могло да звучи противоречиво, но те просто така действат, това е техният нрав и това, което разкриват. Те таят омраза към истината, никога не я приемат — това са антихристи, това е нечестивата природа същност на антихристите. Колко белега има нечестивата същност на антихристите? (Четири.) Общо са четири. Не са ли тези четири знака достатъчни, за да ги разпознаете? Нечестивостта изначално съдържа коварни и измамни елементи, а когато коварните и измамни елементи достигнат своята крайност, те се окачествяват като нечестив нрав. Антихристите олицетворяват този вид нечестив нрав.

3 септември 2019 г.