Едно автентично човешко същество обича неща и се стреми към неща, които са съобразени с човешката природа, съвест, нормално човешко мислене и реален живот, които са нормални и практически, лишени от изопачаване или чудатост, не са абстрактни, нито кухи, и не са свръхестествени. По отношение на тези неща един нормален човек трябва да може да ги цени, да се справя с тях правилно и да ги приема като нещо обичайно, като се отнася към тях като към положителни неща. Точно обратното, когато някои личности се сблъскат с тези истини, тясно свързани с различни аспекти на реалния живот, като хранене, обличане, подслон, транспорт, поведение и лични постъпки, те ги омаловажават, пренебрегват и не ги зачитат. Какъв е проблемът тук? Това е проблем с техните предпочитания и природа същност. Колкото по-положително е нещо, колкото повече е нещо, което Бог обича, което Той иска и което Той прави, и колкото повече съответства на това, което според Божиите намерения Той се надява хората да постигнат и приемат, толкова повече тези хора го оспорват, изучават, противопоставят му се и го осъждат — не е ли нечестиво това? Изключително нечестиво е! Антихристите са доста популярни сред невярващите. Ако Аз бях сред невярващи, кое би било по-лесно прието от тях — антихристите или въплътеният Бог? (Антихристите.) Защо? Какво предпочитат невярващите — порядъчни хора или нечестиви хора? (Нечестиви хора.) Предпочитат ли онези, които ги ласкаят и се подмазват, или онези, които са честни? (Онези, които ги ласкаят и се подмазват.) Точно така, те предпочитат такива личности. Ако не знаеш как да използваш тактики, за да управляваш различни междуличностни отношения в една група, и не знаеш как да манипулираш или контролираш различни хора чрез стратегии, в тази група може ли да има място за теб? Ако си твърде порядъчен, винаги говориш истината, можеш да прозреш същността на много проблеми и след това да изкажеш истините, които си прозрял и разбрал, може ли някой да приеме това? Не, никой на този свят не може да го приеме. В този свят не очаквай да говориш истината — ако го правиш, ще си навлечеш неприятности или ще стигнеш до беда. Не очаквай да си честен човек — няма бъдеще в това да си такъв. Ами антихристите? Те са ненадминати в това да казват лъжи, умело да се прикриват и да се представят за величествени, достойни и добродетелни, като карат хората да им се прекланят. Те са ненадминати в тези неща и това, което харесват, е подобно — харесва им да обсъждат празни знания и начетеност, както и да сравняват дарби и стратегии. Например в една компания или група хора това да притежаваш най-големите знания и начетеност не е основното нещо, нито е главният фактор при определянето на позицията на човек в тази компания. Кой е главният фактор? (Стратегии и талант.) Точно така, това са стратегии и талант. Без тях притежанието на обширни познания е безполезно. Да предположим например, че си се върнал от чужбина и си напълно невеж за правилата на играта в тази група хора у дома. Ако прилагаш правилата, разпоредбите и принципите за постъпки на чуждестранните компании, ще удариш на камък. Нима не е така? (Да.) Точно така е. Трябва да имаш стратегии и трябва да си зъл и нечестив, за да се издигнеш на по-висока позиция. Точно като определени жени: въпреки че имат съпруг, който да ги издържа, те не са доволни. За да се откроят и да получат слава, придобивки и статус, те прибягват до всякакви необходими средства. Дори се занимават с ласкателства и когато е необходимо, предлагат услугите си на компаньонки, и всичко това после без следа от срам или чувство на вина или задълженост към съпрузите или семействата си. Ти би ли могъл да направиш това? Звучи ти отвратително и не можеш да го направиш. Така че как можеш да се издигнеш на по-висока позиция сред тях? Няма начин. Всичко това се постига, като продаваш душата си и използваш различни нечестиви методи. Харесва ли ти този начин на действие? (Не.) Сега казваш, че не ти харесва, но когато един ден те притиснат в ъгъла, ще започне да ти харесва. Ако хората те тормозят и измъчват по цял ден, създават ти трудности, намират ти кусури и искат да те изритат, може да се наложи да продадеш тялото си, за да запазиш работата си. Ще трябва да научиш всички нечестиви трикове, които те използват, и накрая ще станеш точно като тях. В момента твърдо заявяваш: „Не харесвам този набор от тактики. Не искам да бъда такъв тип човек. Не съм толкова нечестив. Не искам да продавам тялото си. Не харесвам парите. Достатъчно е да имам какво да ям и да облека“. Що за човек си? Ти си нищо. Ти си такъв, какъвто те е покварил Сатана. Мислиш ли, че можеш да си господар на себе си? Хората се променят със средата, имат покварен нрав и ти просто не можеш да преодолееш славата, придобивките, статуса, парите и всякакви изкушения. Ако ти беше в тази среда, щеше да си точно толкова неспособен да се контролираш. Сега сцената за невярващите е като месомелачка. Щом човек бъде смлян в нея, няма начин да оцелее. Сега, като изпълняваш дълга си в Божия дом, с Божията закрила и без никой да те тормози, можеш да живееш мирно в присъствието на Бог. Ти си невероятно благословен, така че се радвай на това тихомълком! Ако не изпълняваш правилно дълга си и се сблъскаш с малко кастрене, не бива да се чувстваш онеправдан. Получил си големи благословии, не знаеш ли това? (Да.) Кажи Ми, какво е за невярващите да бъдат в „месомелачката“? За тях е по-добре да са мъртви. Малкото страдание, което понасяш в Божия дом, е това, което хората трябва да понасят. Изобщо не е твърде болезнено. Хората обаче не са доволни и не желаят да се покаят, без значение как ги кастрят. Но когато ги изпратят у дома, те не са готови да се върнат при невярващите, защото чувстват, че са твърде зли и лоши. Когато действително се изправят пред смъртта, хората не искат да умрат. Всеки цени живота и следва принципа: „По-добре лош живот, отколкото добра смърт“. Щом видят гроба си, избухват в сълзи. Хората сега знаят, че не е лесно да се оцелее сред невярващите. Ако искаш да живееш с достойнство и да си изкарваш прехраната въз основа на способностите си, няма начин да го направиш. Само способностите не са достатъчни. Трябва да си и достатъчно нечестив, зъл и злонамерен, за да успееш. Какво притежаваш? Някои хора казват: „Сега притежавам известна нечестивост, но не достатъчно злина“. Това е лесно. Влез в „месомелачката“ и за по-малко от месец ще станеш зъл. Ако си добър човек, ще искат да те убият. Пощадиш ли ги, те няма да те пощадят, така че трябва да се бориш, за да оцелееш. Станеш ли зъл, няма връщане назад и ставаш дявол и ти. По този начин се формира нечестивостта. Светът на невярващите е толкова мрачен и нечестив. Как могат хората да се освободят от сатанинското влияние на мрака и нечестивостта? Те трябва да разберат истината, за да постигнат спасение. Сега, когато вярваш в Бог, ако искаш да бъдеш спасен и освободен от влиянието на Сатана, това не е прост въпрос. Трябва да се научиш да се покоряваш на Бог, да имаш богобоязливо сърце, да прозреш много неща, а освен това принципите ти на поведение трябва от една страна да са мъдри, а от друга — да не оскърбяваш Бог. Също така, не се домогвай винаги до слава и придобивки и не се стреми постоянно да се наслаждаваш на предимствата на статуса. Достатъчно е просто да имаш какво да ядеш и да не умираш от глад. Трябва да се молиш на Бог, като искаш да ти бъде дарена благодат по този начин, за да получиш закрила. Ако винаги таиш прекомерни желания, това не е разумно и Бог няма да чуе молитвите ти.

Относно нечестивата природа на антихристите, днес разговаряме основно за третото проявление, а именно пред какво се прекланят антихристите. Пред какво се прекланят антихристите? (Знание и начетеност.) Знание и начетеност, а също и още нещо — дарби. Какво включват знанието и начетеността? Включват това, което се намира в книгите, изучавани в света, придобитото преживяване от занимания в сфери, свързани със знанието, както и различните ограничения, правила и разпоредби, проповядвани в обществото относно морала, човешката природа, поведението и т.н. Освен това те включват знания от различни области на науката. Например някои хора не вярват в прераждането, споменато в Божиите слова. Ако някой ден обаче научните изследвания открият, че хората имат душа, защото след смъртта нещо напуска тялото и теглото на човека намалява с определено количество, което евентуално би могло да е теглото на душата, тогава те може и да повярват. Независимо как говори Бог, те не вярват, но щом учените измерят нещо въз основа на теглото, те вярват. Доверяват се само на науката. Някои хора вярват само в държавата, в правителството и в тълкувания на свързана с това информация, теории и известни личности. Те се доверяват само на това. Не приемат сериозно Божиите слова, учения, напътствия или изказвания. Но щом чуят някоя знаменитост да говори, веднага я приемат и дори ѝ се прекланят и разпространяват думите ѝ. Например Бог каза, че манната, която Той спуска за хората всеки ден, не може да се съхранява и не бива да се яде на следващия ден, тъй като няма да е прясна, но те не повярваха на Божиите слова. Мислеха си: „Ами ако бог не изпрати манна и останем гладни?“. Затова намериха начин да я събират и съхраняват. Бог изпрати манна на втория ден, а те продължиха да я събират. Бог изпрати манна на третия ден, а те продължиха да я събират. Бог изричаше едни и същи слова всеки ден, а те постоянно действаха по начин, който е в разрез с Божиите наставления. Никога не вярваха на Божиите слова, нито ги слушаха. Един ден един учен направи изследване и каза: „Ако манната не се изяде в същия ден, а се остави за следващия, дори и да изглежда прясна отвън, съдържа бактерии, които могат да причинят стомашно заболяване при консумация“. От този ден нататък те спряха да я събират. За тях едно изказване на учен надделява над десет изказвания на Бог. Не е ли това нечестиво? (Да, нечестиво е.) На думи признаваха, че Божиите слова са истината, и признаваха Бог, следваха Го и искаха да получат благословии от Него. В същото време се радваха на дадените от Бог благодат и благословии, наслаждаваха се на Божията грижа и закрила, но извън това не се вслушваха в нито едно изречение от това, което Бог изричаше, за което ги наставляваше и инструктираше или им възлагаше да направят. Ако някой вещ и учен човек с власт и положение кажеше нещо или изречеше някаква заблуда, те веднага го приемаха, без значение дали е правилно или грешно. Какво се случва тук? Това е нечестиво, твърде нечестиво! Например казах на някои хора да не ядат сладки картофи заедно с яйца, тъй като това може да причини хранително отравяне. На какво се основава Моето твърдение? Не си измислям: имало е случаи на хора, които са получавали хранително отравяне, като са яли и двете едновременно. След като чуе това, каква би била реакцията на един нормален човек? Той би си помислил: „В бъдеще няма да ям яйца, когато ям сладки картофи, поне не в следващите два-три часа“. Той би приел това сериозно и би променил хранителните си навици. Някои хора обаче не биха повярвали. Те биха казали: „Хранително отравяне от едновременно ядене на яйца и сладки картофи ли? Това е невъзможно. Ще ги ям заедно, пък да видим дали ще получа хранително отравяне!“. Що за човек е това? (Нечестив.) Намирам този човек донякъде за подъл! Аз казвам едно, а той настоява да ги яде заедно. Това не е ли подло? Той конкретно се противопоставя на това, което е правилно, вярно и положително, предизвиква го и се бори срещу него — това е нечестиво. Поквареното човечество цени високо нечестивостта и властта. Без значение каква заблуда изтъкват дяволи и сатани, хората могат да я приемат безпрекословно, докато Бог изразява много истини, но хората не желаят да ги приемат и дори си формират много представи. Ето още един пример. В много селски райони в Съединените щати има девствени гори, където често бродят диви животни. Препоръчително е да имате компания, когато излизате, и е най-добре да не излизате през нощта, освен ако не е необходимо. Ако се наложи да излезете, трябва да вземете предпазни мерки, да отидете с някого или да носите оръжие за самозащита — страх лозе пази. Някои хора казват: „Нищо няма да се случи. Бог ще ме пази“. Не е ли това да подлагаш Бог на изпитание? Вземането на тези предпазни мерки е това, което хората трябва да направят. Имаш глава, сърце и дух, така че защо настояваш за Божията закрила? Не подлагай Бог на изпитание. Прави това, което трябва да правиш. Ако случайно срещнеш свирепо диво животно, с което дори група от четирима или петима души не може да се справи, може все пак да оцелееш — това е Божията закрила. Някои хора наистина са виждали вълци и са чували вой на вълци и рев на мечки, което потвърждава съществуването на тези диви животни. Така че, когато казвам да не излизате през нощта, защото като нищо ще срещнете диви животни, нима просто си измислям? (Не.) Не се опитвам да плаша хората. След като чуят това, някои от тях казват: „Трябва да бъда по-предпазлив. Ще си намеря придружител, когато излизам, или за всеки случай ще нося оръжие за самозащита, ако срещна диви животни“. След като чуят това, някои хора го приемат сериозно, вярват и го приемат, след което прилагат на практика казаното от Мен. Това е просто приемане — по-лесно от това няма накъде. Има обаче определен тип хора, които отказват да слушат. Те казват: „Защо никога не съм виждал диво животно? Къде е? Нека се покаже. Ще се изправя срещу него и да видим кой е по-свиреп. Какво толкова страшно има в дивите животни? Вие всички сте просто плашливи и с малко вяра. Вижте моята вяра. Не се страхувам от мечки!“. Те умишлено излизат сами, просто се мотаят без причина. След хранене трябва да се разходят и настояват да отидат сами. Когато другите им предложат да си намерят придружител, те отговарят: „В никакъв случай, защо ми е придружител? Да имам придружител, би ме накарало да изглеждам жалък! Ще изляза сам!“. Те трябва да опитат. Що за човек е това? Нека дори не говорим за това дали срещат диви животни или не. Не е ли проблемно отношението им към такива въпроси? (Да, такова е.) Какъв е проблемът? (Нравът на такъв човек е нечестив.) Опитваш се да им говориш по сериозни въпроси, а те го вземат на шега. Има ли смисъл да се говори с такива хора? Подобни хора са по-лоши от зверове. Няма нужда да се занимаваш с тях.

Току-що говорихме за факта, че хората с нечестивия нрав на антихристи са особено чувствителни към знания, начетеност, дарби и определени специални таланти. Особено се възхищават на онези със специални таланти и високо ги уважават. Изпитват пълно страхопочитание и покорство към това, което казват такива хора. Какво е отношението им към общите познания, прозренията и истинската начетеност, които са полезни за хората и които онези с нормална човешка природа трябва да притежават, или към практическите и положителните неща, които са разбираеми в рамките на нормалната човешка мисъл? Презират ги, като не им обръщат никакво внимание. Всеки път, когато се разговаря за тези слова и истини по време на събирания, какво правят те? Чешат се по главите, някои са с полузатворени очи, изглеждат вцепенени и глуповати, а някои изглеждат потънали в мисли. Колкото повече в Божия дом се обсъждат сериозни въпроси, толкова по-малко заинтересовани стават те. Колкото повече се разговаря за истината, толкова повече ги наляга дрямка и се чувстват сънливи. Очевидно е, че тези хора изобщо нямат интерес към истината. Нима тези неверници не са отвъд изкуплението? Когато някои хора бяха в религията, те обичаха само да слушат другите да говорят на разни езици или да стават свидетели на странни неща, а това да видят невероятни неща веднага повдигаше духа им. Като Ме видят, някои хора обичат да казват: „Завърших с бакалавърска степен, специалност философия. Ти какво си учил?“. Аз казвам: „Не съм учил някакъв конкретен предмет. Мога просто да разбирам няколко йероглифа и да чета книги“. Те казват: „Е, тогава не можеш да се съизмерваш“. Аз отговарям: „Безполезно е да се сравняваме по това, но нека да разговаряме малко — имаш ли някакви трудности в момента?“. Как отговарят те? „Хм, какви трудности да имам? Нямам никакви трудности. Изпълнявам много добре дълга си!“. Когато разговарям с тях за истината, те губят интерес, прозяват се и им избиват сълзи, сякаш са обладани от дух. Ако продължа да разобличавам покварения им нрав, те просто грабват чашата си и си тръгват, без да искат да слушат повече. Колкото повече се опитвам да се разбирам добре с тях и да разговарям с тях като с равни, толкова повече Ме гледат отвисоко. Нима това не е неспособност да се оцени добрата воля? Имаше един човек, който можеше да шофира. Попитах го: „От колко години шофираш?“. Той каза: „Купих си кола, след като бях работил две години след завършването на колежа“. Аз казах: „Значи шофираш от доста години. Аз все още не мога да шофирам“. Нима тези Мои думи не показват приятелско отношение като към равен? Нима това не е разговор между хора с нормална човешка природа? (Да, така е.) След като чу това, той каза: „А? Още не можеш да шофираш? Тогава какво можеш да правиш?“. Аз казах: „Не мога да правя много неща. Знам само как да се возя в кола“. Попитах го: „Какъв дълг изпълняваш в момента?“. Той каза: „Работя в сферата на финансите и счетоводството. Умът ми е пълен с числа. В колежа бях пръв по математика и най-силен в точните науки. Имах потенциала да вляза в университета „Цинхуа“ или в Пекинския университет“. Аз казах: „Много съм зле по математика. От цифри Ме заболява главата. Предпочитам да уча думи, лексика, такива неща“. Той каза: „Да учиш това е безполезно. Хората, които учат хуманитарни науки, като цяло нямат бъдеще“. Вижте какво каза той. Притежава ли това някакъв нормален човешки разум? (Не, не притежава.) Когато говорих и общувах с него по такъв спокоен и приятелски начин, той не можа да се отнесе към въпроса правилно. Вместо това Ме гледаше отвисоко и Ме омаловажаваше. Ако беше срещнал някого със статус или знания, може би щеше да е различно. След като прекарахме известно време заедно, той започна да усеща следното: „Сближил съм се с бог, побъбрих си с него и имах вземане-даване с него“. Той си мислеше, че вече има някакъв капитал. Следователно тонът му се промени. Веднъж го попитах: „Чух, че някой не иска повече да изпълнява дълга си и желае да се прибере вкъщи. Прибра ли се този човек?“. Той отговори: „А, онзи ли? Той никога не е имал намерение да се прибира!“. Що за тон е това? Променил ли се е? Когато го срещнах за пръв път, той чувстваше, че не може да Ми хване цаката: беше почтителен и се държеше прилично, стоеше на заден план. Сега, когато е по-наясно, опашката му се е вирнала. Що за тон е това? В тона му има нотка на предизвикателство, равнодушие, пренебрежение и омаловажаващо и снизходително отношение, докато говори с Мен. Що за нрав е това? Това е нечестивост. Това човек с нормална човешка природа ли е? (Не, не е.) Един обикновен, нормален човек може да общува и да разговаря с теб нормално — това е най-нормалното нещо. Ако те тормозят, потискат или омаловажават, как ще се чувстваш? Като се отнасят с теб по този начин, проявяват ли някаква нормална човешка природа? Кажете Ми, ако такъв човек срещне световноизвестна личност, някого със статус и репутация, или своя шеф или началник, ще се осмели ли да подходи към тях по този начин? Не би се осмелил. С радост би се проснал в краката му, като би приел да се нарича с титли като нисшестоящ, подчинен, слуга, прост човечец, простосмъртен или плебей, за да разговаря с такива хора. Сред невярващите висшестоящите смазват подчинените си и като се има предвид, че си никой, кой би разговарял с теб спокойно и приятелски? Дори и понякога да говорят с теб, когато са в настроение, те не те зачитат. Отнасят се с теб като с нещо по-долно от човек, като те подритват без причина. Когато говоря и си бъбря с този човек спокойно и приятелски, не само че не получавам положителен отговор, но и се сблъсквам с презрение, омаловажаване, пренебрежение и подигравка. Дали е защото нещо не е както трябва в начина Ми на общуване с този човек или проблемът е в неговия нрав? (Защото нравът на този човек е твърде надменен.) Правилно, и Аз разсъждавах в тази посока. Отнасям се с всички по един и същ начин, така че защо някои реагират правилно, а други не? Хората като цяло могат да бъдат разделени на две категории: тези с човешка природа, които знаят как да уважават другите, разбират връзката си с Бог и знаят кои са, и тези, които са нечестиви и надменни, и им липсва самопознание. Кажете Ми, как наричате нещо, което е облечено в човешка кожа, но дори не знае кой е? Това е звяр без рационалност. Друг път го попитах: „Какво стана с въпроса, който ти дадох наставления да разрешиш преди няколко дни? Справи ли се с онези неща?“. Той отговори: „За какво говориш?“. Аз казах: „Онези едно-две неща, погрижихте ли се за тях? Бяха ли свършени?“. Напомних му два пъти и той най-накрая си спомни: „О, за онези неща ли говориш? Те бяха свършени отдавна“. Какъв вид тон се долавя в първата дума „О“? Отново е тон на презрение, като неговата дяволска природа се прояви още веднъж. Природата му си оставаше непроменена. Той си е просто такъв нещастник. Продължих да го питам как ги е свършил и той отговори: „Някои хора ги прегледаха и се справиха ей така“ — без повече подробности. Ако се бях опитал да разбера нещо по-конкретно, дори и да го изровех, нямаше да получа нищо. Аз му дадох наставления да се справи с една задача. Нямам ли правото да бъда информиран? (Да.) Тогава каква беше неговата отговорност? След като прие задачата от Мен, не трябваше ли да докладва как се е справил с нея? (Да.) Той обаче не докладва и през цялото време не можах да получа никаква актуална информация. Можех само да изпратя някого да се поинтересува как е бил разрешен този въпрос, но все пак нямаше отговор. В сърцето Си Си помислих: „Добре, ще те запомня. Не заслужаваш доверие. Не мога да ти поверявам нищо. На теб изобщо не може да ти се вярва!“. Що за дявол е това? Какъв е нравът на такъв човек? Нечестивост. Когато се отнасяш с него като с равен, обсъждаш нещата с него учтиво и се опитваш да бъдеш приятелски настроен, как го възприема той? Вижда го като твоя некомпетентност и слабост, смята те за мекушав. Не е ли това нечестивост? (Да, така е.) Това е чиста проба нечестивост. Въпреки че този тип нечестив човек не се среща много често, той съществува във всяка църква. Сърцето му е закоравяло, надменно, изпитва неприязън към истината, а нравът му е жесток. Именно този нрав и поведение потвърждават, че подобни хора са нечестиви. Те не само че не харесват положителните аспекти на нормалната човешка природа като доброта, толерантност, търпение и любов, но точно обратното — в сърцата си таят дискриминация и презрение. Какво се крие дълбоко в сърцата на такива хора? Нечестивост. Те са изключително нечестиви! Това е още едно проявление на нечестивостта на антихристите.

Днес съдържанието на нашето общение относно нечестивите проявления на антихристите е донякъде различно от предишните две общения и всяко от тях набляга на един аспект. Кажете Ми, дълбоко в сърцата си антихристите почитат знанието, начетеността, дарбите и специалните таланти — те дълбоко уважават тези неща — така че имат ли истинска вяра в Бог? (Не, нямат.) Някой би могъл да каже, че с времето може да се променят. Ще се променят ли? Не, няма, не могат. В природата им е да презират Божието смирение и скритост, Неговата истинска любов, Неговата вярност, Неговото милосърдие и грижа за човечеството. Какво още? Презират нормалността и практичността на това Бог да живее сред хората и още повече презират всички истини, които нямат отношение към знанието, начетеността, науката и дарбите. Могат ли такива хора да бъдат спасени? (Не, не могат.) Защо не могат да бъдат спасени? Защото това не е моментно разкриване на някакъв покварен нрав. Това е разкриване на тяхната природа същност. Без значение как ги съветват другите или за колко истина се разговаря с тях, нищо от това не може да ги промени. Това не е временно хоби, а дълбоко вкоренена у тях потребност от тези неща. Именно защото се нуждаят от знание, начетеност, дарби и специални таланти, това им позволява да почитат тези неща. Какво означава почитта? Означава да си готов да следваш и да получиш тези неща на всяка цена — ето какво предполага почитането. В името на това да получат тези неща, те са готови да понесат страдание и да платят всякаква цена, за да се сдобият с тях, защото това са нещата, които почитат. Някои дори казват: „Каквото и да поиска бог да направя, няма проблем. Мога да удовлетворя бог, стига той да не изисква от мен да се стремя към истината“. Те се надяват на това. Тези хора никога няма да приемат Божиите слова за истината. Дори да си седят спокойно, докато слушат проповеди и четат Божиите слова, това, което придобиват от тях, не е истината. Това е така, защото винаги съпоставят Божиите слова с човешките представи и фантазии, изучават Божиите слова с помощта на богословски познания, което прави придобиването на истината невъзможно за тях. Те се надяват да придобият знания, начетеност и някакъв вид информация или тайнство от Божиите слова — някакъв вид знания, за които копнеят и които търсят, и които са непознати за масите. След като получат тези непознати за хората знания, те обикалят и се хвалят с тях, като напразно се надяват да се въоръжат и да си създадат имидж с тези знания и начетеност, за да може животът им да е по-уважаван и по-пълноценен, да имат повече престиж и по-висок статус сред хората и да накарат хората да им вярват повече и да им се прекланят повече. Затова те неуморно се хвалят с определени значими неща, които са направили, които смятат за славни, както и неща, които според тях са впечатляващи, с които могат да се хвалят и които могат да използват, за да парадират със собствената си способност и уникалност. Където и да отидат, те проповядват един и същ набор от теории. Тези хора, независимо как четат Божиите слова или посещават събирания и слушат проповеди, не могат да разберат истината. Дори и да схванат малко от истината, категорично няма да я практикуват. Това е същността на такива хора и това е нещо, което никой не може да промени. Това е така, защото по рождение са надарени с нещо, което другите не притежават, а това, което обичат, е свързано с нечестивата им същност — това е фаталният им недостатък. Обречени са да не приемат истината, обречени са да следват пътя на Павел и са обречени да се противопоставят на истината и на Бог докрай. Защо е така? Защото не обичат истината. Никога няма да я приемат.

Преживявали ли сте нечестивостта на антихристите? Има ли подобни хора около вас? Имали ли сте контакт с такива хора? Защо отделихме време, за да обсъждаме тази тема на няколко сбирки? Обикновено, когато хората говорят за себепознание, често ги чувам да споменават нрава на надменност, самоправедност и измамност. Рядко обаче чувам хората да говорят за нечестивост. Сега, когато разговаряме за нечестивия нрав, често чувам хората да казват, че нечий нрав е нечестив. Изглежда сте придобили известно разбиране. В миналото, когато хората говореха за себепознание, винаги споменаваха надменността. Като погледнем на въпроса сега, кой нрав е по-сериозен — надменността или нечестивостта? (Нечестивостта.) Правилно. В миналото хората не осъзнаваха сериозността на проблема с нечестивостта. Всъщност нравът и същността на нечестивостта са по-сериозни от надменността. Ако нравът и природата същност на даден човек са изключително нечестиви, тогава нека ти кажа, че трябва да избягваш контакт с него — стой надалеч. Такива хора няма да вървят по правилния път. Какви ползи можеш да извлечеш от общуването и поддържането на контакт с нечестиви хора? Ако няма ползи, но имаш „антитела“, за да се съпротивляваш на тяхната нечестивост, тогава може да общуваш с тях. Имаш ли тази увереност? (Не.) Защо трябва да избягваш общуването с такива хора, ако нямаш тази увереност? Защото зад нечестивостта стоят още две неща — коварство и измамност. Повечето хора, на които им липсва разбиране за истината, както и преживяване и проницателност, лесно биват подвеждани. Ти можеш само да бъдеш укротен от тях и в крайна сметка ставаш техен пленник. Да станеш техен пленник може да се случи по два начина: или не можеш да ги победиш и в сърцето си се чувстваш непокорен, но по необходимост трябва да им се покориш на думи, или има друг начин, по който си напълно спечелен от тях. Това е така, защото в нечестивата природа на антихристите има нещо непознато за хората: те могат да използват различни средства, речи, методи, стратегии, начини и заблуди, за да те убедят да ги слушаш, да те накарат да повярваш, че са прави, точни и положителни, а дори да вършат зло, да нарушават истините принципи и да разкриват покварен нрав, в крайна сметка те ще обърнат нещата и ще накарат хората да мислят, че са прави. Те имат тази способност. Каква е тази способност? Тя е да бъдат силно подвеждащи. Това е тяхната нечестивост, че са силно подвеждащи. В сърцата им нещата, които харесват или не харесват, към които изпитват неприязън, които почитат и пред които се прекланят, са формирани от определени изопачени гледни точки. Тези гледни точки носят в себе си набор от теории, като всички те са правдоподобни заблуди, които са трудни за опровергаване от обикновените хора, защото те изобщо не приемат истината и дори могат да представят засукани аргументи за собствените си грешки. Без истината реалност не можеш да ги убедиш, като разговаряш с тях за истината. Крайният резултат е, че използват своите кухи теории, за да те опровергаят, като те оставят безмълвен, и ти постепенно отстъпваш пред тях. Нечестивостта на такива хора се крие във факта, че са силно подвеждащи. Ясно е, че не представляват нищо и объркват всеки дълг, който изпълняват. Въпреки това в крайна сметка могат все още да подведат някои хора да им се прекланят, да „коленичат“ в краката им и да ги накарат да са им покорни. Подобен човек може да изкара грешното правилно, черното — бяло. Може да преобърне истината в лъжа, да припише извършените от него злини на другите и да си припише заслугата за добрите действия на другите, сякаш са негови. С времето се объркваш и не знаеш кой е всъщност. Ако съдиш по думите, действията и външния му вид, би могъл да си помислиш: „Този човек е изключителен. Не можем да се сравняваме с него!“. Не е ли това да бъдеш подведен? Денят, в който бъдеш подведен, е денят, в който попадаш в опасност. Не е ли този тип човек, който подвежда другите, просто твърде нечестив? Който и да слуша думите му, може да бъде подведен и смутен, и да му е трудно да се възстанови за известно време. Някои братя и сестри могат да го различат и да видят, че е човек, който подвежда, могат да го разобличат и отхвърлят, но други, които са подведени, може дори да го защитават с думите: „Не, божият дом е несправедлив към него. Трябва да се застъпя за него“. Какъв е проблемът тук? Ясно е, че са подведени, но въпреки това защитават и оправдават този, който ги е подвел. Не са ли това хора, които вярват в Бог, но следват човешко същество? Те твърдят, че вярват в Бог, но защо се прекланят пред този човек по този начин и конкретно го защитават? Ако не могат да забележат такъв очевиден въпрос, не са ли били подведени до известна степен? Антихристът е подвел хората до такава степен, че те вече не приличат на хора, нито имат намерение да следват Бог. Вместо това се прекланят пред антихриста и го следват. Не предават ли тези хора Бог? Ако вярваш в Бог, но Той не те е придобил, а антихристът е придобил сърцето ти и ти го следваш с цяло сърце, това доказва, че той те е отнел от Божия дом. Щом се отклониш от Божията грижа и закрила, от Божия дом, антихристът може да те манипулира и да си играе с теб, както си поиска. Когато му омръзне да си играе с теб, повече няма да те иска и ще премине към други, които да подвежда. Ако продължиш да слушаш думите му и имаш стойност, от която той да се възползва, може да ти позволи да го следваш още малко. Но ако вече не вижда никаква стойност в теб, от която да се възползва, ако вече не те цени, тогава ще те захвърли. Можеш ли все още да се върнеш към вярата в Бог? (Не.) Защо вече не можеш да вярваш? Защото първоначалната ти вяра я няма, изпарила се е. Ето как антихристите подвеждат и вредят на хората. Те използват знанието и начетеността, пред които хората се прекланят, в съчетание със своите дарби, за да подвеждат и контролират хората, точно както Сатана подведе Адам и Ева. Независимо от природата същност на антихристите, независимо какво харесват, от какво се отвращават и какво почитат в своята природа същност, едно е сигурно: това, което харесват и което използват, за да подвеждат хората, противоречи на истината, няма нищо общо с нея и противостои на Бог — това поне е сигурно. Запомнете това: антихристите никога не могат да бъдат съответстващи на Бог.