От това, което сте видели в Библията и във всички текущи изявления на Бог, застъпва ли се Той за дарби, ерудиция и знание? (Не.) Напротив, Бог разнищва човешкото знание и ерудиция. Как определя Бог дарбите? Как определя свръхестествените способности и специалните таланти? Трябва да разберете, че дарбите, свръхестествените способности и специалните таланти изобщо не представляват живот. Какво означава, че не представляват живот? Означава, че тези неща не са резултат от придобиването на истината от хората. Откъде всъщност идват тези неща? От Бог ли идват? Не, Бог не предава знания или ерудиция на хората и със сигурност не дава повече дарби на хората, за да могат те да се стремят към истината. Бог не действа по този начин. Сега, след като го казах така, го разбирате, нали? И така, къде се проявява нечестивостта на антихристите? Как гледат те на дарбите, ерудицията и знанието? Те почитат, следват и дори желаят тези неща, особено дарбите и свръхестествените способности. Ако кажеш на някой антихрист: „Ако имаш свръхестествени способности, ще привлечеш зли духове“, той ще каже: „Не се страхувам!“. Ти ще отговориш: „Тогава в бъдеще няма да има надежда за спасение за теб, ще бъдеш захвърлен на осемнадесетото ниво на ада в езерото от огън и жупел“, а той пак ще каже: „Не се страхувам!“. Ако можеш да го накараш да говори на десет различни езика и да се перчи, за да го гледат другите с уважение, той ще се съгласи и ще бъде готов. Бог говори толкова обикновено и работи толкова практично в рамките на нормалната човешка природа, а той не приема метода, формата и съдържанието на това дело — презира го. Как трябва хората да разпознават тези въпроси? Например някои хора могат да говорят на различни езици. Можеш ли да приемеш този факт? Смяташ ли, че е нормално или е странно? (Странно е.) Следователно в здравомислещите рамки на нормалната човешка природа това е неприемливо. Някой, който помни всичко, като цветове, форми, лица и имена, и може да си спомни стотици страници от книга, след като я прочете, като я преразказва от началото до края — след като общуваш с такъв човек, няма ли да се почувстваш сякаш си срещнал нещо анормално? (Да.) Антихристите обаче харесват тези неща. Кажи Ми, когато влезеш в контакт с онези в религиозния свят, така наречените евангелисти, проповедници и пастори, известни под общото название фарисеи, чувстваш ли, че тези хора са това, от което сърцето ти се нуждае, или практическият Бог е това, от което сърцето ти се нуждае? (Контактът с Бог е това, от което се нуждаят сърцата ни.) Нормалният и практически Бог е по-близо до твоите вътрешни потребности, нали? Така че кажете как се чувствате, когато общувате с фарисеи — плюсовете и минусите и дали това носи някакви ползи. (Ако общувам с фарисеи, се чувствам фалшиво и дистанцирано. Нещата, за които говорят, са твърде кухи и лъжливи. Като ги слушам твърде много, започва да ми се гади и вече не искам да общувам с тях.) Възгледите, изразени от фарисеите, правилни ли са или са абсурдни? (Абсурдни.) Естеството на техните възгледи е абсурдно. Също така нещата, които казват, предимно практически ли са или са кухи? (Кухи.) Повечето хора ненавист ли изпитват или удоволствие от това да чуят абсурдните и кухи неща, както и въображаемите неща и представите, които те казват? (Повечето хора изпитват презрение, като чуват тези неща.) Повечето хора не ги харесват и не желаят да ги слушат. След като чуеш възгледите и думите на фарисеите и наблюдаваш техния нрав и тяхното фалшиво и лицемерно поведение, какво чувстваш в сърцето си? Желаеш ли да чуеш повече? Желаеш ли да се доближиш до тях, да имаш задълбочени взаимодействия с тях и да разбереш повече за тях? (Не.) Не желаеш да общуваш с тях. Ключовият проблем е, че думите им са твърде кухи, пълни са с теории и лозунги. След като си слушал цяла вечност, все още нямаш представа какво казват. Освен това нравът им е фалшив и двуличен. Преструват се на смирени, търпеливи и любящи, с поведение на опитен вярващ, който е особено „благочестив“. Когато накрая видиш истинското им лице, се чувстваш отвратен. Вие не сте имали много дълбоко взаимодействие с Мен. Как намирате проповедите, които съм изнесъл? Има ли разлика между тях и това, за което говорят фарисеите? (Да.) Каква е разликата? (Божиите проповеди са практически.) Това е основното. Също така това, за което говоря, е свързано с вашата практика, преживявания и различни аспекти на въпроси, които срещате в процеса на изпълнение на дълга си и в реалния живот. То не е непрактическо и неясно. Също така дали всяка истина, която обсъждам, или всяка гледна точка, която имам по въпросите, е практическа или куха? (Практическа е.) Защо казвате, че е практическа? Защото не се отклонява от реалния живот, не се отнася до бълването на кухи теории извън реалния живот. Цялата е свързана с човешката проницателност, разбиране и практикуване в реалния живот и със състоянията, които възникват в хората, когато се сблъскват с различни проблеми при изпълнението на дълга си. Накратко, включва теми, свързани с това как хората практикуват вярата си в Бог, живота им на вярващи в Бог и различните им състояния, докато изпълняват дълга си. Не вадим Библията, за да обясняваме по кух начин за книгата Битие или книгата на пророк Исаия, нито пък говорим празни приказки за Откровение. Най-много мразя да чета Откровение и не искам да говоря за него. Каква е ползата да се говори за него? Ако ти кажа коя напаст се е сбъднала, какво общо би имало това с теб? Това е Божие дело. Дори Божието дело да се изпълни, как ще се отрази това на теб? Няма ли все още да си същият? Ако ти кажа коя напаст се е сбъднала, би ли могъл тогава да се отървеш от покварения си нрав? Би ли се случило такова чудо? Не. Следователно, когато хората следват до края, всеки ще бъде сортиран според вида си. Онези, които могат да приемат истината, обичат да четат Божиите слова и могат да практикуват истината, ще останат непоколебими. Онези, които не желаят да четат Божиите слова или да слушат проповеди, които упорито отказват да приемат истината и не желаят да изпълняват дълга си, в крайна сметка ще бъдат разкрити и отстранени. Въпреки че посещават събирания и слушат проповеди, те никога не практикуват истината, остават непроменени и изпитват неприязън към слушането на проповеди — не желаят да ги слушат. Така дори когато изпълняват дълга си, това става по нехаен начин, без никога да се променят. Тези хора са просто неверници. Ако хората, които искрено вярват в Бог, често общуват и живеят заедно с неверници, как биха се чувствали? Не само че няма да имат полза или да бъдат духовно извисени, но и все повече ще изпитват отвращение към тях от сърце. Да предположим, че влезеш в контакт с фарисеи и ги чуеш да говорят, и откриеш, че говорят ясно и логично, че обясняват всички различни правила и разпоредби по разбираем начин и че думите им явно съдържат задълбочени теории, но при внимателен анализ нищо от това не е истината реалност и всичко се свежда до куха теория. Например те обсъждат теорията за Троицата, теологията, теориите за Бог, какво представлява Бог в небесата с ангелите, ситуацията с въплъщението на Бог и Господ Исус. Как би се почувствал, след като чуеш всичко това? Резултатът би бил подобен на слушането на митологични истории. Защо тогава антихристите обичат да слушат и обсъждат тези въпроси и защо са готови да се занимават с такива личности? Не е ли това тяхната нечестивост? (Да.) Какво може да се наблюдава от тяхната нечестивост? Дълбоко в себе си те имат определена потребност, която ги води до това да се прекланят пред това знание и ерудиция, пред тези неща, които притежават фарисеите. Та каква е тяхната потребност? (Да бъдат високо ценени от другите.) Те не само се нуждаят другите да ги ценят високо, но дълбоко в сърцата си винаги искат да са свръхчовеци, да са висши личности или ерудирани знаменитости — просто не искат да са обикновени хора. Какво предполага желанието им да са свръхчовеци? На разговорен език това означава, че нямат връзка с реалността. Например повечето хора може най-много да си пожелаят: „Само да можех да летя високо в небето със самолет“. Може да имат такова желание, нали? Но какво е желанието на антихристите? „Един ден искам да ми поникнат криле и да се извися до далечно място!“. Такива въжделения имат — а ти? (Не.) Защо нямаш? Защото не е реалистично. Дори да ти сложат две големи крила, ще можеш ли да летиш? Не си такъв вид същество, нали? (Да.) Хора като антихристите винаги разчитат на своите фантазии, постоянно преследват желанията си. Могат ли да бъдат спасени? (Не.) Това не е типът хора, които Бог спасява. Бог спасява онези, които обичат истината, съсредоточават се върху реалността и се стремят към истината по земен начин. Онези, които постоянно желаят да са свръхчовеци или висши личности, не са с всичкия си, не са нормални хора и Бог няма да ги спаси.

Когато антихристите влязат в досег с въплътения Бог, те са склонни да задават странни въпроси. Това, че могат да задават такива въпроси, представлява техните дълбоко заложени потребности и това, пред което се прекланят в сърцата си. Първоначално, когато свидетелстваха за въплътения Бог, някои хора винаги разпитваха: „Чете ли бог Библията у дома? Не че питам за себе си, всъщност не съм любопитен по този въпрос. Просто питам от името на братята и сестрите. Мнозина от тях също мислят така. Те размишляват в сърцата си, че ако бог наистина чете Библията често, тогава е съвсем нормално да може да говори за нея и да изразява истината. Ако обаче бог не чете Библията, а все пак може да я обяснява, това би било чудо, тогава той наистина би бил бог!“. Разбира се, те не го формулираха точно по този начин, а направо попитаха: „Чете ли бог Библията у дома?“. Какво мислите вие? Трябва ли да я чета или не? Вие четете ли я? Ако никога не сте вярвали в Исус, би било съвсем нормално да не я четете. Хората, които са повярвали, четат ли я? (Да, четат я.) Тези, които са повярвали, със сигурност я четат. Аз започнах с вяра в Исус, така че как бих могъл да не чета Библията? Ами ако не съм я чел? (И това е нормално.) Да четеш Библията е нормално, а да не я четеш също е нормално, разбира се. Какво определя това дали я четеш или не? Ако не бях в това положение, щеше ли някой да се интересува дали съм чел Библията? (Не.) Никой не би питал какво съм чел. Тъй като съм в това специално положение, някои хора изучават този въпрос. Винаги се ровят в това, като питат: „Чел ли е Библията като малък?“. Какво точно искат да знаят? Има две възможни обяснения в зависимост от това дали съм я чел или не. Ако съм я чел, те смятат, че способността Ми да обяснявам Библията не е голяма работа. Ако обаче не съм чел Библията, а все пак мога да я обяснявам, това е донякъде богоподобно. Това е резултатът, който желаят. Искат да стигнат до същността на това. Мислят си: „Ако не си чел Библията, а все пак можеш да я обсъждаш на толкова млада възраст, тогава това си струва да се изследва. Това е бог!“. Това е гледната им точка и те изучават Бог по този начин. А сега помислете за онези фарисеи, които бяха добре запознати със Светото Писание. Наистина ли прозряха словата на Светото Писание? Откриха ли истината от Светото Писание? (Не.) А замислял ли се е за това някой от тези, които Ме попитаха дали съм чел Библията? Ако се беше замислил, нямаше постоянно да разглежда този въпрос, нямаше да направи нещо толкова глупаво. Хората, които не схващат истината или нямат духовно разбиране и не могат да разгадаят Божията същност и идентичност, в крайна сметка прибягват до такъв метод, за да намерят решение. Може ли този метод да разреши проблема? Не, не може. Може само да разреши проблема с малкото любопитство. Всъщност и Аз чета Библията. Кой от вярващите не чете Библията? Прочитам основните неща от нея. Най-малкото чета четирите евангелия от Новия завет, прелиствам книгите Откровение и Битие и хвърлям поглед на книгата на пророк Исаия. Какво според вас обичам да чета най-много? (Книгата на Йов.) Точно така. Историята в книгата на Йов е пълна и конкретна, словата са лесни за разбиране, а освен това тази история е ценна и може да бъде полезна и духовно извисяваща за хората днес. Фактите вече са показали, че историята на Йов наистина е оказала огромно влияние върху следващите поколения. Те са схванали много истини чрез Йов — от неговото отношение към Бог, както и от Божието отношение към него и Божието определяне на него, схванали са Божието намерение и по какъв път трябва да вървят, след като повярват в Бог. Използвам книгата на Йов като контекст, за да разговарям за нещо, свързано с начина, по който хората се боят от Бог и отбягват злото, както и с начина, по който се покоряват на Бог — тази история е наистина ценна. Човек трябва да я чете в свободното си време. Когато някои хора видят как Бог се въплъщава и станат свидетели на Божията практичност и нормалността на Бог, те може да не са в състояние напълно да проумеят дали Той наистина е Бог или какво ще се случи в бъдеще. Обаче след като разберат някои истини, те се избавят от тези въпроси. Спират да проучват или да се интересуват от тези неща и се съсредоточават върху това да изпълняват добре дълга си, да вървят правилно по пътя, по който трябва да вървят, и да вършат добре работата, която трябва да вършат. Други хора обаче никога няма да се избавят от това. Настояват да го изучават. Как мислите, трябва ли да се занимавам с този въпрос? Трябва ли да му обръщам внимание? Няма нужда да му се обръща внимание. Тези, които приемат истината, спират да я проучват по естествен начин, докато онези, които не я приемат, продължават да го правят. Какво показва това проучване? Проучването е форма на съпротива. В Божиите слова има един израз. Какъв е резултатът от съпротивата? (Смърт.) Съпротивата води до смърт.

Някои антихристи, въпреки че са приели този етап от делото, често се интересуват дали словата, изречени от въплътения Бог, и делото, извършено от Него, имат някакъв свръхестествен елемент, дали има елементи извън обхвата на нормалната човешка природа и дали има елементи, които могат да бъдат изтъкнати, за да докажат Неговата идентичност като Бог. Те често изследват тези въпроси, като неуморно изучават как говоря, начина Ми на държане и вида Ми, докато говоря, както и принципите на Моите действия. С какво ги изучават? Те ги измерват и изучават спрямо образа или стандарта на видни и велики хора, който са възприели. Някои дори питат: „Щом ти си въплътеният бог, твоята идентичност и същност със сигурност трябва да са различни от тези на обикновените хора. И така, в какво си добър? Какви специални качества имаш, които са достатъчни, за да ни накарат да те следваме и да ти се подчиняваме, и да ни накарат да те приемем за наш бог?“. Този въпрос наистина Ме озадачи. Честно казано, не съм добър в нищо. Нямам очи, които виждат във всички посоки, нито уши, които чуват от всички страни. Когато чета текстове, не мога да обхвана десет реда с един поглед и малко след като ги прочета, забравям какво съм прочел. Разбирам малко от музика, но не мога да чета ноти. Ако някой друг изпее една песен няколко пъти, мога да пея с него, но това счита ли се за умение? Имам ли някакви специални таланти, като например да говоря свободно английски или да говоря на определен език? Не мога да правя никое от тези неща. В какво съм добър тогава? Разбирам малко от музика, изящни изкуства, танци, литература, кино и дизайн. Имам повърхностно разбиране в тези области. Когато обсъждам теории с експерти, всичко Ми звучи като професионален жаргон, но мога да го разбера, когато го видя. Например, ако в архитектурния дизайн става въпрос за професионални и технически данни, не ги разбирам. Ако обаче става въпрос за цветови тонове и хармония на стиловете, разбирам нещо и имам известни прозрения. Но дали мога да се изуча, за да стана експерт или талант в тази област, е трудно да се каже, защото не съм го учил. Като се има предвид това, до което хората имат достъп в момента — музика, литература, танци и кино, неща в обхвата на нашата професионална работа в църквата — научаването на нещо може да Ми даде основни познания. Някои може да кажат: „Сега знам твоята ситуация. Имаш само основно разбиране“. Не лъжа, наистина имам само основно разбиране. Има обаче едно нещо, което вие може да не схващате, и това може би е Моята специалност. Каква е тази специалност? Разбирам каква е професията, свързана с дадена област, как се изразява дадено изкуство и какви са обхватът и принципите, свързани с него. След като овладея това, знам как да приложа тези полезни неща в делото на църквата, като ги накарам да служат на евангелската работа и да постигнат ефективност в разгласяването на Божието евангелие от последните дни. Това специалност ли е? (Да.) По отношение на това, което най-много липсва на човечеството в днешно време, ако човек може да използва правилните методи и след това да предаде съответната истина, позволявайки на хората да я видят и приемат, това е най-ефективно. Ако усвоиш метод, който хората могат да приемат, и можеш ясно да представиш истината и да обясниш Божието дело, и всичко това по начин, който нормалното човешко мислене може да приеме и е способно да достигне — това е изключително полезно за хората. Ако използваме повърхностните знания, които притежаваме, и приложим всички тези полезни неща, тогава е достатъчно да притежаваме този вид специалност. Аз съм ненадминат в едно нещо, разбрали ли сте вече кое е то? (Бог е ненадминат в това да разговаря за истината.) Да разговаряш за истината брои ли се за умение? Това не е ли специалност? И така, в какво съм добър? Ненадминат съм в това да откривам покварената същност във всички вас. Ако не бях добър в това, кажете Ми, как бих могъл да върша делото Си, когато във вас възникват проблеми, а Аз не знам какъв покварен нрав или природа същност разкриват те? Би било невъзможно. Може ли спокойно да се каже, че откриването на вашата покварена същност е това, в което съм най-добър? (Да.) Би трябвало да е това, в което съм най-добър. Аз съм най-добър в откриването на покварения нрав на личностите и тяхната природа същност. Превъзхождам всички в това да разпознавам пътя, по който някой върви, и отношението му към Бог въз основа на неговата природа същност. След това чрез неговите проявления, поведение и същност Аз разговарям с него за истината, като засягам конкретни проблеми и му помагам да разреши проблемите си и да излезе от тях. В действителност това не е умение — това е Моето служение, това е работа, която попада в обхвата на Моята отговорност. Вие умели ли сте в това? (Не, не сме.) Тогава в какво сте умели? (В проявата на поквара.) Не е точно казано, че сте умели в проявата на поквара. Умели сте в това истината да не ви въздейства, след като я чуете, в това да се отнасяте лековато към нея и да действате нехайно, докато изпълнявате дълга си, без да го приемате сериозно. Не е ли така? (Да.) Казвам ви тези неща открито. Могат ли фарисеите и антихристите да ви говорят по такъв начин? (Не, не могат.) Категорично не говорят така. Защо не? Смятат го за срамно, за недостатък в човешката природа, за въпрос на личен живот и произход. Те казват: „Как бих могъл да позволя на другите да узнаят за произхода ми? Ако това се случи, няма ли да загубя цялата си репутация, достойнство и статус? Как бих могъл да постъпвам тогава?“. Според тях по-добре да не живеят! И така, след като споделих Моето положение толкова открито с вас, влияе ли това на вашата вяра в Бог? (Не, не влияе.) Дори и да имате някакви мисли по въпроса, Аз не се страхувам. Защо не се страхувам? Да имаш някакви мисли е нормално, това е временно. Хората може понякога да преживяват зрителни и слухови илюзии. Винаги съществува възможност за временно, изопачено разбиране или моментно погрешно разбиране. Означава ли това, че хората ще си съберат багажа заради това или ще станат негативни и слаби? Ако обаче наистина си човек, който се стреми към истината, можеш ли да се откажеш от Бог или да напуснеш Бог заради моментни представи? Не, не можеш да напуснеш. Хората, които наистина се стремят към истината, могат да подходят към тези въпроси и да ги схванат правилно, могат несъзнателно да приемат тези факти нормално и постепенно да ги превърнат в истинско познание за Бог, обективно и точно познание — това е истинско разбиране на истината. Един ден някой може да каже: „Въплътеният бог е толкова жалък. Той не може да прави нищо освен да говори истината“. Що за тон е това? Това е тонът на антихрист. Вие съгласни ли сте с него? (Не съм съгласен.) Защо не сте съгласни? (Това, което казва, не отговаря на фактите.) Това, което казва, е факт. Въплътеният Бог, освен че може да изразява истината в речта Си, не знае как да прави нищо друго. Той няма нито едно конкретно умение. Жалко ли е това? Така ли мислите? (Не.) Тогава какво мислите? Някои хора казват: „Именно защото Бог е обикновен и нормален и върши практическо дело, ние като покварено човечество имаме възможността да постигнем спасение. В противен случай всички щяхме да се озовем в ада. Сега получаваме голямо предимство, така че нека тайно му се радваме“. Вие имате ли това усещане? (Да.) Някои хора обаче са различни. Те чувстват следното: „Бог просто си говори. В него няма нищо свръхестествено. Какво печеля аз? Имам свои собствени представи и идеи за бог и го съдя зад гърба му, но бог не ме е дисциплинирал. Не съм страдал, нито съм бил наказван“. Постепенно дързостта им нараства и те се осмеляват да кажат всичко. Някои хора казват: „Ето как трябва да познавате въплътения бог: когато той говори, работи и изразява истината, това е духът на бог, който действа вътре, а плътта е просто обвивка, инструмент. Истинската същност е духът на бог. Именно духът на бог говори. Ако не беше духът на бог, можеше ли плътта да изрече тези слова?“. Тези слова изглеждат правилни, когато ги слушате, но какво значение носят? (Богохулство.) Правилно, те са богохулство — какъв жесток нрав! Какво се опитват да кажат? „Ти си такъв незабележителен човек. Нямаш благороден външен вид, не изглеждаш впечатляващо. Речта ти не е красноречива или теоретично изтънчена — преди да кажеш нещо, трябва да го помислиш. Как може ти да си въплътеният бог? Защо си толкова благословен и такъв късметлия? Защо аз не съм въплътеният бог?“. Накрая те казват: „Всичко това е дело на духа на бог и негови слова. Плътта е просто проводник на духа, тя е инструмент“. С тези думи те чувстват, че са квит. Това е завист, която води до омраза. Подтекстът е: „Как така ти си въплътеният бог? Защо си такъв късметлия? Как получи това предимство? Защо аз не го получих? Не мисля, че си по-добър от мен. Не си достатъчно красноречив, не си високообразован, не изглеждаш толкова добре като мен и не си толкова висок като мен. С какво си по-добър от мен? Как така ти си въплътеният бог? Защо не аз? Ако ти си въплътеният бог, тогава и много други хора са такива. И аз трябва да се боря за това. Всички казват, че ти си бог. Нищо не мога да направя по въпроса, но все пак ще те оценя така. Като говоря така, това потушава омразата ми!“. Не е ли жестоко това? (Да.) Те се осмеляват да кажат всичко, за да се борят за положение — това не е ли да си търсиш смъртта? Ако не искаш да приемеш, че Той е Бог, кой те принуждава? Аз принудих ли те? Не съм те принудил, нали? Първо, не съм те молил да приемеш. Второ, не съм използвал крайни средства, за да те принудя да приемеш. Трето, Божият Дух не се е намесил, като ти казва, че трябва да приемеш, в противен случай ще бъдеш наказан. Бог направил ли е това? Не. Ти имаш правото на свободен избор. Можеш да избереш да не приемеш. Тогава защо, ако не искаш да приемеш, накрая все пак приемаш? Не е ли просто защото търсиш благословии? Те желаят благословии, но не могат да приемат или да се подчинят, или все още не желаят да приемат, така че какво правят? Казват такива злобни думи. Чували ли сте подобни думи преди? Аз съм ги чувал повече от веднъж или дваж сред някои хора. Някои хора си мислят: „Ние започнахме да вярваме в бог заедно с теб. По онова време ти беше млад, често записваше божиите слова. По-късно започна да проповядваш. Ти си просто обикновен човек. Познаваме твоя произход“. Какъв произход имам Аз? Аз съм просто обикновен човек, това е истината за Мен. Само защото съм обикновен и нормален и мога да имам толкова много хора, които ме следват днес — не е ли това причината за липсата ти на желание? Ако не желаеш, тогава не вярвай. Това е Божие дело. Не мога да се измъкна от отговорността Си, нямам извинение и не съм направил нищо болезнено или вредно. Тогава защо се отнасяш към Мен с тази гледна точка? Ако не желаеш, тогава не вярвай. Вярвай в когото имаш желание да вярваш. Не Ме следвай. Не съм те принуждавал. Защо Ме следваш? Някои дори дойдоха в дома Ми, за да разследват. Какво разследваха? Питаха Ме: „Прибираш ли се вкъщи? Какво е икономическото ти положение там в момента? С какво се занимават членовете на семейството ти? Къде са? Как живеят?“. Някои дори проучиха внимателно излишните одеяла и завивки в дома Ми. Тези хора изобщо не желаят да вярват в Бог! Защо не желаят? Защото си мислят: „Бог не би трябвало да е такъв. Бог не би трябвало да е толкова малък, толкова нормален и практичен, толкова обикновен и невзрачен. Той е твърде обикновен, дотолкова обикновен, че не можем да го разпознаем като бог“. Могат ли очите ти, на които им липсва духовно разбиране, да разпознаят Бог? Дори Бог да слезе от небето, за да ти го каже, ти пак не би могъл да Го разпознаеш. Достоен ли си да видиш истинската личност на Бог? Дори ако Бог ясно ти каже, че е Бог, ти не би го приел. Би ли могъл да Го разпознаеш? Що за хора са това? Каква е природата им? (Нечестивост.) Тези хора наистина „разширяват хоризонта Ми“.

Откакто поех делото на Бог, докато върша делото Си с тази идентичност и положение, влязох в досег с определени личности. Изправен пред тази разнообразна поредица от „талантливи хора“, забелязах, че две думи са неразделни от покварения нрав на хората: „зъл“ и „нечестив“ — и двете го обхващат. Защо Ме изучават всеки ден? Защо не желаят да признаят Моята идентичност? Не е ли защото съм много обикновен и нормален човек? Ако бях във формата на духовно тяло, щяха ли да посмеят? Нямаше да посмеят да Ме изучават по този начин. Ако имах определен социален статус, съчетан със специални способности, образа и външния вид на велик човек и донякъде зъл, властен и безмилостен нрав, щяха ли тези хора да посмеят да дойдат в дома Ми, за да Ме разследват и изучават? Категорично нямаше да посмеят. Щяха да Ме избягват, щяха да се крият, когато Ме видят да идвам и определено нямаше да посмеят да Ме изучават, нали? Тогава защо са способни да Ме изучават по този начин? Те Ме виждат като лесна мишена. Какво предполага това да си лесна мишена? Означава, че съм твърде обикновен. Какво означава „обикновен“? „Ти си просто един човек. Как би могъл да си бог? Напълно ти липсват знанието, начетеността, дарбите, талантите и способностите, които бог би трябвало да има. С какво приличаш на бог? Не приличаш на него! Затова ми е трудно да приема, че ти си бог, да те следвам, да слушам словата ти и да ти се покорявам. Трябва да направя задълбочено разследване: трябва да те наблюдавам, да те държа под око и да не ти позволявам да направиш нищо нередно“. Какво се опитват да направят? Ако имах социално положение и до известна степен слава, ако например бях първокласен певец и един ден свидетелствах, че съм Бог, Христос, нямаше ли поне някои хора да бъдат убедени? Броят на хората, които Ме изучават, би бил относително по-малък. Просто фактът, че съм обикновен, нормален, практичен и твърде невзрачен разкрива много хора. Какво разкрива в тях? Разкрива тяхната нечестивост. Докъде стига тази нечестивост? Стига дотам, че когато минавам покрай тях, те Ме изучават в гръб дълго време, като търсят да видят там Божие подобие и проверяват дали някакви чудеса съпътстват речта Ми. Често разсъждават в сърцата си: „Откъде идват тези слова? Научени ли са? Това не изглежда вероятно: не изглежда, че той има време да учи. Толкова много се е променил през последните години. Не изглежда да е нещо научено. Така че откъде идват тези слова? Трудно е да се разгадае. Трябва да бъда предпазлив“ — и продължават да изучават. Тези, които постоянно изучават, не общуват с Мен, не си взаимодействат и не разговарят с Мен лице в лице. Винаги размишляват зад гърба Ми, винаги искат да намерят грешки в словата Ми и да се сдобият с някакъв лост за влияние. Могат с дни да проучват едно изречение, което не е съобразено с представите им, и една малко по-остра забележка може да породи представа в тях. Откъде идват тези неща? Идват от умовете и знанието на хората. Що за хора са тези, които могат да изучават Бог, които могат постоянно да използват мислите си, за да разсъждават за Бог? Могат ли да бъдат окачествени като хора с нечестив нрав? Категорично! Тъй като имаш време и енергия, би било чудесно, ако можеш да размишляваш за истината! Коя истина не би ти отнела известно време, за да разговаряш и размишляваш за нея? Има толкова много истини, че е възможно да не си в състояние да размишляваш за всички тях в този живот. Има твърде много истини, които човек трябва да разбере. Той не чувства никакво бреме по този въпрос, но въпреки това никога не забравя онези външни и повърхностни въпроси и винаги ги изучава. Щом Аз проговоря, той примигва с очи, взира се в погледа Ми, проучва внимателно действията и израженията Ми и размишлява в сърцето си: „Прилича ли на бог в това отношение? Речта му не прилича на тази на бог, видът му не отговаря много. Как мога да го разгадая? Как мога да видя какво мисли за мен дълбоко в сърцето си? Какво мисли по този и онзи въпрос? Как ме определя?“. Той винаги таи тези мисли. Не е ли нечестиво това? (Да.) За това няма спасение — твърде нечестиво е!