Нека продължим с обсъждане на Павел. В какво семейство е роден Павел? Роден е в семейство на интелектуалци, в начетено семейство. Роден е в такова семейство и произходът му се смяташе за добър. Бе високообразован. Според съвременните стандарти би могъл да е от типа, който изучава богословие или посещава университет. Тогава неговите знания и начетеност по-големи ли бяха от тези на повечето хора? (Да.) Ако се съди по знанията и начетеността на Павел, щеше ли да му е лесно да осъзнае, че Господ Исус е Христос? (Да, щеше да му е лесно.) Много лесно. Защо обаче не разпозна Господ Исус за Христос? (Той се е прекланял пред знанието и е смятал, че Господ Исус не е толкова знаещ като него, затова не Го е разпознал.) Твърде просто е да се каже така. Ако Господ Исус не беше толкова знаещ като него, той не би могъл да Го признае. Ако Той наистина имаше знания, може би щеше да успее да Го признае. Това е нещо като частично умозаключение. Сега казваме само, че антихристите се прекланят пред знанието — тоест, когато слушат хората и се занимават с хората и въпросите, те имат гледна точка, която позволява на другите да видят, че се прекланят пред знанието и начетеността. Например, ако думите ти са много логични, на високо ниво, умни, неразгадаеми и абстрактни, именно това харесва той. Абстрактно и съгласно логиката, философията и дори съгласно определено учение — именно това иска той. Господ Исус е въплътеният Бог и всичко, което Той изрича, са Божии слова и истини. И така, когато хората със знания и начетеност гледат тези слова и истини, как ги оценяват? „Думите, които говориш, са твърде вулгарни и повърхностни. Всички те са маловажни неща за вярата в бог. Не са нито дълбоки, нито неразгадаеми. Няма никакви загадки. И все пак казваш, че са истината. Какво толкова дълбоко има в истината? И аз мога да кажа тези неща!“. Не вярват ли антихристите в това? (Да.) Те го претеглят по този начин, като си мислят: „Нека видим дали нещата, за които говориш, в края на краищата са по-висши или по-низши от моите знания“. Щом ги чуят, те ги оспорват с думите: „Звучиш като ученик в първи клас. Аз съм студент, така че не си добър колкото мен!“. След това намират някаква грешка в Божиите слова, като казват: „Изглежда, че не разбираш граматиката, а понякога думите, които използваш, докато говориш, не са уместни. Не изглеждаш като бог“. Те гледат външния Му вид, за да видят дали Той е Бог или не. Не слушат съдържанието на Неговите слова, не слушат дали изразеното е истината или дали словата идват от Бог. Не е ли това липса на духовно разбиране? (Да, така е.) Следователно антихристите имат и друга характеристика: липсва им духовно разбиране. Тъй като ценят знанието и учението, те не разбират истината. Никога няма да могат да разберат истината. Тези хора са предопределени да бъдат от типа хора, на които им липсва духовно разбиране. Те използват своите знания, за да претеглят всяко изречение, което Бог изрича. Могат ли да разберат истината? Могат ли да знаят, че това е истината? Могат ли накрая да стигнат до заключение и да кажат, че всички тези слова, изречени от Бог, са истината? Могат ли да разпознаят това? Не могат да го разпознаят. Така че как изглежда въплътеният Бог в техните очи? Те си мислят: „Както и да го гледам, той е човешко същество. Както и да го гледам, не мога да видя божественото в него. Както и да го слушам, не мога да кажа кои негови слова съответстват на истината и кои са истината“. Следователно дълбоко в сърцата си те си мислят: „Ако имаш нещо ново и свежо, ако мога да придобия някаква теория и да измъкна някакъв капитал от теб, тогава засега ще те следвам и ще видя какъв ще е резултатът“. Могат ли обаче да приемат Господ Исус дълбоко в сърцата си? (Не, не могат.) Категорично няма да Го приемат. Защо не Го приемат? Каква е причината за това? Причината е, че твърде много харесват знанието. Това, че го харесват, и знанието, с което са въоръжени и което са научили, заслепяват очите и ума им, като им пречат да видят всичко, което Бог е направил. Дори ако казаното от Бог очевидно е истината, дори ако извършеното от Бог дело ясно изразява Божията идентичност и същност, те не могат да го видят. Защо не могат да го видят? Защото заради техните знания и учение са пълни с представи, фантазии и отсъждания за Бог. В крайна сметка, без значение как слушат проповеди или влизат в контакт с Бог, те не могат да разберат какво казва Той, камо ли да приемат, че това, което този човек е казал, може да промени хората или че това е истината, пътят и животът. Това е нещо, което те никога не могат да приемат. Никога не могат да го приемат, което ги обрича да не бъдат спасени, точно като Павел. Призна ли Павел, че Господ Исус е Христос? Не го призна дори в самия край. Някои хора казват: „Не извика ли той към Господ, когато беше повален по пътя към Дамаск? Трябва да е признал. Как може да се каже, че не е признал?“. Един факт доказва, че Павел никога не призна Господ Исус Христос за свой Спасител. А той е, че дори след като беше поразен, той все още се стремеше към това да се опитва да е Христос. Дали Христос е някой, в когото хората могат да се превърнат просто ей така? Христос е Бог, въплътен в човек. Той е Бог и никой не може да стане Бог, само защото иска. Кой не иска да бъде Христос, но дали това е нещо, което хората могат да направят? Това не е въпрос на желание от страна на хората. Павел дори искаше да бъде Христос. Ако се съди по стремежа на Павел, можеше ли той да признае, че Господ Исус е Христос и Господ? (Не, не можеше.) Тогава къде постави идентичността и статуса на Господ Исус? Като Божия Син. Какво е Божият Син? Това е: „Ти не си бог, ти си божи син, ти си по-малък от бог, ти си същият като нас. Ние сме божиите синове, а ти също си божи син, но бог ти е дал различно поръчение и ти си свършил различна работа. Ако бог ми беше дал тази работа, аз също можех да я свърша и да я понеса“. Не означава ли това, че Павел не призна факта, че Господ Исус Христос е Бог? (Да, означава.) Той вярваше, че богът на неговата вяра е в небето, че този Христос не е бог и че божията идентичност и статус нямат нищо общо с този Христос. Как се разви неговото възприемане и отношение към Господ Исус? Те произтекоха от неговите знания и фантазии. Как стигна той до тях като заключение? В кое изречение ги видя? Господ Исус каза: „Моят Отец е такъв или онакъв“ и „Аз правя това или онова чрез Моя Отец в небето“, а той чу това и си помисли: „Ти също така наричаш бог бог? Ти също така наричаш бог в небето отец? В такъв случай си божи син?“. Не е ли това фантазия на човешкия мозък? Това е заключение, направено от знаещи хора: „Ако ти наричаш бог в небето отец, а ние също го наричаме отец, тогава ние сме братя. Ти си най-големият син, ние сме вторите синове, а бог в небето е нашият общ бог. Така че ти не си бог и всички сме на равна нога. Следователно не господ Исус христос е този, който в крайна сметка решава кой ще бъде възнаграден, кой ще бъде наказан и какъв ще бъде техният изход — а бог в небето“. Павел стига до всички тези заключения и абсурдни възгледи, като използва ума си за преценка и анализ, след като е изучавал богословие и знания. Това беше резултатът.

Павел гледаше на знанието като на спасителна сламка, като на свой капитал и най-вече като на цел на своя стремеж. Резултатът щеше да е различен, ако той не се беше прекланял пред знанието, а можеше да се избави от наученото преди това знание, да смята Господ Исус за Господ, за Единствения, Който може да бъде следван, за Единствения, Който може да изразява истината, и да смята словата на Господ Исус за истината, на която да се подчинява и която да практикува. Това, че Петър се отрече от Господ три пъти, от една страна се дължеше на страха му, а от друга на това, че видя как Господ Исус е обикновен човек, който бе арестуван и страдаше. В сърцето си той имаше слабост — това не беше фаталният недостатък. Нито пък беше фатален недостатък това, че за момент можа да се отрече от Него. Това не е доказателството, което в крайна сметка може да определи изхода на човека. Какво е онова, което в крайна сметка определя изхода на човека? То е дали се отнася към Божиите слова като към Божии слова, дали може да приема Божиите слова за истина, да им се подчинява и да ги практикува. Павел и Петър са два напълно различни примера. Петър някога беше слаб, някога се отрече от Господ и някога се усъмни в Господ, но крайният резултат е, че беше усъвършенстван. Павел работеше за Господ и страдаше години наред. Логично беше да може да получи корона, но защо в крайна сметка беше наказан от Бог? Защо неговият изход и този на Петър бяха различни? Това зависи от природата същност на човека и от пътя, който той следва. Каква беше природата същност на Павел? Най-малкото има елемент на нечестивост. Той неистово преследваше знания и статус, преследваше награди и корона, тичаше насам-натам, работеше и плащаше цената за тази корона, без изобщо да се стреми към истината. Освен това в хода на работата си той никога не свидетелстваше за словата на Господ Исус, нито свидетелстваше, че Господ Исус е Христос, че е Бог или че е въплътеният Бог, че Господ Исус представлява Бог и че всички слова, които Той изрича, са слова, изречени от Бог. Павел не можеше да възприеме тези неща. Така че какъв беше пътят, по който пое? Той упорито преследваше знания и теология, съпротивляваше се на истината, отказваше да приеме истината и използваше дарбите и знанието си, за да работи с цел да управлява, поддържа и стабилизира статуса си. Какъв беше крайният му изход? Може би отвън не можеш да видиш какво наказание получи той преди смъртта си или дали имаше някакво необичайно проявление, но крайният му изход беше различен от този на Петър. От какво зависеше тази „разлика“? Едното нещо е природата същност на човека, а другото е пътят, по който той поема. Що се отнася до отношението и гледната точка на Павел спрямо Господ Исус, с какво неговата съпротива се различаваше от тази на нормалните хора? Също така каква е разликата между отричането и отхвърлянето на Господ от страна на Павел и отричането на Божието име от страна на Петър и това, че не призна Господ три пъти от слабост и боязън? Павел използваше знанията, ерудицията и дарбите си, за да върши работата си. Той изобщо не практикуваше истината, нито следваше Божия път. Следователно би ли могъл да видиш слабостта му в периода, който прекара в тичане насам-натам и работа, или в писмата му? Не би могъл, нали? Отново и отново той учеше хората какво да правят и ги насърчаваше да се стремят да получат награди, корони и добра крайна цел. Той нямаше нито познание за преживяване, нито преживяване в практикуването на истината. Петър обаче беше много скромен в действията си. Той не притежаваше онези задълбочени теории или писма, които бяха твърде известни. Притежаваше известно реално възприемане и практикуване на истината. Въпреки че преживя слабост и поквара в живота си, след много изпитания връзката, която установи с Бог, беше връзка между човек и Бог, която беше напълно различна от тази в случая на Павел. Въпреки че Павел работеше, всичко направено от него нямаше нищо общо с Бог. Той не свидетелстваше за Божиите слова, за Неговото дело, за Неговата любов или за Неговото спасяване на човечеството, а още по-малко за Божиите намерения към хората или за Неговите изисквания. Дори често казваше на хората, че Господ Исус е Божият Син, което в крайна сметка доведе до това хората да гледат на Бог като на Троица. Терминът „Троица“ произлиза от Павел. Ако няма такова нещо като „Отец и Син“, може ли да има „Троица“? Не може. Просто човешките фантазии са твърде „богати“. Ако не можеш да разбереш Божието въплъщение, тогава не отсъждай сляпо, нито прави слепи преценки. Просто слушай словата на Господ Исус и се отнасяй към Него като към Бог — Бог, който се явява в плът и става човешко същество. По-обективно е да се отнасяш към това по този начин.

Когато за първи път се свидетелстваше, че Бог се въплъти като жена на този етап от делото Си, много хора не можаха да го приемат и се препънаха на това място. Те смятаха, че „словата, които се изричат, са все истини, делото, което се върши, е дело на правосъдие чрез слова — тези неща изглеждат като Божие дело и мога да призная, че тази личност е въплътеният Бог — просто не е лесно да се приеме този пол“. Но понеже тези слова са все истината, те все пак неохотно Го приемат и в сърцата си мислят: „Първо ще Го следвам и ще видя дали Той наистина е Бог“ — много хора Го следваха по този начин. Сътворението на човешкия род от Бог е в двата пола — мъжки и женски, а въплъщението на Бог не прави изключение — то е или мъжко, или женско. Един ден някой Ме попита неочаквано: „Как може да се разбере, че този път въплъщението е женско?“. Аз отговорих: „Ами как гледаш на това? Бог не действа съгласно представите на хората: ако си сигурен, че това е извършено от Бог, тогава не бива да изследваш какво върши Бог, а ако не го разбираш, тогава трябва да изчакаш. Ако търсиш и все още не получаваш резултати, тогава просто виж дали можеш да се покориш. Ако можеш да се покориш, значи си здравомислещ, но ако се запънеш заради това и отричаш всичко извършено от Бог, тогава не си здравомислещ, не си истински вярващ в Бог. Бог върши десет неща, които смяташ за правилни и съобразени с твоите представи, но ако едно нещо не е съобразено с представите ти, преобръщаш всичките десет неща — що за отрепка е това? Нима не е дявол?“. Когато разговарях така, те казаха: „Да, тогава трябва да го приема сега“. След като приключих общението Си, те веднага проумяха и го приеха — нима заложбите им не са доста добри? Да кажем, че са. Продължиха с думите: „Бог създаде мъжа и жената и първия път, когато бог се въплъти, беше мъж, божи син. Този път той се въплъти като жена — няма ли това да е божия дъщеря? Кажи ми дали начинът ми на разбиране е правилен. Когато хората имат деца, те искат да имат и син, и дъщеря — бог също ли иска да има и двете?“. Как трябваше да им отговоря и да обясня този въпрос? Не трябва ли този въпрос да се приема сериозно? Не се ли нуждае от коригиране? Има ли проблем с това, което казаха? Има проблем. Те казаха: „Бог има син, господ Исус, а този път въплъщението е женско, така че в този случай това е негова дъщеря. Така че бог има син и дъщеря, има и двете, така че няма нужда от светия дух. Има свети отец, свети син и света дъщеря, тази Троица — колко е подходящо и достойно! Без дъщеря нямаше да е пълно“. Как се чувстваш, след като чу това? Човек не знае да се смее ли, да плаче ли. Кажи Ми, това не е ли шега? (Да, така е.) Има ли някаква разлика между разбирането на тези хора за въплъщението и това на Павел? (Не.) Няма разлика. Ако хората винаги разчитат на своята хитрост, фантазии и представи, за да правят умозаключения и изводи по въпроси, свързани с разбирането на Бог, особено когато подхождат към въпроси на Божията идентичност и същност и ги прилагат с определени гледни точки, това ще бъде проблемно, те ще правят грешки и ще се сблъскват с проблеми. Така че какъв е най-подходящият начин за справяне с този въпрос? Някои въпроси са по-дълбоки и абстрактни, не са лесни за разбиране от хората и не е лесно да се прозре същността и първопричината на този проблем. Ако тези неща не засягат истината или не влияят на стремежа ти към истината, тогава какво трябва да направиш? Първо се избави от тях. Каква е ползата да ги изследваш? Не е твоя работа да ги изследваш. Всичко, което трябва да направиш, е да се съсредоточиш върху навлизането в живота и да си способен да изпълняваш добре дълга си. Един ден по естествен път ще разбереш тези въпроси. Някои хора казват, че не могат да се избавят от тях и искат да ги изследват, което е проблемно. Не трябва да ги изследваш. Хората не трябва да подхождат към въпроси, засягащи Божията идентичност, Божията същност и Божия статус с нагласата да изследват. Ако продължаваш да изследваш, това ще доведе до сериозни последствия. В сериозни случаи ще хулиш Бог. Как трябва да се справят хората с въпроси, засягащи Божията идентичност и същност? Подхождай простичко, а дори да не си съвсем наясно по този въпрос, едно нещо е сигурно: Той може да представлява Бог, Той е явяването на Бог, изразеното от Него е истината, това, което хората трябва да приемат, е истината, и то е достатъчно да се придобие истината.

Като погледнем природата същност на антихристите, пред какво се прекланят те най-много? Пред възвишени, празни и абстрактни така наречени богословски теории. За тях тези теории са изключително ценни. Те ценят и обичат тези неща толкова много, и измислят всякакви начини да ги придобият, за да се откроят от тълпата. Запомнят тези неща в сърцата си и ги разглеждат като капитал, като трамплин, с който да осъществят собствените си житейски цели, без да знаят, че тези неща по същество не са истината. Те обаче обичат да се въоръжават с тези богословски теории, които се превръщат в техни предубеждения, и ги приемат за истината. Използват това богословско познание, за да изучават Божиите слова и истините, които Бог изразява. Когато видят, че Божиите слова и истините, които Бог изразява, не съответстват на богословските теории, които те застъпват, не могат да се въздържат да не осъдят и заклеймят Божиите слова. В сърцата си не изпитват боязън, като смятат, че имат библейско основание за това. Някои от тях дори заклеймяват Божиите слова, като казват: „Божиите слова са твърде досадни. Някои от тях не са логични, други не са граматически правилни, а дори някои от думите, които той използва, не са съвсем на място“. Те просто живеят в главите и мислите си, като използват знанието и ерудицията, които притежават, за да анализират и изучават Божиите слова. Много от тях дори използват своите фантазии и преценки, за да открият в Божиите слова как Бог определя конкретни хора или какви крайни цели решава Той за определени хора, след което анализират и заклеймяват тези неща според казаното в Библията, като по този начин започват да отричат Божиите слова. Докато анализират и заклеймяват Божиите слова, се случва нещо ужасно. Знаете ли какво е то? Когато хората анализират и изучават Бог и когато в тях възникне нагласа на осъждане, Светият Дух отритва тези хора и не действа в тях. Не е ли това ужасно нещо? А вие знаете какво се предвещава, когато Светият Дух не действа. Когато Светият Дух не действа, Той се отдръпва от тези хора, което е равносилно на това те да бъдат изоставени. С други думи, Бог няма да ги спаси. Можем да анализираме причината. Откъде идват тези богословски теории, в които са се окопавали през половината си живот? Кого представляват те? В сърцето си те не са наясно с това. В действителност тези неща изобщо не са от Бог, нито са чисто човешко разбиране. Те са погрешни тълкувания на хората и като такива може да се каже, че са от Сатана и напълно представляват Сатана. Какво друго включва това богословско познание? Освен погрешни тълкувания на Библията, то включва човешката логика и разсъждения, човешките представи и фантазии, както и човешките преживявания, етика, морал и философски идеи. Когато използват тези неща, за да оценяват казаното от Бог и Неговото дело, те очевидно застават на страната на Сатана в отношението си към Бог. Затова Бог скрива лицето Си от тях и Светият Дух ги изоставя. Преживявали ли сте някога това? В миналото някои хора обсъждаха преживяванията си в това отношение, като казваха: „Когато за първи път започнах да вярвам в Бог, бях нетърпелив да изучавам Бог. Изучавах какво казва Той, как използва думите, как се отнася с хората, с кого е добър и какъв тип хора харесва или мрази. В резултат на цялото това изучаване сърцето ми се помрачи, не можех да усетя Бог в молитвите си, положението на свобода и избавление в сърцето ми изчезна и вече не чувствах мир или радост. Все едно камък тегнеше на сърцето ми“. Имали ли сте някога такова преживяване? (Да.) Онези, които постоянно изучават Бог, не придобиват никакво просветление или озарение от Светия Дух. Дори четенето на Божиите слова не носи никаква светлина. Антихристите са вещи в изучаването на Бог, но изобщо не приемат истината. В църквата те нямат никакви нормални междуличностни отношения, винаги се поставят над другите, за да ги поучават. Често се хвалят със знанията си и гледат отвисоко на обикновените братя и сестри. Ако един антихрист общува с теб и разбере, че не си добре образован, няма да се занимава с теб. Дори да отговаряш на критериите да си църковен водач или ръководител на екип, той няма да те използва. Какъв тип хора използва той? Търси хора със социален статус, власт, знания и дарби, които могат да говорят красноречиво — хвърля око на такива хора и се заема да ги използва. Ако от него зависи да избира и използва хората, той избира само личности, които са красноречиви, високообразовани, знаещи и със статус в обществото. Дори такива хора да не се стремят към истината или да не могат да вършат никаква работа, той пак ги харесва. За какво говори това? Че спадат към една и съща категория. В края на краищата краставите магарета се надушват. Някои антихристи разбират определени думи и доктрини и след това измислят всякакви начини, по които да практикуват изнасяне на проповеди. До каква степен практикуват? До степен, че могат да говорят красноречиво и пространно, да владеят сцената, без да използват бележки, и да говорят с часове. Смятат, че това означава да вършат работа, че това е техният най-славен момент, времето, когато могат най-добре да се покажат. Те се възползват от такива възможности и никога не ги изпускат. Обаче по отношение на теми, за които Бог често разговаря, неща, свързани с нормалната човешка природа, със съвестта и разума на хората и с нещата, най-тясно свързани с човешката природа в реалния живот на нормалните хора — макар че тези неща може да изглеждат на хората като дребни и незначителни подробности, в действителност те са тясно свързани с навлизането в истината реалност. Как гледат антихристите на тези неща? Презират ги от сърце, не приемат тези слова сериозно и заклеймяват тези въпроси в сърцата си, като смятат, че са безсмислени. Независимо как разговаряш за истината реалност, като например да бъдеш честен човек, предан човек или практичен и съвестен човек, независимо как разговаряш за тези неща, тяхната гледна точка остава непроменена. Те искат да бъдат хора, които могат да говорят красноречиво, които дават вид, че преливат от талант и имат специални способности, или дори са хора със свръхестествени способности, като например да говорят езици, да могат да четат с изключителна бързина, да имат фотографска памет и т.н. Ако притежаваха и тези способности, тогава сърцата им щяха да са изпълнени с радост. Дълбоко в сърцата си те преследват и ценят тези неща. Например Аз току-що казвам нещо и след малко го забравям. Когато попитам всички, те също не си спомнят. Виждаш ли, паметта ни е доста сходна, нали? (Да.) Но когато антихристите видят това, те казват: „И твоята памет не е добра! Виж онзи еди-кой си духовен човек, той може да чете скоростно и има фотографска памет. Ти си христос — колко реда можеш да прочетеш с един поглед?“. Аз казвам: „Нямам тази свръхестествена способност. Понякога не помня някое изречение, след като съм го прочел, и трябва да го прочета отново“. Те казват: „Бог не трябва ли да е всемогъщ?“. Така те започват да си създават представи. Как гледат на въплътения Бог дълбоко в сърцата си? „Въплътеният бог е просто един изцяло обикновен и напълно нормален човек. Паметта му не е добра, телосложението му не е кой знае какво. По нищо не прилича на бог“. Затова, когато чуят някой да проповядва за любовта към Бог, те си мислят: „Ако онзи еди-кой си духовен човек или онзи еди-кой си известен човек беше бог, тогава бих могъл да го приема и да го обичам. Но ако този сегашен христос е бог, не мога да го обичам, защото изобщо не прилича на бог“. В сърцата им, за да бъдеш бог, трябва да приличаш на бог. Трябва да говориш, да действаш и да изглеждаш като бог, така че когато хората те видят, да нямат никакви представи — ето какво си мислят те. Защо? Мислят си: „Първо, не притежаваш свръхестествени способности. Второ, нямаш специални таланти. Трето, нямаш дарбите на онези хора в света, които постигат велики неща. Ти не си изключителен по никакъв начин, така че защо да слушам какво казваш? Защо да те уважавам? Защо да ти се покорявам? Не мога да се покорявам“. Какъв проблем е това? Що за нрав е това? Дори да не разбират истината, те все пак трябва да имат съвестта и разума на нормален човек. Хората имат представи и Бог не ги заклеймява заради това, но когато хората таят представи и след това своеволно се съпротивляват и заклеймяват Бог, това лесно накърнява Божия нрав. Това, че антихристите могат свободно да заклеймяват Бог и да Му се съпротивляват, е причинено от тяхната нечестива природа. След като придобият знания, те имат по-богати, по-обширни и по-всеобхватни фантазии за Бог и за Неговата възвишеност, същност, власт и всемогъщество. След това се опитват да съпоставят тези фантазии с този Бог, когото могат да видят и с когото могат да общуват. Могат ли да ги съпоставят? Никога не могат да ги съпоставят. Колкото повече изучават Бог, толкова повече Го отричат в сърцата си и могат да Го заклеймяват и да Му се съпротивляват. Това е неизбежно.