Как се проявяват нечестивите страни на фарисеите? Първо, нека започнем обсъждането си с това как фарисеите се отнесоха с въплътения Бог, а след това може би ще разберете малко повече. Като говорим за въплътения Бог, първо трябва да поговорим в какво семейство и среда се роди въплътеният Бог преди две хиляди години. Преди всичко Господ Исус изобщо не се роди в богато семейство — родът Му не беше толкова знатен. Неговият приемен баща Йосиф беше дърводелец, а майка Му Мария беше обикновена вярваща. Идентичността и социалният статус на родителите Му представляват семейната среда, в която се роди Господ Исус, и е ясно, че Той е роден в обикновено семейство. Какво означава „обикновено“? Отнася се до обикновените маси, до средностатистическо домакинство на най-ниското стъпало в обществото, което няма нищо общо с благородническите семейства, не е свързано ни най-малко с виден статус и със сигурност не е аристократично. Роден в обикновено семейство, с обикновени родители, без никакъв бляскав социален статус или знатен семеен произход, е ясно, че произходът и семейството на Господ Исус са по рождение възможно най-обикновени. В Библията записано ли е, че Господ Исус получи някакво специално образование? Получи ли образование в семинария? Беше ли обучаван от първосвещеник? Четеше ли много книги като Павел? Имаше ли близки контакти или отношения със социалния елит или с първосвещениците на юдаизма? Не, нямаше. Като се погледне социалният статус на рожденото семейство на Господ Исус, е ясно, че Той не би влязъл в контакт с висшия ешелон на юдейските книжници и фарисеи. Той беше ограничен основно да води живот сред обикновените юдеи. Понякога ходеше в синагогата и хората, които срещаше, бяха все обикновени. Какво показва това? Докато Господ Исус растеше, преди официално да поеме делото Си, Той бе възпитаван в среда, която остана непроменена. След дванадесетата Му година домакинството Му не започна да преуспява и Той не забогатя, камо ли да има възможност да общува с хора от висшите класи на обществото или религиозния свят, а също така нямаше възможност да получи висше образование по време на възпитанието Си. Какво послание дава това на по-късните поколения? Този обикновен и нормален човек, който бе въплътеният Бог, нямаше нито възможността, нито условията да получи висше образование. Той бе същият като обикновените хора, живееше в обикновена социална среда, в обикновено семейство и около Него нямаше нищо специално. Именно поради това, след като чуха за проповедите и действията на Господ Исус, тези книжници и фарисеи се осмелиха да се изправят и открито да Го съдят, хулят и заклеймяват. Какво основание имаха да Го заклеймяват? Несъмнено се основаваха на законите и правилата на Стария завет. Първо, Господ Исус водеше учениците Си в това да не спазват Съботата — Той все още вършеше делата Си в Събота. Освен това Той не спазваше законите и правилата и не ходеше в храма, а когато срещаше грешници, някои хора Го питаха как да се справят с тях, но Той не се справяше с тях според закона, а вместо това им показваше милост. Нито един от тези аспекти на действията на Господ Исус не съответстваше на религиозните представи на фарисеите. Тъй като те не обичаха истината и затова мразеха Господ Исус, използваха претекста, че Господ Исус нарушава закона, за да Го заклеймят пламенно и решиха, че Той трябва да бъде изпратен на смърт. Ако Господ Исус се беше родил в знатно и видно семейство, ако беше високообразован и ако беше в близки отношения с тези книжници и фарисеи, тогава нещата по онова време нямаше да се развият за Него така, както се развиха по-късно — те можеше да се променят. Именно поради Неговата обикновеност, Неговата нормалност и произхода на Неговото рождение Той беше заклеймен от фарисеите. Какво беше основанието им да заклеймят Господ Исус? Това бяха онези правила и закони, към които те се придържаха и за които смятаха, че никога няма да се променят във вечността. Фарисеите смятаха богословските теории, които разбираха, за знание и инструмент, с който да оценяват и заклеймяват хората, като дори го използваха върху Господ Исус. Ето как бе заклеймен Господ Исус. Начинът, по който оценяваха или се отнасяха към даден човек, никога не зависеше от същността на човека, нито от това дали проповядваното от човека е истината, а още по-малко от източника на думите, които човекът казваше — начинът, по който фарисеите оценяваха или заклеймяваха даден човек, зависеше само от правилата, думите и доктрината, които разбираха от Стария завет на Библията. Въпреки че фарисеите знаеха в сърцата си, че това, което Господ Исус каза и направи не е грях или нарушение на закона, те все пак Го заклеймиха, защото истините, които Той изрази, както и знаменията и чудесата, които извърши, накараха много хора да Го следват и да Го възхваляват. Фарисеите изпитваха все по-голяма омраза към Него и дори искаха да Го премахнат от картинката. Те не признаха, че Господ Исус е Месията, който трябваше да дойде, нито признаха, че Неговите слова съдържат истината, а още по-малко, че Неговото дело се придържа към истината. Те отсъдиха, че Господ Исус говори самонадеяни думи и прогонва демони чрез Велзевул, принца на демоните. Това, че можаха да припишат тези грехове на Господ Исус, показва колко голяма омраза изпитваха към Него. Затова работиха трескаво, за да отрекат, че Господ Исус е изпратен от Бог, че Той е Божият Син и че Той е Месията. Това, което имаха предвид, беше следното: „Нима бог би постъпил по този начин? Ако бог бе въплътен, щеше да се роди в семейство с огромен статус. И щеше да трябва да приеме наставничество от книжниците и от фарисеите. Щеше да трябва да изучава систематично Светото писание, да има разбиране за библейското знание и да бъде въоръжен с цялото знание в Светото писание, преди да може да носи името „въплътен бог“. Господ Исус обаче не беше въоръжен с това знание, затова те Го заклеймиха с думите: „Първо, по този начин не си пригоден, така че не можеш да си бог. Второ, без това библейско знание не можеш да вършиш делото на бог, а още по-малко да бъдеш бог. Трето, не трябва да работиш извън храма — сега не работиш в храма, а винаги си сред грешниците, така че делото, което вършиш, е извън обхвата на Светото писание, което прави възможността да си бог още по-малка“. Откъде дойде основанието за тяхното заклеймяване? От Светото писание, от ума на хората и от богословското образование, което са получили. Тъй като фарисеите преливаха от представи, фантазии и знание, те смятаха, че това знание е правилно, че е истината, че е валидно основание и че в нито един момент Бог не може да престъпи тези неща. Търсиха ли истината? Не. Какво търсиха? Един свръхестествен бог, който да се яви във формата на духовно тяло. Затова те определиха параметрите на Божието дело, отрекоха делото Му и отсъдиха дали Бог е прав или крив според представите, фантазиите и знанието на човека. И какъв бе крайният резултат от това? Не само че заклеймиха Божието дело, но и приковаха въплътения Бог на кръста. Ето какво произтече от това, че използваха своите представи, фантазии и знание, за да оценят Бог, и ето какво представлява тяхната нечестивост.

Ако се съди по почитта на фарисеите към знанието и начетеността, в какво се състои тяхната нечестивост? Как се проявява тя? Как можем да вникнем и да разнищим нечестивата природа на такива хора? Почитта на фарисеите към знанието и начетеността е известна и няма нужда да се разглежда подробно. Та каква точно е нечестивата природа, разкрита тук? Как можем да разнищим и да прозрем нечестивата природа на такива хора? Някой да каже. (Те използват теоретични знания, за да се противопоставят на същността на Бог. Това е едно от проявленията им на нечестивост.) Противопоставянето е действие, така че защо се противопоставяха те? Противопоставянето носи в себе си донякъде жесток нрав, но все още не сте засегнали нечестивостта. Защо се противопоставяха? Беше ли въпрос на това дали Го харесват или не? Те не харесваха такъв Бог, като смятаха: „Бог трябва да е на небето, и то на третото небе, всички му се възхищават, недостижим е за хората, непроницаем е за тях, той е този, когото цялото човечество, всички сътворени същества и дори всички живи същества във вселената трябва да почитат — това е бог! Сега бог е дошъл, но ти си се родил в дома на дърводелец, родителите ти са съвсем обикновени хора и дори си се родил в конюшня. Средата, в която си роден, не е просто обикновена, а е една степен по-долу от обикновеното и простото — как биха могли хората да приемат това? Ако бог наистина дойде, не би могъл да дойде по този начин!“. Нима хората не ограничават Бог точно по този начин? Всички ограничават Бог по този начин. Всъщност дълбоко в себе си те също усещаха смътно, че Господ Исус не е обикновен човек, че казаното от Господ Исус е правилно и че няколкото гряха, в които хората Го обвиняваха, всъщност не отговарят на фактите. Господ Исус можеше да лекува болните и да прогонва демони, а те не можеха нито да намерят някаква грешка, нито да се хванат за нещо в словата и проповедите, които Той изричаше и изнасяше, но все пак не можеха да Го приемат и все пак се съмняваха в сърцата си: „Наистина ли бог е такъв? Бог е толкова велик на небето, така че ако се въплъти и дойде на земята, трябва да е още по-велик, всички хора да му се възхищават, да се движи сред знатни семейства, да говори красноречиво и никога да не разкрива дори един-единствен човешки недостатък или слабост. Освен това трябва първо да използва своите знания, своята начетеност и своите умения, за да спечели на своя страна духовенството в храма. Той трябва първо да спечели тези хора. Това би било божието намерение“. По отношение на това, което Господ Исус направи, те не повярваха, нито искаха да приемат или признаят този факт. Това, че не искаха да признаят този факт, не е голям проблем. Дълбоко в себе си те притежаваха нещо още по-смъртоносно: ако такъв човек беше бог, тогава цялото духовенство би могло да е бог, всички те приличаха повече на бог, отколкото Самият Бог, и всички бяха по-пригодни да бъдат христос, отколкото Господ Исус. Не е ли това обезпокоително? (Да.) Докато заклеймяваха Господ Исус, те също така се противопоставяха на всеки аспект и презираха всеки аспект от средата, свързана с плътта, която Бог избра за Своето въплъщение този път. Все още не сме обсъдили в какво се състои нечестивостта на фарисеите — нека продължим нашето общение.

Бог се въплъщава като обикновен човек, което означава, че Бог Се смирява от възвишен образ, идентичност и положение над всички неща, за да стане напълно обикновен човек. Когато става обикновен човек, Той не избира да се роди в знатно, богато семейство; средата, в която се ражда, е много обикновена, дори мизерна. Ако погледнем на този въпрос от гледната точка на обикновен човек, някой със съвест, разум и човешка природа, всичко, което Бог прави, е достойно за благоговение и обич от хората. Как трябва хората да се отнасят към това? (С благоговение.) Обикновен и нормален човек, който следва Бог, трябва да възхвалява Божията обичливост заради факта, че Бог Се смирява от възвишен статус до изключително обикновен човек — Божието смирение и скритост са твърде обичливи! Това е нещо, което нито който и да било покварен човек, нито дяволите и Сатана могат да постигнат. Дали това е положително или негативно нещо? (Положително нещо.) Какво точно илюстрира това положително нещо, това явление и този факт? Божието смирение и скритост, Божията обичливост и драгост. Друг факт е, че Бог обича хората; Божията любов е истинска, не е фалшива. Божията любов не е празни приказки, не е лозунг, нито илюзия, а е реална и действителна. Сам Бог се въплъщава и понася погрешно разбиране от страна на човечеството, както и неговите подигравки, клевети и богохулство. Той Се смирява и става обикновен човек, не е величествен на вид, няма специални таланти и със сигурност няма дълбоки знания или начетеност. С каква цел? Целта е да се приближи до хората, които е избрал и възнамерява да спаси, с тази идентичност и човешки външен вид, които ще бъдат най-лесно достъпни за тях. Не представлява ли всичко това, което Бог прави, цената, която Той е платил? (Да.) Може ли някой друг да направи това? Никой не може. Например някои жени, които особено много държат на красотата, винаги носят грим и не излизат без него. Ако помолиш такава жена да излезе навън или да се появи на сцена негримирана, би ли могла да го направи? Не би могла. В този случай тя дори не е подложена на унижение. Просто излизането без грим е невъзможно за нея, тя не може да се избави дори от тази капка суета, от тази частица плътска изгода. Ами Бог? Когато Бог се смирява, за да се роди сред най-низшите в обществото като най-обикновен човек, от какво се отказва Той? Отказва се от Своето достойнство. Защо Бог е способен да се откаже от Своето достойнство? (За да обича хората и да ги спаси.) Прави го, за да обича хората и да ги спаси, което разкрива Божия нрав. Тогава как е свързано това със загубата на достойнство? Как трябва да се гледа на този въпрос? Някои хора казват: „Какво достойнство губи Бог? Нима Ти все още не притежаваш идентичността на Бог, дори след като си се въплътил? Нима все още нямаш хора, които Те следват и слушат Твоето проповядване? Нима все още не извършваш собственото Божие дело — какво достойнство губиш?“. Тази „загуба на достойнство“ включва няколко аспекта. От една страна, Божията мотивация да прави всичко това е заради хората, но могат ли хората да го разберат? Дори хората, които Го следват, не могат да го разберат. Какво се съдържа в това неразбиране? Има погрешно разбиране, погрешно тълкуване и странни погледи или погледи на презрение от страна на някои хора. Бог е в духовния свят, сред всички неща, и цялото човечество е в нозете на Бог, но сега, след като Бог се е въплътил, това е равносилно Той да живее в същата среда с хората като равен. Той трябва да се изправи пред подигравките, клеветите, погрешното разбиране и сарказма на човечеството, както и пред човешките представи, враждебност и правосъдие — това са нещата, пред които трябва да се изправи Той. Смятате ли, че изправен пред тези неща, Той има някакво достойнство? Според Божията идентичност Той не би трябвало да страда от тези неща, хората не би трябвало да се отнасят така с Бог и Той не би трябвало да търпи тези неща. Това не са неща, които Бог трябва да търпи, но когато Той се въплъщава, трябва да ги приеме, трябва да изтърпи всичко това и нищо не Му е спестено. Поквареното човечество може да казва много приятни за ухото неща на Бог в небето, но не зачита въплътения Бог. Мисли си: „Бог да се въплъщава? Ти си толкова обикновен и нормален, без нищо изключително. Изглежда, че не можеш да ми направиш нищо!“. Как се осмеляват изобщо да кажат нещо! Когато става въпрос за собствената им изгода или за репутацията им, те се осмеляват да изрекат всякакви присъди или заклеймяване. Следователно, когато Бог се въплъти, въпреки че има този статус и се радва на тази идентичност, когато общува с хората и живее заедно с поквареното човечество, в същото време Той всъщност трябва да понася всякакви унижения, които Неговата идентичност му причинява. Той губи цялото Си достойнство — това е първото нещо, което Бог трябва да понесе, изправен пред цялото объркване, погрешно разбиране, съмнение, изпитание, бунтарство, осъждане, двуличие и т.н., които поквареното човечество проявява към Него. Той трябва да понесе всичко това — това е Неговата загуба на достойнство. Какво друго? По същество няма разлика между въплъщението и Духа — правилно ли е това? (Да.) По същество няма разлика, но има един аспект: плътта никога не може да замени Духа. Тоест плътта е ограничена в многото Негови функции. Например Духът може да пътува в пространството, не се влияе от времето, климата или различните среди и е вездесъщ, докато плътта е подвластна на тези ограничения. Каква загуба е претърпяло Божието достойнство? Каква е трудността в този въпрос? Сам Бог има тази способност, но понеже е ограничен от плътта, по време на Своето дело Той трябва да се придържа към делото на плътта съвестно, тихо и покорно, докато делото не бъде завършено. По времето, когато Бог работи в плът, това, което хората могат да видят от Бог и което могат да възприемат за Него в своите представи, е тази плът, която очите им могат да видят. Така че в техните фантазии и представи, не е ли предмет на определени ограничения Божието величие, всемогъщество, мъдрост и дори Божията власт? (Да.) До голяма степен тези неща са предмет на определени ограничения. Какво причинява тези ограничения? (Това, че е въплътен.) Тези ограничения са причинени от това, че Той е въплътен. Може да се каже, че въплъщаването създава за Самия Бог определени неприятности. Разбира се, малко неточно е да се използва тук думата „неприятности“, но е уместно да се каже така — може да се каже само така. Дали тези неприятности имат определено въздействие върху разбирането на хората за Бог и върху истинското им общуване и взаимодействие с Бог, за да Го обичат и да Му се покоряват? (Да.) Имат определен ефект. Щом даден човек е видял Божията плът, щом е имал вземане-даване с Божията плът, щом е чул Божията плът да говори, е възможно през целия му живот Божият образ, Божията мъдрост, Божията същност и Божият нрав да останат завинаги в това, което той разпознава, вижда и разбира в тази плът. Това е несправедливо спрямо Бог. Не е ли така? (Да, така е.) Несправедливо е спрямо Бог. Защо тогава Бог все пак прави това? Защото най-добрите резултати от Божието пречистване и спасяване на хората могат да се постигнат само чрез въплъщаването на Бог — Бог избира този път. Той се въплъщава и живее редом с хората, лице в лице с тях, като им позволява да чуят Неговите слова, да видят всяко Негово движение и да видят Неговия нрав, дори Неговата индивидуалност и Неговите радости и скърби. Въпреки че този нрав и тези радости и скърби могат да породят представи, когато хората станат свидетели на тях, да засегнат разбирането на Божията същност от хората и да ограничат разбирането от хората, Бог би предпочел да бъде погрешно разбран от хората, но все пак да избере този метод, чрез който да постигне най-добрите резултати от спасяването на хората. Следователно от гледна точка на човешкото разбиране на изначалното Божие лице и на истинската Божия идентичност, статус и същност, Той е пожертвал Своето достойнство. Не би ли могло да се каже това? То е от тази гледна точка. Помислете внимателно: в различните аспекти на това, което Бог е платил и направил, според разбирането на хората, има ли нещо, което да е равностойно на онези теории и лозунги на фарисеите и антихристите? Няма. Когато например фарисеите казаха: „Бог е достоен за почит“, как разбираха те тази достопочтеност? Как би трябвало да се осъществи Божията достопочтеност в техните очи? Просто Той е величав. Не е ли доктрина, че „Бог е достоен за почит, бог е толкова достоен за почит“? (Да.) Какво според тях е достопочтеността на Бог? Това, че ако Бог дойде в света, Той ще има видно положение, първокласни знания и талант, първокласни способности, ненадминато красноречие и класен и подбран външен вид. Каква е тази достопочтеност, в която вярваха те? Такава, каквато може да се види от хората. Нима този вид достопочтеност не е нещо, което Сатана прави? (Да.) Бог не прави това! Вижте какви хора подбра Бог да бъдат Негови избраници и вижте какви хора са изключителният елит на сатанинския свят. Като ги съпоставите по този начин, ще разберете какъв тип човек спасява Бог и какъв тип човек не може да бъде спасен. При онези, които са особено надменни, самоправедни, надарени и талантливи, има най-малка вероятност да приемат истината. Речта им е пълна със знания, изключително красноречива е и кара хората да им се прекланят и да им се възхищават, но слабото им място е, че не приемат истината, изпитват неприязън към истината и я мразят, което определя, че ще поемат по пътя на унищожението. От друга страна, никой от Божиите избраници няма специални дарби или таланти, но те могат да приемат истината, да се покоряват на Бог, да се откажат от славата, придобивките и статуса си, за да следват Бог, и са готови да изпълняват дълга си. Това са хората, които са спасени от Бог. Пред кого се прекланят невярващите? Всички те се прекланят пред високопоставени интелектуалци и хора с виден семеен статус. Що се отнася до дарби, специалности и семеен статус, ние нямаме нито едно от тях — ние сме същите. Какво мислите за това? Бог не прави такива неща — толкова ли е просто? Защо Бог не го е подредил по този начин? В това е Божието намерение. За Бог е твърде лесно да подреди в какво семейство се ражда човек и какви знания може да придобие. Може ли Бог да действа по този начин? (Да.) Наистина може! Тогава защо Бог не подреди да се родим в заможни, видни семейства? Това е обичливостта на Бог, това е разкриването на същността на Бог и само онези, които разбират истината, могат да прозрат този въпрос. След като Бог се въплъти, без значение колко големи са представите на хората, колко големи са трудностите, които Бог среща в Своето дело, колко големи са пречките, пред които се изправя, колко големи са подигравките и клеветите, които получава, и без значение колко от Неговото достойнство е загубено, след като се въплъти по този начин, интересува ли Го това? Не Го интересува. Тогава какво Го интересува? Ако можете да разберете тази точка, тогава наистина знаете, че Бог е обичлив. За какво е загрижен Бог? Какви са Божиите ревностни и грижовни намерения, като плаща тази цена и полага толкова големи усилия? За какво точно го направи? (За да може тази група, която Бог е избрал, да Го разбере по-добре, да има по-добър контакт с Бог чрез Неговата въплътена плът и след това да има истинско разбиране за Бог.) Да има разбиране за Бог — нима това е все пак доста полезно за Бог? Дали Бог плати толкова много за тази едничка цел? Да или не? Дали Бог работи ревностно и грижовно в продължение на 6000 години, само за да накара хората да Го разберат? Кажете Ми, след като Бог създаде хората, след като човечеството се отдръпна от Бог и последва Сатана, и всяко човешко същество започна да прекарва живота си като жив демон — кой е най-доволен? (Сатана.) Кой е жертвата? (Хората.) Тогава кой е най-тъжен? (Бог.) Вие ли сте най-тъжните? (Не.) В действителност никой не може да прозре тези неща. Никой не знае тези неща сам: той приема това, в което животът го превръща. Когато го помолиш да практикува истината, той не мисли, че от това има някаква полза. Упорито живее според своите представи и фантазии и винаги се е бунтувал срещу Бог. Най-тъжният и най-съкрушеният всъщност е Бог. Бог създаде човечеството — мислите ли, че Той се интересува от непосредственото състояние на човешкото съществуване или от това дали животът на хората е добър или лош? (Интересува се.) Бог е най-загрижен, а може би участващите хора не го усещат и всъщност не го разбират сами. Живеейки в този свят, човечеството си беше такова преди сто години и сега все още е такова, множи се поколение след поколение и живее така поколение след поколение, някои хора се справят добре, други — зле, животът е пълен с възходи и падения. Поколение след поколение хората пристигат, носят различни дрехи, ядат една и съща храна, но социалната структура и системите се променят малко по малко. Хората несъзнателно стигат до настоящето — осъзнават ли го? Не го осъзнават. Така че кой е най-осъзнат? (Бог.) Бог е този, който се интересува най-много от този въпрос. Едно от нещата, които Бог не забравя, е как живеят хората, които е създал, какво е текущото състояние на живота им, дали живеят добре, какво ядат и носят, какво ще е бъдещето им и за какво мислят всеки ден в сърцата си. Ако всичко, за което хората всекидневно мислят, е зло, ако само мислят как да променят законите на природата и да вървят срещу тях, как да се борят срещу Небето, как да следват злата тенденция на света, дали Бог се чувства добре, като погледне това? (Не, не се чувства добре.) Значи Бог не се чувства добре и толкова? Не трябва ли да направи нещо по въпроса? (Да, трябва.) Трябва да намери начин да накара тези хора да живеят добре, да им позволи да разберат принципите на постъпките си, да ги научи да почитат Бог, да се покоряват на всички закони на природата, на устроеното и подреденото от Бог, за да може хората да живеят с човешко подобие, а Бог ще бъде облекчен. Дори Бог да остави тези хора, те все пак ще могат да живеят в такава среда нормално, без да страдат от Сатана — това е Божието намерение. Когато Сатана види, че хората могат да се покоряват на Бог и да изживяват човешко подобие, той е напълно опозорен и провален, така че напълно изоставя тези хора и никога повече не им обръща внимание. Тогава за кого е загрижен Сатана? Загрижен е само за онези, които вярват в Бог, но не се стремят към истината, които не четат Божиите слова и не се молят на Бог, които изпълняват дълга си половинчато и които винаги искат да намерят някого, за да се оженят, да създадат семейство и да изградят кариера. Той иска да съблазни тези хора, да ги подведе да се отдалечат от Бог, да не изпълняват дълга си и да предадат Бог, докато не бъдат отстранени от Него — тогава той е напълно доволен. Колкото повече не се стремиш към истината, толкова по-щастлив става той, колкото повече се стремиш към слава, придобивки и статус, и колкото по-нехаен си в изпълнението на дълга си, толкова по-щастлив става той. Ако се отдалечиш от Бог и Го предадеш, той става още по-щастлив — не е ли това мисленето на Сатана? Не е ли такова и мисленето на антихристите? Всички онези от рода на Сатана имат това мислене. Те искат да съблазнят всеки, за когото видят, че не вярва искрено в Бог, всеки, който обръща внимание на усвояването на знания и преследването на слава, придобивки и статус, и всеки, който не се занимава с истинската си задача при изпълнението на дълга си. Когато срещнат такива хора, те споделят общ език с тях, имат много какво да си кажат, когато са заедно, и свободно говорят това, което мислят, без скрупули. Как се чувства Бог, когато вижда тези хора да не се стремят към истината? Чувства се тревожен! Следователно каква е причината за цялата тази цена, която Бог е платил? Това е поради Неговата загриженост, внимание и тревога за човечеството. Бог носи в сърцето Си тази загриженост, това внимание и тревога за хората, а тъй като Бог притежава такова отношение към хората, Неговото дело се осъществява стъпка по стъпка. Независимо дали в очите на хората Бог е смирен и скрит, дали наистина обича хората, дали е верен или велик, Бог вярва, че всички тези лишения си заслужават и могат да бъдат възнаградени. Какво означава тази награда? Означава, че нещата, за които се тревожи в сърцето Си, няма да се повторят, а хората, за които е загрижен в сърцето Си, могат да живеят според Неговите намерения, според начина и посоката, на които ги е учил и за които ги е напътствал, и тези хора вече няма да бъдат покварени от Сатана — повече няма да живеят в страдание, а тревогите на Бог ще изчезнат и Той ще бъде облекчен. Така че по отношение на всичко, което е направил Бог — независимо каква е основната Му мотивация, независимо колко голям или малък е планът Му — не са ли всички тези неща положителни? (Да, такива са.) Всички тези неща са положителни. Независимо дали начинът, по който Бог работи, е незабележим за хората, дали си струва да се споменава или не, независимо как хората осъждат начина, по който Бог работи, за да съди и спасява хората, ако се съди по всички неща, които Бог е направил, и по цялата цена, която може да плати, не е ли Той достоен за възхвала? (Да, така е.) Тогава велик ли е Бог или е малък? (Той е велик.) Толкова велик! Никой сред човечеството не може да плати такава цена. Някои хора казват, че „майчината любов е най-великата сред човечеството“. Дали майчината любов е толкова велика? След като децата са заживели самостоятелно, майките им общо взето просто спират да се суетят около тях, стига децата да се справят. Всъщност те не могат да се суетят около децата си дори да искат. Така че как се отнася Бог към това човечество? Колко хиляди години го е търпял? Търпял го е шест хиляди години и не се е отказал дори сега. Бог плати толкова голяма цена само заради тази частица тревога и загриженост. Как изглежда такава огромна цена в очите на фарисеите и на тези антихристи? Те я заклеймяват, осъждат и дори я хулят. От тази гледна точка не са ли тези антихристи нечестиви по природа? (Да, така е.) Бог е направил такива достойни за възхвала неща, а Божията същност и това, което Той притежава и представлява, са толкова достойни за възхвала от хората. Те не само че не Го възхваляват, но дори използват различни извинения и теории, за да Го заклеймяват и осъждат, и дори отказват да признаят, че Той е Христос. Не са ли тези хора омразни? (Да, такива са.) Не са ли нечестиви? Ако се съди по тяхното нечестиво поведение, не се ли прекланят пред знанието и учението? Не се ли прекланят пред властта и статуса? (Да, така е.) Колкото по-положително е нещо и колкото по-достойно е за възхвала, запомняне и разпространение от хората, толкова повече то ще бъде заклеймявано от антихристите. Това е едно разкриване на нечестивата природа на антихристите. Трябва да се каже, че степента на нечестивост на антихристите отива отвъд обикновените хора с покварен нрав.