Анализ на начина, по който антихристите са нечестиви, коварни и измамни

Последния път разговаряхме за седмото проявление на антихристите — те са нечестиви, коварни и измамни. По тази точка разговаряхме два пъти. Първото обсъждане беше посветено на нечестивата природа на антихристите — върху какво беше поставен акцентът в това обсъждане? (Враждебното отношение и ненавистта към истината.) Антихристите са враждебни към истината и я ненавиждат, мразят всички положителни неща, които са съобразени с истината и с Бог, което е първото и основно проявление на нечестивостта на антихристите. Първото обсъждане беше за това какво ненавиждат антихристите. Обикновените хора ненавиждат негативните неща и нечестивите сили. Ненавиждат нещата, които са мръсни, мрачни и нечестиви. Противно на това обаче, най-силното доказателство за първото проявление на нечестивата природа на антихристите е, че те не ненавиждат негативните неща, а ненавиждат всички положителни неща, свързани с истината и с Бог, което е първото силно доказателство за тяхната нечестивост. Второто ни обсъждане беше посветено на второто силно доказателство за проявленията на нечестивостта на антихристите. Щом ненавиждат положителните неща, какво обичат? (Негативните неща.) Какво обичат хората с нормална човешка природа? Те обичат справедливостта, добротата и красотата, наред с любовта, търпението и толерантността, свързани с човешката природа, както и здравия разум и знанието, които са положителни и полезни за хората, и всички положителни неща от Бог, включително законите и правилата, установени от Бог за всички неща, Божиите постулати и управленски закони, и всички истини и пътища в живота, изразени от Бог, както и други неща, свързани с Него. Нечестивата природа на антихриста е в разрез с това. Той не харесва тези неща — какво харесва? (Лъжи и измама.) Точно така, харесва лъжите и измамата, наред със заговорите и интригите, различните средства за светски отношения, ласкателството на хората, подмазването, както и борбата, статуса и властта. Обича всички тези негативни неща, които противоречат на истината и на положителните неща, което точно демонстрира нечестивата природа на антихристите. Тези доказателства не са ли убедителни? (Да.) Въпреки че всички тези доказателства са убедителни, има само две части, които все още не могат да се считат за пълни. Днес ще продължим да обсъждаме третата част за това как антихристите са нечестиви, коварни и измамни. Тази трета част със сигурност е различна от първата и втората част, но е свързана с тях. Как е свързана? И в трите части се обсъжда тази същност — нечестивата природа на антихриста. С какво е различна третата част? В тази част това, което нечестивата му природа обича и от което се нуждае, както и нещата, които мрази, са различни от обсъжданите в предишните две части — съдържанието е различно. Тази разлика не означава, че антихристите харесват и някои положителни неща или че мразят и някои негативни неща. По-скоро тя се състои от друга част, която не е само за това какво обичат или от какво се нуждаят, а е издигната до това, което тази нечестива сила на антихристите почита — с други думи какво боготворят или на какво се възхищават. Някои хора може да кажат: „Термини като „почит“, „боготворене“ и „възхищение“ трябва да се използват по отношение на положителните неща, тогава как може да се прилагат за антихристите? Уместни ли са тези термини?“. Тези термини не са нито хвалебствени, нито унизителни — те са неутрални. Следователно използването им тук не нарушава никакви принципи и е допустимо.

III. Анализ на нещата, които антихристите боготворят и на които се възхищават

Какво боготворят и на какво се възхищават антихристите? Преди всичко е сигурно, че те не боготворят истината, Бог или нещо красиво или добро, свързано с Бог. Тогава какво точно боготворят? Можете ли да се сетите за нещо? Нека ви подскажа. Онези хора в религията, които вярват в Господ — как са затънали в християнството? Защо сега се окачествяват като религия, като вероизповедание, а не като църквата на Бог, Божия дом или обект на Божието дело? Те имат религиозни учения. Събират делата, които Бог някога извърши, и словата, които Бог някога изрече, в книга, в учебни материали, а след това отварят училища и набират и обучават различни богослови. Какво изучават тези богослови? Дали е истината? (Не.) Тогава какво изучават? (Богословско знание.) Те изучават богословско знание и теории, които нямат нищо общо с делата на Бог или с истината, изречена от Бог. Те заменят Божиите слова и делото на Светия Дух с богословско знание и ето така затъват в християнството или католицизма. Какво се почита в религията? Ако отидеш в някоя църква и някой те попита откога вярваш в Бог, а ти отговориш, че току-що си започнал да вярваш, той няма да ти обърне никакво внимание. Но ако влезеш с Библията и кажеш: „Току-що завърших еди-коя си богословска семинария“, ще те покани да седнеш на почетно място. Ако си мирянин, освен ако нямаш виден социален статус, няма да се занимават с теб. Това е християнството и така стоят нещата в религиозния свят. Онези в църквите, които проповядват и имат статус, положение и престиж, са група хора, обучени в богословски семинарии да притежават богословско знание и теории, и те по същество са основното тяло, което поддържа християнството. В християнството такива хора се обучават да излизат на сцената и да проповядват, да евангелизират и да вършат работа навсякъде. Те смятат, че с таланти като тези студенти по богословие, проповядващи пастори и богослови, съществуването на християнството е осигурено до ден днешен, и тези хора се превръщат в стойността и капитала на съществуването на християнството. Ако пасторът на една църква е завършил богословска семинария, обсъжда добре Библията, чел е някои духовни книги и има известни познания и красноречие, тогава посещаемостта на тази църква ще процъфти и тя ще стане много по-известна от други църкви. Какво почитат тези хора в християнството? Знанието, богословското знание. Откъде идва това знание? Не се ли предава от древни времена? От древни времена има свещени писания, предавани от поколение на поколение, и така всички ги четат и изучават до ден днешен. Хората разделят Библията на различни части, съставят различни версии и насърчават изучаването и ученето, но тяхното изучаване на Библията не е с цел да разберат истината, за да опознаят Бог, нито е с цел да разберат Божиите намерения, за да се боят от Бог и да отбягват злото. По-скоро целта е да изучават знанието и загадките на Библията, да установят кои събития в кои времена са изпълнили дадено пророчество от Откровение и кога ще настъпят големите катаклизми и хилядолетието — те изучават тези неща. Изучаването им свързано ли е с истината? (Не.) Защо изучават неща, които нямат нищо общо с истината? Защото колкото повече изучават, толкова повече чувстват, че разбират, и с колкото повече думи и доктрини са въоръжени, толкова по-голяма става тяхната пригодност. Колкото по-голяма е пригодността им, толкова повече според тях нарастват способностите им, и толкова повече смятат, че най-накрая ще бъдат благословени във вярата си, че ще отидат на небето след смъртта или че живите ще бъдат грабнати във въздуха, за да срещнат Господ. Това са техните религиозни представи, които изобщо не са съгласно Божиите слова.

Пасторите и старейшините в религиозния свят са все хора, които изучават библейско знание и богословие. Те са лицемерни фарисеи, които се съпротивляват на Бог. Тогава с какво се различават от антихристите, скрити в църквата? Нека сега да поговорим за връзката между двете. Дали онези в християнството и католицизма, които изучават Библията, богословието и дори историята на Божието дело, наистина са вярващи? Различават ли се от вярващите и последователите на Бог, за които Той говори? В Божиите очи те вярващи ли са? Не, те изучават богословие, изучават Бог, но не следват Бог, нито свидетелстват за Него. Тяхното изучаване на Бог е същото като на онези, които изучават история, философия, право, биология или астрономия. Те просто не харесват науката или други предмети — харесва им конкретно да изучават богословие. Какъв е резултатът от тяхното търсене на откъслечни сведения за Божието дело, за да изучават Бог? Могат ли да открият съществуването на Бог? Не, никога. Могат ли да разберат Божиите намерения? (Не.) Защо? Защото живеят в думите, в знанието, във философията, в човешкия ум и в човешките мисли. Никога няма да видят Бог, нито ще бъдат просветлени от Светия Дух. Как ги окачествява Бог? Като неверници, като невярващи. Тези невярващи и неверници се смесват в така наречената християнска общност, като се представят за вярващи в Бог, за християни, но в действителност изпитват ли истинско преклонение пред Бог? Имат ли истинско покорство? (Не.) Защо е така? Едно е сигурно: значителен брой от тях не вярват в съществуването на Бог в сърцата си. Не вярват, че Бог сътвори света и господства над всички неща, а още по-малко вярват, че Бог може да се въплъти. Какво означава това неверие? Означава да се съмняваш и да отричаш. Те дори възприемат отношението да не се надяват пророчествата, изречени от Бог, особено тези, които се отнасят до катаклизмите, да се изпълнят или да се сбъднат. Това е тяхното отношение към вярата в Бог и това е същността и истинското лице на тяхната така наречена вяра. Тези хора изучават Бог, защото се интересуват особено от предмета и знанието на богословието, както и от историческите факти на Божието дело. Те са чисто и просто група интелектуалци, които изучават богословие. Тези интелектуалци не вярват в съществуването на Бог, така че как реагират, когато Бог идва да извърши делото Си, когато Божиите слова се изпълнят? Каква е първата им реакция, когато чуят, че Бог се е въплътил и е започнал ново дело? „Невъзможно!“. Който и да проповядва новото име на Бог и новото Божие дело — те заклеймяват този човек и дори искат да го убият или отстранят. Що за проявление е това? Не е ли това проявлението на типичен антихрист? Каква е разликата между тях и фарисеите, първосвещениците и книжниците от древността? Те са враждебни към Божието дело, към Божието правосъдие от последните дни, към това, че Бог се въплъщава, и още повече са враждебни към изпълнението на Божиите пророчества. Те смятат: „Ако не се въплътиш, ако си във формата на духовно тяло, тогава си бог. Ако си въплътен и станеш човек, тогава не си бог и ние не те признаваме“. Какво се подразбира от това? Означава, че докато те са тук, няма да позволят на Бог да се въплъти. Не е ли това типичен антихрист? Това е автентичен антихрист. Религиозният свят участва ли в този вид аргумент? Гласът на този аргумент е силен и много мощен и казва: „Бог да се въплъти — това е погрешно и невъзможно! Ако е въплътен, тогава трябва да е лъжлив!“. Има и хора, които казват: „Те очевидно вярват в човешко същество. Просто са подведени!“. Ако могат да кажат това, тогава, ако присъстваха по времето, когато Господ Исус се яви и извърши делото Си преди две хиляди години, нямаше да повярват в Господ Исус. Сега вярват в Господ Исус, но всъщност вярват само в името на Господ Исус, в двете думи „Господ Исус“ и в някакъв нереалистичен бог на небето. Следователно те не са вярващи в Бог, те са неверници. Не вярват в съществуването на Бог, във въплъщението на Бог, в Божието дело на сътворението, а още по-малко в делото на Божието изкупление за цялото човечество чрез разпъването на кръста. Богословието, което изучават, е вид религиозна теория или теза, нищо повече от привидно правдоподобни заблуди, които подвеждат хората. Каква неизбежна връзка имат тези така наречени богословски интелектуалци в християнството с антихристите в нашата църква? Каква е връзката между техните различни модели на поведение и природата същност на антихристите, която обсъждаме? Защо да говорим за тях? Нека засега да отложим разговора за хората в християнството. Вместо това нека да разгледаме как онези, които са окачествени като антихристи, се отнасят към истината и от тяхното отношение към истината да видим какво всъщност почитат. Преди всичко, след като схванат някои истини, как разбират тези истини? Как се отнасят към тези истини? Какво е отношението им към тези истини? Дали приемат тези слова като свой път на практикуване, или се въоръжават с тях като с вид теория, а след това отиват и ги проповядват на другите? (Отнасят се към тях като към вид теория за проповядване.) Отнасят се към тях като към вид теория, която да научат, анализират и изследват, и след като я изследват, научават тези слова в ума и в мислите си. Запомнят ги, могат да ги обсъждат и да ги говорят гладко, а след това парадират с тях навсякъде. Колкото и дълго да говорят, има едно нещо, което не можеш да видиш — че колкото и доктрини да изричат, колкото и добре да могат да говорят, на колкото и хора да говорят, колкото и красноречиви да са, колкото и много съдържание да влагат или независимо дали думите им са в съответствие с истината, не можеш да видиш никакви резултати от тях — не можеш да видиш тяхното практикуване. Какво показва това? Те не приемат истината. За какво са приели истината? За инструмент, с който да се перчат. Например Бог казва на хората да бъдат честни и обяснява какви проявления има честният човек, как трябва да говори честният човек, как да действа и да изпълнява дълга си. След като чуят това, каква е реакцията им? Какво въздействие оказват тези слова върху тях? Първо, те никога не приемат тези слова. Какво е отношението им? „Разбрах: честните хора не лъжат, честните хора казват истината на другите и могат да отворят сърцата си, честните хора изпълняват дълга си предано, а не нехайно“. Те пазят тези слова като теория в сърцата си. Може ли този вид теория, след като се вкорени в сърцата им, да ги промени? (Не.) Тогава защо все пак я помнят? Те харесват правилността на тези слова и използват тези правилни теории, за да си изградят образ, като постигат по-високо уважение от другите. Какво е това, което хората уважават много? Това е способността им да говорят правилните слова красноречиво и пространно — това искат тези хора. След като чуят тези слова, приели ли са ги сериозно? (Не.) Защо не? Как можеш да разбереш? (Не ги практикуват.) Защо не ги практикуват? В сърцата си те си мислят: „Значи това са божиите слова? Просто е, запомних ги, след като ги чух веднъж. Мога да изрецитирам как трябва да действа един честен човек, след като чуя веднъж. Всички вие все още трябва да си водите бележки и да размишлявате върху това, но аз не трябва!“. Те смятат Божиите слова за вид теория или знание. Не размишляват как да бъдат честни хора в сърцата си, не се сравняват с това, не изследват действията си, за да видят как не отговарят на изискванията да са честни хора или какви действия предприемат, които противоречат на принципите да бъдеш честен човек, и никога не си мислят: „Това са Божии слова, значи те са истината. Хората трябва да бъдат честни, така че как трябва да действа човек, за да бъде честен? Как мога да действам по начин, който удовлетворява Бог? Какво съм направил, което е нечестно? Кои модели на поведение не са на честен човек?“. Мислят ли по този начин? (Не.) Какво мислят тогава? Мислят си: „Значи това е честен човек? Това е истината? Не е ли това просто теория, лозунг? Достатъчно е да усвоиш висок морален тон, няма нужда да го прилагаш на практика“. Защо не го прилагат на практика? Те чувстват: „Ако кажа на другите какво е в сърцето ми, няма ли да се разоблича? Ако се разоблича и другите ме прозрат, ще продължат ли да ме ценят високо? Ако говоря, ще ме слушат ли другите все още? Смисълът на божиите слова е, че честният човек не може да лъже. Без да се лъже, ще остане ли изобщо някаква тайна в сърцата на хората? Няма ли това да позволи на другите да ги прозрат? Няма ли да е глупаво да се живее така?“. Това е тяхната гледна точка. Това означава, че когато приемат теория, която смятат за правилна, в сърцата им се появяват идеи. Какви са тези идеи? Защо казвам, че са нечестиви? Те първо анализират ефектите, които тези слова могат да окажат върху тях, предимствата и недостатъците, които им предоставят. След като анализират словата и установят, че не са в тяхна полза, те си мислят: „Не мога да практикувам така, няма да го направя, не съм толкова глупав, няма да бъда толкова глупав и семпъл като вас! Без значение кога, винаги трябва да се придържам към собствените си идеи и да поддържам собствените си възгледи. Ти можеш да имаш хиляди планове, но аз имам едно правило. Не мога да разоблича интригата в сърцето си — да бъдеш честен човек е за глупаците!“. От една страна те отричат, че Божиите слова са истината, а от друга помнят някои относително съществени фрази, за да си създадат образ, като карат хората да ги възприемат повече като истински вярващи в Бог, повече като духовни хора. Ето това пресмятат в сърцата си.

И антихристите често слушат проповеди, както и общението на другите за истината, но изглежда, че изобщо не реагират на истината. Независимо колко проповеди слушат, сякаш никога не са ги слушали и безразсъдно продължават да извършват злосторничества според собствените си прищевки, както и преди. Това доказва, че те не се интересуват от истината и не я обичат. Какво обичат? Обичат правилното, новото и донякъде по-изтънченото теоретично знание, което може да им изгради по-съвършен и по-благороден образ, с повече достойнство, и което да накара хората да ги боготворят повече. Не е ли това нечестиво? (Да.) Какво в него е нечестиво? Независимо за кой аспект на истината разговарят антихристите, те винаги могат да измислят набор от привидно правдоподобни теории или правилни думи, за да подведат хората и да ги накарат да ги следват, което е също толкова нечестиво, колкото и Сатана. Нечестивостта на антихриста се проявява в неговите нечестиви кроежи, предумишленост и пълен набор от планове, като иска да развява знамето на четенето на Божиите слова, за да намери теоретична основа за извършване на своята нечестивост — това е нечестивостта на антихриста. Той цитира Божиите слова извън контекста единствено с цел да подведе хората и да се изтъкне. Когато слуша общения и проповеди и чуе някоя нова фраза, която може да използва, той веднага си я записва. Глупавите хора виждат такова поведение и си мислят: „Колко е гладен и жаден за праведност, води си бележки, когато чуе проповед, и колко много духовно разбиране трябва да има, като си записва всяка важна точка!“. Неговото водене на бележки същото ли е като на другите хора? Не, не е. Някои хора си водят бележки, защото си мислят: „Това е добро твърдение. Не го разбирам, затова трябва да си го запиша и да го приложа по-късно на практика, за да имам път и принципи в практикуването си“. Дали антихристът мисли по този начин? Каква е неговата мотивация? Той си мисли: „Днес си записах една точка от истината, която никой от вас не е чувал, и няма да я кажа на никого, нито ще разговарям за нея с другите — аз я разбрах и един ден ще говоря на всички ви за нея и ще се изтъкна, за да ви покажа, че наистина разбирам истината, и всички ще ми покажат одобрението си“. Може да си мислиш, че антихристите обичат и жадуват за истината, защото си водят бележки по този начин и бележките им са доста точни, но какво се случва, след като приключат с бележките? Затварят тетрадката си и това е всичко. Когато един ден станат проповедници и не знаят за какво да проповядват, те бързо ще прелистят тетрадката, ще организират съдържанието на проповедта си, ще я прочетат, ще я запомнят и ще я напишат по памет, докато всичко се изясни в ума им. Едва тогава ще се почувстват „сигурни в себе си“, като си мислят, че най-накрая притежават „истината“ и могат да дрънкат празни приказки навсякъде, където отидат. Една характеристика на думите на тези хора е, че те всички са празни доктрини, аргументи и правила. Когато имаш конкретни трудности или откриеш проблеми и потърсиш решения от тях, те все още ти дават само куп доктрини, изречени ясно и логично. Ако ги попиташ как да приложиш това на практика, те не намират думи. Ако не могат ясно да изразят това, тогава има сериозен проблем и той доказва, че не разбират истината. Хората, които не разбират истината и които не обичат истината, често се отнасят към нея просто като към вид поговорка или теория. И какво се случва накрая? След много години вяра в Бог, когато нещо ги сполети, те не могат да го прозрат, не могат да се покорят и не знаят как да търсят истината. Когато някой разговаря с тях, те имат „крилата фраза“, с която отговарят: „Не ми казвай нищо, аз разбирам всичко. По времето, когато проповядвах, ти все още си ходил прав под масата!“. Това е тяхната „крилата фраза“. Те твърдят, че разбират всичко, тогава защо се затрудняват, когато възникнат проблеми? Като човек, който разбира, защо не можеш да предприемеш никакви действия? Защо този въпрос те възпрепятства и обърква? Разбираш ли истината или не? Ако я разбираш, защо не можеш да я приемеш? Ако я разбираш, защо не можеш да се покориш? Какво е първото нещо, което хората трябва да направят, след като разберат истината? Трябва да се покорят — нищо друго. Някои хора казват: „Разбирам всичко — не разговаряй с мен, нямам нужда от помощта на другите“. Няма проблем, ако не е нужно хората да им помагат, но жалкото е, че когато са слаби, тези доктрини, които разбират, изобщо не са от полза. Те дори не искат да изпълняват дълга си, а в тях се появява и зло желание да изоставят вярата си. След толкова години проповядване на богословски теории, те просто така спират да вярват и просто така си тръгват — имат ли някакъв духовен ръст? (Не, нямат.) Без духовен ръст няма живот. Ако притежаваш живот, защо не можеш да преодолееш такъв малък въпрос? Доста си красноречив, нали? Тогава убеди себе си. Ако не можеш да убедиш дори себе си, тогава какво точно разбираш? Истината ли? Истината може да помогне на хората да разрешат действителните си трудности, а също така да преодолеят покварения си нрав. Защо тези „истини“, които разбираш, не могат да разрешат дори твоите собствени трудности? Какво точно е това, което разбираш? Това са просто доктрини.

По отношение на седмото проявление на антихристите — че те са нечестиви, коварни и измамни — току-що говорих за третата част на това проявление: те почитат знанието и начетеността. Антихристите почитат знанието и начетеността — какво тук може да онагледи техния нечестив нрав? Защо се казва, че да почитат знанието и начетеността означава, че имат нечестива същност? Тук със сигурност трябва да говорим за фактите, тъй като ако обсъждаме само празни думи или теории, хората биха могли да усвоят едностранчиво и не толкова задълбочено разбиране за това. Първо, нека започнем с нещо по-далечно в историята. Докато говоря, съпоставяйте словата Ми с действията и поведението на антихристите и ги съпоставяйте с проявленията и същността на антихристите. Нека първо поговорим за фарисеите отпреди две хиляди години. По онова време фарисеите бяха лицемерни хора. Когато Бог се въплъти, яви се и извърши делата Си за първи път, фарисеите не само че не приеха и частица от истината, но дори пламенно заклеймиха Господ Исус и Му се съпротивляваха, и така бяха прокълнати от Бог. Това може да потвърди, че фарисеите са класически представители на антихристите. „Антихристи“ се превърна в друго име за фарисеите и по същество фарисеите са същият тип хора като антихристите. Следователно да се започне с фарисеите, за да се разнищи нечестивата природа на антихристите, е пряк път. И така, какво направиха фарисеите, което показа на хората, че притежават нечестивата природа на антихриста? Току-що споменах, че антихристите почитат знанието и начетеността. С кои хора са тясно свързани знанието и начетеността? Кое е олицетворението на тези неща? Дали се отнасят до магистри и докторанти? Не, това би било твърде голямо отклонение — те се отнасят до фарисеите. Причината фарисеите да са лицемерни, причината да са нечестиви е, че изпитват неприязън към истината, но обичат знанието, затова те само изучават Светото писание и се стремят към библейско знание, но никога не приемат истината или Божиите слова. Те не се молят на Бог, когато четат Неговите слова, нито търсят истината или разговарят за нея. Вместо това изучават Божиите слова, изучават какво е казал и направил Бог, като по този начин превръщат Божиите слова в теория, в доктрина, на която да учат другите, което се нарича академично изследване. Защо се занимават с академично изследване? Какво изследват? В техните очи това не са Божии слова или Божий израз, а още по-малко истината. По-скоро това е вид начетеност или дори може да се каже, че е богословско знание. Според тях да се разгласява това знание, тази начетеност, означава да се разгласява Божият път, да се разгласява евангелието — това наричат те проповядване, но всичко, което проповядват, е богословско знание.