Някои хора вярват в Бог и външно изглежда, че Го следват. Но дали някога са размишлявали дълбоко в сърцата си за пътя, по който са поели, и за цената, която са платили? Дали са изследвали и са се опитвали да разберат дали са изпълнили дълга, поверен им от Бог? Каква точно е нагласата на хората в начина, по който се отнасят с Бог? Какво са направили хората за Бог, ако се съди по различните неща, които хората показват и разкриват, и дори по техните най-скрити кроежи, да не говорим за всички видове нрав, разкрити в нещата, които правят в начина, по който се отнасят с Бог? Освен че плащат цена за нещата, които са им от полза, и ги обмислят старателно, какво е отношението на хората към Бог и какво Му предлагат? Нищо освен кроежи, пресметливост, предпазливост и презрително отношение. Презрението е отношение и какво е поведението, което произтича от това отношение, ако се изрази като глагол? „Присмивам се“. Чували ли сте някога за тази дума? (Чували сме я.) „Да се присмивам“ е донякъде книжовен термин. Какво казваме в разговорната реч? Казваме „подигравам се“, „занасям се с някого“, „майтапя се с някого“. Приемат те за скромен, за простодушен; в техните очи ти си никой и те се осмеляват открито да ти се присмиват — що за нрав е това? Когато човек е с такъв нрав, ангел ли живее в сърцето му или демон? (Демон.) Демон. Ако може да се отнася така с Бог, тогава какъв е той всъщност? Може ли да практикува Божието слово? Може ли да се покорява на Божието слово? Някой като човека, който Ми изпрати подаръци, например — той не търси истината, нито разбира Божиите намерения. Той няма ни най-малка представа какво Бог изисква от човека, какво Бог иска да види в човека или какво Бог иска да придобие от него. Той е точно като някой, който взаимодейства с шефа си, като се съсредоточава върху това как да го ласкае и как да го мами, отнасяйки се към него по начин, който му позволява да постигне целите си — от какво всъщност живее такъв човек? Той живее от угодничество, като си изкрънква достоен за презрение живот, подмазвайки се на водачите си. Защо Ми предложи той такава „грижовност“ и „доброта“? Не можа да се сдържи, нали? Можеше ли да предвиди как щях да се почувствам от това? (Не.) Правилно. Той не разбираше. Напълно му липсва нормална човешка мисловност. Той нито знаеше, нито го интересуваше как бих могъл Аз да възприема, определя или оценя поведението и нрава му. Какво го интересува? Той се интересува от това как да Ми се подмаже, за да постигне целите си, и след това да остави у Мен добро впечатление за себе си. Това е неговото намерение, когато прави нещо. Що за човешка природа е това? Това ли би направил човек с истинска съвест и разум? Ти си живял толкова много години, така че трябва да разбираш: първо, не се нуждая от твоето подмазване. Второ, нямам нужда да Ми даряваш нищо. Трето, което е най-важното, трябва да разбереш, че каквото и да правиш, каквито и да са твоите намерения и цели и каквото и да е естеството на това, което правиш, Аз определям всички тези неща и си правя изводи за тях. Не е въпросът да направиш нещо и това да е всичко; напротив, трябва ясно да видя какви са твоите намерения и мотиви. Гледам само какъв е твоят нрав. Някои вероятно ще кажат: „Твърде си суров към хората!“. Така ли е? Изобщо не мисля така. Точно защото не съм никак суров, някои хора се опитват да се възползват от ситуацията. Не е ли така? Веднага щом някои хора влязат в контакт с Мен, те си мислят: „Виждам те като обикновен човек. Няма нужда да ти обръщам особено внимание. Ти си почти същият като мен: ти също ядеш три пъти на ден и не виждам да имаш някаква власт или могъщество. Няма какво да кажеш, независимо как се отнасям с теб. Какво можеш да ми направиш?“. Какъв начин на мислене е това? Откъде идва? Идва от нрава на човека. Защо хората имат такъв нрав? Защото в сърцата им живеят демони. Когато в сърцата им живеят демони, независимо колко велик смятат, че е Бог, независимо колко благороден смятат, че е статусът на Бог, независимо как вярват, че Бог изразява истината, за да спаси хората, независимо колко словоохотливо изразяват благодарността си и независимо как показват готовността си да страдат и да платят цената, когато дойде време да изпълнят дълга си, демоните ще управляват сърцата им и демоните са тези, които се залавят за работа. Що за човек според вас се осмелява да мами и дори да се присмива на Бог? (Демон.) Демон е. Това е сигурно.

В нашето общение по-рано, от кой диалог между Сатана и Бог можем да видим нрава на Сатана? Бог каза: „Сатана, отде идеш?“. Какво отговори Сатана? („От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7).) Що за приказки са това? (Дяволски думи.) Това са дяволски думи! Ако Сатана се отнасяше към Бог като към Бог, той щеше да каже: „Бог ме попита, така че ще кажа откъде съм дошъл по възпитан начин“. Това не са ли разумни приказки? (Такива са.) Това е изречение съгласно нормалното човешко мислене: пълно изречение, граматично и незабавно разбираемо. Това ли е, което каза Сатана? (Не е.) Какво каза той? „От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“. Разбирате ли това изречение? (Не.) Дори и сега никой не разбира какво означава. И така, откъде идва Сатана? Къде шеташе тук-тамѐ? Откъде идваше и накъде отиваше? Има ли категорични отговори на тези въпроси? До ден днешен онези, които тълкуват Библията, не са успели да разгадаят откъде наистина идва Сатана или колко време му е отнело, за да стигне до Бог и да говори с Него; нито едно от тези неща не е известно. Тогава как може Сатана да отговори на Божия въпрос с такъв тон и с такъв език? Бог сериозно ли му зададе въпроса? (Да.) А той отговори ли Му по подобен начин? (Не.) Какво отношение показа, като отговори на Бог? Подигравателно. Това е същото като да попиташ някого: „Откъде си?“ и той да отговори: „Познай“. „Не мога да позная“. Той знае, че не можеш да познаеш, но въпреки това те кара да познаеш. Той просто се занася с теб. Това е отношението, което означава да си играеш с някого или да му се подиграваш. Той не е искрен и не иска да знаеш; той просто иска да си играе игрички и да се занася с теб. Сатана е с точно такъв нрав. Казах, че в сърцата на някои хора живеят демони. Не се ли отнасят те така към Бог? Ако съдим по това как привидно тичат насам-натам, вършат разни неща и понякога понасят трудности и плащат малка цена, те не изглеждат такива хора; изглежда сякаш носят Бог в сърцата си. Но от отношението им в начина, по който се отнасят към Бог и истината, виждате, че това, което живее в сърцата им, е демон и това е всичко. Дори не могат да отговорят директно на Божиите въпроси — те са от хората, които се въртят в кръг като змии, докато ти не можеш да намериш отговора, нито да разбереш какво казват. Що за хора са тези? Могат ли да бъдат искрени в отношението си към Бог? С отношението на презрение и пренебрежение, с което се отнасят към Бог, могат ли такива хора да практикуват Божието слово като истина? (Не.) Защо не? Защото в сърцата им живеят демони. Не е ли така? (Да, те изобщо не се отнасят към Бог като към Бог.) Това е нечестивостта на тези хора. Тяхната нечестивост се крие в мисленето, че Божията почтеност, смирение, нормалност и практичност, които виждат, не са това, което прави Бог обичлив — но тогава какво са те? Те смятат, че това са Божиите недостатъци; че те са области, които правят хората склонни към създаването на представи; че това са най-големите несъвършенства в Бог, в когото вярват; че те са слабости, проблеми и недостатъци. Как трябва да се гледа на такива хора? Това е начинът и отношението, което проявяват към Бог; това е позорно за Бог, но какво да кажем за самите тях? Извличат ли някаква полза от това? Това е оскърбление и за тях самите. Защо го казвам? Като обикновен човек, ако някой случайно ти даде нещо за ядене и ти го вземеш и го изядеш като глупак, без да се интересуваш от фактите и без дори да попиташ за какво става въпрос, това няма ли да означава, че нещо липсва в човешката ти природа? Нормален човек ли е този, в чиято човешка природа липсва нещо? Не. Ако въплътеният Христос дори не притежаваше нормална човешка природа от този вид, щеше ли да си струва да се вярва в Него? Нямаше. Какви са признаците на човешката природа на въплътения Бог? Неговата рационалност, мислене и съвест са най-нормалните. Притежава ли Той способността да преценява? (Да.) Ако не я притежавах, ако бях просто един празноглавец, който няма нито здрав разум, нито прозрение, неспособен да разсъждавам, когато Ме сполетяват събития, можеше ли все още да бъда смятан за нормално човешко същество? Това би било дефектна човешка природа, а не нормална човешка природа. Може ли такъв човек да бъде наречен Христос? Когато Бог се въплъщаваше, такава ли плът щеше да избере? (Не.) Със сигурност не. Ако безразсъдно бях направил това, дали такъв Бог, Този, който е известен като въплътения Бог, щеше да си струва да бъде следван? Не, и вие щяхте да сте на грешния път. Това е едната страна, от Моята гледна точка. От друга страна, от вашата гледна точка, ако Го считаш за Бог, като към обект на твоето следване, и като Негов последовател се отнасяш към Него по този начин — тогава къде се поставяш? Това не е ли позор за теб? (Позор е.) Ако в твоите очи Бог, в когото вярваш, е толкова недостоен за твоето уважение, но все още вярваш в Него, тогава това какъв те прави? Объркан ли си? Неориентиран последовател ли си? Няма ли да опозориш себе си по този начин? (Да, щеше.) Но ако смяташ, че Той притежава всички тези аспекти на нормалната човешка природа, че Той е въплътен Бог, и въпреки това постъпваш така, не опозоряваш ли Бог? И двете гледни точки са валидни. Можеш да видиш проблема, независимо дали го разглеждаш от Божията или човешката гледна точка — и проблемът тук е сериозен! Не е ли така? (Така е.) От човешка гледна точка, ако Го смяташ за Бог и след това се отнасяш с Него по този начин, тогава ти открито опозоряваш Бог. Ако мислиш, че Той не е Бог, а човешко същество, но все още Го следваш, тогава това не би ли било противоречие? Няма ли да опозориш себе си? Разсъждавай върху тези два аспекта; прав ли съм? Не е ли така? Защо хората не могат да мислят за тези неща? Защо продължават да постъпват по този начин? Дали е просто защото не разбират истината? Нека не навлизаме твърде дълбоко в това; просто от гледната точка на заложбите те са безмозъчни кретени. Защо казвам, че са безмозъчни? За какъв мозък говоря? Става въпрос за мислене. Да правиш нещо без да мислиш, без да знаеш как да претегляш плюсовете и минусите, без да знаеш как да обмислиш естеството на това, което правиш, или дали трябва да го правиш или не, означава да си безмозъчен. Кое е това нещо, което няма мисловност? Животните и зверовете нямат мисловност, но хората би трябвало да обмислят тези неща. Хората може да правят глупави неща в момент на импулсивност, но ако правят едни и същи глупави неща отново и отново, тогава могат да бъдат окачествени като безмозъчни. Безмозъчен човек е някой с увреден разум или, казано на разговорен език, някой, на който му хлопа дъската. Но егоизмът им е силно изразен и изобщо не им липсват хитрости, затова казвам, че демоните живеят в сърцата на хората.

Всички ли смятате, че да се повдига въпросът за даването на подаръци за общение е като да правим от мухата слон? Ако не бях разговарял за това, а просто го бях споменал мимоходом, дали щеше да ви повлияе по този начин, след като го чуете? (Нямаше.) Най-много, след като сте го чули, да се замислите: „Как можа този човек да направи такова нещо? Аз не правя такива неща; наистина има всякакви хора!“. Най-много това да си помислите. Може да сте поговорили малко за това и толкова — но щяхте ли да имате такова дълбоко разбиране за него? (Не.) Нямаше да го разберете толкова дълбоко. И така, какви ползи ви носят Моите думи? Каква истина сте придобили? Първо, трябва да ви напомня: какъв е най-добрият вид взаимоотношения, които да се установят между човека и Бог? Когато някой се приближи до Бог, как трябва да общува с Него, когато е в близък контакт с Него? Не е ли необходимо да се търсят принципи за това? (Да.) Освен това, след като сте вярвали в Бог толкова много години, какви случки са се случвали в ежедневието на хората, които са от същото естество като това, което е направил човекът в историята? Тези въпроси не заслужават ли обмисляне? Може ли някой да си извлече поука и да каже: „Бог не толерира дори дребни грешки, така че това е изключително сериозно. По-добре да не се приближаваме до Него, да нямаме близък контакт с Него, нито да общуваме с Него — с Него шега не бива! Ако сбъркаш, Той ще преувеличи проблема и ще загазиш сериозно. Със сигурност няма да Му дам нищо!“? Приемливо ли е да се мисли така? (Не.) Всъщност, не е нужно да се притеснявате: нямаме много възможности за близък контакт, а моментите, в които общуваме помежду си, са още по-малко, така че това не е въпрос, за който трябва да се тревожите. Ако все пак някой ден общувам с вас, не се притеснявайте; ще ти кажа една тайна. Независимо дали общуваш с Мен, или се молиш и търсиш насаме, коя е тайна номер едно? Каквото и да правиш, не се опитвай да Ме надхитриш; ако си заядлив, стой далеч от Мен. Има някои хора, които говорят с голямо лукавство, като в миг съставят по няколко плана, а всяко изречение, което изричат, е примесено с нечистотии; ако говорят повече, няма да знаеш кои думи са истина и кои — лъжа. Такива хора никога не бива да се приближават до Мен. Когато влизаш в контакт с Бог и общуваш с Него, кое е най-важното нещо, което трябва да направиш, и кой е най-важният принцип, който трябва да спазваш? Отнасяй се към Бог с честно сърце. Също така, научете се на уважение. Уважението не е учтивост; не е подмазване или ласкателство, нито е угодничество или раболепие. Тогава какво точно е то? (То е да се отнасяш към Бог като към Бог.) Да се отнасяш към Бог като към Бог е основен принцип. А подробностите? (Да се научиш да слушаш Бог.) Това е един аспект на практикуването. Някои хора влизат в контакт с Мен и когато Аз говоря, те бързат да Ме прекъснат, затова ги оставям да свършат, преди Аз да продължа. А как се отнасят към Мен, когато Аз говоря? Слушат със затворени очи. Какво се подразбира от това? Сякаш казват: „Това, което говориш, са глупости. Какво знаеш ти?“. Такова е отношението им. Може и да не знам всичко, но имам принципи и ти казвам това, което съм научил, видял и мога да разбера, както и принципите, които знам, и от това можеш да придобиеш много. Но ако постоянно Ме стрелваш с поглед с мисълта, че нищо не знам, и не Ме слушаш внимателно, тогава нищо няма да придобиеш — ще трябва да разбираш сам нещата. Не е ли така? Затова трябва да се научите да слушате Божиите слова. Когато слушате, ограничавам ли ви да изразявате мненията си? Не. След като свърша да говоря, питам всички ви дали имате въпроси, и ако някой има, веднага отговарям и ви казвам принципите, свързани с тези въпроси. Понякога не ви казвам само принципите, а направо ви казвам какво трябва да направите, като обяснявам всеки аспект подробно. Въпреки че има някои области, които не разбирам, Аз имам Свои собствени принципи и имам Свои собствени възгледи и начини за справяне с такива въпроси, така че ви уча въз основа на това, което смятам за разумни възгледи и принципи. Защо Аз мога да ви уча? Защото вие дори не разбирате тези неща. След като се отговори на тези въпроси, ще попитам отново дали има още въпроси; ако има, тогава отново ще отговоря на тях без забавяне. Аз не искам само да Ме слушаш; давам ти възможност да говориш, но това, което казваш, трябва да е разумно — без глупости и без губене на време. Понякога прекъсвам някои хора от нетърпение. При какви обстоятелства? Когато са многословни и използват десет изречения за нещо, което може да се каже с пет. Всъщност Аз разбирам веднага щом ги чуя; знам какво следва, така че не е нужно да казват нищо повече. Бъди кратък и по същество; не губи времето на другите. След като свършиш да говориш, ще ти дам отговор и ще ти кажа какво да правиш и според кои принципи да го направиш. С това въпросът би трябвало да приключи, нали? Но някои хора не се усещат и казват: „Не, Ти трябва да ме уважаваш; уважението трябва да е взаимно. Ти свърши да говориш, но аз не съм приключил с излагането на моята гледна точка. Моята гледна точка е следната — трябва да започна отначало“. Те винаги искат да изразят възгледите си с убеждението, че Аз не ги знам, когато всъщност веднага щом започнат да говорят, Аз знам какви са възгледите им — така че има ли нужда да продължават? Няма нужда. Някои хора имат толкова нисък коефициент на интелигентност, че им трябват десет изречения за въпрос, който изисква само две, и ако не ги прекъсна, ще продължават да говорят. Всички останали са разбрали; нима Аз все още не разбирам? Но те продължават да искат да се изразят, така че не става въпрос само за нисък коефициент на интелигентност — разумът им също е слаб! Срещали ли сте такива хора? (Да.) Мислят си, че са умни, въпреки че имат слаб разум и нисък коефициент на интелигентност. Не е ли отвратително това? Отблъскващо и отвратително е. Когато хората влизат в контакт с Бог, първото нещо е да се отнасят към Него с честно сърце; второто е хората да се научат на уважение; а третото и най-важно нещо е да се научат да търсят истината. Това не е ли най-важното? (Да.) Какъв е смисълът да вярваш в Бог, ако не търсиш истината? Каква е стойността на вярата в Него? Къде е смисълът в това? Тази точка е нещо, което може да не достига на повечето хора, така че защо да я повдигаме? Това е подготовка за бъдещето; трябва да се научите да практикувате по този начин, когато подобни неща ви се случват в бъдеще.

В църквата се запознах с много хора, на някои от които възложих няколко задачи. Няколко дни по-късно те Ми докладваха, като Ми показаха, че са си записали всичко, което съм им възложил, и че вече ги прилагат едно по едно. Когато се срещаха с Мен, те Ми докладваха за напредъка по прилагането, по кои въпроси е нужно да търсят и по кои все още очакват резултати, като Ми даваха пълен отчет. Обясняваха подробностите много ясно и макар понякога те да бяха малко дребнави, отношението им показваше, че се отнасят сериозно и отговорно към Божиите слова и че знаят какви са техните отговорности, дълг и задължения. Някои хора бяха различни: възложих им две задачи и те ги записаха в тетрадките си, но седмица по-късно, когато все още нищо не бяха приложили, си спомниха едва след като ги попитах за това — и тогава пак записаха всичко в тетрадките си. След още една седмица, когато ги попитах защо задачите все още не са изпълнени, те започнаха да се оправдават, изтъквайки тази или онази трудност, преди отново старателно да запишат всичко в тетрадките си. Къде записаха всичко? (В тетрадките си.) Но не записаха нищо в ума си. Не е ли това поверяване на нещо на неподходящия човек? Тези хора не са човеци. Всичко, което им поверявах, влизаше през едното им ухо и излизаше през другото — изобщо не го вземаха на сериозно. Всички задачи, които възлагам на хората — били те свързани с определена професия или с общи дела, както и някои неща, свързани с работата на църквата — са в рамките на възможностите им; нито една няма за цел да ги затрудни. Но често когато поверявах задачи на водачи и работници, повечето от тях не Ми докладваха, след като поемаха поръчението, и не получавах никаква информация за състоянието на работата. Дали е организирана, как е свършена, какви грешки са допуснати, какъв е настоящият резултат — те никога не докладваха за никое от тези неща, нито търсеха. Те просто оставяха поръченията си настрана и Аз дори не можех да науча какви са резултатите. Някои хора имаха още по-сериозен проблем: освен че не прилагаха това, което им възлагах, те идваха и да Ми се подмазват и да Ме мамят, като Ми казваха къде са ходили и какво са правили вчера, какво са правили предния ден и какво правят в момента. Вижте само колко ги биваше в преструвките и софизмите — не вършеха нищо от това, което специално им възлагах, а вместо това се занимаваха с безполезни задачи, докато важната работа беше в пълна бъркотия. Що за поведение беше това? Напълно пренебрегваха същинските си задачи и бяха пълни с лъжи и измама!

Имаше един човек, който отговаряше за засаждането. Попитах го: „Тази година има едни хубави зеленчуци. Запази ли семена?“. „Запазих“, отговори той. Аз казах: „Чух, че са обрали всички зеленчуци преди известно време и не са запазили семена“. Той каза: „Не са приключили с реколтата. Останаха още!“. Тогава попитах: „Къде са останалите зеленчуци? Нека да погледна“. Той каза: „А? Ами… нека първо отида да проверя“. В крайна сметка запазил ли беше семена, или не? Не беше. От тези няколко думи, които изрече, първото му твърдение „запазих“ лъжа ли беше? (Да.) А второто му твърдение: „Не са приключили с реколтата. Останаха още!“ — не беше ли лъжа? Той не знаеше дали са запазили семена и каза: „Нека първо отида да проверя“. Така че третото твърдение беше поредната лъжа. Лъжите ставаха все по-сериозни; той нижеше лъжа след лъжа, като навлизаше все по-дълбоко и по-дълбоко — уста, пълна с лъжи! Бихте ли искали да общувате с човек, чиято уста е пълна с лъжи? (Не.) Как се чувстваш, когато говориш и работиш с хора, които са пълни с лъжи? Ядосваш ли се? Той имаше наглостта да измами когото и да било; грешеше, ако си мислеше, че не знам! Струва ли си да се мами за такова нещо? Какво щеше да спечели, като беше толкова измамен? Ако видиш това отношение в начина, по който действа, ако се отнася към теб по този начин, как ще се почувстваш? Ако по същество 99 процента от това, което един човек казва, е лъжа, независимо дали клюкарства, говори за работа, за сериозни въпроси или разговаря за истината, тогава този човек е безнадежден. Той може да измами всеки; това в какво го превръща? Откога вярва в Бог? Някои невярващи винаги казват „доколкото знам“ или „честно казано“ и това въведение прави думите им правдиви. Онзи човек вярваше в Бог толкова много години и беше слушал толкова много проповеди, но не можеше да каже дори нито една дума истина; всичко, което казваше, беше лъжа. Тогава що за твар е той? Не е ли отвратителен и гнусен? Има ли много такива хора? Вие такива ли сте? Когато общувате с Мен, при какви обстоятелства ще Ме излъжете? Ако сте причинили някакво бедствие и знаете, че последиците са сериозни и че можете да бъдете отлъчени, тогава, щом другите го споменат, вие лъжете, за да го прикриете. Всеки може да излъже за такова нещо. За какво друго могат да лъжат хората? За да изглеждат добре в очите на другите и да си спечелят уважението им. После има такива, които знаят, че не са компетентни в работата си, но не го казват изрично на Горното от страх, че ще бъдат освободени, ако го направят. Когато докладват за работата си на Горното, те се преструват, че търсят начини да решат проблема, създавайки у другите фалшиво впечатление. Всичко, което казват, е лъжа и те поначало не са способни да вършат работа. Ако не зададат някакви въпроси, се страхуват, че Горното ще забележи несъответствията и ще ги освободи, затова набързо се преструват. Такъв е манталитетът на лъжеводачите и антихристите.

Разсъждавайте върху трите принципа за общуване с Бог, за които току-що разговарях. Кой от тях не можете да изпълните и кой е лесен за постигане? Всъщност не е лесно да се приложи истински който и да е от тях, защото в сърцата на хората живеят демони. Няма да можеш да ги постигнеш, преди да си прогонил демона от сърцето си. Трябва да се бориш с демона в сърцето си и ако можеш да го побеждаваш всеки път, тогава можеш да ги постигнеш. Ако всеки път се проваляш и си пленен от него, тогава няма да можеш да ги постигнеш; няма да можеш да приложиш никой от принципите. Ако като следвате тези принципи, можете да постигнете и трите, не само когато се разбирате и общувате с Мен, но и при редовните си контакти с братята и сестрите, няма ли всички да имат полза от това? (Да.) Сега, след като историята приключи, нека да преминем към основната тема.