Ясно е, че антихристите са привързани към статуса, всеки знае това. До каква степен харесват статуса? Какви са проявленията на това? Преди всичко те се възползват от всяка възможност, за да се издигнат, било то чрез подмазвачески или измамни методи, или като вършат добри дела, за да спечелят сърцата на хората. Във всеки случай, когато има възможност да се издигнат, те я използват. След като постигнат статус, те го ценят дори повече от преди. Когато нормалните хора постигнат статус, те имат чувство за срам и донякъде се въздържат. Освен това позицията на водач или работник в Божия дом е дълг. Тя не е статус или официална титла, а е дълг. Понякога тези нормални хора може да разкрият малко от своя покварен нрав, като се перчат и си мислят, че сега са на официална позиция. Нормалните хора намират за донякъде приемливо да се държат така от време на време, но ако го правят редовно, ще се почувстват отвратени от себе си и ще се боят, че братята и сестрите ще забележат. Те имат достойнство и чувство за срам, затова малко се въздържат. След като разберат истината, те постепенно започват да придават по-малко значение на статуса. Какво положително въздействие ще има това и какви добри резултати ще донесе? Ще им даде възможност да изпълняват дълга си в душевен мир. Независимо от настоящата им роля, те ще я считат за дълг. Тъй като са били избрани да водят, а водачеството е едновременно бреме и дълг за човека, те трябва първо да разберат кои неща попадат в обхвата на този дълг. Когато не си на ръководна позиция, не е нужно да се занимаваш с определени въпроси и всъщност нямаш никакво бреме. Когато обаче поемеш ръководна роля, трябва да решиш как да изпълняваш задачите си добре и как да изпълняваш дълга си в съответствие с принципите и с работните разпоредби на Божия дом. Тези, които се стремят към истината, могат да напредват в такава положителна посока. Така че каква е разликата между антихристите и тези, които се стремят към истината, по отношение на това как подхождат към статуса? Антихристите са страстно отдадени на своя статус, стремят се към него, ценят го и го управляват. Те мислят за статуса си на всяка крачка. Статусът е жизнено важен за тях. Ако другите не ги уважават или ако антихристите случайно кажат нещо погрешно и другите ги гледат отвисоко, и те загубят мястото си в сърцата на другите хора, непрекъснато ще се тревожат за статуса си и ще станат изключително предпазливи в начина, по който действат и говорят. Независимо как разговаряш за стремежа към истината, те няма да могат да го разберат. Кое е единственото нещо, което могат да разберат? „Как мога да се справя добре с този „пост“ и да се държа като началник?“. Има някои конкретни проявления на това. Например, когато даден църковен водач си прави групова снимка с над 20 братя и сестри, къде би избрал да седне някой, който има достойнство и чувство за срам? Би си намерил някой ъгъл отстрани. Къде обикновено сядат антихристите? (В средата.) Всички ли искат те да седят в средата или това е тяхно лично желание? (Това е тяхно лично желание.) Понякога може да се случи всички останали да оставят място в средата за тях, като така ги карат да заемат централна позиция, и в сърцата си те се чувстват много доволни от себе си: „Вижте каква голяма подкрепа имам от всички! Длъжен съм да седна тук. От това виждам, че имам място в сърцето на всички. Не биха се оправили без мен!“. Чувстват се доста щастливи и доволни. Ако не им харесваше идеята всички да им оставят място в средата, защо биха отишли да седнат там? Очевидно е, че напълно се наслаждават на позицията си в този конкретен момент и на чувството, което тя носи. Те наистина се нуждаят от чувството, което носи този момент, и го ценят високо, поради което не отказват позицията. Този водач сяда точно в средата, заобиколен от десетки други хора, и дори използва възглавничка, за да се открои сред тях. Той си мисли: „Не става така — да съм на същата височина като всички останали. Как може това да покаже в най-добра светлина моето отличие като водач? Трябва да се повдигна малко, да седна в средата, тогава ще бъда на видно място. На това му се казва да знаеш къде да седнеш. Когато хората погледнат снимката, първо ще видят мен. Ще кажат: „Това е нашият водач еди-кой си“. Колко славно! Тази снимка ще остане толкова много години. Ако хората не могат да ме виждат и постепенно ме забравят, тогава какъв е смисълът да бъда водач?“. Ето колко високо цени той своя статус.

Веднъж потърсих едни хора от една църква, за да науча за ситуацията там. След като пуснаха камерата, всички седнаха пред нея, като оставиха място в средата. Не разбрах защо и предложих да се сгъстят, защото кадърът на камерата не беше толкова голям, а те изглеждаха неловко, като се виждаха само половината им лица. След това се преместиха малко към центъра, но пак оставиха празно място в средата. Измърморих под носа Си: „Защо никой не сяда в средата? Все едно там има някакъв свещен Буда — защо никой не смее да отиде там?“. Тогава дойде един доста пълен мъж и се тръшна точно в средата, като имаше вид точно на свещен „Буда“ — целият закръглен и дебеличък. Оказа се, че средното място е запазено за него. Можете ли да познаете кой беше този човек? (Водачът.) Правилно, той седна точно в центъра. Това е символ на статус. Когато този дявол пристигна с вида си на Буда и седна там, той зае това място съвсем естествено, сякаш беше негово по право. Всички седяха с готовност от двете страни, като го гледаха с особена привързаност, сякаш безкрайно го „разбираха“. Усещаше се, сякаш бяха куп подмазвачи, които казват: „А, ето те най-накрая. Чакахме те толкова дълго“. Докато говорех преди това, никой не възприемаше нищо от казаното. Те чакаха водача. Този свещен „Буда“ трябваше да се появи публично пръв. Ако не го беше направил, нямаше да мога да продължа да говоря. Как можа да седне там, и то толкова естествено? Има ли това нещо общо с обичайните му предпочитания, приоритети и стремежи? (Да.) Каква сцена обикновено разиграват тези хора? Използвайте въображението си и помислете за това. Когато този водач води сбирка или влезе в някоя стая, където хората изпълняват дълга си, как се отнасят те с него? Сякаш е някой праотец или Буда: бързо му предлагат място, а главното място трябва да бъде запазено за него. Щеше ли всичко да е наред, ако не му го бяха запазили? Въз основа на явлението, което видях пред камерата в този момент, вероятно нямаше да е наред, ако не му бяха оставили главното място — това се беше превърнало в правило, в неписано правило. Когато „Буда“ пристигне, веднага трябва да му се даде главното място. Ако „Буда“ не е там, главното място трябва да остане празно. Това се нарича статус. Някой от вас държи ли се така и смята ли статуса за по-висш от всичко останало? Какво можете да забележите от сцената, която току-що описах? Различните хора се отнасят към статуса по различен начин. Тези, които обичат истината, считат своя статус за дълг, като в сърцето си милеят за Божието поръчение. Те приемат своя дълг, но не налагат своя статус. Някои хора гледат на статуса като на тежест, смятат го за допълнително бреме, което им носи напрежение, ограничения и дори неприятности. Обаче онези, които се прекланят пред статуса, се отнасят към него все едно е официална длъжност и винаги се наслаждават на предимствата му. Те не могат да живеят без статуса. След като го постигнат, са готови да пожертват всичко за него, включително живота и самоуважението си — готови са дори да продадат телата си за него. Не е ли това нечестиво? (Да.) Това се нарича нечестивост. Какво е статусът в техните очи? Това е път и средство да се издигнат над другите и метод за промяна на тяхната идентичност, съдба и положение сред хората. Затова ценят статуса много високо. След като го постигнат и хората ги слушат, подчиняват им се, угаждат им и им се подмазват във всичко, те — вместо да се чувстват отвратени от всичко това — намират изключително удоволствие в него. Точно като онзи водач, който зае мястото в средата — позата му беше толкова небрежна и спокойна и показваше такова огромно усещане за удоволствие и наслада. Не е ли това нечестиво? Ако даден човек се наслаждава особено много на всички чувства на превъзходство и на всички предимства, които носи статусът, и особено преследва тези неща и ги цени високо, без да желае да се избави от тях, тогава този човек е изключително нечестив. Защо казвам, че е изключително нечестив? Когато става въпрос за тези, които ласкаят, говорят приятни думи и правят комплименти на хората със статус, какво точно казват? Те изричат лъжливи думи, безсрамни думи, противни и отвратителни думи, думи на измама и дори някои неща, които са отвратителни за слушателите. Да кажем например, че някой със статус има син, който е наистина доста грозен, с остри черти и със скули като на маймуна — казват ли тези ласкатели, че е грозен? Какво казват? (Той е наистина красив.) Достатъчно ли е за тях само да кажат „той е наистина красив“? Те трябва да кажат нещо противно като: „Има широко чело и широка, кръгла челюст. Има лице на човек, който в бъдеще ще е богат и ще има висок статус!“. Макар да е ясно, че случаят не е такъв, те все пак се осмеляват открито да изричат тези лъжи. Когато този човек на висока позиция чуе това, той се чувства въодушевен, обича да чува тези неща — доставя му наслада да ги слуша. Доколко му харесва да ги слуша? Ако никой не казваше тези лицемерни думи, ласкателства и думи на измама пред него, ако никой не говореше лъжливи и противни думи, за да го задоволи и да му угоди, той би сметнал живота за безинтересен. Не е ли това нечестиво? (Така е.) Това е изключително нечестиво. Когато самият той лъже, това вече е достатъчно отвратително, но той също така обича други лъжци да се въртят около него като рояк смрадливи мухи и никога не се уморява от това. Обича всеки, който умее да си служи с думите, който е добър в ласкателствата и подмазването и който говори заобиколно — държи тези хора близо до себе си и ги поставя на важни позиции. Не са ли такива водачи в опасност? Каква работа могат да свършат? Няма ли с църквата да е свършено, ако попадне под техния контрол? Може ли тя все още да има делото на Светия Дух?

Чувал съм, че някои водачи обичат да си похапват. Когато преди живяли при братя и сестри, които не били добри готвачи и не приготвяли хубави ястия, те са си намирали домакин, който знаел как да им се подмазва и да ги ласкае, и който приготвял специално за тях вкусни ястия всеки ден. Всеки ден водачите си хапвали и пийвали до насита с думите: „Слава на бог, всеки ден се наслаждаваме на божието угощение. Това наистина е божия благодат!“. Такива хора са в опасност. Дори все още да не са антихристи, поведението им вече е разобличило, че притежават природата същност и нечестивия нрав на антихристите, а също и че в момента вървят по пътя на антихристите. Дали могат да станат антихристи или дали са антихристи зависи от пътя, който изберат занапред. Съвсем очевидно е, че в момента вървят по пътя на антихристите и че техният нрав същност съответства на този на антихристите, а това е така, защото държат на негативните неща и не харесват нещата, които са положителни. Те презират положителните неща, осъждат ги и ги отхвърлят в сърцата си. Какво приемат? Двуличие, лъжи и всичко, което е свързано с негативни неща. Когато Аз пристигна на определено място, някои хора казват: „Не изглеждаш добре. Почини си малко“. Дали се чувствам добре и кога трябва да си почина са неща, които Сам знам. Няма нужда да се преструваш на хитър и няма нужда да се перчиш с акъл. Аз не приемам това, ненавиждам го. Какви хора харесвам? Такива, които могат своевременно да разговарят, когато нещо се случи, и да Ми казват това, което мислят. Аз разговарям с теб, за да разреша трудностите ти, и ти можеш да бъдеш в по-близки отношения с Мен. Не се занимавай с това да Ми се подмазваш и да се опитваш да Ми угодиш — това е ужасно отвратително! Такива хора трябва да стоят далеч от Мен, тъй като ги намирам за отблъскващи. Окачествявам ги като досадни мухи или като напаст. Да стоят на разстояние! Някои хора казват: „Нямаш ли нужда от някой до Теб, който да Ти служи?“. Според теб, в съответствие с Моята идентичност и статус, трябва да има някакво подобаващо отношение и служене. Аз обаче нямам нужда от това. Не трябва да правиш тези неща, разбираш ли? Чувствам се отблъснат от тези неща и ги ненавиждам. Ако в сърцето си наистина искаш да проявяваш внимание към Мен и да се грижиш за Мен, има много подходящи начини да го правиш. Например, ако ти кажа да направиш нещо, ти покорно го изпълняваш докрай и когато срещнеш трудности, можеш своевременно да ги обсъдиш с Мен. Каквото и да правиш обаче, не подражавай на начина, по който невярващите се подмазват на хора, които заемат длъжности, като изричат куп ласкателства, приятни за ухото — не обичам да ги чувам. Аз очевидно не съм висок, но ти настояваш да казваш: „Може да не си висок, но си по-висок от нас“. Не обичам да чувам това, така че каквото и да правиш, не Ми го казвай. Казваш го на грешния човек. Антихристите обичат да чуват подобни думи. Например питат братята и сестрите под тях: „Изглеждам ли дебел?“. А някои хора казват: „Дори да си дебел, изглеждаш по-добре от нас“. „Тогава слаб ли съм?“. „Дори да си слаб, изглеждаш невероятно. При всички случаи си като модел. Всичко ти стои добре“. Когато антихристите чуят това, те остават възхитени и те считат за свой другар и съюзник. Всички тези неща, които антихристите обичат, са отблъскващи и нечестиви — как иначе може да ги нарече човек нечестиви? Обичат ли антихристите елементите на нормалната човешка природа като съвест, разум, чувство за срам и достойнство, както и разпознаване на доброто и злото, черното и бялото, правилното и погрешното, наред с други неща, в нормалната човешка природа? Обичат ли антихристите хора с чувство за срам? Обичат ли хора с достойнство? Те обичат онези, които са безсрамни, които могат да говорят по отвратително сладникав начин без никакво осъзнаване и без да се смущават. Нима не им липсва чувство за срам? Колкото по-сладникави са думите ти, толкова по-щастливи стават те. Като погледнем предпочитанията на антихристите и отношението им към различни неща, както и техния избор и ориентация, става ясно, че нечестивостта им няма граници. Да оставим настрана онези, които разбират истината — дори хората с капка чувство за справедливост в обществото не ценят този вид поведение. Виждаш ли, някои хора в официалните среди отчаяно се подмазват на онези, които заемат длъжности. Те дават на хората с власт всичко, от което се нуждаят, дори се отказват от собствените си съпруги — нима не им липсва достойнство? (Да.) Освен това някои чиновници участват в еднополови връзки, а някои хора от същия пол като тези служители стават интимни с тях, като правят това дори те самите да не го искат. Бихте ли могли да правите такива неща? (Не, не бихме могли.) Те обаче биха могли. Нямат морални граници, нямат чувство за срам, нямат съзнание за съвест, нямат рационалност — затова правят тези неща. Ти дори не би могъл да изречеш онези неща, които те казват, ако те накарат да ги изпълниш като реплики в пиеса. Тези хора са дори по-сладникави от сценичните артисти. Какво имам предвид под сценични артисти? Имам предвид онези, на които не им пука и на които не им мигва окото, когато ги виждат или посещават, докато са чисто голи. Такива хора се наричат сценични артисти. Така че тези ласкатели, с техните отблъскващи и противни думи и предпочитание към нечестивите неща, са дори по-лоши от онези сценични артисти. Последните просто продават телата си, но какво продава тази шайка нечестивци, известни като антихристи? Те продават душите си. Те са банда зли демони, за които няма изкупление. Ето защо да говориш истината на тези хора е като да хвърляш бисери пред свинете — за тях е невъзможно да заобичат истината. Ето така подхождат те към статуса, като се наслаждават на различните чувства на превъзходство и други приятни чувства, които вървят с него. Какви са различните чувства, които произтичат от тази наслада? Положителни или негативни неща са те? Всички са негативни неща. Когато постигнат статус, те очакват да се наслаждават на ласкателствата на хората, на това хората да им угаждат и да се грижат за интересите им. Освен това искат да се наслаждават на специално отношение — храната им, жилището им и всички неща, които използват, трябва да бъдат специални и те трябва да се различават от останалите във всичко. Нима физическото ти тяло наистина е по-различно от това на другите? Щом антихристите си осигурят статус, те се смятат за благородни и изключителни, сякаш вече на земята няма място, което да ги побере — трябва да седнат на трон и хората да им принасят дарове. Не е ли така? Кажете Ми, това ли са идеите, които нормалните хора имат обикновено? Независимо дали имат статус, нормалните хора може да имат определен стремеж и желание за него, но тъй като притежават чувство за срам, съвест и рационалност, в допълнение към това, че вече имат известно разбиране за истината, тяхната привързаност към статуса намалява и избледнява. Освен това те могат да отдават по-малко значение на предимствата, които вървят със статуса, и ако могат да видят като незначителни ползите, които той носи, могат също да се почувстват отвратени от ласкателствата и сладките приказки на другите, тяхното подлизурство и друго подобно поведение, и могат да се дистанцират от такива неща или дори да им обърнат гръб и да се отрекат от тях. Могат ли обаче антихристите да се отрекат или да се избавят от тези неща? Категорично не. Ако ги помолиш да се избавят от тях, това е все едно да им поискаш живота. Иначе защо някои хора казват: „Няма да вярвам повече, няма да продължа да живея, животът не си струва“ веднага щом загубят статуса си? Няма ли нещо нередно тук? Защо статусът е толкова важен за тях? Те не могат да живеят спокоен и обикновен живот. Трябва да притежават статус, трябва да стоят над масите и да се радват на благоговението, преклонението и превъзнасянето на другите, както и на лъжите, предназначени да им угаждат, да ги заблуждават и да ги ласкаят. Те искат да се отдадат на тези неща. Хората с нормална човешка природа доброволно ли се отдават на такива неща? Със сигурност не, това ги прави неспокойни. Защо антихристите обичат да се наслаждават на тези неща? Защото в тях има сатанински нрав. Само хора от рода на Сатана преследват тези неща и имат такива изисквания. Нормалните хора може да се наслаждават на тези неща за известно време, но стигат до извода, че са безсмислени и дори досадни, и тогава стоят далеч от всички тях. Някои хора обаче отказват упорито да се избавят от тях. Защо например някои филмови звезди никога не се оттеглят от света на киното, въпреки че са в напреднала възраст? Защото без този ореол, без хората да ги заобикалят, те намират живота за скучен. Чувстват, че небето не е толкова синьо, че животът им няма посока и че е станал безсмислен и без стойност. Чувстват, че целият им живот става мрачен, затова трябва да се върнат във филмовата индустрия, за да преживеят отново чувството да си звезда. Антихристите споделят същото качество като тях: те притежават еднакво нечестив нрав и същност. Когато антихристите придобият статус, те парадират с него навсякъде, дори възприемат авторитарна роля в домовете си и карат членовете на семействата си да им се подчиняват. Антихристите притежават нечестив нрав и същност и се отнасят към статуса с особена обич, като не пестят усилия да го излагат на показ и да парадират с него. Какво ни показва това? Имат ли тези хора чувство за срам? Нямат. Те получават статус и мислят, че тяхната идентичност се е променила, и дори връзката им с родителите им се променя. Няма ли проблем тук? Това е извратено! Това, че могат да имат такова отношение към статуса, е едно от доказателствата, което разобличава нечестивата им същност.

Бог е Създателят и Неговата идентичност и статус са върховни. Бог притежава власт, мъдрост и могъщество и има Свой собствен нрав, Свои притежания и Свое същество. Знае ли някой от колко години върши Бог делата си сред човечеството и цялото творение? Точният брой години, през които Бог е вършил делата Си и е управлявал цялото човечество, не е известен. Никой не може да даде точна цифра, а Бог не докладва тези въпроси на човечеството. Ако обаче Сатана направи нещо подобно, ще го докладва ли? Със сигурност ще го направи. Той иска да се самоизтъкне, за да подведе повече хора и да накара повече хора да узнаят за неговия принос. Защо Бог не докладва тези въпроси? В Божията същност има смирен и скрит аспект. Какво е противоположното на смирението и скритостта? Това е надменността и самоизтъкването. Колкото и велико дело да върши Бог, Той само казва на хората това, което могат да схванат и разберат, като се задоволява с това да им позволи да придобият знание, да познаят Неговата същност чрез делото, което върши. Какви ползи носи това на хората? Какъв резултат постига това? Дали хората трябва да знаят тези неща, за да се прекланят пред Бог? Всъщност не е така. Това, че хората могат да се прекланят пред Бог, е крайният обективен резултат, но какво е първоначалното намерение на Бог, като позволява на хората да знаят тези неща? То е да им позволи, след като имат знание за тези неща, след като разберат как Бог управлява човечеството и как господства над него и го устройва, да могат да се покорят на Божието върховенство, повече да не оказват безсмислена съпротива и да не се отклоняват от пътя — така хората ще страдат много по-малко. Като живееш естествено и съществуваш в съответствие с начините и законите, които Бог осигурява, и според Неговите изисквания и принципите, които Той дава, ти вече няма да попадаш в лапите на Сатана, нито ще бъдеш покваряван и потъпкван за втори път. Вместо това ще живееш вечно в рамките на правилата, установени от Бог, ще живееш с човешко подобие и като сътворено същество, и ще получаваш Божията грижа и закрила. Това е първоначалното намерение и цел на Божието дело. Така че при огромното дело, което Бог е извършил, изтъквал ли го е някога? Казвал ли е някога на хората какво е направил? Никога. Много хора не знаят какво е направил Бог или какви неща са били извършени от Него и какви не. В действителност Бог е направил много, но никога не е обявявал тези неща на човечеството. Бог не ги обявява на човечеството. Всичко, което трябва да направиш, е да си наясно какво трябва да знаеш. В бъдеще човечеството ще може да съществува нормално на земята и да приема Божието ръководство, и когато Бог дойде сред човечеството, хората ще могат да имат нормално взаимодействие с Него, да Го приемат, да Му се прекланят, да слушат словата Му и вече да не вървят със Сатана. По този начин Божието царство ще се появи на земята и на земята ще има група хора, способни да Му се прекланят, група хора, които могат да слушат Неговите слова и да ги прилагат на практика. Така Божието дело ще бъде осъществено. Достатъчно е да се постигне този резултат. Така че когато Бог прави нещо, ако не го разбираш или не си наясно с него, Той няма да ти го обясни. Защо не го обяснява? Няма нужда да го прави. Има много неща, които не разбираш, и Бог няма да ти разкрие определени тайни, за да те накара да узнаеш тези неща или да разбереш Неговата идентичност и същност, или да разбереш Неговото могъщество. Бог не върши тези дела. Върху какво е съсредоточен Бог в момента? Той е съсредоточен върху това да накара хората да разберат истината. Щом разбереш истината, ще опознаеш Бог, ще имаш основа в живота си и ще можеш да се покоряваш на Бог и да се прекланяш пред Него в бъдеще, а също така ще можеш да разпознаваш Сатана и да се отричаш от него, като вече не бъдеш подвеждан от него или не вървиш с него — тогава Неговото дело е завършено. Що се отнася до тези тайни, човечеството ще има възможност да ги разбере в бъдеще, но тайните на Божиите действия са невероятно огромни и дори Бог да ти ги разкрие, това не означава непременно, че ще ги разбереш. Дори и да влезеш в контакт с тях, може да не си в състояние да ги възприемеш или да ги схванеш. Защо е така? Защото съществува разстояние между сътворените същества и Бог, между човешките мисли и Божиите идеи. Например може да знаеш, че дъгата е знак на завета между Бог и човечеството, но знаеш ли как се образува тя? Ако Бог ти обясни тази тайна, ще я разбереш ли? Няма, затова Бог не ти казва. Щеше да е бреме за теб, ако го направи, тъй като трябва да я изучаваш и анализираш, което би ти донесло неприятности. Следователно Бог не казва много за тайните. Може ли обаче човек, който принадлежи на Сатана, да си мълчи, ако знае за тези тайни? Категорично не. Тук се виждат разликите в тяхната същност. Обяснява ли Бог множеството неща, които е разкрил на човечеството от години, но които хората никога не могат да разберат? Прави ли свръхестествени неща? Не, не прави. Човечеството е създадено от Бог и Бог знае колко могат да разберат хората и до каква степен могат да го разберат. Тези неща са поставени пред очите на хората, но ако не е необходимо те да ги разбират, Бог няма нужда да ги просветлява или да налага тези неща на хората и да ги превръща в бреме за тях, затова не върши делото Си по този начин. Следователно в Божиите действия има принципи. Неговият подход към човечеството е грижовен, внимателен и любящ. Бог иска най-доброто за хората — това е източникът и първоначалното намерение зад всички Божии действия. От друга страна, Сатана се самоизтъква, налага неща на хората, кара ги да му се прекланят и да бъдат подвеждани от него, и ги води към упадък, така че постепенно да се превърнат в живи дяволи и да поемат към унищожение. Но когато вярваш в Бог, ако разбереш и придобиеш истината, тогава можеш да избягаш от влиянието на Сатана и да постигнеш спасение — няма да си изправен пред изхода да бъдеш унищожен. Сатана не понася да вижда хората да се справят добре и не го е грижа дали хората живеят или умират. Той се интересува само от себе си, от собствената си печалба и от собственото си удоволствие, и му липсват любов, милост, толерантност и прошка. Сатана не притежава тези качества; само Бог притежава тези положителни неща. Бог е извършил значително количество дела върху хората, но говорил ли е някога за това? Обяснявал ли го е някога? Заявявал ли го е някога? Не, не го е правил. Независимо как хората разбират погрешно Бог, Той не обяснява. От Божията гледна точка, без значение дали си на шестдесет или осемдесет години, твоето разбиране за Бог е много ограничено и въз основа на това колко малко знаеш, ти все още си дете. Бог не ти държи сметка за това — ти все още си незряло дете. Няма значение, че някои хора може да са живели много години и телата им да показват признаци на старост. Разбирането им за Бог все още е много детско и повърхностно. Бог не ти държи сметка — ако не разбираш, значи не разбираш. Това са твоите заложби и твоят капацитет и те не могат да се променят. Бог няма да ти наложи нищо. Бог изисква хората да свидетелстват за Него, но свидетелствал ли е Той за Себе Си? (Не.) От друга страна, Сатана се страхува да не би хората да не знаят дори най-малкото нещо, което прави. Антихристите не са по-различни: те се хвалят пред всеки за всяка дреболия, която правят. Като ги слушаш, изглежда, че свидетелстват за Бог — но ако се вслушаш внимателно, ще откриеш, че не свидетелстват за Бог, а се самоизтъкват, възвеличават себе си. Намерението и същността в основата на това, което казват, са да си съперничат с Бог за Неговите избраници и за статус. Бог е смирен и скрит, а Сатана се самоизтъква. Има ли разлика? Самоизтъкване срещу смирение и скритост: кои са положителните неща? (Смирение и скритост.) Може ли Сатана да се опише като смирен? (Не.) Защо? Ако се съди по нечестивата му природа същност, той е безполезен боклук. Би било анормално Сатана да не се самоизтъква. Как би могъл Сатана да се нарече „смирен“? „Смирението“ се отнася за Бог. Божията идентичност, същност и нрав са възвишени и благородни, но Той никога не се самоизтъква. Бог е смирен и скрит, затова хората не виждат какво е направил, но докато Той работи в такава неизвестност, на човечеството непрекъснато се предоставя ресурс, храна и напътствия — и всичко това е устроено от Бог. Не е ли скритост и смирение това, че Бог никога не обявява тези неща, никога не ги споменава? Бог е смирен именно защото е способен да прави тези неща, но никога не ги споменава или обявява, и не спори за тях с хората. Какво право имаш да говориш за смирение, когато не си способен на такива неща? Не си направил никое от тези неща, но настояваш да си приписваш заслуги за тях — това се нарича безсрамие. Бог извършва толкова велики дела и управлява цялата вселена, докато напътства човечеството. Неговата власт и Неговото могъщество са толкова необятни, но Той никога не каза: „Могъществото Ми е изключително“. Той остава скрит сред всички неща, управлява всичко, осигурява храна и ресурс за човечеството, за да може цялото човечество да продължи да съществува поколение след поколение. Вземете например въздуха и слънчевата светлина или всичко материално, което е необходимо за съществуването на хората на земята. Притокът на всичко това е безспирен. Несъмнено Бог предоставя ресурс на хората. И така, щеше ли Сатана да премълчи и да остане невъзпят герой, ако беше извършил добро? Никога нямаше да премълчи — като някои антихристи в църквата, които преди се занимаваха с опасна работа, отричаха се от неща и понасяха страдания, а някои дори може да са били в затвора. Има и такива, които навремето допринесоха за делото на Божия дом в известно отношение. Те никога не забравят тези неща, смятат, че имат пожизнена заслуга за тях и ги приемат за свой доживотен актив. Това показва колко дребни са хората! Те наистина са дребни, а Сатана няма срам.

Кажете Ми, ако антихристите имаха равен статус с Бог, какво щяха да ядат и обличат? Щяха да ядат най-добрите храни и да носят най-добрите марки, нали? Така че по отношение на изискванията им за материални неща, кажете Ми, нямат ли те определени условия? Когато отиват някъде, трябва да пътуват със самолет. Когато пристигнат там, могат ли обикновените братя и сестри да ги приемат в домовете си? Дори и да могат, тези антихристи няма да останат при тях — те трябва да отседнат в хотел от висок клас. Не са ли антихристите много взискателни по отношение на своите условия? Що се отнася до честта, насладата и суетата, които статусът би им донесъл, могат ли да се откажат от тези неща? Докато имат подходящите условия и възможности, те грабят от тези неща с пълни шепи и им се наслаждават. Какви са техните принципи? Стига да имат статус, могат да се сдобият с пари и да носят маркови дрехи и аксесоари. Не искат да носят обикновени неща — трябва да носят известни марки. Техните вратовръзки, костюми, ризи, копчета за ръкавели, златни колиета и колани — всичко е марково. Това не е добър знак и не страдат ли братята и сестрите заради това? Парите, които братята и сестрите предлагат, се използват от тези антихристи за покупки на маркови стоки. Това, което вършат, не е ли голямо зло? Не е ли породено от тяхната нечестивост? Това са нещата, които те могат да правят. Имаше един човек, който се обличаше скромно, когато за първи път пое ръководна роля — имаше само между три и пет комплекта дрехи, които не бяха маркови или луксозни. След няколко години на ръководна длъжност, тъй като не вършеше никаква реална работа, той беше освободен. Когато си тръгна, взе цял багажник неща: маркови дрехи, чанти, всякакви хубави вещи. Не печелеше пари като водач, така че откъде дойдоха тези неща? Дойдоха от статуса му. Ако отказваше нещата, които другите му купуваха, щяха ли братята и сестрите все пак да настояват да му ги купуват? Щеше ли да се случи подобно нещо? Ако не искаше тези неща, братята и сестрите нямаше да му ги купуват. Какъв е проблемът тук? Той насилствено и алчно присвояваше тези вещи. От една страна изнудваше братята и сестрите, а от друга — активно ги купуваше сам. Нещо повече, той караше братята и сестрите да му купуват тези неща и ако някой откажеше, той го измъчваше и му създаваше неприятности. Всички тези няколко причини играят роля. В крайна сметка той „пожъна небивала реколта“ и забогатя. Завиждате ли на такъв водач? Ако имахте възможност, бихте ли натрупали и вие такова богатство? Нека ти кажа, не е добре да забогатяваш по този начин — това има последствия! Когато някои хора станат водачи, те се страхуват да не им се случат тези неща. Смятат, че изкушенията ще са твърде големи, че ще е трудно да се избегнат или да се справят с тях и че лесно ще им се поддадат. Някои хора обаче не ги е грижа и мислят: „Това е нормално. Кой заема длъжност, без да се наслаждава на такива неща? Защо изобщо да заемаш длъжност тогава? Това е целият смисъл!“. Що за глас е това? Това е гласът на антихристите, а тези хора са в опасност.

Работя вече близо тридесет години. Някога изнудвал ли съм някого за нещо? Например, ако видя някой да носи хубави бижута, изнудвал ли съм го с послания от рода на: „Дай Ми бижутата си, на теб не ти отиват. Златните и сребърните бижута са предназначени за хора със статус, а тези без статус не бива да ги носят.“? Случвало ли се е това някога? Не, не се е случвало. Дори когато някои братя и сестри имаха малко пари и Ми купеха кожено яке или нещо подобно, Аз винаги го връщах. Не че не Ми харесваше, просто нямах нужда от такива неща. По-късно се замислих: „Как да се справя с тези неща по подходящ начин? Какво да направя, за да не нараня хората, които са ги купили?“. Взех тези неща в църквата, за да могат братята и сестрите да ги разпределят според принципите. Ако някой беше готов да купи ценните вещи, църквата щеше да ги продаде на намалена цена. Не ставаше въпрос за печелене на пари. Ставаше въпрос за това справянето с нещата да бъде по начин, който е подходящ и за двете страни. Никой не бива да получава тези неща безплатно, защото те първоначално не бяха предназначени за теб. Тези вещи бяха ограничени и не можеха да бъдат разпределени равномерно между всички, и не беше подходящо да се дадат на определени хора. Следователно единствената възможност беше тези, които имат парите и са готови да ги купят, да го направят. Със сигурност бяха по-евтини от това, което се продава на пазара, така че това беше услуга от Божия дом. Имах правото да постъпя по този начин. Това е така, защото щом нещо Ми е било дадено, то ставаше Мое и имах правото да се разпореждам с него както сметна за добре. Вече нямаше нищо общо с човека, който го е купил първоначално. Като се разпореждах с нещата по този начин, Аз вече се бях погрижил за достойнството на този човек. Не би трябвало да има никакви възражения, тъй като този подход беше напълно подходящ. Много братя и сестри са Ми купували разни неща. Не съм им поверявал да Ми купуват неща, да не говорим да съм го изисквал от тях. Те имаха доброто желание да направят това и Аз го оценявах, но имаше много неща, които не можех да приема, защото нямах нужда от тях. Това е практически въпрос. Правилно ли е това, което казах? (Да.) Правилен ли беше и начинът, по който се справих с това? (Да.) Имаше и някои братя и сестри, които знаеха, че съм чувствителен към студа и не ям студена храна, затова Ми купиха някакво лекарство за „студен стомах“. Обаче не се почувствах много добре, след като взех това лекарство — тялото Ми не може да издържи на такива експерименти, затова трябва да внимавам с много лекарства. Трябва да разберете това. Някои братя и сестри Ми купиха и хранителни добавки като планински женшен, червен женшен и други видове тонизиращи средства. Не можех да приема нито едно от тях. Защо? Защото не Ми понасяха. Не че гледах отвисоко на това, което братята и сестрите Ми купуваха, или откъде го купуваха — просто не можех да го използвам, не бях в състояние да го използвам. Не всички добри неща са подходящи за всеки. Има много добри неща и ако вземеш някое от тях, но то предизвика нежелана или алергична реакция, тогава това нещо не е добро за теб. Тогава как трябва да се постъпи? Най-добре е да го използват тези, за които е подходящо. Затова нека ви кажа, без значение кой харчи пари, за да Ми купува разни неща, запомнете тези думи — не ги купувайте. Ако имам нужда от нещо, ще ти кажа направо и няма да съм толкова вежлив. Разбрахте ли? Когато обаче Ми носите тези неща и ви кажа, че не Ми трябват или не са подходящи, това също не означава, че съм вежлив с вас. Това не е лъжа или лицемерие. Всичко, което казвам, е реално, всичко е вярно. Моля ви да не четете между редовете, когато говоря. Когато кажа, че нещо не Ми трябва, това означава, че не Ми трябва. Когато кажа, че не мога да го използвам, това означава, че не мога да го използвам. Каквото и да правите, не си губете времето да мислите как да купувате разни неща или да харчите пари безполезно. Не мисли, че всички добри неща трябва да се дават на Бог — знаеш ли изобщо дали имам нужда от тях? Ако нямам нужда от тях, не си ли ги купил напразно? Ако наистина си искал да Ми купиш нещо, тогава нека ти кажа — не Ми купувай нищо. Ако кажеш, че си го купил, за да го споделя с всички, тогава добре, мога да го предам нататък. Що се отнася до начина, по който се отнасям към такива неща и към материалните притежания, които носят статусът и позицията, това е Моето отношение. Дали антихристите се отнасят по същия начин към тези въпроси? (Не.) Първо, те със сигурност не отказват нищо — колкото повече, толкова по-добре. Без значение кой им изпраща подаръци или какви са подаръците, те ги приемат. Второ, те несъмнено изнудват хората за определени неща, и последно, взимат някои неща за себе си. Именно това търсят и искат. Именно това им носи статусът, който преследват.

По отношение на нечестивата същност на антихристите, въз основа на нашето общение от миналия път и днес, можете ли да измислите едно обобщаващо изречение, което да изобличи тази нечестива същност? Най-голямата характеристика на нечестивостта у антихристите е следната: те осъждат всичко положително, всичко справедливо и всичко, което е съгласно истината, както и всичко, което се счита за красиво сред човечеството. Те мразят и изпитват неприязън към тези неща. И обратно, всичко негативно и всичко, което се осъжда и презира от хората със съвест, разум и чувство за справедливост, е точно това, на което се наслаждават антихристите. Това са нещата, които преследват и ценят. Има и друго изречение, което може да обобщи това: антихристите мразят всичко положително, което идва от Бог, и мразят това, което Бог обича, а вместо това обичат точно нещата, които Бог ненавижда и осъжда. Това е нечестивостта у антихристите. Коя е основната характеристика на тази нечестивост? Тя е, че те имат специална привързаност към всичко грозно и негативно, докато ненавиждат и проявяват враждебност към всичко, което е красиво, положително и което е съгласно истината. Ето това е нечестивостта. Разбирате, нали? Днешното общение засегна темата „какво обичат антихристите“. Дадохме и няколко примера, някои от които бяха по-типични от други, но всички те могат да се използват като доказателство, за да се обясни нечестивата природа същност на антихристите. Следващото нещо, което трябва да направите, е да размишлявате и да разговаряте за това кои нечестиви или положителни неща виждате и разбирате, кои негативни неща обичат антихристите, кои положителни неща мразят те, и какво е това, което можете да разберете, както и какво виждате и преживявате. Антихристите и обикновените покварени хора споделят определени проблеми на своя нрав и същност, и докато сериозността на тези общи неща може да се различава, същността на техния нрав е една и съща. Пътищата, по които вървят, и целите, към които се стремят, също могат да се различават, но много от покварената им нрав същност, която се разкрива, е еднаква. Следователно разобличаването на различните аспекти на същността на антихристите е полезно за всеки покварен човек. Ако Божиите избраници могат да разпознават същността на антихристите, те могат да бъдат сигурни, че няма да бъдат подведени от тях, нито ще им се прекланят или ще ги следват.

7 август 2019 г.